Р Е Ш Е Н И Е
№ ..
16.04.2015
година,гр.Велинград.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД на шестнадесети април ,две хиляди и петнадесета година,в
публично заседание в следния с ъ с т а в:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:НАТАША ДАСКАЛОВА
СЕКРЕТАР:В.Ш.
като разгледа
докладваното от районния съдия НАТАША ДАСКАЛОВА дело № 179 по
описа за 2015 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава втора “Производство за налагане на мерки за защита от домашното насилие” по Закона за защита от домашното насилие.
С молбата си молителката Х.Н.Г.,***, с ЕГН **********,на
основание чл. 8,т.1 от ЗЗДН п р о т и в П.Н.Г. ***,с ЕГН **********,
, постъпила в съда
на основание чл. 4,ал.2 от ЗЗДН, твърди че лицето
е неин брат ,като на 04.03.2015 година я обиждал, псувал и й се заканвал т.е
упражнили върху нея акт на домашно насилие.
Ответника твърди ,че не е извършил акт на
домашно насилие спрямо молителката.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Страните по делото са брат и сестра. Те живеят в съсобствена къща в гр. Велинград, ул. „***" № 28, която им е
дарение от родителите им, като молителката
живее с майка си и баща си и приятеля си Б.С. на първия етаж, а брат й
със семейството си на втория етаж. Отношенията между страните по делото са
влошени ,като това обстоятелство не се отрича от тях ,но молителката твърди ,
че причината за това е, че майка й - М.В.Г. е поискала тя да се грижа за нея и
е взела дебитната си карта от брат й и я дала на нея , а ответника – че
причината за това е обстоятелството ,че са започнали да липсват негови вещи ,в
т.ч. дърва и дървен материал .
На 04.03.2015 г., в около 09.30 часа молителката и
майка й пиели кафе в една от стаите ,ползвана от молителката ,като в
този момент тя отворила прозорец, за да прибере завивки ,като в същия момент в
близост до този прозорец бил ответника – П.Г.. Същият видял сестра си и
започнал да я псува и да й вика , като я питал дали са смотали и материала му ,
като същевременно я наричал “боклук” , “улава” и “курва” и й се заканвал . Тези думи и закани
били чути от майката на страните – свидетелката М.Г., като същата освен това
установява , че дъщеря й била разтревожена ,веднага й приповторила обидите и
заканите на брат си и изтичала към стаята на свидетеля Н.Г. – баща на страните
. Молителката и свидетелката М.Г.
твърдят , че при влизане в тази стая Х.Г. е припаднала , а свидетеля Н.Г. – че
тя само е седнала на пода и не преставала да говори , споделяйки с него , че
брат й се е разправял с нея за липсата на материал. След това молителката и
родителите й се качили на втория етаж при съпругата на ответника , но тя казала
, че нищо не е чула. След това ,молителката се обадила по телефона на свидетеля
С. и споделила ,че е обиждана от брат си и че той й се е заканвал ,поради което
свидетеля я посъветвал да се обърне към органите на МВР. Затова Х.Г. посетила
сградата на РУП – Велинград ,където провела разговор със свидетеля З. , който твърди
, че е разбрал че между нея и брат й има имотен спор ,че е имало разправия
между тях , но не уточнява какъв е бил характера на същата ,както и че е дал
съвет на молителката да се обърне към органите на МВР , след като заведе там и родителите си. Въпреки, че не установява обстоятелства за
споделени данни за домашно насилие , полицейския служител З. е разяснил
процедурата на молителката за подаване на молба
чрез РУП – Велинград или директно до съда по Закона за защита от домашно
насилие. Във връзка с твърденията на ответника П.Г. , че от дома му
непрекъснато са изчезвали негови вещи , свидетеля К. – зет на страните установява ,че
пред него ответника е споделил , че му липсват дърва и дървен материал и че той
се съмнява в молителката , свидетеля С. и свидетелката М.Г. . От друга страна
свидетеля Н.Г. също твърди , че тези три лица – наричани от него тройката , не
си купуват дърва ,но установява ,че всеки ден с колата си свидетеля С. кара или
отпадъци от строителството или нарязани дърва , но не сочи обстоятелства , че
те се отопляват от дърва или дървен материал закупувани от сина му или от него
самия . Освен всичко изложено до тук ,
свидетелите М.Г. и Н.Г. установяват ,че дъщеря им е имала проблеми с употреба
на алкохол ,лекувала се е ,включително и чрез приемане на медикаменти ,но те са
категорични ,че от около година и половина молителката Г. не употребява
алкохол,като на свидетеля Г. не му е известно тя да приема медикаменти в
момента ,във връзка с алкохолната си зависимост.
Съдът прие за установени посочените
обстоятелства,като взе предвид приложените към молбата и приети по време
на съдебното производство Декларация
по чл. 9,ал.3 от ЗЗДН,подписана от молителката, Н.А. № 399,т.ІІ,рег.№ 3496
,н.д. № 518/1999 г. на нотариус Георги Халачев, както и показанията на свидетелите М.Г. , Б.С.,С.К. тъй като същите са
последователни и непротиворечиви. Освен това, СЪДЪТ взе предвид и показанията
на свидетеля Н.Г. , тъй като този свидетел описва поведението на молителката
непосредствено след разговора с брат й ,като той не е чул този разговор .
обстоятелството ,че молителката не е споделила с баща си отправените към нея псувни и обиди не води до
извода , че ответника не е изрекъл същите. Единствения очевидец на случилото се
между страните по делото е свидетелката М.Г.
, на която съдът дава вяра , тъй като не са налице обстоятелства, които
да сочат че показанията са й недостоверни и че тя не е имала възможност да
възприеме казаното от ответника. Нещо повече, нейните показания се потвърждават
от показанията на свидетеля С. , пред който по телефона молителката веднага е
споделила за случилото се , както и от показанията на полицейския служител З. ,
пред който още същия ден молителката е изложила жалбата си устно и затова той й
е разяснил реда за защита по Закона за защита от домашно насилие.
Поради изложеното до тук, СЪДЪТ счита , че МОЛБАТА е допустима :същата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН от акта на
домашно насилие от молителката , която
е пострадало
лице по смисъла на закона и за нея възниква възможността да предяви молба
за защита срещу ответника – брат ,т.е. е подадена от легитимирано лице по смисъла на чл.3, т.6 от ЗЗДН. Разгледана по същество
молбата е основателна:Със ЗЗДН се предоставя защита на лицата,
пострадали от домашно насилие, което съгласно чл.2 от същия закон е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено
спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във
фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.Установи се от
доказателствата по делото, че молителката е лице, пострадало от домашно насилие, тъй като спрямо
нея е извършен акт на психическо насилие : на 04.03.2015 година ответника П.Н.Г. я обиждал, псувал и й се
заканвал ,т.е упражнил
върху нея акт на домашно насилие .
Защо СЪДЪТ приема тези обстоятелства са изложени съображения във фактическата
обстановка. Към всичко това следва да се добави и установения повод за
осъществяване на акта за домашно насилие от страна на ответника , а именно ,
наличие на съмнения у него че молителката и лицето с което живее на съпружески
начала – свидетеля С. без негово знание и съгласие се разпореждат с негови
вещи.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице предпоставките на закона да се у в
а ж и молбата и се постановят мерки по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН – задължаване на извършителя да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалото
лице Х.Н.Г.,***,
с ЕГН **********. За
да наложи тази мярка, съдът взе предвид искането на молителката и обстоятелствата
, при които е извършен акта на домашно насилие.
Следва на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН
на извършителя да
се наложи г л
о б а в размер на 200 лв., платима в
полза на Държавата по бюджета на съдебната власт и да се издаде служебно
изпълнителен лист.
Като
последица от уважаването на молбата и на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да заплати държавна такса в размер на 25 лв. и 5 лв. за
служебното издаване на изпълнителен лист, а на молителката разноски по делото –
140 лева – адвокатски хонорар;
Водим от изложеното
и на основание чл.15 от Закона за защита
от домашното насилие, ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И :
УВАЖАВА молбата на Х.Н.Г.,***,
с ЕГН **********, п р о т и в П.Н.Г. ***,с ЕГН **********, като налага следната мярка за защита от домашното насилие:
- ЗАДЪЛЖАВА
извършителя П.Н.Г. ***,с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ срещу
молителката Х.Н.Г.,***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА П.Н.Г.
***,с ЕГН **********, да заплати на:
-
Държавата по бюджета на съдебната власт
г л о б а в размер на 200 /двеста/ лева и 5 /пет/ лева такса за
служебното издаване на изпълнителен лист;
-
РАЙОНЕН СЪД град ВЕЛИНГРАД т а к с
а в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/
+ 5 /пет/ лева за служебното издаване на изпълнителен лист ;
-
на Х.Н.Г.,***, с ЕГН ********** – сумата 140 лева / сто и
четиридесет лева/ разноски по делото ;
Въз основа
на съдебното решение да се ИЗДАДЕ заповед за
защита в полза на молителката, като се посочат последиците при
неизпълнението й по чл.21, ал.2 от ЗЗДН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Пазарджик в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Заповедта
подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването не спира изпълнението на
заповедта.
Преписи от
решението и заповедта да се връчат на страните и РУП- Велинград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: