№ 565
гр. Варна, 20.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500584 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Д. М. Б. чрез процесуалния й представител адв.П.М. против
определение №260388/24.11.2021г., постановено по гр.д.№1441/19г. по описа
на ВОС, гр.о., с което е прекратено производството по молба вх.
№270356/04.11.2021г., подадена от Д. М. Б. чрез процесуалния й представител
адв.П.М., за допълване на решение №260084/18.10.2021г., постановено по
гр.д.№1441/19г. по описа на ВОС, гр.о., с решение за отхвърляне на иска за
горницата над 70% до размера, претендиран от ищцата - 80%.В жалбата се
твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по предадената молба.
Производството по гр.д.№1441/19г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявения от Д. М. Б. против АЛ. Х. ИС. иск с пр.осн. чл.29, ал.3 от СК.В
исковата си молба и уточняващите такива към нея, вкл. молба от 05.09.2019г.,
депозирана след оставяне на производството без движение с определение
№2443/16.08.2019г. и даване на указания за отстраняване нередовностите на
исковата молба, вкл. и за посочване размера на по-големия дял, ищцата Д. М.
Б. е претендирала да й бъде определен по-голям дял от общото между нея и
1
ответника като бивши съпрузи, придобито по време на брака им, прекратен
чрез развод с решение по гр.д.№9969/17г. по описа на ВРС,
имущество/подробно индивидуализирано/, т.к. приносът й в придобиването
му значително надхвърля приноса на другия съпруг, а именно в размер на
4/5/равняващи се на 80%/.С решение №260084/18.10.2021г., постановено по
гр.д.№1441/19г. по описа на ВОС, гр.о., съдът е определил на Д.Б. по-голям
дял от имуществото, придобито по време на брака й с А.И., в размер на 70%,
т.к. приносът на ищцата в придобиването значително надхвърля приноса на
ответника на осн. чл.29, ал.3 от СК.
В мотивите на решението е посочено, че т.к. съдът не е обвързан от
претендирания от ищцата размер на по-големия принос, искът не следва да се
отхвърля за горницата.Позовал се е на решение №117/22.10.2020г. по гр.д.
№780/20г., ВКС, II гр.о.Цитираното решение съставлява по-изолирана
практика на ВКС/подобно на него е и Решение №60/04.06.2021г. по гр.д.
№3052/20г., ВКС, II гр.о./, доколкото в множество други решения - напр.
Решение №60147/15.12.2021г. по гр.д.№1102/21г., ВКС, I гр.о.; Решение
№144/06.12.2019г. по гр.д.№1076/19г., ВКС, II гр.о.; Решение
№136/11.07.2016г. по гр.д.№607/16г., ВКС, I гр.о; Решение № 72/15.07.2016г.
по гр.д.№290/16г., ВКС, II гр.о., Решение №73/13.07.2015г. на ВКС по гр.д.
№4874/14г., ВКС, I гр.о. и др. е възприето, че съдът е обвързан от
претендирания от ищцовата страна размер, предвид което и, ако намери, че
действителният размер на по-големия дял е по-малък от претендирания, то
следва в тази му част искът, като се приеме за неоснователен и да се отхвърли
с нарочен диспозитив.
С молба вх.№270356/04.11.2021г., депозирана в срока за обжалване на
първоинстанционното решение, ищцата е поискала да бъде допълнено
решението на осн. чл.250 от ГПК, както и да се измени по реда на чл.248 от
ГПК в частта му относно разноските/в частта по чл.248 от ГПК от молбата
няма произнасяне от ВОС, съответно тя не е предмет на обжалваното
определение/.По искането по чл.250 от ГПК е посочила, че в постановеното
решение няма произнасяне на съда досежно горницата над уважения размер
от 70% до претендирания с исковата молба дял от 80%.Счита се, че е нужно
да бъде извършено подобно допълване, т.к. тогава страната ще може да
обжалва решението в отхвърлителната му част, докато понастоящем без
отхвърлителен диспозитив липсва и годен акт за обжалване.
2
За да остави без разглеждане молбата в частта й по чл.250 от ГПК, ВОС е
приел, че решението не е непълно, а след като не може да бъде постановено
решение по същество на спора, молбата следва да бъде върната.
Настоящата инстанция приема, че действителната непълнота на съдебния
акт е една от процесуалните предпоставките за произнасяне по същество на
молбата с пр.осн. чл.250 от ГПК/така Ж.С., БГПП, Сиела, изд.2012г., стр.518/
чрез постановяване на допълващ съдебен акт по чл.250, ал.3 от ГПК, който от
своя страна да подлежи на обжалване по реда на първоначалния акт.Само ако
се постановява решение по чл.250 от ГПК по действително непълно решение,
ще може да се осъществи за допълващия акт предвиденият в закона съответен
инстанционен контрол по същество на спора от всяка от инстанциите.В
противен случай, ако с решение молба за допълване на основното
първоинстанционно решение, по което се твърди например, че няма
произнасяне по един от предявените в условия на обективно кумулативно
съединяване искове, се отхвърли, т.к. решението не е непълно/т.е. без съдът
да разглежда спора по същество по този иск/, а въззивната инстанция, намери,
че действително няма произнасяне по този предявен иск и основното
решението е непълно, то тя ще следва като отмени горепосоченото решение
по чл.250 от ГПК на първата инстанция и т.к. не е контролно-отменителна
инстанция, а такава по същество, т.е. дейността на въззивната инстанция е
решаваща, а не проверяваща, действаща с правомощията по чл.269-271 от
ГПК, да разгледа за първи път този иск, като така страната ще пропусне една
инстанция по същество на спора /защото въззивният съд не може да отменя
решението по чл.250 от ГПК на първоинстанционния съд, с което е отказано
допълване, и да връща делото на първата инстанция, тя да си допълни
решението чрез произнасяне по същество по този предявен иск - така напр.
съгласно решение №125/07.04.2015г. по гр.д.№5054/13г., ВКС, IV гр.о.,
въпреки, че съществува и практика в обратния смисъл - напр. Решение
№118/30.07.2018г. по гр.д.№3047/17г., ВКС, IV г.о., според която решението
следва да се отмени и да се върне на първата инстанция за разглеждане по
същество/.
В настоящия случай обаче постановеното решение не е непълно.Съдът е
приел, че е сезиран с претенция по предявен иск за определяне на по-голям
дял от имуществото в размер на 80 %/равни на 4/5/.Съдът в мотивите си се е
произнесъл именно по така предявената претенция в пълния й обем, но я е
3
намерил за основателна само до определения от него размер от 70%, като
съответно я е намерил за неоснователна „за горницата“, както е посочено в
мотивната част, т.е. за разликата над 70% до предявения размер от 80%, но е
счел, че не следва да обективира тази си воля в нарочен диспозитив.В общата
хипотеза, когато няма съответствие между формираната воля на съда по
предявения иск в мотивите на решението и обективираната такава воля в
диспозитива му, е налице очевидна фактическа грешка, съответно не е налице
непълнота на съдебния акт, поправка на която грешка, страната може да иска
безсрочно от съда.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260388/24.11.2021г., постановено по гр.д.
№1441/19г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд
при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4