Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 55/09.02.2018 година, град Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Диляна Славова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 2250 по описа на съда за 2017 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от В.Р.В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т.
3, във връзка с чл. 225, ал. 1, чл. 220, ал. 1, чл. 222, ал. 1 и чл. 224, ал. 1
от Кодекса на труда /КТ/ срещу „Каменица" АД.
Ищецът твърди, че по силата на
трудов договор от 28.05.2014 г. работил
при ответника на длъжността „Оператор пречиствателна
станция-шлосер" в гр. Хасково,
пивоварен завод „Каменица", пречиствателната станция, с брутното трудово
възнаграждение в размер на 960 лева месечно, като
бил член на синдиката на пивоварните работници към
КНСБ. На 10.08.2017 г. бил извикан от преките му ръководители, за да му връчат предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, във връзка със Заповед № 1643 от 10.08.2017 г. на изп. директор на дружеството, но той отказал да го получи, тъй като посочената в него заповед за промяна на щатното разписание не му била представена. Въпреки това ищецът попълнил и предал декларацията за
даване на сведения по чл. 333 КТ, а на следващия ден му била връчена и заповед за прекратяване на трудов договор №
1384/11.08.2017 г. Тя била издадена на посочените по-горе
основания, но
в нея не били определени и уточнени
точно обезщетенията, които му се дължали, в т.ч. и договореното
обезщетение при подобен вид прекратяване на трудовото ми правоотношение по
Колективен трудов договор - чл. 29, т. 1, във вр. с чл. 222, ал. 1 КТ,
както и точно колко дни отпуск имал. Поддържа се и че заедно с ищеца следвало да бъде съкратен щата и на колегата му Г. В. П., който работил в същата пречиствателна станция на длъжност
„Оператор пречиствателна станция-електротехник", но това не било сторено, поради което липсвало реално съкращение на щатовете. Освен това функциите му по технологичната
подръжката на пречиствателната станция и трудовата му характеристика били такива, че не можело да бъдат премахнати. На следващо място се сочи, че и към настоящия момент работодателят не му изплатил обезщетението
за неизползван платен годишен отпуск и обезщетението за неспазено предизвестие
по чл. 220, ал. 1 КТ. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
признато уволнението на ищеца, извършено със заповед № 1384/11.08.2017
г. на
Изпълнителния директор на „Каменица"АД, за незаконно и за нейната отмяна; да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа в размер на 5 760 лева за периода от
11.08.2017 г. до 11.02.2018 г., както и сумите от 87,27 лева, представляваща
неизплатено обезщетение за неизползван платен отпуск за 2 дни през 2017 г., 960
лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и 2 880 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, ведно със законовата лихва върху сумите от датата на завеждане на исковата
молба до пълното им изплащане, както и
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че заповед № 1643 от 10.08.2017 г. на изп. директор на дружеството за промяна на
щатното разписание на „Каменица" АД представлявала вътрешен акт на
работодателя, касаещ преструктурирането на дружеството и съдържащ поверителна
информация, който той не бил длъжен да представя на работника в рамките на уволнението му на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ и в този смисъл
представянето й не било част от фактическия състав на процедурата. Тази заповед материализирала управленско решение на
работодателя с цел „оптимизиране структурата и организацията на работа на
дружеството", което било от негов
изключителен приоритет. От съдържанието на раздел I, т. 8 се доказвало, че се закривало структурно звено
„Производствено-технически отдел-пречиствателна станция" към
Производствено-технически отдел, функция „Верига на доставки", ведно с всички щатни
бройки по всички длъжности към това структурно звено, сред които попадала и заеманата от ищеца, като в него не съществувала длъжност „оператор
пречиствателна станция-електротехник“.
Функциите и задълженията по длъжностната характеристика
на ищеца били по-скоро общи и свързани с техническа поддръжка на машини, съоръжения
и апарати в Пивоварна Хасково, а не били индивидуализирани спрямо работата със
съоръжения със специфични, високотехнологични характеристики, поради което твърдението
му, че функциите по трудовата му характеристика били такива, че не могли да
бъдат премахнати касателно технологичната поддръжка на пречиствателната станция,
били необосновани. Към момента изброените в длъжностната характеристика на
ищеца задължения не се възпроизвеждали в нито една от длъжностите по новото щатно разписание - нито в
новосъздадените, нито в тези, които се запазвали, което правило несъстоятелен довода му, че съкращаването на
щата не било
реално и че трудовите му функции се осъществявали от друго лице. Налице била съществена разлика в
изискванията и задълженията по длъжностната характеристика на ищеца и на
посоченото от него лице, което работило на длъжност „Оператор-обработка
на водата", а също така и във вида
на обслужваните обекти. Претенцията по чл. 224, ал. 1 КТ била неоснователна, тъй
като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 12.08.2017 г. ищецът бил ползвал изцяло полагащото му се време за платен
отпуск, а обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ му било
изплатено. По отношение на обезщетението по чл.
222, ал.1 КТ се поддържа, че не се дължало към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, а само ако лицето след уволнението
останало без работа и имало съответно постъпило искане от него за плащане.
Такова искане от ищеца и до настоящия момент не било постъпило, а и нямало
доказателства за основателността на тази претенция. Предвид
изложеното се иска предявените искове да бъдат отхвърлени и да се присъдят на
ответника направените по делото разноски.
С протоколно определение от 11.01.2018 г. и по молба на пълномощника на ищеца е прекратено производството по
отношение на исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
за присъждане на сумата от 87,27 лева, представляваща неизплатено обезщетение
за неизползван платен отпуск за 2 дни през 2017 г., и с правно основание чл.
220, ал. 1
КТ за присъждане на сумата от 960 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, на основание чл.
233 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки становището на
страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представените трудов договор № 053/27.05.2014 г. и допълнително споразумение към него се установява, че страните са се споразумели ищецът да работи при ответника за неопределено време на длъжността „Оператор пречиствателна станция-шлосер" в Пивоварна гр. Хасково, пречиствателната станция, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 730,81 лева месечно и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1,00 % - 7,31 лева.
По делото са представени и личното трудово досие на ищеца, заявление за членство в базовата синдикална организация при КНСБ към Сидиката на производителите на бира, храни и напитки, както и фирмения колективен трудов договор.
Със заповед № 1631А/04.08.2017 г. на Изпълнителния директор на „Каменица" АД е променено щатното разписание на дружеството, като е разкрито подзвено „Техническа поддръжка - обработка на води" към структурно звено „Техническа поддръжка„ със следните щатни бройки с място на работа гр. Хасково: „Оператор обработка на водата" - 4 щатни бройки, „Оператор обработка на водата„- сезонен - 1 щатна бройка.
Със заповед № 1634/10.08.2017 г. на Изпълнителния директор на „Каменица" АД е променено щатното разписание на дружеството, с цел оптимизиране на структурата му и организацията на работа, като в т. 8 е отбелязано, че се закрива структурно звено „Производствено-технически отдел. Пречиствателна станция" към Производствено-технически отдел, функция „Верига на доставки", ведно със следните щатни бройки с място на работа гр. Хасково: „Оператор пречиствателна станция" - 4 щатни бройки, „Оператор пречиствателна станция-шлосер" - 3 щатни бройки, „Оператор пречиствателна станция" - 2 щатни бройки.
С предизвестие от 10.08.2017 г. ищецът е уведомен, че съгласно заповед № 1643/10.08.2017 г. за промяна на щатното разписание на длъжностите в „Каменица" АД била съкратена изцяло заеманата от него длъжност, поради което на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ трудовото му правоотношение следва да бъде прекратено. От съдържанието на същото е видно и че ищецът е отказал да го подпише, което е удостоверено от двама свидетели.
Със заповед № 1384/11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на „Каменица" АД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца, считано от 12.08.2017 г., поради съкращаване на щата.
От служебна бележка 60-09-03-43034/23.11.2017 г. от Дирекция „Бюро по труда” гр. Хасково и трудовата книжка на ищеца се установява, че след прекратяване на трудовия му договор с ответника той не е започнал работа по друго трудово правоотношение.
По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Е. Г. С. за обстоятелства относно процесното уволнение на ищеца. Показанията й са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 11.01.2018 г. /л. 94 – л. 95 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, се установява, че към момента лицата, заемащи длъжността „Оператор обработка на водата" към новооткритото звено „Техническа поддръжка-обработка на води": са Г. В. Т., Г. Т. Л., П. А. Г., З. Д. И. и П. В. П. - сезонен. След извършената промяна на щатното разписание на длъжностите в ответното дружество в трудовите функции по трудовата характеристика на ищеца са настъпили промени, като тези задължения понастоящем се изпълняват от посочените по-горе лица. Вещото лице е отбелязало и сходствата и различията в изискаванията и задълженията за длъжностите „оператор шлосер" и „оператор обработка на водата“. Установява се от заключението и че последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 956.93 лева, а обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за процесния период възлиза на 5 741,58 лева, като не му е начислявано и изплащано обезщетение по чл. 222 КТ.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на делото са искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, които са процесуално допустими.
По съществото на спора съображенията на съда са следните:
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен.
По
делото няма спор, а и от приетите писмени
доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е работил на длъжността „Оператор
пречиствателна станция-шлосер" в Пивоварна гр. Хасково, пречиствателната
станция при ответника и че то е било прекратено със заповед № 1384/11.08.2017
г. на Изпълнителния директор на „Каменица" АД, на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2, предл. 2 КТ. Тази заповед е издадена от лице, което е носител на
работодателската власт, и съдържа всички необходими реквизити. Обстоятелството,
че на ищеца не е била връчена или представена заповед № 1634/10.08.2017 г. на
Изпълнителния директор на „Каменица" АД за промяна в щатното разписание на
дружеството не рефлектира върху законосъобразността й. При това уволнително
основание е напълно достатъчно в заповедта да се посочи правното основание за
прекратяване на трудовия договор и причината за издаването й - "поради съкращаване в щата", което е
сторено. В закона не е предвидено изискване работодателят да описва в какво
точно се изразява съкращаването на щата и въз основа на какви документи е
прието. Не може да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ,
тъй като тя касае дисциплинарните наказания, а не безвиновните основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е това по чл. 328, ал. 1, т.
2, предл. 2 КТ. В този ред на мисли не е необходимо допълнително мотивиране или
представяне на докумененти на работника/служителя, а въпросите по съкращаването
на щата са свързани със законосъобразността на уволнението и се проверяват в
производството по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Също така не е необходимо да
се посочват или пък да бъдат изплатени дължимите му обезщетения по КТ. Тук е
уместно да се отбележи, че съгласно задължителната съдебна практика нито
решението за съкращение, нито щатното разписания са формални актове, като
законът не изисква определена форма за валидността или за доказването им. Те не
са и административни актове, които е необходимо да влязат в сила. Решението за
съкращение и щатното разписания са гражданскоправни изявления, които не
променят правната сфера на други правни субекти и пораждат действие според
волята на изявителя. Те са адресирани до съответните служители, които трябва да
предприемат последващи действия в изпълнение на взетото решение. /вж. Решение №
404 от 06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/2013 г. на ВКС, IV г. о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/. Неоснователно е и възражението, че нямало реално
съкращаване на длъжността, която е заемал ищецът. То се установява, както от приетите
и неоспорени заповед № 1631А/04.08.2017 г. и заповед № 1634/10.08.2017 г. на
Изпълнителния директор на „Каменица" АД, така и от показанията на разпитаната
по делото свидетелка, тъй като действително са намалени щатните бройки.
Следователно, налице е премахване за в бъдеще време на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на служителите, изпълняващи функциите на въпросната
длъжност, и то предхожда момента на процесното уволнение. Без значение е
обстоятелството дали е бил намален или увеличен обемът на функциите, извършван
от служителите, заемащи посочената длъжност, а важното е, че тези функции за в
бъдеще ще се изпълняват от по-малко на брой служители. Промяната на щатните
бройки е въпрос на целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен
контрол, като суверенно негово право е да променя щата, както прецени. Съдът,
обаче, не следи служебно за това,
извършен ли е подбор и не може да
проверява служебно неговата законност.
Ето защо и доколкото възражението, че работодателят не бил изпълнил
задължението си за извършването му в настоящия случай, е направено едва с представената писмена защита след с.з., то не
следва да бъде обсъждано. Тук е уместно да се посочи, че съгласно
трайната и задължителна съдебна практика съдът не може да се произнася по
доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата
молба като основания на иска, тъй като искът не може да бъде разгледан на основание,
което не е посочено от ищеца. Служебно той може да прилага императивни правни
разпоредби, но само ако тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от работника
или служителя – вж. Решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 475/2011 г., гр. д. №
77/2011 г., по гр. д. № 1036/2009 г.; гр. д. № 1471/2009 г.; гр. д. № 531/2012
г., гр. д. № 242/2009 г., гр. д. № 1224/2010 г., гр.д. № 1244/2012 г., постановени
по реда на чл. 290 ГПК.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен.
Предвид обусловеността на останалите кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ от изхода на спора по главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и доколкото съдът намира същия за неоснователен и недоказан, следва да се отхвърлят и претенциите на ищеца за възстановяването му на предишната длъжност и за присъждане на обезщетение в размер на 5 760 лева за периода от 11.08.2017 г. до 11.02.2018 г. След като не се установи неговата незаконност, не е възможно възстановяване на съществувалото преди трудово правоотношение между страните. Поради същата причина се налага да бъде отхвърлен и искът за изплащане на обезщетение за оставане без работа през процесния период, защото той е основателен само, ако уволнението действително бъде признато за незаконно и в следствие на него работникът/служителят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се липсата му на трудова заетост през този период от време.
По отношение на иска по чл. 222, ал. 1 КТ трябва да се отбележи, че всъщност той е предявен при условията на евентуалност спрямо останалите претенции, тъй като предвиденото в тази разпоредба обезщетение се дължи от работодателя само при правомерно прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това, то не може да се кумулира с обезщетението за незаконно уволнение, защото и двете "покриват" една и съща обезвреда. В този смисъл са Решение № 623 от 24.06.2002 г. по гр. д. № 933/2001 г. на ВКС, III г. о. и Решение № 1940 от 18.12.2001 г. по гр. д. № 171/2001 г. на ВКС, III г. о.
При това положение и с
оглед отхвърлянето на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът следва да
разгледа и да се произнесе по евентуално предявения иск за присъждане на сумата от 2 880 лева,
представляваща неизплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ.
Искът е частично основателен.
Както се посочи по-горе, по делото няма спор, а и от приетите
писмени доказателства се установява, че между страните е съществувало валидно
трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради което по силата на
чл. 222, ал. 1 КТ работодателят дължи на
работника/служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец, като с колективния трудов договор може да
се предвиди и за по-дълъг срок.
Безспорно установено е и че в случая ищецът не е встъпил в последващо трудово
правоотношение, че последното му брутно трудово възнаграждение е било в размер
на 956.93 лева, че е бил член на базовата синдикална организация при КНСБ към Сидиката на
производителите на бира, храни и напитки, както и че съгласно чл. 29.1 от фирмения
колективен трудов договор при уволнение
по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят дължи увеличен размер на
обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ на работници и служители обезщетение за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 3 месеца. Следва да се има предвид,
че това
вземане става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно на 12.08.2017 г. В
този смисъл са Решение
№ 420 от 17.08.2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 414 от 03.06.2010 г. по гр. д. № 200/2010 г. на ВКС, I г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Възраженията на ответника относно наличието на забава у ищеца са
неоснователни, тъй като законодателят не е поставил изплащането на
обезщетението в зависимост от предоставянето на нарочна молба. То е свързано единствено с наличието
на горепосочените предпоставки - прекратяване на трудовото правоотношение
поради съкращаване в щата и оставане без работа в продължение на един или повече месеца след това. Ето защо този иск следва да бъде
уважен за сумата от 2 870,79 лева, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 880 лева – да бъде
отхвърлен. Върху нея
следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото и че ищецът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на същия следва да се присъдят такива, съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сумата от 195,74 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ответника също се дължат поисканите разноски за платени възнаграждения на адвокат и на вещо лице,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно - сумата от 741,15 лева. Настоящият съдебен състав не споделя практиката
да се извършва служебна компенсация и да се присъжда направо разликата между
двете насрещни вземания за разноски, тъй като този подход не е съобразен с
материалния закон. Компенсирането им може да настъпи
само по волята на страните, които по силата на чл. 103
ЗЗД имат право да извършат прихващане. Поради това и липсата
на изрично искане в тази насока, съдът не следва да присъжда разноските по
компенсация. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Районен съд – Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения иск по чл. 222, ал. 1 КТ – 114,83 лева, както и сумата от 30,00 лева за възнаграждение на вещо лице, платено от бюджетните средства на
съда, касаещо същия иск. Предвид характера на настоящото производство -
трудов спор и на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна
такса за отхвърлените искове,
а заплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице във връзка с тях остава за негова сметка.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
В.Р.В., ЕГН ********** ***, против „Каменица" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков” № 1А, ет. 5, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението му, извършеното със заповед № 1384/11.08.2017 г. на Изпълнителния директор на дружеството, за незаконно и за нейната отмяна, за възстановяването му на заеманата от него преди уволнението длъжност и за присъждане
на сумата от 5 760,00 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението му
за периода от 11.08.2017 г. до 11.02.2018
г., ведно със законата лихва върху нея от датата на завеждането на исковата
молба до окончателното й изплащане за незаконно.
ОСЪЖДА „Каменица" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков” № 1А, ет. 5, на основание
чл. 222, ал. 1 КТ, да заплати на В.Р.В., ЕГН ********** ***,
сумата от 2 870,79 лева, представляващо неизплатено обезщетение
при уволнение по чл. 328, ал. 1, т.
2. предл. 2 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за три месеца, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба - 04.09.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 880,00 лева ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Каменица" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков” № 1А, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В.Р.В., ЕГН ********** ***, сумата от 195,74 лева, представляваща
направени разноски по делото, съразмерно на уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА В.Р.В., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, да
заплати на „Каменица" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков” № 1А, ет. 5, сумата от 741,15 лева, представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Каменица" АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Арх. Камен Петков” № 1А, ет. 5, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза
на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 144,83 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото, както и сумата
от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист за нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.