Решение по дело №2296/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, чрез пълномощника Дарина Ошавкова, против решение № 1343 от 18.09.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110204580 /2022г., по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 03 - 2200064 от 16.02.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на „.....“ ООД за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.С решението са присъдени разноски в полза на „.....“ ООД.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Постановено при неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че след анализ на приобщените доказателства се налага извод, че административнонаказващия орган не е допуснал нарушение на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство и при правилно отнесени фактически констатации към съответната правна норма. Отправя искане за отмяна на въззивното решение и се постанови ново по съществото на спора, с което се потвърди процесното НП.

В открито съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Ответната страна, чрез пълномощника адв. К. оспорва касационната жалба. Поддържа представения писмен отговор. По съществото на спора отправя искане решението на Районен съд Варна като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Сочи, че на „„.....“ ООД за лицето Н.Б.по повод извършената проверка са съставени два АУАН и две НП. Шест дни след подаване на писмения отговор по настоящото дело е постановено решение № 1334/18.10.2023г на Административен съд Варна по канхд № 1622/23г. В мотивите на това решение е прието, че няма трудов договор между Н.Б.и дружеството. Заявява, че споделя като правилни мотивите към решението на въззивната инстанция, както и представеното влязло в сила решение между същите страни по повод същата проверка, с което е прието, че не е налице трудов договор между Н.Б.и „.....“ ООД и е отменено същото НП. По изложените съображения моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и се присъдят сторените и за настоящата инстанция разноски, за които са представени доказателства.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на „.....“ ООД, против НП № 03 - 2200064 от 16.02.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

От фактическа страна ВРС е приел за установено, че на 18.01.2022 г. Божидар Даскалов – инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ - Варна извършил проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект – укрепително съоръжение, находящо се в гр. Варна, ж.к. „Бриз – юг“ в УПИ – XXVII – 1799, кв. 6, по плана за 21 – ви м.р., с идентификатор № 10135.2563.1799, където установил да полагат труд лицата Н.С.Б.и Н.А.К.. Двамата работници попълнили декларации, в които декларирали, че престират труд в полза на дружеството „.....“ ООД – гр. Варна, като Даскалов установил в хода на проверката, че дружеството „.....“ ООД в качеството си на работодател, не е застраховало за риск „трудова злополука“ лицата Н.С.Б.и Н.А.К., на длъжности „общ работник“, работещи в основната дейност на дружеството, прилежаща към икономическа дейност „дейности по реализиране на инвестиционни проекти на сгради“, код. 41.10 от КИД 2008, с определен за прилагане през 2022 г. коефициент на трудов травматизъм 1.48, съгласно Заповед № РД – 01 – 289 от 25.10.2021 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2022 г., който е по – висок от средния за страната 0, 64. Приемайки, че с това свое поведение дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, на 28.01.2022 г. бил съставен АУАН. В предвидения в разпоердбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административнонаказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 16.02.2022 г. Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда наложил на дружеството „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършеното нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

За да отмени процесното НП, ВРС приел, че в хода на административно – наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което представлява основание за отмяна на наказателното постановление. Приел, че е налице съществено противоречие в обстоятелствената част на АУАН и издаденото наказателно постановление, което пряко накърнява правото на защита на санкционираното дружество, доколкото го поставя в невъзможност да разбере за кое конкретно лице бива ангажирана административнонаказателната му отговорност – обстоятелство, представляващо основание за отмяна на наказателното постановление.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че релевираните в касационната жалба отменителни основания не са налице.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото факти и доказателства и на следващите от тях правни изводи, съобразени с приложимите материалноправни разпоредби, които не следва да бъдат преповтаряни. Съответни на закона са изводите на ВРС за допуснати в хода на административнонаказателното производство процесуални нарушения.

В разглеждания случай отговорността на дружеството ответник по касационната жалба е ангажирана на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ във вр. с чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно чл. 2 ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 и ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд предвижда, че работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска "трудова злополука" за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет, като при определяне на условията и реда по ал. 1 се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.

Нормата на чл.42 ал.1 т.4 ЗАНН предвижда АУАН да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН предвижда императивно в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават.

В конкретния случай се установява, че в обстоятелствената част на АУАН и издаденото НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да сключи застраховка с покрит застрахователен риск „трудова злополука“ спрямо лицето Нурдин Сали Басри, след което отново в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е прието, че дружеството е следвало да застрахова лицето Н.А.К. за посочения застрахователен риск.

В съответствие с правната уредба са изводите на ВРС, че в конкретния случай в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е налице противоречие по отношение на кое конкретно лице дружеството не е изпълнило задължението си да сключи застраховка с покрит застрахователен риск „трудова злополука“.

Настоящият съдебен състав преценява като неоснователни възраженията в касационната жалба, че ВРС е приел, че са спазени процесуалните правила. Обратно на изложеното в касационната жалба ВРС е отменил процесното НП, поради същественото им нарушаване. Неоснователни са и възраженията за наличие на съставомерните признаци на нарушение извършено от ответника по касация.

При дадените от наказващия орган описание и квалификация на нарушението не става ясно за неизпълнение задължение по отношение на кое лице е санкциониран ответника по касационната жалба, като по този начин се засяга съществено правото му на защита. Все в проявление на този принцип са императивните изисквания на чл.42 ал.1 т.4 от ЗАНН за повдигане на правно обвинение, което съответства на фактическото описание на деянието. Следователно административното наказание се налага за осъществяване на описаното деяние. В случая със съставения АУАН и процесното НП е невъзможно да се разбере за кое конкретно лице е ангажирана административнонаказателната отговорност на привлеченото към тази отговорност дружество. Нарушението на принципа за законоустановеност на наложеното административно наказание не може бъде санирано в хода на съдебната проверка, доколкото не е допустимо съдът да допълва факти относими към обвинението.

Предвид изложеното, като е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Варна е постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се остави в сила.

Предвид изхода на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски е основателно. С оглед представените доказателства за действително сторени такива, съдът намира, че следва да се присъди претендирания размер от 480 лева с ДДС минимално предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1343 от 18.09.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110204580 по описа на ВРС за 2022г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”-Варна да заплати на „.....“ ООД ЕИК202965560, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Васил Левски, бл.6, вх. Б, ет.1, офис 1, представлявано от Деян Тошков Иванов и Калоян Тошков Иванов сумата в размер 480 /четиристотин и осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: