М О Т
И В И
Към присъда по НЧХД № 49/2016 год.на АРС, ІІ н.с.
Наказателното производство е образувано по
тъжба на Е.Д.Н. , с която същата е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.
А. А. , за това че: На 07.01.2016 г. в
с. *** обл. Пловдивска, в производствения цех на фирма „***“ ООД гр. Асеновград
е причинил на Е.Д.Н., с ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се
в контузия в дясната поясно-кръстна област, довела до разстройство на здравето
, както и контузия на лявата гръдна половина и гърба , причинили болка и
страдания . Престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание частния тъжител Е.Н. чрез повереника си - адвокат В. , поддържа повдигнатото обвинение със същата
фактическа обстановка описана в тъжбата. Иска се осъждането на подсъдимия и
налагане на справедливо наказание , както и уважаване в пълен размер на
предявения граждански иск.
В
наказателното производство бе предявен
от частния тъжител и приет за съвместно
разглеждане граждански иск против подсъдимия в общ размер на 5000 лв. представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в претърпени от
същия болки , страдания и неудобства , в резултат на причинената лека телесна
повреда- съставомерен резултат от престъплението, ведно със законната лихва
върху сумата , считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата , като частния тъжител Е.Н. бе конституирана и като граждански
ищец.
Подсъдимият Д.А. не се признава за виновен , но дава обяснения
в които отрича да е извършвал действия
спрямо Н. , с които да е причинил съставомерния резултат . Лично и чрез
защитника си адв. П. моли за
оправдателен диспозитив .
Съдът след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.А.А.
е роден на *** г. в гр. П., българин, български гражданин, неженен, неосъждан,
със средно образование, безработен, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес ***,
с ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.А. и частния тъжител Е.Н. няколко
години работили като оператори на машини във фирма „***“ ООД –гр. Асеновград ,
като работното им място било във производствения цех на фирмата в с. ***. През
по-голямата част от времето докато били в трудово правоотношение двамата работили
в екип, като обслужвали една и съща машина.
При осъществяване на трудовата им функция обаче личните им отношения не
били добри , като двамата често влизали в спорове и конфликти. Основната
причина за обтегнатите им отношения била , че подсъдимият А. предявявал
претенции и изразявал недоволството си от факта , че работи в екип именно с
тъжителката Н. , като често се случвало да я обижда и нагрубява , че била стара
и не изпълнявала качествено служебните си задължения. Тези именно конфликти на работното място
станали причина ръководството на фирмата да прибегне до временното им разделяне
и поставянето им на работа на различни машини , но към месец януари 2017 г.
двамата отново работили в един екип и отношенията им продължавали да бъдат
обтегнати , а конфликтното поведение на подсъдимия А. спрямо Н. продължавало.
На 06.01.2006 г. двамата пак били нощна смята за времето от 18.45ч. до 06.30 ч.
на 07.01.2016 г. и пак обслужвали една и съща машина , като още в началото на
смяната подсъдимият А. започнал да се заяжда с Н. по описания начин. По време
на почивката в 23 .00 ч. работниците , включително и А. се почерпили в цеха
като употребили алкохол. След
почивката отношението на А. към Н.
станало още по –грубо и към 03.00 ч. на 07.01.2016 г. същият отново започнал да я обижда и по повод на нейно забавяне във връзка с
напълването и затварянето на кашон с продукция започнал да я гони от цеха с думите
„Махай се оттук”, както и се приближил
до нея и започнал да я блъска по тялото
с ръка . При едно по-грубо блъскане от страна на подсъдимия А. , тъжителката Н.
залитнала и паднала назад на земята , като при падането ударила кръста си в
намиращия се там палет. Тъй като изпитала силна болка от удара в кръста , тъжителката
Н. приседнала на земята и започнала да плаче, а А. продължавал да и крещи да се маха и че
няма повече работа в цеха и че със шутове ще я изкара от цеха. В този момент наблизо
се оказал свидетелят С.К. , който видял Н., че е приклекнала на земята и плаче ,
а до нея стои подсъдимият А. и и говори нещо на висок тон. Той се опитал да помогне
на Н. да се изправи и същата споделила с
него , че подсъдимия Д.А. я е ударил. Към нея се приближил и свидетелят Е. С. , който
също видял, че Е.Н. е седнала на земята
и плаче. Двамата свидетели К. и С. изправили Н. и я изпратили до съблекалнята .
Тъй като в резултата на падането и удрянето в палета тъжителката Н. изпитвала
силни в болки в кръста и не можела да ходи нормално и не се чувствала добре,
останала за известно време в съблекалнята, след което се прибрала в дома си. На
сутринта на 07.01.2016 г. поради състоянието си тъжителката Н. потърсила
медицинска помощ , тъй като чувствала болки в кръста гърдите и гърба . Бил и
издаден болничен лист , като и бил предписан домашен режим на лечение за срок
от 14 дни. Същата било освидетелствувана
на 08.01.2016 г. и в КСМ пр УМБАЛ – „Св. Г. Победоносец” от съдебен лекар , като
и било издадено СМУ-е. Във връзка с възникналия инцидент било извършена
проверка от органите на НОИ във фирма „***”
ООД на възникналата злополука , тъй като първоначално същата била заявена като
трудова злополука. Проверката приключила с констативен протокол в заключението
на който е прието, че внезапното травматично увреждане на здравето на Е.Н. е в
резултат на съществуващите от дълго време неприязнени отношения между нея и
колегата и Д.А., което е ескалирало до
упражнено от него физическо насилие над Е.Н., довело до внезапно травматично
увреждане на здравето на пострадалата и не е налице пълния фактически състав на
разпоредбата на чл. 55 ал.1 от КСО , поради което и не е налице основание за квалифициране
на възникналата с Е.Д.Н. злополука като трудова.
От заключението на изготвената и
приета по делото съдебно-медицинска експертиза се установява , че при
възникналия на 07.01.2016 г. инцидент около
03.00 ч. на Е.Д.Н. е била причинена контузия в дясната поясно-кръстна област с
наличие на палпаторна болка и кръвонасядане. Това телесно увреждане и е причинило болка и
страдание без разстройство на здравето. Причиненото увреждане добре отговаря по механизма си да е
причинено именно така както съобщава
пострадалата и по
твърдяното от нея време, а именно при
бутане и последващо падане на земната повърхност и удар в дясната кръстна
област в палет или от нанесен удар с ритник в дясната кръстна област. Съдът възприе и кредитира заключението на вещото
лице
като обективно , изготвено с необходимите професионални знания и опит в
съответната област.
За да постанови присъдата си, Съдът
прие за безсъмнено установена именно
така описаната фактическа обстановка, която се установява от следните
доказателствени средства , които съдът кредитира , а именно:
показанията на свидетелите С.К. , Е. С. , Д.К. , М. С. , Р.А.
и И.Н.. Въпреки , че липсват преки
свидетели очевидци на факта на извършване на вредоносните действия от страна на
подсъдимия , свидетелите К. , К. и Е. С. , които са присъствали в цеха по време на
инцидента достатъчно ясно са възприели цялостния контекст на фактическата
обстановка , а именно факта ,че между подсъдимия и тъжителката е имало спор и
конфликт, при който те са си говорили на
висок глас и който е ескалирал след почивката , а след деянието всички те са
възприели факта , че пострадалата е била на земята, плачела е , а подсъдимият е бил в непосредствена близост
до нея и е продължавал да и вика и да я
гони от цеха. От посочените гласни доказателства безспорно се установява и
факта , че именно в рамките на този конфликт и в резултат на оказаното и
физическо въздействие – блъскане от страна на подсъдимия пострадалата Н. е
паднала на земята , при което се е ударила в намиращият се там дървен палет и е
получила контузия в дясната поясно-кръстна област , от която още в момента е изпитала
силна болка. В тази връзка посочените
свидетели непротиворечиво заявяват ,че при виждането и на земята тъжителката Н.
е плачела , и самата тя веднага след деянието е споделила с притеклите и се на
помощ свидетели К. и С. , че е била ударена от подсъдимия Д.А.. Безспорен е и факта , че веднага след
инцидента състоянието но пострадалата е било такова , че тя не е била в състояние да продължи работа поради
изпитваната болка , а е била съпроводена до съблекалнята , като по-късно си е тръгнала от мястото на
работа. При установяването на фактическата обстановка съдът ползва и
показанията на свидетелите – М. С. – пряк ръководител на пострадалата и Р.А.- управител на фирмата , които са били
запознати със случая и са участвали в последващата проверка по неговото изясняване. Съдът ползва
и показанията на свидетелят И.Н. – син на пострадала относно факта на
причинените на тъжителката болки и страдания и предприетите действия по
лечението на причинената увреда. Съдът ползва и писмените доказателства приложени по делото ,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствата. Съдът
кредитира и приема за достоверни и вярно описващи фактическата обстановка показанията
на посочените свидетели, защото същите
са логични , последователни , съответни помежду си по отношение на съществените
им елементи и кореспондират и с фактите описани в тъжбата. Съдът счита същите за
достоверни и защото посочените обстоятелства са възприети непосредствено от
свидетелите и те са в синхрон и с приложените по делото писмени
доказателства и се потвърждават от обективните находки , а именно
констатираните телесни увреждания – травма на поясната област констатирана при прегледа
на пострадалия Н. . Същите са констатирани и отразени и в издаденото с тази
цел медицинско свидетелство, въз основа на което е построено и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Съдът кредитира в пълна степен и заключението на СМЕ-за , тъй като
то е надлежно обосновано с препратки към съответните доказателства и е
изготвено от вещо лице доказан експерт в съответната област. Същото не се
оспори от страните. От заключението на експертизата се установява , че при
инцидента предмет на обвинението на пострадалата Н. е била причинена
контузия в дясната поясно –кръстна
област с наличие на палпаторна болка и кръвонасядане , която е довела до болка
и страдание без разстройство на здравето.
Ето защо и въз основа на доказателствения анализ съдът прие , за доказано ,че при инцидента на
тъжителката е причинен именно този съставомерен резултат. По отношение на
останалите твърдени в тъжбата телесни
увреждания , а именно контузия в лявата гръдна половина и контузия по гърба
съдът намери ,че частното обвинение не е
доказано. От една страна не се установи , че подсъдимия е извършил вредоносните
действия, с които се твърди ,че са причинени тези увреждания , а именно след
падането на земята на пострадала да и е нанесъл удари с крак – ритници по кръста , гърба и лявата част на гърдите ,
като в тази насока въпреки изчерпаната процесуална възможност не се събраха
гласни и писмени доказателства. От друга страна при медицинското освидетелстване
на пострадалата също не са открити обективни находки в посочените анатомични
области , които да представляват разстройство
на здравето и да сочат към причинени и телесни увреди от твърдения вид и обем. В заключението на
СМЕ-за също не с установява причиняването на телесни повреди от твърдения
вид. Ето защо съдът намери , че
обвинението в тази му част по отношение на част от твърдения съставомерен резултат на е доказано .
При така установената по несъмнен
начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът намира , че с деянието си подсъдимият Д.
А. А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК, за тгова че : На 07.01.2016 г. в
с. *** обл. Пловдивска, в производдствения цех на фирма „***“ ООД гр.
Асеновград е причинил на Е.Д.Н., с ЕГН **********,***, лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия в дясната поясно-кръстна област с наличие на
палпаторна болка и кръвоносядане, довели до болка и страдание без разстройство
на здравето. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл , като е съзнавал обществено-опасния му характер , предвиждал е настъпването
на обществено-опасните му последици и е желаел настъпването им.
Заедно с
това по отношение на останалия твърдян съставомерен резултат , съдът като
намери ,че същият не е причинен от подсъдимия Д.А.А. ,го призна за невинен
в това, че : По същото време и на същото място е причинил на Е.Д.Н.,
с ЕГН **********,***, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия в областта
на лявата гръдна половина и контузия по гърба, довели до болка и страдание без
разстройство на здравето ,поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по отношение на тези обстоятелства по
повдигнатото му с частната тъжба обвинение.
По отношение на престъплението по чл. 130 ал.2
от НК за което съдът призна подсъдимия А. за виновен ,Съдът намери, че по отношение на него
са налице всички предпоставки заложени в разпоредбата на чл.
78А ал.1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба , а именно: за горното престъпление най-тежкото
предвидено наказание е лишаване от свобода до шест месеца, подсъдимият А. не е бил осъждан и спрямо него друг път не е
прилаган института на освобождаване от наказателна отговорност и от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди. Ето защо съдът освободи подсъдимия Д.А.А. от наказателна отговорност , като му наложи
административно наказание глоба.
При
индивидуализиране на наказанието и определяне на размера на глобата, Съдът
отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предишни осъждания. За
да определи справедливо наказание съдът се съобрази с горното обстоятелство, но
като основен критерий прие степента на обществена опасност на деянието , която
с оглед на сравнително лекия съставомерен резултат и битовия характер на
инцидента съдът намира , че не е висока , в сравнение с другите деяния от
същия вид. Заедно с това съдът намира и че
подсъдимият е личност със сравнително невисока степен на
обществена опасност с оглед отново на липсата на предишни осъждания. Ето защо
съдът оразмери глобата в минималния
размер на предвидения в закона диапазон, а именно в размер на 1000 лева. Според
преценката на Съда именно това наказание като вид и размер се явява съответно
на степента на обществена опасност на деянието
и дееца и най –добре би изпълнило целите посочени в разпоредбата на
чл. 36 от НК.
Предявения
от пострадалата граждански иск за
причинените и от престъплението
неимуществени вреди в размер на 3000 лв.- за контузията в областта на поясно-кръстната
област , 1000 лв. - за контузията в областта на лявата гръдна половина и 1000
лв. – за контузията на гърба или в общ размер от 5000 лв. е доказан по основание само досежно претенцията
за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени
болка и страдание от контузията в поясно-кръстната област , представляваща лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал.2 от НК. , а за останалите твърдени
увреждания съдът намери ,че не е доказан по основание ,тъй като липсва
престъпление , а съответно и деликт , при който да е причинен такъв
съставомерен резултат. Основанието на предявения граждански иск е виновно
извършено деяние от подсъдимият и
съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия престъпление
, пострадалата Е.Н. е претърпяла неимуществени вреди - болка , страдание и
неудобства , които са непосредствена
последица от деянието. С оглед на изложеното съдът счете, че предявения
граждански иск е основателен , но само в частта
относно претенцията за неимуществени вреди в резултат на причинената и
лека телесна повреда изразяваща се в контузия в областта на дясната поясно
–кръстна област довела до болка и страдание без разстройство на здравето, но и
в тази му част искът е завишен по размер.
Досежно неговия размер, според разпоредбата на чл.52 от ЗЗД , същият
следва да се определи по справедливост. За справедлива Съдът намери сумата
от 300 лв. като оптимален паричен
еквивалент на претърпените от пострадалата болка и
страдание , ведно със законната лихва считано от датата на извършване на
престъплението , а именно 07.01.2016 г. до окончателното изплащане на сумата , като
за разликата над тази сума до пълният общ претендиран размер от 5000 лв. за
неимуществени вреди съдът отхвърли
гражданския иск като неоснователен и недоказан. Подсъдимия бе осъден да заплати държавна такса в размер на 50 лв. върху
уважения размер на гражданския иск. С оглед изхода на делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК Съдът осъди подсъдимият Д.А.А. да
заплати на Частния тъжител и Граждански
ищец Е.Д.Н. направените по делото от нея разноски в размер на 402 лв. , представляващи адвокатско
възнаграждение, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и заплатена
държавна такса за завеждането на делото.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия по отношение на собствените му действия и
постъпки и незачитане на телесната неприкосновеност на личността.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: