Р
Е Ш Е Н И Е
№
260484 / 27.4.2021г.
гр.
Перник, 27.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК,
Гражданско отделение, I
състав,
в открито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Даниела Асенова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 965 по описа на ПРС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Ейджиби файнанс“ АД срещу Р.Ж.С.,*** за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на 6633,18 евро, представляваща непогасена
главница по договор за паричен заем № *** г. (Договора), обезпечен с договорна
ипотека, № ***, дело № ***г. на нотариус Н.З., вписан в НК под № ***, от които
1229,95 евро падежирала към датата на подаване на исковата молба и 5403,23 евро
предсрочно изискуема главница; 5854,95 евро възнаградителна лихва върху
просрочените падежирали вземания за главница в периода от 20.11.2015 г. до
20.10.2019 г. и 1387,45 евро мораторна неустойка за периода от 20.11.2015 г. до
20.10.2019 г.
Ищецът сочи, че страните са обвързани от
посоченото договорно основание, че е изпълнил своето задължение да предаде
заемната сума, но ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
съответните месечни вноски (признавайки частични погашения), като е изпаднал в
просрочие над 180 дни. Конкретизира, че предмет на Договора е сумата в размер
на 6720,00 евро, олихвяема с променлива годишна лихва, която към датата на
сключването е 24% и ГПР 31,53%. Допълва, че месечните анюитетни вноски са били
дължими не по – късно от 20-о число на текущия месец. Предвид изпадането на
ответника забава, твърди че е обявил договора за предсрочно изискуем. Прави
изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем с връчване на препис
от исковата молба.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове.
Претендира разноски.
Отчетникът, чрез особения си
представител депозира отговор в срок. По същество на спора намира исковите
претенции за недоказани. Намира уговорката от договора за заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 24% и 31,53% ГПР за нищожни. Прави възражение
за погасяване на вземанията за лихви по давност.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание ищецът се
представлява като поддържа така предявените искове. Конкретизира, че претенцията
за възнаградителна лихва върху просрочените падежирали вземания за главница в
периода от 20.11.2015 г. до 20.10.2019 г. е в размер на 5868,47 евро, а не
първоначално посочената с исковата молба сума в размер на 5854,95 евро, като
сочи, че не се касае за изменение на иска, а техническа грешка в изписването,
тъй като коректния размер на вземането е вече посочен в исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се
представлява, като поддържа своите възражения.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Oт
представените по делото доказателства се установи, че между „Ейджиби файнанс“
АД и Р.Ж.С. е сключен договор за паричен заем № *** г. (Договора), обезпечен с
договорна ипотека, № ***, дело № ***г. на нотариус Н.З., вписан в НК под № ***,
по силата на който ищецът се задължила да предостави на ответника заем в размер
на 6720,00 евро със срок на погасяване до 20.04.2025 г. Уговорен е конкретен (плаващ)
размер на възнаградителната лихва в размер на 24% към датата на сключване на
договора (фиксирана надбавка 23,514 % и референтен лихвен процент 0,486%).
Уговорена е падежна дата – 20-то число на текущия месец. Посочен е ГПР в размер
на 31,35 %, включващ допускания – договорът е валиден за първоначално
определения срок, общия размер на кредита е незабавно усвоен, лихвата и
разходите са неизменни спрямо техния първоначален размер. В чл. 13 от Договора
е уговорено, че в случай на забава или предсрочна изискуемост на кредита се
начислява обезщетителна лихва в размер на действащата законна лихва за евро в
съответния момент. Съгласно чл. 28, ал. 1, т. 3 от Договора в случай на забава
повече от 90 дни от съответната вноска, кредиторът има право да обяви договора
за предсрочно изискуем. Съгласно следващата т. 4 - в случай на забава повече от
180 дни от датата на падежа на съответната вноска, целият Договор става
предсрочно изискуем без да е необходимо изрично изявление в тази насока.
Към договора е приложен Актуален погасителен
план от 30.04.2015 г., съгласно който заетата сума, ведно със лихвата следва да
се възстанови – първа вноска в размер на 107,84 евро на 119 равни вноски в
периода от 20.05.2015 г. до 20.05.2025 г. в размер на 148,16 лева всяка.
Погасителния план съдържа данни за всяко погашение (главница и лихва), размер
на вноската, лихвен процент, остатъчна главница.
По делото са представени два броя
платежни нареждания за изплатени в полза на ответника суми в размер на 720,00
евро и 6000,00 евро.
По делото е изслушана и приета ССЕ,
която съдът кредитира като обективно изготвена и от лице, притежаващо
необходимите знания за това. Вещото лице е установило, след извършени корекции
в съдебно заседание, че кредитът е усвоен от ответника като задълженията му по
него включват: 1229,95 евро - редовно падежирала главница в периода от 20.11.2015
г. до 20.05.2019 г.; 5403,23 евро - предсрочно изискуема главница, като
е заплатена главница в размер на 86,82 евро; 5868,47 евро –
изискуема, неплатена редовна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от
20.11.2015 г. до 20.05.2019 г. включително и заплатена такава в размер на 775,26
евро; 1387,44 евро - изискуема обезщетителна лихва, начислена за периода
от 20.11.2015 г. до 20.05.2019 г. върху просрочените главница и възнаградителна
лихви.
Вещото лице е установило, че последното
плащане от страна на ответника е от 17.12.2015 г.
Вещото лице е изготвило и алтернативно
заключение, съгласно възложената му задача, като е извършило съответните
изчисления, по възложените му задачи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Районен съд Перник е сезиран с
обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно облигационно
правоотношение между дружеството-заемодател и ответника, предаването на
заемната сума на заемополучателя, уговорения падеж на погасителните вноски и
изтичането на срока на договора, респективно надлежно съобщаване на обявената
предсрочна изискуемост на кредита; 2). наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на кредита с лихва; 3). валидна
неустоечна клауза; 4). изпадане на ответника в забава; 5). размера на
вземанията;
При установяване на посочените
обстоятелства, в тежест на ответника е да установи твърдяното погасяване на
процесните суми.
При така установената фактология, съдът
намира, че по силата на Договора между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по което кредитодателят е изпълнил основното си
облигаторно задължение реално да предостави заемната парична сума, както и че
същият съдържа всички законоустановени реквизити. От страна на ответника
липсват твърдения и не са ангажирани доказателства да е осъществено пълно
погасяване на процесното задължение за връщане на предоставената за ползване
сума в същата валута и размер, поради което и исковата претенция за връщане на
отпуснатата в заем сума е доказана в своето основание.
Доказани в своето основание са и
исковете за присъждане на възнаградителна лихва, както и неустойка предвид
установената в неоспорената от страните ССЕ забава в период след 17.12.2015 г.
Съдът не намира основание, че някоя от
тези клаузи е нищожна по повод служебното му задължение в тази насока и
конкретните възражения в тази насока. Договорът съдържа необходимите реквизити
по чл. 11 ЗПК. Представения по делото Актуален погасителен план дава възможност
за непротиворечиво възприемане на обхвата на задължението - как се формира
дълга, размера на погасителната вноска и какво се погасява с нея. Вещото лице е
установило, че лихвения процент е останал непроменен от сключване на договора,
така че не е налице неравноправно, едностранно изменение на същия от страна на
ищеца.
В казуса е приложимо първото базово
допускане по буква "а" на приложение № 1, а именно да се допусне, че
договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен и страните ще
изпълняват точно задълженията си. Това допускане е предвидено в процесния
договор. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти,
а в казуса лихвения процент не е променян.
Установи се забава на длъжника, разгледана
в светлината на конкретни договорни клаузи (чл. 28, ал. 1, т. 3) дава основание
на ищеца да упражни правото си да обяви Договора за предсрочно изискуем. Не е
налице обаче предвидената в чл. 28, ал. 1, т. 4 хипотеза същият автоматично да
се трансформира в такъв. Това е така, защото обявяване на договора за
предсрочно изискуем представлява едностранно изменение на същия и съгласно задължителните
за съдилищата разяснения, дадени в т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК това изменение трябва да бъде съобщено.
Такова изявление обаче е направено с
исковата молба, поради което съдът е длъжен да го зачете по правилото на чл.
235, ал. 3 ГПК, С връчване на исковата молба на ответника, Договорът се счита
за предсрочно изискуем, след като се установи, че са налице предпоставките за
това – забава на длъжника повече от 90 дни.
При доказаност на основанието, съдът
следва да разгледа и другия спорен по делото въпрос – размера на исковете. Ищецът
е претендирал главница в размер на 6633,18 евро (1229,95 евро - редовно
падежирала главница в периода от 20.11.2015 г. до 20.05.2019 г.; 5403,23 евро -
предсрочно изискуема главница; 5868,47 евро – изискуема, неплатена
редовна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 20.11.2015 г. до 20.05.2019
г. включително; 1387,44 евро - изискуема обезщетителна лихва, начислена
за периода от 20.11.2015 г. до 20.05.2019 г. В приетата по делото ССЕ вещото
лице е посочило, че именно това е размера на задължението по Договора
Ответникът своевременно е направил
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност. Съдът приема, че по
отношение на претенцията за главница приложима е общата 5-годишна давност по
чл. 110 ЗЗД, поради което към момента на депозиране на настоящата искова молба
– 23.10.2019 г., погасителната давност
за вземането все още не е била изтекла, а с предявяване на иска същата се счита
прекъсната (арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД). Ето защо предявеният осъдителен иск за
главница следва да бъде уважен в цялост.
По отношение на претенциите за
възнаградителна лихва и неустойка възражението се явява частично основателно.
Това е така, защото съгласно чл. 111 ЗЗД те се погасяват с кратка, 3-годишна
давност, поради което неизплатените вземания за лихва и неустойка, възникнали
три години преди подаване на исковата молба са погасени по давност. Съгласно
изчисленията на вещото лице това са суми в размер на 1556,63 евро за
възнаградителна лихва, дължима в периода от 20.11.2015 г. до 20.10.2016 г. и
609,61 евро неустойка, дължима в същия период, за които суми тези два иска
следва да бъдат отхвърлени като погасени по давност до посочената част и период.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 3408,59 лева (ДТ
и депозит вещо лице и особен представител и възнаграждение за процесуално
представителство). При този изход от спора на ищецът се дължат разноски в
размер на 2876,96 лева.
В
светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Р.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕЙДЖИБИ ФАЙНАНС“ АД,
ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Алеко Богориди“ № 45 на основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД сума в размер на 6633,18 евро - непогасена главница по договор за
паричен заем № *** г., обезпечен с договорна ипотека, № ***, дело № ***г. на
нотариус Н.З., вписан в НК под № ***, от които 1229,95 евро падежирала към
датата на подаване на исковата молба и 5403,23 евро предсрочно изискуема; на
основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД сума в размер на 4311,84 евро възнаградителна
лихва в периода от 20.11.2016 г. до 20.10.2019 г. и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 777,84 евро неустойка в периода от 20.11.2016 г. до
20.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕЙДЖИБИ ФАЙНАНС“ АД искове за осъждане на Р.Ж.С. да
заплати сума над уважения размер от 4311,84 евро до пълния предявен от
5868,47 евро - възнаградителна лихва в периода от 20.11.2015 г. до 20.10.2016
г. и за сума над 777,84 евро до пълния предявен от 1387,45 евро - неустойка
в периода от 20.11.2015 г. до 20.10.2016 г. като погасени по давност.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Ж.С. да заплати на „ЕЙДЖИБИ ФАЙНАНС“ АД сума в размер на 2876,96 лева - разноски пред Районен съд Перник, съобразно
изгода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________