№ 435
гр. Варна, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20213100900644 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „НОВО ФИНАНС“ ООД, редовно
призовано, представлява се от адвокат Д.Т., редовно упълномощена и приета от съда от
днес.
ОТВЕТНИКЪТ ЕТ „ДОМ – ИГНАТ РАДЕНКОВ“, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат С.Н., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. Сл. Б., редовно призован, явява се лично, не представя заключение
по съображения, изложени в молба от 06.06.2022 г.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване
разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.
АДВ. Т.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Оспорвам
отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба.
Запозната съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам
отговора на исковата молба и допълнителния отговор на допълнителната искова молба.
Запознат съм с проектодоклада, като на стр. 7-ма от същия, където е поставяте в наша
1
тежест, моля, да се добави също, че е в тежест на ответника да обори установената по чл.
286, ал. 3 от ТЗ презумпция, като установи, че договорите не са скючени във връзка с
неговата търговска дейност.
АДВ. Т.: Твърдя, че ние сме договаряли с търговец, а не с физическо лице. И в тази
връзка, смятам, че договорите са търговски и обвързват ответника като търговец, като
съответно ще поискам събиране на допълнителни доказателства.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. Т.: Няма възможност за постигане на спогодба между страните.
АДВ. Н.: Зависи от „Ново Финанс“ ООД постигането на спогодба.
СЪДЪТ, като взе предвид обективираното от ответната страна възражение по
изготвения проектодоклад, в частта относно разпределената доказателствена тежест,
намира, че не се налага корекция на изготвения проектодоклад, тъй като, съгласно вече
изготвения такъв, СЪДЪТ е възложил в тежест на ищцовото дружество да докаже
търговската цел на сделката, поради което тежестта за доказване на потребителския
характер на договора, респективно опровергаване на установеното в презумпзцията по ТЗ,
не следва да бъде възлагана в тежест на ответната страна. В този смисъл, корекция на
доклада не се налага, поради което и като съобрази поведението на страната, на основание
чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в
смисъла, в който е докладван с Определение № 649/04.05.2022 година, както следва:
Предявени са от „Ново Финанс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2 срещу ЕТ „Дом – Игнат Раденков“, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 5 искове за
приемане на установено, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер 136 897,22 лв.,
представляваща неизплатени задължения по сключени между страните Договор за заем №
387-ВН-28.03.2019 от 28.03.2019 год. и Договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 от 27.03.2019
год., обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 56, том 2, рег. №
3205, дело № 238 от 2019 год., вх. рег. № 7467/29.03.2019 год., дв. вх. рег. № 7390, както
следва: Сумата от 62 500 лева – главница по договор за заем № 387-ВН-28.03.2019
год./28.03.2019 год. Сумата от 10 416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № 387-
ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год. в размер на 25 % на годишна база, изчислена за периода
28.03.2020 – 23.11.2020 год. Сумата от 20 104.17 лева – наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8
от договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 год./28.03.2019 год., начислена за периода от
14.05.2020 год. до датата на прекратяване на договора 23.11.2020 год. Сумата от 37 500 лева
– договорна неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем № 387-ВН-28.03.2019
год./28.03.2019 год. Сумата от 1 111.11 лева – законна лихва върху главницата от 62 500
лева, начислена от датата на прекратяване на договор за заем № 387-ВН-28.03.2019
год./28.03.2019 год. - 23.11.2020 год. до датата на заявлението по чл.417 ГПК Сумата от 2
500 лв. – главница по договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год., Сумата от
416.67 лева – договорна лихва по договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год.
2
по чл.2.2 б.“ж“ и б.“з“ за периода 28.03.2020 – 28.11.2020 год. Сумата от 804.17 лева –
наказателна лихва по чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019
год., начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год. Сумата от 1 500 лева – договорна
неустойка съгласно чл.2.7 от договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год.
Сумата от 44.44 лева – законна лихва върху главницата от 2 500 лева, начислена от датата на
прекратяване на договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 год./27.03.2019 год. - 23.11.2020 год.
до датата на заявлението по чл.417 ГПК, ведно със законна лихва върху главниците по двата
договора за заем, начиная от датата на заявлението по чл.417 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба ищцовото дружество твърди, че между него и ответника при Общи
условия и предварително предоставен Стандартен европейски формуляр за информация по
кредити били сключени Договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 от 28.03.2019 год. за сумата
от 62 500 лв. и Договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 от 27.03.2019 год., за сумата от 2 500
лв. Посочените договори били прекратени едностранно от заемодателя поради неплащане на
задълженията от страна на заемополучателя, в следствие на което, ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК като било образувано ч. гр. дело №
1508/ 2021 год. по описа на ВРС. Срещу издадената Заповед № 260930/03.02.2021 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, ответникът подал възражение по чл.
414 ГПК в следствие на което било образувано настоящото производство. Ищецът счита, че
липсата на инкорпорирано във възражението оспорване на вземанията за дължимите
главници, възнаградителни и наказателни лихви, както и за неустойката по Договор № 386-
ВН-27.03.2019 год. водело до признание на дължимостта им. Алтернативно, посочва, че с
депозираната искова молба желае установяване на дължимостта на всички суми по
издадената заповед за изпълнение, възлизащи общо на 136 897.22 лв. По отношение на
Договор за заем № 387-ВН-28.03.2019 от 28.03.2019 год., главницата от 62 500 лв. била
предоставена по Б.и сметки на ответника при преференциален годишен лихвен процент от
15%, фиксиран за първите 12 месеца, като след този период, до края на договора същият се
покачвал на 25%. Съгласно погасителния план, до 28-мо число на всеки месец, ответникът
следвало да заплаща само дължимата лихва в размер на месечна вноска от 781,25 лв. за
първите 12 месеца и съответно 1302,08 лв. за останалия период на договора. Пълният размер
на главницата бил дължим в крайния срок на договора, а при предсрочното му прекратяване
по вина на заемополучателя – към датата на предсрочното прекратяване. Длъжникът
изпълнявал задълженията си само в първите 12 месеца, поради което на основание чл. 2.7 от
договора с изявление за прекратяване и покана за доброволно изпълнение с изх. №
198/23.11.2020 год., връчена лично на ответника на 23.11.2020 год., заемодателят обявил
предсрочната изискуемост на задълженията. Наред с главницата, се претендират и лихва от
25% за периода 28.03.2020 – 23.11.2020 год. в общ размер от 10 416,67 лв.; наказателна
лихва за забава от 5% месечно (чл. 2.6), начислена за периода от 14.05.2020 год. до датата на
прекратяване на договора 23.11.2020 год. в общ размер на 20 104.17 лв.; неустойка от 60%
(чл. 2.7) върху заемната сума - 37 500 лв.; както и законна лихва от 1111.11 лв. върху
главницата за периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. – датата на подаване на заявлението по
3
чл. 417 ГПК пред ВРС. Основано на Договор за заем № 386-ВН-27.03.2019 от 27.03.2019 год.
е и искането за установяване дължимостта на главницата от 2500 лв., предоставена на
ответника в брой при подписване на договора, също при фиксиран за първите 12 месеца
лихвен процент от 15% и фиксиран лихвен процент от 25% за последващия период до края
на договора. Ответникът следвало да заплаща ежемесечно само лихвата в уговорения
размер, а главницата в нейния пълен размер – в края на срока на договора, освен при
предсрочно прекратяване на правоотношението по вина на заемополучателя, като в този
случай пълният размер на главницата следвало да бъде заплатен към датата на предсрочното
прекратяване. Едноличният търговец заплатил лихвата само за първите 12 месеца, поради
което с изявление за прекратяване на договора за заем и покана за доброволно изпълнение с
изх. № 197/23.11.2020 год., връчена на заемополучателя лично на 23.11.2020 год.,
кредиторът обявил предсрочната изискуемост на договора поради неплащане на дължимите
суми. В следствие на обявената предсрочна изискуемост се претендира установяване на
дължимостта на главницата от 2500 лв.; вземането за лихва от 25 % за периода 28.03.2020 –
28.11.2020 год. от 416.67 лв. (чл. 2.2, б. „ж“ (2) и чл. 2.2, б. „з“ и „и“); наказателна лихва за
забава от 5% месечно за периода, начислена за периода 14.05.2020-23.11.2020 год. възлизаща
на 804.17 лв. (чл. 2.6 и 2.8); неустойка от 60%, (чл. 2.7), начислявана върху главницата с общ
размер от 1500 лв.; както и законна лихва от 44.44 лв., начислявана върху главницата за
периода 23.11.2020 – 01.02.2021 год. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
пред ВРС. Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В срока за отговор, ответникът ЕТ
„ДОМ ИГНАТ РАДЕНКОВ“ е депозирал отговор на ИМ, в който навежда твърдения за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Излага, че ИМ е нередовна като
на ищеца е следвало да бъдат дадени указания за отстраняване на неяснотите в твърденията
му, свързани с правния му интерес от предявяване на иска по чл. 422 ГПК, прекратяването
на договорите за заем и основанието, от което черпи правата си на заемодател. Твърдението
си за недопустимост на иска, ответникът обосновава с аргумента, че издаването на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 ГПК е обусловено от притежаването на качеството
банка на заявителя, а в настоящия случай такова липсва, тъй като ищецът е финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ. Излага се и че ищцовото дружество не може да се
ползва от облекчения режим за събиране на вземанията си въз основа на договорната
ипотека по реда на чл. 417, т. 3 ГПК, тъй като същото цели установяването им на база
договорите за заем. В тази връзка се излага, че доколкото процесната заповед е била
издадена именно на основание договора за ипотека, то исковото производство не се явява
продължение на заповедното такова, тъй като в ИМ ищецът е посочил, че вземанията му
произтичат от двата договора за заем. Така доколкото ищецът може да реализира вземанията
си по принудителен ред въз основа на заповедта и издадения изпълнителен лист, то
отвеникът счита, че исковото производство следва да бъде прекратено поради
разминаването между основанието на иска и това за издаването на заповедта.
На следващо място се въвежда възражение за нищожност на договорите за заем.
4
Излага се, че в тях липсва упоменаване на целта на предоставянето на средствата, като в
тази връзка се посочва, че те не са били предназначени за използване в търговската дейност
на ответника, тъй като такава нямало от 2011 год., а за лични нужди на физическото лице
И.Р.. Ответникът подчертава и че според последователната практика на ВКС физическо
лице и регистриран от същото лице едноличен търговец не съставляват различни правни
субекти, като регистрацията на ЕТ ползва физическото лице при осъществяването на
търговската му дейност по занятие. Едновременно с това, физическото лице отговаря с
личното си имущество както за свои лични задължения, така и за задължения, поети в
качеството му на търговец. Отбелязва се, че по своята правна същност сключените договори
разкриват признаците на потребителски такива, поради причина, че ЕТ е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ДР от ЗЗП, което прави приложими разпоредбите на последния. В тази
връзка се подчертава, че от представените от ищеца доказателства не се установява
индивидуалното уговаряне на клаузи по заемните правоотношения.
В изложението си, ЕТ изтъква, че договорите са недействителни, тъй като ГПР в
размер на 23% е посочен невярно като реалният му размер е 24,4169%, както и защото не са
спазени правилата за изчисляването му по Приложение № 1 от ЗКНИП. Възразява се и че чл.
2.6 и 2.8 от двата договора за заем, имащи идентично съдържание, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, понеже неустойката по чл. 2.6 противоречи на обичайните
й функции и води до възможност за несправедливо обогатяване на заемодателя, а
дължимостта на неустойката по чл. 2.8 влиза в противоречие с дадените в ТР 3/2017 по тълк.
дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС указания. Същите клаузи ответникът счита и за
неравноправни на основание чл. 143, т. 5 от ЗЗП, съответно нищожни съгласно чл. 40 от
ЗКНИП във вр. с чл. 146 от ЗЗП. На база тези аргументи, а и поради противоречие с добрите
нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се твърди и нищожност на предвидената в чл. 2.7 от
договорите за заем неустойка за забава, както и нищожност на чл. 2.9 от двата договора
понеже последната обединява „наказателната лихва” по чл. 2.6 и 2.8 и неустойката по чл.
2.7. Отбелязва се, че чл. 2.11 е договорен във вреда на потребителя, предвид тежките
неустоечни клаузи по чл. 2.6, 2.7 и 2.8, а клаузата на чл. 2.12 – поради неотнасяне на
надвнесени суми за погасяване на главницата без писмено уведомление за това. Във вреда
на потребителя се претендира, че е уговорен и чл. 4.2 (с изключение на б. „а”), предвиждащ
едностранното увеличение на размера на възнаградителната лихва. Договорени във вреда на
потребителя са и чл. 4.7, 4.8 и 6.2 поради свръх обезщетение. Заемополучателят твърди и
нееквивалентност на престациите по двата договора, тъй като заемодателят цели получаване
на печалба в размер по-голям от предоставената главница. Поддържа се и че общите
условия, при които договорите са били сключени също съдържат множество нищожни
клаузи. Въз основа на всичко изложено до тук се прави извод, че договорите за заем са
нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 2, пр. 2 и 4 ЗЗД, като наред с
това се отбелязва и че е нарушена забраната за неоснователно обогатяване по чл. 71 ЗЗД вр.
чл.. 70, ал. 3 ЗЗД и чл. 32, ал. 1 ЗПК, респ. чл. 41, ал. 1 ЗКНИП. Формулирани се и
възражения, свързани с гаранционната вноска в размер на 15% от стойността на главницата
по договорите, тъй като с оглед техните условия, заемополучателят получава 85% от
5
заемните суми, а в същото време дължи лихва върху 100% от тях.
В ДИМ се отбелязва, че с изявлението за обявяването на кредитите за предсрочно
изискуми, договорите не са били развалени, а само задълженията по тях са били превърнати
от срочни в безсрочни, което е позволило на кредитора да иска незабавно им изпълнение.
Във връзка с възражението за неоснователност на иска поради разминаването в основанията
за издаване на заповедта за изпълнение и това за предявяване на иска, се обръща внимание,
че предмет на исковото производство е вземането, основано на представения документ –
ипотечния акт, инкорпориращ в себе си договорите за заем и установяващ съществуването,
размера и изискуемостта на вземанията по тях. Заемодателят заявява, че доколкото заемните
правоотношения са възникнали между търговци, то заемополучателят не може да се ползва
от защитата, предвидена в ЗЗП, което изключва и възраженията му за нищожност на
договора и отделни негови клаузи поради противоречие със закона. Оспорва се и
твърдението на ответника, че част от отпуснатите суми са били използвани за изпълнението
на старо задължение на физическото лице И.Р., тъй като сумите са били преведни по сметка
на едноличния търговец. Твърди се, че през 2018 год. между страните по спора бил сключен
друг договор за заем със средствата по който ответникът следвало да заплати свои
задължения към друг заемодател – „КРЕДИТ КОМЕРС” ЕАД, което обстоятелство
отхвърляло твърденията в ОИМ за липса на търговска дейност от страна на ЕТ „ДОМ
ИГНАТ РЕДЕНКОВ”. В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени договорите
за такива с потребителски характер, се изтъква, че видно от представените към ИМ писмени
доказателства ищцовото дружество е предоставило на ответника необходимата информация
за заемните продукти на 14.03.2019 год. – две седмици преди датата на сключване на
договорите. За възраженията по отношение на гаранционната вноска се подчертава, че тя
служи като предплащане на договорите за заем за 12 месеца напред, а липсата на плащенето
й води до автоматичното им прекратяване и настъпване на всички последици, свързани с
това. Ищецът подчертава, че възражението за нищожност на клаузата за определяне на
фиксиран годишен процент в размер на 25% е неоснователно, доколкото ГПР включва само
възнаградителна лихва от 25%, а нейният размер е в съответсвие с предвиденото в чл. 29, ал.
9 ЗКНИП, предвиждащ че ГПР по договор за кредит не може да бъде по – висок от 5 пъти
размера на законната лихва т.е. 50%. Така предварително уговаряне на дължимостта на
лихвата и нейния размер не нарушава изискването за добросъвестност и не води до
значително несъответствие между правата и задълженията на страните. Обръща се
внимание, че клаузите по заемните правоотношения са индивидуално уговорени в
съответствие с постоянната практика на ВКС, като преддоговорната информация,
предоставена на заемополучателя е ясно възпроизведена в окончателните договори за заем и
ипотека. Ищецът също счита се, че претендираната неустойка за забава (наказателна лихва)
– чл. 2.6 от договорите не противоречи на добрите нрави, и няма неравноправен характер,
тъй като е била индивидуално договорена и необходимата информация е била предоставена
на ответника предварително, поради което и не следва да бъде прогласявана за нищожна.
Освен това, уговорката за неустойка не представлява скрита възнаградителна лихва поради
6
различния характер на вземането и юридическия факт, от който произтича – неизпълнение
от страна на заемополучателя. Едновременно с това, неустоечната клауза – чл. 2.7 от
заемните договори се съотнася към обезщетение, дължимо на банка-кредитор при
предсрочно погасяване на кредитно задължение, доколкото това вземане в размер на
възнаградителната лихва има за цел да обезщети вредите (пропуснатите ползи), които
банката ще претърпи от загубата на дохода, който би получила за срока на действие на
договора, ако той не е бил прекратен преждевременно. В тази връзка се отбелязва, че това
вземане на банката има характер на неустойка, но за да се породи задължение за заплащане,
подобна неустойка трябва да е била определена по размер по общо съгласие между страните
към момента на сключване на договора. Доколкото чл. 2.7 отговаря на тези изисквания и е в
съответствие с чл. 41, ал. 3, ал. 4 от ЗКНИП, възражението за неравноправност и нищожност
на процесната клауза е неоснователно.
В отговора на ДИМ, ЕТ изтъква, че доколкото ищцовото дружество е финансова
институция, а не банка и сключените договори не са за Б. кредит по чл. 430 от ТЗ,
неприложими са разпоредбите на чл. 432, ал. 1 от ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, както и
постановките на ТР 4/ 18.06.2014 год. по т. д. № 4/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поддържа и
приложимост на гарантираната от ЗЗП потребителска защита. С неосъществяването на
търговска дейност от ЕТ се обяснява твърдението, че договорът, сключен между ответника и
„КРЕДИТ КОМЕРС“ ООД не е свързан с упражнявана от него стопанска дейност.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. Повдигнатия правен спор възлага в тежест на
ищцовото дружество да докаже наличието на валидни заемни правоотношения, сключени с
ответника, изпълнение на задълженията си по тях, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, размера на претендираното вземане по отделни пера, както и
търговската, а не потребителска, цел на сделката, както и с оглед служебната проверка за
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза в потребителски договор - индивидуалното договаряне или добросъвестно
предлагане на клаузи, предоставящи право на банката да променя едностранно лихвата и
таксите по кредита, както и изпълнението на задълженията му, произтичащи от
императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата
писмена информация за съдържанието на условия по кредита, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на
годишния лихвен процент. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил поетите с
договора задължения, както и наведените други правоунищожаващи, правопогасяващи или
правоотлагащи твърдения.
7
УКАЗВА на страните, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически
и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски
договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе
преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не
се противопостави на това.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, както следва: Ново финанс ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ. УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и че са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдените от тях факти и обстоятелства.
АДВ. Т.: Извърших заверка на писмените документи, чието събиране като
доказателство по делото е отложено. Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи.
По отношение на съдебно удостоверение, което да послужи пред „Кредит Комерс“
ЕАД, това е допусната от нас грешка, тъй като ние нямаме касателство с „Кредит Комерс“
ЕАД, поради което заявявам, че няма да се ползваме от издаденото ни съдебено
удостоверение, което да послужи пред „Кредит Комерс“ ЕАД.
Моля, да ни бъде допуснат един свидетел при режим на водене, с показанията, на
който ще доказваме фактите по сключване и предпоставките на договора. Т.е., дали е
договаряно с търговеца ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ или е договаряно с физическото лице
Игнат Раденков, както и индивидуалното договаряне и предлагане на предоговаряне на
конкретни клаузи от договорите, предмет на настоящото производство.
Отделно от това, доколкото твърдението ни, че целта на договора е била търговска,
т.е., ние сме със знанието, че договаряме с търговец, сме изискали и представям на съда и
моля, да бъдат приети съдебно удостоверение изх. № 939/13.12.2018 г. за производството по
несъстоятелност в настоящия съд, както и удостоверение изх. №
030201800348097/21.11.2018 г. за задължения на ЕТ „Дом-Игнат Раденков“, като моля, да ни
бъде издадено съдебно удостоверение, в случай, че ответникът оспорва средствата да се
прехвърляни по сметка на търговеца ЕТ „Дом-Игнат Раденков“, след като са отпуснати,
което да ни послужи пред „ОББ“ АД, от което да е видно, сумата, която е превело
дружеството в изпълнение на договореностите по чия сметка е постъпила. По сметка на ЕТ
„Дом-Игнат Раденков“ или по сметка на физическото лице Игнат Раденков по трите
договора.
И доколкото, че ответникът твърди, че не упражнява търговска дейност от 2012 г.,
моля, да ни бъде издадено съдебно удостоверение, което да ни послужи пред трето
неучастващо в производството лице „Имотека“ ЕООД, което дружество, твърдим, че е
наемател на ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ и до настоящия момент, като ни бъдат предоставени
копия от договори за наем и фактури за периода от 2017 г. до настоящия момент, доколкото
и към настоящия момент ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ извършва такава търговска дейност.
8
АДВ. Н.: С оглед на това, че все пак е налице презумпция, на основание чл. 286, ал.
3 от ТЗ, съгласно която се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото
занятие, с цел оборването на тази презумпция, моля, да ни допуснете двама свидетели в
режим на довеждане, които да доказват обстоятелствата по сключване на преддоговорните
отношения на двата договора, за установяване на целта на кредитирането, но не само, но и с
оглед това, че евентуално исковете могат да се окажат, че са насочени срещу потребител.
Във връзка със становището на ищеца и доказателствените искания направени от
нето, считам, че договорът за наем, на основание чл. 1, ал. 2 от ТЗ не представлява
търговска сделка.
Не оспорваме, че моят доверител има собствен имот, който е и предмет на ипотеката
по двата договора, изключително скъпо струващ, няколко пъти над отпуснатите кредити,
може би 10 пъти над отпуснатите кредити, който едноличният търговец си го отдава под
наем и твърдим, че това е единственият договор, който той е подписвал за отдаване на
собствения си имот под наем. И това не представлява търговска сделка. Предвид това, че
ние твърдим, че едноличният търговец не извършва никаква търговска дейност от 2012 г. до
ден днешен и съответният кредит и към момента на договора за кредит, подписването на
двата договора, предвид и възрастта на физическото лице Игнат Раденков и предвид, че
става дума за едно и също лице, няма втори субект, който е на 83 години, както и предвид
това, че едноличният търговец няма никакви други служители, то изобщо договорите за
заеми не са били отпуснати във връзка с търговската дейност, поради което считам, че не е
необходимо доказването на наличието на такъв договор за наем.
По доказателственото искане на ищеца за това, че сумите са отпуснати по Б.ата
сметка на едноличния търговец, считам, че обстоятелствата се доказват в самите договори,
посочени са Б.ите сметки, поради което и аз не възразявам да бъдат допуснати, но не
виждам във връзка с каква цел са тези доказателствени искания.
Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените в днешно
съдебно заседание писмени документи. Считам, че същите са относими.
АДВ. Т.: Доколкото физическото лице, отдавайки под наем един недвижим имот, то
издава разписка, а в случая търговецът издава фактура, която фактура съответно се
осчетоводява. Вече в тази връзка е искането ни за доказване на извършването на търговската
дейност. Дали се оспорва издаването на фактури от ответния едноличен търговец?
АДВ. Н.: Не оспорваме издаването на фактури. Едноличният търговец издава, аз не
съм сигурен точно какъв документ, съобразно ЗСч, изпълнява задълженията си за издаване
на документ във връзка с получения наем. Предполагам, че е фактура. Той трябва да издаде
фактура, за да получи плащане. Не виждам друг начин.
СЪДЪТ по направените от страните доказателствени искания намира следното:
Представените с исковата молба писмени доказателства от ищцовата страна, вкл. и
тези, чието събиране е отложено, с оглед заверяването им в днешно съдебно заседание,
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по делото.
9
Следва да бъдат приети и приобщени представените в днешно съдебно заседание от
ищцовата страна писмени доказателства.
СЪДЪТ намира, че искането за издаване на съдебно удостоверение от ищцовата
страна, което да послужи пред трето неучастващо в настоящото производство лице
„Имотека“ ЕООД, следва да бъде оставено без уважение, с оглед неоспорването от страна на
ответника на сключения от ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ договор за наем, по силата, на който
отдава свой недвижим имот, като срещу наемната цена издава съответен счетоводен
документ, съгласно ЗСч.
СЪДЪТ намира, с оглед изявлението на ищцовата страна, че определение №
649/04.05.2022 г., в частта, в която е допуснато издаване на съдебно удостоверение за пред
„Кредит Комерс“ ЕАД, следва да бъде отменено, с оглед неподдържането му от ищцовата
страна.
СЪДЪТ намира, че искането за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи
пред „ОББ“ АД за установяване и от което да е видно, по чия сметка, разкритата на
едноличния търговец или на физическото лице И.Р., са постъпили сумите по трите заема,
следва да бъде уважено.
СЪДЪТ намира също така, че следва да бъде уважено и доказателственото искане на
страните за събиране на гласни доказателства, за установяване на търговския, респективно
потребителския характер на кредитирането, съобразно наведените от двете страни
твърдения.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата молба
писмени документи: договор за заем, погасителен план 387-ВП-28.03.2019 г. от 28.03.2019
г.; платежни нареждания за заплатени суми по договор; № 387-ВП-28.03.2019г. от
28.03.2019 г.; договор за заем +погаситепен птан N°386-BH-?7 037019г. от ?7.03.2019г.
разписка за платена сума към договор №386-ВН-27.03.2019г. от 27.03.2019 г.; европейски
формуляри – 2 бр. Предварителни договори - 2бр.; счетоводна справка за неплатени
задължения и дължими суми (лихви и неустойки) към договор № 387-BH-28 03 2019г от 28
03 2019 г.; счетоводна справка за неплатени задължения и дължими суми (лихви и
неустойки) към договор №386-ВН-27.03.2019г. от 27.03.2019 г.; справки за дължими
законни лихви; общи условия; уведомление за прекратяване на договори; разписки - 2 бр.;
общи условия.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от ищцовата страна в днешно съдебно
заседание писмени доказателства: съдебно удостоверение изх. № 939/13.12.2018 г. за
производството по несъстоятелност в настоящия съд, както и удостоверение изх. №
030201800348097/21.11.2018 г. за задължения на ЕТ „Дом-Игнат Раденков“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за издаване на съдебно
10
удостоверение, което да послужи пред трето неучастващо в настоящото производство лице
„Имотека“ ЕООД.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ МЕЖДУ СТРАНИТЕ, че ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ е сключил договор за
наем с трето неучастващо в процеса лице, като срещу насрещната престация за заплащане на
наемна цена, издава счетоводен документ, съгласно ЗСч.
ОТМЕНЯ определение № 649/04.05.2022 г., в частта, в която е допуснал издаването на
съдебно удостоверение на ищеца, което да послужи пред „Кредит Комерс“ ЕАД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцовата страна съдебно удостоверение, което да й послужи пред
„ОББ“ АД за снабдяване с друго такова, от което да е видно по чия сметка са преведени
сумите по договорите за заем № 387-ВН-28.03.2019 г. от 28.03.2019 г. и № 386 ВН-
27.03.2019 г. от 27.03.2019 г. – тази, разкрита на ЕТ „Дом-Игнат Раденков“ или на Игнат
Раденков, след представяне на доказателства за внесена в полза на Окръжен съд – Варна,
държавна такса, в размер на 5,00 лева.
ДОПУСКА до разпит при режим на водене за датата на следващо съдебно заседание,
както следва: един свидетел на ищцовата страна ии двама свидетели на ответната страна, за
установяване, респективно опровергаване на търговския характер и на потребителския
характер на кредитирането.
СЪДЪТ докладва постъпила молба вх. № 13254/06.06.2022 г., подадена от вещото лице
Б.Б., в която е посочено, че е в невъзможност да изпълни поставените задачи и да депозира
заключението в срока по чл. 199 ГПК поради късното му уведомяване, поради което моли да
му бъде дадена допълнителна възможност да отговори на поставените задачи.
АДВ. Т.: Държим на изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. Н.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението.
СЪДЪТ с оглед постъпилата молба от вещото лице и като взе предвид становището на
процесуалните представители на страните, намира, че на вещото лице следва да бъде дадена
възможност за датата на следващо съдебно заседание да изготви и да депозира заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в срока по чл. 199 ГПК.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице Б., за датата на следващо съдебно заседание
да изготви и да депозира заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в
срока по чл. 199 ГПК.
АДВ. Н.: В изпълнение на задължението Ви за осигуряване равенство на страните,
на основание чл. 9 от ГПК съм поискал да бъде наложена глоба, на основание, чл. 89, т. 3 от
ГПК на представителя на „Нови Финанс“ ООД, адвокат Д.М. Т. от Адвокатска колегия –
Варна, за това, че ме е обидила, в качеството ми на адвокат и представител на ЕТ „Дом-
Игнат Раденков“, като за това, че с твърденията си в отговора на исковата молба е посочила,
11
че явно целта на процесуалния представител е шиканиране на производството и
предоставяне на неверни твърдения, без представяне на надлежни доказателства за това.
Считам, че подобни твърдения не съответстват на отношенията, които следва да имат
процесуалните представители в производството. По този начин аз съм обвиняван, че съм
извършил множество нарушения, осъществявайки задълженията си като процесуален
представител, че не съм извършил добросъвестно и че не съм изнасял истината пред съда.
Това за мен е дълбока обида. С оглед, кой съм аз изобщо, с оглед доверието и авторитета ми
в обществото и личния ми морал, че следва да говоря само истината, да защитавам само
истината, особено и да изпълня задълженията си пред съда. И другото, което много ме
засегна, искам да ме разберете, е неясно защо, процесуалният представител на ищеца
анализира моята работа като посочва, че не съм се бил запознал детайлно с процесните
доказателства и явно не съм си направил труда да проверя какво е значението на
наименованието „фиксирана лихва“. Какво значи, вместо процесуалният представител на
„Ново Финанс“ да се съсредоточи върху защита правата на своя доверител, започва да ме
обижда за това как си осъществявам аз моята защита. Считам, че това е недопустимо по този
начин. Аз, Ви моля, тъй като с тази глоба, не само с цел извършено наложено наказание, а и
с цел превенция, с цел осигуряване равенство на страните, за да може процесът да върви
нормално и аз да се чувствам като равнопоставена страна в настоящото производство. Моля,
да изпълните задълженията си и да глобите адвокат Д. Т. за обидите, като Ви моля, ако
отхвърлите моето искане, да обосновете така, че аз да разбера и мотивирате Вашето
определение, така, че аз да разбера защо не е глобявана адвокат Т..
АДВ. Т.: Не са налице основанията за налагане на глоба, тъй като как един човек
интерпретира казаното или написаното, си е негов личен проблем. Дали ще се почувства
обиден или засегнат от дадена дума, това пак си и негов личен проблем, доколкото в
допълнителната искова молба никъде няма квалификация на обида, уронване престижа или
каквото и да е действия или дума, свързани с подобни твърдения, изложени от процесуалния
представител на ответника току-що. Отделно от това, изречението, цитирано от
процесуалния представител на ответника е извадено от контекста. Твърдението за
шикаринане на процеса и за представяне на неверни доказателства е само свързано във
връзка с търговската дейност на ЕТ „Дом-Игнат Раденков“, доколкото изрично сме
изложили в днешно съдебно заседание твърденията за отдаване под наем на един имот и
съответно издаване на счетоводни документи – фактури, ние смятаме, че това е търговска
дейност. Дали е, дали не е – това е, както казахте правен въпрос по същество на спора, но
нашето изложение е във връзка с неверно твърдение за неизвършване на търговска дейност.
За мен издаването на счетоводен документ фактура е вече вид търговска дейност.
СЪДЪТ като съобрази становището на страните по така направеното от ответната
страна искане, намира следното:
Предвидените в ГПК глоби, в частност, на тази, на която се позовава процесуалният
представител на ответния едноличен търговец, а именно тази по чл. 89, т. 3 от ГПК, е
предвидено да бъде налагана от съда при извършени процесуални нарушения при
12
разглеждане на делото в съдебно заседание, което размяната на книжа не съставлява.
Направените, от която и да е от страните в процеса изказвания в хода на размяната на
книжа, не нарушава разглеждането на реда, а към днешно съдебно заседание, СЪДЪТ не
намира основания за налагане на глоба, на която и да е от страните.
В случай, че процесуален представител, счита, че с поведението си насрещната
страна, в качеството си на адвокат бижда и в този смисъл нарушава Етичен кодекс, то това
би било Етичният кодекс на адвоката, за което е налице друг ред за спазване, съответно друг
орган за сезиране.
Равенството в процеса, на което процесуалният представител на ответника се
позовава и чието спазване иска чрез налагане на глоба при разглеждане на
гражданскоправния спор, се обезпечава чрез правилна законосъобразна размяна на книжа,
при спазване на процесуалните срокове, при разпределение на доказателствена тежест, при
произнасяне на доказателствените искания от страна на съда, при спазване на
процесуалните правила, което до този момент е сторено в настоящия процес.
С оглед горното, СЪДЪТ не намира основания да се произнася положително по така
направеното искане, с оглед, на което
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за налагане ва глоба на
процесуалния представител на ищцовата страна заради обективирано в хода на размяната на
книжа изявление, квалифицирано ответната страна като обида, към процесуалния
представител на ответната страна, на основание чл. 89, а т. 3 от ГПК.
За събиране на допуснатите доказателства ОТЛАГА И НАСРОЧВА
производството по делото за 27.09.2022 г. от 10.30 часа, за което ищцовата и
ответната страна уведомени в днешно съдебно заседание чрез процесуалните им
представители, вещото лице уведомено в днешно съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.34 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
13