О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№241/29.1.2018г. 29.01.2017 г. град Ямбол
ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХVІ - ти състав
в закрито заседание, проведено в
следния състав:
Председател: Г. Стоянов Г.
като разгледа
докладваното от съдия Г.Г. гр.д.№ 3221 по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД - гр.София против Ж.Н. *** кумулативно обективно съединени искове, с които се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите съответно от 18 696.73 лв. – главница, 1691.14 лв. – редовна лихва, начислена за периода 25.10.2016 г. – 30.08.2017 г., 98,36 лв. – санкционираща лихва,начислена за периода от 25.10-.2016 год. до 30.08.2017 год.,120 лв.-заемни такси ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски, включая юрисконсултско възнаграждение.
Представят се писмени доказателства и се прави доказателствено искане за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника с който исковете са оспорени като неоснователни. Иска се от съдът да приеме,че клаузите по договор за текущо потребление от 22.12.2-15 год. от т.6 до т.9 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление раздел III,раздел VII от приложение № А касаещ формирането на ГПР /годишен процент на разходите/ /възнаградителна лихва,фиксирана преференциална надбавка ,променлив лихвен процент,промени на същите/ и разноски по обслужване на кредитния договор са нищожни и протеворечат на императивните правила,същите били сключени при едностранно установяване на неравноправни клаузи,неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя,като не отговаряли на изискването за добросъвестност,поради което съобразно чл.143,ал.1 ЗЗП,водили до нищожност,а съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП,посочените по-горе клаузи не са индивидуално уговорени,с оглед на това,че били предварително изготвени от банката се иска прогласяването на тяхната нищожност с постановяване на съдебния акт по делото. Иска се отхвърляне на исковете. Не се възразява срещу направените доказателствени искания и приемане на представените от ищеца писмени доказателства. Не се представят писмени доказателства,не се правят доказателствени искания.
Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявените искове са допустими, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими, необходими и относими, поради което следва да бъдат допуснати за събиране и съответно приети като доказателства.
Като основателно съдът преценява и искането на ищеца за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза, тъй като отговорите на поставените задачи изискват специални знания и са от значение за установяване на правно-релевантни факти.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 01 .03.2018 г. от 11.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства : заверени преписи от договор за кредит за текущо потребление,договор за залог върху вземания,общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление,погасителен план и ГПР,условия по кредитна програма „ДСК Престиж Плюс“,условия за ползване на лихвена отстъпка на новоразрешаван кредит за текущо потребление при закупуване на застрахователен продукт,извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка № 11/0000000023200910 от 30.08.2017 год. по Договор за кредит от 22.12.2015 год.,нотариална покана,уведомление относно обявяване на кредита за предсрочно изискуем с изх.№ 09-20-01031/18.03.2017 год.,разписка от „Български пощи“ ЕАД.
НАЗНАЧАВА съдебно – счетоводна
експертиза, която да се извърши от вещо лице Йорданка Митева Касидова, която
след като се запознае с материалите по делото, извърши справки в счетоводството
на ищеца, както и където още е необходимо, да отговори на поставените с
исковата молба въпроси : кога е бил разрешен и кога е бил усвоен кредита, какви
суми са постъпили по кредитната сметка на кредитополучателя и как се е погасявало с тях на падежна дата
задължението към банката по главница и лихви,редовно ли е обслужван кредита и
кога спират плащанията.Какъв е размера на непогасените задължения по Договор за
кредит за текущо потребление от 22.12.2015 год. с “Банка ДСК” ЕАД към дата на
исковата молба 31.08.2017 год.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за извършване на експертизата в размер на 150 лв., платим по сметка на
ЯРС – вещи лица от ищеца в петдневен срок от връчване на настоящото
определение, като му указва, че в
същия срок следва да удостовери пред съда заплащането на депозита.
Вещото лице да се призове за участие
по делото след удостоверяване заплащането на депозита.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА
за ДОКЛАД на делото:
Производството е образувано по предявени от „Банка ДСК” ЕАД - гр.София против Ж.Н. *** кумулативно обективно съединени искове, с които се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите съответно от 18 696.73 лв. – главница, 1691.14 лв. – редовна лихва, начислена за периода 25.10.2016 г. – 30.08.2017 г., 98,36 лв. – санкционираща лихва,начислена за периода от 25.10-.2016 год. до 30.08.2017 год.,120 лв.-заемни такси ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски, включая юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се, че на 23.12.2015 г. банката – ищец и ответника са сключили договор
за текущо потребление, съгласно който
ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 20 000 лв.,със срок за издължаване 120
месеца,считано от датата на негово усвояване,с падежна дата 25 число.
Твърди се,че главницата по кредита се олихвявала с променлив лихвен
процент в размер на 7,2 % годишно или 0,02 % на ден,формиран от стойността на
шест месечен SOFIBOR /EURIBOR 0.986 %
и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.214%,при изпълнение на
условията по програма ДСК Престиж плюс,подробно описани в приложение № 2 към
договора.При нарушаване на условията кредитополучателя губил правото си да ползва
преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се
увеличавал,чрез увеличаване на надбавката съгласно условията описани в
приложение № 2 към договора. Максималния размер,който можел да достигне
лихвения процент в резултат на неизпълнение на условията,бил променлив лихвен
процент,приложим по стандартни потребителски кредити,в размер на шест
месечния SOFIBOR /EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на
13,964 %. Годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита била 8,71 % към дата
на подписване на договора,като същия можел да бъде променян при
предпоставките,предвидени в ОУ.Длъжникът преустановил напълно обслужването на
кредита,като последното погашение съгласно погасителния план направил на
25.09.2016 год.,като ищеца правил многократно опити да се свърже с ответника
чрез изпращане на писма с обратни разписки на адреса му,но същите се връщали в
цялост като непотърсени. Също така от ищеца са правени опити за връчване на
ответника на нотариални покани,но безуспешно. Кредита бил с единадесет броя
непогасени месечни вноски,но въпреки,че са настъпили предпоставките предвидени
в ОУ за настъпила предсрочна изискуемост,предвид невъзможността да се уведоми
длъжника,ишеца не можел да депозира пред съда
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Към 30.09.2017 г. ответника не бил заплатил задълженията си към банката-ищец по договора за кредит на текущо потребление, като дължал обща сума в размер на 20 606,23 лв., от които: 18 696.73 лв. – главница, 1691.14 лв. – редовна лихва, начислена за периода 25.10.2016 г. – 30.08.2017 г., 98,36 лв. – санкционираща лихва,начислена за периода от 25.10-.2016 год. до 30.08.2017 год.,120 лв.-заемни такси.
До момента ответника не бил уведомен от банката за задължението, което имал,въпреки неговата предсрочна изискуемост,въпреки ,че били правени опити затова включително и чрез нотариална покана , но се претендира исковата молба да съставлява уведомяване на длъжника и покана за изпълнение.
Претендира се уважаване на
исковете чрез присъждане на исковите суми, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и
присъждането на сторените съдебно-деловодни разноски, включая
юрисконсултско възнаграждение.
В законоустановения срок е бил депозиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника.Исковете са оспорени като неоснователни.В договора за кредит за текущо потребление липсвали клаузи,в които да са уговорени обективни критерий за промяна на ГПР /годишен процент на разходите/.Такива следвало да бъдат уговорени и съгласно чл.58,ал.1,т.2 ЗКИ. Иска се от съдът да приеме,че клаузите по договор за текущо потребление от 22.12.2-15 год. от т.6 до т.9 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление раздел III,раздел VII от приложение № А касаещ формирането на ГПР /годишен процент на разходите/ /възнаградителна лихва,фиксирана преференциална надбавка ,променлив лихвен процент,промени на същите/ и разноски по обслужване на кредитния договор са нищожни и протеворечат на императивните правила,същите били сключени при едностранно установяване на неравноправни клаузи,неравновесие между правата и задълженията на банката и кредитополучателя,като не отговаряли на изискването за добросъвестност,поради което съобразно чл.143,ал.1 ЗЗП,водили до нищожност,а съгласно чл.146,ал.1 ЗЗП,посочените по-горе клаузи не са индивидуално уговорени,с оглед на това,че били предварително изготвени от банката се иска прогласяването на тяхната нищожност с постановяване на съдебния акт по делото. Иска се отхвърляне на исковете.
Предявените искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
При
разпределяне на доказателствената тежест, съдът указва на страните, че следва
да установяват следните правно-релевантни факти:
Указва на ищеца, че в негова тежест е да докаже сключването на твърдения договор за кредит за текущо потребление, усвояването на сумата по кредита от кредитополучателя, настъпването на изискуемост на кредита, размера на дължимата главница към момента на настъпването на изискуемостта, периода и размера на дължимата и неплатена договорна редовна лихва и санкционираща лихва върху усвоения кредитен ресурс, наличието на твърдените задължения за заплащане на банкови такси и техния размер;
Указва на ответницата, че в негова тежест е да докаже наличие на извършено плащане на дължимите
по договора за кредит за текущо потребление суми – месечни погасителни вноски
или погасяване на задълженията по друг равностоен начин,както и да докаже твърденията си, че същия е бил сключен без да
му е била предоставена необходимата преддоговорна
информация, касаеща начина на формиране и условията за едностранна промяна на
дължимата възнаградителна договорна лихва и без процесните клаузи да са били реално договорени между
страните.
Всяка една от страните следва да докаже твърденията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на
съдебна спогодба /която влиза в сила веднага и при която ответникът се осъжда
да заплати половината държавна такса/, медиация, извънсъдебно споразумение или
друг способ за доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на въззивно обжалване; препис от него да се връчи на страните,
ведно с призовката за съдебното заседание,като на ищеца се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Г.Г./