Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Д.Недева адм.дело №516 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Образувано е по жалба на „Ейпъл-К. Д.“ ЕТ, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. ***,
представлявано от К. Н. Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-66/10.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски
обект, представляващ магазин, находящ се в гр. ***, стопанисван от ЕТ “Ейпъл-К.
Д.“ и забрана достъпа до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186
ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като се претендира нейната отмяна и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата и по
съществото на спора.
Ответникът, редовно призован не се явява, не
се представлява. С писмени бележки, чрез пълномощник, оспорва жалбата. Отправя
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На
09.02.2020 г. в 12:12 ч. била извършена проверка на търговски обект по смисъла
на §1 т.41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин, находящ се в гр.Варна, ул.Р. №**,
стопанисван от жалбоподателя. Проверката била извършена в присъствието на К. Н.
Д. – собственик на ЕТ „Ейпъл-К. Д.“. Извършна била контролна покупка в 12:12 часа от инспектор
по приходите Д.Б.на два броя кафе на обща стойност 0,80 лева. Сумата била
заплатена на Д.. За така извършеното плащане не бил издаден фискален бон от наличното
в обекта фискално устройство.
За резултатите от проверката бил съставен на
основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК Протокол за извършена
проверка cep.
АА №0355590/09.02.2020г. Прието
било, че ЕТ е нарушил разпоредбата на чл.25 ал.1 т.1, вр. Чл.3 ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ. С процесната Заповед №ФК-66/10.02.2020 г., издадена
от началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП на ЕТ е наложена принудителна административна мярка запечатване на
търговски обект – представляващ магазин, находящ се в гр.Варна, ул.Р. №30,
стопанисван от ЕТ „Ейпъл-К. Д.“ и забрана
за достъп до него за срок от 14/четиринадесет/ дни, на основание чл.186 ал.1 и
чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП приел, че от събраните доказателства
се установява извършването на нарушение на разпоредбата на чл.186 ал.1 т.1
б.”а” ЗДДС, поради което с оглед защитата на обществените интереси
и в изпълнение целите на закона, е разпоредено налагането на принудителна
административна мярка – „запечатване на търговски обект” и забрана достъпа до
него за срок от 14 дни на основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Органът, издал оспорения акт е посочил и, че при продължаване на това нарушение
за бюджета и държавата биха произлезли значителни и труднопоправими вреди, като
е допуснал предварително изпълнение на същата.
От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. се
установява, че ИД на НАП е определил началниците на отдел „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на
ПАМ запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Съставен бил АУАН № F537680/17.02.2020
г. срещу ЕТ за извършеното
нарушение. Д. като собственик на ЕТ в срок депозирала възражение срещу
съставения АУАН като посочила, че поради здравословен проблем - високо кръвно
налягане, световъртеж, главоболие, мигрена, до обяд обекта не е работил.
Посетила е обекта, за да провери бързо разваляща се стока и да я почисти.
Предвид неразположението си е пропуснала да маркира извършената контролна покупка-две
кафета на обща стойност 0,80 лева. Отправила е искане, обектът да не бъде
запечатван, тъй като това ще доведе до финансови загуби в големи размери и е
предпоставка за прекратяване на дейността на ЕТ.
Приобщени към доказателствата е и справка за
задължения към 10.02.2020г.
При така изложената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от
легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е основателна
по следните съображения:
В конкретния случай оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП , оправомощен да
налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. от ИД на НАП, който е определил началниците на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават
заповеди от вида на процесната.
Събраните в административното производство
доказателства не са оспорени от жалбоподателя, не е оспорена и извършената
покупка на два броя кафета на обща стойност 0.80 лева от инспектора по
приходите, за която не е издаден касов бон, поради което съдът намира за
установено допуснатото от ЕТ нарушение.
Разпоредбата
на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година установява общо задължение за лицата,
извършващи продажби или предоставящи услуги в търговски обект, да регистрират и
отчитат тези продажби и услуги с фискална касова бележка от фискално
устройство. Конкретните хипотези на задължението и начина на издаване на
фискална касова бележка са уредени в чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, който отново
императивно разпорежда тяхното издаване, независимо от съставяне на първичен
счетоводен документ. Целта на нормативния акт е да се обезпечи регистрирането и
отчетността на извършените продажби, като се гарантира спазването на финансова
дисциплина. Неизпълнението на задълженията, предвидени в чл. 3 и чл. 25 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година води до санкционните
последици, предвидени от разпоредбата на чл. 185 от ЗДДС. В случаите, посочени в ал. 1 и 2 на чл. 186 от ЗДДС, наред с административното
наказание, законът предвижда и пР.гане на принудителна административна мярка.
Хипотезата
на б. "а", т. 1 на ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС е приложима в случаите
на нарушаване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
включително фискален бон, като задължава административния орган в условията на
обвързана компетентност да приложи предвидената в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС принудителна
административна мярка.
При
установените факти на извършена продажба и плащане в търговския обект, за което
не е издаден фискален бон, приетото от административния орган наличие на
нарушение е при правилно приложение на материалния закон.
Преценявайки
законосъобразността на оспорения акт с оглед на определения срок, за който е
наложена принудителната административна мярка, съдът намира, че заповедта не
съдържа мотиви, които да обосновават приетия размер на срока от 14
/четиринадесет/ дни. Срокът за запечатване не е обоснован с конкретни факти и
преценка за тежестта на нарушението, съпоставяне на стойността на неотчетената
покупка към оборота на магазина, както с оглед целите на превенцията, така и
преодоляване на вредните последици от нарушението.
Съдът
констатира съответствие на изявленията на едноличния собственик и представляващ
ЕТ обективирани в хода на производството по отношение на отварянето на обекта в
обедно време с констатациите на органа по приходите, извършил проверката в
12.12 часа, както и с факта на нулев дневен оборот.
Извършването
на проверката в обекта в 12.12 часа на 09.02.2020г., при наличието на установен
нулев оборот за деня от извлечения дневен отчет, съпоставено с твърдяното
здравословно състояние, вида на продаваните стоки, тежестта на нарушението,
определена от стойността на покупката в размер на 0. 80 лева, не могат да
обосноват мярка запечатване на обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В тази насока възраженията изложени от жалбоподателя
формират спор свързан с отговора на въпроса, дали липсата на мотиви в
обжалваната заповед за налагане на ПАМ, включително относно продължителността
на наложената мярка, представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което обуславя незаконосъобразност на
заповедта. Действително в разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е предвидено, че принудителната административна
мярка "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се пР.га на лице, което не издаде
съответен документ за продажба (фискален бон, касова бележка от кочан или
удостоверителен знак за продажба), отпечатан и издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката
се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от
него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се пР.га принудителната
административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Наред с
това води до невъзможност да бъде направена проверка от съда дали е изпълнено
изискването за съответствие на индивидуалния административен акт с целта на
закона, което представлява едно от изискванията за законосъобразност на акта,
което съдът следва да провери съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 5 АПК.
Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при
определяне на срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на
границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като
законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на ПАМ, то
административният орган е следвало да обоснове упражняването на предоставеното
му правомощие в съответствие с целта на закона. Т. нар. в заповедта
"мотиви относно продължителността на срока" са бланкетни и общи, като
съдът намира, че следва да се приравнят на липса на мотиви. Не е изложена
конкретика, както относно нарушителя, взаимоотношенията му с фиска до този
момент, относно обекта – местоположение, сезон, стоки, др., така и относно
обстоятелствата – утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението. Не е
направено съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи
значение за определяне тежестта на нарушението и оттам на срока, за който се
налага мярката.
Обжалваната
заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствени
правила относно съдържанието й, както и при несъответствие с целта на закона.
Определеният от административния орган 14 дневен срок е несъизмерим с целите
на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях.
Отсъствието
в мотивите относно срока на мерките на конкретни факти и обстоятелства, които
да обосновават неговия размер, при наличие на материалните предпоставки на ПАМ,
опорочава административния акт и налага неговата отмяна.
При
този изход на спора се явява основателно искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски
съобразно доказателства за действително сторени такива в размер на 50/петдесет/
лева платена държавна такса.
Водим
от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-66/10.02.2020 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за
приходите да заплати на ЕТ „Ейпъл-К. Д.“ ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр. ***,
представлявано от К. Н. Д. сумата в размер на 50 /петдесет/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните пред Върховен административен
съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: