Определение по дело №202/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на изправена искова молба, след неколкократното и оставяне без движение от съда, депозирана от “. И ЕФ Д. Б. , със седалище и адрес на управление: град С., бул. “Ц. О.”, № , ЕИК представлявана от А. К. Х. и П. Н. Д., чрез пълномощника им адв. П. И. З., АК Б., със служебен адрес: град Б., ул. “Т. А.” №, вх., ., срещу “. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Ц. С.” № , представлявано от Управителят И. Б. К. и срещу “И.Б. ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Г.” № , представлявано от Управителят И. Б. К.

Изведените от обстоятелствената част на депозираната поправена искова молба основания за искането, са фактическите твърдения, че по силата на издадена и влязла в сила Заповед за изпълнение, издадено от РС Разлог на основание чл. 417 ал.2 от ГПК и чл. 60 ал.2 от ЗКИ, по ч.гр.д. № 436/2009г., е издадена изпълнителен лист срещу “. О., с който дружеството е осъдено да заплати на “. И ЕФ Д. Б. , поради неизпълнение на задължението и обявяване за предсрочно изискуем на сключен между страните договор за банков кредит, за следните суми- 959 942.22 евро главница, 1 113 284.00 евро просрочена главница, 477 412.31 евро, лихва за периода от 09.11.2006г. до 15.05.2009г., сумата 6 879.92 евро за такса за управление за периода от 09.11.2006г. до 15.05.2009г., законната лихва върху главниците, считано от 15.05.2009г. до издължаване на сумите и сумата 150 512.14лв. за разноски.

Така присъдените суми съставляват парични задължения по Договор за банков кредит от 09.02.2006г., сключен между “. О. и “И ЕФ Д. ПРАЙВИТ БАНК”/Люксембург/ , за сумата 2 200 000.00евро, Договор за прехвърляне на вземане от 08.11.2006г. между “И ЕФ Д. ПРАЙВИТ БАНК”/Люксембург/ и “. И ЕФ Д. Б. /с предишно наименование – “Българска пощенска банка” /, за сумата – 2 119 461.62 евро и Анекс № 1/28.09.2007г. към Договор за банков кредит от 09.02.2006г. между “. И ЕФ Д. Б. / с предишно наименование – “Българска пощенска банка” / и “. О..

Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д. № 436/2009г. по описа на РС Разлог, по искане на кредитора е било образувано ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с взискател - “. И ЕФ Д. Б. и длъжник - “. О..

За обезпечение на задълженията на “. О. по сключения Договор за банков кредит от 09.02.2006г. е учредена договорна ипотека върху следния недвижим имот, собственост на длъжника: ХОТЕЛ– Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., върху който бил извършен опис по образуваното изпълнително дело/протокол от 26.06.2009г. по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г.Ц./. В хода на изпълнителния процес бил извършен опис на недвижимия имот – ипотекиран в полза на банката кредитор, както и опис на движими вещи подробно посочени в Протокол за опис на движими вещи от 26.06.2009г. и 19.08.2010г.

Във връзка с принудителното изпълнение върху движимите вещи, собственост на “. О., на 11.04.2011г., с уведомление с изх. № 04370/11.04.2011г. по описа на ЧСИ Г. Ц., банката ищец е била уведомена от страна на ЧСИ за предстоящата публична продан на движими вещи, която е следвало да бъде проведена на 27.04.2011г. от 12.00часа, в сградата в която се пазят на съхранение описаните движими вещи. В съобщението за публичната продан е било посочено, че не са налице каквито и да е тежести върху движимите вещи, собственост на длъжника. С Протокол от 27.04.2011г. при провеждането на публичната продан, за купувач на движимите вещи е обявен – “Имо пропърти инвестмънтс С.” ЕАД, като отново е отбелязано че върху вещите няма наложени тежести и че не са налице присъединени кредитори по изпълнителното дело.

Твърди се в обстоятелствената част на изправената искова молба по делото, че след извършване на публичната продан на движимите вещи, въз основа на писмена молба по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., е бил присъединен като взискател “И. Б. ЕООД, като дружеството се легитимира като кредитор на длъжника “. О., въз основа на изпълнителен лист № 4569/20.09.2010г., издаден по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог, издаден на основание чл. 417 т. 3 от ГПК, въз основа на представен пред съда договор за цесия с нотариална заверка на подписите на страните, сключен между “И. Б. ЕООД и “., с който цесионерът е закупил вземането на банката срещу “. О., за следните суми: 114 178.11 евро главница, 34 455.83 евро лихва и 4 300лв. разноски за адвокатски хонорар и 5 892.22лв. за сторените разноски за държавна такса.

Исковата претенция се основава на правното твърдение, че след сключения договор за цесия от 16.02.2009г. между “И. Б. ЕООД и “., е сключен договора за залог, като първия ответник “. О./длъжник по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц./, е сключил договор за залог с кредитора си- “И. Б. ЕООД, който съгласно разпоредбите на ЗОЗ е вписан на 09.07.2010г. в Централния регистър на особените залози с вписване № *55/09.07.2010г., за което по изпълнителното дело е представено Удостоверение № 383849/27.09.2010г., издадено от ЦРОЗ.

Правното твърдение поддържано от ищеца в исковата молба е, че Договора за особен залог на движими вещи, сключен между ответниците-“ К.” О. и “И. Б. ЕООД и вписан в ЦРОЗ под №*55/09.07.2010г. е относително недействителен спрямо кредитора- “. И ЕФ Д. Б. , което обосновава правен интерес от завеждането на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД пред съда.

Съгласно правната доктрина и съдебната практика, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него, действията, с които длъжника го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато правното действие е възмездно, лицето, с което длъжника е договарял, трябва също да е знаел за увреждането. Излагат се правни доводи, че са налице основанията за наличието на фактическия състав на така наречения “Павлов иск”. Така безспорно е че към момента на сключването на Договора за особен залог на движими вещи, сключен между ответниците - “. О. и “И. Б. ЕООД и вписан в ЦРОЗ под № *55/09.07.2010г., “. И ЕФ Д. Б. е била кредитор на “. О., като вземането на кредитора е възникнало далеч преди сключването на договора за особен залог, предмет на настоящото дело. Налице са основания да се счете че атакуваната сделка уврежда значително интересите на ищеца - “. И ЕФ Д. Б. , тъй като по силата на Договора за особен залог на движими вещи и прякото приложение на ЗОЗ, “И. Б. ЕООД, придобива качеството на привилегирован взискател с право на предпочитателно удовлетворяване по смисъла на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД в изпълнителния процес по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц. срещу длъжника - “. О.. Именно поради това, при изготвянето на разпределение по реда на чл. 460 от ГПК от съдия изпълнителя на 18.05.2011г. по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., в полза на привилегирования кредитор - “И.Б. ЕООД, следва да се разпредели част от постъпилата от продажбата на движимите вещи парична сума. Интереса на кредитора - “. И ЕФ Д. Б. по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц. е накърнен в степен, в която на практика същият е лишен от правото на предпочитателно удовлетворение на претенцията си като ипотекарен кредитор, поради вписания договор за особен залог.

Излагат се с исковата молба твърдения, че и другата кумулативно предвидена предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е налице– освен обективната предпоставка на увреждането и субективната предпоставка – знанието за това увреждане, тъй като “. О. и “И. Б. ЕООД, към момента на сключването на Договора за особен залог на движими вещи, вписан в ЦРОЗ под № *55/09.07.2010г., имат един и същ управител.

Изложеното от фактическа и правна страна в исковата молба, е породило правния интерес за ищеца- “. И ЕФ Д. Б. , да предяви иск, с който моли съда да обяви относителната недействителност на Договора за особен залог на движими вещи, сключен между ответниците - “. О. и “И. Б. ЕООД и вписан в ЦРОЗ под № *55/09.07.2010г.

С писмена молба от 06.08.2012г., ищецът- “. И ЕФ Д. Б. , чрез процесуалния си представител – адв. П. И. З., заявява че поддържа само предявения с изправената искова молба иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като не поддържа предявените преди това с първоначалната искова молба, при условията на обективно съединяване и евентуалност, искове:

- с правно основание чл. 26 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, с който се иска от съда да прогласи нищожността на договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “И. Б. ЕООД и “., въз основа на който е издаден изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение от РС Разлог, по ч.гр.д. № 1447/2010г., в полза на “И. Б. ЕООД, срещу “. О. и

- иск с правно основание чл. 464 от ГПК във връзка с чл. 124 от ГПК, с който се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците по делото, че втория ответник - “И. Б. ЕООД, няма привилегировано вземане към първия ответник по делото - “. О., въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени от РС Разлог, по ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на съда, за сумите, както следва: 114 178.11 евро главница, ведно със законата лихва от 14.09.2010г. до окончателното заплащане на сумата; 34 455.83 евро лихва; 4 300лв. разноски за адвокатски хонорар и 5 892.22лв. за сторените разноски за държавна такса и такова вземане не е съществуващо.

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл.131 от ГПК на ответниците да бъде изпратен препис от нея заедно с приложените писмени доказателства.

В срока за отговор по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран такъв от процесуалният пълномощник по делото на третото лице, конституирано като помагач на втория ответник – “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ , като се възразява срещу редовността на предявената изправена искова молба, доколкото все още не е внесена дължимата държавна такса, а освен това ищецът е изменил както основанието на исковата си претенция, така и нейния петитум което е недопустимо, тъй като на практика се предявява нов, непредявен иск, поради което моли съда да прекрати производството по делото и да върне исковата молба на ищеца. Наведени с писмения отговор на третото лице помагач възражения срещу допустимостта на предявения иск, тъй като същото е в противоречие с нормата на чл. 214 ал. 1 от ГПК. Изложено е становище, че в случай че ищецът не поддържа първоначално предявения иск с правно основание чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ и втория ответник - “И.Б. ЕООД, то съдът следва да постанови определение с което да вземе становище за участието на третото лице помагач, което е конституирано по делото именно във връзка с наличието на правен интерес да помага на страната на втория ответник по предявения иск за нищожност. Отново се възразява срещу искането с първоначалната искова молба, за представяне на преписката във връзка с Договор за кредит от 27.12.2009г., сключен между “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ и “. О. и Договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ и “И.Б. ЕООД, като третото лице помагач се позовава на съществуващата банкова тайна и неогласяване на условията при които страните са се съгласили да сключат тези договори.

С определение от открито съдебно заседание, проведено по делото на 18.12.2012г., съдът е прекратил производството по отношение на третата подпомагаща страна- “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ , поради липса на правен интерес от участие в процеса, след като ищецът е заявил че не поддържа първоначално предявения иск с правно основание чл. 26 ал.1 и ал. 2 от ЗЗД, с който се иска от съда да прогласи нищожността на договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “И. Б. ЕООД и “..

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от “И. Б. ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Г.” № , представлявано от Управителят И. Б. К., чрез пълномощника адв. К. Г. А. В писмения отговор, от ответника се оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Навеждат се доводи като контрапункт на правните твърдения на ищеца с изправената искова молба по делото, като се възразява че не е налице целено увреждане на интересите на ищеца кредитор, тъй като сключения договор за кредит между “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ и “. О. и последващото прехвърляне на вземането на “И.Б. ЕООД, с договор за цесия, са от преди снабдяването на кредитора ищец- “. И ЕФ Д. Б. с изпълнителен лист срещу “. О., въз основа на който е образувано ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., както и поради това че съгласно т. 9 от глава Задължения на кредитополучателя по Договор за банков кредит от 09.02.2006г., сключен между “И ЕФ Д. ПРАЙВИТ БАНК”/Л./ и “. О., банката кредитор е дала съгласието си кредитополучателят “. О. да получава кредити и от други банки и трети физически и юридически лица и без изричното съгласие на кредитора, до пълното и окончателно погасяване на кредита. Като акцесорно право, произтичащо от това право е и правото да се обезпечават с имуществото на длъжника - “. О. и другите кредити с други банки кредитори. Отново са изложени съображения, че Договора за цесия не е привиден, както и че договора за банков кредит между “РАЙФАЙЗЕНБАНК” /България/ и “. О. и последващия договор за цесия, с прехвърлянето на вземането в полза на “И. Б. ЕООД, не са недействителни и не са сключени с цел увреждане на интересите на банката ищец по настоящото дело. Отново се акцентира, че вземането на “. И ЕФ Д. Б. от “. О. е обезпечено само с договорна ипотека върху недвижимия имот, собственост на “. О., като извън това обезпечение са останали движимите вещи в хотела, собственост на длъжника “. О., които са заложени в полза на вземането на “И. Б. ЕООД от същия длъжник. Възразява се, че тези движими вещи не са описани от ЧСИ по ИД № 120/2009г., отпреди сключването на договора за особен залог. Така въпреки че управителят на “И. Б. ЕООД е знаел че “. О. има задължения и към банката кредитор- “. И ЕФ Д. Б. , при неописването на движимите вещи, собственост на длъжника за повече от една година време, същите са станали предмет на договор за особен залог. Ето защо липсва като цел увреждане на интересите на другия кредитор и предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е неоснователен. С писмения отговор са представени по делото писмени доказателства.

Процесуалният пълномощник на “. И ЕФ Д. Б. - адв. Зотева, през време на устните състезания, поддържа предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като моли съда да го уважи като доказан и основателен и на основанията изложени в исковата молба по делото. Моли съда да присъди на дружеството ищец и сторените по делото разноски.

Ответниците по делото, чрез процесуалния си пълномощник адвокат Ангелов, оспорват предявения иск, като недоказан и неоснователен и молят съда да го отхвърли, на основание възраженията наведени по делото с писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Акцентира се в представената писмена защита по делото, че в чл. 9, раздел „Задължения на кредитополучателя” от Договор за банков кредит от 09.02.2006г., дружеството ищец “. И ЕФ Д. Б. , се е съгласило че втория ответник “. О., маже да получава кредити до 500 000лв. и от други банки или трети физически лица с оглед на инвестиция за строежа на хотелския комплекс, като представения по делото анекс е сключен доста време, след като за “И. Б. ЕООД се е породило качеството на кредитор на “. О., въз основа на договор за цесия от 16.02.2009г. Така излагат се от адв. Ангелов в писмената защита твърдения, че на практика “. И ЕФ Д. Б. , се е била съгласила, че “. О. ще може да сключва договори за банков кредит и с други банки, като тези договори съответно ще могат да бъдат обезпечавани по предвидения в закона начин, включително и с имуществото на длъжника “. О., като това няма да се счита за увреждане на кредитора “. И ЕФ Д. Б. . В подкрепа на становището на ответната страна, че липсва увреждане на ищеца “И.Б. ЕООД, в писменото становище се акцентира, че “И. Б. ЕООД също е кредитор на “. О., като има вземане от длъжника, станало изискуемо още преди започването на изпълнителното производство по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Георги Цеклеов, като постоянна е практиката на ВКС на РБ, че увреждането по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, не е налице, когато увреждащата сделка е сключена с друг кредитор на длъжника. Възразява се от ответната страна, чрез процесуалния пълномощник на дружествата ответници, че в процеса остана недоказано обстоятелството, че длъжника “. О. не разполага с друго имущество, с което да бъде удовлетворен неговя кредитор - “. И ЕФ Д. Б. , поради което се налага извода за недоказаност на увреждане по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, със сключения между ответниците по делото договор за особен залог. Отново се сочи, че след като “И. Б. ЕООД също е кредитор на “. О. и има вземане от първия ответник, нормално е да положи усилия да го обезпечи по установените от закона начини, при това с движими вещи, собственост на длъжника, спрямо които в продължение по вече от 1 година от започването на производството по ИД № 120/2009г., не е било насочено по искане на взискателя- “. И ЕФ Д. Б. , започване на принудително изпълнение срещу тези вещи. Поради изложените съображения, адв. Ангелов моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено следното:

Приет е като писмено доказателство по делото Договор за банков кредит от 09.02.2006г., сключен между “. О. и “И ЕФ Д. П.БАНК”/Люксембург/ , за сумата 2 200 000.00евро. Вземането на банката във връзка с отпуснатия кредит е обезпечено с учредена в нейна полза ипотека, върху построен в груб строеж ХОТЕЛ– Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., собственост на “. О., като недвижимия имот е подробно описан в Договорна ипотека от 10.02.2006г., съобразно Нотариален акт № 61, том І, рег. № 439, дело № 61/2006г. по описа на Нотариус С. К., с район на действие РС Разлог и с № 505 в Нотариалната камара.

Не се спори между страните по делото, че с Договор за прехвърляне на вземане от 08.11.2006г. между “И ЕФ Д. П. БАНК”/Люксембург/ и “. И ЕФ Д. Б. /с предишно наименование – “Българска пощенска банка” /, и Анекс № 1/28.09.2007г. към Договор за банков кредит от 09.02.2006г. между “. И ЕФ Д. Б. / с предишно наименование – “Българска пощенска банка” / и “. О., вземането за сумата – 2 119 461.62 евро от “. О., е било прехвърлено на “. И ЕФ Д. Б. , ведно с обезпечението- учредената договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на длъжника.

С друг приет като писмено доказателство Договор за банков кредит от 27.12.2006г., сключен между „Райфайзенбанк/България/”ЕАД и “. О., на първия ответник по настоящото дело е бил отпуснат кредит в размер на 126 500 евро, за рефинансиране на потребителски ипотечни кредити в същата банка, отпуснати на трети лица, както и за финансиране на закупуване на оборотни средства и други разходи на фирмата получила кредита. За обезпечение на този кредит е била учредена с договорна ипотека в полза на банката кредитор, върху недвижими имоти в землището на град Б., собственост на „Интерконтинентал- Б. ЕООД.

Установи се от приетия като писмено доказателство Договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “И. Б. ЕООД и “., че банката цедент е продала на цесионера - „И.- Б. ЕООД, вземането си от “. О., произтичащо от договор за банков кредит от 27.12.2006г., за сумата – 126 500евро, с краен срок на погасяване 25.11.2016г., което към момента на прехвърлянето е в размер на 114 178.113евро, ведно с учредената за обезпечение на вземането с НА № 172/2006г. на Нотариус К. М., договорна ипотека, върху имоти собственост на „И.- Б. ЕООД, в землището на град Б.. Договора за цесия е с нотариална заверка на подписите на страните които са го подписали, като е вписан с вх. рег. № 358 от 18.02.2009г., акт № 145, том І, в СВ на РС Б..

След като длъжника “. О. е преустановил изпълнението на задълженията си по погасяване на кредита, отпуснат му от “. И ЕФ Д. Б. с Договор за банков кредит от 09.02.2006г., банката кредитор предприела действия за обявяване на кредита за предсрочно и изцяло и изискуем, като депозирала заявление по реда на чл. 417 ал.2 от ГПК във връзка с чл. 60 ал. 2 от ЗКИ, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника “. О. за остатъка от непогасения кредит и лихвите и разноските по него. Въз основа на така депозираното заявление е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1531/16.05.2009г. по образуваното ч.гр.д. № 436/2009г. по описа на РС Разлог, с който искането е било уважено, като длъжника “. О. е бил осъден да заплати на банката кредитор - “. И ЕФ Д. Б. , за следните суми- 959 942.22 евро главница, 1 113 284.00 евро просрочена главница, 477 412.31 евро, лихва за периода от 09.11.2006г. до 15.05.2009г., сумата 6 879.92 евро за такса за управление за периода от 09.11.2006г. до 15.05.2009г., законната лихва върху главниците, считано от 15.05.2009г. до издължаване на сумите и сумата 150 512.14лв. за разноски.

Въз основа на молба с вх.№ 01348/19.05.2009г. от “. И ЕФ Д. Б. до ЧСИ Г. Ц. и въз основа на издадения Изпълнителен лист № 1531/16.05.2009г. и Постановление за образуване на изпълнително дело от 19.05.2009г. на ЧСИ Г. Ц., е било образувано ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с взискател “. И ЕФ Д. Б. и длъжник “. О., за принудително събиране на сумите, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 1531/16.05.2009г. по образуваното ч.гр.д. № 436/2009г. по описа на РС Разлог. Видно от молбата на взискателя за образуването на изпълнителното дело, на основание чл. 323 ал. 3 от ГПК е поискано от съдебния изпълнител, принудителното изпълнение да бъде насочено към недвижимия имот: ХОТЕЛ – Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., собственост на длъжника “. О., върху който е била учредена договорната ипотека като обезпечение на вземането по Договор за банков кредит от 09.02.2006г. С Постановление за налагане на възбрана върху имота от 20.09.2009г. върху имота е била наложена възбрана от ЧСИ Г. Ц., като на 09.06.2009г. е била изпратена и покана за доброволно изпълнение до длъжника по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц.

С Протокол за опис на недвижими имущества от 25.06.2009г. е бил извършен от ЧСИ Г. Ц.в опис на ипотекирания като обезпечение на вземането недвижими имот- ХОТЕЛ – Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.", град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., а с Протокол за опис от 26.06.2009г. е извършен опис и наложен запор от ЧСИ Г. Ц., върху движимите вещи, намерени в ХОТЕЛ – Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., като на описа са присъствали както представители на банката кредитор, така и Управителят на дружеството длъжник- Н.Х. Б.

Установи се от събраните писмени доказателства по делото, че след сключването на договора за цесия от 16.02.2009г., първия ответник по делото “. О./вече длъжник по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц./, е сключил договор за залог с “И.Б. ЕООД, който съгласно разпоредбите на ЗОЗ е вписан на 09.07.2010г. в Централния регистър на особените залози с вписване № *55/09.07.2010г., за което по изпълнителното дело е представено Удостоверение № 383849/27.09.2010г., издадено от ЦРОЗ, като вписания залог е за движими вещи, находящи се в гр. Б., хотел К., съгласно приложен по настоящото дело опис.

За вземането си от “. О., въз основа на договор за банков кредит от 27.12.2006г. и на основание Договор за цесия от 16.02.2009г., вторият ответник - “И. Б. ЕООД, чрез едноличния собственик на капитала И. Б. К., депозирал на 14.09.2010г. заявление по реда на чл. 417 от ГПК срещу “. О., представлявано от Н. Х. Б., въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1447/2010г. по описа на РС Разлог. С Определение № 4568/20.09.2010г. по образуваното пред заповедния съд дело, съдът е уважил искането по заявлението, като е издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4569/20.09.2010г. и Изпълнителен лист от същата дата, с които е осъдил “. О., да заплати на “И.Б. ЕООД:

- сумата 114 178.11 евро, съставляваща неизплатена част от главницата по договор за банков кредит от 27.12.2006г., със законната лихва върху същата, считано от 14.09.2010г. до окончателното изплащане на дължимото;

- сумата 36 455.83 евор, съставляваща лихва върху главницата, дължима за периода от 16.02.2009г. до 13.09.2010г.;

- разноските в заповедното производство- 4 300лв. адвокатско възнаграждение и 5 892.22лв., за дължимата държавна такса.

Въз основа на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 4569/20.09.2010г. и Изпълнителен лист от същата дата, е образувано ИД № 421/2010г. по описа на ЧСИ А.Ц.

Въз основа на издадения Изпълнителен лист № 4569/20.09.2010г. и по молба от Управителят на “И. Б. ЕООД- И. Б. К., с вх. № 03097/15.04.2011г., като дружество взискател по ИД № 421/2010г. по описа на ЧСИ А. Ц., до ЧСИ Г. Ц. по ИД № 120/2009г., с приетия като писмено доказателство Протокол от 05.05.2011г. по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., “И. Б. ЕООД е било присъединено като взискател по ИД № 120/2009г. Тогава по изпълнителното дело е представено и Удостоверение с изх. № 383849/27.09.2010г., издадено от ЦРОЗ, с което се удостоверява договор за залог от 09.07.2010г. За присъединения на основание чл. 456 ал. 2 от ГПК взискател по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., на другия взискател - “. И ЕФ Д. Б. , е било съобщено на 11.05.2011г., видно от представеното по делото съобщение от ЧСИ до ищеца.

Насрочена е за 27.04.2011г. по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., публична продан на ипотекирания недвижим имот: ХОТЕЛ – Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., като за нея са били изготвени съобщения по установения от закона ред.

За същата дата е било насрочено и извършване на продажба чрез търг с явно наддаване, на описаните от ЧСИ Г. Ц. по ИД № 120/2009г. движими вещи, намерени в ХОТЕЛ – Спортно възстановителен център “./”Е.”/, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б.. В съобщението за публичната продан изрично се сочи, че не са налице каквито и да е било тежести върху движимите вещи, собственост на длъжника. За насрочената продан на движимите вещи чрез явен търг с устно наддаване, намерени от съдия изпълнителя в ипотекирания недвижим имот, собственост на длъжника по ИД № 120/2009г., е изпратено уведомление с № 04370/11.04.2011г., до взискателя “. И ЕФ Д. Б. .

Видно от Протокол за публична продан на движими вещи от 27.04.2011г., приет като доказателство по настоящото дело, при провеждането на търга с явно наддаване се е явил само един наддавач- „И.И. С.” ЕАД, на който движимите вещи са били продадени на цената предложена за тях от наддавача. Друга част от движимите вещи са били продадени от ЧСИ Г. Ц. по ИД № 120/2009г., на същият наддавач- „И. П. И..” ЕАД, видно от Протокол за публична продан на движими вещи от 30.10.2012г.

Видно от Протокол от 18.06.2010г. на ЧСИ Г. Ц. по ИД № 120/2009г. по неговия опис, продаден е бил на публична продан ипотекирания като обезпечение на вземането по Договор за банков кредит от 09.02.2006г. недвижим имот: ХОТЕЛ– Спортно възстановителен център “./”Е./, находящ се в местността “.- Национален парк “П.”, град Б., представляващ масивна сграда, със застроена площ от 990 кв.м. и разгърната застроена площ от 4 990кв.м., ведно с ПИ върху който сградата е изградена – УПИ – І, целият с площ от 2 465кв.м., собственост на “. О., като на основание чл. 492 ал.1 от ГПК, за купувач на имота е обявен „И. П. И. С.” ЕАД. С постановление № 9267 за възлагане на недвижим имот от 23.06.2010г. на ЧСИ Г. Ц. по ИД № 120/2009г., продадения имот е бил възложен на купувача „И. П. И. С.” ЕАД, след като е била внесена своевременно предложената цена от единствения наддавач за него.

С Протокол от 14.02.2011г. на ЧСИ Г. Ц. по ИД № 120/2009г., е било извършено разпределение на сумите събрани от публичната продан на движима вещ- Машина марка GARIBU, като е разпределена сумата от 3 882 603.79лв. С друг протокол от 18.05.2011г. по същото изпълнително дело е извършено ново разпределение на суми от ЧСИ Г.Ц., което на основание чл. 463 ал.1 от ГПК е било обжалвано от взискателя “. И ЕФ Д. Б. , като обжалваното е основано на възражения за привилегированото удовлетворение на присъединения взискател- “И. Б. ЕООД, на основание вписан в ЦРОЗ, договор за залог на движими вещи от 14.09.2010г. Възразява се от жалбоподателят, че разпределението е незаконосъобразно и поради това, че част от движимите вещи описани при вписването на договора за особен залог, са били вече запорирани от ЧСИ Г. Ц. с Протокол за опис от 26.09.2009г. по ИД № 120/2009г., т.е. това е станало преди вписването на договора за особен залог.

С Решение № 570/23.11.2011г. по ч.гр.д. № 686/2011г. по описа на ОС Б., съдът е оставил жалбата на “. И ЕФ Д. Б. срещу протокол за разпределение на суми, събрани по ИД № 120/2009г., извършено от ЧСИ Г. Ц., без уважение. Изложени са съображения, че с оглед на представеното, макар и в заверен препис по ИД № 120/2009г. удостоверение за вписан Договор за особен залог от 14.09.2010г., заложният кредитор “И. Б. ЕООД, се ползва с привилегията на чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД за предпочитателно удовлетворяване и това правилно е било отчетено от ЧСИ Г. Ц. при извършеното от него разпределение на събраните от публичната продан суми по ИД № 120/2009г. Изложени са съображения, че възражението че част от движимите вещи, описани при сключването на договора за особен залог, са били вече запорирани от ЧСИ Г.Ц. с протокол за опис от 26.09.2009г. по ИД № 120/2009г. е неоснователно, тъй като при назначената от съда експертиза се установява, че само два комплекта мека мебел, със стойност от извършената продажба от 691.78лв., са били включени в описа на движимите вещи при вписването на договора за особен залог. С Решение № 848 от 12.04.2012г. по ч.гр.д. № 348/2012г. по описа на САС, обжалваното Решение № 570/23.11.2011г. по ч.гр.д. № 686/2011г. по описа на ОС Б., е било потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът навежда следните правни доводи:

По допустимостта на предявения иск:

За всяко лице, което твърди че е кредитор на друго лице на определено от закона правно основание, е налице правен интерес от завеждане на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, ако освен това твърди че длъжника е извършил действия, с които го уврежда, както и че длъжника и третото лице са знаели за увреждането. При това за допустимостта на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД/Павлов иск/, не е необходимо вземането да е изискуемо, ликвидно или да е съдебно признато. Достатъчно е твърдяното вземане да е действително – да е възникнало към момента на предявяването на иска пред съда, да не е прекратено или погасено по давност. В настоящият случай безспорно е налице правен интерес за ищеца “. И ЕФ Д. Б. от завеждането на конститутивен иск за отмяна и за прогласяването заотносително недействителен спрямо кредитора- “. И ЕФ Д. Б. , на Договора за особен залог на движими вещи, сключен между ответниците-“ К.” О. и “И.. ЕООД и вписан в ЦРОЗ под №*55/09.07.2010г., като израз на потестативното право на кредитора, с което се цели постигането на правна промяна – обявяване на извършената правна сделка за недействителна спрямо ищеца- кредитор, тъй като с действията си длъжникът е намалил имуществото си, с което е осуетил осъществяването на удовлетворяването за вземането на кредитора в образуваното изпълнително производство. Интересът от завеждането на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обусловен именно от обстоятелството, че след вписването на Договора за особен залог на движими вещи и прякото приложение на ЗОЗ, “И. Б. ЕООД, е придобил качеството на привилегирован взискател с право на предпочитателно удовлетворяване по смисъла на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД в изпълнителния процес по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц. срещу длъжника - “. О., като е изместил ипотекарния кредитор “. И ЕФ Д. Б. в реда за удовлетворяване.

Не са налице нередовности във връзка с депозираната искова молба, тъй като изложените от ищеца факти с исковата молба, в достатъчна степен обосновават материално правната му легитимация във връзка с така предявения конститутивен иск, а същият правилно и законосъобразно е бил насочен срещу страните по Договора за особен залог на движими вещи, сключен между ответниците-“ К. О. и “И. Б. ЕООД и вписан в ЦРОЗ под №*55/09.07.2010г., с който ищецът твърди че е бил увреден, тъй като същите за задължителни другари, доколкото следва да бъдат обвързани от силата на постановеното съдебно решение/Р от 14.02.2008г. на ВКС по т.д. № 676/2007г. на І о. на ТК/.

Съдът в доклада си съобразно разпоредбата на чл. 146 от ГПК и съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като е посочил че всяка от тях е длъжна да установи фактите на които основава своите твърдения, като следва да ги докаже с помощта на представените по делото писмени доказателства. Указал е на ищеца, че същият при провеждане на пълно и главно доказване по делото, е длъжен да установи фактите на които основава своите фактически твърдения в исковата молба по делото, като върху него е доказателствената тежест за доказване чрез допустимите по ГПК доказателствени средства на качеството му на кредитор на първия по делото ответник, което твърди с исковата молба, да докаже, че вземането му предхожда извършеното правно действие, за което се твърди че уврежда интересите на ищеца като кредитор/освен при условията на чл. 135 ал.3 от ЗЗД/. Върху ищеца е процесуалната тежест да доказва и какво е правното действие с което е увреден, както и начина по който е бил увреден. В настоящия случай е предявен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да се докаже от ищцавата страна при условията на пълно и главно доказване, обективното увреждане на кредитора, както и субективното знание както на лицето което го е увредило, така и на третото лице с което същото е договаряло за да увреди кредитора.

По основателността на предявения иск:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД/Павлов иск/, като израз на упражненото потестативно право на кредитора за постигане на правна промяна – обявяване на един сключен договор за относително недействителен спрямо ищеца – кредитор, поради това че чрез намаляването на имуществото на длъжника, това правно действие цели да осуети удовлетворяването на интересите на кредитора.

В настоящия случай следва да се приеме за безспорно установено и доказано, качеството на кредитор на ищеца- “. И ЕФ Д. Б. срещу първия ответник по делото- “. О., с оглед на сключения Договор за банков кредит от 09.02.2006г., сключен между “. О. и “И ЕФ Д. П. Б.”/Люксембург/ , за сумата 2 200 000.00евро и последващите Договор за прехвърляне на вземане от 08.11.2006г. между “И ЕФ Д. ПРАЙВИТ БАНК”/Люксембург/ и “. И ЕФ Д. Б. /с предишно наименование – “Българска пощенска банка” /, и Анекс № 1/28.09.2007г. към Договор за банков кредит от 09.02.2006г. между “. И ЕФ Д. Б. / с предишно наименование – “Българска пощенска банка” / и “. О., с които вземането за сумата – 2 119 461.62 евро от “. О., е било прехвърлено на “. И ЕФ Д. Б. . Не е спорно по делото, че дългът по сключения договор за банков кредит е бил усвоен, като след цедирането на вземането, “. И ЕФ Д. Б. безспорно е придобила качеството на кредитор по отношение на “. О., като вземането е било обезпечено и чрез ипотека върху имот, собственост на длъжника. Тава качество ищецът е придобил още при цедирането на дълга и встъпването му в правата на банката кредитор за частта от непогасеното към този момент задължение по отношение на първия ответник. Това дава право на “. И ЕФ Д. Б. , като титуляр на паричното вземане, да си послужи с отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, който по своя характер също е вид обезпечение, насочено към запазване от намаляване на длъжниковото имущество.

Без значение е обстоятелството, че към момента на придобиването на качеството на кредитор по отношение на първия ответник по силата на договор за банков кредит от 09.02.2006г. и прехвърлянето на дълга на кредитора с договор за цесия от 08.11.2006г., “. И ЕФ Д. Б. не е била кредитор на “. О. за цялото вземане по отпуснатия кредит, тъй като първия ответник е дължал по сключения договор периодично престиране чрез внасяне на дължимите вноски за погасяване на кредита съобразно приетия между страните предварителен план. Едва след депозирането на заявление по реда на чл. 410 от ГПК пред районния съд за образуване на заповедно производство, от страна на заявителя “. И ЕФ Д. Б. срещу длъжника “. О. и издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1531/16.05.2009г. по образуваното ч.гр.д. № 436/2009г. по описа на РС Разлог, банката ищец е осъществила правото си да преобразува дълга на длъжника в предсрочно и изцяло изискуем, поради наличието на законовите предпоставки за това. Следва обаче да бъде направен извода, че вземането на банката ищец “. И ЕФ Д. Б. от първия ответник “. О., е възникнало именно по силата на сключения договор за банков кредит от 09.02.2006г. и последвалия договор за цесия от 08.11.2006г., а неговото основание не е преобразуването на задължението на длъжника в предсрочно и изцяло изискуемо чрез издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение № 1531/16.05.2009г. по образуваното ч.гр.д. № 436/2009г. по описа на РС Разлог, тъй като именно този правен извод съответства на разпоредбата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Съобразно установената трайна и непротиворечива практика на ВКС на РБ, наложило се е разбирането, че изискуемостта на кредиторовото вземане, не е елемент от фактическия състав предвиден в нормата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД като основание за обявяване на недействителността на сключените от длъжника разпоредителни сделки, увреждащия кредитора. Меродавен за възникването на качеството на кредитор е момента на сключването на сделката, която е правното основание за възникване на вземането, а не момента от който това вземане е станало ликвидно или изискуемо. Следователно въз основа на събраните по настоящото дело доказателства, следва да се приеме за установено и доказано, че качеството на кредитор за ищеца- “. И ЕФ Д. Б. е възникнало след сключването на Договор за банков кредит от 09.02.2006г., сключен между “. О. и “И ЕФ Д. ПРАЙВИТ БАНК”/Люксембург/ , и последвалия Договор за прехвърляне на вземане от 08.11.2006г. между “И ЕФ Д. ПРАЙВИТ БАНК”/Люксембург/ и “. И ЕФ Д. Б. /с предишно наименование – “Българска пощенска банка” /, и Анекс № 1/28.09.2007г. към Договор за банков кредит от 09.02.2006г. между “. И ЕФ Д. Б. / с предишно наименование – “Българска пощенска банка” / и “. О., с които вземането за сумата – 2 119 461.62 евро от “. О., е било прехвърлено на “. И ЕФ Д. Б. . Следователно доказано е по настоящото дело, наличието и на другото от кумулативно предвидените основания във връзка с предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД- че вземането на банката кредитор- “. И ЕФ Д. Б. е възникнало преди да е извършено правното действие от страна на длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 ал.1 от ЗЗД по настоящото дело.

Не е спорно между страните по делото, че качеството на кредитор на първия ответник- “. О., е придобил и втория ответник по делото- “И. Б. ЕООД, по силата на Договор за банков кредит от 27.12.2006г., сключен между „Райфайзенбанк/България/”ЕАД и “. О. и последващия Договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “И. Б. ЕООД и “., чрез който банката цедент е продала на цесионера - „И.- Б. ЕООД, вземането си от “. О., произтичащо от договор за банков кредит от 27.12.2006г., за сумата – 126 500евро, с краен срок на погасяване 25.11.2016г., което към момента на прехвърлянето е в размер на 114 178.113евро. Поради правните съображения, изложени вече по-горе в настоящото изложение, меродавен за придобиването на качеството на кредитор на втория ответник “И. Б. ЕООД по отношение на първия ответник- “. О., е именно сключването на договора за банков кредит и последващата цесия, а не момента от който е депозирано заявление по реда на чл. 410 от ГПК, за преобразуването на вземането на втория ответник от първия ответник в изцяло и предсрочно изискуемо. Така налага се извода че ищеца и втория ответник по настоящото дело са конкуриращи се кредитори по смисъла на чл. 133 от ЗЗД, като същите имат равни права за удовлетворяване от движимите вещи на длъжника, тъй като към този момент никой от тях все още не е имал правото на предпочитателно удовлетворяване.

Неоснователно е възражението на втория ответник по делото чрез неговия процесуален представител, че предявения иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД е неоснователен, само защото ищеца по иска и третото лице, с което длъжника е преговарял за да увреди интересите на кредитора, са конкуриращи се кредитори по смисъла на закона/чл. 133 от ЗЗД/ за вземанията си които имат от един и същи длъжник - “. О., възникнали преди правното действие за което се твърди с исковата молба че е увреден ищеца по делото. В съдебната теория и практика безспорно е че третото лице с което длъжника е договарял за да настъпи увреждането за ищеца по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, в крайна сметка винаги е кредитор на длъжника, най- малкото за прехвърленото му право с увреждащата сделка или правното действие заявено във връзка с предявения Павлов иск. Конкуренцията на правата на кредиторите, не само на изключва а напротив – предпоставя третото лице по увреждащата сделка или правно действие да е винаги кредитор на длъжника. Ето защо само на това основание не може да бъде отречено правото на “. И ЕФ Д. Б. да предяви иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД срещу “И. Б. ЕООД, въпреки конкуренцията между двете дружества като кредитори на първия ответник по делото- “. О..

Неоснователно е възражението на ответната страна, че не са налице основанията за уважаването на предявения иск с правно основание чл. 135 ал.1 от ЗЗД и поради това, че “И. Б. ЕООД е придобил правното качество на кредитор на “. О., преди образуването на ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с взискател “. И ЕФ Д. Б. и длъжник “. О. и насочването на принудително изпълнение срещу движимите вещи, собственост на първия ответник по делото, по искане на първоначалния взискател - “. И ЕФ Д. Б. . От значение във връзка с преценката за основателността на предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е не момента от който е започнало принудителното изпълнение във връзка с дълга на кредитора срещу длъжника, а момента от който ищеца по Павловия иск е придобил качеството на кредитор по отношение на ответника длъжник. Така по настоящото дело също е безспорно установено и доказано въз основа на събраните писмени доказателства, че ищеца по делото- “. И ЕФ Д. Б. е придобил качеството си на кредитор на първия ответник - “. О., преди същото качество на кредитор по отношение на същия длъжник да е придобито от втория ответник по делото- “И. Б. ЕООД.

Съществен по настоящото дело е въпроса – можи ли сключения от “. О./вече длъжник по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц./, договор за залог с “И. Б. ЕООД, който съгласно разпоредбите на ЗОЗ е вписан на 09.07.2010г. в Централния регистър на особените залози с вписване № *55/09.07.2010г., да съставлява правно действие увреждащо банката кредитор и ищец по настоящото дело- “. И ЕФ Д. Б. и респективно възникналото за заложният кредитор “И. Б. ЕООД, предпочитателно удовлетворяване от имуществото на длъжника- “. О., поради привилегията на чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД, да бъде основание за съда да счете че имуществото на длъжника срещу което може да бъде насочено принудително изпълнение за удовлетворяването на “. И ЕФ Д. Б. , е намалено и така е увреден кредитора ищец по настоящото дело. За да се отговори на този основен по делото въпрос следва да се изходи и от правната природа на договора за залог, който има акцесорен и обезпечителен характер и принципно не води до отчуждаване на права от патримониума на длъжника в полза на третото лице- заложен кредитор, а само дава възможност за предпочитателно удовлетворяване на заложния кредитор пред останалите конкуриращи се кредитори на длъжника. Наистина със сключения Договор за особен залог, вписан на 09.07.2010г. в Централния регистър на особените залози, не са прехвърлени на заложния кредитор права върху движимите вещи собственост на длъжника- “. О., описани при сключването на договора за особен залог. Същият е послужил като допълнително обезпечаване със заложното право на вземането на “И. Б. ЕООД от “. О., възникнало по силата на Договор за банков кредит от 27.12.2006г., сключен между „Райфайзенбанк/България/”ЕАД и “. О. и последващия Договор за цесия от 16.02.2009г., сключен между “И. Б. ЕООД и “., с който банката цедент е продала на цесионера - „И. Б. ЕООД, вземането си от “. О., произтичащо от договор за банков кредит от 27.12.2006г., за сумата – 126 500евро, с краен срок на погасяване 25.11.2016г., което към момента на прехвърлянето е в размер на 114 178.113евро. Макар и акцесорен договор с обезпечителен характер, договора за особен залог в настоящия случай е бил сключен като допълнително обезпечаване на договора за банков кредит от 27.12.2006г./същият е бил обезпечен към момента на сключването му чрез ипотекиране на недвижим имот, собственост на “И. Б. ЕООД/, като към момента на неговото сключване длъжника “. О., вече е бил длъжник по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., с взискател “. И ЕФ Д. Б. . Така макар и да не е довел до отчуждаване в полза на заложния кредитор на правото на собственост на заложените движими вещи, сключването на този договор е довел до разместване на правото на предпочитателно удовлетворяване на конкуриращите се кредитори- “. И ЕФ Д. Б. и “И.Б. ЕООД, в рамките на изпълнителното производство по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц.. Това е така защото въз основа на сключения договор за особен залог, за заложния кредитор е възникнало правото на основание чл. 456 ал.1 от ГПК за присъединяването му като кредитор по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц., а от друга страна заложният кредитор “И. Б. ЕООД на основание договора за особен залог, се ползва с привилегията на чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД за предпочитателно удовлетворяване, като се нарежда в реда на кредиторите- преди ипотекарния кредитор “. И ЕФ Д. Б. . Следователно макар и да се позовава на една дадена му от закона привилегия, заложния кредитор чрез сключването на договора за особен залог с длъжника и разместването на реда на удовлетворяването на конкуриращите се кредитори, е увредил ищеца кредитор- “. И ЕФ Д. Б. , доколкото от една страна го е изместил в реда на предпочитателно удовлетворяване в изпълнителното производство, а от друга го е лишил от възможността да се удовлетвори чрез продажбата на вещите на длъжника описани при сключването на договора за особен залог, ката така на практика е намалено имуществото на “. О. от което “. И ЕФ Д. Б. може да се удовлетвори в рамките на вече образуваното изпълнително производство.

За да е налице една от кумулативно предвидените от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, достатъчно е длъжника ответник по делото да е извършил някакво правно действие, което следва да е валидно, т.е. да не е нищожно и да съществува към момента на предявяването на иска пред съда, т.е. да не е прекратено или отменено. Без значение е по какъв начин чрез това правно действие се увреждат интересите на кредитора ищец. По мнение на съдията докладчик по настоящото дело, такова правно действие може да е и създадената от закона привилегия с нормата на чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД за предпочитателно удовлетворяване пред останалите конкуретни кредитори, след сключването на договор за особен залог между длъжника и друг негов кредитор.

В нормата на чл. 133 от ЗЗД е предвидено, че цялото имущество на длъжника служи за обезпечаване на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворяват от него. От съдържанието на цитираната правна норма следва заключението, че увреждането може да е свързано и със създаване на правна невъзможност за удовлетворяването на правата на ищеца кредитор, като такъв правен резултат може да настъпи и при учредяването на договор за особен залог и промяна на реда на удовлетворяване на конкуриращите се кредитори, чрез ползване на предоставената от закона привилегия на чл. 136 ал.1 т. 3 от ЗЗД за предпочитателно удовлетворяване, което на практика ограничава възможността на първоначалния кредитор да се удовлетвори чрез насочване на принудително изпълнение срещу част от имуществото на длъжника. За наличието на увреждане достатъчно е съществуването на причинна връзка между извършеното от длъжника правно действие и невъзможността за реализация на правата или изпълнението за удовлетворяване на ищеца кредитор.

Без значение в настоящия случай е и обстоятелството, че срещу движимите вещи, описани при сключването на договора за особен залог, към момента на неговото вписване в Централния регистър на особените залози/09.07.2010г./, не е било насочено принудително изпълнение по ИД № 120/2009г. по описа на ЧСИ Г. Ц. въз основа на изрично искане за това от първоначалния взискател- “. И ЕФ Д. Б. . Това е така защото цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на неговите кредитори и съдебната практика се е обединила около становището, че след като е сезиран с иск по чл. 135 от ЗЗД, съдът не може в рамките на това производство да преценява дали длъжника разполага с достатъчно имущество за да бъдат удовлетворени кредиторите му и достатъчно за наличието на увреждане е да се установи че е налице намаляване на имуществото на длъжника или дори ограничаване на възможността срещу част от това имущество да бъде насочвано принудително изпълнение. В този смисъл е без значение дали длъжника притежава друго имущество, от което ищеца кредитор да може да се удовлетвори, тъй като оспорената сделка или оспореното правно действие страдат само от относителна недействителност, която лесно може да бъде обезсмислена/ преодоляна/, като длъжника изпълни задължението си към кредитора ищец или ако иска за връщане на дадения кредит бъде отхвърлен и изпълнителното производство прекратено. Впрочем съобразно разпределената от съда доказателствена тежест между страните по делото, ответника длъжник следваше да опровергава чрез представяне на доказателства, че със сключения договор за особен залог, който ищецът иска да бъде отменен чрез предявения иск по чл. 135 от ЗЗД, не се увреждат интересите на кредитора, ако се докаже че длъжника разполага с достатъчно друго имущество, с което да удовлетвори интересите на кредитора по неговото вземане. Такива доказателства в настоящото производство от ответната страна не бяха представени, като не беше направено с отговора на исковата молба и такова възражение от ответната страна.

В настоящия случай е налице хипотезата на чл. 135 ал.1 от ЗЗД. Банката ищец- “. И ЕФ Д. Б. , е придобила качеството на кредитор на първия ответник по делото- “. О., преди сключването на договора за особен залог, с който се твърди че са били увредени интересите и като кредитор, поради което не е необходимо да бъде доказвано намерението на длъжника и третото лице с което е договарял за увреждане на интересите на ищеца кредитор. В този случай увреждането е обективно състояние, като достатъчно е същото да се дължи на правно действие с което е намалено имуществото на длъжника или е затруднено удовлетворяването на кредитора ищец от имуществото на длъжника, без да е необходимо да се доказва субективното намерение на длъжника и третото лице за увреждане на кредитора ищец.

За да бъде уважен отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД, необходимо е кумулативното наличие на две основни условия: увреждането на кредитора и знанието на длъжника и на третото лице по сделката за това увреждане. Оборимата презумпция на чл. 135 ал.2 от ЗЗД е приложима и по отношение на ЮЛ/Р – 120- 02.02.2000г. на ВКС на РБ, по гражданско дело № 704/1999г. на V г.о./. След като дружествата ответници имат и са имали един и същ Управител- И. Б. К., а законът е предвидел ЮЛ да се представляват от физически лица, чрез които се отправят и приемат волеизявления, то следва да се приеме че знанието както на дружеството длъжник, така и на заложния кредитор за всички факти обуславящи от обективна страна увреждащия характер на сключения договор за особен залог, следва да се презумират по силата на нормата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД.

Отменителният иск по чл. 135 от ЗЗД е конститутивен и чрез него се упражнява едно постестативно право са кредитора, с което се цели постигане на правна промяна- обявяването на дадено правно действие за относително недействително – спрямо кредитора ищец. За да се уважи този иск следва да е налице правно действие на длъжника, което уврежда кредитора със знанието на длъжника и третото лице, с което той е договарял за това. Въз основа на събраните по настоящото дело доказателства и на основание изложените с настоящото решение правни съображения, кумулативно изискуемите се предпоставки за основателността на предявения „Павлов иск” са налице, поради което следва да бъде обявен Договора за особен залог на движими вещи, сключен между ответниците-“ К.” О. и “И. Б. ЕООД и вписан в ЦРОЗ под №*55/09.07.2010г. за относително недействителен спрямо кредитора- “. И ЕФ Д. Б. .

Следва да бъдат осъдени ответниците, да заплатят на ищеца и сторените по делото разноски – сумата – 12 193.00лв./дванадесет хиляди и сто деветдесет и три лева/за дължимата по делото държавна такса, сумата -5.00лв./пет лева/, съставляваща такса за съдебно удостоверение и сумата – 51.60лв./петдесет и един лева и шестдесет стотинки/- такса за издаване на преписи на ЧСИ Ц.

Водим от горното и на основание чл. 135 ал. 1 от ЗЗД, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА Договора за особен залог на движими вещи, сключен между “. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Ц. С.” № , представлявано от Управителят И. Б. К. и “И.. ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Г.” № , представлявано от Управителят И. Б. К., вписан в ЦРОЗ под №*55/09.07.2010г., за относително недействителен спрямо кредитора- “. И ЕФ Д. Б. , със седалище и адрес на управление: град С., бул. “Ц. О.”, № , ЕИК, представлявана от А. К. Х. и П. Н. Д.

ОСЪЖДА “. О., ЕИК , със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Ц. С.” № , представлявано от Управителят И. Б. К. и “И.Б. ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление – град Б., ул. “Г.” № , представлявано от Управителят И. Б. К., да заплатят на “. И ЕФ Д. Б. , със седалище и адрес на управление: град С., бул. “Ц. О.”, № , ЕИК , представлявана от А. К. Х. и П. Н. Д., сумата – 12 193.00лв./дванадесет хиляди и сто деветдесет и три лева/за дължимата по делото държавна такса, сумата -5.00лв./пет лева/, съставляваща такса за съдебно удостоверение и сумата – 51.60лв./петдесет и един лева и шестдесет стотинки/- такса за издаване на преписи на ЧСИ Ц.

Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :