№ 791
гр. Стара Загора, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, X-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Милена Костова Колева
при участието на секретаря Лазарина Ф. Лазарова
като разгледа докладваното от Милена Костова Колева Гражданско дело №
20215530103556 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД твърди в исковата си молба, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу А. И. Р. било образувано ч.гр.д № 1773/2021г.,
6 с-в по описа на PC Стара Загора. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение
за парично задължение в размер на 699,23 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги.
Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415
ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на
699,23 лева, която сума представлявала, както следва: 479,38 лева - цена на дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 219,85 лева -
цена на дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти.
Между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника А. И. Р. били
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на
които ответника бил абонат на дружеството.
По повод Договор за мобилни услуги от дата 24.04.2019г. сключен за мобилен номер
+359......., ответникът А. И. Р. била абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер № ...., с избрана абонаментна програма
Тотал 26,99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца до 24.04.2021г. Абонатът получил
мобилно устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue съгласно договора за мобилни услуги с
1
отстъпка от стандартната цена, видно от т.7 от договора за мобилни услуги, както следва:
Стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ била 369,90 лева;
Цена в брой или общата лизингова цена била избраната от абоната програма Тотал
26,99 лева била 149,99 лева, следователно отстъпката от стандартната цена, която
ответникът получил възлизала на сума в размер на 219,91 лева.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №
.....
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги
чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. “.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.05.2019г. до 04.08.2019г.
Теленор издал:
Фактура № .../05.06.2019г. за отчетния период на потребление от 05.05.2019г. -
04.06.2019г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
425,13 лева /с ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 20.06.2019г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура № .../05.07.2019г. за отчетния период на потребление от 05.06.2019г. -
04.07.2019г. била начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
29,98 лева/с ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 20.07.2019г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
фактура № .../05.08.2019г. за отчетния период на потребление от 05.07.2019г. -
04.08.2019г. била начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
29,98 лева/с ДДС/.
Дължимата сума била платима в срок 20.08.2019г. Към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът бил потребител и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 485,09
лева, фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 06/2019г., за месец
07/2019г. и за месец 08/2019г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение -
детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие за извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в
размер на – 5,71 лева и бил отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в
2
размер на 485,09 лева, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на
479,38 лева.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 479,38 лева, ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр. с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника А. И. Р. за ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура №
**********/05.10.2019г., в която били начислени суми в размер, както следва:
- 219,85 лева /двеста и деветнадесет лева и 85ст./ - за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума била процесна в настоящото
производство/;
- 479,38 лева /четиристотин седемдесет и девет лева и 38ст./ - за незаплатени
далекосъобщителни услуги /която сума била процесна в настоящото производство/.
Общата сума по издадената крайна фактура възлизала в размер на 699,23 лева.
С оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца представлявали
начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги и за незаплатени лизингови
вноски, които претендирали на основание едностранното прекратяване на индивидуалните
договори за мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в), вр. с чл.12, ал.2 от ОУ.
В настоящото производство интерес за ищеца представлявала и начислената
неустойка за предсрочно прекратяване на процесните договори за мобилни услуги, която
претендирала на основание т.11 от договора за мобилни услуги, която била уговорена
съобразно постигнатата с КЗП СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна бил „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 14.08.2019г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените
в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие
на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договорите си, като същият не спазил крайния
срок за ползване на абонамента Тотал 26,99 лева за мобилен номер +359....... до 24.04.2021г.
съгласно Договор за мобилни услуги от дата 24.04.2019г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да ангажира
договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от
индивидуалния договор за мобилни услуги, като начислил в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид влизане в сила на
постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита на потребителите относно начина
на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен
абонамент, начислената на абоната неустойка била формирана съобразно новите правила за
3
изчисление, уговорен в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Съгласно т. 11 от Договора за мобилни услуги, в случай на прекратяване на подписан
договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по
нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи свързани с него,
същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице
прекратяване: (1) неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода
от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. (2) а в
случай, че била предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят
дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на
оставащия срок на договора. (3) В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно
устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по
предходно подписан документ, чийто срок не изтекъл, Потребителят дължал такава част от
разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно
ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
какъвто съответствал на оставащия срок на договора.
Видно било, че уговорената клауза била в унисон с предписанията на Комисия за
защита на потребителите и с уговореното в постигнатата Спогодба.
С оглед изложеното, ищецът претендирал неустойка съгласно уговорените правила с
комисията за защита на потребителите и съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т. 11
от индивидуалния договор за мобилни услуги, а именно:
Неустойката в размер на 219,85 лева, формирана, както следва:
За абонаментен план Тотал 26,99 лева за мобилен номер +359....... се дължало
неустойка в размер на 67,47 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 22.49 лева х 3 =
67,47 лева. Към абонаментен план Тотал 26,99 лева за мобилен номер +359....... била
начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue, в размер на
152,38 лева, представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД А. И. Р. се съгласила и приела Общите Условия на Оператора
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят
е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
4
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на А. И. Р. „При
неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е
налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право
незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да
прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на
нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащали в
зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на
Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурявал достъп до услугите, за които
бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за поддръжка на Мрежата и се
предплащало от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от
задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане
на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които били присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвала в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването
й.
При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
Моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника А. И. Р., с ЕГН: **********, с адрес: 6007 ........, че към нея съществувало
изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, р-н Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда
6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в общ размер на 699,23 лева
/шестстотин деветдесет и девет лева и 23ст./, от които:
479,38 лева /четиристотин седемдесет и девет лева и 38ст./ - представляваща
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които били издадени фактури № .../05.06.2019г., № .../05.08.2019г., № .../05.07.2019г. за
периода от 05.05.2019г. до 04.08.2019г.
219,85 лева /двеста и деветнадесет лева и 85ст./, неустойка, както следва: За
5
абонаментен план Тотал 26,99 лева за мобилен номер +359....... се дължало неустойка в
размер на 67,47 лева, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където
стойността на месечния абонамент била взета без ДДС, или 22,49 лева х 3 = 67,47 лева. Към
абонаментен план Тотал 26,99 лева за мобилен номер +359....... била начислена и неустойка
за ползване на устройство HUAWEI Y5 2018 Dual Blue, в размер на 152,38 лева,
представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой,
без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа,
и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора
за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Моли съда да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските,
положени в настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
В определения от съда срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника А. И. Р. с който заявява, че искът бил за сумата в размер на
699,23 лева, местно и родово подсъден на Pайонен съд, поради което се явява - допустим.
Така предявения иск бил неоснователен.
Обстоятелства имащи значение за делото били: възникване на задължение за
заплащане на 699,23 лева за неизплатени далекосъобщителни услуги на „Теленор България“
ЕАД от А. Р., която сума представлявала:
- 479,38 лева - цена на дължими и неизплатени абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и 219,85 лева - цена на дължимата договорена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорни абонаменти.
Съгласно Договор за мобилни услуги от 24.04.2019г. А. И. Р. била абонат на
дружеството с № ...., с избрана програма Тотал 26,99 лева с уговорен срок на действие 24
месеца до 24.04.2021г. Получено било и мобилно устройство HUAWEI Y 5 2018 Dual Blue с
отстъпка от стандартната цена, съгласно договора както следвало:
Стандартна цена на мобилно устройство/в брой, без абонамент/ била 369,90 лева.
Цена в брой или общата лизингова цена с избраната програма Тотал 26,99 лева била
149.99 лева, следователно отстъпката която била получена от абоната била в размер на
219,91 лева.
В чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя.
При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за заплащане на дължимите
суми.“
За използваните услуги дружеството издало три фактури за отчетените месеци юни,
юли и август 2019г. на обща стойност 479,38 лева след сторнирана сума от 5,71 лева.
6
С неплащането на потребените и фактурирани услуги Теленор прекратил
едностаранно индивидуалните договори сключени с А. И. Р. за ползваните абонаменти, като
в крайната фактура била начислена и неустойка в размер на 219,85 лева, от които 67,47 лева
била стойността на 3 месечни абонаменти такси и 152,38 лева начислена неустойка за
ползване на устройство HUAWEI Y 5 2018 Dual Blue, представляваща част от разликата
между стандартната цена на устройството/ в брой, без абонамент/, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при
предоставянето му /в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг/,
съответстващата на оставащия срок на договора.
Така разгледан иска бил неоснователен поради следните обстоятелства:
Исковата претенция била базирана на сключен договор за мобилни услуги на
24.04.2019г. Същият бил типов, който бил попълнен от представител на ищеца и ответника
нямал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузите в него.
Видно от самият договор имената били изписани от служител на дружеството, а не от
потребителя, и не бил запознат със съдържанието, което от една страна било неправомерно
и от друга будило съмнение дали изобщо бил сключен от ответника и дали тези услуги били
предоставени.
На второ място била начислена неустойка в размер на 152,38 лева за ползване на
устройство HUAWEI Y 5 2018 Dual Blue.
В образуваното ч. гр. д. № 1773/2021г. и в настоящото дело не бил представен
сключен договор за лизинг, от който да било видно, че действително било дадено това
устройство на ответника и ищцовото дружество да претендирало за остатъчната му стойност
/неустойка/. Не били представени и фактури за месечни лизингови вноски.
Предвид гореизложеното счита че, така предявената искова претенция била
неоснователна и моли съда да бъде отхвърлена, ведно с всички законни последици.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа и правна обстановка:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на
конкретните твърдения на страните.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1773/2021 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, се установява, че по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по депозирано от
„Теленор България” ЕАД, гр. София, срещу А. И. Р. заявление за издаване на заповед за
изпълнение за вземането на ищеца в размер на 699,23.лв, от които 479,38 лв. дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги и 219,85 лв.
неустойка за предсрочно погА.ване на договорен абонамент. За това задължение на
ответника били издадени фактура № .../05.06.2016 г., Фактура №.../05.07.2019 г. и Фактура
7
№.../05.08.2019г. На основание същото заявление е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 150/22.04.2021г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. С разпореждане на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В
указания срок заявителят предявява настоящия иск относно вземането си.
По делото е представен договор за мобилни услуги от 24.04.2019 г., от който е видно,
че между ищеца и ответницата е възникнало облигационно отношение, по което ищецът се е
задължил да предоставя мобилни услуги в условията на абонаментен план „Тотал 26.99 с
неограничени национални минути и изходящ роуминг в зона ЕС“. Съгласно Общите
условия заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно потребените услуги
и тяхната реална стойност, би следвало да възрази пред доставчика на услугата в
рекламационно производство или да представи доказателства в тази насока пред съда. На
основание същия договор от ответницата е получен мобилен апарат марка „ HUAWEI”,
модел „Y5 2018 Dual Blue”, на обща лизингова цена с абонаментен план 149,99 лв. и
стандартна цена на устройството в брой без абонамент – 369,90 лв.
От представените писмени доказателства се установява, че страните са били в
договорни отношения по сключен между тях договор за мобилни услуги за мобилен номер
359........ Ответникът чрез назначения му особен представител не оспори истинността на
договора, който е подписан от страните, поради което от същия са възникнали облигационни
отношения между тях.
С оглед установяване обстоятелствата по делото е назначена съдебна компютърно -
техническа експертиза. Според заключението на вещото лице по същата, за периода от
05.05.2019 г. до 04.08.2019 г. е предоставено потребление на ползвания от ответника
мобилен номер +359*********, както следва: За периода 05.05.2019г. до 04.06.2019г. от
ищеца са предоставени минути към държави ЕС, межд. Зона 1, 2 и Балкани – 100 минути,
мобилен интернет на максимална скорост в БГ и в зона ЕС – 3000 МВ; За периода
05.06.2019г. до 04.07.2019г. от ищеца са предоставени минути към държави ЕС, межд. Зона
1, 2 и Балкани – 100 минути, мобилен интернет на максимална скорост в БГ и в зона ЕС –
3000 МВ; За периода от 05.07.2019г. до 04.08.2019г. от ищеца са предоставени минути към
държави ЕС, межд. Зона 1, 2 и Балкани – 100 минути, мобилен интернет на максимална
скорост в БГ и в зона ЕС – 3000 МВ. Според заключението на вещото лице, за периода
05.05.2019 г. – 04.06.2019 г.за процесния период от страна на ответника са ползвани както
следва: За гласова поща – 6:00 минути; За услуги мобилен интернет – 2 бр.; За други услуги (
номера 0700/0800/00800) – 02:00 минути; За други услуги с добавена стойност – 4 бр.; За
кратки текстови съобщения (SMS) – 2 бр.; За международни разговори – 6:00 минути; За
мобилен интернет – използвани услуги 3089,64 MB; За разговори към други национални
мобилни мрежи – 13:00 минути; За разговори към „Грижа за клиента“ - 77:00 минути; За
разговори с Теленор – 207:00 минути; За разговори с фиксирани мрежи – 01:00 минути; За
услуги с добавена стойност (SMS) – 59 бр. Съдът приема заключението на вещото лице като
8
компетентно и добросъвестно изготвено, като последното е отговорило на поставените
въпроси.
По този начин е обосновано заключението, че ищецът е изпълнил задължението си по
процесния договор за мобилни услуги, а ответникът се е ползвал от същите.
Съдът приема, че издадените данъчни фактури с №,№
.../05.06.2019г.,.../05.07.2019г.,.../05.08.2019г., **********/05.10.2019г., макар и едностранно
съставени от ищеца и неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и
претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на
исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги, въпреки че е негова
доказателствената тежест, поради което съдът намира за установено съществуването на
вземането на ищеца за ползвани далекосъобщителни услуги.
Досежно претенцията за неустойка, съдът намира следното: Ищецът претендира и
неустойка за предсрочно прекратяване на договорa за далекосъобщителни услуги, като
представя фактура № **********/05.10.2019г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 219,85лв. Съгласно
разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи
като обезщетение за вреди от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По своята
същност неустойката е едно предварително и доброволно установяване на размера на
обезщетението за вреди, които изправната страна ще претърпи от пълното неизпълнение или
неточното изпълнение на задълженията на неизправната страна. Фактическият състав на
отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от неизправната страна
договорно задължение и на вина за неизпълнението. В раздел 11 от Договора за мобилни
услуги от 24.09.2019г. е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди
изтичане на предвидения срок, посочен в същия, по вина или инициатива на потребителя,
или при нарушение на задълженията му по договора, последният дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Тази клауза съответства с постигнатата по гр. дело №
15539/2014г. по описа на Софийския градски съд, спогодба от 11.01.2018г. между КЗП и
ищеца в настоящото производство според която, когато абонатът е физическо лице –
потребител по смисъла на ЗЗП максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В процесния
договор е предвидена и следната неустоечна клауза: В случаите, в които е предоставено
устройство за ползване на услуги, съгласно посочения договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към
момент на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето
му (в брой или лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
9
договора. В настоящия случай, търсената от ищеца неустойка е образувана от стойността на
3 месечни абонаментни такси и разликата между стандартната цена на полученото мобилно
устройство и дължимата преференциална цена по Договора за мобилни услуги от
24.09.2019г. Същата неустойка изпълнява присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функции и не противоречи на закона и добрите нрави.
С оглед на изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца сумата от 699,23 лв. - главница, представляваща
дължими незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури №,№ .../05.06.2019г.,.../05.07.2019г.,.../05.08.2019 г. за периода от
05.05.2019 г. до 04.08.2019 г. и неустойка, представляваща сбора на стойността на 3 месечни
абонаментни такси и разликата между стандартната цена на устройството HUAWEI Y5 2018
Dual Blue и заплатената при предоставянето му с договор за ползване на мобилни услуги, за
което вземане е издадена Заповед № 150/22.04.2021 г. по ч.гр.д. № 1773/2021г. по описа на
Районен съд – Стара Загора.
С оглед изхода на спора, и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски, съразмерно с уважената част от иска в
заповедното производство по ч.г.д. №1773/2021г. по описа на РС Стара Загора в размер на
205лв. и в настоящото производство общо в размер на 905 лева, представляващи заплатена
държавна такса, адвокатски хонорар, възнаграждение за особен представител и
възнаграждение за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. Р., ЕГН **********, от гр.
........., ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кинг и Марек Слачик, чрез адв. В. П. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София,
бул. „България“ № 81, ет.8, ап.22, сумата от 699,23 лева, от която: 479,38 лева,
представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги
за издадени фактури №,№ .../05.06.2019г., №.../05.07.2019г., №.../05.08.2019г. за периода от
05.05.2019г. до 04.08.2019г. и 219,85 лева неустойка, както следва: Неустойка за
абонаментен план Тотал 26,99лв. за мобилен номер 359....... в размер на 67,47лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, където стойността на месечния
абонамент е взета без ДДС и 152,38 лв. неустойка за ползване на устройство HUAWEI Y5
2018 Dual Blue, представляваща такава част от разликата между стандартната цена на
устройството (в брой, без абонамент) съгласно действащата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената при предоставянето му, съответстваща на оставащия
срок на договора, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 150/22.04.2021г. по
ч.гр.д. № 1773/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
10
ОСЪЖДА А. И. Р., ЕГН **********, от гр. ......... ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кинг и Марек
Слачик, чрез адв. В. П. Г., САК, съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ №81, ет.8, ап.22,
сумата в размер на 1110 лева , представляваща направени по заповедното ч.г.д. дело №
1773/2021 г. и по настоящото дело разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд-Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11