Р Е Ш Е Н И Е
№ V -54
16.08.2021г.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на тридесет и
първи май две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ:
Галя Белева
мл.с.
Александър Муртев
при секретаря Таня
Михова, разгледа докладваното от младши съдия Александър Муртев в. гр. д. № 2857
по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен
състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С.П.Н.,
депозирана чрез адв. Десислава Сливовска –
САК, със служебен адрес гр. София, ул. “Цар
Асен” № 1, ет.2, против Решение №
260439/16.10.2020г., постановено по гр.д. № 1813/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлена
претенцията на жалбоподателката против К.Ж.П., ЕГН **********, за изменение на
определените с Решение № 269/12.02.2016г. по гр.д. №
8499/2015г. по описа на БРС, в сила от същата дата,
поправено с решение № 353/22.02.2016г., в сила от
12.03.2016г., мерки досежно упражняването на родителските права по отношение на
детето на страните Б.К.П., ЕГН **********, местоживеенето му и личните
отношения с момчето, а именно упражняването на родителските права по отношение
на Б.К.П. да бъде предоставено на майката С.П.Н., при която да бъде и
местоживеенето на детето, да бъде определен режим на лични отношения на детето
с бащата К.Ж.П. и да бъде осъден К.Ж.П. да плаща месечна издръжка на детето Б.
чрез неговата майка в размер на 200 лева от предявяване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.
С обжалваното
решение, С.Н. е осъдена да заплати на К.П. сумата от 525 лева съдебно-деловодни
разноски по делото.
С въззивната жалба се
сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се доводи,
че съдът не е извършил пълен, задълбочен и обстоен анализ на събраните в хода
на съдебното следствие доказателствени материали, като е допуснал превратно и
изопачено тълкуване на същите, в резултат на което е постановил несправедлив и
незаконосъобразен съдебен акт.
Навеждат се доводи,
че съдът неправилно и неоснователно е игнорирал обстоятелството, че понастоящем
Б. живее и расте в среда, която не отговаря на необходимостта от грижи, обич и
внимание, която има всяко дете на неговата възраст. В подкрепа на извода за
влошеното психическо и емоционално състояние на детето следвало да се тълкуват
и показанията на разпитаните по делото свидетели, които посочили, че детето
никога не иска да си тръгва и плаче, когато се прибира при баща си, след което
е разстроено с дни, без да отговаря каква е причината за това.
Релевира се
оплакване, че съдът неправилно е поставил родителския капацитет на двете страни
на едно плоскост, по този начин приемайки, че детето щяло да разполага с много
добри битови условия. Оспорва се извода на съда, че ответникът разполагал с
достатъчно доходи, за да осигури необходимите средства за детето. От анализа на
писмените и гласни доказателства, както и от отговора на ответника се
установявало, че същият няма постоянна работа и бива издържан от своя баща,
който заплаща и лично дължимата от ответника издръжка на детето.
Навеждат се доводи за
неподходящ и вреден за детето подход и начин на възпитание, което било
видно и от споделеното от самия баща в
с.з., че от време на време се случва “да му удари едно
възпитателно шамарче по дупето”. Сочи, че бащата
целенасочено “разлигавял”
детето, включително като спял в едно легло с него, което според
жалбоподателката категорично имало отрицателно въздействие върху възможността
за формиране на минимална самостоятелност, която момчето трябвало да притежава.
В допълнение на горния извод се сочи, че при бащата, детето било редовно
недоспало, със скъсани обувки, не било обръщано внимание на уроците му и в
извънредната епидемична обстановка не се включвало в онлайн обученията.
Оспорва се извода на
съда за липса на отражение върху възпитателските качества на ответника и
родителския му капацитет обстоятелството, че същият употребявал алкохол в
присъствието на детето. Навеждат се доводи, че посоченото поведение на
ответника и в частност шофирането след консумация на алкохол в кръвта, в
присъствието на дете в колата не може да бъде квалифицирано като отговорно и
съвестно отношение към най-висшето благо на собственото дете, а именно живота и
здравето. Застъпва се становище, че алкохолното опиянение настъпва вследствие
на различно количество индивидуално за всяко отделно лице, поради което дори
ако се приеме, че в случая не е била изпълнена законовата предпоставка за
санкционирането на водача, то това не означавало, че постъпката на последния не
е била лекомислена и безотговорна и не е поставила в опасност, както собствения
му живот, така и този на детето му, намиращо се в колата.
С оглед изложеното се
оспорва извода на съда, че евентуалната промяна, при която упражняването на
родителските права се предостави на майката, не би допринесло за успокояване на
момчето и би било в противовес на най-висшия интерес на детето. От една страна,
съдът приемал, че към момента детето е затворено в себе си, не успява да се
приспособява към промени, не говори за проблемите си дори в училище, затваря се
в себе си, при всяка промяна на средата, а от друга страна се правил извод, че
въпреки данните за нестабилното психологическо и емоционално състояние на
детето, чийто интензитет се увеличава във времето, неговият интерес налагал да
не се променят досега действащите мерки досежно упражняването на родителските
права.
Сочи се, че по делото
било безспорно установено наличието на нови обстоятелства, налагащи
преразглеждането на мерките, изразяващи се в неизпълнение на влязлото в сила
споразумение, с което същите са определени, от страна на бащата. Последното се
доказвало и от представената по делото Присъда № 101/13.07.2020г.
постановена по НЧХД № 3101/2019г. по описа на БРС, с
която ответникът е признат за виновен. Същата не била обсъдена от
първоинстанционния съдебен състав, под предтекст, че не е влязла в сила. В тази
връзка се прави искане въззивната инстанция да вземе предвид, че понастоящем
цитираният акт е потвърден с Решение № 171 от 08.10.2020г. на
БОС, постановено по ВНЧХД № 896/2020г., което го прави
задължително за гражданския съд по въпросите посочени в чл.300 от ГПК. С оглед
горното се излагат доводи, че е доказано регулярно неизпълнение от страна на
ответника на определените мерки относно упражняването на родителски права,
което е достатъчно основание за преразглеждане на въпроса за тяхната
ефективност, съгласно ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. №
3/74г.
Излагат се аргументи,
че е налице и друго обстоятелство, довело до промяна в положението на детето, а
именно появата на неговата сестричка Деница и установената между двете деца силна
емоционална връзка. Сочи, че не е обоснована мотивировката на
първоинстанционния съд, че появата на второто дете не следва да се отчита при
постановяване на решението, доколкото нямало доказателства за изградена връзка
на привързаност между децата. Такава привързаност не би следвало да се търси,
респ. да се взема предвид при решаване на въпроса за упражняване на
родителските права от един и същ родител по отношение на двете деца, доколкото
изначалното им разделяне между двамата родители прегражда възможността за
възникването на трайна връзка и близост между тях. Сочи, че изложените от съда
съображения с още по-голяма сила налагат извода за необходимостта двете деца да
бъдат отглеждани и възпитавани от един и същи родител, за да имат шанса да
растат заедно и да се сближат. Същите били понастоящем на относително малка
възраст и този пропуск в отношенията им, произтичащ от отделното им живеене и
отглеждане можел още да бъде успешно преодолян, което без съмнение би било в
техен интерес.
По изложените
съображения, се прави искане
първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето Б. П. да бъде възложено на неговата майка – С.Н.. Ангажират се доказателства.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от К.Ж.П., с който въззивната жалба се оспорва
като неоснователна и се иска същата да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Излагат се доводи в подкрепа на правилността и законосъобразността му. Сочи се,
че въззивницата е пропуснала да отбележи, че вече е налице неуспешен опит от
нейна страна за промяна на режима на упражняване на родителските права по отношение
на Б. под формата на предявен насрещен иск по гр.д. № 1048/2018г. по описа на БРС. Сочи, че производството е приключило
с влязло в сила решение, с което исканата от нея промяна не е допусната, а
решението е потвърдено от БОС и ВКС.
Посочва, че и след
това триинстанционно производство, въззивницата не е направила никакви опити да
коригира поведението си, което се явявало основен фактор на влияние върху
детето Б., а единствено и само упражнява натиск и психическо въздействие върху
бащата.
Твърди се, че
въззивницата е пропуснала да спомене, че с действията си се опитва да начертае
един изцяло отрицателен облик на бащата П., а тя да се представи във възможно
най-добра светлина, с високи морални и нравствени качества. Посочва, че от
2016г. въззивницата не е предоставяла издръжка на детето Б., нито е участвала в
разходите му за дрехи, играчки, храна или елементарни битови нужди, а всички
разходи свързани с него са били поети изцяло от бащата и неговото семейство –
най-вече баща му.
Оспорва се като
невярно твърдението, че Б. расте и живее в среда, която не отговаря на
необходимостта от грижи, обич и внимание. Излагат се доводи, че такъв извод не
е бил направен нито в доклада, изготвен от ДСП, нито в заключението на
изготвената по делото експертиза, нито може да бъде изведен от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Напротив, от представената по делото училищна
характеристика на детето се установявало, че същото има добро качество на живот
и за него били полагани достатъчно и адекватни грижи.
Излагат се доводи, в
подкрепа фактическия извод на БРС, че и при двамата родители детето разполага с
много добри битови условия, което били видно както от изготвения от ДСП доклад,
така и от заключението на вещото лице.
Оспорва се като
невярно и твърдението, че бащата е шофирал след употреба на алкохол. В тази
връзка се сочи, че процесното НП е било издадено, заради това, че бащата е
отказал да бъде тестван за алкохол пред детето си. Допълва, че впоследствие
същото е било отменено на първа инстанция, а втората инстанция отменила
първоинстанционното решение само защото приел, че факта, че бащата е закъснял
за пробата с 5 минути води до недействителност на предоставените кръвни
резултати.
Оспорват се като
неверни твърденията, че бащата упражнява крайно неподходящи и вредни за детето
методи на възпитание. В тази насока излага доводи, че визираното от
въззивницата “шамарче по дупето”, представлява потупване, което е било реакция на това,
че детето е искало да си вземе нещо от магазина без пари и е имало за цел да
коригира поведението му. Освен това всички разпитани по делото свидетели били
единодушни, че върху детето не е било прилагано каквото и да бъде насилие от
страна на бащата. Във връзка с представената Присъда № 101/13.07.2020г., постановено по НЧХД 3101/2019г. по описа на БРС ангажира копие на служебна бележка,
видно от която на посочената в решението дата, бащата не е могъл да изпълни
режима на лични отношения, тъй като се е лекувал в санаториум с белодробни
усложнения.
Навеждат се
твърдения, че на два пъти след постановяване на обжалваното съдебно решение,
въпреки настоятелните молби на въззивника П., поради случило се негово
заболяване, детето да остане при майка си за няколко дни извън определения й
режим, същата категорично отказвала, което още веднъж подкрепяло извода, че
настоящото дело представлявало опит за психически натиск, реваншизъм и в
изпълнение на заканите за “унищожение”.
Излага подробни
съображения в защита на тезата за липса на каквито и да било доказателства, че
промяната на режима на родителските права е необходима с оглед промяна на
обстоятелствата от значение за определянето му. Претендира разноски.
В проведените пред
въззивната съдебна инстанция открити съдебни заседания процесуалните
представители на страните поддържат съответно жалбата или отговора, който са
подали. Ангажират допълнителни доказателства.
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК от легитимирано лице и е допустима.
С обжалваното решение
Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 и чл.
143, ал. 2 от Семейния кодекс СК/. Производството е образувано по исковата
молба на С.П.Н. против К.Ж.П., с която е предявена претенция за изменение на
мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Б.,
местоживеенето и издръжката му и режима на личните му отношения с бащата.
Ответника е депозирал
отговор в законоустановения срок, с който е оспорил претенцията като
неоснователна.
С доклада на БРС
постановен по реда на чл.140 от ГПК са били допуснати множество писмени
доказателства, представени с исковата молба и отговора към нея – удостоверения
за раждане, съдебно-медицински удостоверения, заповеди за незабавна защита
издадени в полза на ищцата, както и съдебна заповед издадена в полза на
ответника, АУАН и наказателно постановление, издадено на ответника, констативни
протоколи, издадени от нотариус, във връзка с изпълнение на режима на лични
отношения, заверено копие на тъжба, подадена от ищцата срещу ответника на
19.07.2019г. пред БРС, договор за заем за послужване сключен между ответника К.П.
и Ж. П., трудови договори на ответника, сключени с Община Бургас, “Дискаунт” ООД, служебна бележка, издадена от ОУ “Св. Климент Охридски” за
детето Б., както и педагогическа характеристика.
В хода на
първоинстанционното производство БРС е постановил изслушване на детето в с.з.,
на осн. чл.15, ал.1 от ЗЗДет, в присъствие на социален работник, като по искане
на ответника и приложил е материалите по гр.д. № 1048/2018г. по описа на БРС, крайните съдебни
актове по гр.д. № 421/2018г. по описа на БРС,
допуснал е изготвянето на социален доклад. Изслушал е родителите на осн. чл.59,
ал.6 от СК, като е допуснал и събраните на гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Л.И./без
дела и родство със страните/, П.Н./баща на ищцата/, Д.Д./без дела и родство със страните/ и Ж.
П. /баща на ответника/.
Предвид събраните данни за отчуждаващо въздействие на единия родител спрямо
друго, както и с оглед нежеланието на детето да отговаря на въпросите на съда,
БРС е допуснал изготвяне на СПЕ, която да установи налице ли е синдром на
родителско отчуждаване, родителския капацитет и възпитателските качества на
двамата родители и отношението на Б. към всеки от тях.
По делото е прието от
фактическа страна, че по силата на сключено между страните споразумение,
утвърдено с решение № 269/12.02.2016г по гр.д. №
8499/2015г. упражняването на родителските права по
отношение на детето Б., родено на ***г. е предоставено на бащата, като
местоживеенето му съвпада с това на бащата, а на майката е определен режим на
лични контакти с детето.
С решение № 551/02.04.2018г. по гр.д. № 9498/2017г. по описа на БРС, в сила от 03.05.2018г. ищцата е осъдена да заплаща
издръжка в полза на детето чрез неговия баща в размер на 150 лв. месечно,
считано от 20.12.2017г., както и за минало време за периода от 20.12.2016г. до
19.12.2017г., вкл. в размер на 1380 лв.
На 11.07.2018г.
ищцата родила второ дете – Д.П., като съдът посочил, че му било служебно
известно, че с решение № 137/03.04.2019 по в.гр.д. № 217/2019г. по описа на БАС, в сила от 25.10.2019г. било прието за установено, че
ответникът е биологичен баща на детето и били променени бащиното и фамилно
имена на детето на Д.П.. Упражняването на родителските права по отношение на Д.П.
било предоставено на майката и бил определен режим на лични отношения между нея
и бащата. Съдът приел, че събраните в производството доказателства сочели на
извод, че ответникът не спазва поставения режим на лични контакти с детето Д.П..
БРС посочил още, че с
решение № 1630/24.07.2018г. по гр.д. № 1048/2018г. по описа на БРС, потвърдено с решение № V-139/14.12.2018г. по в.гр.д. № 1389/2018г. по описа на БОС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 409/09.05.2019г. по гр.д. № 1530/2019г. по описа на ВКС, в сила от същата дата бил отхвърлен искът на ищцата
срещу ответника за изменение на мерките за лични отношения на страните с детето
им Б. П., определени с постигнатото помежду им споразумение. Със същия съдебен
акт бил отхвърлен искът на ответника за изменение на мерките за лични отношения
на страните с детето Б. П., изразяващо
се в ограничаване на определения режим за лични отношения на майката с детето.
БРС приел за
установен факта, че с присъда № 101/13.07.2020г. по НЧХД №
3101/2019г. по описа на БРС, ответникът бил признат за
виновен за това, че на 03.03.2019г. осъществил законовия състав визиран в
чл.182, ал.2 от НК, отказвайки да изпълни режима на лични контакти между ищцата
и детето Б. на уговореното място и време, поради което бил освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Съобразявайки
събраните по делото данни, БРС заключил, че майката и бащата са трудово
ангажирани, а детето към настоящия момент е ученик във втори клас в ОУ “Климент Охридски” – гр. Бургас.
Посочил, че и двамата разполагат с много добри битови условия като могат да
разчитат на подкрепата на свои близки (баба и дядо по бащина
и майчина линия) в оглеждането на детето.
Констатирал, че по
отношение на всеки един от тях има издадени заповеди за защита по ЗЗДН поради
осъществен акт на такова насилие от другия родител през 2016 и 2018г.
По отношение на
режима на лични отношения, съдът изложил, че същият се осъществява като детето
се предавало пред сградата на V-то РУ към ОДМВР –
Бургас, вследствие на което същото често ставало свидетел на конфликти между
родителите и техните родители.
След съвкупен анализ
на събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъждане преките си
впечатления, придобити при изслушване на детето и двамата родители, съдът е
обосновал извод, че след първоначално определения режим на лични отношения не
са възникнали обстоятелства, които да водят до извод, че интересите на детето
ще бъдат по-добре защитени, в случай, че режимът бъде изменен, като такива не
са настъпили и след влизане в сила на предходното произнасяне на БРС по гр.д. №
1048/2018г., решението по което е влязло в сила на
09.05.2019г.
Съдът е посочил, че е
останало недоказано фактическото твърдение на ищцата, че бащата е записал Б. в
първи клас, без нейно съгласие, а същевременно от приложената по делото
педагогическа характеристика било видно, че детето е ограмотено, спазва добра
лична хигиена и правилата в училище, винаги е записано на стол и се храни
нормално, което не би било възможност ако бащата имал отрицателно въздействие
върху него.
БРС
изложил съображения, че детето се затваряло в себе си, именно когато променяло
средата си и отивало при майка си в изпълнение режима на лични отношения, респ.
когато се връщало при баща си от този режим, обосновавайки извод, че промените
му влияят негативно в емоционален план и то не е подготвено за трайна промяна
на установената му среда. Този извод се обуславял и от заключението на в.л. по
допуснатата СПЕ, което в с.з. посочило, че виждайки грубото отношение между
родителите си, у детето бушувало емоция, която нямало как да демонстрира, тъй
като баща му щял да каже да отиде при майка му и обратно. Тези обстоятелства
според съда сочели, че евентуална промяна при която упражняването на
родителските права се предостави на майката не би допринесла за успокояване на
детето, а в същото време съдът бил призван да следи за най-висшия му интерес.
На
следващо място съдът посочил, че появата на второ дете на ищцата – Д.П. е факт,
който вече бил отчетен при предходното произнасяне на съда и не е бил приет
като аргумент за изменение режима на лични отношения. Съдът се позовал и на
липсата на данни за изградена между децата връзка на привързаност, каквато била
характерна за две деца израснали в едно семейство, а освен това посочил, че
самата ищца в заявление до директора на ДСП – Бургас е твърдяла, че на
13.08.2020г. Б. е проявил агресивно поведение спрямо сестра си.
Съобразявайки
становището на вещото лице Йончева, че детето има повече нужда от мъжкия,
бащиния модел на поведение, отколкото от майчиния, това че интересът на майката
децата й да живеят заедно не се припокрива с интереса на детето Б. да бъде “оставен на спокойствие”,
както и липсата на обстоятелства, компрометиращи способността на бащата да
упражнява родителските права по отношение на детето, БРС заключил, че
предявените искове са неоснователни.
Предвид
изнесените от вещото лице данни, че двамата родители често не се съобразяват с чувствата на
детето, не показват съпричастност към него и на моменти нямат никакъв контрол
над него, съдът счел за подходящо да ги напъти да ползват подходяща
предоставена от ЦОП социална услуга, с оглед нормализиране на отношенията им и
изграждане на по-сигурна семейна среда за малолетните деца – “семейно консултиране и подкрепа”.
В хода на въззивното
производство, въз основа на направените искания от страните съдът е допуснал
събирането на гласни доказателства, чрез изслушване свидетелските показания на
свидетелите Ж. П.– баща на ответника и Петю Николов – баща на ищцата,
постановил е изготвянето на нов социален доклад, приел е като доказателства
свидетелство за съдимост на ответника, заверено копие от медицинско направление
на ответника, два броя заявления от П.С.Н.и сведения до Началника на Пето Ру на
МВР – Бургас от ищцата С.Н. от дата 11.12.2020г. и 15.12.2020г., уведомление от
Първо РУ на МВР – Бургас, докладна записка на Първо Ру на МВР – Бургас,
заявление от 12.03.2021г., както и сведения от 11.12.2020г. и 15.12.2020г.,
всички подадени от ищцата С.Н. до Началника на Пето Ру на МВР – Бургас,
допуснал е изготвянето на съдебно-психологична експертиза досежно емоционалното
състояние на детето, както и отношението му към всеки един от двамата родители
и спрямо неговата сестра.
Във връзка с
наведените в жалбата твърдения за новонастъпили обстоятелства след подаването й
касаещи режима на лични отношения между страните са разпитани свидетелите Ж. П.
и Петю Николов.
Свидетелят Николов /баща на ищцата/ заявява, че живее
заедно с ищцата и децата на ул. “Македония” № 44, за да й помага, въпреки че последната имала и
собствено жилище. Посочва, че на 11.12.2020г. с него се свързал ответника,
който настоявал да вземат детето, понеже не се чувствал добре. Разказва, че
след 17.00ч. , заедно с ищцата отишли пред входа на ответника, за да вземат
детето. Поискали от ответника документ, който да удостовери предаването на
детето, тъй като денят бил петък и попадал извън режима определен от събота до
неделя. Свидетелят сочи, че след като ответника не предал никакъв документ,
заедно с дъщеря му отишли в Пето РУ на МВР - Бургас, където написали документ,
че са получили детето не на определената дата. След това, в неделя ответникът
продължил да звъни по телефона и помолил Б. да остане още една седмица при тях,
тъй като продължавал да не се чувства добре. Свидетелят разказва, че в неделя в
18.00ч. отишли заедно с ищцата пред полицията, за да предадат детето, съгласно
съдебното удостоверение, но ответникът не се появил. Тогава по указание на
дежурния на РПУ написали по едно сведение във връзка с това обстоятелство и
взели детето при себе си. Свидетелят заявява, че в понеделник ответникът не се
обадил, а във вторник около 17 часа дошъл с трима полицаи от Първо РПУ, които
му заявили, че има решение, според което детето не е предадено. Тогава
свидетелят и ищцата им обяснили, че са ходили и са заявили, че детето е
останало при тях, но дошлите на място полицаи ги уведомили, че това не ги интересува и са
дошли за детето. Свидетелят сочи, че тъй като било вторник и минавало 17 часа,
отишли в Първо РПУ, за да обяснят случая, но оттам ги насочили в Пето РПУ,
където вече били депозирали сведения. В сряда ищцата написала сведение и го
предала в съответното РПУ.
Свидетелят изнася
данни, че също така от проведена среща с директорката и класния ръководител на
детето научили, че всичко за онлайн обучението било осигурено от училището,
както и че поради слабия му успех същите са сигнализирали социалните служби.
Заявява, че на срещата не разбрали, дали детето е участвало в онлайн обучението,
а само че изостава от същото и трябва да бъдат предприети мерки.
Свидетелят разказва,
че детето е затворено в себе си, като в случаите, когато отива да го предава в
полицията, същото се мъчи да избегне срещата, както с баща си, така и с дядо
си. Всеки път, когато излизал от работа да взема детето в събота сочи, че
ответникът проявявал агресивно поведение.
Свидетелят П. /баща на ответника/ потвърждава
факта, че ответникът е боледувал през м. декември, а той самият бил болен от
9.11.2020г. до 14.12.2020г. Именно през този период му се обадил ответникът и
му съобщил, че е много зле и че няколко пъти е молил ищцата да вземе детето.
Споделил му, че ищцата му е отказала да вземе детето извън определените за това
дни. Свидетелят разказва още, че имало проблем с онлайн обучението, тъй като
таблетът, който били предоставили на Б. не можел да се свърже, поради което
ответникът му закупил нов таблет. Същевременно обаче, тъй като през този период
не се чувствал добре, нямало как да помогне на детето с обучението. Свидетелят
сочи, че след 14 декември той лично извършвал предаването на детето.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като същите са ясни, подробни и
вътрешнонепротиворечиви, както и предвид обстоятелството, че същите не се
опровергават от събрания по делото доказателствен материал, даже напротив –
подкрепят се изцяло от приобщените по делото заверени материали от образувани в
Първо и Пето РУ на МВР полицейски преписки. В същото време, съдът не ги обсъжда
в частите, в които свидетелите изнасят факти с производен характер и свои
субективни съждения.
По делото е
представен социален доклад, изготвен на 11.03.2021г. от ДСП – Бургас, който
установява обстоятелства, които са идентични на предходния такъв що се касае до
полаганите от ответника грижи и здравния статус на детето. В допълнение е
посочено, че за учебната 2020/2021г. детето Б. е
записано като ученик във втори клас на ОУ “Климент
Охридски” и посещава редовно учебните занятия. Социалните
работници са посочили, че на 21.12.2020г. е постъпило писмо на директора на
училището, който ги е уведомил, че детето не посещава училище в електронна
среда от 30 ноември 2020г. и въпреки усилията на педагогическите специалисти на
училището не е осигурено неговото присъствие. В тази връзка бил проведен разговор
с ответника, който споделил, че за детето бил осигурен таблет от училищното
ръководство. Същият обаче не бил в изправност и именно поради тази причина през
посочения период Б. не посещавал училище в електронна среда. Констатирано било
още, че малко по-късно бащата е закупил таблет на сина си и му е било указано
необходимото съдействие относно инсталиране на съответните приложения.
Ответникът също така бил консултиран при необходимост да търси съдействие от
класния ръководител и социалния работник от ЦОП – Бургас, работещ с детето.
Посочено е още, че към момента на изготвяне на социалния доклад, ответникът се
справял самостоятелно с електронната система, допуснатите отсъствия на детето
са били извинени, а класния ръководител е споделил, че допуснатите отсъствия на
детето са били извинени, като същото е преодоляло пропуските в учебния материал
от пропуснатите онлайн часове и се справя добре с усвояване на учебния
материал.
Представена е
служебна бележка от ОУ “Климент Охридски”, от съдържанието на която се установява, че детето Б. е
ученик във втори “в”
клас и посещава дневна форма на обучение целодневно, както и че до 12.03.2021г.
е допуснал 54 извинени и 1 неизвинено отсъствие. От същата е видно още, че
детето има отличен успех, няма допуснати нарушения на Правилника за дейността
на училището. Посочено е, че същото
редовно е с предварително заплатен обяд в училищния стол и разполага с джобни
за деня. Има нормално облекло и добро хигиена.
В с.з. на
15.03.2021г. пред настоящата инстанция, на поставените по реда на чл.176 от ГПК
въпроси, въззивницата е признала, че през уикенда детето е било с нея. Сочи, че
същото е пристигнало носейки копирани листа, за които нито детето, нито бащата
я уведомили, че представлява домашно или упражнения във връзка с пропуснатия
материал. Такъв факт не й бил заявен и от бащата при проведените с него
многократни разговори. Преглеждайки тези листи, въззивницата установила, че
същите не са от учебник, тъй като разполагала с учебниците на детето в
електронен вариант. Въпреки това се занимавали с така носените от Б. учебни
материали, въпреки че голяма част от съботния ден детето отделило, за да си
играе със сестра си. Впоследствие въззивницата разбрала, че ответникът бил
споделил на родителите й, че това било домашна работа на Б..
От заключението по
изготвената съдебно-психологична експертиза от в.л. Т.В. се установява, че
детето е въвлечено в конфликта на родителите си и е триънгулирано, която
ситуация води до невъзможност за изграждане и споделяне на автентични емоции от
детето към двамата родители. Посочено е, че цялата тежест на атмосферата, в
която детето израства се отразява както на психическото, така и на когнитивното
му развитие. Становището на експерта е, че възможна причина за защитната
реакция на блокиране, пасивност и изолация е преживяването му всяка година на
консултации с психолози/социални работници,
вследствие на което е приело неосъзнато ролята на “отговорно” за случващото се между майката и бащата. В заключение се
сочи, че детето е хронично емоционално травмирано. Експертът сочи, че детето
изпитва необходимост да се изолира от събитията, свързани с непрекъснатите
конфронтации между родителите. Не иска да се чувства причина за случващото се и
неговото поведение да се оценява, след това да оказва влияние в съдебни
процеси, а това го прави неспокойно и натоварено с отговорност, която не може
да се носи от едно 8 годишно дете. Очертава следните проблеми в състоянието на
детето Б.: поведение на несигурност; дете, което е блокирало своята емоционалност и не е
автентично в комуникацията с възрастните; проява
на защити – блокиране и пасивност, с цел да се намали степента на тревожност,
породена от конфликтите на най-значимите възрастни хора, неговите родители; апатия, в известна степен самотност и неразбиране на
личните потребности и преживявания на детето, несъзнателно прикривана, чрез
поведение на плахо момче, което предпочита да мълчи и да гледа в една точка.
Що се отнася до отношението на детето спрямо
родителите му, вещото лице е посочило, че поради собствената си психологическа
несигурност в ситуацията на тежък конфликт и липсата на емоционална топлота от
двамата родители, които са неспособни да демонстрират и да го подпомогнат да
усвои подходящо поведение, детето е принудено да се защити като се придържа към
механизма на изолация и отказ от автентично поведение. В рамките на
изследването е констатирано, че между детето Б. и неговата сестра Деница се
наблюдават обичайни за възрастта и сиблинговата система отношения, като между
същите е налице топла емоционална свързаност, желание за общуване и игри, които
от своя страна създават временно защитно пространство на двете деца и усещане,
че са разбрани. Сочи се, че взаимоотношението със сестричката му, дава усещане
на детето Б. за бягство от конфронтацията, манипулацията и опустошаващата детската психика среда на
двамата воюващи родители.
В с.з. е проведен
разпит на вещото лице Т.В., която поддържа така изготвеното заключение.
Заявява, че предвид проявената пасивност от страна на детето и блокиране на
отношението към двамата родители не може да посочи, дали същото проявява
лоялност към отглеждащия родител. Застъпва становище,
че между двете деца има емоционална връзка и към момента сестрата на Б. се
явява негов спасителен пояс, тъй като единствено във взаимоотношенията си с
нея, Б. може да се държи като дете. Сочи, че сестра му отключвала у него
желание да бъде разбран и да правят нещо заедно, което да носи удоволствие,
някаква положителна страна в живота му. В същото време излага съображения, че
сестра му не може да бъде заместител на родителските функции и да го дари със
сигурността, любовта и вниманието, което са призвани да направят родителите му.
Уточнява значението на думата “триънгулирано” като сочи, че не става въпрос за възникнала война само
между майката и бащата, а за война между цели семейства, която минава през
детето, с оглед на което могат да се очакват пагубни въздействия в неговото
развитие. Излага подробни съображения в подкрепа на изготвеното
заключение. Сочи, че независимо, дали децата живеят заедно, то докато
родителите не решат своите личностни проблеми, децата отново ще бъдат жертва на
създадената помежду им атмосфера.
От разпита на
свидетелката Чапарова /без родство и дела
със страните/, проведен пред настоящата инстанция в
с.з. на 10.05.2021г. се установява, че същата е присъствала пред залата, в
която се е провеждало изслушването на родителите и детето, във връзка с
изготвяне на заключението по допуснатата СПЕ. Сочи, че там бил още ответникът и
дядото по бащина линия. Разказва, че на няколко пъти ответникът и баща му се
опитали да прекъснат експертизата като влизали вътре и седели около 3 до 5
минути. В един момент дядото по бащина линия се нахвърлил върху майката и
казал, че същата е отцеубиец и че тя ще убие бащата на децата си, ако вземе
детето. Свидетелката сочи още, че когато
Б. бил повикан да влезе отново в залата, същият отказал и бил грубо хванат за
ръката и вкаран от дядото по бащина линия. Разпитана повторно в с.з. на
31.05.2021г., свидетелката разказва, че на 19.05.2021г. по покана на ищцата,
двете посетили сградата на ЦОП – Бургас. Заедно с тях било и лицето Ралица
Пеева. Когато социалните работници Арнаудова и Кралева излезли пред сградата,
обяснили на ищцата, че бащата е подал сигнал за това, че без негово знание
майката е водила детето на неделно църковно училище или занималня, като
цитирали ЗЗДет. и се обосновали с това, че родителските права били предоставени
на бащата. Тогава ищцата им обяснила, че е водила детето преди пандемията и че
е казала на бащата, поканила го е и има трето лице, което също е отправило
покана към него по телефона. Свидетелката разказва, че в момента, в който
тръгнали да си ходят, ответникът нахлул във фоайето на сградата, крещейки и
викайки, че социалните работници играели двойна игра, след което се насочил към
ищцата, ръкомахайки във видимо неадекватно състояние. Сочи, че в този момент
социалните работници хванали ищцата и я въвели в някакво коридорче и застанали
пред нея, за да я предпазят. Последвали словесни пререкания между него и
свидетелката, както и обиди към ищцата, след което успели да избутат ответникът
извън сградата. Свидетелката сочи, че в хода на проведения впоследствие
разговор, социалните работници му заявили, че при всяка среща на територията на
службата имало проявена от негова страна агресия спрямо майката.
От разпита на св. П. /баща по бащина линия/,
проведен в с.з. пред настоящата инстанция на 10.05.2021г., които съдът
кредитира като ясни и непротиворечиви, се установява, че в края на м. април
2021г. ответникът си наранил лошо ръката и него го нямало, за да му помогне.
Ответникът се обадил на ищцата, за да потърси помощ за детето. Сочи, че
ответникът е съдействал като е предал учебниците и таблета на ищцата.
