№ 59
гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело №
20214500100743 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Ищците М. К. К. и И. П. Д., и двамата от гр.Русе, твърдят, че са съпрузи.
На 29.11.2016г. подписали като „купувачи” нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 38 том V per. № 6574 дело № 381/29.11.2016г.
на нотариус рег.№*** на НК, с район на действие Pайонен съд-Русе, вписан в
СлВп с вх.рег. № 17967 от 29.11.2016г., акт № 75, том 45. В нотариалния акт,
като продавачи са посочени Л. Н. К. и ЛВ К.. Посочено е, че продажната цена
е 61000лв., от които в деня на подписване на настоящия договор продавачите
са получили 5670лв., а за остатъкът от 55330лв. продавачите дават съгласие
да се изплати от купувачите по банков път, изцяло с банков кредит,
предоставен им от „Банка Пиреос България” АД, като с получената сума
следвало да бъде погасено задължението на сина на продавачите - В. Л. К., по
изп.д. 2016***0400536 по описа на ЧСИ ВМ като преводът на сумата бъде
извършен по банкова сметка на съдебния изпълнител. Ищците твърдят, че в
изпълнение на поетото по договора задължение, М. К. е заплатил остатъка от
продажната цена на 2.12.2016г. чрез превод по банковата сметка на ЧСИ ВМ с
основание изп.д. № 2016***0400536.
Единият от прехвърлителите на имота - Л К., починал на ***. и оставил за
1
законни наследници Л. Н. К. – съпруга и В. Л. К.,син.
В исковата молба се твърди, че по отношение на 3/4 ид. части от имота-
предмет на сделката, е постановено и влязло в сила решение № 164 от
8.06.2020г. по гр.д. 684/2019г. РОС, с което съдът е прогласил за
недействителен, на основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, по иск
предявен от Л. Н. К. против М. К. К. и И. П. Д., договора за покупко-продажба
на 3/4 ид.ч от недвижим имот, а именно - самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Русе, с адм.адрес: гр. Русе, ул. „***, сключен на 29.11.2016г. и обективиран в
нот.акт № 75 том 45 нот.дело 9050/29.11.2016г. на СлВп Русе, като сключен в
противоречие със закона. По отношение на останалата 1/4 ид. част от
предмета на сделката вторият ответник е предявил иск с правно основание чл.
26 ал. 1 вр. чл. 152 ЗЗД и е образувано гр.д. № 3395/2021г. По описа на РРС,
като и по това дело ищцовата страна твърди, че договорът за продажба е
нищожен, поради противоречие със закона.Следователно, заплатената
продажна цена от 61000лв по един нищожен договор, е заплатена без
основание и продавачите следва да я върнат.След смъртта на ЛВ К.
задължението за връщане на получената продажна цена е наследено от
неговите наследници по закон Л. Н. К. и В. Л. К..Предвид изложеното ищците
искат ответниците да бъдат осъдени да им върнат сумата от 61000лв., платена
по нищожен договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт 75 том 45
нот.дело 9050/29.11.2016г. на СВ Русе, в съотношение 3/4 - Л. Н. К. и 1/4 В. Л.
К..
Ищците заявяват, че считат , че договорът за покупко-продажба е
нищожен, но не като сключен в противоречие със закона, а като привиден.
Твърдят, че действителните отношения са като по договор за поръчка, по
силата на който М. К. К. и И. П. Д- К.а, като довереници, са се задължили да
извършат за сметка на Л. Н. К. и ЛВ К. следните действия: „да сключат
договор за кредит в размер на около 55000лв. с „Банка Пиреос България” АД -
като кредитополучатели; да придобият собствеността върху апартамент № 14
в гр. Русе, ул. „*** в съпружеска имуществена общност /СИО /формално чрез
договор за покупко-продажба/ и двамата да се съгласят банката да впише
ипотека върху апартамента за обезпечаване на кредита и в изпълнение на
условията за усвояването му, като за целта изпълнят всички необходими
2
формалности и осигурят документи; да се разпоредят с получения кредит
съобразно указанията на доверителите и за тяхна сметка. Доверителите Л. Н.
К. и ЛВ К. са се задължили да прехвърлят собствеността върху собствения си
апартамент на М. и И. К.и с оглед изпълнение на поръчката, да погасят в
шестмесечен срок изтегления за тяхна сметка кредит“.
Ищците твърдят, че инициативата за всички тези действия била на Л. и Л
К.и, които завели К.и за консултации при посочен от тях адвокат. Причината
за всичко това било обстоятелството, че собственият на Л. и Л К.и апартамент
с адрес: гр. Русе, ул. „*** бил ипотекиран от тях за обезпечаване на
задължение на техния син В. К.. Пред ЧСИ ВМ било образувано
горецитираното изп. дело № 536/2016г., по което е била погасена част от
задължението по делото, но останала дължима значителна сума от около
55000лв., а междувременно имотът бил вече изнесен на публична продан.
Твърдят още, че през есента на 2016г. К.и ги посетили и обяснили ситуацията
като поискали от тях да им помогнат като изтеглят кредит – Банките
отказвали да отпуснат на К.и кредити, поради напредналата им възраст и
малките им доходи. Те завели К.и при техен доверен адвокат, който им
разяснил последователността на действията, които те трябва да се съгласят да
предприемат, за да „получат” кредита необходим на К.и. Твърдят още, че К.и
им гарантирали, че ще върнат кредита на банката в шестмесечен срок, което
следвало да стане чрез осигурени от сина им средства. За оказаната услуга
обещали да заплатят на К.и възнаграждение.
В изпълнение на постигнатата договореност, на 29.11.2016г. ищците М. и
И. К.и подписали договор за банков кредит за сумата от 55330лв., като
действали от свое име, но за чужда сметка - за сметка на Л. и Л К.и.
Договорката била банковият кредит да е целеви - за закупуване на жилище,
тъй като това осигурявало максимално добри условия за К.и. В изпълнение
на възложената поръчка страните подписали и нотариален акт за продажба на
апартамент № 14 в гр. Русе, ул. „***, а банката вписала законна ипотека върху
имота придобит в СИО от К.и. Ищците твърдят, че с този нотариален акт К.и
не са желали да продадат имота си, но са действали в изпълнение на договора
за поръчка сключен с К.и, желали са да прехвърлят правото на собственост
върху него, а К.и да придобият собствеността върху същия, с цел именно този
имот да служи за обезпечение на изтегления от К.и от тяхно име, но за сметка
3
на К.и, кредит в размер на 55330лв.
Съгласно постигнатите уговорки, М. К. К. и И. П. Д- К.а, като
кредитополучатели, подписали договор за жилищен кредит № 374/R/2016n, а
усвоената сума М. К. К. превел по банкова сметка на ЧСИ ВМ с платежно
нареждане от 2.12.2016г.След многократни разговори и настояване от страна
на ищците К.и да погасят банковия кредит съгласно действително
уговореното между тях, това не било сторено. Ищците погасили банковия
кредит, като за целта изтеглили кредит от „Сосиете женерал експресбанк”
АД, с договор за жилищен кредит № 1870 от 17.11.2017г. При погасяване на
кредита по договор № 374/R/2016r. била заличена и вписаната за
обезпечаването му законна ипотека върху апартамент № 14 в гр. Русе, ул.
„***. Така Л. и Л К.и се обогатили неоснователно с получената от тях
„продажна цена” в размер на 61000лв., и следва да заплатят на ищците тази
сума, с която са ги увредили. След смъртта на ЛВ К. задължението за
връщане на получената продажна цена е наследено от неговите наследници
по закон Л. Н. К. и В. Л. К. при равни дялове, съответно сумата следва да бъде
върната от двамата ответници в съотношение 3/4 към 1/4.
Ищците твърдят, че в решение №164 от 08.06.2020г. по гр.д. 684/2019г. На
Русенският окръжен съд, с което съдът е прогласил за недействителен, на
основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 152 ЗЗД, договора за покупко-продажба от
29.11.2016г., съдът е приел, че „сумата по сключения от ответника К. договор
за кредит с „Банка Пиреос” АД непосредствено преди подписване на
договора за продажба на недвижим имот, е била предоставена на
прехвърлителите на имота в изпълнение на възникналото между тях и
ответниците едновременно със сключване на процесния договор за покупко-
продажба заемно правоотношение“. Ето защо, в случай че съдът приеме, че
претенцията на ищците да им бъде върната сумата от 61000лв. като получена
в хипотеза на неоснователно обогатяване, е неоснователна, да осъдите
двамата ответници да им върнат сумата от 61000лв., получена от Л. и Л К.и
на основание заемно правоотношение.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответниците
да им върнат сумата от 61000лв. /3/4 от нея първата ответница и 1/4 от нея
втория ответник/, платена от ищците без основание, евентуално с която
ответниците неоснователно са се обогатили, ведно със законната лихва върху
4
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В
условията на евентуалност, ако съдът не уважи исковете на посоченото
основание, да осъди ответниците да им върнат сумата от 61000лв като
получена от тях по заемно правоотношение, като 3/4 от сумата следва да се
върне от първата ответница, а ¼ - от втория ответник, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Претендират разноските по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата Л. Н. К. заявява, че не оспорва,
че на 29.11.2016г. бил сключен описания в исковата молба договор за
покупко-продажба на недвижим имот, както и че тя и съпругът й ЛВ К. са
сключили с ищците договор за заем на сумата от 55330,00лв., която са
получили чрез банков превод от М. К. К. по сметка на ЧСИ ВМ за погасяване
на задължение на сина им В. Л. К. по изп.д. № 2016***0400536.Ответницата
оспорва обстоятелството, че тя и съпругът й Л К. са на 29.11.2016г. са
получили от ищците по какъвто и да било начин сумата от
5670,00лв.Оспорва и твърдението, че с ищците са сключили какъвто и да
било договор за поръчка.Твърди, че двамата със съпруга й се били
договорили с ищците да им върнат получения заем в размер на 55330,00лв.,
като ежемесечно внасят по банкова сметка на М. К. К. в „Банка Пиреус
България” АД и по този начин платят всички дължими от ищците месечни
анюитетни погасителни вноски по договора им за жилищен кредит №
374/R/2016 от 29.11.2016г., сключен със същата банка. Именно в изпълнение
на тази уговорка Л. Н. К. твърди, че със съпруга си ЛВ К. са върнали на
ищците част от получения от тях заем, като тя лично е внесла по банкова
сметка на М. К. К. сума в общ размер на 5462,35лв., за погасяване на първите
15 месечни анюитетни вноски по договора му за жилищен кредит №
374/R/2016 от 29.11.2016г., сключен с „Банка Пиреус България” АД в размер
на по 386,61лв. всяка, от м.12.2016г., до м.02.2018г. включително.
Ответницата Л. К. изразява становище, че предявените срещу нея главен
и първи евентуален иск за неоснователно обогатяване са неоснователни,
поради което моли същите да бъдат отхвърлени, по следните съображения :
Ответницата твърди, че наредената на 29.11.2016г. от М. К. К. по сметка на
5
ЧСИ ВМ за погасяване на задължение на В. Л. К. по изп.д. № 2016***0400536
сума в размер на 55330,00лв. не е платена по нищожния договор за покупко
продажба на недвижим имот от същата дата продажна цена, а е даден от К.и
на К.и заем, поради което с нейното предаване, респективно получаване е
завършен фактическия състав на договора за заем, като реален договор и нито
К.и са обеднели, нито К.и са се обогатили неоснователно, защото даденият от
заемодателите заем, следва да им бъде върнат от
заемополучателите.Ответницата признава предявения срещу нея евентуален
иск за връщане на заем до размер на 3/4 от получената в заем сума от
55330,00лв. - намалена със съответната част от върнатата сума от
5462,35лв.Заявява, че с поведението си не е станала причина за завеждане на
делото моли разноските за този иск следва да бъдат възложени върху ищците.
Ответникът В. Л. К., изразява становище, че предявените срещу него
главен и първи евентуален иск за неоснователно обогатяване, са
неоснователни.Твърди, че „наредената“ на 29.11.2016г. от М. К. по сметка на
ЧСИ ВМ за погасяване на част от задължението по изп.д.№2016***0400536
сума в размер на 55330лв не е платена по нищожния договор за покупко-
продажба на недвижим имот от същата дата продажна цена, а е даден от
ищците К.и на родителите му К.и, заем. С нейното предаване, респективно
получаване, е завършен фактическият състав на договор за заем, който следва
да бъде върнат от заемополучателите. Заявява, че счита предявеният срещу
него втори евентуален иск за частично основателен – до размер на ¼ от
получената в заем сума от 55330,00лв. - намалена със съответната част от
върнатата сума от 5462,35лв. Заявява, че с поведението си не е станал
причина за завеждане на делото моли разноските за този иск следва да бъдат
възложени върху ищците.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема
за установено следното:
С исковата молба е представен заверен препис от нотариален акт
за покупко- продажба на недвижим имот № 38 том V per. № 6574 дело №
381/29.11.2016г. на нотариус Ж. Г. рег.№*** на НК, с район на действие
Pайонен съд-Русе, вписан в СлВп с вх.рег. № 17967 от 29.11.2016г., акт № 75,
6
том 45,д.№9050.С нотариалния акт е сключен договор по силата на който Л.
Н. К. и ЛВ К. продават на М. К. К. и И. П. Д., следният свой собствен
недвижим имот, притежаван в условията на съпружеска имуществена
общност – Апартамент №14 на трети ет. Във вх.“Ж“ на ЖСК „Белински“ по
ул.“*** в гр.Русе, състоящ се от стая, дневна и кухня, със застроена площ
68,36кв.м, с прилежащото избено помещение №21 , ведно с 2,837%ид.ч от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор №***.Посочено е, че
продажната цена е 61000лв, от която в деня на подписване на договора
продавачът е получил 5670лв, а за остатъкът от 55 330,00 лв „продавачите
дават съгласие да се изплати от купувачите по банков път, изцяло с банков
кредит, предоставен им от „Банка Пиреос България“ АД, след вписването на
настоящия нотариален акт, вписване на законна ипотека в полза на Банката и
представяне на удостоверения за тежести от Службата по вписванията, от
които да е видно, че ипотеката в полза на „Банка Пиреос България“-АД,, е
втора по ред. В нотариалния акт е предвидено, че продавачите се задължават
да преведат получената сума от кредита /предоставен от Банка Пиреос
България АД/ по сметка на ЧСИ ВМ рег.№*** с район на действие РОС за
пълното погасяване на задължението на В. Л. К. по изп.дело №
2016***0400536.
В п. 2. от нотариалния акт е удостоверено изявлението на купувачите
М. К. К. и И. П. Д – К.а /ищци по настоящото производство/, че купуват
имота , описан в п.1. и при условията на нотариалния акт, за сумата от
61000лв, от които в деня на подписване на настоящия нотариален акт са
заплатили на продавачите 5670лв., а остатъкът от 55330лв. ще изплатят на
продавачите по банков път, изцяло с банков кредит, предоставен им от Банка
Пиреос България – АД.В първото по делото съдебно заседание ишците са
уточнили, че сумата от 5670лв са заплатили на Л К. и Л. К., в брой, преди
подписване на нотариалния акт акт.
Представен е заверен препис от решение № 164/08.06.2020г. на
Русенския окръжен съд, постановено по гр.д.№684/19г., по описа на РОС, с
което е прогласен за недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 152
ЗЗД по иск, предявен от Л. Н. К. против М. К. К. и И. П. Д – К.а договора за
покупко - продажба на ¾ идеални части от недвижим имот - самостоятелен
7
обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри на
гр. Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул.“***, сключен на 29.11.2016г. и
обективиран в нотариален акт № 75, том 45, нот.дело № 9050/29.11.2016г. на
Сл Вп - гр.Русе, като сключен в противоречие със закона.Решението е влязло
в сила на 27.05.2021г.
С исковата молба е представен и препис от платежно нареждане №
034121/02.12.2016г. издадено от Банка Пиреос-офис Русе, в което е
удостоверено, че М. К. К. е превел по сметка на ЧСИ М. М сумата от
55501,60лв., като основанието е изп.д.№ 2016***0400536. Представен е и
препис от договора за жилищен кредит от 29.11.2016г., по силата на който
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“-АД, клон Русе предоставя на М. К. К. и И. П.
Д – К.а кредит в размер на 55330лв, за покупка на недвижим имот,
представляващ апартамент №14 , с адрес гр.Русе, ул.“***“, състоящ се от
стая, дневна и кухня, със застроена площ 68,36кв.м. От удостоверение за
наследници изх.№2-1345/14.03.2018г. издадено от Община Русе, се
установява, че продавачът ЛВ К. е починал на 0***. и е оставил като законни
наследници ответниците по настоящото производство – Л. К. - преживяла
съпруга и син – В. К..
По делото като свидетели са разпитани Е. И. и И. К., близки приятели
на К.и, нотариус Ж. Г., пред коята е изповядана сделката за покупко-
продажба на апартамента на К.и и К. Х., адвокат, която работи в една кантора
с адв.В. В.-пълномощник на К.и.
Свидетелите И. и К. установяват, че от сем.К.и са разбрали, че К.и са
изтеглили кредит вместо Л и Л. К.и.Свидетелят Е. И. уточнява, че не познава
К.и.Известно му е, че г-нЛ К. е бил преподавател на М. К..Имал финансови
затруднения, със съпругата му искали да вземат кредит, но тъй като били
пенсионери, банките нямало да ги одобрят. От ищците този свидетел разбрал,
че първият ищец бил помолен да изтегли кредит вместо К.и, като те трябвало
да върнат кредита за около 6 месеца. Според св.И., сумата била около
60000лв. Свидетелят твърди, че посъветвал К.и да не се занимават с подобен
кредит, но ищците взели решение да изтеглят кредита.Получили уверение, че
този кредит в рамките на 6 месеца ще бъде погасен от синът на К.и, който бил
в Англия с добри доходи.Пред свидетеля К.и споделили, че през първите 6
месеца К.и внасяли вноските, но постепенно започнали да забяват и Банката
8
започнала да удържа вноски от заплатата на М. К.. Ищецът споделил още, че
когато потърсил сметка от К.и защо забавят погасяването на задължението,
тогава те изобщо прекратили внасянето на вноските. Свидетелят И. К. си
спомня, че през есента на 2016г. се запознал с Л К. в дома на К.и.Ищецът и г-
н К. разговаряли за някакъв кредит, според К. –за сума от 60-
65000лв.Свидетелят разбрал, че К. е затруднен и му трябва кредит, а банката
не му разрешава.Помолил ищецът да изтегли кредит, като му казал, че има
син в Англия, който ще погаси задължението в рамките на шест
месеца.Ищецът отговорил, че първо ще се консултира с адвокат защото става
въпрос за голяма сума. На свидетеля е известно, че впъследствие М. К.
изтеглил кредит вместо Л К.. Известно му е, че ищците внасят вноски по този
кредит.
По делото като свидетел е разпитана нотариус Ж. Г., рег.№ *** по
описа на НК, с район на действие Районен съд-гр.Русе, пред която е
изповядан нотариален акт №38,т.V.,д№381/16г., вписан в СлВп-Русе с вх.рег.
№17967/29.11.2016г.,акт №75,т.45.Свидетелката заявява, че не познава
страните по делото, не си ги спомня. Не си спомня и от 2016г. до момента как
точно е плащано по тази сделка „как са платили първата част и как са
плащали останалата сума“.
По делото като свидетел е разпитана и К. Х., която работи като
адвокат в една кантора заедно с адв. В. В. - пълномощник на ответниците
ищцата. Свидетелката уточнява, че познава ответника В. К. от 2013-2014г.
във връзка с работата си като адвокат.Познава родителите му – Л и Л. К.и, от
2015г., които посещавали кантората й във връзка с работата й.К.и от години
се познавали с адв.В., тъй като живеели в един и същи блок с неговите
родители.През 2016г. Л К. споделил с адв.В., че синът му има сериозно
задължение и за да му помогнат, те ипотекирали единственото си жилище.
Предстояло жилището да бъде изнесено на публична продан.Свидетелката Х.
разбрала, че става въпрос за голямо задължение - около 75 000 лева. К. е
посещавал с този голям проблем кантората и веднъж попитал вариант ли е
някой друг да изтегли кредит, а те да плащат вноските,защото на него и на
съпругата му-пенсионери, банките няма да им отпуснат дългосрочен
кредит.Тогава адв.В. им разяснил, че това е възможен вариант, но колкото и
доверен да е този човек, те трябва да си уредят отношенията с документ, от
9
който да е ясно, че това ще бъде направено просто в услуга. Свидетелката си
спомня, че в разговора ставало въпрос за ипотечен кредит и за покупко-
продажба, която да бъде фиктивна между К.и, които „фиктивно да продадат
апартамента си на лицето „Х“, което за покупката ще изтегли ипотечен
кредит“, както и за отношенията между К.и и лицето, което те търсят да им
свърши тази услуга, да им помогне. Адвокат В. казал на К. , че трябва да се
изготви обратен документ. През есента на 2016 г. К. отишъл в кантората
заедно с един господин - М. К., когото св.Х. видяла за първи път. Те провели
разговор с адв. В.. Адвокатската кантора била голямо помещение с две
работни места, без прегради, и Х. чувала разговора. Възрастовата разлика
между К. и К. била голяма, К. се държал много уважително към Л К.. Обещал
му, че ще направи каквото трябва, за да „спасят“ апартамента.При едно от
следващите си посещения в кантората К.и и К. съобщили, че са намерили
банка, която ще предостави кредит в размер на около 55000лв.От друго място
трябвало да намерят останалите 20000лв.В края на 2016г. К. се обадил по
телефона на адв.В. да се интересува точно колко е задължението по
изпълнителното дело. Уведомил го, че тази информация му е необходима
спешно, защото вече уреждали последни подробности с банката. След време
К. се отбил в кантората и разказал, че са сключили договор за покупко-
продажба, при който те продават фиктивно на К.и апартамента си, банката
превела усвоения кредит по сметка на ЧСИ ВМ /по изпълнителното
дело/.Споделил още, че вноските по кредита ще внася съпругата му-по около
300лв месечно.Свидетелката Х. установява с показанията си, че когато адв.В.
попитал Л К. дали са съставили обратен документ, К. бил отговорил - „Няма
проблеми, той е много мой човек“.Свидетелката установява, че за първи път
отново се повдигнал въпроса за този кредит през 2018 г. В началото на м.
февруари 2018г. двамата К.и отишли в адвокатската кантора, „пребледнели
като платно“, държали едни листи и треперейки обяснили, че М. К. в един
момент се е появил в техния дом и им е представил направо договор за наем.
Казал им, че той вече е собственик на апартамента, а те ще бъдат негови
наематели и ще плащат наем.Тогава адв.В. посъветвал К.и нищо да не
подписват. Малко след това, на 8 март 2018г., Л К. починал.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява,
че по изтегления от К.и жилищен кредит Л. К. е направила общо 14 месечни
вноски, в общ размер на 5462,30лв.Последната вноска е от 02.02.2018г.
10
Предвид изложената фактическа обстановка съдът приема за
установено следното :
От становищата на страните и от събраните гласни доказателства,
безспорно се установява, че Л К.,приживе, и Л. К., от една страна, са
сключили договор за заем с М. К. и И. К.а, за който заем К.и са осигурили
парични средства чрез банков кредит.До този извод насочват и писмените
доказателства – на 29.11.2016г. е отпуснат кредит на К.и в размер на 55330лв,
и на 2.12.2016г. сума от 55501,60лв. е преведена по изп.д.
№2016***0400536/2016г.-според уговорената между Л К. и М. К. схема за
осигуряване на парични средства, чрез които К.и да „спасят от публична
продан“ апартамента, ипотекиран за задължението – предмет на изп.д.№
2016***0400536/2016г.От своя страна Л и Л. К.и поели задължението да
върнат сумата по кредита.
Предвид изложеното исковете против ответниците да бъдат осъдени да
върнат пропорционално на правата си върху имота сумата в размер на общо
61 000 лв, като получена без основание, с която сума те са се обогатили за
сметка на обедняването на ищците, са неоснователни и недоказани . Съдът
дължи произнасяне по евентуалния иск за връщане на процесната сума като
дадена по договор за заем.Искът за връщане на сумата, като предоставена по
договор за заем, е основателен и следва да бъде уважен. Както беше посочено
по-горе, в нотариалния акт е удостоверено, че от сумата от 61000лв К.и са
дали директно на Л и Л. К. сумата от 5670лв, а остатъкът от 55330лв.следва
да заплатят по банков път, като К.и се задължават да преведат тази сума по
сметка на ЧСИ ВМ за погасяване на задължението на В. К. по изп.д.
№2016***0400536. Следва да се отбележи, че изявленията и на продавачите,
и на купувачите за заплащане на сумата от 5670лв., вписани в нотариалния
акт, еднозначно удостоверяват даването, респ.получаването на сума в размер
на 5670лв.В частта, с която купувачът е заявил, че е платил тази част от
цената, а продавачът – че я е получил, нотариалният акт е частен
свидетелстващ документ за знание, който материализира изявление на своя
издател за даден факт – плащане на цената, ползва се с формална
доказателствена сила и има характер на разписка за плащане. Този факт не е
опроверган от събраните по делото доказателства.От икономическата
експертиза е установено, че Л К. и Л. К. са върнали сума в общ размер на
11
5462,30лв.Остават дължими 55537,70лв., от които съобразно наследствените
си права, първата ответница дължи на ищците 41653,26лв., а вторият
ответник 13884,42лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора, ответниците дължат на ищците разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете. Неоснователно е възражението
на ответниците, че не са станали причина за завеждане на исковете. От
гласните доказателства безпротиворечиво се установява, че Л. и Л К.и, от
една страна и първият ищец-М. К., са се уговаряли сумата да бъде върната за
период от около 6 месеца. След като това очевидно не е сторено, с покана по
телепоща, доставена на първата ответница на 24.11.2020г., ищците са я
поканили да върне сумата от 61000лв, в седмодневен срок от получаване на
поканата. По делото е установено, че към настоящия момент остават
дължими 55537,70лв.Договорът за правна защита и съдействие между ищците
и процесуалния им представител, е сключен на 08.08.2021г. – преди
изменението на НМРАВ, като е заплатено възнаграждение от 6000лв. Ищците
са заплатили държавна такса в размер на 2440лв. и възнаграждение за
експертиза в размер на 350лв.Минималният размер на възнаграждението за
защита по един иск с цена 61000лв е 2360лв. Ето защо основателно е
възражението на процесуалния представител на ответниците за прекомерност
на заплатеното от ищците възнаграждение. Касае се за обективно и
субективно съединяване на искове в първоинстанционното производство,
поради което съдът приема, че възнаграждението следва да бъде определено
на 5000лв, като съобразява и фактическата и правна сложност на делото.
Както беше посочено по-горе, претенциите на ищците са основателни за
сумата 55537,70лв.Следователно имат право на разноски в размер на 7092лв.,
от които първата ответница дължи 5319лв., а вторият ответник –
1773лв.Исковете против ответниците са отхвърлени за сумата 5462,30лв. и на
същите се дължат разноски съобразно отхвърлената част.В договорите за
правна защита и съдействие, които са сключили с упълномощения адвокат, е
удостоверено, че оказаната правна помощ е безплатна, на основание
чл.38,ал.1,т.2 ЗА.Минималното възнаграждение за защита по иск с цена
5462,30лв е 603лв – и тези договори са сключени преди изменението на
НМРАВ.Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът определя
възнаграждението на 700лв.Ищците дължат на процесуалния представител
12
ответниците възнаграждение в размер на 525лв за защита на първата
ответница и 175лв за правна защита на втория ответник.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени М. К. К., ЕГН********** и И. П. Д –
К.а,ЕГН**********, и двамата от гр.Русе, ул.“*** против Л. Н. К.,
ЕГН**********, от гр.Русе, ул.“*** и В. Л. К., от гр.Русе, ул.“*** за
заплащане на сумата от 61000лв, съответно за 45750лв против ответницата Л.
К. и за 15250лв против ответника В. К./, като дадена без основание, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Н. К., ЕГН**********, от гр.Русе, ул.“*** да заплати на М.
К. К., ЕГН********** и И. П. Д – К.а,ЕГН**********, и двамата от гр.Русе,
ул.“*** сумата от 41653,26лв., дължима по договор за заем, ведно със
законната лихва, считано от 25.11.2021г. до окончателното й заплащане,
както и 5319лв. разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска против Л. Н. К.,
ЕГН**********, от гр.Русе за сумата над 41653,26лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. Л. К.,ЕГН**********, от гр.Русе, ул.“*** да заплати на М.
К. К., ЕГН********** и И. П. Д – К.а,ЕГН**********, и двамата от гр.Русе,
ул.“*** сумата от13884,42лв. дължима по договор за заем, ведзно със
законната лихва, считано от 25.11.2021г. до окончателното й заплащане,
както и 1773лв. разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в размера над
13884,42лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА М. К. К., ЕГН ********** и И. П. Д – К.а, ЕГН **********,
и двамата от гр.Русе, ул.“*** да заплатят на адвокат В. В., вписан в АК Русе, с
адрес гр.Русе, ул. „*** сумата от 525лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с ал.1, т. 2 от ЗА на Л. Н. К., ЕГН**********,
както и сумата от 175лв. адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2, във вр.
Ал.1,т.2 от ЗА на В. Л. К., ЕГН**********.
13
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14