СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в
публичното заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл. съдия
КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гюрова
в. гр. д. № 2686 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 46001 от 01.10.2018
г. по гр. д. № 23674/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 67
състав, е признато за
установено в отношенията между Б.Г.Ш., ЕГН **********, П.Г.С., ЕГН **********, В.И.А.,
ЕГН **********, и С.А.А., ЕГН **********, че Б.Г.Ш. и П.Г.С. са изключителни
собственици на жилищна сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в с.
Кокаляне, ул. *******, построена в поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232
и представляваща южната реална част от сграда с идентификатор 37914.6843.232.1
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК. С решението е
допусната съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между П.Г.С., ЕГН ********** и Б.Г.Ш., ЕГН **********, на следните недвижими
имоти: Апартамент № 44, находящ се в гр. София, жк. „*******, с площ 66,23 кв.м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1203.904.1.46 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-49/16.09.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, заедно с мазе № 44 с площ 3,70 кв.м и 0,836%
идеални части от общите части на сградата и Гправото на строеж върху мястото, жилищна сграда - южен близнак с РЗП
141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******, построена в поземлен имот с
идентификатор 37914.6843.232 и представляваща южната реална част от сграда с
идентификатор 37914.6843.232.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, както и
намиращият се в поземления имот с идентификатор 37914.6843.232 гараж с идентификатор 37914.6834.232.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, при
квоти: 1/2 идеална част за П.Г.С.
и 1/2 идеална част за Б.Г.Ш..
С решението е отхвърлен предявеният от П.Г.С., ЕГН ********** срещу Б.Г.Ш., ЕГН **********, В.И.А., ЕГН ********** и С.А.А.,
ЕГН ********** иск за делба на на поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, селскостопанска сграда с
идентификатор 37914.6834.232.3 и селскостопанска сграда с идентификатор
37914.6834.232.4. С решението, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, е
постановено до окончателното извършване на делбата
процесният апартамент № 44, находящ
се в гр. София, жк. „*******, с площ 66,23 кв.м, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1203.904.1.46
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-49/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, заедно с мазе № 44 с площ
3,70 кв.м и 0,836% идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, да се ползва от П.Г.С. ЕГН **********, а процесните жилищна сграда - южен близнак с РЗП
141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******, построена в поземлен имот с
идентификатор 37914.6843.232 и представляваща южната реална част от сграда с
идентификатор 37914.6843.232.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, ведно с 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, както и
намиращият се в поземления имот с идентификатор 37914.6843.232 гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-
76/21.12.201О г. на изпълнителния директор на АГКК, да се ползват от Б.Г.Ш.,
ЕГН **********, като на основание чл. 344, ал. 2 ГПК Б.Г.Ш., ЕГН ********** е
осъден да заплаща на П.Г.С., ЕГН **********, сума в размер на 198 /сто деветдесет и осем/ лева месечно за
ползването на делбения имот - жилищна
сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******,
построена в поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232 и представляваща
южната реална част от сграда с идентификатор 37914.6843.232.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, ведно с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
37914.6843.232, както и намиращият се в поземления имот с идентификатор
37914.6843.232 гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, считано от влизане в сила на настоящото
решение до окончателното извършване на делбата.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която е допуснато, на основание чл. 34 ЗС,
да бъде извършена делба между П.Г.С. и Б.Г.Ш. на следните недвижими имоти:
жилищна сграда – южен близнак с РЗП 141 кв.м. в с. Кокаляне, ул. *******, ведно с ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, както и намиращия се в поземления
имот с идентификатор 37914.6843.232 гараж
с идентификатор 37914.6834.232.2
при квоти по ½ идеална част за всеки от тях, както и в частта, с която е
постановено, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, до окончателното извършване на
делбата процесната жилищна сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в
с. Кокаляне, ул. *******, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с
идентификатор 37914.6843.232, както и гараж с идентификатор 37914.6834.232.2 да се ползват от въззивника,
който да заплаща на ищцата П.Г.С., сума в размер на
198 лв. месечно за ползването им, а П.Г.С. да ползва апартамент № 44, е
подадена въззивна жалба от ответника
Б.Г.Ш., с оплаквания за неговата неправилност и необоснованост. Искането
към въззивния съд е да се отмени решението в обжалваните части и вместо него да
бъде постановено друго, с което да се допусне делба на южната част от двуетажна жилищна сграда /т.нар. „южен
близнак"/, представляваща сграда с идентификатор 37914.6843.232.1 по КК и
КР, одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010г. на ИД на АГКК, построена в
поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, с адрес на сградата: с. Кокаляне,
район Панчарево, ул. „*******със застроена площ 141 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, при следните квоти, както следва:
-
Б.Г.Ш. /ЕГН **********/ - 100/282
/сто върху двеста осемдесет и две/ идеални
части;
-
П.Г.С. /ЕГН **********/ - 100/282 /сто върху
двеста осемдесет и две/ идеални
части;
-
Б.Г.Ш. /ЕГН **********/ и А..АШ.Ш./ЕГН
**********/ - 41/282 /четиридесет и едно върху двеста осемдесет и две/ идеални
части, в режим на съпружеска имуществена общност;
-
П.Г.С. /ЕГН **********/ и К.Г.С./ЕГН **********/
- 41/282 /четиридесет и едно върху двеста осемдесет и две/ идеални части, в
режим на съпружеска имуществена общност.
Иска се също да не бъде включен в
делбената маса гараж с идентификатор 37914.6843.232,2/, построен в поземлен
имот с идентификатор 37914.6843.232, както и да се отхвърли изцяло направеното
от ищцата искане, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК - за определяне на
привременни мерки по отношение ползването от съсобствениците на двата
съсобствени /делбени/ недвижими имота. Евентуално се моли, в случай, че,
въззивният съд намери това искане за основателно, то да бъдат взети предвид
конкретните права на всяка от страните в делбеното производство, както и
реалната възможност до приключването на делбеното производство П.Г.С. /респ, и
съпругът й/ да ползват определени помещения от делбения имот в с. Кокаляне,
които не са се ползвали и не се ползват от Б.Ш.. В жалбата се твърди, че предвид
направения от първостепенния съд извод за изтекла придобивна давност в полза на
Б.Г.Ш. и на П.Г.С. по отношение на процесната жилищна сграда, то следва да бъде
взето предвид обстоятелството, че това се е случило докато съделителят Б.Г.Ш. е бил в брак с А.А.Ш., ЕГН **********,
който брак не е прекратяван от сключването му до сега, а съделителката П.Г.С. се
е намирала в брак с К.Г.С., ЕГН **********, който брак също не е прекратяван до
настоящия момент. Поддържа се, че законните съпрузи на съделителите Б.Ш. и П.С.
също е следвало да участват в делбеното производство. Навеждат се доводи, че признатите
от съда приращение и придобивна давност давност по отношение на процесната
жилищна сграда с идентификатор 37914.6843.232.1 касаят само 41/141 идеални
части от правото на собственост на същата жилищна сграда, за които идеални
части от собствеността на жилищната сграда, Б.Ш. и П.С. не разполагат с акт за
собствеността си. Процесните 41/141 идеални части от собствеността на жилищната
сграда според жалбоподателя се придобиват по давност по време на
браковете на Б.Г.Ш. с А.А.Ш., и на П.Г.С. с К.Г.С., което създава следните
законни права върху собствеността на сградата: половината от тези 41/141
идеални части от жилищната сграда - 41/282 ид.ч., се придобиват от Б.Г.Ш. и А.А.Ш.
в режим на съпружеска имуществена общност; а втората половината от същите
41/141 идеални части от жилищната сграда - 41/282 ид.ч., се придобиват от П.Г.С.
и К.Г.С.в режим на съпружеска имуществена общност. Оспорва се възприетия от
първостепенния съд извод, че гараж с идентификатор
37914.6843.232.2 в процесния имот в с. Кокаляне
следва да бъде включен в делбената маса, като се релевират твърдения, че гаражът и стопанските постройки са строени без
одобрени проекти и без строителни разрешения, а наследодателите на Б.Ш. и П.С. Г.П.Ш. и Г.Е.Ш.,
не са предприемали правни действия за тяхното узаконяване, като след тяхната
смърт такива действия не са предприемани и от техните наследници. По тези
съображения се сочи, че гараж с идентификатор 37914,6843.232.2 по кадастралната
карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010г. на ИД на АГКК,
незаконосъобразно е включен в делбената маса и същият не е следвало да бъде допуснат
до делба. Неправилно според въззивника било уважено направеното от ищцата
искане, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, по отношение на което се твърди,
че към настоящия момент все още не са установени с влязъл в законна сила
съдебен акт конкретните права на всяка от страните в настоящия делбен процес, ето
защо според ответника едва след безспорното установяване на тези права по
отношение на процесните имоти би могло да се разглежда такова искане от съда. Сочи
се, че от представените в откритото по делото съдебно заседание на 03.05.2018 г.
писмени доказателства, се установяват действителните между страните отношения
относно ползването на съсобствените им имоти, а също и свидетелстват за вече
извършеното разпределяне на ползването на съсобствените им имоти. На последно
място, се излагат доводи и че обжалваното решение
е немотивирано. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата
П.Г.С., в който се моли жалбата да бъде оставена без
уважение и
потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност
на депозираната въззивна жалба. Твърди се, че доколкото съдът е уважил изцяло
предявения от Б.Г.Ш.
инцидентен установителен иск, то въззивната жалба се явява недопустима. Счита се, че
при липса на заявени твърдения за наличието на съсобственост в режим на СИО,
съдът не може да се произнесе по тях, също и че с въззивната жалба е
недопустимо на този процесуален етап от развитието на производството да се
въвеждат по същество нови основания в делбеното производство, които страната е могла
да предяви своевременно пред първата съдебна инстанция. Излагат се съображения
и, че от завършване на строежа на процесната жилищна сграса през 1998 г.
праводателите на съделителите - техните родители Г.Е.Ш. - починала на
14.06.2011 г. и Г.П.Ш. - починал на 28.01.2015 г. приживе са установили
недобросъвестно владение върху съответните 41/141 идеални части от жилищна
сграда - южен близнак, които са били застроени в по-голям обем от учреденото им
право на строеж. Предвид това се поддържа, че на основание изтекла 10 г.
придобивна давност приживе през 2008 г. съпрузите Г.Е.Ш. и Г.П.Ш. са придобили
правото на собственост върху тези идеални части, като към тази дата нито
съделителите, нито техните съпрузи са владели имота. По изложените доводи се
сочи, че към датите на откриване на наследството тези идеални части са
придобивани по наследство от съделителите Б.Г.Ш. и П.Г.С., а не чрез
продължаващо през браковете им давностно владение в режим на СИО. Не е налице
според ищцата и съвместен принос на съпрузите от значение за придобиването на
вещни права в режим на СИО. Оспорват се и наведените във въззивната жалба твърдения
за неоснователност на решението, в частта, с която е уважена претенцията по чл.
344, ал. 2 ГПК. Претендира се и присъждането на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите В.И.А. и С.А.А..
Софийски градски съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално
допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивна
проверка е първоинстанционното решение, в частта, с която е допуснато, на основание чл. 34 ЗС, да бъде
извършена делба между П.Г.С. и Б.Г.Ш. на следните недвижими имоти: жилищна
сграда – южен близнак с РЗП 141 кв.м. в с. Кокаляне, ул. *******, ведно с ½ идеална част от
поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, както и намиращия се в поземления
имот с идентификатор 37914.6843.232 гараж
с идентификатор 37914.6834.232.2,
при квоти по ½ идеална част за всеки от тях, както и в частта, с която е
постановено, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, до окончателното извършване на
делбата апартамент № 44 да се ползва от ищцата П.Г.С., а процесната жилищна сграда – южен близнак, ведно
с ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232, както
и намиращия се в поземления имот с идентификатор 37914.6843.232 гараж да се ползват от въззивника Б.Г.Ш., за което
ползване той е осъден да
заплаща на ищцата П.Г.С., сума в размер на
198 лв. месечно.
В останалите части,
решението, като необжалвано, е влязло в сила и като такова не подлежи на
контрол от въззивната инстанция.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. При
постановяване на първоинстанционното решение не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните в жалбата оплаквания, същото е и правилно, като въззивният съд
споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Независимо от това, във връзка с
доводите, изложени в жалбата, въззивният съд
намира следното:
По предявения иск,
по реда на чл. 341 и сл. ГПК, с правно основание чл. 34 ЗС, за делба на жилищна сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******,
построена в поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232 и представляваща
южната реална част от сграда с идентификатор 37914.6843.232.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
37914.6843.232, както и намиращият се в поземления имот с идентификатор
37914.6843.232 гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК:
За да постанови
обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предвид
становището на ответниците В.И.А. и С.А.А., обективирано в отговора на исковата
молба, акт за узаконяване от 29.05.1998 г.,
както и свидетелските показания на Н.А.Д.и В.Н.Б., следва да се приеме, че на
основание приращение и изтекла придобивна давност П.Г.С. и Б.Г.Ш. към настоящия
момент са собственици на двуетажна жилищна сграда - южен близнак, с РЗП 141
кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. ******* и притежават по ½ идеална част от правото на собственост върху същата. За да достигне до този
извод, СРС е мотивирал, че липсват представени по делото доказателства в обратния
смисъл, както и не е налице изрично оспорване от страна на останалите
съделители. С оглед на тези съображения съдът е приел и че следва да бъде
уважен предявеният инцидентен установителен иск, като се приеме за установено,
че именно П.Г.С. и Б.Г.Ш. са единствени съсобственици на процесната двуетажна
жилищна сграда - южен близнак, както и на посочения в исковата молба гараж.
Въззивният съдебен
състав намира доводите на първостепенния съд, мотивирали го да уважи предявения
иск, по реда на чл. 341 и сл. ГПК, с правно основание чл. 34 ЗС, като допусне
делба на следните недвижими имоти: жилищна сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******,
построена в поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232 и представляваща
южната реална част от сграда с идентификатор 37914.6843.232.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК, ведно с 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
37914.6843.232, както и намиращият се в поземления имот с идентификатор
37914.6843.232 гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, при квоти: 1/2 идеална част за П.Г.С. и 1/2 идеална част за Б.Г.Ш., за правилни и
законосъобразни.
По релевираните във
въззивната жалба оплаквания, съдът намира за необходимо да посочи, че доколкото
не се твърди и не се доказва по делото установеното по акта за узаконяване от
29.05.1998 г. строителство в обем по-голям от учреденото право на строеж да може
да се отдели и обособи, съответно да има самостоятелен статут, за да се
определи като обект на правото на собственост, то усвоеното в повече има
характер на приращение, и следва собствеността на главната вещ. По одобрения архиктектурен проект от 1979 г. разгърнатата
площ на жилището в ляво – юг /застроената квадратура/, е 41,11 кв.м. + 91,43 кв. м., което се равнява
на 132, 54 кв.м., и до РЗП от 141 кв.м. по плана за узаконяване от 1998 г. има
незначителна разлика. В случая узаконеното е превишението между одобреното по
този проект и действително построеното, което превишение е незначително и за
него не се установява да представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, поради което се налага изводът че следва собствеността на
основната вещ. По силата на одобрения архиктектурен проект от 1979 г. и с
реализирането му, застроеното в обем по-голям от разрешеното е станало собственост на наследодателите Г.П.Ш. и Г.Е.Ш.,
съответно впоследствие по силата на настъпилото наследствено правоприемство, е
преминало към правната сфера на техните деца - П.Г.С. и Б.Г.Ш., и понастоящем
те са титуляри на правото на собственост върху сочените имоти. Ето
защо са правилни изводите на първоинстанционния съд, че на основание приращение и наследяване съделителите П.Г.С.
и Б.Г.Ш. към настоящия момент са изключителни собственици на двуетажната
жилищна сграда - южен близнак, с РЗП 141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******
и притежават по 1/2 идеална част от
правото на собственост върху същата.
Установява се придобиване правото на собственост от страна на П.Г.С. и Б.Г.Ш.
на процесната жилищна сграда единствено по наследяване, не и въз основа на упражнявано
от тях давностно владение, в каквато насока са доводите на въззивника. Съображенията
на въззивния съдебен състав за това се свързват с липсата на наведени твърдения
от страните по делото, че правото на строеж не е реализирано в предвидения в
закона 5-годишен срок. Към момента на извършването му, имотът е станал
индивидуална собственост на Г.П.Ш. и Г.Е.Ш.. Построеното в малко в повече
отклонение от архитектурния проект от 1979 г., за което доколкото не се твърди,
а и не се доказва да има характер на самостоятелен обект по смисъла на ЗТСУ
/отм./, става собственост на родителите на П.Г.С. и Б.Г.Ш., а именно на Г.П.Ш. и Г.Е.Ш., съответно след тяхната смърт
на наследници им - съделители П.Г.С. и Б.Г.Ш.. В обобщение
индивидуалната собственост на Г.П.Ш. и Г.Е.Ш. върху имота е преминала към
наследниците им П.Г.С. и Б.Г.Ш. по силата на наследяване. Противно на
изложеното от въззивника, моментът на узаконяване е ирелевантен, тъй като актът
за узаконяванене е от значение за да придобие имотът законосъобразен статут, но
не променя носителя на правото на собственост върху въпросните над разрешеното
строителство кв.м. идеални части. Титуляри на правото на собственост са тъкмо
родителите на П.Г.С. и Б.Г.Ш..
Твърдението на жалбоподателя, че в делбеното производство не са участвали
всички съделители и по-конкретно съпрузите на ищцата П.Г.С., а именно К.Г.С.и
съпругата на ответника Б.Г.Ш. - А.А.Ш., и в този смисъл процесните 41/141
идеални части от собствеността на жилищната сграда са придобити по давност по
време на браковете на Б.Г.Ш. с А.А.Ш., и на П.Г.С. с К.Г.С., не се споделя от въззивния съдебен състав.
Процесната жилищна сграда - южен близнак, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******,
е била придобита от наследодателите на П.Г.С. и Б.Г.Ш. Г.П.Ш. и Г.Е.Ш. приживе
по силата на приращение и давност изтекла в полза на наследодателите на
съделителите приживе. Основателно би могло да се приеме единствено твърдението
за придобито право на собственост върху процесната сграда чрез упражнявано давностно
владение, но само от наследодателите на съделителите
П.Г.С. и Б.Г.Ш. давност, не и спрямо съделителите в настоящото делбено
производство. Тоест наследниците не присъединяват владението на техните
наследодатели, защото давността е изтекла приживе на последните. При липса на
твърдения, че правото на строеж не е осъществено в 5- годишен срок, то към дата
1985 г., сградата е била завършена във вида, в който е узаконена през 1998 г.,
и ако са осъществявали наследодателите някакво
владение, то 10 годишната давност от завършване на строежа е изтекла приживе на
родителите на съделителите, а именно в периода 1985 г. до 1995 г. Поради това
собстевността е преминала в пълем обем към наследниците П.Г.С. и Б.Г.Ш..
Доводът на ответника
във въззивната жалба относно неправилния извод на СРС, че в делбената маса не следва
да се включва процесният гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2, съдът намира за неоснователен. Както правилно
по същество е приел и първостепенният съд, доколкото не е налице спор
по отношение на самостоятелния му статут и предвид
установеното по делото право на собственост в полза на съделителите П.Г.С. и Б.Г.Ш., то законосъобразно до делба е
допуснат въпросният гараж, при равни квоти за наследниците П.Г.С. и Б.Г..
С оглед на
гореизложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението
на СРС в обжалваната част – потвърдено, като
правилно.
По претенцията по
чл. 344, ал. 2 ГПК въззивният съд намира следното:
На първо място въззивната съдебна инстанция
намира за необходимо да посочи, че по силата на изричната разпоредба на чл.
344, ал. 2 ГПК, съдът разполага с правомощието в решението, с което се допуска
делба или на по-късен момент, в случай, че е направено такова искане, да
постанови кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното
извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу
ползването. Ето защо на този процесуален етап от развитието на производството е
допустимо да се разпредели ползването между съделителите на спорните имоти
докато се извърши делбата, и доводите на въззивника за противното, са
неоснователни.
За да постанови атакуваното решение, с което е постановено, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, до окончателното
извършване на делбата апартамент № 44 да се ползва от П.Г.С., а процесните
жилищна сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******
и гараж с идентификатор 37914.6834.232.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед № РД-18- 76/21.12.201О г. на изпълнителния
директор на АГКК, да се ползват от Б.Г.Ш., за което и последният, на основание
чл. 344, ал. 2 ГПК е осъден да заплаща на ищцата, сума в размер 198 /сто
деветдесет и осем/ лева месечно за ползването им, районният съд е приел, че по
делото се установява, че фактическата власт върху жилищна сграда - южен близнак
в с. Кокаляне, се осъществява от съделителя Б.Г.Ш., а върху процесния
апартамент № 44 от съделителя П.Г.С., като липсват основания, които да
обосноват постановяването на различен начин на ползване. Предвид възприетия
извод и като се е позовал на заключението на приетата по делото
съдебно-техническа експертиза, първостепенният съд е формирал становище, че доколкото
средният пазарен наем на жилищната сграда към настоящия момент, е в размер 752
лева месечно, а на процесния апартамент № 44 - 356 лева месечно, то е налице
несъответствие в стойността на имотите, които се ползват от двамата съделители,
поради което и за изравняване на същото следва да бъде постановено съделителят Б.Г.Ш.
да заплаща на П.Г.С. сумата 198 лева месечно.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото
липсват доказателства, които да налагат постановяване ползването на процесните
имоти до окончателното извършване на делбата по начин, различен от извършения
от първоинстанционния съд. Видно от изявлението на процесуалния
представител на ищцата – адв. С., в откритото съдебно заседание на 06.12.2017
г., искането на съделителката П.Г.С. е съдът да разпореди ползването на делбените
имоти до окончателното извършване на делбата, като вземе предвид
обстоятелството, че ищцата не ползва имота в с. Кокаляне, ето защо следва да
бъде постановено ползването му от ответника Б.Г.Ш., а по отношение на другия
процесен имот – апартамент № 44, се отправя молба той да се ползва от ищцата,
като в случай на несъответствие в стойността на имотите и за изравняването му,
то да бъде постановено съответният съделител да заплащане обезщетение срещу
ползването.
Заявеното от адв. С. досежно това кой точно съделител
ползва съответните имоти, предмет на
делбата, се подкрепя изцяло и от показанията на свидетелите Н.Д.и В.Н.. В този
смисъл, правилно съдът, е постановил ползването на жилищната сграда и процесния
гараж в полза на ответника Б.Г.Ш., а ползването на апартамент № 44 - на
съделителката П.Г.С.. Правилно районният съд, предвид констатираното
несъответствие между стойността на имотите, е определил и размера на дължимото
се от Б.Г.Ш. на П.Г.С., обезщетение в размер на 198 /сто деветдесет и осем/
лева месечно за ползването на делбения имот - жилищна сграда - южен близнак с РЗП
141 кв.м, находяща се в с. Кокаляне, ул. *******, както и за гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2, за което се е позовал на допуснатата и приета в
хода на производството СТЕ. Въззивният съд не намира причина да не кредитира същата,
доколкото заключението на СТЕ е изготвено обективно и безпристрастно, от лице с
необходимите знания и опит в съответната област, а обстоятелството, че някоя от
страните не е съгласна с размера на средния пазарен наем на имотите, който
извод стои в основата на експертното становище, не представлява основание нито
съдът да изключи от доказателствената съвкупност по делото въпросната
експертиза, съответно да не основе изводите си на нея, нито да промени становището
си кой от съделителите към момента фактически ползва съответния имот. Отделно
от това, във въззивната жалба не се съдържа оплакване относно размера на присъденото
обезщетение, ето защо въззивният съд не следва да го коригира.
С оглед на
изложеното, този съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно районният
съд е постановил кой точно от съделителите кои конкретни делбени имоти ще
ползва до окончателното извършване на делбата, съответно и сумите, които следва
да се заплащат на някой от съделителите срещу ползването, в случай на
несъответствие в стойността на имотите, каквато е установено по делото. Предвид
данните по делото, въззивният съд не намира основание да ревизира това
становище на районния съд, ето защо съдържащото се в атакуваното решение определение
на районния съд по см. на чл. 344, ал. 2 ГПК следва да бъде потвърдено.
Определението на въззивния съд по въпроса за
привременните мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, е окончателно, по арг. от
Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.дело № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС.
По
разноските:
При този изход на спора право
на разноски имат въззиваемите страни, от които присъждане на разноски е
поискала единствено ищцата П.Г.С.. Последната е представила
списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 800 лв. за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС. С оглед
представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че
уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер на
разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. При този изход на делото въззивникът няма право на
разноски.
Предвид
изложените съображения, Софийски градски съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 46001 от 01.10.2018
г. по гр. д. № 23674/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 67
състав, в обжалваната
част, с която е е допусната съдебна делба, на основание чл. 34 ЗС, между П.Г.С., ЕГН ********** и Б.Г.Ш., ЕГН **********, на следните
недвижими имоти: жилищна
сграда - южен близнак с РЗП 141 кв.м, находяща се в с.
Кокаляне, ул. *******, построена в поземлен имот с идентификатор 37914.6843.232
и представляваща южната реална част от сграда с идентификатор 37914.6843.232.1 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-76/21.12.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК, ведно с 1/2 идеална част от поземлен
имот с идентификатор 37914.6843.232, както и намиращият се в поземления имот с
идентификатор 37914.6843.232 гараж с
идентификатор 37914.6834.232.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-76/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, при квоти: 1/2 идеална част за П.Г.С. и 1/2 идеална част за Б.Г.Ш..
ОСЪЖДА Б.Г.Ш., ЕГН **********, да заплати на П.Г.С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 800 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.
Потвърждава
съдържащото се в Решение № 46001 от 01.10.2018
г. по гр. д. № 23674/2016 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 67
състав, и имащо характер
на определение, произнасяне по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.