Решение по дело №548/2023 на Административен съд - Монтана

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 632/17.10.2023 г.

                                                       гр.Монтана

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Монтана ,в открито заседание на тринадесети октомври   ,през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                    

                                                           

                                                           Председател: СОНЯ КАМАРАШКА                                                                                      Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

                                                                        БИСЕРКА БОЙЧЕВА

                                                                                 

при секретаря Александрина Александрова  и с участие на прокурора Галя Александрова като разгледа докладвано от съдията БОЙЧЕВА КАД№548/2023г.по описа на съда…за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.284 и сл. от Закон за изпълнение на наказанието и задържането под стража (ЗИНЗС)

 

С Решение №452/13.07.2023г., постановено по адм.дело №33/2023г. на Административен съд -Монтана е отхвърлена като неоснователна исковата молба на  л.св.Г.В.В.,изтърпяващ наказание „лишаване  от свобода“ в  Затвора –Ловеч, против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ към Министерство на Правосъдието,гр.София  ,с правно основание на иска чл.284 и сл. във вр. с чл.3 от ЗИНЗС, за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени  вреди в размер на 25 000лв. ,поради неиздаване на заповед за преместване на ищеца от Затвора Плевен в Затвора Ловеч по заявление, вх.№М-244 / 13.03.2020г.

 

Недоволен от така постановеното решение, касатора в лично качество и чрез назначения му процесуален представител адвокат П. го обжалва и моли да бъде отменено. В съдебно заседание, касатора и назначения му процесуален представител адвокат П. поддържат жалбата си и молят да бъде отменено обжалваното решение, като поддържат, че неправилно първостепенният съд е приел, че не са налице основания да се уважи исковата претенция.

 

Ответната страна-ГДИН към МП ,гр.София, в постъпил писмен отговор оспорва подадените  две касационни жалби , а по същество на  спора моли да се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд,като правилно и законосъобразно.

 

Прокурора от ОП-Монтана Галя Александрова дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите и излага доводи, че обжалваното решение е правилно.

 

Настоящият състав на Административен съд - Монтана, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в жалбата, намира за установено следното:

 

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени  в срок  от надлежна страна, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

 

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно . Това е така, тъй като в хода на съдебното производство са събрани относимите за спора доказателства, които са обсъдени в мотивите на обжалваното решение, като първостепенният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

 

Решението е съответно на материалния закон,като по разбиране на настоящата касационна инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения при неговото постановяване..

 

За да бъде основателен иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани следните материално- правни предпоставки: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция т. е. отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/.

В конкретния случай такива твърдения от страна на ищеца липсват,същият е в добро здравословно състояние. Съдът намира, че  не е доказано в хода на съдебното производство ,че от неиздаване на заповед за преместване от Затвора Плевен в Затвора Ловеч, ищецът да е претърпял неимуществени вреди в претендирания размер от 25 000лв.за посочения исков период ,т.е. че не е налице  първата предпоставка за отговорността по чл.284 и сл. от ЗИНЗС -незаконосъобразно бездействие от страна на органите на затворническата администрация,което да е рефлектирало в правната сфера на ищеца и да е водело до настъпване на вреда за ищеца.Напротив ,към настоящия момент дори същият е преместен в Затвора Ловеч.

 Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а съгласно ал.2  за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Първостепенният съд, не е установил в хода на съдебното производство касатора да е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение за периода, в който в исковата претенция се претендира да е търпял такива. В мотивите си, след събиране на относимите за делото доказателства, първостепенният съд е отбелязал, че касатора не е претърпял неимуществени вреди от неиздаване на заповед за преместване от затвора Плевен в Затвора Ловеч по заявление, вх.№М-244 / 13.03.2020г.От събраните по делото доказателства е установено, че касатора е бил в добро общо здравословно състояние през периода на исковата претенция. При обсъждането на събраните по делото доказателства, първостепенният съд стига до обоснован извод, че исковата претенция е неоснователна и недоказана. В случая от събраните по делото писмени доказателства не се установява, че ищеца е бил поставен в неблагоприятни условия при пребиваването му в Затвора Плевен.Правилно е разпределена тежестта на доказване от страна на съда ,като правилни са изводите му ,че оборена е от страна на ответника и презумпцията за претърпени от ищеца неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между неправомерни действия и такива вреди. С оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, не е приложима презумпцията по чл. 284, ал. 5 от същия закон.

 Решението като съответно на приложимия материален и процесуален закон ,следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, настоящият състав на Административен съд Монтана

 

    Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №452/13.07.2023г., постановено по адм.дело №33/2023г.по описа на  на Административен съд –Монтана.

Решението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                     2.