Протокол по дело №33/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 668
Дата: 19 април 2022 г. (в сила от 19 април 2022 г.)
Съдия: Ивелина Владова
Дело: 20223100100033
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 668
гр. Варна, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100100033 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:19 часа се явиха:

Ищецът В. Н. Н., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, не се представлява.
Ответницата Т. К. АВР., редовно уведомена, явява се лично,
представлява се от АДВ. СОНЯ БЪЧВАРОВА , редовно упълномощена и
приета от съда от днес.

ИЩЕЦЪТ В.Н.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Съобразно мотивите на определение № 927/07.03.2022 г.

ИЩЕЦЪТ В.Н.: Поддържам иска. Моля да се направи поправка в
проекта за доклад от невярно заключение да се промени на неправилно и
грешно.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Оспорвам иска. Поддържам отговора на исковата
молба.

СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
1

ДОПУСКА изменение на доклада в частта по т. т. 1 и 5 да се чете:
експертизата е неправилна и грешна.

ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен.

ИЩЕЦЪТ В.Н.: Моля да приемете представените с исковата молба
писмени доказателства. Нямам други искания.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Направили сме искане за спиране на делото, което
не поддържаме. Нямаме други доказателствени искания. Представям списък с
разноски.

СЪДЪТ по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: съдебно-
психиатрична експертиза вх. № 21029; разпечатка от Закона за здравето – 5
страници; разпечатка от МКБ-10 – 3 листа; епикриза № 9035/08.06.2018 г.;
история на заболяването № 9035; удостоверение от 06.08.2021 г.;
регистрационна карта от 01.03.2019 г.; разпореждане №
03213744696/01.07.2021 г.; справка за актуалното състояние на всички
трудови договори на В.Н. от 14.07.2021г.; декларация за семейно и
материално положение;
С молба вх. № 1686/24.01.2022 г. – протокол № 1901 от с. з. проведено
на 02.11.2021 г.

С оглед изявленията на страните, СЪДЪТ счете делото за изяснено от
фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ИЩЕЦЪТ В.Н.: С приложените доказателства доказвам, че съдебно-
психиатричната експертиза, направена от доктор А. е неправилна и грешна.
На така поставения въпрос: Съобразено ли е с добрата медицинска практика
даденото от доктор М. заключение в история на заболяванията е отговорила
неправилно и грешно, защото доктор М. след като ме е диагностицирала и е
записала в история на заболяването „обсервация на параноидна шизофрения“,
това го е извършила като е нарушила всички психични закони в България, т.е.
Закона за здравето чл. 147. Нарушила е и Наредба № 24 от Медицинския
стандарт по психиатрия, където се казва, че за да бъде диагностицирано
дадено лице с такава диагноза мисля, че съм изброил точките, които е
нарушило вещото лице.
2
Най-важното е, че доктор М. е нарушила Международната
класификация по болестите и проблемите свързани със здравето раздел 5-ти,
„Шизофрения и шизотипни налудни разтройства“ F 20.0. Казвам и доказвам,
че е нарушила като ме е диагностицирала с тази диагноза, тъй като в F 20.0 е
съвсем категорично отбелязано, че лица с манифестни мозъчни заболявания
не следва да се диагностицират с психични диагнози шизофрения, било то в
каквато и да е степен, при което аз в момента, в който съм бил в болницата
съм бил с тежка черепно-мозъчна травма. Манифестно мозъчно заболяване,
както е записано в F 20.0, включва анамнезите: епидурален хематом на
главата, депресионна фрактура на черепния покрив и фрактура на черепната
основа. Изреждам само тези трите заболявания, защото само те имат връзка
със заболяването ми и затова не е трябвало да има психично
диагностициране. След като доктор М. е нарушила всички психични закони и
български и международни, няма как заключението да е съобразено с добрата
медицинска практика. Според мен се спекулира с думата обсервация какво
означава и съм представил на съда извадка от медицинския речник, което
означава наблюдение на болен. Когато обсервация се сложи пред дадена
диагноза, това на всички е ясно какво означава – наблюдение на болен, в
случая при мен с параноидна шизофрения, което означава поставена
диагноза.
Също така споменавам, че в заключението си и в представения
протокол от с.з. по т. д. № 270/2021 г. доктор А. цитира една диагноза -
налудно разстройство, което аз лично го приемам, че или ми поставя нова
диагноза, защото в МКБ - 10 налудно разстройство е F 22.0, което е съвсем
различна диагноза от параноидна шизофрения, за която става въпрос в
експертизата или по някакъв начин иска да ги замени двете диагнози, но
налудно разстройство няма нищо общо. Още повече, че при параноидна
шизофрения е записано, че не включва параноя, което са различни диагнози с
коренно различни симптоми.
Считам, че абсолютно категорично доказах на съда, че експертизата е
неправилна и грешна, поради което ми бе нарушено правото да получа като
гражданин на Република България, който разчита на вещите лица за правилни
експертизи, за да могат лицата да получават справедливи решения по делата
си, за да могат да са точни, това ми е абсолютното възмущение.
Относно вредите съм ги написал в исковата молба, като това са силни
емоционални и душевни болки и страдания, които включват както
напрегнатост, така и отчаяност, защото това е абсолютно недопустимо и
всичките тези неща се изживяват от един човек, поради което моля съдът да
уважи иска.

АДВ. БЪЧВАРОВА: Моля да отхвърлите предявения срещу
ответницата иск като неоснователен и недоказан. По делото липсват каквито
и да е конкретни доказателства, въз основа на които може да бъде направен
извод за неправилно или погрешно дадено заключение на доверителката ми в
качеството й на вещо лице по направената експертиза, от която да са
настъпили за ищеца по настоящото дело вреди.
Съществото на даденото от доктор А. заключение е ограничено от
конкретната задача, която е поставил съдът и по никакъв начин не е
обвързано с изследване на психичния статус на ищеца. По назначената
3
експертиза доктор А. е трябвало да даде отговор на въпроса дали е
съобразено с добрата медицинска практика даденото от доктор М.
заключение в историята на заболяването под № 935 на НБАЛ „Света Анна“
съобразно обсервация на заболяването параноидна шизофрения на В. Н. Н..
Това заключение е изслушано и прието по делото и не е оспорено от ищеца
по настоящото дело, нито е поискано назначаване на друга, повторна
експертиза или допълнителна такава. Изготвянето на заключението по
назначената от съда по гр. д. № 270/2021 г. заключение, съставлява действие
по изпълнение на работа, която е възложена от съда и в никакъв случай не
може да се интерпретира като някакво противоправно, забранено от закона
деяние, извършено виновно и което да е в причинно-следствена връзка с
твърдените претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Отделно от това, не бяха и доказани твърдените от него в исковата,
уточняващата и последващи молби вреди – болки и страдания, които да е
претърпял. Различно очевидно от общоприетото се третира от ищеца
медицинското понятие „обсервацио“, което означава единствено и само
съмнение за конкретно заболяване и с него не се обозначава някакво крайно,
окончателно диагностициране.
В заключение ще кажа, че по никакъв начин не съществува причинна
връзка между заключението на доктор А. и твърденията от ищеца за
претърпени неимуществени вреди. Доверителката ми няма качеството на
делинквент.
С оглед изложените в отговора на исковата молба и в днешното съдебно
заседание доводи моля да отхвърлите предявения иск като неоснователен и
недоказан с присъждане на разноски по представения списък.

ОТВЕТНИЦАТА А.: Във връзка с казаното от ищеца в днешното
съдебно заседание искам да направя някои уточнения. Ищецът без
необходимите медицински знания направи различни умозаключения, които
не отговарят на реалните медицински постановки. Относно използваната
дума „обсервацио“ да, действително в медицинския речник е написан прекия
и конкретен превод, което означава наблюдение на болен, но наблюдение на
болен във връзка със съмнение за дадено заболяване и това е в широкия
контекст на превода, който се използва в медицинската практика. Това не е
написано в речниците, а се изучава в началото на диагностиката в медицината
в учебниците по медицина като един етап от диагностичния процес. Това
наистина е етап, а не окончателна диагноза и затова доктор М. не е нарушила
и Международния класификатор на болестите относно критериите за
диагностика на параноидна шизофрения, които бяха прочетени. Да, наистина
наличието на тежка черепно-мозъчна травма е травма, която може да се
разглежда като манифестно мозъчно заболяване, но това не означава, че
пациентът не може да бъде изследван от психиатър. Това означава, че
диагнозата параноидна шизофрения към този момент не може да бъде
поставена, а тя не е поставена, а е изказано съмнение за такава диагноза, т.е.
не е нарушен диагностичния процес. Самите манифестни мозъчни
заболявания почти задължително са придружавани от манифестни психични
симптоми, т.е. голяма част от симптомите, които са различни видове, са
характерни и е задължителна консултацията с психиатър. В случая наистина
не са нарушени правилата за добра практика.
4
Относно правилата за добра практика, това са правила, които са
утвърдени като общи правила от Българския лекарски съюз и те включват
основни принципи на поведение, етични норми, които лекарят спазва в своя
диагностично-лечебен процес, но придържайки се към своите знания и
съобразно неговата лична преценка. Към някои специалности има издадени и
специални правила за добра практика, които също са утвърдени, но за
психиатрията още няма. Затова считам, че доктор М., извършвайки
консултацията на ищеца не е нарушила правилата.
Относно диагнозата параноя, да, към F 20.0 параноидна шизофрения в
допълнителните указания в Международната класификация на болестите не е
написана параноя като диференциална диагноза, като там са дадени старите
исторически имена на някои състояния и психични заболявания, които вече
не се използват, но съответстват на съответната диагноза, но в F 22.0 –
налудно разстройство, точно като допълнителни уточнения, е дадено, че тук
влиза и старото историческо понятие параноя, т.е. аз не съм допуснала грешка
в тълкуванието, че параноя, както е написала доктор М. всъщност включва
налудно разстройство. В същото време е важно да се отбележи, че тя не е
поставила окончателна диагноза, а става въпрос за диференциална диагноза,
което означава вероятно други диагнози, за които може да се мисли, а те
могат да стигнат и до десет понякога. И „обсервацио“ и диференциалната
диагноза не са окончателни диагнози и не случайно като послепис при
консултацията е уточнено, че предвид отчитане моментното състояние на
ищеца и липсата на ефективно продължително наблюдение да не бъдат
вписани в епикризата въпреки, че са вписани като придружаващи
заболявания, т.е. нарушението не е на доктор М. относно нарушаване на
някакви правила.
СЪДЪТ обяви на страните, че ще се произнесе с решение в
законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от днес да
представи писмени бележки по делото.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16:47
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5