Решение по дело №102/2021 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 108
Дата: 29 юли 2021 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20217130700102
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………..

град Ловеч, 29.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова

                                                ЧЛЕНОВЕ: Любомира Кръстева

                                                                    Мирослав Вълков

при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 102 по описа на Ловешки административен съд за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 25/30.04.2021 г. постановено по АНД №311/2020 г., Луковитски районен съд е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ №20-0927-000329/16.11.2020 г. издадено от началник група към РУ към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит, с което на И.Г.Б. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 26, ал.3 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено от В.И.Б. с ЕГН **********, непълнолетен син на И.Б., нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законовия срок с касационна жалба от И.Г.Б.. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Сочат се обстоятелствата, довели до незаконосъобразност на съдебното решение – съдът неправилно е приел за доказано, че родителят е знаел за управлението на МПС без съответна регистрация от непълнолетния В.Б..

Касаторът иска да бъде отменено решението на ЛРС и да се постанови ново решение, с което да се отмени НП.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът, редовно призован,  не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната жалба.

Пороците, които касаторът сочи в жалбата си, съдът определя като нарушение на закона - касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН.

         Ловешки административен съд, втори касационен състав, след като извърши преценка на събраните по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания, намира, че жалбата е неоснователна.

         Съгласно чл. 175, ал.3 от ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.

Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

         В случая е безспорно доказано, че на 14.09.2020 г. в гр.Луковит непълнолетният В.И.Б. е управлявал описано подробно в АУАН и НП МПС на кръстовището на ул.Възраждане и ул.Хр.Б. ***. При извършена проверка от служители на РУ Луковит е установено, че МПС е без регистрационни табели и не е регистрирано. От показанията на разпитаните пред съда свидетели се установява фактическата обстановка, при която е извършено нарушението.

Спорно по делото е дали родителят И.Г.Б. е допуснал извършването на нарушението от непълнолетния към онзи момент водач, който е негов син.

Съдът се запозна със събраните по делото писмени доказателства, дадените пред съда показания от разпитаните свидетели, и след анализа им установи следното:

При извършване на проверката, пред служители на РУ Луковит, касаторът е заявил, че е закупил МПС преди време, не го е регистрирал и притежава само фактура за него, но не може да я представи.

В съставения АУАН не е вписал никакви възражения, но е депозирал такова в 3 - дневен срок. Във възражението не са посочени никакви доказателства, които касаторът иска да бъдат събрани.

Възражението, че родителят не е допуснал извършването на нарушението, тъй като не е знаел, че В.Б. управлява въпросното МПС, съдът намира за неоснователно.

По делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на заявеното пред ЛРС от касатора и сина му (които са реално заинтересовани от изхода на спора и застъпват защитна теза по делото като физически извършител на нарушението и административно-наказателно отговорно лице), че процесното МПС е собственост на някакво трето лице, което го е предоставило на непълнолетния Б., без знанието на родителя. Тези твърдения противоречат на дадените пред служителя на РУ Луковит обяснения от страна на касатора в момента на извършване на проверката. 

Съдът кредитира показанията на свидетеля, очевидец на нарушението и извършил проверката. Очевидно е, че твърденията на касатора пред съда са защитна теза, изградена едва след като е бил информиран, че носи административно-наказателна отговорност за деянието на сина си. Подобни твърдения изобщо не са правени в хода на производството пред административно-наказващия орган, нито е посочено лицето, притежаващо и предоставило процесното МПС на нарушителя, което в такъв случая би понесло отговорността. Напротив, от дадените от касатора обяснения е очевидно, че същият предоставя на неправоспособния си син МПС за управление по мотописта с негово съгласие, следователно е наясно с обстоятелството, че детето му управлява МПС. Знаел е, че процесното МПС не е регистрирано и няма регистрационни табели, като дори не помнел къде е фактурата от покупката, но не е взел никакви мерки да ограничи достъпа до него и възможността на непълнолетния си син да го управлява по обществен път.

         Касационният състав споделя изложените от ЛРС мотиви.

В случая е безспорно доказано извършването на нарушението. Събрани са достатъчно писмени и гласни доказателства, които сочат на единствен възможен извод, че нарушението е извършено и не представлява маловажен случай.

Издаденото НП е законосъобразно и правилно. Същото съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона и при издаването му е спазен процесуалният ред. Пред първоинстанционния съд са събрани всички относими писмени и гласни доказателства. Въз основа на така установената фактическа обстановка, административно-наказващият орган е достигнал до единствения възможен правен извод, че Ивов е административно-наказателно отговорен за описаното в АУАН и НП нарушение и на същия законосъобразно и правилно, при съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е наложено административно наказание в предвидените от закона вид и размер.

         С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното съдебно решение.

По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от 30.04.2021 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 311/2020 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             

ЧЛЕНОВЕ: