№ 1974
гр. Пазарджик, 05.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220100883 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Ищецът „Й**“ ЕАД редовно призован, чрез пълномощника си адвокат
С. В. М., не изпраща представител.
Не се явява ответницата Н. Я. И., редовно призована, чрез назначения
от съда особен представител адв. В. К.. Същата се представлява от адв. К.,
който се явява в днешното съдебно заседание.
АДВ. К.: - Уважаема госпожо председател, моля да се даде ход на
делото, в случай, че не е налице процесуална пречка.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, като счита, че в днешното
съдебно заседание преди даване ход на делото, следва да определи да се
изплати определеното от съда възнаграждение за особен представител на
ответника от внесения депозит. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА на процесуалния представител на ответника Н. Я. И. –
адв. В. К. ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител в размер
на 250 лева от внесения от ищцовата страна по делото депозит.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване фактическа
страна на спора.
АДВ. К.: - Поддържам отговора и изложените в него доводи.
В момента се ДОКЛАДВА постъпилата по делото молба с вх.
28626/05.12.2023 г., от процесуалния представител на ищцовото дружество, в
която са заявени искания за постановяване на решение при условията на чл.
238, респективно на чл. 237 ГПК при наличието на предпоставки за това,
излагат се и доводи по съществото на правния спор. Представени са писмени
доказателства , включителнто и договор за правна защита и съдействие по
настоящото дело, както и фактура за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева, което се претендира като разноски в настоящото
производство.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК СЪДЪТ ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО:
Искът е с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В подадената искова молба от „Й**“ ЕАД (предходно наименование
Те**я ЕАД), ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**,
представлявано от: **, чрез адв. С. В. М. - САК, със служебен адрес: гр.
София 1680, бул. България № 56А, ет. 3, офис 3, Съдебен адрес/адрес за
съобщения и призовавания: гр. София 1680, бул. България 56А, ет. 3, офис 3,
чрез адв. С. М. срещу Н. Я. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Пазарджик, бул. „Княгиня Мария Луиза“ 161, общ. Пазарджик, обл.
Пазарджик, в която се твърди, че било предявено заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като въз основна на
заявлението било образувано ч.гр.д № 202252227383/2022 г. по описа на ГО,
ХІІ-ти гр. с-в на PC гр. Пазарджик, по което била издадена заповед за
изпълнение в полза на ищеца срещу Н. Я. И., която заповед била връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, и въз основа на Разпореждане № 1662 от
05.10.2022 год. съдът бил указал на ищеца, че следва да предяви иск относно
вземането си. В тази връзка, ищецът сезирал съда с настоящия положителен
установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за вземането
си в размер на 441,28 лева от ответника по настоящото дело Н. Я. И., при
твърдения, че същата била сключила с „Й**“ ЕАД (предходно наименование
Те**я ЕАД) договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от 3.12.2019
2
г. и договор за лизинг със същата дата за TABLET nJoy Deimos 7 4G Black,
също така била сключила и договор с ищеца за Мобилни услуги с
предпочетен номер ** от 21.1.2020 г. Твърди се, че ответникът, в качеството
на длъжник не бил изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на
което те били прекратени едностранно от Й** ЕАД (предходно наименование
„Те**я“ ЕАД) 30.7.2020 г. (за договора за лизинг чл.11, ал.1 от общите
условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от
Общите условия). Твърди се, че в тази връзка, към 05.08.2020 година
длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 140,86 лв.,
както и дължими лизингови вноски в размер на 47,84 лв. за периода
05/07/2020-04/08/2020 г. по договор за лизинг от 3.12.2019 г. за TABLET nJoy
Deimos 7 4G Black. Твърди се, че като последица от посоченото неизпълнение
са били начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на
услуги в общ размер на 252,58 лв., формирани както следва:
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от 3.12.2019 г.
сума в размер на 142,5 лв., от които сума в размер на 35,53 лв.,
представляваща три месечни такси и сума в размер на 106,97 лв. за TABLET
nJoy Deimos 7 4G Black, представляваща разликата между цената на
устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг;
По договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от 21.1.2020 г.
сума в общ размер на 110,08 лв., представляваща три месечни такси.
Сочи се, че процесиите клаузи, в които било заложено правото на
кредитора на неустойка, били обективирани в т. 11 от договора за мобилни
услуги и в параграфи III и IV от допълнителните споразумения, сключен с
длъжника, и че те предвиждали, че при предсрочно прекратяване на договора
по вина на потребителя, последният дължал за всяка СИМ карта неустойка в
размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. Посочено е още, че в допълнение, потребителят дължал и
възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора и в
случаите, в които е било предоставено устройство за ползване на услуги,
3
потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството в брой, без абонамент, съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето
му /в брой или съответно обща лизингова вноска/, каквато съответствала на
оставащия срок на договора. Твърди се, че във връзка с гореизложеното,
претендираните от ищеца суми за неустойка се били формирали чрез
кумулиране на две самостоятелни неустойки, които обезпечавали две
различни престации на кредитора - по договор за мобилни услуги,
представляваща три месечни такси и по договор за мобилна услуга, чрез
който е закупено устройство на преференциална цена или е предоставено
устройство за ползване за време на договор за лизинг, без да е върнато
устройството при прекратяване на договора и представляващи разлика между
цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план. Сочи се, че според ищеца, така формулирани двете
неустойки не противоречат на добрите нрави и не излизат извън
обезщетителната си функция, поради което са действителни, породили са
действие и обвързват страните.
Твърди се още в исковата молба, че задълженията за предходен
период в общ размер на 140,86 лв. били обединени във Фактура №
**********/05.04.2020 г., Фактура № **********/05.05.2020 г. и Фактура №
**********/05.06.2020 г., като във всяка фактура било посочено подробно как
е формирано вземането, които фактури били приложения към заявлението.
Твърди се, че общата стойност на цитираните фактури била в размер на
148,54 лв., като от тази сума била приспадната сума в размер на 7,68 лева,
която сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите,
надплатена била в предходни периоди или била частично плащане след
издаване на фактурите, в следствие на което към момента на подаване на
исковата молба длъжникът имал задължение за предходен период в размер на
140,86 лв., формирано както следва:
- 49,74 лв., дължими за период 05/03/2020-04/04/2020 г., от които:
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от
21.1.2020 г., от които сума в размер на 37,76 лв., представляващи частично
непогасено задължение за абонаментна такса;
4
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от
3.12.2019 г. сума в размер на 8,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 2,99 лв. вноска по
договор за лизинг от 3.12.2019 г. за TABLET nJoy Deimos 7 4G Black.
Твърди се, че общо дължимата сума по фактурата била в размер на
57,42 лв., от тази сума била приспадната сума в размер на 7,68 лева, която
сума била предплатена от длъжника при подписване на договорите,
надплатена била в предходни периоди или е била частично плащане след
издаване на фактурите.
- 56,15 лв., дължими за период 05/04/2020-04/05/2020 г., от които:
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от
21.1.2020 г., от които сума в размер на 43,27 лв., представляващи частично
непогасено задължение за абонаментна такса;
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от
3.12.2019 г. сума в размер на 9,89 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги, и сума в размер на 2,99 лв. вноска по
договор за лизинг от 3.12.2019 г. за TABLET nJoy Deimos 7 4G Black.
- 34,97 лв., дължими за период 05/05/2020-04/06/2020 г., от които:
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от
21.1.2020 г., от които сума в размер на 22,99 лв., представляващи абонаментна
такса и такса за потребление на мобилни услуги;
• по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ** от
3.12.2019 г. сума в размер на 8,99 лв., представляващи абонаментна такса и
такса за потребление на мобилни услуги, сума в размер на 2,99 лв. вноска по
договор за лизинг от 3.12.2019 г. за TABLET nJoy Deimos 7 4G Black.
Посочва се ,че от гореизложеното следвало, че към настоящия момент
длъжникът имал задължение в общ размер на 441,28 лева, формирано както
следва:
Сумата 140,86 лева (сто и четиридесет лева и 86 стотинки),
представляваща задължение за предходен период формирано както следва:
49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74 стотинки) за период от 05.03.2020 г.
до 04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест лева и 15 стотинки) за период от
05.04.2020 г. до 04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири лева и 97
5
стотинки) за период от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., сумата 47,84 лева
(четиридесет и седем лева и 84 стотинки), представляваща дължими
лизингови вноски за период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., сумата 252,58
лева (двеста петдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги
Сочи се от ищеца, че при сключването на договор с „Й**“ ЕАД, всяко
лице получавало един или повече клиентски номера, под които Й** ЕАД
обединявал всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издавал една обща фактура за задълженията по тях, както
и, че под един клиентски номер можело да има един или повече мобилни
номера, но всички те получавали услугите си по договор, сключен с
конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Посочено е още, че
във всяка издадена от Й** ЕАД фактура имало подробно описване на вида
услуги, на база на които се формирало задължението, индивидуализирано по
вид и размер, като в случай, че към момента на издаване на фактурата
клиентът имал непогасени задължения от предходен период, тази сума се
включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения от
предходен период“. Твърди се, че при констатиране на неизпълнение на
задълженията по един или няколко договора, сключени от дадено лице под
един клиентски номер, услугите по всички договори под този клиентски
номер се деактивирали, а непогасените и дължими към момента задължения
се обединявали в една фактура като дължими за предходни периоди, като във
фактурата се начислявали и съответните неустойки. Твърди се, че в системата
на „Те**я“ ЕАД длъжникът Н. Я. И. била с клиентски номер *********, както
и, че всички непогасени и изискуеми задължения на същата били в размер на
441,28 лева и били обединени във Фактура № **********/05.08.2020 г. за
клиентски номер *********, със срок на плащане 15 дни от дата на
издаването й. Твърди се, че към настоящия момент посочената сума не била
заплатена от длъжника.
Моли се съдът, след като се увери в основателността на исковата
молба, да постанови решение, с което да признае за установено, че Н. Я. И., с
ЕГН ********** дължи на „Й**“ ЕАД (предходно наименование Те**я ЕАД),
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С**, представлявано от: **:
сумата от 441,28 лв. (четиристотин четиридесет и един лева и двадесет и осем
стотинки), от които: Сумата 140,86 лева (сто и четиридесет лева и 86
6
стотинки), представляваща задължение за предходен период формирано както
следва: 49,74 лева (четиридесет и девет лева и 74 стотинки) за период от
05.03.2020 г. до 04.04.2020 г., 56,15 лева (петдесет и шест лева и 15 стотинки)
за период от 05.04.2020 г. до 04.05.2020 г., 34,97 лева (тридесет и четири лева
и 97 стотинки) за период от 05.05.2020 г. до 04.06.2020 г., сумата 47,84 лева
(четиридесет и седем лева и 84 стотинки), представляваща дължими
лизингови вноски за период от 05.07.2020 г. до 04.08.2020 г., сумата 252,58
лева (двеста петдесет и два лева и 58 стотинки), представляваща неустойки за
предсрочно прекратяване на услуги, ведно със законна лихва за период от
25.08.2022 г.- датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането
Моли се съдът да осъди ответника за направените в настоящото
исково производство разноски, както и за направените разноски по ч.гр.д. №
202252227383/2022 по описа на ГО, ХІІ-ти гр. с-в на PC гр. Пазарджик, както
и да присъедини и да приеме като доказателства по настоящото дело
приложените по ч.гр.д. № 202252227383/2022 по описа на ГО, ХІІ-ти гр. с-в на
PC гр. Пазарджик документи.
Моли се съдът, в случай, че в първото по делото заседание длъжникът
се яви, да се даде ход на делото и същото да се гледа в отсъствие на ищеца,
като се заявява, че ищецът поддържа исковата молба и представените с нея
писмени доказателства, като в случай, че ответникът представи нови
доказателства, моли да му бъде дадена възможност да изрази становище,
съответно да ангажира нови доказателства, както и в случай, че ответникът не
депозира отговор на настоящата искова молба, не депозира молба за
разглеждане на делото в негово отсъствие и не се яви в първото по делото
заседание, моли съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.
238 ГПК срещу ответника, с оглед пасивно отношение във връзка с
настоящото производство
Сочат се доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения от съда за
особен представител на ответника Н. Я. И. – адв. В. К., от АК Пазарджик, със
служебен адрес: гр. П**, адвокатска кантора №11, в който изразява генерално
становище, че искът е недопустим и неоснователен. Същият заявява, че
оспорва исковата претенция по основание, както и че, не оспорва размера на
7
претенцията. Твърди, че искът бил недопустим, както и че не било налице
идентичност между Заявлението по чл. 410 от ГПК и исковата молба. Твърди,
че липсвала идентичност на претендираното материално субективно право
съобразно неговата индивидуализация, въведена от заявителя в Заявлението
по чл. 410 от ГПК, съответно – ищец по иска за съществуване на вземането,
както и, че било налице разминаване в част от елементите на исковата
претенция, което водело до липса на съвпадение с издадената заповед за
изпълнение и оттам до недопустимост на настоящия процес. Твърди, че за
допустимостта на процеса било необходимо пълно припокриване на
твърденията и идентичност на фактите от които произтича материалното
субективно право в заявлението и обстоятелствата, от които произтичало
вземането, посочени изрично в заповедта за изпълнение и исковата молба не
само по размер, но и по основание и период, което в случая не се
установявало. Твърди, че не бил спазен законно установеният срок за
предявяване на установителния иск по чл. 422 от ГПК. Моли, на основание
чл. 130 от ГПК, поради недопустимост на иска производството по делото да
бъде прекратено и исковата молба бъде върната. По основателността на иска
се твърди, че същият бил неоснователен и като такъв се оспорва. На първо
място особеният представител на ответника повдига възражение за изтекла
погасителна давност. На второ място, същият повдига възражение за
нищожност на договорите да мобилни услуги и договора за лизинг /на
таблет/, въз основа на които се претендира процесното парично вземане.
Сочи, че мобилният оператор с търговска марка „Й**“ ЕАД по своята
същност бил търговец, който предоставял стоки и услуги срещу заплащане, и
като такъв бил длъжен да спазва и Закона за защита на потребителите, както и
Закона за потребителския кредит, като твърди, че тези Закони не били
спазени. Твърди, че самите договори за мобилни услуги с предпочетен номер
** от 31.12.2019 и договор с предпочетен номер ** от 21.1.2020, както и
договорът за лизинг, въз основа на който ищецът основавал претенциите си,
са недействителни и не установявали наличието на изискуеми вземания на
ищеца против ответника, тъй като не били представени надлежно подписани
от страните „Общи условия" на процесния договор. Твърди, че съгласно
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, Общите
условия са неразделна част от договора и всяка страница се подписвала от
страните по договора, като от страна на ищеца, в тази насока не бил
8
представен подписан от ответника на всяка страница екземпляр от Общите
условия към Договора за мобилни услуги и договор за лизинг, още повече, че
тези Общи условия не били инкорпорирани в текста на самите Договори, а
били съвсем отделно изготвени. Твърди, че поради това договорите за
мобилни услуги и лизинг, въз основа на които ищецът основавал претенциите
си, били недействителни и не установявали наличието на изискуеми вземания
на ищеца против ответника. Твърди, че Мобилният оператор, отново в
качеството си на търговец, който предоставял стоки и услуги срещу
заплащане не бил спазил Закона за защита на потребителите, както и Закона
за потребителския кредит, защото шрифтът на писане в тях бил по-малък от
12, което водело до нарушаване на състава на чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от Закон за
потребителския кредит/ЗПК/, като заявява, че така информацията в тях не
била четлива, ясна и разбираема, което водело до нарушаване на състава на
чл. 5,ал. 1 и ал. 2 от Закон за защита на потребителите /ЗЗП/. Твърди се, че с
неспазването от страна на ищеца на разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК
и на чл. 5,ал. 1 и ал. 4 от ЗЗП се изпълвал състава на чл.26 от ЗЗД за
Нищожни договори и следователно договорите за мобилни услуги и лизинг,
било следвало да бъдат обявени от съда за нищожни, защото били в
противоречие със Закона. На следващо място, особеният представител, счита,
че страните не били обвързани от валидно облигационно правоотношение -
процесиите договори, както поради горното, така и поради това, че като
потребител, ответникът - Н. Я. Изгн, разполагала със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в глава VI на ЗЗП, за които дори и да не
било направено изрично възражение от страна на потребителя, съдът
следвало да следи служебно, като в този смисъл отбелязва, че не се счита за
индивидуално договорена клауза, тази, които била съставена предварително,
при твърдение, че именно такъв бил и процесният ДМУ/ и следователно,
потребителят не бил имал възможност да влияе върху нейното съдържание.
Твърди се, че в случая общата преценка на договора сочела, че той бил
договор с общи условия, че процесният ДМУ бил недействителен изцяло,
съгласно специалните правила на ЗПК, и с оглед защитата на потребителите,
предоставена от разпоредбите на ЗЗП, тъй като процесния договор бил
бланков, същият не бил предмет на предварително договаряне между
страните.
На следващо място се твърди, че в конкретния случай били налице
9
договорни клаузи, които били нищожни, тъй като били неравноправни по
смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и противоречали на добрите нрави, поради
което и особеният представител на ответника счита, че Договорите за
мобилни услуги и лизинг са изцяло недействителни като неотговарящи на
законовите изисквания. Направено е и възражение за това, че доставчикът на
мобилни услуги следвало да е уведомил потребителя за предсрочното
прекратяване на договора, а това не било сторено. Счита се, че депозираната
претенция с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД /за неустойка/ се явявала
неоснователна и като такава следвало да бъде отхвърлена. Сочи се, че
следвало да се има предвид, че уговорката за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите освен, че нарушавало принципа за справедливост
била и нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД.
По доказателствата е оформено становище, че не се прави възражение
да бъдат приети като доказателства по делото, приложените към исковата
молба документи, както и, че особеният представител ще се ползва от
доказателствата ангажирани от страните.
Съдът по доказателствената тежест на страните следва да укаже на
ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване и доказване на
твърдените от него факти и обстоятелства, от които ищецът черпи
благоприятни за себе си правни последици, а ответникът носи
доказателствената тежест за установяване и доказване на изложените от него
доводи и възражения.
Съдът при отделяне на спорното от безспорното, счита, че следва да
укаже на страните в настоящото производство, че с оглед на конкретните
данни по настоящото дело, както и извършената служебна проверка в
деловодството на Районен съд Пазарджик е констатирал, че в исковата молба
е допусната очевидна техническа грешка по отношение на номера на частното
гражданско дело, на което се позовава ищецът, поради което и с оглед на
установяване на конкретните безспорни обстоятелства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че в исковата молба е допусната очевидна техническа грешка по отношение
на номера на ч.гр.д. в производството по чл. 410 от ГПК, а именно, вместо
10
правилното ч.гр.д. № 3107/2022 г. е посочено ч.гр.д. № 7383/2022 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
АДВ. К.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.
Да се приемат представените.
Съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА допълнително представените от ищеца писмени
доказателства.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕТЗАНИЯ:
Съдът ПРИЛАГА депозирана по делото молба вх. № 28626/05.12.2023 г.
от процесуалния представител на ищеца с приложени доказателства за
сторени разноски.
АДВ. К.: - Уважаеми районен съдия, аз ще моля да отхвърлите
предявения иск, който считам, че е неоснователен. Същият се явява и
недоказан, като основно съм се аргументирал и подробно в отговора на
исковата молба. В този смисъл, ще моля за Вашия съдебен акт. Що се касае до
разноските по делото, считам и правя възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар от страна на ищеца и ще моля да го редуцирате. В този
смисъл ще моля за Вашето решение.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение по делото в
установения от закона едномесечен срок, но не по-късно от 05.01.2024 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:23 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
11