Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2344 17.06.2011 година гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VІ граждански състав на пети април 2011г. в публичното заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№3228
по описа за 2009г. намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.30 от ЗН.
Ищецът К.Г.Р. твърди, че с
ответниците Л.Г.К. и В.Г.Р. са деца и единствени наследници на К. Т. Р.,
починала на 12.02.2009г. С договор за дарение, оформен с нотариален акт №***,
т., дело №***г. наследодателката дарила на ответниците своите 5/8 ид.части от
следния недвижим имот: дворно място, застроено и незастроено с площ от 1120 кв.м. по скица , а
по нотариален акт с площ от 1200 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-10, кв.3 по
регулационния план на гр.К., обл.П., при граници на дворното място: улица, УПИ ***-**, УПИ **-**, УПИ **-*, УПИ ***-*, УПИ ***-* и УПИ *-*, ведно с построената в
дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, както и всички подобрения и
приращения в имота. Тъй като К. Р. не е притежавала никакво имущество към
момента на смъртта си, ищецът твърди, че с така извършеното дарение е накърнена
неговата запазена част от наследството на същата, която е в размер на 5/36
ид.части. От съда се иска да намали дарението до размера, необходим за
допълване на запазената му част от наследството в посочения размер.
Ответниците Л.Г.К. и В.Г.Р.
оспорват иска. Считат, че след като се прихване направеното в полза на ищеца
дарение, извършено с нотариален акт №***, т., дело №г. ще се установи, че не е
налице накърняване на запазената му част, тъй като подареният му недвижим имот
многократно надхвърля по стойност имота, предмет на дарението, чието намаление
се иска.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за
наследници на община Пловдив от ***, ищецът и двете ответници са съответно син и дъщери на К. Т. Р. –
бивш жител ***, починала на ***.
С нотариален акт №, т., дело №г.
наследодателката е дарила на ответниците своите 5/8 ид.части от гореописания
недвижим имот, находящ се в гр.К.
Не се събраха доказателства, че
към момента на смъртта на К. Р., същата е притежавала някакво имущество.
Страните също не спорят и се обединяват около становището, че Р. не е оставила
в наследство свое имущество.
Съгласно разпоредбата на чл.29,
ал.1, ЗН когато наследодателят е оставил за наследници три деца, запазената
част от наследството е общо 2/3. Според правилото на чл.31, ЗН за да се
определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на
наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя
в момента на смъртта му и се прибавят към нея даренията с изключение на
обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти. В
настоящия случай при липса на имоти в наследството към момента на смъртта на
наследодателя, наследствената маса по чл.31, ЗН ще включва единствено дарения в
полза на ответниците имот, представляващ 5/8 ид.части от дворно място и 5/8
ид.части от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. При това
положение запазената част от наследството общо за трите деца е 10/24 ид.части
/2/3 х 5/8/. Запазената част на ищеца е 1/3 от 10/24, което е равно на 10/72
или на 5/36 ид.части.
Съгласно чл.30, ЗН наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения. Спорен е въпросът дали в полза на ищеца
наследодателката Р. е направила дарение, което трябва да се приспадне според
цитираната правна норма.
Видно от представяния нотариален
акт №, , дело №г. К. Т. Р. и Г. С. Р. са дарили на сина си К.Г.Р. следния свой
недвижим имот: 1 / 2 ид.част от дворно място, заедно с целия втори етаж от
масивната двуетажна жилищна сграда, построена в това дворно място, находящи се
в гр.П., ул.”Х. Ч.”№, заедно с 1 / 2 ид.част от всички общи части на жилищната
сграда, включително общото стълбище и избените помещения, като надарения К.Г.Р.
поема изплащането на остатъка от дълга на дарителите към ДСК Окръжен клон –
Пловдив в размер на 725,35 лева и замества дарителите си в правата и
задълженията им по договор за заем, сключен между тях и бившата БИБ – Пловдив.
В т.2 на акта е записано, че надарения К.Г.Р. приема с благодарност направеното
му дарение на подробно описания в пункт първи недвижим имот и при условията в
същия пункт, включително и за изплащане на остатъка от задължението към ДСК
Окръжен клон – Пловдив. Според ищеца така описаната сделка не е дарение, тъй
като има възмезден характер и две насрещни престации – прехвърляне на вещно
право срещу поемане на облигационно задължение. Ответниците считат, че се касае
за безвъзмезден дарствен акт и че поетото задължение от страна на надарения към
трето лице /банката/ представлява “тежест” на дарението.
Настоящият съдебен състав счита за правилни доводите на ответниците
по спорния въпрос. В търсене на действителната воля на страните по договора
/чл.20, ЗЗД/ не може да се пренебрегне факта, че страните са се подписали в
нотариален акт, наименован “дарение”, че пред нотариуса родителите Р. са
заявили, че “даряват” на сина си недвижим имот, а последният “е приел с
благодарност направеното му дарение”. От съществено значение е също така, че
липсва еквивалентност на престациите /ако се приеме, че има насрещни такива/ -
при данъчна оценка на прехвърления имот в размер на 2252,00 лева очевидно
стойността на същия неколкократно надхвърля по стойност поетото задължение към
банката. Макар да не може да се отрече имущественият характер на поетото
задължение, не е необичайно и невъзможно с такова задължение да се
засвидетелства благодарност и желание да се освободят прехвърлителите от един
ангажимент именно във връзка и като последица от извършеното дарение. Само
защото това задължение е в полза на трето лице, не може да се приеме, че
сделката е възмездна и волята на страните е била различна от това да се извърши
безвъзмездно прехвърляне на правото на собственост. Ето защо съдът счита, че се касае за тежест
на дарението, което не е противно на закона и добрите нрави и не поставя под
съмнение съществуването на дарението като сделка.
С оглед на направените по-горе изводи следва да се даде отговор на
въпроса била ли е К. Р. собственик на имота, дарен на ищеца с цитирания
нотариален акт. Няма спор и това е видно от събраните по делото писмени
доказателства, че дворното място, което е предмет на дарението е било
собственост на бащата на Г. С. Р. – С. Д. Р.. С нотариален акт №г. последният е
учредил в полза на Г.Р. и К. Р. право да построят в това дворно място втори
жилищен етаж върху съществуваща жилищна постройка. Носителите на това право на
надстрояване са реализирали същото по време на брака си /с нарочно определение
съдът е приел за безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че
К. и Г. са сключили брак през ***г./, поради което този втори жилищен етаж е бил включен в тяхната
съпружеска имуществена общност. Дворното място обаче към момента на дарението е
било индивидуална собственост на Г.Р. по наследство от неговия баща С. Р.
/починал през ***г./. Ето защо К. е могла да прехвърли право на собственост при
извършеното дарение само върху втори етаж от къщата, ведно с принадлежащите на
този обект в етажната собственост общи части. Тук възниква следващия спорен
въпрос – дали избените помещения, 1 / 2 ид.част от които е прехвърлена на К.Р.
от родителите му, са представлявали обща част и дали по отношение на тях
сделката е породила вещно-правно действие. Според свидетеля В.Д. сградата
/понастоящем разрушена/ е представлявала двуетажна жилищна сграда с призем,
вкопан в земята, като призема също бил пригоден за живеене и в него имало две
стаи – кухня и спалня. Безспорно е, че
към момента на дарението с нотариален акт №***г. в сградата на ул.”Х.”№ е
съществувала етажна собственост, доколкото двата жилищни етажа са принадлежали
на различни собственици. Не се събраха безспорни доказателства за това, че
избеният етаж е бил преустроен и е съществувал като самостоятелно жилище в
съответствие с действащите към онзи момент правила и норми. Ето защо съдът
приема, че този етаж не е представлявал самостоятелен обект на собственост в
жилищната сграда, а е бил по своето предназначение обща част в сградата и
принадлежност към отделните обекти. Ето защо К. и Г. Р. са прехвърлили на сина
си собствеността върху втори жилищен етаж, ведно с принадлежащата му 1 /2
ид.част от помещенията в избения етаж.
За да се определи стойността на подарения на ищеца имот, която да се
приспадне от стойността, която той има право да получи като запазена част от
наследството на К. Р., следва да се има предвид заключението на вещото лице
Л.Е.. Към момента на откриване на наследството на Р. – ***г. подарения на ищеца
втори жилищен етаж според експертизата е на стойност 55200,00 лева. От този
етаж К. Р. е имала условно казано 1 / 2 ид.част, поради което от майка си ищеца
е получил имот на стойност 27600,00 лева. Избеният етаж е оценен на 34900,00
лева. Само 1 / 4 ид.част от него ищецът е получил от майка си, която част е на
стойност 8725,00 лева. Следователно с направеното в негова полза дарение К.Р. е
облагодетелстван с имот на обща стойност 36325,00 лева.
Съгласно заключението на вещото лице имотът, прехвърлен на
ответниците с атакуваното дарение към момента на откриване на наследството е на
стойност 146125,00 лева, като в тази стойност не е включен втория жилищен етаж
от двуетажната масивна жилищна сграда, за който и двете страни са се съгласили,
че не следва да бъде оценяван, тъй като с влязло в сила съдебно решение по
гр.д.7043/2004гг. по описа на ПРС-ІV гр.с., обвързващо страните със сила на
присъдено нещо, този етаж е признат за изключителна собственост на ищеца и
неговата съпруга.
По коментираните по-горе съображения тази стойност 146125,00 лева
следва да се приеме като стойност на общата наследствена маса по чл.31, ЗН.
Запазената част от наследството в размер на 2/3 от тази стойност е равно на
97416,66 лева. Запазената част само на ищеца от наследството е с парично
изражение 32472,22 лева. Когато по правилото на чл.30, ЗН се приспадне
направеното в негова полза дарение от наследодателката на стойност 36325,00
лева става ясно, че е получил изцяло стойността на своята запазена част от
наследството. С атакуваното дарение, извършено в полза на ответниците не е
накърнена запазената част на ищеца от наследството на К. Р., поради което искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
Извършените дарения в полза на ответниците с нотариални актове №**г.
и №**г. не се коментират от съда, защото не променят горните изводи, доколкото
с тези сделки е извършено разпореждане с имоти, лична собственост на бащата на
страните Г. С. Р..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски в общ размер 665,00 лева.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Г.Р. с
ЕГН ********** срещу Л.Г.К. с ЕГН ********** и В.Г.Р. с ЕГН ********** иск за
възстановяване на запазената му част от наследството на К. Т. Р. в размер на
5/36 ид.части чрез намаление на дарението, извършено с нотариален акт №**, т.,
дело №***г., с който наследодателката се е разпоредила със следния недвижим
имот: 5/8 ид.части от дворно място, застроено и
незастроено с площ от 1120 кв.м. по скица , а по нотариален акт с площ
от 1200 кв.м., съставляващо УПИ **-**, кв.3 по регулационния план на гр.К., обл.П., при граници на
дворното място: улица, УПИ **-**, УПИ ***-**, УПИ **-*,
УПИ **-*, УПИ ***-* и УПИ *-*, ведно с 5/8 ид.части от
построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, както и всички
подобрения и приращения в него.
ОСЪЖДА К.Г.Р. с ЕГН **********
да заплати на Л.Г.К. с ЕГН ********** и
В.Г.Р. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 665,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала.
М.К.