Определение по дело №379/2022 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 764
Дата: 28 юни 2022 г.
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20225500500379
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 764
гр. Стара Загора, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500379 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано по частна жалба на Т. К. Р. от гр.С.З., действаща чрез адв.
З.Д. срещу разпореждане № 2104/06.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 4610/2021 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставено без разглеждане като
просрочено подаденото от частната жалбоподателка възражение по чл.414а от
ГПК срещу заповед № 1639/08.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по същото частно гражданско дело.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на
обжалвания съдебен акт поради нередовност на процедурата по връчване на
заповедта за изпълнение.
Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане.
В законоустановения срок насрещната страна „А.к.п.з.“ООД е подала
отговор на частната жалба, с който я е оспорила като недопустима и
неоснователна.
Претендира за прекратяване на производството, евентуално – за
оставяне на жалбата без уважение, както и за присъждането на разноски,
включая юрисконсултско възнаграждение
След запознаване с материалите по делото, въззивният съд намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Заповедното производство по ч.гр.д.№ 4610/2021 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора е било образувано по заявление на „А.к.п.з.“ООД за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
срещу Т. К. Р. за сумите съответно от 999,68 лв. – главница; 79,20 лв. –
договорна лихва за периода от 20.02.2020 до 06.08.2020 г.; 112,69 лв. –
законна лихва за периода от 07.08.2020 г. до 24.09.2021 г. и законната лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Искането на заявителя е било уважено и съдът е издал заповед №
1
1639/08.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредил Т. К. Р. да заплати на „А.к.п.з.“ООД сумите съответно от
999,68 лв. – главница; 79,20 лв. –договорна лихва за периода от 20.02.2020 до
06.08.2020 г.; 112,69 лв. – мораторна лихва за периода от 07.08.2020 г. до
24.09.2021 г. и законната лихва от 07.10.2021 до изплащане на вземането,
както и разноски в общ размер от 100 лв., представляващи сбора от платената
държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 75 лв.
Заповедта за изпълнение е била връчена на Т. К. Р. по реда на чл.47, ал.5
от ГПК чрез залепване на уведомление по регистрираните и постоянен и
настоящ адрес, като с разпореждане от 14.12.2021 г. заповедният съд е приел
връчването за редовно на 30.11.2021 г.
С разпореждане от 20.01.2022 г. заповедният съд е разпоредил
издаването на изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение
вземания в полза на „А.к.п.з.“ООД.
На 31.03.2022 г. Т. К. Р. е подала по пощата възражение по чл.414а от
ГПК срещу заповедта за изпълнение.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е оставил
възражението без разглеждане като е приел, че е подадено след предвидения в
закона срок.
Въззивният съд намира, че подадената от Т. К. Р. частна жалба е
недопустима, т.к. е подадена срещу неподлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт.
В настоящият случай, макар и да се касае за възражение по чл.414а от
ГПК, следва да намери приложение даденото с ТР № 4/2014 г. по тълк.д.№
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.5а задължително указание по приложението
на закона, съгласно което в хипотезата на чл. 410 ГПК липсва правен интерес
за длъжника от самостоятелна защита срещу преценката на заповедния съд
дали възражението по чл.414, ал.2 от ГПК е подадено в срок, тъй като
защитата му се реализира по реда на чл. 407 ГПК.
Това тълкуване на закона е относимо и за извършваната от заповедният
съд проверка дали възражението по чл.414а от ГПК срещу заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено в срок, т.к. срокът за подаване на
възраженията по чл.414 и чл.414а от ГПК е един и същ, и двете представляват
различни форми на едно и също процесуално средство за защита на длъжника
срещу издадената срещу него заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК.
По изложените съображения Старозагорският окръжен съд намира, че
частната жалба на Т. К. Р. срещу разпореждане № 2104/06.04.2022 г. по ч.гр.д.
№ 4610/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело-да бъде
прекратено.
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът по частната жалба „А.к.п.з.“ООД
има право на разноски на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
2
Такива следва да му се присъдят за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.26 от наредбата за заплащането на правната помощ на
50 лв.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от Окръжен съд –
Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Т. К. Р. от гр.С.З.,
действаща чрез адв. З.Д. срещу разпореждане № 2104/06.04.2022 г. по ч.гр.д.
№ 4610/2021 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставено без
разглеждане като просрочено подаденото от частната жалбоподателка
възражение по чл.414а от ГПК срещу заповед № 1639/08.10.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по същото
частно гражданско дело.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 379/2022 г. по описа на
Окръжен съд- Стара Загора.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Т. К. Р., ЕГН – **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр.С.З., *** да заплати на „А.к.п.з.“ООД, ЕИК
№ ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от
законния си представител Я.Б.Я. – управител, сумата от 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение в настоящото
производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3