РЕШЕНИЕ
№ 2649
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120102458 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от Р. А. Ф., ЕГН:
**********, чрез адв. Г. С., със съдебен адрес: *, срещу Многопрофилна болница за активно
лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *, офис сграда
№3, представлявано от П.И.Д., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца следните суми: сумата от 1000 лева, част от вземане в общ размер от 11 500 лева,
представляващо обезщетение за оставането на ищеца без работа за периода 27.03.2023г. –
18.04.2023г.; сумата от 25 500 лева, част от вземане в общ размер от 29 900 лева, изразяващо
се в разликата между заплатата на ищеца при работодателя ответник и заплатата му на
новата му работа в УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД до изтичането на законовия 6-месечен срок от
уволнението му, дължими за периода 19.04.2023г. – 27.09.2024г.; сумата от 1000 лева, част от
вземане в общ размер от 3 759,88 лева, представляващо сбора от мораторните лихви върху
главниците за всеки месец за периода от 01.05.2023г. – 26.03.2024г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба, до окончателното им
изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са
доказателства.
Твърди се в исковата молба, че с трудов договор от 20.12.2021г. ищецът е назначен на
работа при ответника на длъжност „*“, с месторабота Многопрофилна болница за активно
лечение „Сърце и Мозък“ ЕАД - гр. Бургас.
В трудовия договор страните са уговорили, че размерът на основното трудово
възнаграждение на служителя е в размер на 5000лв. Уговорено е още, че на служителя се
дължи допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6
1
% за всяка прослужена година, над една година трудов стаж. Страните са уговорили, че след
всички дължими данъци и осигуровки по чл.1, ал.2 от договора, служителят ще получава
нетно месечно възнаграждение в размер на 15 000лв., платими до 30-то число на месеца,
следващ месеца, за който се отнася.
На следващо място се твърди, че на 27.03.2023г., трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, като последният е дисциплинарно уволнен със Заповед №332/27.03.2023г., на
изпълнителния директор на ответното дружество.
Сочи се, че Заповедта и уволнението били оспорени от ищеца, в резултат на което, с
влязло в сила Решение №229/05.02.2024г., постановено по гр.д. №2825/2023г. по описа на
БРС, съдът е признал уволнението му за незаконно и е възстановил ищеца на заеманата от
него длъжност.
Твърди се, че на 19.04.2023г., ищецът е сключил нов трудов договор с УМБАЛ „Дева М.“
ЕООД, където работи и до момента, тъй като не желае да се връща на предишното си
работно място. Съгласно чл.7 от новия трудов договор основното трудово възнаграждение
на ищеца е в размер на 2930лв., а в чл.8 от последния са предвидени допълнителни
възнаграждения, както следва: за придобит трудов стаж и професионален опит - 0,6% за
всяка година трудов стаж - 27г., 00 м. и 00 дни - в общ размер на 474,66лв.; по преценка на
работодателя, при предвидените в чл.8.2 от договора условия: до 115 200 лв., с
периодичност на изплащане годишно.
С оглед признаването на уволнението за незаконно, ищецът заявява правен интерес от
претендиране на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за оставането му без
работа за периода 27.03.2023 - 18.04.2023 г., което, според него, възлиза приблизително в
размер на 11 500 лв.
Сочи се, че за месеците от началото на новата си работа при УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД до
предявяване на иска, ищецът е получил трудово възнаграждение в по-нисък размер от това,
което би получил на предходната си работа, поради което претендира разликата в заплатите
след постъпването му на работа в УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД, до изтичането на законовия 6-
месечен срок от уволнението му, което според него е в приблизителен размер от 29 900 лв.,
подробно описано по месеци с исковата молба.
Претендира се и мораторна лихва върху главниците за всеки един месечен период,
заявена като частичен иск в размер на 1000 лв. от 3759,88 лв. за периода 01.05.2023г. -
26.03.2024 г.
Така предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 от КТ, като
същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с
който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорват се претенциите на ищеца по чл.225, ал.1 от КТ за времето, през което ищецът
не е бил на работа, като се сочи, че няма данни дали в периода 27.03.2023г. – 18.04.2023г., Ф.
не е получавал обезщетение за безработица от НОИ.
Оспорва се и размерът на твърдяното от ищеца трудово възнаграждение при новия
работодател, като се посочва, че същото е в по-висок размер от този, заявен от ищеца.
Изложени са подробни съображения.
Оспорва се и акцесорната претенция, заявена като частична в размер от 1000 лв.,
2
досежно нейния размер и начален момент.
Не се противопоставя на доказателствените искания на ищеца.
В съдебното заседание, ищецът не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа
исковете и моли за уважаването им.
В съдебно заседание, ответното дружество, се представлява от адв. Т., който оспорва
исковете и моли за отхвърлянето им.
В съдебно заседание, проведено на 26.11.2024г. ищецът е направил изменение на
исковете, прието с протоколно определение, в резултат на което искът по чл.225, ал.1 от КТ
следва да се счита предявен за сумата от 13490,09 лв., искът по чл.225, ал.2 от КТ – за сумата
от 24947,92 лв.
По отношение на претенциите за мораторни лихви производството по делото е
прекратено, поради направен отказ от иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства /трудов договор от 20.12.2021г. и Заповед №322/27.03.2023г./, че ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответника, по силата на трудов договор от 20.12.2021г., което е
прекратено, поради наложено, на 27.03.2023г., дисциплинарно наказание.
Представено е влязло в сила решение, постановено по гр.д. №2825/2023г. по описа на
БРС, от което се установява, че така наложеното наказание е било признато за незаконно и
отменено. Със същото решение ищецът е бил възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „*“ в МБАЛ „Сърце и мозък“ – Бургас.
Представен е сключен на 19.04.2023г. трудов договор между ищеца и УМБАЛ „Дева М.“
ЕООД, по силата, на който Ф. заема длъжността „*“ в клиника по хирургия.
Представено е удостоверение от НОИ, видно от което за периода март-април 2023г.
ищецът не е получавал обезщетение за безработица.
По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на
която се установяват брутното трудово възнаграждение на ищеца за заеманата от него
длъжност при ответника преди уволнението му, брутното трудово възнаграждение на ищеца
за заеманата от него длъжност при УМБАЛ „ДЕВА М.“ ЕООД в периода 19.04.2023 г. -
28.09.2023 г., с посочване на елементите, които ги формират съгласно Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. В заключението е посочен размерът на
дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 27.03.2023 г. - 18.04.2023 г., както и
този на разликата между брутните заплати на ищеца при двамата работодатели за
претендирания период от 19.04.2023 г. до 28.09.2023 г., като вещото лице е изготвило два
варианта: първи вариант - с участието само на договореното основно месечно
възнаграждение и клас и втори вариант - с участието на договореното основно месечно
възнаграждение, клас и допълнителното възнаграждение по трудов договор и вътрешни
правила. Вещото лице изрично заявява, че не може да отговори на въпроса дали последните
имат постоянен характер, като според нея този въпрос е по-скоро правен отколкото към
експертизата. От експертизата се установява, че във възнаграждението и при двамата
работодатели има елементи, които нямат постоянен характер, а еднократен такъв. В съдебно
3
заседание вещото лице е дало подробни уточнения.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
За да бъдат уважени така предявените искове в тежест на ищеца е да установи оставането
си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получавал преди уволнението.
Съгласно чл.225, ал.1 от КТ, при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца,
а алинея втора на същия член гласи, че когато през времето по предходната алинея
работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на
разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил
преместен на друга по-нископлатена работа.
Оставането на ищеца без работа за периода 28.03.2023г.-19.04.2023г., се установи от
представената по делото Заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение
№322/27.03.2023г., видно, от която трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от 28.03.2023г. Уволнението е признато за незаконно с решение от 05.02.2024,
постановено по гр.д. №2825/2023г. Установи се, че на 19.04.2023г. ищецът е започнал работа
при друг работодател, видно от представения трудов договор №55/19.04.2023г., сключен
между ищеца и УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД. Установи се от представеното от ищеца
удостоверение от НОИ, че за периода март-април 2023г. не му е изплащано обезщетение за
безработица.
От гореизложеното следва, че искът е доказан по своето основание.
Спорният въпрос е дали допълнително възнаграждение по трудов договор и вътрешни
правила за работната заплата има постоянен характер и следва ли да се включи при
определяне размера на обезщетението. Според настоящия състав отговорът на този въпрос е
положителен, като аргументите за това са следните: допълнителното възнаграждение се
заплаща заедно с основното такова и е в зависимост от отработеното
време. То участва и в брутното трудово възнаграждение при начисляване на платен годишен
отпуск и обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, според
представените по делото фишове за заплати. На следващо място допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е начислявано върху сбора от
основната заплата и допълнителното трудово възнаграждение по Трудов договор и ВПРЗ. И
не на последно място, видно от представения трудов договор между ищеца и ответника, в
чл.1, ал.3 от същия, страните са уговорили, че след приспадане на всички дължими данъци и
осигуровки, служителят ще получава нетно месечно възнаграждение в размер на 15000 лв.,
платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася по банков път, по
посочена от служителя банкова сметка. От така уговореното следва да се приеме, че
работодателят е приел, че допълнителното трудово възнаграждение има постоянен характер,
Без допълнителното трудово възнаграждение, размерът на брутното трудово
възнаграждение е 5650 лв., а с него – 17232,50 лв. Страните са уговорили нетен размер от
15 000 лв. месечно, т.е. няма как нетното възнаграждение, уговорено писмено между
страните да е в по-висок размер от брутното такова. Следва да се отбележи и
4
обстоятелството, че това трудово възнаграждение присъства във всички представени
фишове за заплати и при стария и при новия работодател, което също води до извод, че
същото е с постоянен характер и следва да се включи при определяне размера на
обезщетението.
По отношение размера на претенциите – същите са установени от вещото лице по
допусната експертиза и вследствие на направеното изменение на исковете в съдебно
заседание, съответстващо на заключението, съдът намира, че същите са основателни в
пълния заявен размер.
Предвид основателността на главните искове, основателна е и акцесорната претенция
за присъждане на законна лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията.
С оглед изхода на делото, право на присъждане на разноски в негова полза има ищецът.
Искането за присъждането им е направено своевременно и са представени доказателства за
тяхното извършване, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, което според настоящия състав е
основателно, тъй като съгласно т.16 от ТР 6/2012г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7, ал.1,
т.1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който гласи: за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: по дела за отмяна на
уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на
минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за
правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
В настоящия случай размерът на възнаграждението, определен в съответствие с
горепосочените ТР и Наредба е в общ размер от 1866 лв. за двата иска. Претендират се 4900
лв. адвокатски хонорар. С оглед броя на исковете и броя на съдебните заседание, съдът
намира, че претендирания в настоящия случай хонорар следва да се намали наполовина, т.е.
следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 2450 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда.
В случая, на основание чл. 83, ал. 1, т. 1, предл. 1 ГПК такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, какъвто е и настоящия
случай. Дължимата държавна такса е в общ размер на 1537,52 лева, по двата иска /539,60 лв.
– по първия и 997,92 лв. – по втория/. В тежест на ответника следва да се възложи и сумата
от 175 лв. – разноски за експертиза, платени от бюджета на съда. Дължимите суми следва да
бъдат внесени от ответника в полза на Районен съд – Бургас.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *, офис сграда №3, представлявано от П.И.Д., да заплати на
Р. А. Ф., ЕГН: **********, чрез адв. Г. С., със съдебен адрес: *, следните суми: сумата от
13 490,09 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода
28.03.2023г. – 18.04.2023г.; сумата от 24 947,92 лв., представляваща разликата в заплатите му
при ответника и при новия работодател – УМБАЛ „Дева М.“ ЕООД, за периода 19.04.2023г.-
27.09.2023г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска,
до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *, офис сграда №3, представлявано от П.И.Д., да заплати на
Р. А. Ф., ЕГН: **********, чрез адв. Г. С., със съдебен адрес: *, сумата от 2450 лева,
представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Многопрофилна болница за активно лечение „Сърце и мозък“ ЕАД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление *, офис сграда №3, представлявано от П.И.Д., да заплати на
Районен съд – Бургас сумата от 1537,52 лв. – държавна такса и 175 лева – възнаграждение за
експертиза, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на постановяването му - 10.12.2024г., за което страните са уведомени с
протоколно определение от 26.11.2024г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6