Разпореждане по дело №365/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от Ф. Д. Д., Ф. А. Д. и Ф. Ф. Д., всичките на адрес: село О., Община Г., Б.област, срещу частта от Решение № 4058 от 13.12.2010г. постановено по гражданско дело № 977/2009г. по описа на Районен съд Г. Д., с която първоинстанционният съд е признал въззиваемите за собственици на 3/7 идеални части от спорния недвижим имот и е отменил нотариален акт № 134/2009г. на Нотариус Б., за частта от 369/861 идеални части от спорния имот, като в останалата част първоинстанционното решение не се обжалва.

Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение в обжалваната му част, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано от събраните пред първата инстанция доказателства. Възразява се, че първоинстанционният съд се е произнесъл по една нередовна искова молба и по един недопустим иск, с който е било поискана отмяната на нотариален акт № 128/2009г. в който е материализирано извършено дарение на недвижим имот. Възразява се, че съдът е постановил едно неправилно решение, доколкото въззивниците не са оспорвали правото на въззиваемите върху 1/7 идеална част от спорния недвижим имот, но съдът без правно основание им е признал и правото на 2/7 идеални части от имота по наследство от Д. М. Д.. Възразява се, че съдът като е отменил нотариален акт № 134/2008г. по описа на Нотариус Б. за 369/861 идеални части от имота, е влязъл в противоречие с останалата част от решението си, тъй като тази идеална част не съответства на 3/7 идеални части на които въззиваемите са признати за собственици по наследство. Излагат се съображения от правна страна в депозираната жалба, че не са били налице обективните предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 108 от ЗС, за да счете първоинстанционният съд да уважи предявения иск за собственост и да постанови ревандикация на имота в полза на въззиваемите. Отново се застъпва тезата поддържана и пред решаващия съд в град Г. Д., че общият наследодател на страните - Д. М. Д., се е разпоредил със свое лично имущество приживе, като е продал една част от имота на дъщеря си, а останалата част от имота е оставил за другите си двама сина и така се е разпоредил с наследството си приживе. Въз основа на това неформално разпореждане на бащата, двамата сина са започнали свое владение върху дворното място със съзнанието на собственици и това владение е продължило до 2008г., когато първите двама въззивници се легитимирали като собственици на имота на основание придобивна давност, а в последствие надарили сина си с този имот. При тези съображения, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен в обжалваната му част, като постанови ново решение с което да отхвърли предявените искове като неоснователни, а в необжалваната част да остави решението на първоинстанционния съд в законна сила.

Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства или друго доказателствено искане.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок пред въззивната инстанция не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Постъпила е въззивна жалба и от А. И. К., вписана към АК Б., в качеството и на пълномощник на Б. К. – ищец по гр.д. №977/2009г. по описа на РС Г. Д.. С жалбата жалбоподателят обжалва Решение № 4058 от 13.12.2010г. постановено по гражданско дело № 977/2009г. по описа на Районен съд Г. Д. в частта му, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения иск за обезсилване на Нотариален акт № *, том І, рег. № *, дело № 123/2009г. по описа на Нотариус Е. Л., вписана в Службата по вписвания с вх. р.№ 830, акт № 56, том ІІ, дело № 680/2009г. Недоволен от атакуваното решение, жалбоподателят се оплаква, че липсват в мотивите на първоинстанционния съд правни доводи защо съдът е приел, че предявения иск за обезсилване на цитирания нотариален акт е неоснователен, като моли съда да отмени първоинстанционното решение само в тази му част и да постанови ново решение, с оглед на събраните по делото доказателства да уважи така предявения в първоинстанционното производство иск и да отмени нотариалния акт.

И срещу тази жалба в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

В съдебно заседание жалбоподателят Ф. Д., редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения, оспорва оплакванията на Б. К.. Жалбоподателите Ф. Д. и Ф. Д., редовно призовани не се явяват.

Жалбоподателят Б. К., редовно призован се явява лично и с А.К., редовно упълномощена от първата инстанция. Възразяват срещу подадената жалба от Ф. Д. и молят съдът да я остави без уважение като неоснователна.

Ответницата П. К., редовно призована се явява лично. Ответникът Р. Д., редовно призован не се явява.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадените въззивни жалби за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовна, като не са просрочени.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред първоинстанционния съд в тяхната съвкупност, следва да се приеме за установено и доказано от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Б. А. К. с ЕГН *, П. Д. К. с ЕГН * и Р. Д. Д. с ЕГН *, всички от с.О., общ.Г. против Ф. Д. Д., Ф. А. Д. и Ф. Ф. Д., тримата от с.О., общ.Г., като е предявен иск с правно осонвание чл.108 ЗС да се признае за установено, че първите двама ищци са собственици на основание покупко-продажба /на 1/7ид. част/ и наследство /на 2/7 ид. части/, върху 3/7 ид.ч. от УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м., при съседи: УПИ II на П. А., УПИ III на Д. Петков и от двете страни улици, че третият ищец е собственик на основание наследство на 2/7 ид.ч. върху същия имот, като осъди ответниците да предадат на ищците владението върху така посочените части от имота, както и да обезсили 1)нот. акт №134, том VI, дело №708/2008г. по описа на нотариус В. Б., вписан в Службата по вписванията с вх.р. */15.05.2008г., акт №124, том VI, дело №1273/2008г. и 2)нот. акт №128, том I, рег. №1648, дело №123/2009г. по описа на нотариус Е. Л., вписан в Службата по вписванията с вх.р. №*, акт №56, том II, дело №680/06.04.2009г. за частта над 246/861 ид.ч. от имота.

Ответниците - Ф. Д. Д., Ф. А. Д. и Ф. Ф. Д., оспроват пред първоинстанционния съд предявените срещу тях искове, като възразяват, че общия наследодател на страните Д. М. Д. се е разпоредил еднолични приживе с целия недвижим имот - УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м., като е продал на дъщеря си 1/7 идеална част от дворното място и къщата в западната част на парцела/тук се възразява че извършената покупко пордажба прикрива извършено дарение и продажбата е фиктивна/, а останалата част от дворното място поделил поравно между двамата си сина – Ф. Д. и Р. Д., които владени и ползвали имота по равно и придобили собствеността върху него по давност, като към момента на откриването на наследството на Д. М. Д., този имот вече не се е намирал в неговия патримониум, като същият не би могъл да бъде и обект на наследяване. Именно на това основание първият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост за 369/861 идеални части от съсобстевния недвижим имот след смъртта на майката – Н.Д. през 2008г., а по- късно първите двама ответници надарили с тази част от имота сина си – Ф. Ф. Д..

Общ наследодател на част от страните по настоящото дело е Д. М. Д. е бивш жител на с.О., общ.Г., обл.Б., починал на 30.12.1984г., който видно от Удостоверение за наследници №35/24.06.2008г. е оставил за свои преки наследници по закон съпругата си Невсе/починала през 2008г./, както и трите си деца – П., Ф. и Р..

Видно от приетия като писмено доказателство от първоинстанционния съд Нотариален акт за продажба №103, том II, дело №687/1968г. от 11.11.1968г. по описа на РС Г. Д., Д. Д. се е разпоредил със свой недвижим имот, като е продал 1/7 ид.ч. от УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м., при съседи: УПИ II на П. А., УПИ III на Д. П. и от двете страни улици, ведно с къща находяща се в западната част от продадения имот, на зет си Б. А. К.. Видно от Удостоверение за сключен граждански брак от 31.05.2010г. Б. К. и П. Д. Д. са сключили граждански брак на 05.10.1965г.

Установи се от образуваното нотариално дело №708/2008г. по описа на нотариус В. Б., че е издаден констативен нотариален акт за собственост №134, том VI, рег. № 7520, дело № 708/2008г., вписан в Службата по вписванията с вх.р. 1421/15.05.2008г., акт №124, том VI, дело №1273/2008г., с който въз основа на извършена обстоятелствена проверка Ф. Д. Д. и Ф. А. Д. са признати за собственици на основание придобивна давност, на 3/7 ид.ч. или 369/861 ид.ч. от УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м., при съседи: УПИ II на П. А.в, УПИ III на Д. П. и от двете страни улици. С друг приет като писмено доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот №128, том I, рег. №1648, дело №123/2009г. по описа на нотариус Е. Л., вписан в Службата по вписванията с вх.р. №830, акт №56, том II, дело №680/06.04.2009г., родителите Ф. Д. Д. и Ф. А. Д. са дарили на сина си Ф. Ф. Д. с ЕГН * правото си на собственост върху недвижимия имот, на който се легитимират като собственици по давност.

От разпита на свидетелите пред първоинстанционния съд по делото се установява, че до смъртта на Н. Д. – съпруга на общия наследодател Д. Д.,/починала на 08.01.2008г./не е имало спорове относно владението и ползването на процесния имот. В тази връзка са свидетелските показания на П. К. (снаха на първите двама ищци), А. К. и Ш.Х., които сочат, че имота се е делял на части без трайно установени граници и по този начин всички са ползвали имота. П. К. установява, че това фактическо положение е заварила когато се е омъжила преди около 11 години, бабата /Н./ колкото си реши толкова си обработвала, а останалото си делели децата, като нейните свекър и свекърва обработвали около 1/3 от градинката. Според свидетелят Х., след смъртта на Д.градинката се обработвала от двамата братя, П. също работила градинката, но не се знае как е дадена на нея. В противоречие с това са твърденията на свидетеля С. Л., без родство със страните, според който „майката докато беше жива само тя си гледаше градинката, братята не съм ги виждал да работят”.

Свидетелите Ш. Х., Р. Ч., М. К. и С. Л. в своите показания сочат, че приживе собственикът Д. Д. се е разпоредил с имота си като е „дал” едната къща на дъщеря си П., а всичко останало оставя на синовете си Р. и Ф.. Свидетелят К. установява, че бащата на П. ѝ дал едната къща с няколко квадрата за пристройка, а празното място оставя на синовете си, като единият етаж от втората къща е на Р., а другия на Ф.. Според свидетеля Ч. оборите в имота са построени от двамата братя, а според свидетеля Х., Д. направил плевните на двамата си сина.

Събраните доказателства-свидетелските показания дадени от свидетелите пред първоинстанционния съд- П. К., А. К., С. Л., сочат на извода че споровете за собствеността на имота започнали едва след смъртта на Н. Д. през 2008г., като до настоящия момент процесният имот с изключение на 1/7 ид.ч., собственост на първите двама ищци се владее от ответниците в първоинстанционното производство, които се легитимират като собственици на завладените идеални части. Свидетелите сочат също така, че другият брат – Р. Д. въпреки разрешението на брат си, не желае да ползва части от дворното място и плевниците изградени в него.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

По предявените ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд е постановил едно допустимо и валидно съдебно решение.

Предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС е процесуално допустим. Ищците имат правен интерес от установяването на обема на правото си на собственост върху процесния имот, основавайки се и на твърдението, че ответниците оспорват правото им и са ги лишили неоснователно от ползването и владението на част от съсобствения имот. Достатъчно е твърдението, че владението на част от наследниците върху имота е смутено и е нарушено правото им да ползват имота след като живеят в къща построена в него, за да счете съда че съществува правната възможност да защитят правата си по съдебен ред, като ревандикират частта от имота които считат че неоснователно се владее от ответника без правно основание за това. Безспорна е и практиката на ВС на РБ, съгласно която спорът за материално право за един наследствен недвижим имот, може успешно да бъде разрешен и Ч. предявяване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС пред съда по местонахождението на имота, Ч. насочване на иска срещу трето лице смутило упражняването на правото на собственост.

