Решение по дело №768/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.607 и сл. ТЗ и е образувано по молба „СИБАНК”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц. Б. І.” № 1, представлявано от пълномощника Б. С. М. насочена против „Стар Конфекс”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., И. З. 1, представлявано от управителя Хенк Ливен Бейтебир.

Твърди се в молбата, че ищецът е кредитор на ответника с изискуеми вземания по договор за банков кредит овърдрафт № MS08-00020/11.03.2008 г., с който банката ищец отпуснала на ответника сумата от 50 000 евро за оборотни средства, с краен срок за издължаване 20.03.2010 г.

Същият бил анексиран на два пъти – на 15.05.2008 г. и на 27.06.2008 г., с които се уредил допълнителен срок за учредяване на обезпечение по кредита.

С друг договор за банков кредит – MS08-00019/11.03.2008 г. банката отпуснала на ответника сумата от 50 000 евро за инвестиционни цели – закупуване на машини, с краен срок на издължаване 20.04.2011 г.

Този договор също бил анексиран на два пъти.

За обезпечение вземанията на банката и по двата договора за банков кредит били учредени особен залог на движими вещи, собственост на ответника /подробно описани/, особен залог на съвкупност от движими вещи, собственост на същото дружество /подробно описани/ и особен залог върху настоящи и бъдещи вземания /конкретизирани/.

Поради нередовното внасяне на вноските двата кредита били обявени за предсрочно изискуеми, считано от 02.11.2009 г.

След това длъжникът продължил да извършва плащания по двата кредита, поради което и по взаимно съгласие на страните се постигнало споразумение за по-нататъшно погасяване на задълженията.

Съгласно същите, крайният срок за погасяване на задълженията на ответника към ищцовата банка бил 20.07.2012 г.

Задълженията по споразуменията се изпълнявали нередовно, като длъжникът извършвал макар и частични плащания дори след крайния срок на издължаване.

Последното плащане за погасяване на задълженията по посочените кредити от страна на длъжника било извършено на 07.01.2013 г., в размер на 2 000 лв.

След тази дата до настоящия момент длъжникът не извършвал редовни плащания за погасяване на задълженията си към банката ищец.

Междувременно последната разбрала, че длъжникът е подал сам молба за обявяването му в несъстоятелност – т.д. № 36/2013 г. по описа на ОС Б..

Поддържа се, че към 18.07.2013 г. размерът на изискуемите и неплатени в срок парични задължения на ответника по първия от договорите за кредит е в размер на 23 281,20 евро, от които 22 027,47 главница и 1 253,73 евро лихва, а по втория – 21 222,67 евро, от които 19 837,92 евро просрочена главница и 1 129,11 евро просрочена лихва и 25.67 евро разноски, извършени от банката по реда на ЗОЗЗИ.

С оглед спирането на плащанията от страна на длъжника по изискуемите вземания на банката и извършения анализ на финансовото му състояние за банката било очевидно, че ответника не е в състояние да изпълни изискуемите си и безспорни парични задължения, произтичащи от сключените между страните по делото търговски сделки – договори за кредит.

Наред с това дружеството имало и задължения към персонала, бюджета и други банки.

Затова и се поддържа, че е неплатежоспособно и не може да покрива своите задължения. Това му състояние било трайно и не се подобрявало.

Счита се, че началната дата на несъстоятелността е 08.01.2013 г.

Освен това продължаването на дейността на Стар-Конфекс Е. можело да доведе до влошаване на неговото положение и положението на контрагентите му в стопанския оборот, като продължаването на дейността на търговеца щяло да увреди масата на несъстоятелността. Затова се счита, че следва да се приложи хипотезата на чл.630, ал.2 ТЗ.

Във връзка с гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви неплатежоспособността на Стар-Конфекс Е., да открие производство по несъстоятелност на същото дружество, да постанови общ запор и възбрана върху имуществото му, да обяви същия търговец в несъстоятелност; да определи начална дата на неплатежоспособността – 08.01.2013 г., да постанови прекратяване на дейността му и прекратяване правомощията на органите на длъжника, да лиши длъжника от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността.

Към молбата са приложени писмени доказателства.

В хода на производството са събрани допълнителни такива, като е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като събрази твърденията на молителя и данните по делото, намира от фактическа страна следното:

Търговецът ответник е вписан в ТР към АП.

Няма спор по делото, че преди образуването му ответникът сам е депозирал молба то ОС Б. с искане да бъде обявен в несъстоятелност, поради невъзможността да изпълни свои задължения, произтичащи от търговската му дейност, по която молаб е било образувано т.д. № 36/2013 г. по описа на ОС Б..

Установява се от приобщените писмени доказателства, че между страните по делото са били сключени два договора за банкови кредити - №№ MS08-00019 и MS08-00020, и двата от 11.03.2008 г., в последствие анексирани.

По всеки един от договорите ищцовата банка отпуснала, при посочените в тях условия, сумата от по 50 000 евро на ответното дружество.

Същите са били обявени за предсрочно изискуеми, а в последствие и по отношение на тях е било сключено допълнително споразумение, по което ответникът отново спрял плащания.

Според приложените извлечения от банката ищец към момента изискуемите и неплатени в срок парични задължения на ответника по договор № MS08-00020 е в размер на 23 281,20 евро, от които 22 027,47 главница и 1 253,73 евро лихва, а по договор № MS08-00019 – 21 222,67 евро, от които 19 837,92 евро просрочена главница и 1 129,11 евро просрочена лихва и 25.67 евро разноски, извършени от банката по реда на ЗОЗЗИ.

За обезпечение на вземанията си банката е сключила с ответника и договор за особен залог на движими вещи от 08.08.2008 г. и договор за особен залог на съвкупност от движими вещи от 11.03.2008 г.

Установи се от приобщеното писмо от сектор „ПП” при ОД на МВР Б., че на името на Стар-Конфекс Е. няма регистрирани ППС, а от писмо от 08.08.2013 г. на съдията по вписвания към СВ Б., че по персоналната партида на същото дружество няма извършени вписвания, отбелязвания и заличавания на актове, касаещи недвижими имоти на територията на РС Б..

Според постъпилата служебна бележка от ТД на НАП срещу ответното дружество има образувано производство по принудително изпълнение по изп.д. № 678/2013 г. и има наложени обезпечителни мерки върху имущество на длъжника – запор върху всички негови банкови сметки и по отношение на общо три броя леки автомобили /подробно описани/, като няма започнато принудително изпълнение към имуществото.

От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа която съдът кредитира, т.к. е изготвена въз основа на наличната информация при страните по делото и не се оспори, че кредитите на ищеца са осчетоводени при ответното дружество като краткосрочни задължения.

Според анализа на структурата на активите на ответника за периода 01.01.2007 г. – 31.12.2012 г. докато за предходните години има намаления и слабо увеличение, през 2012 г. общият размер драстично намалява от 1 286 хиляди лв. на 488 хиляди лева, а към датата на подаване на молбата за обявяване в несъстоятелност активите са 473 хиляди лева, т.е. за около 7 месеца изменението е в посона намаление спрямо 2012 г. с 15 хиляди лева.

Освен това анализът на структурана на активите сочи, че относителния дял на дълготрайните и краткотрайни активи през анализирания период варира в рамките на 13,06% до 33,33% за дълготрайни от общия размер на активите и между 86,94% до 66,67% за краткотрайните активи.

Най-голям дял в началото на периода заемат краткосрочните вземания, които за 2008 г. представляват 74,61%, като в последствие бележат постоянна тенденция на намаляване и към края на периода са 21,14%, което е оказало решаващо значение върху показателя за бърза ликвидност.

В края на анализирания период дружеството разполагало с 45,24% материални запаси и 20,96% вземания и 0,42% налични парични средства, които са крайно недостатъчни за покриване на задълженията му.

В пасивите на ответното дружество също настъпили промени, които в абсолютно стойности са посочени от вещото лице.

Анализът на същите сочи, че най-добри резултати от стопанската си дейност ответното дружество реализирало през 2011 г. – печалба от 7 000 лв., като за останалите години от анализирания период, дружеството реализира загуба. Влошаването на резултата от дейността се задълбочава през 2012 г., когато реализираната загуба е 782 хиляди лева. За периода 01.01.2013 – 22.07.2013 г. дружеството реализира загуба в размер на 37 хиляди лева.

Собственият капитал на дружеството е намалял от 518 хил.лева през 2008 г. на 233 хил.лева за 2009 г., а през 2010 г. – до 109 хил.лева. Съответно през 2011 г. е 138 хил.лева, за 2012 г. - /-1 156 хил.лева/, а към 22.07.2013 г. - /-1 193 хил.лева/.

От друга страна тенденция е от 2008 г. към трайно задлъжняване на ответното дружество към финансови институции, вкл. и към персонала за неизплатени работни заплати – от 92 хил.лева през 2008 г. на 250 хил.лева към 22.07.2013 г.

Освен това в пъти са увеличени осигурителните задължения към НОИ – от 39 хил.лева през 2008 г. на 399 хил. лева към 22.07.2013 г.

Прогресивно са нараснали и данъчните задължения – от 11 хил. лева пред 2008 г. на 145 хил.лева към 22.07.2013 г.

Другите краткосрочни задължения възникват през 2009 г. – в размер на 2 хил.лева, а към 15.01.2013 г. техният размер е увеличен на 588 хил.лева, след което са трансформирани в дългосрочни задължения.

На самостоятелно основание в баланса за 2012 г. размерът на общо привлечения /заемен/ капитал е 1 644 хил.лева, при размер на собствения /-1 156 хил.лева/.

Последното сочи на извод за декапитализация на дружеството, т.к. собствения капитал е отрицателна величина.

Общата сума на вземанията по баланса към 22.07.2013 г. е в размер на 100 хил.лева, като сумата включва авансово платения данък върху печалбата – 1 377 лв. и 98 510,20 лв., със срок на вземане до 1 год., която сума представлява салдо по сметка 411 – клиенти – 98 хил. лева вземания от клиенти.

На базата на представените баланси за периода 2008 г. – 2012 г. се установява, че коефициентът за обща ликвидност намалява, като от 1,31 през 2008 г. за 2013 г. е 0,19.

Тези стойност сочат, че с всичките си налични краткотрайни активи ответникът може да заплати текущите си задължения, като почти не разполага с оборотни средства за продължаване на дейността си.

За 2012 г. и към 22.07.2013 г. ответното дружество с всичките си налични краткотрайни активи е в състояние да изплати само 20 – 19% от текущите си /краткосрочни/ задължения.

Анализът на структурата на активите навежда, че през анализирания период размерът им има твърде променлив характер, като през 2012 г. – 2013 г. най-голям относителен дял от стойността на краткотрайните активи имат материалните запаси, съставляващи 58,78 – 67,71%.

Коефициентът за бърза ликвидност, който показва непосредствената готовност на дружеството да обслужи краткосрочните си задължения към кредиторите в случая са критични, като стойностите към 2012 – 2013 г. са под критичната точка от 0,5. Този факт сочи, че с наличните си по-бързо ликвидни краткотрайни активи ответното дружество не може да покрие краткосрочните си задължения.

В цифри към 2012 г. дружеството може да плати само 7% от тези задължения.

Коефициентът на незабавна ликвидност показващ достатъчно ли са най-бързо ликвидните краткотрайни активи /финансови и парични средства/ за обслужване на краткосрочните задължения в случая сочи, че ответното дружество не може да плати краткосрочните си задължения, които са в размер на 1 632 799 лв.

От своя страна коефициентът на абсолютна ликвидност показващ способността на предприятието с наличните пари да изплати незабавно към даден момент краткосрочните си задължения сочи в случая, че с наличните си парични средства ответникът не може да плати краткосрочните си задължения.

Показателите за финансова автономност на предприятието, характеризиращи степента на финансова независимост от кредиторите и даващи информация за възможностите на търговеца да обслужва дългосрочните си задължения, който се изчислява като отношение на собствения към общия капитал за ответника в случая за целия период е отрицателна величина, като за крайния такъв е – 2,52.

Този факт показва, че още в началния период – 2008 г. само 32% от активите са закупени със собствени на дружеството средства, при оптимални стойности от 50% нагоре.

Изчислените показателите в случая сочели и че за 2008 г. - 2011 г. те са под долната граница, т.е. – 68% от активите са закупени с привлечени средства.

Налице е трайно влошаване на финансовата автономност на дружеството, траен процес на декапитализация, т.к. ответното дружество няма собствен капитал /той е отрицателна величина/.

Стойността на показателя финансова автономност е също отрицателна.

Коефициентът на финансова задлъжнялост, отразяващ размера на „претенциите” върху активите на дружеството от страна на кредиторите при оптимални стойности около и над единица в случая са също отрицателни /-1,40, -1,42/ в крайния период.

Финансовите резултати през годините винаги са загуба, с изключение на 2011 г., като загубата за 2012 г. е 782 хил.лева.

Според вещото лице ответното дружество не е в състояние да покрива краткосрочните си задължения за обследвания период, т.к. за 2010 г. нетния му оборотен капитал е равен на нула, а за следващите години е отрицателна величина.

Последното сочи, че е налице дефицит на оборотен капитал, т.е. дружеството не разполага с наличен такъв за да покрие краткосрочните си задължения.

Според експертизата последното плащане към банката ищец от страна на ответното дружество е извършено на 04.01.2013 г. /в размер на 2 000 лв./.

Общо задължението по двата кредита към ищцовата банка фигурира в счетоводството на дружеството в размер на 80 722,30 лв.

Според счетоводните регистри на банката ищец обаче то е в размер общо на 87 042,00 лв.

Първоначално задълженията на ответното дружество към ищцовата банка е било счетоводно отразено като краткосрочни задължения, а в последствие – отнесени към дългосрочни.

Вещото лице е докладвало, че срещу ответника има висящи изп.дела за индивидуално принудително изпълнение по ДОПК - № 978/2013 т. за сумата от 513 914,98 лв. публични задължения – дан.осигурителни вноски, ДДС, ДОД и задължения към инспекцията по труда.

Експертизата докладва и че ответното дружество има изискуеми задължения и към други търговци банки – Експрес банк, ОББ , Стопанска и инвестиционна банка , общо в размер на 256 646,01 лв., както и към други търговци /подробно посочени/ в размер на 29 910,24 лв.

Ответното дружество обаче погасило част от задълженията с периода от 01.01.2013 г. – 22.07.2013 г. общо в размер на 11 197,36 лв.

Последното плащане към кредитор е извършено през 2012 г. към НАП и представлява Данък върху доходите на физическите лица.

При гореустановеното от фактическа страна решаващият състав приема от правна следното:

Нормите на чл.608 ТЗ и чл.625 са установили кумулативно наличие на няколко предпоставки, за да бъде открито производство по несъстоятелност.

На първо място – молбата следва да е подадена от лице, посочено в нормата на чл.625 ТЗ.

В случая с оглед наведените твърдения в молбата, инициирала настоящето производство, поддържани в хода на целия процес от ищеца, съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като предявена от лице – банката ищец, претендиращо да е кредитор на дължника по търговска сделка – два договора за банков кредит.

Намира също, че разгледана по същество молбата е и основателна, предвид следното:

Установи се безсъмнено в настоящето производство, след преценка на всички приобщени доказателства, че ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ.

От друга страна установи се и безсъмнено, че е налице изискуемо парично задължение на длъжника – ответник към банката ищец по търговска сделка /два договора за банков кредит/, подробно обсъдени по-горе.

Това задължение е надлежно отразено и в счетоводството на ответника.

На самостоятелно основание изслушаната съдебно-икономическа експертиза по делото установи безсъмнено и фактът, че затруденията на ответника-длъжник не са временни, че той не разполага с активи, които да му позволят да покрие задълженията си към банката – кредитор, както и към другите си кредитори, без това да засяга интересите на последните, както и че състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно.

А както сочи нормата на чл.608, ал.2 ТЗ неплатежоспособността е обективно състояние и е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения, което състояние безспорно е налице по отношение на ответника.

Следва да се посочи, че последния не ангажира доказателства в настоящето производство, че е погасил паричните си задължения към ищеца, произтичащи от договорите за кредит, нито такива в насока, оборващи презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ.

За пълнота следва да се посочи още, че експертизата безсъмнено установи, че освен задълженията към банката ищец, ответника има непогасени такива и към множество други търговци, както и към НАП, като горният факт е отразен надлежно и в счетоводството на самия длъжник.

При приетото за установено от фактическа страна и най-вече от съдебно икономическата експертиза се налага изводът, че ответникът търговец е с декапитализиран собствен капитал и е неплатежоспособен – не разполага с необходимите парични средства в брой или по банкови сметки, както и с други бързоликвидни или каквито и да е активи, за да изплати задълженията си, както и затрудненията му в тази насока нямат временен характер.

Ето защо съдът намира, че са налице всички необходими кумулативни предпоставки от сложния фактически състав на неплатежоспособността и длъжникът е изпаднал в такова обективно състояние.

С оглед данните по делото следва да се приеме, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 08.01.2013 г., т.к. на 07.01.2013 г. банката ищец е отразила /получила/ последното извършено плащане от страна на длъжника.

Още повече, че както се посочи и по-горе, установи се че към този момент активите на ответника не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения, което сочи за наличието на обективното състояние на неплатежоспособност на същия.

В конкретния случай съдът намира, че следва да се постанови решение със съдържанието по чл.630, ал.2 ТЗ, предвид следното:

За да се постанови решение при тази хипотеза следва да е очевидно, че продължаването на дейността на търговеца би увредило масата на несъстоятелността.

В конкретния казус от доказателствата се установи категорично, че ответникът търговец не разполага с друго движимо имущество и материални запаси, вън от това, което служи като обезпечение на вземането на банката ищец срещу него.

От друга страна се установи също, че ответникът има изискуеми парични задължения по смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ към други кредитори банки и други търговци, вкл. и публични задължения, за събирането на които е образувано и изп.д.

На самостоятелно основание установи се от експертизата, вкл. и от разпита на вещото лице в с.з., че структурата на краткотрайните активи на ответника е предимно незавършено производство и материални запаси.

С оглед на горното решаващият състав намира, че продължаването на търговската дейност на ответника би увредило масата на несъстоятелността, доколкото същият не разполага с каквито и да е средства, с които да продължи производствената си дейност, респ. – да реализира средства, с които да покрива множеството си задължения.

Намира също, че едновременно с постановяване на решението следва да бъдат допуснати предвидените в чл.630, ал.1, т.4 ТЗ обезпечителни мерки – общ запор и възбрана върху цялото имущество на длъжника.

За временен синдик на ответника следва да бъда назначена С. И. Т., със служебен адрес гр.Б., ул.”Ц. И. Ш.”, бл.18, .5, ап.19, която следва да ангажира доказателства, че отговаря на изискванията чл.655 ТЗ и да даде писмено съгласие за назначаването й. На същата следва да бъде определено възнаграждение в размер на 500 лв. месечно.

Първото общо събрание на кредиторите следва да се насрочи за 22.01.2014 г. от 14,00 ч., което ще се проведе в съдебната палата гр.Б..

Мотивиран от горното и на посочените основания, Б.о. съд

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Стар Конфекс”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., И. З. 1, представлявано от управителя Х.Л. Б.

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА 08.01.2013 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Стар Конфекс”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., И. З. 1, представлявано от управителя Хенк Ливен Бейтебир.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „С. К.”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., И. З. 1, представлявано от управителя Х.Л. Б. и ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА МУ.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Стар Конфекс”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., И. З. 1, представлявано от управителя Хенк Ливен Бейтебир.

НАЗНАЧАВА за временен синдик С. И. Т., със служебен адрес гр.Б., ул.”Ц. И. Ш.”, бл.18, .5, ап.19.

НАСРОЧВА първо общо събрание на кредиторите на С. К.”Е., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Б., И. З. 1, представлявано от управителя Хенк Ливен Бейтебир за 22.01.2014 г. от 14.00 ч. в Съдебната палата – О.с. Б., ул.”Васил Левски” № 1.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Решението подлежи на обжалване пред в седмодневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: