РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. В., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 39 раздел І ГПК /Обжалване
действията на съдебния изпълнител от длъжника поради отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното производство -чл.435 ал.2 т.6 ГПК/.
Образувано е по жалба на Е. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу
постановление от 31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20188980402027 на
Частен съдебен изпълнител С. Н. при Окръжен съд - В., с което ЧСИ е отказал
да прекрати изпълнителното производство.
Поддържа се ,че същото е неправилно и незаконосъобразно поради следното:
Излага се, че с Решение № 23 от 29.08.2016 г. по търговско дело № 26/2016 г.
на Окръжен съд - В., вписано в Търговския регистър на 29.09.2016 г. с №
20160929105011, постановено на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ била обявена
неплатежоспособността на длъжника в качеството му на ЕТ „Е.Е.- Е. К.” (с
предишен ЕИК ..), било открито производство по несъстоятелност срещу него
и бил обявен в несъстоятелност. Със същото решение било допуснато
обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху имуществото, а
производството по несъстоятелност било спряно на основание чл. 632, ал. 1 от
1
ТЗ.
С Решение № 126 от 08.11.2017 г. по търговско дело № 26/2016 г. на Окръжен
съд- В. вписано в Търговския регистър на 10.11.2017 г. с № 20171110150645 ,
постановено на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, било прекратено
производството по несъстоятелност и жалбоподателят бил заличен от
Търговския регистър като ЕТ „Е.Е. - Е. К.” с ЕИК... Нито един от кредиторите
, вкл. и „Б. П. Б.“ АД / с правоприемник Ю. Б. АД/, не заплатил необходимите
за издръжката на производството по несъстоятелност разноски, на основание
чл. 629 б от ТЗ.
Поддържа ,че Е. М. К. с ЕГН ********** и ЕТ „Е.Е. - Е. К.” с ЕИК .. са един
и същи правен субект.
Съгласно чл. 739, ал. 1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело №
2/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия ако изначално
липсва имущество, формиращо масата на несъстоятелност, както и
възможност за нейното попълване, да се отрече приложението на чл. 739, ал.
1 ТЗ в хипотеза на чл. 632, ал. 4 вр. ал. 1 ТЗ означава да се узакони
възможността кредиторите да могат да търсят изпълнение на вземания,
възникнали до приключване на производството по несъстоятелност въз
основа на новопридобито от длъжник - едноличен търговец имущество. Това
не само противоречало на универсалния характер на производството по
несъстоятелност, но и създавало дуалистичен режим по отношение на
длъжниците в зависимост от правноорганизационната им форма. Когато
производството по несъстоятелност бъде прекратено с решение по чл. 632, ал.
4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се
погасявали на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и
източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на
длъжника.
Съгласно тълкувателното решение на ВКС било без значение дали
задълженията са натрупани в качеството на физическо лице или в
качеството на едноличен търговец. И в двата случая същите се погасявали на
основание чл. 739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
2
В тълкувателното решение било отречено становището, изразено в Решение
№ 101/06.12.2018 г. по гражданско дело № 315/2018 г. на Окръжен съд - В. Т.
цитирано в обжалваното постановление за отказ на ЧСИ В. Т.
Сочи,че в тази връзка с молба вх. № 15025/22.08.2022г., след постановяване
на горецитираното Тълкувателно решение № 2 от 13.07.2020 г. по
тълкувателно дело № 2/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска
колегия, поискал от ЧСИ С. Н. да прекрати изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20188980402027, тъй като ВКС изрично е постановил,
че нормата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ е приложима и в този случай, но с
обжалваното постановление било отказано прекратяване на изпълнителното
производство.
Отбелязва, че с Решение № 48 от 20.05.2022 г. по административно дело №
55/2022 г. на Административен съд - В. бил отменен отказ с изх.№210005-
178-0031778/14.12.2021г на Главен публичен изпълнител при Териториална
дирекция на НАП - В. Т., за прекратяване на производството по изпълнително
дело № **********/2014г., образувано срещу жалбоподателя.
Сочи ,че незаконосъобразно ЧСИ В. Т. отказва да се съобрази със
задължителните указания, дадени от ВКС с това тълкувателно решение. На
основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения
и тълкувателните постановления били задължителни за органите на съдебната
и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове.
Поддържа ,че задълженията му по изпълнителното дело са погасени на
основание чл. 739, ал. 1, вр. чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради което изпълнителното
производство следвало да бъде прекратено. Цитираното тълкувателно
решение на ВКС било изрично в този смисъл .
Иска се да бъде постановено решение,с което да се отмени Постановление от
31.10.2022 г. по изпълнително дело № 20188980402027 на Частен съдебен
изпълнител С. Н. при Окръжен съд - В., с което ЧСИ е отказал да прекрати
изпълнителното производство образувано спрямо длъжника Е. М. К. с ЕГН
**********, в качеството му на физическо лице.
Взискателят „С.Г.Г.“ЕАД е представил писмени възражения, в които изразява
доводи относно неоснователността на жалбата.Поддържа се, че Тълкувателно
решение № 2 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на Върховен
3
касационен съд, Търговска колегия, на което жалбоподателят се позовава е
постановено след прекратяване на производството по несъстоятелност и е
неприложимо в конкретния случай, тъй като не му е придадено обратно
действие. Сочи се още, че отговорността на физическото лице продължава да
съществува, независимо дали е загубило качеството си на търговец, както и
че в случаите на чл.632 от ТЗ постановяването на решение за обявяване на
длъжника в несъстоятелност не е достатъчно условие кредиторът да предяви
вземанията си, тъй като не съществува възможност да се изготви списък на
вземанията на кредиторите от синдик, поради което и не може длъжникът да
възразява, че вземането не е предявено в производството по несъстоятелност.
ЧСИ Н. е изложил мотиви, в които поддържа ,че жалбата е неоснователна.
Сочи, че се въвежда материалноправно възражение като основание за
прекратяване на изпълнителното производство, по което съдебният
изпълнител не е компетентен да се произнася, а единствено съд в исков
процес.
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът прие за
установено от фактическа страна следното :
Изпълнително дело № 20188980402027 на частен съдебен изпълнител С.
Н. при Окръжен съд - В., е образувано на 05.12.2018г. по подадена молба от
„Б. П. Б.“ АД срещу М. Е.ов К. и Е. М. К.,съгласно изпълнителен лист
№107/06.04.2016г., издаден на основание влязло в сила решение
№381/07.10.2015г. по т.д.№608/2013г. на ОС Б..
По делото е постъпила молба от длъжника Е. М. К., с която се иска
изпълнителното производство по същото да бъде прекратено, тъй като с
решение № 126/ 08.11.2017г. по търговско дело № 26/2016г. по описа на ВОС
/приложено към молбата/, вписано в Търговския регистър на 10.11.2017г., е
заличен ЕТ „Е.е. - Е. К.“, ЕИК ...
Съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение с мотива ,че се
въвежда материалноправно възражение като основание за прекратяване на
изпълнителното производство, по което съдебният изпълнител не е
компетентен да се произнася, а единствено съд в исков процес. Изложил е , че
в действащото законодателство , с изключение на нормата на чл.433, ал.1, т.1
ГПК не се предвижда възможност съдебния изпълнител да се произнася по
материалноправни възражения, поради което с обжалваното постановление
4
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство по
изпълнително дело № 20188980402027 образувано срещу Е. М. К., ЕГН
**********, гр. В.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна
страна за установено следното :
Жалбата е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице и срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и като такава е
допустима.
Същата обаче, е неоснователна поради следното :
Императивната разпоредба на чл.433 ал.1 ГПК,е тази, която визира
основанията за прекратяване на изпълнителният процес, при наличието на
които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати делото. Основанията са
посочени изчерпателно, което изключва разширително тълкуване. В жалбата
не се сочи нито едно от посочените основания, а жалбоподателят се позовава
на основание, посочено в Търговския закон чл.739, ал.1, вр. с чл.632, ал.4 -
погасяването на вземането.Това основание обаче не е сред изчерпателно
посочените в чл.433 ал.1 ГПК основания. Фактите и обстоятелствата, на
които се позовава жалбоподателят следва да бъдат установени по надлежния
ред, тъй като не е в правомощията на съдебния изпълнител да се произнася
налице ли е погасяване на задължението.
Водим от горното и на основание чл.437 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Е. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В.
срещу постановление от 31.10.2022 г. по изпълнително дело №
20188980402027 на Частен съдебен изпълнител С. Н. при Окръжен съд - В., с
което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6