Р
Е Ш Е
Н И Е
№……… / 18.02.2020 г., гр. ****
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по повод на молба вх. №
41/06.01.2020 г., уточнена с молба вх. № 384/22.01.2020 г., подадена от З.Д.К.,
ЕГН ********** по Закона за защита от домашното насилие против С.Г.К., ЕГН **********.
В молбата се твърди, че вечерта на 29.12.2019 г., около 19 ч., молителят и
нейната дъщеря И. Г.Г., ЕГН ********** станали жертва на побой от сина на
молителя - С.Г.К.. Без причина, той дошъл и започнал да вика, че печката на К.
пушела и заради нея трябвало да проветрява горе - ответникът обитавал втория етаж
от къщата, а молителят - първия. Ответникът започнал да удря нея и дъщеря ѝ
с ярост и да крещи, че ще ги убие. Удрял молителя с юмруци по главата с всичка
сила. Спрял да ги удря едва, когато жената, с която живеел на семейни начела,
слязла и му извикала. Те се уплашили много, защото ответникът продължил да
вика, че ще ги убие и двете. Дъщерята на молителя позвънила на тел. 112 за да
извика помощ, за да могат да излязат и да напуснат къщата. Малко по-късно на
адреса дошъл екип от полицията и предупредили ответника да се въздържа от
посегателство и съставили протокол. Твърди, че от много време била жертва на
психически тормоз от страна на ответника, защото лятото загубила работата си и
вече не можела да му дава пари. Оттогава той започнал да я тормози психически
със скандали, викове и обиди, но сега вече преминал и във физическа разправа.
Посочва, че от края на лятото живеела при дъщеря си, тъй като не можела да
издържа тормоза, на който била подложена. Страхувала се да се прибере в
собствената си къща, което било и целта на ответника. Моли да бъде издадена
ограничителна заповед на ответника за период от 18 месеца и да му бъде забранено
да доближава до нея на по-малко от 50 м., защото се страхувала, като знаела на
какво е способен след заплахите му да я убие. Страхувала се какво може да ѝ
направи следващия път, когато я доближи.
Горните факти и
обстоятелства са декларирани от молителя по надлежния ред с необходимата
Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Представени са и други писмени доказателства и са
ангажирани гласни доказателствени средства. Отправено
е било и искане от молителя по реда на чл. 18 от ЗЗДН, което съдът е намерил за
неоснователно и е оставил без уважение. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон. Същевременно връзката
между молителя и извършителя попада в хипотезата на чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. Следователно страните по делото, съобразно твърденията в молбата,
разполагат с активна и пасивна процесуална легитимация за целите на специалното
производство.
Ответникът
не е подал отговор на молбата.
В съдебно заседание молбата се поддържа
от молителя З.К..
Ответникът се явява в съдебно заседание лично.
Признава следните факти, изложени в разглежданата
молба: че молителят е негова майка и че живеят в една къща, че на 29.12.2019 г.
вечерта, между него и майка му е избухнал скандал по повод пушека от запалената
от молителя печка на първия етаж от къщата, обитаван от нея, за който той
твърдял, че се разпространява на втория етаж от къщата, обитаван от семейството
му, че при този скандал ударил майка си, че сестра му е била същата вечер в
къщата. Твърди, че не си спомня да е ударил сестра си. Отрича да е заплашвал
майка си и сестра си, че ще ги убие. Заявява, че е съгласен и приема искането
на молителя.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл.
8, т. 1, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря
на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката ѝ
за допустимост съдът взе предвиди следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на
лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред. В
случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл. 3, т. 5 от ЗЗДН. С оглед на това съдът намира, че молителят К. има право
на защита по ЗЗДН.
Целта
на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за
въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на
определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .
Съгласно посочената разпоредба, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита,
само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В
представената такава се съдържат твърдения за упражнено психическо, емоционално
и най-вече физическо насилие, изразяващо се в телесни посегателства,
осъществени от ответника на процесната дата. Законодателят е улеснил
доказването на акта на домашно насилие посредством тази декларация, тъй като в
по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед обстоятелствата, при
които се извършва, е невъзможно или значително затруднено доказването да се
осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В конкретния случай
обаче, са налице и други писмени и гласни доказателства, в подкрепа на
твърдяното от молителя.
Страните не спорят, а и от направените
служебно справки в НБД „Население” се
установява родствената връзка между тях.
От представения от молителя протокол за
предупреждение от 29.12.2019 г., се установява, че на посочената дата К.И.К.,
младши инспектор в Участък **** при РУ – ****, на основание чл. 65 от ЗМВР е
предупредил лицето С.Г.К.,*** да не проявява домашно насилие физическо и
психическо спрямо сестра си И. Г.Г. и майка си З.Д.К.. Протоколът е подписан от
полицейския орган, един свидетел и предупредения. Представени са декларация от З.К.
за правото ѝ по чл. 65, ал. 3 от ЗМВР и разписка за получено от същата
копие от протокола за предупреждение.
В своите обяснения, дадени в съдебно
заседание, молителят твърди, че къщата им в с. ***** била наследствена. Със
сина ѝ се разбрали тя да живее на първия етаж, а той – на втория. Искала
да отоплява с печката кухнята с трапезарията, тъй като на процесната дата в
дома ѝ били дъщеря ѝ с децата си. Първоначално печката била на
едната страна на трапезарията, но там вятърът събарял буриите. Преместили
печката на стената, където се намирал комина. Печката на сина ѝ била на
друга дупка. Момчето, което дошло да чисти комините, казало, че печката на сина
ѝ, която пушела, била на друга дупка. Те запалили печката в трапезарията
и тогава синът ѝ дошъл и започнал да вика, че печката пуши. Молителят му
обяснила, че нейната печка не е на дупката, на която е неговата печка. Посочва,
че малко преди месец септември 2019 г. имало пак такъв инцидент със сестрата на
ответника, когато той посегнал да я души. Тогава майката и дъщерята се прибрали
във ****, където дъщеря ѝ имала къща. Твърди, че не е могла да си извади
медицинско, защото били празници. Посочва местата по главата и лицето си, на
които е имала синини и подутини от побоя. Обяснява, че дъщеря ѝ била
одраскана по шията. Твърди, че първоначално ответникът я е ударил с ръкавица и
после в главата. Тогава дъщеря ѝ скочила и му казала, че това е тяхната
майка. Тогава молителят застанала между тях, за да не може ответникът да
удари и да души дъщеря ѝ. Това се
случило в коридора на външната врата. Скъсала фланелката на сина си, защото се
мъчила да го избута навън. Тогава той се върнал и казал: „Сега и двете ще ви
убия”, но излязла жена му и му извикала: „С.” и той ги оставил и излязъл. След
това те се обадили на полицията.
В обясненията си,
дадени в съдебно заседание, ответникът твърди, че имало проблем с печката, като
този не бил първият случай. Той отоплявал втория етажа, за да бъде топло на
децата му. Дори се наложило да разбива
на етажа си и да премести печката на друг комин. Изкарал печката си в коридора
и пробил стената, за да може да използва комина в стаята. Впоследствие
разбрали, че използват един и същи комин двамата. За да нямало проблеми през
зимата, разбил друга стена и вкарал печката да гори в друга стая. Казал им, че
е чистил комините 10 дни преди инцидента, но те не му повярвали. Те от своя
страна извикали човек, който да изчисти комините, но печката на втория етаж
започнала да пуши. Той свалил кюнците и изчистил комина, но печката не спирала
да пуши. Едното му дете било на година и половина, а другото на две години и
четири месеца. Той слязъл един – два пъти и ги предупредил. Децата му започнали
да кашлят. Не му издържали нервите, слязъл долу и започнал да вика и да крещи.
Бил с една готварска ръкавица в ръката си, с която свалял горещите кюнци. Долу
в стаята ударил молителката с ръкавицата по главата. Тръгнал си, но сестра му
го настигнала в коридора и започнала да го дърпа и да му говори някакви работи.
След това дошла майка му и той не издържал, обърнал се и я ударил, но жена му
го извикала и той си тръгнал. Твърди, че майка му е напуснала работа за да
помага на сестра му, която се развела. Преместила се в гр. ****, за да гледа
децата ѝ. Всеки ден имало скандали и викове. Сестра му го упреквала, че
се разпорежда в къщата като господар, а тя била тяхна. Казала му, че ще продаде
къщата и че той трябвало да плаща наем. Спрял да говори с майка си и сестра си.
Отношенията им се влошили, след като той се прибрал от Англия с жената, с която
живее в момента. Майка му не могла да я приеме. Отначало ги гонела от вкъщи,
заключвала хладилника. Той се преместил да живее със семейството си на друго
място. Когато се разбрало, че малкото му дете има здравословен проблем и се
нуждае от специални грижи, майка му заявила, че тя ще бъде зад гърба им и ще
работи, поради което ответникът останал вкъщи. Майка му обаче не спирала да им натяква,
че тя плащала за едно или друго.
По делото са събрани и приобщени и
гласни доказателствени средства, ангажирани от
молителя.
Свидетелят И. Г.Г. /дъщеря на молителя и
сестра на ответника/ дава показания, че на процесната дата между шест и
половина и седем часа тя с майка си и децата си се прибрали на село. Брат
ѝ не бил вкъщи. После се върнал, слязъл долу и казал, че му пушела
печката. В стаята на майка ѝ било много студено. Буриите на печката гледали
към задната страна на къщата, но падали от вятъра. Майка ѝ отишла да ги
намества, но те пак падали и много пушело. През деня идвал някакъв мъж да чисти
дупката на комина. Този човек го била извикала майка ѝ. Той изчистил
комина и те преместили печката там. По едно време дошъл брат ѝ и казал,
че му пушела горе печката. Майка ѝ му казала, че може да пуши, защото не
си е изчистил неговата част. Неговата печка била в коридора и нямало как от тях
да пуши. Казала му, че не може да спи на студено. Тогава той ѝ казал да изгаси
печката до 20 минути и си тръгнал. Върнал се след 10 минути и се разбеснял. Ударил
майка ѝ по главата с домакинска ръкавица. Тогава избухнал скандала, като
свидетелят го упрекнала, че удря майка ѝ, а той крещял: „Какво да ги
правя аз тези двете деца горе? Знаеш ли какво е горе?”. Майка ѝ станала и
той посегнал да я удря в главата. Свидетелят започнала да го бута към коридора.
Той застанал там и започнал да удря молителя до вратата. Когато свидетелят го
попитала какво прави и защо удря майка ѝ, той казал „Ще ви убия и двете”.
Ще видиш.” Помъчила се да застане между тях, но той започнал да удря нея. Майка
ѝ се опитвала да ѝ помогне. Свидетелят видяла как ответникът удрял
майка ѝ в главата с всичка сила. Лицето и главата ѝ били сини.
Тогава излязла жената, с която ответникът живеел и му изкрещяла: „С.!”. Тогава
той се обърнал и се качил горе. След това двете с майка ѝ се обадили на
тел. 112. Твърди, че брат ѝ и преди ѝ е посягал, но до този момент
не е посягал на майка ѝ. Твърди, че той психически я тормози. Това
положение продължавало откакто той се върнал в къщата в началото на 2019
година. Веднъж брат ѝ я е душел, но тогава майка ѝ я е спасила.
Много пъти брат ѝ е обиждал майка ѝ. Според свидетеля причината за
първия скандал била, че брат ѝ мисли, че тя има претенции към къщата и че
настройва майка им по някакъв начин. Твърди, че не е имала и няма претенции към
къщата.
Съдът, съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК, намира, че показанията на свидетеля, роднина на страните, следва да бъдат
кредитирани, тъй като кореспондират с останалите доказателства по делото, с
признанията на ответника и са ясни, последователни и непротиворечиви. Свидетелят
е била очевидец на случилото се и има преки впечатления за извършеното от
ответника и за физическо състояние на майка си на процесната дата.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Молбата за защита се разглежда
относно конкретния акт на насилие, извършен на 29.12.2019 г., а всичко останало
следва да се отчита като съпътстващи факти и обстоятелства.
Въз основа на изслушаните свидетелски
показания, представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и доказателствената
стойност, която законът й придава, както и с оглед събраните по делото писмени доказателства
и признания на ответника, съдът приема, че описаният акт на домашно насилие е
доказан. Действията на ответника съдът квалифицира като физическо, психическо и
емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Съдът намира поведението на ответника
за недопустимо и в абсолютно противоречие с общоприетото разбиране за синовно
отношение.
Несъмнено се установява, че отношенията между страните са конфликтни.
Спрямо майка си, ответникът е упражнил физическо насилие, което е неправомерно,
тъй като засяга личността на друг индивид. Наличието на влошен семеен климат и
възникнали неразбирателства, не следва да провокира прояви от такъв характер,
изразяващи се във физическа агресия и предизвикване на отрицателни емоционални
и психически състояния, водещи до негативни изживявания, което е недопустимо,
както от законова, така и от морална гледна точка.
За да се защитят правата на
пострадалото лице, е необходимо съдът да наложи съответни мерки за защита.
Посоченото в молбата и декларацията, дава основание за реакция и изисква
намесата на съда като регулатор в отношенията между страните, каквато именно е
и целта на закона - да обезпечи неприкосновеността на личността, обект на
посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила, които по делото
несъмнено са необходими. Съдът, като съобрази
фактическите отношения между страните и поведението на ответника, приема, че
същият следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя. Налагането на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН съдът
счита, че ще способства за преосмисляне от ответника на собственото му
поведение към З.К., която е негова майка, съответно за промяна в отношението му
към нея, за прецизиране на употребяваните спрямо нея изразни средства и
обръщения, за преустановяване на упражняваното спрямо нея физическо насилие и
отправяните заплахи за физическа саморазправа.
По отношение на
поисканата мярка да се забрани на ответника да приближава пострадалата на
по – малко от 50 м. за срок от 18 месеца, съдът приема за подходяща мярка по
чл. 5, ал. 1, т. 3, предвид установеното по делото, че страните живеят в обща
къща, но на различни етажи, разделени от външно стълбище, да се забрани на
извършителя да приближава пострадалата на по – малко от 10 метра, както и да
приближава на по – малко от 5 метра жилището, което обитава пострадалата на
първия етаж от къща, находяща се в с. *****, община ****, област ****, за срок от 18 месеца, считано от датата на
постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5, ал. 2 от ЗЗДН.
Съдът намира, че изброените мерки за защита
ще имат максимален предупредително-възпиращ ефект, като следва да се има
предвид, че при несъобразяване с наложените мерки или неспазването им дори
еднократно, законодателят е предвидил неблагоприятни последици за нарушителя,
свързани с намеса на органите на реда и сигнализиране на Прокуратурата - чл.
21, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН, а с приетия ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г.
е предвидил и най – високата степен на защита от домашно насилие, каквато е
наказателноправната. Налагането им за срок от осемнадесет месеца ще даде възможност на молителя
да преодолее страха си.
По отношение на мярката по чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН, следва да се посочи, че задължаването на извършителя да се въздържа
от извършване на домашно насилие, по съдържание не се различава от задължението
на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Тази мярка се
налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция
на пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна сфера.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, като последица от решението, нарушителят трябва
да бъде осъден да заплати глоба. Налагането на
парична глоба е обусловено от основателността на молбата за защита и е винаги
кумулативно. Глобата е необходима заради извършеното от дееца по
отношение на молителя, като задължителна реакция спрямо укоримо поведение,
което следва да се преустанови. Съдът не разполага с
доказателства за доходите на ответника и неговото имуществено състояние, но с
оглед обстоятелството, че същият има две малолетни деца, едното от които със
здравословен проблем, преценява, че подходящият размер на глобата би бил
минималният такъв в размер на 200.00лева. Паричната санкция в този
размер е в състояние да окаже търсеното превантивно въздействие занапред и без
да е необходимо тя да се налага в по - висок размер, защото целта на това
наказание е с него да намери реализация идеята за поправяне и превъзпитание на
нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно икономическо
въздействие върху него.
С оглед изхода на делото, на основание
чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на нарушителя следва да се възложат разходите
за държавна такса за образуваното производство, възлизащи в размер на 25 лева,
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
Молителят не претендира разноски, поради
което и такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.
15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, съдът
Р Е
Ш И:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на З.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, от осъщественото спрямо нея домашно насилие от С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като:
ЗАДЪЛЖАВА С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на извършителя
С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
приближава пострадалата З.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** на по
– малко от десет метра, както и да приближава на по – малко от пет метра
жилището, което обитава пострадалата на първия етаж от къща, находяща се в с. *****,
община ****, област ****, за срок от 18
месеца, считано от датата на постановяване на съдебното решение, с оглед чл. 5,
ал. 2 от ЗЗДН.
НАЛАГА ГЛОБА на
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, в размер на 200,00 лева (двеста
лева), платима по сметката на Районен съд – **** в двуседмичен срок от влизане
в сила на съдебното решение.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на Районен съд - **** сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща държавна такса по
делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.Г.К., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският
орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява органите на
прокуратурата на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото решение и
от издадената заповед да се връчат на страните, като в изпълнение на чл. 16,
ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на У - ****, и РУ - ****.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - **** в седемдневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: