РЕШЕНИЕ
№ 790
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110207260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №478/08.03.2021 г. на директора
на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на АНТ. Т. СТ.
от гр. София на основание чл.209А, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 (триста лева) лв.
за извършено административно нарушение по чл.209А, ал.1 от ЗЗ.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно и необосновано, тъй като не съдържа изискуемите от
закона реквизити, с кои действия кои разпоредби са нарушени, както и въз
основа на какви доказателства се приема, че е извършено нарушението,
фактът на твърдяното нарушение не е установен по несъмнен начин,
необоснован е извода, че е бил клиент, като се претендира допуснато
съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила на
ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание. За
1
него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа
жалбата и по същество пледира за отмяна на НП и уважаване на жалбата, тъй
като заведението не е работило като такава, а е било място за делова среща
между жалбоподателя и още три лица. Претендират се направените по делото
разноски, представляващи адвокатски хонорар.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България
е обявено в страната извънредно положение. Съгласно чл.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Министърът на
здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други
временни мерки и ограничения, определени в закон.
Съгласно Заповед РД-01-52/26.01.2021 г. за изменение и допълнение на
Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718
от 18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20 от 15.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването, считано от 01.02.2021 г. са въведени редица
противоепидемични мерки в Република България, една от които под №11, в
т.I е, че: „До 28.02.2021 г. се преустановяват посещенията във всички
заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за
туризма, като се допускат доставки или взимане на храна за дома и офиса.
Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на
територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости
на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета
им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа.“
Жалбоподателя АНТ. Т. СТ. се намирал на 04.02.2021 г. около 19:55 часа в
гр. С., ул. „П. Д.“№1, заведение „М. П.“ заедно с още три лица, които
консумирали храна и напитки. Съгласно договор за наем от 04.02.2021 г.
между „С. К.“ООД като наемодател и Д. В. Н. като наемател помещението,
което е наето от наемодателя и владяно помещение, находящо се в гр. С., ул.
„П. Д.“№1 се отдава под наем на наемателя за провеждане на частно
2
тържество на 04.02.2021 г. от 19:00 часа до 22:00 часа, като се задължава да
осигури кетъринг на стойност 100 лв. при наемна цена от 60 лв. По това
време обход на това място правили полицейските служители към 01 РУ-
СДВР свидетелите Д.В. и С. И.. Те забелязали, че пред въпросното заведение
има хора, които чакат за кетъринг, но в самото заведение на една маса седяли
четири човека, които консумирали храна и напитки. По време на проверката
от полицейските служители в заведението установили, че седналите на
масата, сред които и жалбоподателя били обслужвани от сервитьор, имало
барман, който стоял зад бара и управителя до бара. Снети били писмени
сведения от лицата и от управителя, както и били съставени на всяко от
лицата актове за административни нарушения. Извикани за съдействие били
още полицейски служители. По време на проверката не бил представен
договор за наем на помещението. Съставена била докладна записка по случая
от свидетеля И..
На 04.02.2021 г. бил съставен на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от Д.В. – полицейски служител при 01
РУ-СДВР за това, че на същата дата около 19:55 часа в гр. С., ул. „П. Д.“№1,
заведение „М. П.“, което било в работен режим, жалбоподателят е посетител
в него като консумира храни и напитки, с което нарушава т.11 на Заповед
№РД-01-52/26.01.2021 г. Нарушението е с правна квалификация по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ. Съставеният АУАН е в присъствието на жалбоподателя и му е
връчен.
Разпитани в качеството на свидетели актосъставителтя В. и свидетелят по
акта-очевидец И. излагат изцяло показания в подкрепа на констатациите по
акта.
Актосъставителят е оправомощен да съставя АУАН по чл.209А, ал.1 от ЗЗ
със Заповед №513д-7383/27.03.2020 г. на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на съставения АУАН директора на СДВР е издал обжалваното
наказателно постановление, с което на основание чл.209А, ал.1 от ЗЗ е
наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на същата норма.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетелите В. и И., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното
3
следствие. Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите
от предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния седмодневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 14.04.2021 г., а
жалбата е подадена на 19.04.2021 г.) и от лице с правен интерес да обжалва
наказателното постановление, като същата се явява неоснователна, по
следните съображения:
Както АУАН, както и процесното НП са съставени, респективно издадени
от оправомощени за това лица. Като акта е съставен от съответното
длъжностно лице по чл.209А, ал.3 от ЗЗ, а НП е издадено от директора на
СДВР, който попада в кръга на лицата, притежаващи компетентност да издава
наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, при непосредствена
опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение
на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето
на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването
да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със
заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в
сила от 13.03.2020 г., изменяна многократно и отменена със заповед № РД-01-
263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., са въведени противоепидемични
мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с
епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на
територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното
събрание на Република България извънредно положение и препоръки на
Националния оперативен щаб. Със Заповед РД-01-52/26.01.2021 г. за
изменение и допълнение на Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г., изм. и доп.
със Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г. и Заповед № РД-01-20 от 15.01.2021
4
г. на министъра на здравеопазването, считано от 01.02.2021 г. са въведени
редица противоепидемични мерки в Република България, една от които под
№11, в т.I е, че: „До 28.02.2021 г. се преустановяват посещенията във всички
заведения за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за
туризма, като се допускат доставки или взимане на храна за дома и офиса.
Изключение от забраната се допуска само по отношение на ресторантите на
територията на местата за настаняване, които могат да работят само за гости
на съответното място за настаняване, при използване на 50% от капацитета
им и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 22.00 часа.“
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
На първо място в описанието на нарушението в акта и издаденото въз
основа на него НП се сочи, че лицето С. е клиент в заведение, което е в
работещ режим и консумира храни и напитки, т.е. забранено за посещение
място по това време, съгласно т.11 на Заповед РД-01-52/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването, с което не изпълнява въведените
противоепидемични мерки установени с горецитираната заповед на
министъра на здравеопазването. Същото не е сред изключенията, които са
посочени в изр.II на т.I.11 от горецитираната заповед, а именно:
„ресторантите на територията на местата за настаняване, които могат да
работят само за гости на съответното място за настаняване, при използване на
50% от капацитета им и при ограничено работно време в границите между
6.00 и 22.00 часа“
5
Фактът, че заведението е използвано по предназначение, а не за делова
среща, както се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя се
потвърждава и от приложения договор за наем, от който се установява, че
заведението е било наето „за провеждане на частно тържество“. Този факт се
установява и от разпита на свидетелите – двамата полицейски служители,
които логично и непротиворечиво излагат, че четиримата посетители в
заведението са били обслужвани, в същото е имало сервитьор и барман,
посетителите, сред които и жалбоподателят са консумирали храна и напитки.
Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано,
съобразно предвидените законови норми, визираща състава и наказанието за
извършено такова нарушение. Описанието на нарушението е пълно и
обстоятелствено. Посочено е и точно коя част от Заповед РД-01-52/26.01.2021
г. на министъра на здравеопазването е нарушена, а именно т.11, както в
АУАН, така и в атакуваното НП, поради което по никакъв начин не са били
нарушени правата на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице да научи в какво е обвинен, въз основа на какви
доказателства и по коя правна квалификация.
В случая не се установяват извинителни причини за нарушаване на
въведените противоепидемични мерки. Не се установи да са били налице
обективни причини за несъобразяване на поведението на наказаното лице с
въведените към датата на административното нарушение за всички граждани
на територията на страната мерки. Именно поради това, съдът счита, че
случаят не може да се квалифицира като маловажен.
Административното нарушение от състава по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (ДВ, бр.
34/2020 г.) в случая е осъществено от жалбоподателя. В процесния случай
лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване поради вирус. Обект на увреждане или
засягане от нарушението са обществените отношения, свързани с живота и
здравето на гражданите. Обстоятелството, че жалбоподателят не съобразява
поведението си с тежката пандемична обстановка и застрашава собствения си
живот и живота на другите граждани не обосновава маловажност на
нарушението. Административнонаказателната отговорност на нарушителя
правилно и законосъобразно е определена и в съответствие с нормите на
чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с оглед обществената опасност на извършеното
6
деяние. За извършеното нарушение на наказаното лице е наложено наказание
в минималния размер, предвиден от закона, а именно глоба в размер на 300
лв.
В случая вмененото нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не е маловажен
случай по чл. 28 от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено извънредно
положение към 04.02.2021 г., поради пандемия от COVID-19, като засяга
обществените отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности -
живота и здравето на гражданите. Без значение е отсъствието на настъпили от
нарушението вредни последици. Процесното нарушение е доказано както от
обективна, така и от субективна страна, а наложеното административно
наказание ще изиграе целите предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Предвид което процесното НП като законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
От въззиваемата страна, с оглед крайния резултат по делото, не се
претендират разноски до приключване на делото в първата инстанция, като
крайният момент, в който могат да бъдат поискани такива е устните
състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която препраща
разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща разпоредбата на
чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №478/08.03.2021 г. на
директора на Столична дирекция на вътрешните работи, като
законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8