№ 24
гр. Сливен, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава К.а
Членове:Я.ца С. Събева Ченалова
П. Д. Стефанов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от П. Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20242200600732 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С Присъда № 10 от 17.09.2024 година постановена по нохд №
197/2023г., Районен съд гр.К. е признал подсъдимия К. Д. К. за невиновен в
извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и
на основание чл. 304 НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при РП-Сливен, с който се иска отмяна на присъдата и осъждане на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение, тъй като същият е автор на
деЯ.ето. В протеста се твърди, че от събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна престъпленията по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, за които му е
било повдигнато обвинение. Настоява се за отмяна на присъдата на Районен
съд гр.К. и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде
признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. В допълнението
към протеста на прокурора изводът на съда за невиновност на подсъдимия се
определя като неправилен и противоречащ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а освен това се аргументира оплакване за допуснати от
съда съществени процесуални нарушения при допускане, събиране, проверка
и оценка на доказателствения материал и изграждане на крайния извод
относно невиновността на подсъдимия. Настоява се за отмяна на присъдата на
Районен съд гр.К. и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да
бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите му обвинения.
В протеста не се иска събиране на доказателства.
1
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели
или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени
доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на
Окръжна прокуратура-Сливен поддържа протеста изцяло, както и
допълнението, което е изготвено към него, като моли да бъде отменена
първоинстанционната присъда и постановена нова по изложените в протеста
основания. Счита, че в мотивите си, когато е коментирал установените факти,
първоинстанционния съд е приел за доказано, че подсъдимият освен, че е
изрекъл заканите за убийство, е носил в себе си голям нож и тръгнал
демонстративно към пострадалия, като в този момент се е заканил, че ще го
заколи, ще го наръга и ще подпали къщата му. Впоследствие обаче, при
направения правен анализ, първоинстанционният съд е обсъждал единствено
и само изречените закани. Той изцяло е игнорирал факта, че освен закани,
направени с думи, подсъдимият е подплатил поведението си или по-скоро
намерението си да изпълни заканите, размахвайки един голям нож, който е
приобщен като веществено доказателство по делото. Направеният пропуск от
първоинстанционният съд според прокурора много удобно обслужва тезата за
невиновност на подсъдимия, която е формирана в мотивите на съда, но съдът
не е направил обективен анализ на всички доказателства, които са приобщени
по делото. В заключение предлага на въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да бъде осъден
подсъдимия. Предлага наказание в минималния размер, а именно Лишаване от
свобода от 4 месеца с 3-годишен изпитателен срок за осъществено
престъпление по чл.144 ал.3 от НК. Алтернативно се прави предложение да
бъде отменена първоинстанционната присъда и да делото върнато на друг
съдебен състав за повторно разглеждане.
Защитникът на подсъдимия – адв. Г., оспорва протеста. Счита, че от
събраните доказателства по отношение на фактическата и субективната
страна на престъплението съдът е достигнал до единствено верния извод, че
подсъдимия К. не е извършил престъплението в което е обвинен. Намира за
правилни изводите на първата инстанция и моли въззивния съд да остави без
уважение протеста на прокуратурата и да потвърди оправдателната присъда.
Подсъдимият К. моли съда да потвърди присъдата на Районен съд-К..
Окръжен съд - Сливен, като обсъди доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона,
извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Първоинстанционният съд, макар и да е събрал обективно, всестранно и
пълно необходимите доказателства за разкрИ.е на обективната истина по
делото, е приел за установена фактическа обстановка, която не обхваща в
пълен обем релевантните факти. Ето защо и въз основа на така събраните
доказателства, настоящата въззивна инстанция приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият К. Д. К. е роден на ******** в гр. К., българин, български
гражданин, неосъждан, основно образование, земеделски производител,
женен, живущ с. Ж., общ. К., ЕГН: **********. Неговата съпруга
свидетелката М. Н. К.а при необходимост извършвала почистваща дейност в
2
къща за гости „Ив“ в с. Ж., стопанисвана от свид. И. П.. На 19.02.2021г. около
10 часа съгласно уговорка тя отишла в къщата за гости за да почиства.
Споделила е на свид. И. П., че е имала разправия със съпруга си подс. К., че
същия е бил пиян и я нагрубил. Свид. К.а влязла в къщата и започнала
почистването. След няколко минути в двора влязъл подс. К. видимо в нетрезво
състоЯ.е твърдейки за сексуални отношения между свид. П. и съпругата му.
Започнал да псува свид. П. и влязъл в коридора на къщата, като тръгнал към
спалнята. Свид. К.а се опитала да го спре, като застанала пред подсъдимия, но
той я изблъскал и започнал да бута вратата на спалнята зад която бил свид. П..
Свид. П. подпрял с крак вратата на спалнята. Подсъдимия викал, като
обвинявал свид. П. за сексуални отношения със съпругата му и го псувал. С
ръката си подсъдимия пречел на свидетеля да затвори напълно вратата на
спалнята. В един момент подсъдимия извадил нож с кания и без да вади ножа
от канията заплашил свид. П., че ще го заколи. Свид. К.а успяла да спре мъжа
си и го извела извън къщата. Свид. П. позвънил на сина си свид. Я. П. и му
съобщил, че „К. влезе в къщи и щеше да ме заколи“. Позвънил и на брат си
свид. П. П.. Свид. Я. П. след около половин час пристигнал в с. Ж. и с баща си
свид. И. П. отишли до дома на подс. К. и започнали да го викат, но той не
излязъл. Свид. П. веднага след случилото се позвънил и на кмета на селото
свид. Р. и го помолил да отиде до тях и да извика полиция. Съобщил му, че
подсъдимия се скарал със съпругата си свид. К.а и е започнал да се кара с него
и се е опитал да влезе в къщата му, като е бил пиян. Свид. Р. се обадил в
полицията в гр. К. и веднага тръгнал за дома на свид.И. П.. Когато отишъл до
дома му не го намерил и му позвънил. Свид. И. П. му съобщил, че със сина си
свид. Я. П. са пред дома на подсъдимия. Свид. Р. веднага отишъл до дома на
подс. К. и там заварил свидетелите И. П. и Я. П.. Като ги видял там веднага им
казал да тръгват защото полицията е тръгнала от гр.К.. Когато се върнали до
дома на свид. И. П. полицейските служители били вече там. Междувременно
подс. К., след като свид. И. П. и Я. П. си тръгнали установил, че всички
стъкла на личния му автомобил са счупени. Във връзка със счупените стъкла
на автомобила на подс. К. е започнало досъдебно производство, като е бил
извършен оглед на местопроизшествие. Същия ден на 19.02.2021г. е започнало
и досъдебното производство по повод отправените закани от подсъдимия към
свид. И. П.. Намерения в автомобила на подсъдимия нож с кания е бил
предаден от свид. М. К.а с протокол за доброволно предаване.
В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза с оглед състоЯ.ето на подс.
К. от заключението на което се установява, че подс. К. се води на
регистрационен учет в психиатрично отделение към МБАЛ “Д-р И.
Селимински“ гр. Сливен с диагноза параноидна шизофрения, но към момента
на извършване на деЯ.ето на 19.02.2021г. е могъл да разбира свойството и
значението на деЯ.ето си и да ръководи постъпките си.
Назначена е в хода на разследването и съдебно психологична експертиза
на свид. И. П. от заключението на която се установява, че на 19.02.2021г. е
изпитал основателен страх от заканата с убийство от страна на подсъдимия.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите И. П., Я. П.,
М. К.а, В. Р., Т. Р. и П. П.; жалба на И. Р. П.; протокол за доброволно
3
предаване; протокол за оглед на веществено доказателство с фотоалбум;
заключението на психолого психиатрична експертиза, заключението на
съдебно психиатричната експертиза; справка за съдимост и характеристична
справка за подсъдимия; приетите и приложени към селото материали по
прекратеното досъдебно производство № 80/2021г. по описа на РУ на МВР-К.,
водено за престъпление по чл. 216 ал.1 от НК.
Събраната по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна и
последователна, като от нея с пълна категоричност се установяват времето,
мястото и авторството на извършеното деЯ.е. Не се констатираха съществени
противоречия, които да налагат подробното обсъждане на събраните
доказателства, нито допълване на направения от Районен съд К. анализ, който
се споделя от втората инстанция. В този смисъл въззивният съд намира, че
същите са достатъчни, за да бъдат направени съответните правни изводи,
които настоящият съдебен състав смята за правилни като краен резултат,
макар и не по изложените в тях съображения.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд достигна
до извод, че деЯ.ето, извършено от подсъдимия К. съдържа обективните и
субективните елементи на престъпния състав по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 1 от НК.
Признаците на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, са подробно
разяснени в Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 година по н. д. №
47/1989 година, ОСНК на ВС. За осъществяване на това престъпление от
обективната страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла
да възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна
деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Тези обстоятелства следва да се
преценяват такива каквито са били по време на извършване на деЯ.ето, а не
след минаването на определено време. Ето защо за извършване на
престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е
действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може
да настъпи.
В конкретния случай действията на подс. К. и заканата, че ще убие свид.
И. П., представлява заплашително действие, което изразява явна заплаха по
отношение на живота на пострадалия И. П.. Безспорно е, че изваждането на
нож/макар и да не е в ксания/ и изричането на заканата от подсъдимия, че ще
убие П. съдържа недвусмислена закана, насочена към живота. Същата е
отправена по начин, даващ основание на пострадалия да възприеме заплахата
като действителна и събуждаща опасения, че заканата може да се осъществи.
Заплахата е възприета от пострадалия като реална, за което има
достатъчно доказателства: той е позвънил и се е оплакал веднага на кмета на
селото, на сина си, на брат си и отделно от това е подал жалба в
прокуратурата.
Относно обективната и субективната страна на деЯ.ето настоящият
състав счита, че първата инстанция е формирала погрешни изводи относно
наличието на обективна и субективна страна на деЯ.ето. Не могат да бъдат
споделени изводите на районния съд, че думите използвани от подсъдимия и
неговите действия носят единствено емоционален заряд и изразяват гняв, яд и
ревност и той не е съзнавал, че представляват обективно годна закана с
4
убийство. Същите ясно и еднозначно изразяват намерение да бъде убит свид.
П., като не биха могли да бъдат интерпретирани по друг начин.
Престъплението по чл. 144 от НК е на просто извършване и със самия факт на
съзнателно извършване на заплашителното деЯ.е, се осъществяват всички
обективни и субективни признаци на състава на това престъпление. В случая
подсъдимият е бил наясно, че деЯ.ето му е противоправно и наказуемо. Той е
целял да уплаши пострадалия като отмъщение за оформилото се в него
съмнение за интимна връзка между пострадалия и съпругата му и своеобразно
възмездие за влошените отношения между него и съпругата му.
По изложените съображения въззивният съд прие, че поведението на
подсъдимия К. формално осъществява обективните и субективни признаци на
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. чл. 1 от НК. Именно
"формалното" наличие на признаците на състава по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК
не може да бъде отречено, защото и подс. К. е годен субект на това
престъпление, и изпълнителното му деЯ.е е било обективно проявено
(отправянето на заканителна реплика с убийство и изваждане на нож към св.
П., възприета от последния като заплаха към него), наред с възможността със
степента на "основателен страх" то да породи уплаха и емоционално
дестабилизиране на пострадалия. Всички отчетени от Районен съд К. фактори,
всъщност не сочат на несъставомерност на това деЯ.е, а само на неговата явно
незначителна обществена опасност в контекста на чл. 9, ал. 2 НК. Настоящият
състав намира, че макар да е осъществена закана за убийство, то по делото са
налице фактори обуславящи явно незначителната степен на обществена
опасност на деЯ.ето и дееца, поради което поведението на подс. К. следва да
бъде разгледано на плоскостта на чл. 9, ал. 2 НК. Съгласно тази разпоредба не
е престъпно деЯ.ето, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. На
първо място личността на подсъдимия се характеризира с незначителна степен
на обществена опасност: същият е неосъждан, полага труд за осигуряване на
издръжката на семейството си, за него не са събрани лоши характеристични
данни и е показал добросъвестно процесуално поведение в хода на цялото
наказателно производство. Освен това явната незначителност на обществената
опасност се очертава и предвид специфичните черти на самата вменена
престъпна дейност. Поведението на подсъдимия е израз на характерното
желание на съпруга да защити семейството си, а не на несъмнено упорство да
се извърши престъпление. За маловажността на случая допринася и
поведението на пострадалия след отправената закана. Доказателствата по
делото сочат, че възприелия заканата пострадал заедно със сина си са отишли
до дома на подсъдимия, което от своя страна поставя под съмнение
възприетата закана да е предизвикала у П. основателен страх.
Изложеното разкрива характеристиките на чл. 9, ал. 2 НК във втората му
алтернатива - обществената опасност на деЯ.ето е явно незначителна, а не
класическата несъставомерност на деЯ.ето, както е приел
първоинстанционният съд, което обаче, по същество и като резултат, води до
същия извод – за непрестъпност.
Поради това извършеното от подсъдимия не покрива признаците на
престъпно деЯ.е и той правилно е оправдан по повдигнатото му обвинение.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
5
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена, а протеста да бъде
оставен без уважение, като неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от
НПК‚ Окръжен съд-Сливен
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 10 от17.09.2024 година по НОХД №
137/2023 година по описа на Районен съд К..
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6