№ 13914
гр. София, 26.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 137 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВАСИЛЕВА
и прокурора П. Т. А.
Сложи за разглеждане докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Частно
наказателно дело № 20231110210197 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
За СРП се явява прокурор П. А..
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. В., доведен от ареста на НСлС, се явява лично и с адв.
Петя Костова, служебен защитник.
Явява се и адвокат Б. Б., АК Перник, упълномощен защитник с представено
днес пълномощно.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да се ползвам от защитата на адвокат Б., не от
служебния защитник адвокат Костова.
С оглед изявлението на обвиняемото лице А. В., съдът намира, че следва да
освободи от съдебно заседание адвокат Петя Костова, тъй като по делото има
упълномощен защитник на обвиняемото лице.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСВОБОЖДАВА адвокат Петя Костова от процесуално представителство като
защитник на обвиняемия.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да започне по-
1
рано от насроченото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото. Не възразявам делото да започне по-рано от
насроченото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличност на обвиняемия:
А. И. В., ЕГН **********, .....
СЪДЪТ разяснява правата на обвиняемия в производството.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам правата си. Не правя отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не правим искания за отвод и нямаме искания по
хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Докладва искането по реда на чл. 64, ал. 1 НПК.
АДВ. Б.: Представям рег. картон на името на майката на обвиняемият, че е
регистрирана в дирекция Бюро по труда, гр. Радомир. Извадка от видеозон с
рецептурна бланка, че лицето, с което обвиняемият живее на семейни начала е
бременно. Извадка от спешна медицинска помощ и епикриза на сестрата на
обвиняемия Емилия И.а В.а, 6 броя епикриза на бащата на обвиняемия Иво Ванчов
Стоилов, Експертно решение на ТЕЛК за Емилия И.а В.а. С тези документи искам да
докажа, че единствено обвиняемият работи и той се грижи за цялото семейство, за
неговата сестра, която е с епилепсия, за майката, която е безработна и за баща си,
който е инвалидизиран.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
След вземане становищата на страните, съдът намира, че следва да приобщи
към доказателствата по делото представените от защитника на обвиняемия писмени
документи и
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА по делото писмените доказателства, които са представени от
2
защитника на обвиняемия.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
На основание чл. 283 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства.
НАМИРА ДЕЛОТО ЗА ИЗЯСНЕНО от фактическа страна.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам направеното искане за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия А. И. В. поради следните
съображения: От събраните до момента доказателства може да се направи обосновано
предположение, че именно обвиняемият е извършител на престъплението, за което е
бил привлечен в това качество. Този извод следва от показанията на свидетелите и на
полицейските служители. Престъплението, за което обвиняемият е привлечен
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 6 години, което по смисъла на чл.
93, т. 7 НК е тежко умишлено престъпление. Освен това налице е предпоставката
реална опасност от укриване на обвиняемият, тъй като въпреки, че същият има
установен адрес не се е подчинил на подадената му стоп палка от полицейските
служители, а е направил опит да избяга. Освен това е налице и опасност от извършване
на друго престъпление. Въпреки, че същият не е осъждан деянието, за което е
привлечен за това качество е с висока степен на обществена опасност и при наличието
на квалифициращ състав на престъпление по чл. 281 при това на три броя
квалифициращи обстоятелства – използване на МПС по отношение на лице, което не е
навършило 16 годишна възраст и на повече от едно лице. Във връзка с изложеното
моля да уважите искането на СРП и да вземете мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
АДВ. Б.: Уважаема г-жо Председател, аз не мога да се съглася с искането на
представителя на СРП и Ви моля да не уважавате искането за вземане по отношение на
обвиняемия на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Действително необходимо е на този етап от досъдебното производство да бъде взета
мярка за неотклонение, но Ви предлагам тази мярка да бъде „домашен арест“. Видно
от събраните до този момент гласни и писмени доказателства може да се направи
3
обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на инкриминираното
деяние, за което му е повдигнато обвинение, тъй като при проведения разпит в хода на
досъдебното производство обвиняемият се е признал за виновен в извършването на
престъплението, за което по закон се предвижда „лишаване от свобода“ от 1 до 6
години. В разпоредбата на чл. 57 НПК законодателят изчерпателно е посочил целите,
които се преследват с налагане на мерките за неотклонение, а именно да се попречи
обвиняемият да се укрил или да извърши друго престъпление. В конкретния случай не
са налице кумулативните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 64, ал. 4 НПК, а
именно доказателства по делото, които да сочат, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие. От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност
не може да се направи извод, че е налице опасност от извършване на друго
престъпление, тъй като дори такава да съществува тя е в сферата на вероятностите и в
никакъв случай не може да се приеме, че е с реален интензитет, защото лицето не само,
че е неосъждано, но и няма други криминални прояви. Не е налице и другата
предпоставка обвиняемият да се укрие. Не мога са се съглася с доводите на
представителя на СРП, че обвиняемият се е опитал да се укрие от полицейските
органи. В своя разпит той заявява, че виждайки ги много се е уплашил и е натиснал
газта, но впоследствие е спрял независимо от това какво му е диктувал някакъв Радо
по телефона, че не трябва да спира и че трябва да избяга. Той казва, че не го е
послушал и е спрял, т.е. това, че е натиснал газта от уплаха, от стрес, не означава, че се
е опитал да се укрие от органите на полицията след като доброволно е спрял. На второ
място обвиняемият има постоянен и настоящ адрес, на който живее със своето
семейство. Мярката за неотклонение „домашен арест“, която ние молим да бъде
постановена от съда е достатъчна за постигане на целите на мерките за неотклонение и
тя ще покрие изискванията на закона и няма да попречи за разкриването на
обективната истина или за укриването на обвиняемия, както и за извършване на
престъпление от него. Категорично и по безспорен начин в тази насока е и постоянната
и многобройна съдебна практика на ВКС по отношение на тълкуването и прилагането
на нормата чл. 63 и чл. 64 НПК, както и съпътстващите норми с които императивно са
определени условията, при които се налага най-тежката мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Не са налице законовите основания за налагане на най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. В конкретния случай мога да
твърдя, че не са налице кумулативните изисквания на чл. 63 НПК. От всички събрани
доказателства няма такива, които да насочват, че съществува реална опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. На първо място същият е
неосъждан, не само е с чисто съдебно минало, но и няма никакви криминални прояви,
с постоянно местожителство е и всички тези данни по категоричен начин говорят, че
няма основание той да извърши друго престъпление или да се укрие. От друга страна
от доказателствата по делото и тези, които представих днес той живее в семейство с
4
изключително затруднено материално и здравословно състояние. Сестра, която от дете
страда от епилепсия, майка, която е безработна от 2022 г., баща, който е с
изключително увредено здравословно състояние, поради което е инвалидизиран с
ТЕЛК, приятелката, с която живее на семейни начала и която в момента е бременна и
единствено той полага грижи за това семейство. С оглед на изложеното Ви моля да
приемете, че не са налице основанията на чл. 63 и чл. 64 НПК, които да са
съставомерни за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под
стража“, като може да бъде приложена следващата, а именно „домашен арест“. Не
може да се говори за наказание „лишаване от свобода“ за над 10 години където е
задължително прилагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради
което считам, че мярка за неотклонение „домашен арест“ е достатъчна за постигане на
целите на мерките за неотклонение в досъдебното производство, ще покрие
изискванията на закона и няма да попречи за разкриване на обективната истина или за
укриване на обвиняемия, както и за извършван на друго престъпление от него. Мярката
за неотклонение няма за цел предварително изтърпяване на наказание, а единствено се
взема по отношение на обвиняемия, за да се предотврати същият да се укрие или да
извърши престъпление, както и да бъде осигурено за провеждане на действията по
разследването. Постоянната съдебна практика, както и трайната такава, имам предвид
ТР № 3/2012 г. на ВКС посочват, че съдът трябва не само да отчита опасностите
изложени в чл. 63, ал. 1 НК, но и целите посочени в разпоредбата на чл. 57. Тези
опасности, съдът трябва да ги разглежда единствено и само въз основа на
доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на лицето
привлечено към наказателна отговорност. В този смисъл се позовавам и на чл. 5, т. 3
от ЕКЗПЧ и се надявам искането ми да бъде уважено, а именно да бъде наложена
мярка за неотклонение „домашен арест“.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Поддържам казаното от адв. Б..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ: Искам да съм под домашен арест.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
След проведеното съвещание, като се запозна с материалите по делото и
изслуша доводите на страните в днешното съдебно заседание, съдът прие за
установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 и следващите от НПК.
СРС е сезиран с искане от СРП с правно основание чл. 64, ал. 1 НПК за вземане
на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо А. И. В. ЕГН ********** -
обвиняем по досъдебно производство № 1335/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр.
№ 32850/2023 г. по описа на СРП. С постановление за привличане на обвиняем от
25.07.2023 г. спрямо него е повдигнато обвинение в извършване на престъпление с
5
правна квалификация по чл. 281, ал. 2, т.1, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 1 НК.
По основателността на искането, съдът намира следното:
По основателността на искането, съдът намира следното:
На първо място, налична е първата законоустановена предпоставка за
вземането на мярка за неотклонение спрямо обвиняемия, доколкото за престъплението,
в извършването на което е обвинен, се предвижда наказание „лишаване от свобода“. В
случая последното е от една до шест години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди
лева, което характеризира деянието като тежко умишлено по смисъла на чл. 93, т. 7
НК.
Втората задължителна предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.63, ал.1
НПК, е наличието на „обосновано предположение“, че обвиняемият е извършил
престъплението, в което е обвинен. Към този ранен етап на наказателното
производство, законът не изисква обвинението да е доказано по несъмнен начин
(каквото изискване е поставено пред осъдителната присъда с нормата на чл. 303, ал.2
НПК), а само да е налице обоснована вероятност за авторството, която вероятност да
бъде обоснована от съвкупната преценка на доказателствения материал. От събраните
към момента доказателствени материали- разпити на свидетели, писмени
доказателства и др., може да се направи обосновано предположение на този етап от
разследването, че В. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.
Същото е изводимо от събраните по делото показания на свидетелите ....., които са
полицейски служители и които са непосредствено са възприели обвиняемия като
лицето, което е управлявало моторното превозно средство марка Опел, модел Вектра,
вариант комби с рег. № ....., в която са били транспортирани дванадесет лица, които са
незаконно преминали границата на Р. България. Видно от показанията на свидетелите
..... същите са преминали незаконно границата на Р. България, като крайната им
отправна точка е достигане на територията на друга държава – членка на ЕС, а именно
Германия. Същите свидетелстват за различните проявление на действията на
обвиняемия В. – предварително посрещане на чужденците на територията на Р.
България при предварителна организация, насочена към противозаконно подпомагане
на тяхното преминаване в страната чрез превозването им с МПС, броя на лицата,
включително и наличието на непълнолетни такива сред тях, наличието на моторно
превозно средство за изпълнение на дейността, която е била обвързана с материална
обезпеченост.
Наред с горепосочените задължителни предпоставки за взимане на най-тежката
мярка за неотклонение, законодателят е предвидил и две допълнителни предпоставки,
а именно – реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.
Въпросните предпоставки следва да са реални, а не хипотетични, като същите са
дадени в алтернативност – т.е. достатъчно е наличието на поне една от тях, за да може
6
да се вземе МНО „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия.
Действително, обвиняемият е неосъждан, като липсват данни за други негови
противообществени прояви. Следва да се има предвид обаче, че същия е привлечен
като обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Нещо
повече, съгласно практиката на ЕСПЧ се застъпва становището, че самостоятелно
тежестта на деянието дори и при чисто съдебно минало може да послужи като
основание за прилагането на най – тежката МНО задържане под стража, без да се
накърнява забраната за самоцелно прилагане на същата и ненужното ограничаване на
правата на обвиняемото лице. В конкретния случай се касае именно за такива
обстоятелства, при които обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление
по чл. чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като
същата поставя в опасност националната сигурност на Р. България и сигурността на
ЕС. Ето защо, единствено и само липсата на предходни осъждания не може да
обоснове извода за ниска степен на обществена опасност на дееца. Последната се
извежда не само от съдимостта на обвиняемия и предходните му прояви, а и от
цялостната фактическа обстановка по ДП и извършеното от същия деяние/деяния.
Съдът намира, че е налице реална опасност от укриване на обвиняемия, тъй
като макар и по делото да има данни за наличието на негов постоянен и настоящ адрес
на територията на страната, на който същия да може да бъде призован, то при
проследяване действията на обвиняемия същият е демонстрирал ясно отказа да се
подчини на полицейско разпореждане за спиране, като е ускорил рязко скоростта на
управлявания от него автомобил, с който е превозвал чужденците. Последното е
достатъчно да се заключи, че съществува опасност В. да се укрие и с това да затрудни
хода на производството.
Съдът намира, че следва да отговори на възраженията на адвокат Б., защитник
на обвиняемия, а именно, че обвиняемият следва да полага грижи за неговите роднини
- неговата майка, сестра и неговият баща, които са с влошено здравословно състояние.
В настоящия случай съдът намира, че общественият интерес взема превес пред този на
роднините, за които следва да полага грижи обвиняемият. На следващо място, съдът
намира мярката за неотклонение „домашен арест“ за неподходяща, тъй като
обвиняемото лице бивайки с такава мярка няма да може да работи , поради което и
нямам да може да снабдява своите роднини с финансови средства.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че са налице всички предпоставки,
поради което и единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ се явява
адекватна и би обслужила целите по чл.57 НПК, като ограничаването на правото му на
свободно придвижване в по-лека степен не би постигнала залегналите в закона цели.
С оглед на факта, че срокът за обжалване на процесното определение изтича на
31.07.2023г., в случай на жалба или протест СРС намери, че делото следва да се
7
насрочи за разглеждане от СГС на 01.08.2023г. от 10.00 часа. /Тъй като 30.07.2023г.,
когато е третият ден от постановяване на определението е неработен ден, срокът за
обжалване изтича в първия работен ден - 31.07.2023г./.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ВЗЕМА спрямо А. И. В., ЕГН **********, ..... обвиняем по досъдебно
производство № 1335/2023 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 32850/2023 г. по
описа на СРП, мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл.64, ал.5 НПК подлежи на незабавно
изпълнение.
УКАЗВА обвиняемият А. И. В., да бъде приведен в Арест към Затвора в гр.
София.
УКАЗВА на органите на ДП на основание чл. 63, ал.7 НПК НЕЗАБАВНО да
уведомят за задържането семейството на обвиняемия или друго посочено от
обвиняемия лице.
УКАЗВА заверен препис от определението да се връчи на органа на
досъдебното производство с оглед незабавното му изпълнение.
УКАЗВА Заверен препис да се изпрати на Началника на Ареста към Затвора в
гр. София за сведение и изпълнение, като настоящият състав УКАЗВА на същия да
следи стриктно за спазването на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС и Наредба № 2,
свързани с обезпечаване на здравословното състояние на задържаните, като в случай
на нужда да предприеме всички необходими действия за запазване здравето и живота
на обвиняемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на осн. чл.64, ал.6 НПК подлежи на обжалване и
протестиране с частна жалба или частен протест пред СГС в тридневен срок от днес,
като в случай на жалба или протест, насрочва делото за разглеждане от СГС на
01.08.2023г. от 10.00 часа, за която дата и час страните са редовно уведомени.
Препис от протокола да се издаде страните, при поискване.
8
АДВ. Б.: Моля да ми бъде изпратен препис от протокола на посочен от мен имейл
адрес, а именно ***********@***.**.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ :
ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от протокола на адвокат Б..
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 15.18 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
9