За да бъде уважен един ревандикационен иск като основателен, не е достатъчно ищеца да докаже че е придобил собствеността върху претендирания от него недвижим земеделски имот, на основанието посочено в исковата молба по делото и към момента на предявяването на иска. Следва да се докаже и обстоятелството, че правото на собственост в пълния му обем е смутено от ответника по иска и че е нарушено владението върху имота или върху част от него, като ответника е завладял спорния имот и упражнява фактическа власт върху него по смисъла на чл. 68 ал.1 от ЗС. В тежест на ответната страна е доказването, че ако е завладяна част от имота, това е на правно основание годно да го легитимира като собственик. За да бъде уважен като основателен предявения пред съда ревандикационен иск /по чл.108 от ЗС/, необходимо е установяването на кумулативното наличие на въздигнаните от закона като задължителни елемента от фактическия му състав, а именно: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да владее вещта и владението от страна на ответника да е без правно основание.

Не е спорно между страните по делото, че Б. А. К. и П. Д. К., са придобили собствеността върху 1/ 7 идеална част от УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м., при съседи: УПИ II на П. А., УПИ III на Д. П. и от двете страни улици, ведно с къща находяща се в западната част от продадения имот в режим на СИО, след като общият на част от страните по делото наследодател - Д. М. Д. се е разпоредил със спорния недвижим имот, като със свой имот и продал идеална част от него и жилищната сграда в западната част на парцела на своя зет - Б. А. К.. Сделката е извършена от Д. Д. приживе и в изискуемата от закона форма за действителност – материализирана в Нотариален акт за продажба №103, том II, дело №687/1968г. от 11.11.1968г. по описа на РС Г. Д., като същата е породила своя транслативен ефект по отношение на правото на собственост. Установи се че семейството на Б. К. и понастоящем живее в така продадената му къща. Възражението за привидност на така сключената сделка от ответната страна от една страна остана голословно и неподкрепено от събраните по делото доказателства, а от друга същото е несвоевременно направено и не може да бъде разглеждано по същество.

Спорно между страните е обстоятелството дали П. Д. К., като дъщеря на Д. М. Д. е можела да наследява и следва да получи наследствения си законов дял в идеална част от съсобствения недвижим имот, към момента на откриване на наследството от нейния баща през 1984г. Другия спорен въпрос между страните е придобили ли са Ф. Д. и Р. Д. собствеността върху процесния недвижим имот/извън закупената от съпруга на сестра им 1/ 7 идеална част/ по давност, а ако не са, какви са квотите на съсобственост на наследниците в съсобствеността след смъртта на техният баща, а в последствие и на тяхната майка – Н. Д. след 2008г. Именно тези спорни въпроси определят предмета на обжалването пред въззивната инстанция, като ясно се очертават въз основа на опракванията на страните във въззивните жалби, въз основа на които е образувано съдебното производство пред ОС Б..

От анализа на събраните пред първата инстанция писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, се налага за въззивната инстанция правния извод, че остана недоказано от Ф. Д. Д., Ф. А. Д. и Ф. Ф. Д., Ч. пълно и главно доказване, с допустимите в ГПК доказателствени средства, възражението наведено още с писмения отговор пред първоинстанционния съд, че са придобили собствеността върху УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., извън частта в която се намира къщата на тяхната сестра по давност.

Началото на владението си върху спорния недвижим имот в регулация, с намерение да го свои, Ф. Д. Д. основава на твърдението, че приживе и веднага след като е продал идеална част от имота на зет си/съпруг на неговата дъщеря П./, неговият баща - Д. М. Д. се резпоредил устно, останалата част от парцела да бъде разпределена по равно и ползвана от неговите синове – Ф. Д. и Р. Д.. От една страна по делото не се установи и доказа по категоричен и безспорен начин, че към момента на това устно разпореждане/за което се съдаржат данни в показанията на разпитаните по делото свидетели/, Д. М. Д. е бил едноличен собственик на имота, тъй като по делото липсват както писмено документ, годен да го летигимира като собственик, така и други категорични доказателства в тази посока, а този факт не може да бъде доказван с гласни доказателства. От друга страна позоваването на неформално и устно разпореждане с недвижим имот е недопустимо, тъй като същото е нищожно от гледна точна на закона, като не може да произведе правното си действие, тъй като прехвърлянето на право на собственост върху недвижими имоти следва да бъде извършено в нотариална форма, като условие за неговата действителност /чл.18 от ЗЗД/. Поради липса на установената от закона форма за действителност, устното разпореждане на бащата за ползването и владението на свободната част от недвижимия имот, в полза на двамата му синове Ф. Д. и Р. Д. не ги превръща във владелци на имота.

Необосновано и недоказано от събраните доказателства пред първата съдебна инстанция остава възражението на ответниците по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, че са придобили собствеността върху парцела извън идеалната част, собственост на тяхната сестра, по давност. Не се установи началния момент на така заявено от Ф. Д. владение, за да се счита за изтекъл законово установения срок, нито от кой е осъществено, в каква част от имота и при какъв режим ако владелецът се е намирал в брачни отношения. Давностното владение като придобивен способ на право на собственост се свързва освен с осъществяваното явно, непрекъснато и спокойно владение, още и с намерението за своене на вещта за себе си манифестирано по начин, по който да бъдат отблъснати претенциите и на другите съсобственици. В настоящия казус липсват данни владението осъществявано от Ф. и Ф. да е противопоставено на Б., П. и Р., за да се приеме, че те владеят за себе си, а не само своите идеални части от собствеността. Свидетелите потвърдиха, че имота е бил ползван общо от всички наследници на Д. М.Д., включително и от неговата съпруга Н. Д., починала през 2008г., като Феим Д. е оспорил правото на собственост на сестра си и на нейния зет, едва след 2008г., когато починала неговата майка, когато я лишил от възможността да ползва реална част от урегулирания поземлен имот. Освен недоказано възражението за придобивна давност е и неоснователно поради редица чисто законови ограничения за придобиване на правото на собственост. Така не може се придобива по давност идеална част от един УПИ, като налице са забрани на закона за придобиването и на реални части от такъв поземлен имот, освен ако съществува възможност от УПИ да бъдат обособени отделни поземлени имоти при спазване на правилата на ЗУТ и на строителните правила и норми. Отделно и само за пълнота следва да бъдат изложени съображения, че в спорния УПИ са изградени и съществуват две жилищни сгради, които са еднолична собственост на част от наследниците по закон/П. и съпруга и Б./ или съсобствени на наследниците по закон на Д. М. Д.. Така спорния УПИ се явява съсобствен и съставлява обща част по смисъла на закона за собствениците на отделните сгради в имота, поради което е недопустимо същият да бъде поделян или придобиване по давност, както и с него някой от съсобствениците да се разпорежда в полза на трети лица.

Въззивната инстанция счита за напълно неоснователни оплакванията във въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело, че съдът неправилно е оценил събраните доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е изградил неверни правни изводи, като е уважил предявения ревандикацонен иск като основетелен. След като възражението за придобивна давност е неоснователно и следва да се приеме че разпрделено между наследниците е било само правото на ползване на части от съсобствения УПИ, от установяването на квотите на страните в съсобствеността следва да се определя от наследствените правоотношения настъпили след смъртта на родителите на част от страните по делото. По силата на извършена продажба материализирана в Нотариален акт за продажба №103, том II, дело №687/1968г. от 11.11.1968г. по описа на РС Г. Д., с която Д. Д. се е разпоредил със свой недвижим имот, като е продал 1/7 ид.ч. от УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м., при съседи: УПИ II на П. А., УПИ III на Д. П. и от двете страни улици, ведно с къща находяща се в западната част от продадения имот на зет си, Б. А. К. и неговата съпруга – П. Д. К. са придобили в режим на СИО, правото на собственост върху 1/ 7 идеална част от процесния парцел. След като са починали Д. М. Д./през 1984г./, а през 2008г. и неговата съпруга – Н. Д., всяко от децата е станало собственик по наследство на по 2/ 7 идеални части от процесния урегулиран поземлен имот. Наследяването не е установен от закона способ за придобиване на правото на собственост, но след като липсват данни наследниците или трети лица да оспорват правото на собственост на Д. Д. и на неговата съпруга Н. Д. върху процесния УПИ, то следва да се приеме че към настоящия момент по силата на наследяването – П. Д. К. е собственичка на 2/ 7 идеални части от съсобствения недвижим имот, а в режим на СИО със своя съпруг Б. А. К. на 1/ 7 идеална част на друго основание – покупко продажба, или общо двамата са собственици на 3/ 7 идеални части от имота. Ф. Д. и Р. Д. са собственици по наследство на по 2 / 7 идеални части за всеки един от тях от съсобствения УПИ. Правилно първоинстанционния съд въз основа на изводи изградени върху доказателствената съвкупност по делото е стигнал до извода за основателността на предявения иск в установителната му част.

От свидетелските показания, събрани от първоинстанционния съд недвусмислено се установява, че от началото на 2008г., т.е. след смъртта на Н. Д., процесният имот се ползва единствено от Ф. Д. Д., Ф. Д. и Ф. Ф. Д.. Така установеното фактическо положение безспорно обосновава наличието на втората предпоставка от фактическия състав на ревандикацията – владение на вещта от съсобствениците, които оспорват правото на част от останалите сънаследници да владеят и ползват имота. При неоснователност на възражението за придобивна давност, това владение е неправомерно, тъй като се извършва без правно основание. Ето защо правилни са изводите на първостепенния съд и относно основателността на предявения ревандикационен иск. Ищците по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС неоснователно са лишени от възможността да ползват и владеят съсобствения УПИ I, с пл. №351, кв. 16 по плана на с.О., с площ за имота от 861 кв.м. Доколкото съдът е обвързан от искането в рамките на потърсената защита с петитума на исковата молба, то правилно първоинстанционния съд е осъдил ответниците по предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, да предадат на ищците по предявения иск владението върху съсобствения имот – за Б. А. К. и неговата съпруга – П. Д. К., общо на 3/ 7 идеални части от процесния парцел, а на Р. Д. Д. на владение върху имота съответстващо на 2/ 7 идеални части от имота, защото толкова е било поискано.

Релевират се пред въззивната инстанция и оплаквания с една от въззивните жалби, по отношение на частта от първоинстанционното решение, с която РС е отменил Нотариален акт №134, том VI, дело №708/2008г. по описа на нотариус В. Б., вписан в Службата по вписванията с вх.р. 1421/15.05.2008г., акт №124, том VI, дело №1273/2008г., в частта относно 369/861 идеални части, с доводите че Ф. Д. Д. и неговата съпруга – Ф. А. Д., са се легитимирали като собственици на основание придобивна давност, върху идеална част от съсобствения недвижим имот, която не съответства на наследствената им квота от съсобствеността. Наведени са доводи, че същите са признати за собственици вместо на 246/861 идеални части, на посочените в констативния нотариален акт – 369/861 идеални части. Съобразно изложените до тук в настоящото изложение правни доводи, следва категорично да се приеме, че молителите в нотариалното производство не притежават правото на собственост върху претендираните и посочени в молбата, с която е сезиран нотариуса 3/7 идеални части от процесния имот, а са собственици по наследство само на 2/ 7 идеални части от имота. Правилно и законосъобразно, с обжалваното първоинстанционно решение в тази му част, съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 357 ал.2 от ГПК по отношение на атакувания констативен нотариален акт, като е отменил същият изцяло досежно посочената в него идеална част от недвижимия имот, а в частта му относно правото на собственост на постройките го е оставил в сила.. Определящо за преценката на съда в тази посока е не дали идеалната част за която молителите в нотариалното производство са се легитимирали като собственици с атакувания констативен нотариален акт, съответства на идеалната част от наследството от родителите на Ф. Д. Д., а това че нотариалният акт чиято отмяна се иска е издаден на основание давностно владение, каквото в настоящото процес се доказа че не е било налице. Следователно този иск следва да се уважи поради това че основанието на което Ф. Д. Д. и неговата съпруга – Ф. А. Д., са се легитимирали като собственици - придобивна давност върху идеална част от недвижимия имот, не е било налице и в рамките на настоящото производство това възражение беше отхвърлено от съда като неоснователно.

Депозираната въззивна жалба от А.К., в качеството ѝ на процесуален представител на Б. К. с искане въззивният съд да отмени Решение № 4058/13.12.2010г. постановено по гр.д. №977/2009г. по описа на РС Г. Д., в частта с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от ищците иск за обезсилване на нот. акт №128, том I, рег. №1648, дело №123/2009г. по описа на нотариус Е. Л., вписан в Службата по вписванията с вх.р. №830, акт №56, том II, дело №680/06.04.2009г. и да постанови ново решение, с което да уважи така предявения в първоинстанционното производство иск, въззивният съд счита за неоснователна. Искът за отмяна в тази му част е недопустим, тъй като в атакувания нотариален акт е материализирана правна сделка – дарение, а не се касае за констативен нотариален акт. В съдебната практика последователно се застъпва становището, че искът по чл.537 ал. 2 от ГПК може да се предяви само по отношение на нот. акт, издаден в едностранно охранително производство, тъй като той не се ползва със сила на пресъдено нещо, обвързва само молителя по нотариалното производство и следователно всяко трето лице, неучаствало в производството, може да оборва удостоверителната му сила относно правото на собственост и да иска отмяната на констативния нотариален акт. По отношение на нотариален акт за правна сделка искът по чл.537, ал.2 от ГПК е винаги недопустим. Такъв нотариален акт може да се атакува само на основанията, предвидени в ЗЗД и обуславящи пороци на самата правна сделка, която е изповядана с нотариалния акт – например нищожност или унищожаемост. В разглеждания случай ищецът ясно е посочил, че нотариалният акт, чиято отмяна се иска, е такъв за правна сделка, поради което искът по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нот. акт №* том I, рег. №1648, дело №*/2009г. по описа на нотариус Е. Л., вписан в Службата по вписванията с вх.р. №*, акт №56, том II, дело №*/06.04.2009г. е недопустим.

Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност счете, че правните изводи на първоинстанционния съд, подробно изложени в мотивите към атакувания съдебен акт, са правилни и законосъобразни и са налице основанията на закона обжалваното решение на Районен съд Г. Д. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Следва Ф. Д. Д. с ЕГН *, Ф. А. Д. с ЕГН * и Ф. Ф. Д. с ЕГН *, всичките от село О., Община Г., Б. област, да бъдат осъдени да заплатят на Б. А. К. с ЕГН *, П. Д. К. с ЕГН * и Р. Д. Д. с ЕГН *, всичките от село О., Община Г., Б. област, сумата 120.00/сто и двадесет/лева, разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4058 от 13.12.2010г. постановено по гражданско дело № 977/2009г. по описа на Районен съд Г. Д., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Ф. Д. Д. с ЕГН *, Ф. А. Д. с ЕГН * и Ф. Ф. Д. с ЕГН *, всичките от село О., Община Г., Б.област, да заплатят на Б. А. К. с ЕГН *, П. Д. К. с ЕГН * и Р. Д. Д. с ЕГН *, всичките от село О., Община Г., Б.област, сумата 120.00/сто и двадесет/лева, за разноски пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от връчването му на страните, през ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :