РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Бургас, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20212000500522 по описа за 2021 година
Производството по в.гр.дело №522/2021г. по описа на Апелативен съд-
Бургас е образувано по въззивната жалба на „О,“АД (ОББ-АД),
представлявана от изпълнителните директори Т. М. и С. Г., чрез
пълномощника юрисконсулт И., против Решение №131/02.09.2021г. по
в.гр.дело №396/2021г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е
оставена без уважение жалбата и против разпределение изх.
№13776/07.07.21г. на сума от публична продан на имот, осъществена по
изп.дело №222/2019г. по описа на ЧСИ М. М., с район на действие-този на
Окръжен съд-С., в частта, касаеща таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ и всички
включени в разпределението такси за изпълнението, които не са възложени на
жалбоподателя.
Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него
разпределение, като неправилни и незаконосъобразни. Страната счита
решението за необосновано, тъй като не съдържа произнасяне по твърденията
на жалбоподателя, че ЧСИ не е привилегирован кредитор по смисъла на
чл.136 ЗЗД за таксата по т.26 ТТРЗЧСИ. Посочената такса ставала изискуема
след завършване на принудителното изпълнение, а не след изготвяне на
разпределението, тъй като с него погасяването е частично.
1
Счита, че частният съдебен изпълнител необосновано е посочил таксата
по чл.26 от Тарифата за дължима от длъжника, а я е събрал от кредитора,
намалявайки с нея вземането му от проданта, което е постановено в
нарушение на разпоредбата на чл.136 ЗЗД, тъй като вземанията на банката в
случая се ползват с предпочтително удовлетворение.
Неоснователно е прието в обжалваното решение, че разпределението е
по чл.495 ГПК, тъй като банката е внесла цялата сума по проданта, която е
предмет на разпределението, т.е. тя следвало да бъде обявена за купувач по
реда на чл.492, ал.3 ГПК.
Не били присъдени на банката и сторените от нея разноски, които се
ползват с първа привилегия на удовлетворение по чл.136 от ЗЗД, а окръжният
съд не бил разгледал въведените в тази връзка възражения.
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърденото
с него разпределение на ЧСИ, като се постанови сумите за разноски по
изпълнението, определени с първа привилегия и неплатени на банката, както
и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ да и бъдат възложени.
Останалите страни в изпълнителното дело- присъединени взискатели и
длъжници, редовно уведомени, не са представили становище по жалбата.
Бургаският апелативен съд, като разгледа жалбата, прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото и като съобрази закона, за да се
произнесе, приема за установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол от компетентност на настоящата инстанция,
поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по в.гр.д.№396/21г. по описа на Сливенски окръжен
съд е образувано по жалба на „О.“ АД, първоначален взискател по
изпълнително дело№222/2019г. по описа на ЧСИ М. М., с район на действие-
този на Сливенски окръжен съд, против разпределението на сума от публична
продан на възложен и като купувач недвижим имот, изготвено на 07.07.2021г.
и предявено на страните на 19.07.21г.. В жалбата са въведени оплаквания, че
със същото неправилно е определено с първа по ред привилегия по чл.136,
ал.1 от ЗЗД вземане в полза на ЧСИ в общ размер от 5391,61лв. (ведно с
допълнителни разноски от 26.60лв.), за такси и разноски по ТТРЗЧСИ, част
от които представлява и сумата 2 928, 81 лв., дължима пропорционална такса
по т.26 ТТРЗЧСИ. Сочи се, че всички те следва да бъдат отредени на банката
2
взискател, чиито разноски се ползват с Т. предпочтително удовлетворение и,
че таксата по т.26 от Тарифата се дължи едва след завършване на
принудителното изпълнение по делото и с нея не следва да се намалява
вземането на жалбоподателя. Изрично е посочено, че ЧСИ не е взискател по
делото и няма привилегията, която си е отредил.
Останалите страни по изпълнителното дело не са представили
становище, а представеното Т. от ЧСИ е за неоснователност на оплакванията.
С обжалваното тук решение, Сливенският окръжен съд е намерил
разпределението за правилно, жалбата против него за неоснователна и е
постановил оставянето и без уважение.
Настоящата инстанция не споделя този краен правен извод.
Изпълнително дело №222/2019г. по описа на ЧСИ М. М. е образувано
по молба на взискателя „ОББ“ АД против длъжниците Х. В. Д. и И. Й. Д. за
вземане по изпълнителен лист, издаден по Заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК по ч.гр.дело №86/2011г. по описа на Сливенския районен съд,
за сумата от 71 702, 99 лв. главница, договорна лихва на стойност 14 248,29
лв., наказателна лихва в размер на 195,68 лв. и разноски в размер на 3296, 70
лв. Присъединени по изпълнителното дело взискатели по право са ТД на
НАП-С., Община С. и взискател с вписана възбрана-„Е.“ЕООД.
Предмет на разпределение е сумата 35 281 лв., получена от продан на
недвижим имот, ипотекиран в полза на банката, от собствениците си О.У. и
В.У., в обезпечение на вземането и спрямо Х. и И. Д. и. Цената е внесена от
банката-купувач изцяло по сметката на ЧСИ М. на 01.03.21г., съгласно
банкова справка от л.298- изп.д.
ЧСИ е разпределил получената сума както следва: за ЧСИ -за такси и
разноски – по т.26 ТТРЗЧСИ – сумата от 2928,81 лв., по т.3 ТТРЗЧСИ 186 лв.
с ДДС, по т.10 ТТРЗЧСИ – 18 лв.с ДДС, по т.5 ТТРЗЧСИ – 2016 лв. с ДДС, по
т.9 ТТРЗЧСИ 36 лв. с ДДС, по т.31 ТТРЗЧСИ – сумата от 14,80 лв. с ДДС, по
т.12 ТТРЗЧСИ -36 лв. с ДДС и по т.11 от ТТРЗЧСИ сумата от 120 лв. или
общо 5391,61 лв.+26,60лв. допълнителни разноски; за Община С.- за данъци и
такси за имота общата сума от 2 197,99лв. (включваща данък недвижим имот
от 1274, 35 лв. и 932,64 лв.такса битови отпадъци); остатъкът от
постъплението в размер на 27 664,80 лв. е отреден за първоначалния
взискател по изпълнителното дело -ОББ-АД, който се ползва от привилегията
на обезпечен с ипотека кредитор.
3
Изложените данни сочат, че в обжалваната част това разпределение е
осъществено в нарушение на привилегиите по чл.136, ал.1т.1. от ЗЗД в две
насоки: от една страна в този ред са неправилно включени вземанията на
ЧСИ за авансово дължими му от кредитора такси за съдебното изпълнение,
които очевидно не са били предварително събрани, а от друга-няма данни в
този ред привилегии да са включени разноските на взискателя-жалбоподател,
които е сторил в обща полза на всички взискатели, съобразно указанията,
дадени в т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС.Според тях в първия ред специални привилегии по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД влизат изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател
по осъществяване на изпълнителния способ, чиито постъпления се
разпределят, тези за образуване на изпълнителното дело и разноските за
един адвокат.
Горните констатации, настоящият съдебен състав обосновава така:
На първо място: Посочената специална привилегия принадлежи само
на взискателите в изпълнителното производство, каквото качество ЧСИ няма,
освен ако не се е снабдил с изпълнителен лист по установения в закона ред,
но тогава той би бил за това си вземане хирографарен кредитор на длъжника,
защото законът не е предвидил за Т. вземане нарочна привилегия. Вместо
това, в чл.79, ал.2 от ГПК законодателят изрично е посочил само, че когато
таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те се събират от
длъжника. В тази връзка ВКС е постановил в т.11 от цитираното по- горе
тълкувателно решение, че неизпълнението на задължението на ЧСИ по чл. 80
ЗЧСИ за авансово събиране на таксите по изпълнението от взискателя, а
директно от длъжника, представлява дисциплинарно нарушение, от което
ЧСИ не може да извлича облаги, респективно специални привилегии.
На следващо място и с оглед гореказаното, е напълно основателно
оплакването на жалбоподателя за неправилност на разпределението, поради
неотчитане на дължимата му по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД привилегия за общи
разноски, ползващи останалите взискатели по делото (визираните в т.6 от
цитираното ТР на ВКС). В случая банката жалбоподател е първоначален
взискател и има право на първа привилегия за удовлетворяване на тези си
разходи, но от подредбата на вземанията в обжалваното разпределение и от
отредената и с него обща сума от 27 664,80лв., изобщо не може да се
установи тя дали включва и какви привилегировани разноски по
4
чл.136,ал.1,т.1 от ЗЗД.
Оплакването за неправилно включено като привилегировано на
вземането на ЧСИ за такса по т.26 ТТРЗЧСИ обаче е неоснователно.
В рамките на настоящото производство не е било повдигнато оплакване
за размера на начислените по т.26 от Тарифата разноски, поради което съдът
не се ангажира с обсъждане в тази насока.
В контекста само на възраженията против подреждането на това
вземане в привилегията на чл.136, т.1 от ЗЗД съдът отбелязва, че статутът на
тази пропорционална такса е различен от този на авансово дължимите за
изпълнението такси, защото представлява възнаграждение за пряката
изпълнителна дейност на съдебния изпълнител по удовлетворяването на
взискателите и размерът му е производен от този на реално събраното
вземане (вж. т.26 от ТТРЗЧСИ).
В този смисъл и именно защото събирането му от взискателите не е
обвързано с изискването за предварително престиране, което да е било
нарушено, а е функция от размера на постъплението, отчисляването му от
последното не следва да се счете за неправилно.Доводите за дължимост на
това възнаграждение в по- късен момент не почиват на закона, т.к. т.26 от
Тарифата изрично визира обратното, изводимо от Забележка 1 към същата
разпоредба. Там е предвидено, че при частично събиране на паричното
вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща
на събраната сума, като сборът от таксите върху частичните плащания, трябва
да е равна на изчислената върху общо събраната сума. С оглед това няма
пречки дължимото възнаграждение на ЧСИ да бъде отчислено от паричното
постъпление по делото дори преди изготвянето на разпределението му между
взискателите. Следователно формалното включване на пропорционалната
такса по т.26 от Тарифата в привилегията на чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД, но в
полза на ЧСИ, който принципно не е същински взискател, а орган по
изпълнението и не би трябвало да участва в разпределението на
постъпленията по делото, изобщо не следва да се отчита като нарушение на
закона, подлежащо на санкция с отмяна на разпределението. Така или иначе,
няма никакво законово основание тази сума да бъде възложена на взискателя-
банка, в какъвто смисъл са въведените от нея искания.
Обстоятелството, че разпределението е посочено за извършено при
условията на чл.495 от ГПК, вместо по чл. 492, ал.3 от ГПК, каквото в
5
същност е, т.к. няма спор и по делото има доказателства, че определената за
купувач банка(макар взискател) е внесла пълната цена на недвижимия имот
от публичната продан, нарушава закона, но не по начин да осуети правилното
приложение на привилегията по чл.136, ал.1,т.1 от ЗЗД, което е предмет на
жалбата и като несъществено за извършеното разпределение, не следва да
бъде санкционирано с отмяната му.
В обобщение на горните констатации, поради установените от този съд
нарушения при извършването на обжалваното разпределение от ЧСИ М.,
решението на първата инстанция, възприемащо обратния извод, следва да
бъде отменено, като вместо това въззивният съд отмени обжалваното
разпределение и върне изпълнителното дело на ЧСИ за изготвяне на ново,
съобразяващо дадените дотук указания (отчитане на привилегията на банката
по чл.136, ал.1 ,т. 1 от ЗЗД при съобразяване указанията на ВКС в т.6 от
ТР2/15г. и изключване от същата привилегия на несъбраните от ЧСИ
авансово дължими прости такси за изпълнителното дело). Мотивиран от
изложеното, Апелативен съд-Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №131/02.09.2021 г. по в.гр.дело №396/2021г. по
описа на Сливенския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпределение изх.№13776/07.07.2021г. по изп.дело
№222/2019г. по описа на ЧСИ М. М., с район на действие-този на Сливенски
окръжен съд.
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ М. М. за изготвяне на ново
разпределение, съобразно дадените с настоящия акт указания.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6