Свидетелят разказва, че в края на месеца, състоянието на ответника се
подобрило, а и той самият вече бил у дома и можел да му помогне.Тогава двамата
отишли при социалните, за да вземат детето. Сочи, че при проведения разговор
със социалния работник, ищцата категорично отказала да предаде детето. Тогава
влязла шефката на социалните, взела телефона и започнала да говори с ищцата,
при което се стигнало до пререкания. Впоследствие им казали, че трябва да
извикат полиция, за да вземат детето, а накрая се уговорили същото да бъде
предадено пред Пето РУ на МВР – Бургас. В момента, в който същото следвало да
бъде предадено, ищцата и баща й направили скандал под предлог, че имало съдебно
решение детето да бъде при тях, като такова решение всъщност нямало.
Представен е социален
доклад – оценка от 28.05.2021г., изготвен от ЦОП – Бургас, във връзка с
постигнатите резултати от предоставената по отношение на детето социална услуга
“Семейно консултиране и подкрепа”
със срок до 29.06.2021г. Изразеното становище от специалистите е, че ответникът
полага старание и успява да се справи с грижите и възпитанието на детето Б.,
което от своя страна, за разлика от предходен период изследва свободно
пространството, задава въпроси на специалиста и отговаря на зададените му
такива. Констатирано е, че детето допуска диалог по интересни за него теми, но
по отношение на семейните отношения остава дистантен и безизразен. Предвид
възрастта на детето и влошените отношения между родителите е отчетена
необходимост от продължаване на специализираната подкрепа.
Обжалваното решение е
валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на
жалбоподателя, наведени във въззивната жалба, както и с оглед новонастъпилите в
хода на въззивното производство обстоятелства по см. чл.235, ал.3 ГПК,
въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Според Постановление
№ 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което не е
загубило своето значение, определените мерки по чл. 59, ал. 2 СК могат да бъдат
изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако обстоятелствата се
изменят съществено, като от значение са както измененията, засягащи
обстоятелствата, взети пред вид във влязлото в сила бракоразводно решение, така
и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика
мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да
имат различна проявна форма /родителските, възпитателските или моралните
качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите
условия и др. /, но те следва да се отразяват на положението на децата и на
ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат:
влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък
подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на
родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради
заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите
на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет
или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а
другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов
брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи
мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението
поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на
изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на
детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи.
Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с
нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното
спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител
спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето,
за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето
след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са
предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни
начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето
и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на
детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки
в полза на виновния за това положение родител.
Предвид това, за да
се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 във връзка с чл. 172, ал. 2
от СК не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са
съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните
отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да
се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението
на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило
положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител.
Не може да бъде споделено оплакването на
въззивницата за това, че извършения от първоинстанционния съд анализ на
доказателствените източници по делото е неправилен, както и че фактическата
обстановка почива на неправилна интерпретация на събраните по делото гласни
доказателства. Наведените в тази връзка твърдения, че детето Б. живее и расте в
среда, която не отговаря на необходимостта от грижи, обич и внимание, в
резултат на което същият става неспокоен и контактува трудно с околните, не
намират опора в събраните по делото доказателствен материал. Изготвените пред първата и въззивната инстанция
социални доклади са еднопосочни, че бащата се старае да задоволява адекватно
базовите потребности на детето от храна, дрехи и други вещи необходими за
неговото отглеждане, като последното има формиран подходящ за възрастта му
хранителен и дневен режим, изградени навици за самообслужване съобразени с
възрастовото му развитие. Изявленията на свидетеля Николов, че при всяко
предаване на бащата детето става раздразнително
и не иска до ходи при баща си също не може да обоснове извод в тази
насока. Данни за това, че поведението на бащата не е определящ фактор за
емоционалното състояние на детето се черпи и от заявеното от свидетеля, че дори
при прекаран период от 20 дни при майка му, детето продължава да се чувства
смутено, затворено, без самочувствие. Видно от показанията на св. П., това
състояние продължава и при престоя на детето при бащата – “детето трябва да бъде разсеяно, за да влезе в
контакт с нас.” Именно с
оглед на тези данни, първостепенния съд е допуснал изготвянето на СПЕ, от
заключението на която се установява, че не са налице данни за синдром на
родителско отчуждение, както и липсва безкомпромисно обръщане на детето към
единия – добрия, обичания – родител и също толкова безкомпромисно отвръщане от
другия – лошия, мразения – родител в контекста на конфликтите за родителските
права и правото на лични отношения на родителите с детето. Експертът е
констатирал, че отношението на детето и към двамата родители е едно и също, не
изпълнява елементарни поръчки, гушка се и в двамата, бяга от двамата. В с.з. на
16.09.2020г. в.л. изрично сочи, че в основата на това поведение, на
демонстрираната от детето тревожност и невротичност, са взаимоотношенията между
родителите, които при теста показват, че са съгласни с това. Посочило е още, че
така натрупваната у него психическа енергия, при осъществяваните от двамата
родители различни подходи в един момент може да се превърне в психоза. Това
заключение се подкрепя изцяло и от изготвеното такова по допуснатата пред
настоящата инстанция СПЕ от в.л. Т.В., която сочи, че детето е въвлечено в
конфликта на родителите си и е триангулирано, която ситуация води до
невъзможност за изграждане и споделяне на автентични емоции от детето към двамата
родители. Потвърждава се и първоначалната констатация на в.л. Йончева, че
цялата тежест на атмосферата, в която Б. израства се отразява както на
психическото, така и на когнитивното му развитие. В.л. В. посочва, че детето е
хронично емоционално травмирано и изпитва необходимост да се изолира от
събитията, свързани с непрекъснатите конфронтации между родителите. Именно с
оглед на така изнесените данни, настоящия състав се солидаризира с извода на
първостепенния съд, че реакциите на детето при предаването му от единия на
другия родител, както и съпроводената с това рязка промяна в емоционалното му
състояние е следствие не на липсата на внимание и грижи от страна на някой от
тях, а на обстоятелството, че детето се чувства виновно за възникващите
непрестанни конфликтни ситуации между собствените му родители. Реагирайки
импулсивно, емоционално и необмислено в тези ситуации, страните по делото
създават с действията си неспокойствие у детето и го натоварват с отговорност, която
същото не може да носи предвид ниската си възраст. Съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства сочи, че двамата родители са неспособни да
проявяват съпричастност към чувствата на детето и да общуват с него, в резултат
на което същото проявява апатия, чувства се самотно и неразбрано, както и
отговорно за всичко, което се случва между родителите му. Демонстрира
характерна за възрастта си емоция и поведение само когато е в компанията на
сестра си.
Не може да бъде споделено и становището
на въззивницата, че тъй като ответникът не бил трудово ангажиран, то не
следвало съдът да поставя двамата родители на една плоскост що се касае до
техния родителски капацитет. Действително в отговора на исковата молба
ответникът е посочил, че не работи, но от друга страна, регулярно получава
финансова помощ от баща си, който през 2019г. му дал в заем сумата от 5000
лева, последното от което е доказателствено обезпечено и от представения по
делото договор за заем за послужване/ л.61 от делото на БРС/. Същевременно към датата на изготвения по делото
социален доклад от ДСП – Бургас на 20.07.2020г. се установява, че ответникът е
бил трудово ангажиран и е заемал длъжността “оперативен счетоводител” към фирма “Дискаунт” ООД по
договор от 31.05.2018г., което обстоятелство не е било опровергано от ищцовата
страна. Обективираните в отговора на исковата молба
твърдения, че през лятото, същият работи като спасител се потвърждава и от
представения по делото трудов договор № 00000026/02.07.2020г. сключен между него и “Булсевън” ООД. Макар,
че към датата на изготвения по делото социален доклад – 11.03.2021г. е видно,
че ответникът не е трудово ангажиран и е в процес на търсене на работа,
настоящия състав намира, че това не се явява обстоятелство по см. на чл.59,
ал.9 от СК, което да влошава положението на детето. По делото е безспорно
установено, че основни грижи за отглеждането на детето от неговата 4-годишна
възраст досега полага именно бащата, подпомаган от дядото по бащина линия. Същевременно,
видно от изготвения пред настоящата инстанция социален доклад /л.82 от делото на БОС/ в дома на бащата има всички необходимо за
правилното отглеждане и възпитание на детето, а ответникът адекватно задоволява
неговите базови, здравни и образователни потребности. С оглед гореизложеното
няма основание за настоящия състав да приеме, че са налице обстоятелства, които
да водят до извод, че интересът на детето би бил защитен в по-голяма степен,
ако родителските права бъдат предоставени на майката. В тази връзка следва да
се спомене и че наведените от ответника в отговора на въззивната жалба
твърдения, че въззивницата не е заплащала издръжка от 2016г., както и че не е
участвала в разходите му за дрехи, играчки, храна и битови нужди останаха
неоспорени и неопровергани по делото, което от своя страна също не подкрепя
тезата й за наличие на преимуществено по-добър родителски капацитет.
Не могат да бъдат споделени и
оплакванията на въззивницата, че по делото са събрани данни свързани с употреба
на алкохол от бащата в присъствието на детето и тези данни са достатъчни да
компрометират неговия родителски капацитет. В процесния случай от представеното
по делото Наказателно постановление № 18-0769-001386 от 16.05.2018г.,
потвърдено от БАС, е видно, че е била ангажирана административно – наказателната
отговорност на бащата за извършено административно нарушение изразявало в отказ
да бъде извършена проверка с техническо средство след управление на МПС. Този
факт може да служи като индиция за употреба на алкохол от страна на ответника,
което поведение би било укоримо, но не позволява на съда да направи категоричен
извод, че на цитираната дата ответникът е консумирал алкохол, който се е
отразил на способността му да шофира, каквато теза се поддържа във въззивната
жалба. По същите съображения няма как поведението на ответника да бъде отчетено
и като обстоятелство, поставящо в опасност здравето и живота на детето Б. на
конкретната дата.
По искане на въззивницата, в хода на
процеса е изискана служебна справка за съдимост на ответника. От същата се
установява, че същият е бил освободен от наказателна отговорност по чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК с Присъда № 101/13.07.2020г., постановена по НЧХД № 3101/2019г. по описа на БРС, потвърдена с Решение № 171 от
08.10.2020г. на БОС. Доколкото цитираната присъда е влязла в сила след
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, то последната несъмнено
представлява обстоятелство от значение за спора и служебната преценка на съда. От
съдържанието на представената по делото присъда е видно, че във връзка с
повдигнатото му обвинение, ответникът е бил признат за виновен, че на
02.03.2019г. не е изпълнил съдебното решение относно личните контакти на детето
Б. и същевременно е бил оправдан за датите 20-21.01.2018г., 27-28.01.2018г.,
03-04.02.2018г., 10-11.02.2018г., 17-18.02.2018г, 24-25.02.2018г.,
03-04.03.2018г., 10-11.03.2018г., 17-18.03.2018г. и 03.03.2019г., в т.ч. за
това, че е извършил престъплението при условията на продължавано такова при
условията на чл.26 от НК. Само по себе си обаче, това обстоятелство не може да
обоснове различни изводи от тези на първата инстанция. Вярно е, че поведението
на родител, на когото е предоставено упражняването на родителските права и
което възпрепятства контакта с другия родител, не е в интерес на детето.Поведението
е релевантно, но не е решаващо като самостоятелно основание за промяна на вече
определените мерки по упражняването на родителските права, както е посочено в
реш.№395/12 гр.д №516/2012, ІІІ г.о на ВКС. Необходима е балансирана преценка
при която следва да бъдат взети предвид всички релевантни факти, включително
има ли отчуждение при детето към родителя, който претендира промяната. При
установена степен на отчуждение, виновният принос на родителя за тази ситуация
се отчита с оглед необходимостта определените от съда мерки да са насочени към
преодоляване на отчуждението при детето. Във всеки спор, свързан със съдебна
администрация на отношенията между родители и деца съдът е длъжен да съобрази
както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение
за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между
детето и родителя, който не упражнява родителските права и висшият критерий за
решението на съда е детският интерес, а не санкционирането на виновния. /в този см. Решение №218/03.12.2019 по дело
№763/2019 на ВКС, ГК, III г.о/. Доколкото се касае за инцидентна проява на
ответника, която не е равносилна на “създаване
на пречки” по изпълнение режима на лични
отношения и която очевидно няма как сама по себе си да доведе до отчуждаване на
детето от ищцата, настоящия състав намира, че
осъщественото от ответника поведение не представлява основание за промяна на
определените мерки по упражняване на родителските права. Този извод
недвусмислено се подкрепя и от събраните в хода на процеса доказателства, че през
целия ход на исковия процес режимът на лични отношения се е изпълнявал от ответника.
Несъстоятелни са твърденията на
въззивницата, че осъщественото от въззиваемия “възпитателно шамарче” по дупето говори за вреден подход и начин на
възпитание. В хода на първоинстанционното производство, ответникът е дал
обяснения в с.з. на 22.07.2020г., че се касае за леко потупване, израз на
възпитателна реакция от страна на бащата, имаща за цел да коригира поведението
на детето и да го приучи към съблюдаване общоприетия принцип, че всяка една
стока следва да бъде заплащана преди да бъде консумирана. При липса на данни
опровергаващи тези обяснения на ответника, това му действие няма как да бъде
окачествено като упражнено насилие над детето и да бъде изведена критична
оценка на поведението му.
Доводите на
въззивницата за неправилност на извода на районния съд, че евентуалното
възлагане на родителските права върху нея не би допринесло за успокояването на
детето Б., аргументирани с нестабилното му емоционално състояние, също не могат
да бъда споделени. С тези доводи, настоящия състав намира, че въззивницата се
опитва да черпи права от собственото си некоректно поведение. Както вече бе
споменато по-горе в изложението, от изготвеното заключение по допуснатата в
настоящата инстанция СПЕ се установява, че детето е в еднаква степен отчуждено
от родителите си, а вследствие на тяхното поведение е хронично емоционално
травмирано. Събраните по делото гласни доказателства също подкрепят становището
на вещото лице, че потребностите на
детето са неосъзнати и от двамата родители, както и че никой един от двамата не
е способен да му осигури сигурна и защитена среда, доколкото видно от
ангажираните по делото гласни доказателства родителите правят всички възможно
да злепоставят другия пред социалните служби и да представят себе си в добра
светлина. Възникващите постоянния конфликти и пререкания между страните
демонстрират невъзможността им да превъзмогнат собственото си его и подкрепят
извода на вещото лице, че поведението им е следствие на ниска самооценка и
подозрителност към околните, както и възприятието, че случващото се в живота на
всеки един от тях е подчинено на разбирането, че другия родител и неговите
действия са причина за настоящото. С оглед гореизложеното необоснована се явява
тезата на въззивницата, че при възлагане на родителските права на детето Б.
върху нея емоционалното му състояние би се подобрило, доколкото по делото няма
данни отношенията между страните да са се променили в положителна насока. Доводът
на въззивницата не се подкрепя и от изготвения социален доклад – оценка и от
съдържащата се в него констатация за полаганите от ответника грижи по
възпитанието на детето Б. и постигнатия положителен резултат във връзка със
заложените цели. Установява се, че заявлението за ползване на социалната услуга
е подадено от ответника и предвид обстоятелството, че последната има за цел и
подобряване комуникацията между двамата родители, съдът намира, че с
поведението си ответникът е предприел подходящи мерки за неутрализиране на
създаденото между страните напрежение. Това обстоятелство оборва и твърденията
на въззивницата, че поведението на бащата има изцяло отрицателно въздействие
върху детето. Констатираното от експерта емоционално и психическо състояние на
детето, противно на наведените в жалбата доводи би продължило и за в бъдеще и
би се задълбочило, независимо от предоставянето на родителските права на
ищцата, доколкото същото е породено от влошените отношения между страните и
създадения от тях стереотип на комуникация. Безспорно, инициираният от ответника словесен конфликт в
сградата на ЦОП – Бургас на 19.05.2021г. представлява укоримо от морална гледна
точка поведение, но същото не следва да
бъде ценено като действие, имащо за цел да отчужди детето от майката или да
омаловажи нейните родителски качества, доколкото последното не е присъствало на
събитието, респ. възприело осъществените от ответника вербални нападки и
негативни коментари по адрес на ищцата, данни за които изнася св. Чапарова.
Не могат да бъдат
споделени като основателни оплакванията на въззивницата, че появата на детето
Деница налага промяна по въпроса за това кой от родителите следва да упражнява
родителските права над детето Б.. Действително от изготвената СПЕ по делото се
установява, че единствено в компания на своята сестра Б. се чувства като дете и
се отключва у него желание да бъде разбран като игрите с нея му носят
удоволствие. От друга страна обаче, вещото лице посочва в с.з., че предвид
създадената от родителите атмосфера, в която живеят децата, то е без значение,
дали същите се отглеждат заедно или не. В тази връзка съдът съобрази и
изявлението на вещото лице, че сестричката му не може да бъде заместител на
родителските функции, както и становището на в.л. Йончева, че Б. има нужда
повече от мъжкия, бащиния модел на поведение, отколкото от майчиния. Налага се извода,
че състоянието на детето би се подобрило не вследствие на отглеждането му
заедно със сестра му, а вследствие на промяна във възгледите на двамата
родители, които следва да превъзмогнат своите лични разочарования, да започнат
да комуникират помежду си в интерес на детето и положат усилия да го накарат да
се почувства обичано и желано, а не виновник за случващото се.
В мотивите на постановеното
първоинстанционно решение, съдът е обсъдил всички доказателства относно
правнорелевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права
и личните отношения между децата и родителите, като е отдал значение на
интересът на детето, за който е длъжен да следи служебно. Като е оставил искането
на ищцата за изменение на постановените мерки и присъждане на родителските
права върху детето на нея, съдът е постановил правилно и законосъобразно
решение. При постановяване на решението е бил отчетен целия комплекс от
обстоятелства по материално и социално обгрижване на детето, като са изложени
мотиви по какъв начин същият се отразява на положението на детето и на
ефикасността на мерките.
Като краен
извод следва да се каже, че от събраните по делото доказателства се установява,
че и двамата родители проявяват желание да се грижат за детето и обективно и
двамата разполагат с възможности за това. И двамата могат да разчитат на
помощта на своите най-близки роднини. По делото не са ангажирани доказателства,
че някой от тях целенасочено е поставил в опасност неговото физическо или
психическо здраве. Към настоящия момент, воден единствено и само от интереса на
детето, което е на 9 години, въззивният съд намира, че фактическото състояние
не следва да бъде променяно. Предвид на това и доколкото не са установени други
изменения на обстоятелствата, при които е постановено Решение № 269/12.02.2016
г. по гр. д. № 8499/2015 г. по описа на РС - Бургас, то искът по чл. 127, ал. 2 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК е неоснователен.
Като е стигнал
до идентични прави изводи Бургаският районен съд е постановил валидно,
допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд. Независимо от гореизложеното, съблюдавайки за най-висшия интерес
на детето, предвид събраните по делото данни за неспособността на двамата
родители да обезпечат сигурна среда за отглеждането му, породена от липсата на
разбирателство и нормална комуникация помежду им и с оглед несигурният бъдещ
развой на техните отношения, съдът намира, че препис от решението следва да
бъде изпратено на компетентния орган - Дирекция “Социално подпомагане” –
Бургас за извършване преценка от необходимостта за упражняване на предоставените
им от закона правомощия, във връзка с изнесените от вещото лице данни, че
детето е подложено на емоционално насилие и от двете семейства.
С оглед изхода
на делото, на осн. чл.81, вр. чл.78, ал.3 от ГПК в полза на въззиваемия следва
да се присъдят направените разноски пред въззивния съд в размер на 600 лв. – за
заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от въззивницата разноски,
предвид неоснователността на депозираната искова молба и въззивна жалба следва
да останат в нейна тежест.
С
оглед на гореизложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 260439
от 16.10.2020г. по гр.д. № 1813/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН **********,
да заплати на К.Ж.П., ЕГН **********, сумата от 600 (шестстотин) лева съдебно-деловодни разноски по делото.
УКАЗВА на ДСП – гр. Бургас да извърши преценка, дали детето Б.К.П. е в риск, с оглед данните от вещото
лице В., че същото е подложено на емоционално насилие и от двете семейства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:
Членове: