Р Е Ш
Е Н И Е
№ 178 03.05.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд
......................... колегия в публичното
заседание на двадесет и седми март ........…….................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен съдия : Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря Теодора Димитрова .............................................
и в присъствието на прокурора …..………….......................................
като разгледа докладваното от съдия
Андреев ...............…................................…...... гр.д. № 1373 по описа
за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.240 вр. чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ
- „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ гр.София твърди, че по силата на Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания и Приложение № 1 от 10.10.2017 г. придобил
вземането на „Микро Кредит“ АД против ответника, произтичащо от Договор за заем
CrediHome № 1182-00018468 от 21.03.2017 г. и Договор за допълнителни услуги.
Цедентът бил упълномощил ищеца за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. До ответника били изпратени 2 бр. уведомления. Прилага към
исковата молба уведомление за извършената цесия, което да бъде връчено на
длъжника. На ответника бил предоставен заем в размер на 1100 лева, като с
подписа си заемателят удостоверил получаването на сумата, като същият се
задължил да върне общо сумата от 1292,76 лева, представляваща чиста сума и
договорна лихва. Договорната лихва била в размер на 192,76 лева, на 12 равни
месечни вноски по 107,73 лева., като първата вноска била платима на 27.04.2017
г. С ответника бил сключен и Договор за допълнителни услуги, съгласно който на
ответника следвало да се предостави пакет от допълнителни услуги, а клиентът да
заплати пакетната цена в размер на 116,16 лева
– на 12 равни месечни вноски по 9,68 лева, при първа вноска на 27.04.2017
г. На основание този договор на заемополучателя била предоставена застраховка
„Защита“, като заемополучателят се задължил да върне получената застрахователна
премия на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 72,60 лева. или общо премия 871,20 лева. на длъжника била
начислена и лихва за забава. Срокът на договора изтекъл на 27.03.2018 г.
Заемополучателят не изплатил изцяло дължимия паричен заем, като до момента
заплатил сумата от 380,02 лева. В образуваното заповедно производство,
заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Моли след
установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца за
сумите: 939,16 лева – главница, 138,14 лева -
договорна лихва за периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2018 г., 96,80 лева
- сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
27.06.2017 г. до 27.03.2018 г., 726,00 лева – застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2017 г., 29,78
лева – лихва за забава по договор за
заем от 28.06.2017 г. до 27.04.2018 г., 22,74 лева - лихва за забава по договор
за допълнителни услуги за периода от 28.06.2017 г. до 27.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението. Претендира деловодни
разноски. ОТВЕТНИКЪТ
– К.Д.К. *** - призован при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. К..К. ***
подава отговор, в който намира главния иск за допустим, но оспорва същия по
основание и размер. Оспорва действителността на договора за заем и за
допълнителни услуги, които били сключени в нарушение на ЗЗД и ЗЗП. Излага съображения
за нищожност на договорите съгл. чл.26 ЗЗД. Намира за недействителни уговорките
в договора досежно размера на лихвения процент, тъй като били прекомерни.
Счита, че заемополучателя не е уведомен по надлежния ред за извършената цесия.
Излага съображения за наличието на неравноправни клаузи в договора и
противоречието с разпоредби на ЗЗП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца от 27.04.18 г. е образувано ч.гр.д. № 637/18 г. по описа на съда и
против ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 351/02.05.2018
г. за сумите: 939,16 лева – главница, 138,14 лева – договорна лихва за периода
от 27.06.2017 г. до 27.03.2018 г., 96,80 лева – сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2018 г.,
726,00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2017 г., 29, 78 лева – лихва за забава по
договор за заем от 28.06.2017 г., 22,74э лева лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода от 28.06.2017 г. до 27.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата и 89,05 лева деловодни разноски.
Посочено
е, че вземането е по Договор за заем с № 1182-00018468 и Договор за
допълнителни услуги към заем, сключени между „Микро Кредит” АД и длъжника на
21.03.2017 г., като в последствие вземането по
договора е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на
Приложение № 1/10.10.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания от
16.01.2015 г. Предоставен заем в размер
на 1100,00 лева.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
На
21.03.2017 г. между „Микро Кредит” АД София и ответника К.Д.К. е сключен
Договор за заем CrediHome № №
1182-00018468 при чиста стойност на заема 1100 лева, рефинансирана сума 288,53
лева и посочен рефинансиран заем, 55,00 лева еднократна такса, 12 бр. месечни
вноски, ден на плащане 27-мо число, ГПР- 49,98 %, обща сума за погасяване
1292,76 лева, сума за получаване 756,47 лева, месечна погасителна вноска 107,73
лева, дата на първо плащане 27.04.2017 г., фиксиран лихвен процент 30,91 %,
приложение погасителен план. Заемателят с подписа си е удостоверил получаването
на заема. В договора се съдържа и погасителен план с дата на последна вноска
27.03.2018 г. Представя се искане за заем, както и Общи условия към друг договор за заем CrediHome от дата 17.06.2015 г.
Ищецът представя и
Договор за допълнителни услуги към договора за заем, по силата на който се
предоставят пакет от допълнителни услуги «Комфорт» за срок от 12 месеца, при
вноска 9,68 лева и дата на изплащане 27-мо число. Застраховка защита Пакет
«Премиум живот» са срок от 12 месеца и 72,60 лева вноска. Представено е
искането за допълнителни услуги, както и застрахователна полица за застраховка
защита със застраховател «Уника Живот» АД и застрахователен посредник «Микро
Кредит» АД при застрахователна премия 871,20 лева с включена вноска 0,70 лева
за обезпечителен фонд, с крайна дата на застраховката 21.03.2018 г. и срок 12
м.
На
16.01.2015 г. между „Микро Кредит” АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД е сключен Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, с предмет регуларно
прехвърляне на станали ликвидни и изскуеми вземания, които ще се
индивидуализират в Опис въ вид и форма на Приложение № 1. Представя се Анекс №
1 към рамковия договор от 11.12.2015 г., потвърждение за сключена цесия.
Представя
се извлечение от Приложение № 1/10.10.2017 г. към Договора за продажба и прехвърляне
на вземания, където под № 87 е посочен номера на договора на длъжника К.Д.К. с
остатък от главницата 939,36 лева, с дата на последно плащане 21.06.2017 г. Приложено
е пълномощно за уведомяване на длъжниците .
С уведомително писмо от 16.10.2017
г. ищецът уведомява ответника за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. и Приложение № 1/10.10.2017 г. за цедиране
на вземането, като към 16.10.2017 г. задължението възлиза на 1 913,93 лева.
Отправена е покана за доброволно заплащане на сумата в пет дневен срок. Приложено
е известие за доставяне, с отбелязване от 03.11.2017 г., че пратката не е
потърсена. Приложено е второ уведомително писмо от 03.08.2018 г. ведно с
куриерска товарителница с отбелязване, че пратката е неуспешно разнесена 2
пъти, непотърсена.
За
изясняване на делото от фактическа страна се назначи съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установи, че ответникът е погасил на
28.04.2017 г. сума в размер на 190,01 лева и на 21.06.2017 г. 190,01 лева или
всичко 380,02 лева. Остатъкът от задължението на длъжника: главница в размер на
939,16 лева, 138,14 лева договорна лихва, услуга по пакет 96,80 лева,
застраховка 726,00 лева или общо 1900,10 лева. лихвата за забава върху сумата
от 1077,30 лева за периода от 28.06.2017 г. до 27.04.2018 г.х е в размер на
90,98 лева. Лихвата за забава по даговор за допълнителни услуги върху сумата от
822,80 лева за същия период е в размер на 69,49 лева.
Ищецът
представя уведомление от ЗК”Уника Живот” АД за това, че на 13.04.2017 г. по
попосечаната застрахователна полица за
застраховка „Защита” от дата 2103.2017 г.
има действително платена еднократна премия от „Микро Кредит” АД в
качеството му на застрахователен агент. Преводът е извършен по банков път
посредством т.н. масови платежни нареждания.
По
искане на особения представител на ответника се събраха и гласни доказателства.
Свид. С.С. – бивш служител
на дружеството заемодател, установи, че към датата на сключване на договора
работила в дружеството. , мениджър на офиса. Искането било вземано от клиента и
препращано в София., като от там било получавано становище дали е одобрено или
отхвърлена, разпечатвали се документите и се предоставяли на кредитния консултант.
Договорите представлявали бланки, които са предоставени от централния офис,
като лихвените проценти се определяли от дружеството. Работили с предварително
утвърдени таблици, в които задавали сума и период.
При
така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Безспорно
от събраните по делото доказателства се установи, че на 21.03.2017 г. между страните по делото
е сключен Договор за заем. Същият покрива белезите на потребителски по смисъла
на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит, чийто разпоредби в случая са
приложими наред с общите такива на ЗЗД. По силата на договора на
кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1100 лева, като с част от
сумата е бил рефинансиран друг заем, като общата сума за погасяване от длъжника
е в размер на 1292,76 лева, която е
следвало да се погаси на 12 бр. вноски съгласно погасителен план в размер на 107,73 лева с дата на последна
вноска 27.03.2018 г.
Между
страните е сключен и Договор за допълнителни услуги към договора за заем, като
на ответника са били предоставени допълнителни услуги, описани в приложение към
договора, като ответникът се е задължил да заплати пакетната цена на
допълнителните услуги на 12 равни вноски в размер на 9,68 лева. На
заемополучателят е предоставено финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на дружеството застраховка „Защита” към застрахователна
компания „Уника живот АД”. Ответникът се е задължил да върне платената
застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, всяка
в размер на 72,60 лева или обща сума на застрахователната премия 871,20 лева.
Или общо месечна вноска по договорите в размер на 190,01 лева.
Кредитът
е усвоен от кредитополучателя, което е удостоверено с подписа на заемателя.
Съгл.
чл.9, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В
случая кредиторът е изпълнил задължението си. Заемателят е заплатил 2 бр.
вноски по 190,01 лева – на 28.04.2017 г. и на 21.06.2017 г., след което е
преустановил плащанията.
Вземането по този договор е било
валидно цедирано от заемодателя на ищцовото дружество, по силата на Приложение
№ 1/10.10.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания(цесия) от 16.01.2015г.
В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД, съгласно която цесията
има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния
кредитор. Такова уведомяване в случая не се установява както към датата на
подаване заявлението по чл.410 от ГПК, така и до приключване на устните
състезания в настоящото производство. С процесния договор за цесия цесионерът
се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията. Както приема ВКС в своята практика, няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно
изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. Но за да има цесията действие спрямо
длъжника, уведомлението за нея трябва да е достигнало до знанието му. Както се
посочи, в случая такова обстоятелство не е налице нито към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК, нито към датата на предявяване на настоящия иск и към датата на приключване на устните състезания
по делото. До ответника са били изпратени две уведомителни писма за извършеното
прехвърляне на вземания, но нито едно от тях не е достигнало до знанието му, като и двете писма са върнати като непотърсени, респективно недоставени. Не може да се приеме и че длъжникът е бил уведомен за цесията със самата искова молба, към която са приложени
изпратените до длъжника уведомления. Действително,
няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по
който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия,
цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане, като получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на
чл.235 ал.3 от ГПК. В случая обаче длъжникът не е получил препис от исковата
молба и приложенията, тъй като връчването е извършено надлежно по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не е получил и в хода на съдебното
производство процесното уведомление, следва изводът, че извършената цесия все
още не е произвела спрямо ответника своето действие по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и уведомлението да е било
връчено на особения представител на ответника, назначен му от съда по реда на
чл.47 ал.6 от ГПК, уведомяването му за цесията не би могло да произведе
действие спрямо ответника, тъй като се касае за представителство по закон, а не
за договорни пълномощия. При тези обстоятелства, съдът приема, че процесната
цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на
задълженията, произтичащи от процесния договор, в полза на цесионера – ищцовото
дружество. Това води до неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК.
Ето
защо съдът следва да се произнесе с решение, с което да отхвърли като
неоснователен и недоказан предявеният иск да се признае за установена
дължимостта на присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 637/2018 г. по описа на РС – Димитровград суми, а
именно: сумата от 939,16 лева – главница, 138,14 лева – договорна лихва за
периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2018 г., 96,80 лева – сума за допълнителни
услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 27.06.2017 г. до
27.03.2018 г., 726,00 лева – застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2017 г., 29,78 лева – лихва за
забава по договор за заем от 28.06.2017 г. до 27.04.2018 г., 22,74 лева лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 28.06.2017 г. до
27.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ****************************,
представляван от изп.директори Н.Т.С. и М.Д.Д. против К.Д.К. ***,
ЕГН **********, иск да се признае за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищеца
сумите: 939,16 лева – главница, 138,14 лева – договорна лихва
за периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2018 г., 96,80 лева – сума за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 27.06.2017
г. до 27.03.2018 г., 726,00 лева – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за периода от 27.06.2017 г. до 27.03.2017 г., 29,78 лева
– лихва за забава по договор за заем от 28.06.2017 г. до 27.04.2018 г. , 22,74
лева лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
28.06.2017 г. до 27.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за които по ч.гр.д. 637/2018 г. на РС-Димитровград
е била издадена Заповед № 351/02.05.2018 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: