Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260059

гр. Сливница, 23.08.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, първи състав, в публично заседание, проведено на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 655 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.146, ал.1 от ЗЗД от В.Б.В. срещу П.Р.С., с който ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от  2830,43 лв., представляваща заплатеното от наследодателката й като поръчител задължение на ответника като длъжник по договор за кредит, сключен с „Банка ДСК“ АД.

Ищцата твърди, че между ответника като кредитополучател и „Банка ДСК“ АД бил сключен договор за кредит, вземането по който било обезпечено с поръчителството на  починалата й майка В.П. В.. Тъй като ответникът не погасявал редовно задълженията си по договора, банката се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 319/15 г. по описа на РС – Сливница, с която солидарните длъжници били осъдени да заплатят на сумата от 2364,70 лв. главница, 238,22 лв. – договорна лихва, 22,52 лв. – лихва за забава, както и сумата от 381 лв. разноски по делото.

С договор за цесия от 20.11.2015 г. „Банка ДСК“ АД е прехвърлила вземането си срещу ответника на „ОТП Факторинг България“ ЕАД. По молба на цесионера било образувано изпълнително дело № 20157910400637, по което наследодателката на ищцата е заплатила целия размер на задължението от 2 830,43 лв. След смъртта си, наследодателката на ищцата е оставила трима наследници, двама от които са направили отказ от наследство, и ищцата се явява единствен наследник.

Ищцата твърди, че независимо от многобройните покани, отправени от страна на майка й приживе към ответника, да й заплати погасения размер на задълженията му, последният не е предприел действия за възстановяване на сумата.

Поради гореизложеното, за ищцата възниква правен интерес от предявяване на иска, с който се иска да й бъде заплатена процесната сума, а именно сумата от 2830,43 лв. Претендира и разноски.

           В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба ответникът не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание ищцата В.В. лично и с адв. А. от САК поддържа иска и моли за уважаването му в пълен размер.

В съдебно заседание ответникът П.С., не се явява и не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е установено от представените и приети като доказателства по делото писмени материали, че на 30.03.2012 г. ответникът П.Р.С., е сключил договор за банков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД чрез клона на банката в град Сливница, като е усвоил по договора сумата от 5000 лева, които поел задължение да върне за срок от 36 месеца, като банката приела обезпечение на банковия кредит - поръчителство от наследодателката на ищцата В.П. В., починала на 13.09.2016 г. Тъй като ответникът не заплащал месечните погасителни вноски  редовно, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, по подадено от банката заявление срещу длъжника и поръчителя били издадени заповед за незабавно изпълнение № 167/16.06.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр. д. № 319/2015 г. на Районен съд – гр. Сливница за сумите от 2364,70 лева главница, 238,22 лева договорна лихва за периода от 10.10.2014 г. до 11.06.2015 г. и 22,52 лева лихва за периода от 04.06.2015 г. до 11.06.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2015 г. до окончателното заплащане на вземането, както и 381 лева разноски по делото.

С договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 20.11.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, банката прехвърлила на дружеството процесното вземане, заедно с обезпеченията по него. Наследодателката на ищцата В. В. като поръчител заплатила задълженията в размер на 2 830,43 лева- видно от представеното удостоверение с изх. № 6215 от 07.04.2017 г., издадено от ЧСИ Т.В. – Н..

От представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че починалата В.П. В. е оставила като законни наследници ищцата, която й е дъщеря и синовете си Р.А.С. и Е.П.Я.. Последните двама са направили откази от наследството, оставено от наследодателката им, вписани в книгата за отказите по чл.49 ЗН съответно под № 1/05.01.2017 г. по ч.гр.д. № 1/2017 г. и под № 4/27.02.2017 г. по ч.гр.д. № 111/2017 г. по описа на РС – гр. Сливница.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 146 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението на основния длъжник, встъпва в правата на кредитора, а съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника, главницата, лихвата и разноските, които е направил. От текста на горните разпоредби следва извода, че поръчителят придобива правото да събере от длъжника онова, което е изплатил срещу задължението на последния към кредитора, тъй като вземането на поръчителя винаги има за свое основание изпълнението на чуждо задължение. Размерът му обхваща само действително заплатеното от поръчителя, което може да превиши размера на задълженията на длъжника, защото включва действителния размер на дълга, лихвите и разноските, включително и тези по изпълнението. Вземането на поръчителя възниква в момента, когато поръчителят е изпълнил задълженията на длъжника към кредитора. Едва когато той заплати дълга към кредитора, в негова полза възниква правото да търси онова, което е заплатил. От този момент той става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасено, а за длъжника е възникнало задължението да му плати онова, което е заплатил за негова сметка.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява, че върху ищцата, като единствен наследник, приел наследството на починалия поръчител В. В., е преминало имуществото на наследодателя като съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Следователно върху нея е преминало и вземането, което починалата й наследодателка като поръчител, изпълнил дълга на длъжника към банката, е имала срещу ответника. В настоящият случай безспорно се установява от събраните в производството доказателства, че е налице изпълнение на задължението на длъжника - ответник към кредитора, от страна на поръчителя – наследодател на ищеца. Поради което може да се направи извода, че е възникнало и правото на наследника на поръчителя и съответстващото задължение на длъжника да плати онова, което е платено за негова сметка.

С оглед на изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по основание и размер - за сумата от общо 2830,43 лева, поради което следва да бъде уважен.

С огед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски от общо 413,27 лева, от които 113,27 лева - държавна такса и 300 лева – възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

ОСЪЖДА по иска с правно основание чл.146, ал.1 ЗЗД П.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. А. от САК, сумата от 2 830,43 лева, представляваща стойността на погасеното от наследодателката й В.П. В., починала на 13.09.2016 г., в качеството й на поръчител, задължение на  П.Р.С. по договор за банков кредит с „Банка ДСК“ ЕАД от 30.03.2012 г., ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 25.10.2019 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П.Р.С., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на В.Б.В., с ЕГН **********, с адрес ***, представлявана от адв. А. от САК, сумата от 413,27 (четиристотин и тринадесет лева и 27 ст.) лева, направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: