№ 32
гр. 1000 София , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Е в закрито заседание на тридесет и
първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Н. Кацарска Пантева
Членове:Нели Б. Алексиева
Диляна Г. Господинова
като разгледа докладваното от Мирослава Н. Кацарска Пантева Въззивно
гражданско дело № 20211100506610 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 от ГПК, като до съда са администрирани от ЧСИ
Д. две жалби.
Първата жалба с вх.№04801/23.03.2021г. е подадена от взискателя „ОББ“ АД срещу
обективирания в съобщение с изх.№ 03524/08.03.2021 г. отказ на ЧСИ Г. Д. по изпълнително
дело № 20117810401444, да бъде наложен запор върху притежаваното от длъжника В.Д. -
моторно превозно средство - марка „Волво“. Жалбоподателят твърди, че неправилно отказът
е мотивиран с Обезпечителна заповед № 08.01.2020 г., издадена въз основа на Определение
№ 30156/20.12.2019 г., постановено по гражданско дело № 12007/2018г. по описа на
Софийски Градски съд, тъй като същата е обезпечение по предявен от предявен от ищцата
Т.Д.Д. срещу В.С.Д., С.В.Д. и И.В.Д. иск за признаване на установено, че Т.Д. е собственик
на по давностно владение на ограничено вещно право на ползване върху Апартамент № 29,
находящ се в град София, ж.к. Стрелбище, ул. **** за който имот е извършена публична
продан и има влязло в сила на 20.11.2019 г. постановление за възлагане по изпълнително
дело № 20117810401444. Поддържа, че наложената обезпечителна мярка се отнася само за
спиране на последващите действия, относно спорното право на собственост, вкл.
извършване на въвод във владение на така продадения имот, но не би могла да препятства
извършване на други изпълнителни действия срещу друго имущество на длъжниците
поради липса на правно защитим интерес, който да позволява подобно тълкуване. Поддържа,
че субективните и обективните предели на обезпечителната заповед за спиране на
изпълнително дело не съответства на обезпечителна нужда на ищцата, тъй като от
представеното Удостоверение с изх. № 00876/17.01.2020г. „Обединена Българска банка“ АД
1
е взискател по изпълнително дело № 20117810401444 по описа на Частен съдебен
изпълнител Г. Д. с peг. № 781 от КЧСИ с район на действие СГС, въз основа на пет броя
изпълнителни листа, като непогасеният остатък от дълга възлиза на сумата в размер на 375
533.67 лева, срещу описаните няколко длъжника, като само част от тях са В.С.Д., С.В.Д. и
И.В.Д.. Твърди, че продължаването на действията на принудително изпълнение по
изпълнителното дело, доколкото същите не засягат спорното право на собственост, по
никакъв начин не биха застрашили евентуалните права на Т.Д., а също така и че въпросната
заповед не съответства и на целите на исковото производство, по което е издадена, защото
по отношение на процесния апартамент № 29, находящ се в град София, ж.к. „Стрелбище“,
ул. „**** вече не се провеждат действия на принудително изпълнение, тъй като той е
възложен на купувача с постановлението за възлагане, което е влязло в сила. Предвид
горното претендира отмяна на отказа на ЧСИ да извърши принудителни десйтвия на
изпълнение по посоченото дело въз основа на цитираната обезпечителна заповед.
Втората жалба е с вх.№ 04866/24.03.2021г. и е подадена от В.С.Ц. срещу
разпореждането Рот 10.03.2021г. за отказ за извършване на въвод във владение на възложен
недвижим имот по реда на чл. 498 ГПК по изп.д. № 20117810401444 на ЧСИ Г.Д., спрямо
следния недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. **** в
сградата на ЖСК ****. Жалбоподателят твърди, че се легитимира активно с
постановлението за възлагане на имот при публична продан, влязло в сила на 20.11.2019г.,
което е пряко (самостоятелно) изпълнително основание с особена изпълнителна сила.
Твърди, че той като третото лице-купувач има положението на взискател по отношение
изпълняемото му право да получи владението на закупения имот. Поддържа, че
изпълнителната сила на постановлението за възлагане не зависи от изпълнителната сила на
акта, удостоверяващ паричното вземане или основанието, въз основа на което е образувано
първоначално изпълнителното дело. Допълнително във връзка със самостоятелността на
производството по въвеждане на купувача по реда на чл. 498 ГПК спрямо първоначалното
изпълнително производство, е доразвито с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че при прекратяване на изпълнителното
производство всички предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право, с
изключение на изпълнителните действия, от извършването на които трети лица са
придобили права, какъвто е извършената продан на недвижим имот. Счита, че предвид
самостоятелното съществуване на двете производства - първоначалното изпълнително
производство, в рамките на което е възложен имотът, и производството по извършване на
въвод на купувача по реда на чл. 498 ГПК, обезпечителната мярка (по чл. 397, ал. 1, т. 3
ГПК) по представена обезпечителна заповед, която има за предмет „спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 1444/2011г. по описа на ЧСИ Г.Д.,, рег. № 781 на
КЧСИ“, не се отнася до отказаното изпълнително действие въвод във възложения имот по
реда на чл. 498 ГПК. Твърди се, че с отказа с отказа недопустимо и неоснователно се
съобразяват права на трети лица, непротивопоставими на правата му на купувач в
публичната продан, който вече 4 години практически е лишен от платената от него цена и
2
принуден да понася невъзможността да ползва имота. Позовава се на това, че действията по
изпълнението на правото на купувача за предаване на възложения имот и изпълнението по
делото, в рамките на което е извършена проданта, съгласно константната практика на ВКС
като напр. Решение № 87/22.07.2015г. по гр. д. № 659/2015 г. на ВКС, III г.о., и Решение №
273/22.07.2015г. по гр. д. № 3303/2015 г. на ВКС, IV г.о., дори и след спирането на
изпълнителното производство с обезпечителна заповед, при наличие на влязло в сила
постановление за възлагане на имот не са изпълнителни действия по това спряно
производство, а са действия, които следва да бъдат извършени по силата на чл.498 ГПК, тъй
като съгласно чл.498, ал.1 от ГПК купувачът на имота може да поиска от съдебния
изпълнител извършване въвод във владение, а съгласно чл.498, ал.2 ГПК въводът се
извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се
брани само с иск за собственост. Нито спирането, нито прекратяването на принудителното
изпълнение на изпълнителното дело (и обезсилването на изпълнителния лист) са пречка за
въвода на купувача от публична продан във владение на закупения от него имот. Твърди, че
обжалваният отказ е неоснователен и незаконосъобразен, тъй като недопустимо разширява
пределите на обезпечението. Жалбоподателят подробно излага вписаните сделки и решения
във връзка с процесния имот, като сочи, че с постановление за възлагане от 21.03.2017г. по
изпълнителното дело процесният имот му е възложен, а постановлението е влязло в сила на
20.11.2019г. след обжалване от длъжника Д.. Сочи, че постановлението е вписано в Имотния
регистър на 06.03.2020г. След приключване на проданта и издаване на постановлението за
възлагане с искова молба от 13.09.2018г. майката на длъжника Т.Д. е предявила
„обезпечения“ установителен иск по гр.д. № 12007/2018г„ СГС, I ГО, 9 с. срещу сина си -
длъжника В.Д. и неговите деца С. Д. и И. Д.а за установяване право на ограничено вещно
право на ползване върху процесния имот по давностно владение, който имот твърди, че е
владяла от 2006г. имали и сключен предварителен договор за учредяване на ограниченото
вещно право. Исковата молба е вписана в Имотния регистър на 24.01.2019г. Сочи, че иск за
обявяване на предварителния договор за окончателен по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД въобще не е бил
предявяван, както и защита по чл. 435, ал. 4 ГПК също не е инициирана от майката на
длъжника Т.Д.. Излага подробни доводи защо счита, че всички последващи вписаната
възбрана действия на длъжника с имота са му непротивопоставими. Твърди и че спирането
на въвода е недопустимо, тъй като се постига именно защитата по чл. 524 ГПК, която е
изключена при въвода на купувача по чл. 498 ГПК. Предвид горното претендира отмяна на
отказа за извършване на въвод.
Постъпило е възражение от „ОББ“ АД срещу жалбата на В.Ц., в който се сочи, че
същата е допустима, но неоснователна. Банката счита, че е налице известно противоречие
между мотивите в определението, с което е допусната обезпечителната мярка,
обезпечителната нужда и самата обезпечителна мярка, но въпреки това отказът на съдебния
изпълнител е основателен. Счита, че взимайки предвид правно-защитимия интерес на
ищцата Д.а следва да се направи правен извод, че обезпечителната заповед цели именно
спиране на въвода във владение.
3
Постъпило е писмено становище по жалбите от 22.04.2021г. от В.Д., длъжник по
изпълнителното производство, който счита, че жалбата на банката е допустима, но
неоснователна. Твърди, че има спиране на изпълнителното дело по представената
обезпечителна заповед и поради това по него не могат да се извършват никакви
изпълнителни действия, а исканото от взискателя такова изпълнително действие е
налагането на запор върху лек автомобил, погрешно посочен от взискателя като негова
собственост. Счита, че забраната не може да бъде преодоляна по пътя на тълкуването на
взискателя, направено в жалбата, като са ирелевантни съответствието на обезпечителната
мярка с обезпечителната нужда на молителката по обезпечението, доводите дали исканите
изпълнителни действия засягат претендираното право на молителката по обезпечението, тъй
като това са въпроси, които е следвало да бъдат поставяни при обжалването на
обезпечителното определение и са от компетентността на съда и не могат да бъдат
пререшавани. Поддържа и че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 5846/2015 год. по
описа на СГС, ГО, 9 е. е отхвърлен иска на банката - взискател срещу него за признаването
на вземането на банката в размер на 50000 (петдесет хиляди) евро. Сочи, че това поставя
под сериозно съмнение наличието на неудовлетворено вземане на „ОББ“ АД и правния
интерес на частния жалбоподател да обжалва процесния отказ. Счита, че ЧСИ Д. е длъжен
да го съобрази, като съответно прекрати частично или изцяло изпълнителното производство
срещу него. В становище по жалбата на купувача Ц., длъжникът Д. сочи, че отказът да бъде
извършен въвод във владение на недвижимия имот, находящ се в гр.София и представляващ
апартамент № 29 в жилищната сграда на ул. „****, е правилен, защото майка му е предявила
иск за признаването на нейното ограничено вещно право на доживотно ползване на
процесния апартамент, който иск счита, че е със значението на иска за собственост по чл.498
ал.2 ГПК, предявен е преди влизането на възлагателното постановление в сила и много
преди оповестяването му за третите лица чрез вписване в имотния регистър. Поддържа, че
вписаната искова молба предхожда вписаното възлагателно постановление, а придобИ.нето
но давност е оригинерно придобивно основание. Твърди, че са без значение страните по
предявения иск за собственост/ограничено вещно право, тъй като отхвърлянето му отрича
правото за всички, уважаването му признава правото по отношение на всички. Поддържа, че
само семантична е разликата, на която се позовава частния жалбоподател по отношение
съдържанието на допуснатата обезпечителна мярка, тъй като дали ще бъде спряно
изпълнението по изпълнителното дело или ще бъде спрян въвода във владение било от
значение само за правната прецизност.
Становища и отговори от другите страни по изпълнителното дело не са постъпили.
ЧСИ Д. е изложил подробни писмени обяснения по двете жалби, като счита, че тази
на банката е допустима и основателна, а подадената от Ц. жалба е процесуално допустима,
но неоснователна.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:
4
Изпълнителното дело е образувано по молба на „СИБАНК” ЕАД и въз основа на
изпълнителен лист от 24.10.2011г. издаден по ч. гр. д. № 81697/2011г. на Районен съд-гр.
Монтана, срещу Ц.Я.Т., В.С.Д., В.А.А., П.С.С., за заплащане солидарно на сумата 50 000
евро главница, ведно със законната лихва, считано от 20.10.2011г. до окончателното й
изплащане; 1 955.83 лв. съдебни разноски; 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, ведно с
таксите и разноските по изпълнението. Към горепосочения изпълнителен лист взискателят
„СИБАНК“ ЕАД присъединява четири изпълнителни листове, както следва: с молба от
12.03.2015г. е присъединен изпълнителен лист от 17.02.2012г. издаден по гр. д. №
5933/2012г. на Софийски районен съд, 76 състав срещу същите лица за заплащане солидарно
на сумата 50 000 евро главница, ведно със законната лихва, считано от 08.02.2012 г. до
окончателното й изплащане; 3 355.83 лв. съдебни разноски; с молба от 02.12.2016г. е
присъединен изпълнителен лист от 17.11.2011 г., издаден по ч.гр.д.№ 81846/2011г. на
Районен съд - Монтана също за заплащане солидарно на сумата 50 000 евро главница, ведно
със законната лихва, считано от 04.11.2011г. до окончателното й изплащане; 2 955.83 лв.
съдебни разноски, и с молба от 24.12.2019г. от взискателя „ОББ“ АД /като правоприемник
на ..СИБАНК“ ЕАД/ са присъединени два изпълнителни листове, първият от 16.04.2018г. е
издаден по гр. д. 241/2017г. на Софийски градски съд I ГО, 1-17 състав срещу В.С.Д., С.В.Д.,
и И.В.Д., чрез законен представител В.С.Д. за сумата от 5 536.96 лв. съдебни разноски и
изпълнителен лист от 24.11.2015г„ издаден по т.д. № 593/2012г. от Софийски градски съд,
TO, VI-20 състав, срещу Ц.Я.Г., В.С.Д., и П.С.С., за заплащане на сумата от 6 612.43 лв.
съдебни разноски.
След проведена публична продан по реда на чл. 487 ГПК, с постановление за
възлагане от 21.03.2017г., влязло в законна сила на 15.11.2019г., на В.С.Ц. е възложен
следния недвижим имот, собственост на С. В. Д. и И.В.Д.: апартамент № АПАРТАМЕНТ №
29, в гр. София, ж.к. „Стрелбище”, ул. „****. Постановлението е вписано в Агенция по
вписванията на 06.03.2020г.
На 09.01.2020г. длъжникът В.Д. подава молба (вх. № 305 - лист 1000) с приложена
обезпечителна заповед от 08.01.2020г. на СГС, издадена по г.д.№ 12007/2018г., ГО, 9 състав.
С последната (лист 1001 от изп.дело) е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, предявен от Т.Д.Д. срещу В.Д., С. Д. и И. Д.а за признаване на ищцата за
собственик по давностно владение на ограничено вещно право на ползване върху
апартамент № 29, предмет на извършената по настоящото дело публична продан и влязло в
сила постановление за възлагане от 20.11.1019г„ чрез налагане на обезпечителната мярка:
СПИРАНЕ на изпълнението по изп. дело № 1444/2011г. В изпълнение на обезпечителната
заповед ЧСИ е спрял производството по делото, като взискателят „ОББ“ АД е уведомен на
10.01.2020г. (лист 1004). С молба с вх. № 3121/25.02.2021г. - лист 1030, купувачът В.С. Ц. е
поискал въвеждането му във владение на основание чл. 498, ал. 2 ГПК, съгласно влязлото в
сила възлагателно постановление. Предвид действащата обезпечителна заповед, с
резолюция на ЧСИ от 10.03.2021 г. е постановен отказ за извършването му. За последния
5
купувачът е уведомен на 18.03.2021г. На 05.03.2021г. взискателят „ОББ“АД подава искане
за налагане на запор върху МПС, собственост на длъжника В.Д.. С резолюция на ЧСИ от
05.03.2021г. е постановен отказ за извършване на поисканите действия, предвид спряното на
основание обезпечителна заповед от 08.01.2020г. изпълнение
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията
на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите
са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които
законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния
изпълнител. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува
разширително. Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в
двуседмичен срок от съобщението за извършеното действие.
По отношение на жалбата от взискателя „ОББ“ АД, съдът намира, че жалбата му е
процесуално допустима. Обжалва се отказ на съдебния изпълнител да извърши поискано
принудително действие, а именно налагане на запор на автомобил на длъжника. Същата е
подадена в срок и срещу допустим акт на обжалване.
Втората подадена жалба също е процесуално допустима. Постановлението за
възлагане слага край на изпълнението върху недвижим имот, което има за цел
удовлетворяване на взискателя по изпълнителното дело. С влизането в сила същото става
самостоятелно изпълнително основание, въз основа на което купувачът по публичната
продан може при нужда / ако няма доброволно предаване/ да иска имотът да му беда
предаден. Следователно по отношение на това действие - въвод във владение на основание
чл. 498 от ГПК, купувачът има качеството на взискател, тъй като само той е процесуално
легитимиран да поиска извършването му. В този смисъл относно допустимостта на жалбата
е формирана практика на съдилищата, обективирана в определение № 2087/ 21.06.2019г. по
в.ч.гр.д. № 647/2019г. на САС, опр.№4069/09.12.2018г. по в.гр.д.№5448/2019г. на САС и др.
По делото е безспорно и се установява от приложените доказателства, че пред ЧСИ
Д. е представена с молба обезпечителна заповед, издадена от СРС, ГО, 9 състав, с която
съдът по предявения иск е допуснал обезпечение чрез следната обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението по изп.дело № 1444/2011ва ЧСИ Д.. Същата не е прецезирана по
друг начин и така както е постановена мярката, е задължителна за съдебния изпълнител.
Така формулирана обезпечителната мярка касае всички изпълнителни действия, макар да е
очевидно, че тя би следвало да е насочена само към защита на правния интерес на ищцата по
горепосоченото дело, който е свързан с претенциите й за права върху процесния имот. ЧСИ,
обаче, не е орган, който може да преценява или тълкува издадените съдебни актове, а е
длъжен да им се подчини. Не съдебния изпълнител преценява законосъобразността на
допусната обезпечителна мярка, за което има специален ред за защита, включително и на
6
трети заинтересовани лица, какъвто се явява взикскателя „ОББ“ АД. Доколкото настоящата
инстация е контролно-отменителна и също не може да преценява други обстоятелства извън
законосъобразността на действията на ЧСИ, то и настоящия съдебен състав не може да
тълкува волята на съда, постановил така формулираната обезпечителна заповед, нито да
преценява нейната законосъобразност и обхват. Това правомощие има съда, постановил
същата и към него следва да се обърне взискателя, ако счита, че с постановената
обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.дело“, така както е формулирана и е
видно, че е изцяло, а не е конкретизирана в частта относно процесния имот, е неточна и
неконкретизирана. Изведените съждения на взискателя „ОББ“ АД, че следвало да се тълкува
обезпечителната заповед в смисъл, че се спират само действията относно процесния имот,
не могат да бъдат съобразени, макар да са логични, тъй като съдебният изпълнител не
разполага с правомощия да тълкува, изменя, ограничава действието на съдебните актове, а е
длъжен да ги съобразява така, както са постановени. Предвид горното жалбата на взискателя
„ОББ“ АД се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на жалбата на лицето, в чиято полза след проведена публична продан е
издадено постановление за възлагане, а именно купувача на имота – Ц., както се посочи по-
горе същият има качеството на взискател по отношение на това конкретно действие и в този
смисъл, жалбата му е процесуално допустима.
Настоящият съдебен състав споделя доводите по жалбата, че въводът на купувач на
публична продан при влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот, на са
изпълнителни действия в тесния смисъл на закона, а действия, които се извършват по силата
на нормата на чл. 498, ал. 1 и, ал. 2 от ГПК, съгласно която норма. купувачът на имота може
да поиска от съдебния изпълнител извършване въвод във владение и този въвод се извършва
срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се брани само с
иск за собственост. Постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко
изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по
отношение на всички. Това прави възможно осъществяването на въвода, освен срещу
длъжника и срещу всяко лице, което бъде заварено в имота, включително и срещу
истинския собственик, щом като той не е предотвратил принудителната продан. Това
специфично изпълнително основание е за да се удовлетвори непаричното вземане на
купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него и е различно от
изпълнителното основание, въз основа на което е образувано спряното изпълнително
производство - изпълнителният лист, предназначен да се постигне принудително събиране
на паричното вземане на взискателя. По силата на това постановление за възлагане
възникват процесуални отношения между купувача по публичната продан и съдебния
изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които са свързани с осъществяване
защитата на правото на купувача, като собственик на имота, да получи владението върху
него. Принудителният способ за осъществяване на тази защита е предаване на владението
върху недвижимия имот чрез извършване на въвод. Тези процесуални отношения са
7
различни от процесуалните правоотношения по повод спряното изпълнително
производство- последните са между съдебния изпълнител, взискателя и длъжниците.
Различни по характер са и материалноправните отношения - по силата на изпълнителния
лист възниква материално правоотношение между взискателя и длъжниците като първият
има правото да да получи паричната престация, а длъжникът има задължението да я плати;
съответно по силата на постановлението за възлагане възниква материално правоотношение
между купувачът по публичната продан и длъжниците по прехвърляне на правото на
собственост върху имота. Същевременно за да се извърши въводът е необходимо
постановлението за възлагане да е влязло в сила, да е вписано, купувачът да удостовери, че е
внесъл таксите за прехвърляне на имота и за вписването. Когато, обаче, както в случая, се
установи, че върху същия имот, който е предмет на постановлението за възлагане има
претенции на трето лице, заявяващо самостоятелни права, изключващи тези на длъжника,
това именно е спор за собственост, който е предявен по исков ред. Този спор е от значение
по смисъла на чл. 498 ал.2 от ГПК и именно за изчакване на резултата от същия е
постановена процесната обезпечителна заповед от 08.01.2020г. на СГС, издадена по гр.д.№
12007/2018г., ГО, 9 състав. Предмет на защита в исковото производство, по което е
допуснато обезпечението, е именно претендираното от Т.Д. ограничено вещно право на
ползване на процесния имот, а допусната с обезпечението мярка – спиране на изпълнението
цели осигуряване на изпълнение на евентуално съдебно решение в полза на ищцата, като
целта е да се препятства предаването на спорния имот на лице, черпещо права от тези на
длъжника, които са предмет на оспорване. Макар в случая с този иск да не се оспорва
правото на взискателя по изпълнителното дело, т.е. дължимостта на процесните суми,
предмет на оспорване са правата върху имота и претендирайки признаване на право на
ползване, придобито на оригинерно основание, се цели именно осуетяване на въвода във
владение, независимо от факта, че не се касае за въвод в имот, който се извършва по силата
на издаден изпълнителен лист за това действие или се касае за въвод по реда на чл. 498 от
ГПК. Както се посочи и по-горе съдебният изпълнител не може в рамките на
изпълнителното производство да разрешава спорове, което важи и за настоящата инстанция,
която не е исков съд, поради което подробно изложените доводи на жалбоподателя дали му
е противопоставима исковата молба, по която е образувано горепосоченото изпълнително
дело с оглед отразените вписвания в СВ-АВ е извън компетентността на съдебния
изпълнител. Още повече, че след изменението на разпоредбата на чл. 496, ал.2 от ГПК права
върху имота се придобИ.т от купувача след влизане в сила на постановлението за възлагане,
което се сочи да е станало на 20.11.2019г., а самото постановление е вписано на 06.03.2020г.
в Имотния регистър, което видно от приложените от самия жалбоподател документи е след
вписване на процесната искова молба с предмет на спора същия имот, видно от печата
върху приложената такава и издаването на обезпечителната заповед. Спорът относно
противопоставимостта на правата следва да бъде решен по исков ред, с участието на всички
заинтересовани лица, но не и от съдебния изпълнител, който няма правомощия да преценява
тези твърдения и факти. С оглед горното съдът намира, че и втората жалба се явява
неоснователна.
8
Воден от горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№04801/23.03.2021г., подадена от
взискателя „ОББ“ АД, ЕИК ****, със съдебен адрес – гр. София, ул.“****, срещу
обективирания в съобщение с изх.№ 03524/08.03.2021 г. отказ на ЧСИ Г. Д. по изпълнително
дело № 20117810401444, да бъде извършен опис и наложен запор върху притежаваното от
длъжника В.Д. - моторно превозно средство - марка „Волво“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 04866/24.03.2021г. , подадена от В.С.Ц.,
ЕГН ****, със съдебен адрес – гр.София, ул.“****, срещу разпореждането от 10.03.2021г. за
отказ за извършване на въвод във владение на възложен недвижим имот по реда на чл. 498
ГПК по изп.д. № 20117810401444 на ЧСИ Г.Д., спрямо следния недвижим имот -
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Стрелбище“, ул. **** в сградата на ЖСК ****.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Д..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9