Решение по дело №1017/2018 на Окръжен съд - Плевен

                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                  №…………                16.01.2019 г.                           гр. Плевен

                         

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

             Плевенският окръжен съд, четвърти въззивен наказателен състав,

на пети декември,  през  две хиляди и осемнадесета  година, в открито съдебно заседание, в следния състав :

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЕН ЛАЗАРОВ

                                ЧЛЕНОВЕ :  ИВАН  РАДКОВСКИ

                                                      ДОРОТЕЯ  СИМЕОНОВА

 

      Секретар : ЖЕНИ  СТОЙЧЕВА

      Прокурор:  АННА   БАРАКОВА, като разгледа докладваното от съдията Иван  Радковски ВНОХД № 1017 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

          Производството е  по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

         Образувано е по жалба от адвокат Р.И. ***, като повереник на гражданският ищец Н.О., подадена срещу присъда № 168 от 19.10.2018 г., постановена по НОХД № 2218 /2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.

         С обжалваната присъда Районен съд-гр.Плевен е признал подсъдимия Ш.Р.,*** за виновен в това, че на неустановен ден в периода 20.01.2018 година до 04.02.20018 година в село ******, обл. Плевенска, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи - 6 броя дървени врати с касите на стойност 480.00 лева; 1 брой холна маса на стойност 32.00 лева; 4 броя чекмеджета от скрин на стойност 48.00 лева; 2 броя чекмеджета от кухненски бюфет на стойност 6.00 лева; 1 брой разтегателна маса на стойност 40.00 лева; 6 броя дървени стола на стойност 30.00 лева; 1 брой кухненска маса на стойност 28.00 лева и 1 брой дървен рафт на стойност 150 лева, всичко на обща стойност 814.00 лева от владението на собственика Н.О.,***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 58а ал. 4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” алт. 2-ра, пр. 1 от НК го е осъдил на наказание “Пробация” при следните пробационни мерки:

- по чл.42а, ал.ІІ, т.1 от НК – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 9 месеца, при периодичност два пъти седмично;

- по чл.42а, ал.ІІ, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 9  месеца.

Със същата присъда съдът, на основание чл.45 от ЗЗД, е осъдил  подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати на Н.О.  сумата от 814,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът е осъдил  подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати в полза на РС – Плевен сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

Със същата присъда съдът,  на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК е осъдил подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати на Н.О. сумата от 200,00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско  възнаграждение.

Със същата присъда, на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК съдът е осъдил  подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М. да заплати направените деловодни разноски, в размер на 70,38 лева, които да се приведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.

       

           Във въззивната жалба е посочено, че гражданският ищец Н.О. желае да обжалва присъдата само в гражданската част, с която на основание чл.45 от ЗЗД съдът е осъдил  подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати на Н.О.  сумата от 814,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, считайки, че в тази част първоинстанционната присъда е незаконосъобразна по следните съображения:

             В молбата до Районен съд – гр. Плевен пострадалата Н.О. е направила изрично искане – майката на подсъдимия Р. – С.М. да бъде конституирана като граждански ответник, на основание чл. 45 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че извършителят, към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен и е било направено изрично искане прекият извършител и неговата майка да бъдат осъдени да и заплатят претендираната сума солидарно, но това в проведения процес не е било сторено, като съдът с присъдата си е осъдил единствено прекият извършител да заплати на О. исковата сума.

            Въз основа на изложеното е направено искане първоинстанционната присъда да бъде отменена в гражданската част, като подсъдимият Ш.Р. да бъде осъден солидарно с неговата майка С.М. да заплатят на гражданският ищец претендираната сума.

              Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на гражданския ищец – адвокат Р.И.,***, която изложи съображения в изложения по-горе смисъл, с искане въззивната инстанция да съобрази доказателствата по делото и да осъди подсъдимия Ш.Р., солидарно с неговата майка - С.М., да заплатят на Н.О. претендираната сума.

 

               Въззивният жалбоподател  Н.О. заяви, че поддържа казаното от нейния защитник.

 

               Защитникът на подсъдимия Ш.Р. – адвокат Б. ***, изрази становище че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

 

               Становището на представителя на Окръжна прокуратура – гр. Плевен е, че жалбата е  основателна и следва да бъде  уважена.

 

                 Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на постановената присъда, прие за установено следното :

 

         Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и съдържанието й отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима, и следва да бъде разгледана.

           Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:      

     При безспорно установена фактическа обстановка по делото и правилна квалификация на извършеното от подсъдимия Р.  деяние, първоинстанционният съд е осъдил същия,  на основание чл.45 от ЗЗД,  със съгласието на майка му - С.М., да заплати на Н.О.  сумата от 814,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, заедно с произтичащите от уважаването му законни последици.

      Видно от молбата на пострадалата Н.О., с правно основание чл. 76, чл. 84 от НПК и чл. 45 от ЗЗД,/на л. 17 от НОХД № 2218/2018г. по описа на Плевенски районен съд/ и  протокола за съдебното заседание от деветнадесети октомври, през 2018година, / на л. 24 от същото дело/, повереникът на гражданския ищец – адвокат Р.И.,*** е направила искане гражданският иск да се счита за предявен и срещу майката на подсъдимия – С.М., при условията на чл. 48, вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като Ш.Р. е извършил деянието, предмет на обвинението, като непълнолетен, но в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и можейки да ръководи постъпките си и  съдът да осъди солидарно подсъдимия Ш.Р. и неговата майка - С.М. да заплатят на нейната доверителка претендираната сума,  за причинените имуществени вреди, в размер на 814,00 лева, както и направените деловодни разноски.

     Въпреки това първоинстанционният съд е осъдил само подсъдимият да заплати на гражданския ищец исковата сума и направените деловодни разноски, макар че са били налице законовите предпоставки, при направеното искане от повереника на гражданския ищец, майката на подсъдимия да бъде конституирана като граждански ответник и подсъдимият да бъде осъден, солидарно със своята майка, на  основание чл. 48, вр. с чл. 45 от ЗЗД, да заплати обезщетение за претърпените вреди от престъплението, предмет на обвинението.

   В конкретния случай, при условията на чл. 88, ал.1 от НПК, следва да се има предвид казаното в т. 6 от тълкувателно решение № 1, от 9 декември 2013 г. на ВС на РБ, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия, а именно че: „ Ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззвният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с участието на необходимия другар.“

   Съобразявайки изложеното в цитираното тълкувателно решение, настоящият съдебен състав счете, че при наличието на предвидените законови предпоставки и направено изрично искане от пострадалия в наказателното производство по настоящото дело в тази насока, е било задължително първоинстанционният съд да конституира като граждански ответник майката на подсъдимия - С.М., в приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск, която да участва в качеството на така наречения „необходим другар“, според гражданския процес, чиито правила са приложими в наказателното производство, относно разглеждането на предявения граждански иск, по силата на разпоредбата на чл. 88, ал.1 от НПК.

Като не е сторил това, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на пострадалата в конкретното наказателно производство – Н.О., допусната до участие в процеса като граждански ищец и частен обвинител, което налага обжалваната първоинстанционна присъда да бъде отменена в гражданската и част, досежно осъждането на   подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати на Н.О.  сумата от 814,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и досежно  осъждането на подсъдимия, на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, със съгласието на майка му - С.М., да заплати в полза на РС – Плевен сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

              По тези съображения въззивната инстанция счете, че постановената от Плевенския районен съд присъда № 168 от 19.10.2018 г.,  по НОХД № 2218 /2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, следва да бъде изменена, като бъде отменена в гражданската и част, досежно осъждането на   подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати на Н.О.  сумата от 814,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и досежно  осъждането на подсъдимия, на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, със съгласието на майка му - С.М., да заплати в полза на РС – Плевен сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск,   като делото следва да бъде върнато на Районен съд – гр. Плевен за ново разглеждане в частта му, относно  предявения граждански иск.

 

            Проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда въззивната инстанция констатира, че не са налице други  основания за нейната отмяна или изменение, поради което в останалата и част същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

 

              По изложените съображения и на основание  чл.334, т. 3 и т. 6 във вр. с чл. 337, ал.3 и чл.338 от НПК , Плевенският окръжен съд

 

                                            Р  Е  Ш  И  :

 

              ИЗМЕНЯВА присъда № 168 от 19.10.2018 г., постановена по НОХД № 2218 /2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен, като я ОТМЕНЯВА  в гражданската и част, досежно осъждането на   подсъдимия Ш.Р., със съгласието на майка му С.М., да заплати на Н.О.  сумата от 814,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 04.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и досежно  осъждането на подсъдимия Ш.Р., на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК, със съгласието на майка му - С.М., да заплати в полза на РС – Плевен сумата от 50,00 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск  и ВРЪЩА делото на Районен съд – гр. Плевен, за ново разглеждане в частта му, относно  предявения граждански иск.

 

                ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционната присъда в останалата и част.

  

                Решението не подлежи на касационна жалба и протест.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ : 1.                   2.