РЕШЕНИЕ
№ 840
гр. Велико Търново , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102892 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на Р. КР. М., в която са изложени твърдения,
че с договор за дарение от 13.02.2020г. е придобил от * правото на собственост спрямо
недвижим имот, *. Ищецът твърди, че по отношение на имота е проведено принудително
изпълнение по изпълнително дело *******, като след проведена публична продан с
постановление от 22.11.2019г. същият е възложен на ответника. Изтъква се, че последният
не е придобил вещни права върху имота тъй като с решение от 28.05.2014г. *на основание
чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД е прогласена нищожността на сключения между * договор за
продажбата му от 09.04.2008г., а на основание чл. 440 от ГПК е прието за установено по
отношение на праводателя на ищеца, че длъжниците по изпълнителното дело не са негови
собственици. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено по отношение на ответника, че по силата на договора за
дарение от 13.02.2020г. ищецът е собственик на процесния имот както и за осъждането му
да заплати направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба. В
съдебно заседание заема становище, че публичната продан е извършена по искане на
взискателя *въз основа на учредена на 10.10.2008г. договорна ипотека от длъжниците по
изпълнителното дело, която е вписана преди вписване на исковата молба за прогласяване
нищожността поради привидност на продажбата от 09.04.2008г. и по отношение на която
претенцията на праводателя на ищеца по реда на чл. 26, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД е
отхвърлена. Изтъква се, че в резултат на това правата на ипотекарния кредитор са
1
противопоставими на тези на действителния собственик на имота, което обуславя валидното
придобиване на правото на собственост от ответника, на основание чл. 496, ал. 2 от ГПК. С
оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е положителен установителен иск за собственост по чл. 124 от ГПК, вр.
чл. 77 от ЗС.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 09.04.2008г. между *е сключен договор за продажба относно процесния имот,
*******. По отношение на имота са сключени последващи разпоредителни сделки от
10.06.2008г., 15.06.2008г. и 10.10.2008г. като последни приобретатели са *****. Във връзка
със сключен договор за кредит, на 10.10.2008г. те учредили в полза на * договорна ипотека
спрямо имота. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателите, по молба на
ипотекарния кредитор е образувано изпълнително дело *, в хода на което на 28.10.2010г. по
отношение на имота е наложена възбрана в полза на взискателя. По предявени искове по чл.
26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и по чл. 440 от ГПК от *****срещу *, исковата молба за които е
вписана на 17.01.2012г., е постановено решение *******., с което продажбата от
09.04.2008г. е прогласена за нищожна като привидна и е прието за установено по отношение
на ищеца, че * не са собственици на процесния имот. На 03.10.2018г. банката подновила
вписването на ипотеката, а след извършена публична продан по горепосоченото
изпълнително дело, с постановление от 22.11.2019г., влязло в сила на 23.12.2019г., *са
възложени на ответника. На 13.02.2020г. на * е издаден констативен нотариален акт за
собственост за същия имот въз основа на вписаното на 02.10.2018г. съдебно решение *и на
нотариален акт *. На същата дата *е сключен договор за дарение, *, с който на последния
безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост спрямо имота, като дарителят си
запазил правото на ползване.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В разглеждания случай със сила на пресъдено нещо е установено, че продажбата на имота
от 09.04.2008г. е нищожна като привидна и поради липсата на транслативен ефект на
последващите я сделки от 10.06.2008г., 15.06.2008г. и 10.10.2008г. е прието за установено, че
длъжниците по изпълнително дело *не са станали негови собственици. От поредността на
вписванията по партидата на имота, обаче се установява че преди предявяване на исковите
претенции, на основание чл. 166, ал. 1 от ЗЗД валидно е учредена договорна ипотека в полза
на взискателя по изпълнителното дело като длъжниците са се легитимирали като
собственици чрез договора от 10.10.2008г., който е действителен. Поради тази причина и
съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗД отпадането на правото на собственост на *в резултат от
2
нищожността на привидната сделка не се е отразило на ипотечното право на банката като
правата й на ипотекарен кредитор са противопоставими на *като собственик на имота. С
горепосочената норма е гарантирана сигурността на гражданския оборот и е даден
приоритет на придобитите права от третите добосъвестни лица, включително и на техните
кредитори, пред тези на страните по привидната сделка, поради което ипотеката не е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 167, ал. 3 от ЗЗД. В резултат на това в хода на
изпълнителното дело е реализирано правото на ипотекарния кредитор да предизвика
публична продан на имота на праводателя на ищеца за удовлетворяване от неговата цена и
съгласно чл. 496 от ГПК с влизане в сила на постановлението за възлагане вещните права на
*валидно са преминали в патримониума на ответника. Поради тази причина последващата
безвъзмездна разпоредителна сделка от 13.02.2020г. не е породила транслативен ефект като
предявеният от ищеца установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77
от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 1535
лв., представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от Р. КР. М. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 77 от ЗС, относно приемане за установено по отношение на *,
че Р. КР. М. с ЕГН: ********** чрез договор за дарение на недвижим имот от 13.02.2020г.,
сключен с *, е придобил правото на собственост на *.
Осъжда Р. КР. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 1535 лв. /хиляда
петстотин тридесет и пет лева/, представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3