Решение по дело №2358/2023 на Административен съд - Пловдив

Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Т.Д.С. ***, чрез адв. Б., срещу мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по заявление № ПО-02-14 от 25.07.2023 г. за закупуване на прилежащитe площи към обекти в стопански двор с. Манолско Конаре, община Марица, област Пловдив, и да издаде заповед за закупуване на имот по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗ.

Жалбоподателят намира оспорения мълчалив отказ за незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Счита, че са налице всички предпоставки за издаване на исканото разрешение за закупуване на имота. Намира, че е налице соченият мълчалив отказ, тъй като при подадено заявление съгласно чл.56а, ал.5 от ППЗСПЗЗ чрез ОД“Земеделие“, се извършва проверка за редовността на преписката, прилага се мотивирано писмено становище, след което преписката се изпраща на министъра на земеделието и храните в едноседмичен срок от представянето на документите. Административният акт се издава в 14-денвен срок от датата на започване на производството, поради което считат, че компетентният орган е следвало да издаде исканата заповед до 08.09.2023 г., което не е сторено. Подробни съображения по същество са развити в представената писмена защита на процесуалния представител на жалбоподателя. Иска съдът да отмени мълчаливия отказ и преписката да се върне на министъра на земеделието и храните със задължение да издаде исканата заповед. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – министър на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрк. В. Е., намира жалбата за недопустима и неоснователна и недоказана по съображения, изложени в открито с.з. и в представена писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Пловдив в настоящия си състав намира жалбата за подадена в срок, срещу годен административен акт, подадена от лице с правен интерес, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от мълчаливия отказ, с който се отказва признаване на права, предвид следното.

Съгласно общата разпоредба на чл.149, ал.2 АПК и във връзка с чл. 56а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), министърът на земеделието и храните е следвало да се произнесе в едномесечен срок, считано от датата на подаване на заявлението. Съгласно чл. 58, ал. 2 АПК когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. От приложената по делото преписка от Министерството на земеделието и храните става ясно, че заявлението на жалбоподателя за закупуване на съответните прилежащи площи до министъра на земеделието и храните чрез ОД „Земеделие“ гр. Пловдив е подадено на 25.07.2023 г. Единствено от страна на ОД „Земеделие“ - Пловдив са предприети действия да изиска скица на имотите от ОСЗ – Марица, които са били изпратени от ОСЗ . Асеновград на 22.08.2023г.

Твърди се от ответника, че на заявителя и жалбоподател в настоящото производство било изпратено писмо за отстраняване на нередовности, поради което не бил налице мълчалив отказ. Видно от приложеното писмо на л.58 по делото, същото е с изх.№ ПО-02-14-5 от 19.09.2023 г., т.е. една седмица след постъпване на процесната жалба против мълчаливия отказ на министъра чрез ОД „Земеделие“ на 12.09.2023 г., когато срокът за произнасяне на административния орган вече е бил изтекъл.

Няма данни по преписката кога заявлението на жалбоподателя е изпратено в Министерството на земеделието за процедиране по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и чл.45а ППЗСПЗЗ, но според цитираната норма на чл.58, ал.2 АПК, когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Т.е., въведената законова презумпция замества сезирането на министъра от страна на ОДЗ Пловдив и се счита, че той е бил надлежно сезиран да се произнесе по заявлението на жалбоподателя.

Поради това съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недопустимост на жалбата.

Разгледана по същество съдът намери жалбата за основателна предвид следното:

Със заявление № ПО-02-14 от 25.07.2023 г. до министъра на земеделието и храните, чрез ОД“Земеделие“ – Пловдив е поискано от жалбоподателя да бъде издадена заповед по реда на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ за закупуването на прилежащите площи към сгради с идентификатор 47113.11.49.1, 47113.11.50.1, 47113.11.50.3, находящи се в с. Манолско Конаре, община Марица, обл. Пловдив, които са негова собственост, удостоверено с нотариален акт (НА) № 173, том 1 рег. № 1707 дело 173/2021г. на нот. Н. Б.; нот. акт № 174, том. 1, рег. № 1713, дело 174/2021г. на нот. Н.Б.от баба си и дядо си, които от своя страна са ги придобили от ТКЗС с Договори 08.06.1994г. и Протоколи от 08.06.1994г., като е издаден и констативен нотариален акт по документи - нот. акт 34, том 8, рег. № 6888, дело 1127/2005г., вписан под № 119 том 97 дело 22116/2005 CВ Пловдив.

Съгласно чл. 56а, ал. 5 и, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, областната дирекция "Земеделие" извършва проверка за редовността на преписката, прилага мотивирано писмено становище и когато процедурата се провежда от министъра на земеделието, храните и горите, изпраща комплектуваните преписки в Министерството на земеделието, храните и горите в едномесечен срок от представянето на документите по, ал. 2 - 4.

Министърът на земеделието и храните е оправомощен по закона орган на централната изпълнителна власт да се разпорежда със земите от държавния поземлен фонд. Заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, при издаването на който административният орган действа при условията на обвързана компетентност, и при подадено искане за закупуване на земя и изпълнение на предпоставките по чл. 45а ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ е длъжен да издаде положителна заповед, поради това, че действа при условията на обвързана компетентност.

Заповедта по чл. 45а, ал. 2 ППЗСПЗЗ представлява елемент от сложния фактически състав по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, "застроените и прилежащите земи по чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ се продават на собственика на сградата или на съоръжението по негово искане без провеждане на търг. Купувач не може да бъде лице, придобило сградата като строителен материал. Стойността на земите се внася по бюджета на Министерството на земеделието и храните или се изплаща с равни по стойност поименни компенсационни бонове", а съгласно ал. 2 - "продажбата се извършва със заповед на министъра на земеделието и храните или на упълномощено от него длъжностно лице и с писмен договор, който се вписва в службата по вписванията".

Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ дава възможност на лицата, собственици на сгради, които са били собственост на организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ако са налице всички законови предпоставки министърът на земеделието да издаде заповед или не за придобиване право на собственост и на земята около сградите, която не е застроена. Тази функция, разпоредена му от закона не му дава право на свободна преценка. В този смисъл заповедта на министъра на земеделието и храните по чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ представлява индивидуален административен акт, поради което и мълчаливия отказ да я издаде, подлежи на съдебно оспорване. Законодателят е предвидил административният орган - министъра на земеделието и храните да се произнесе със заповед, с която да разреши продажбата или не, като и във втория случай той е длъжен да издаде изричен (мотивиран) отказ, в който да са изложени мотиви за отказа. В случай, че административният орган е счел че съществуват нарушения в процедурата при подаване заявлението или комплектуване на преписката, както твърди представителя на министъра на земеделието и след проведена процедура по отстраняване установените непълноти и нередовности, то министърът е следвало да посочи това в изричен отказ, с който да остави без разглеждане по същество искането на основание чл. 197 от АПК, който отказ за издаване на административен акт подлежи на обжалване пред съда в 14-дневен срок от съобщаването му. Комплектуването на преписката с документите по чл.56а, ал.4 ППЗСПЗЗ е задължение на ОДЗ Пловдив и неизпълнението на тези служебни задължения от страна на нейните служители не може да се вменява в тежест на заявителя-жалбоподател, от което неизпълнение той да търпи вредни последици. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.170, ал.2 АПК да установи, че са били налице условията за издаване на заповед по реда на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.

От представената административна преписка се установява, че със заявление № ПО-02-14 от 25.07.2023 г., подадено до министъра на земеделието и храните чрез Областна дирекция „Земеделие“ - Пловдив, жалбоподателят в качеството на собственик на сгради с идентификатор 47113.11.49.1, 47113.11.50.1, 47113.11.50.3, находящи се в с. Манолско Конаре, община Марица, обл. Пловдив, които са негова собственост, удостоверено с нотариален акт (НА) № 173, том 1 рег. № 1707 дело 173/2021г. на нот. Н. Б.; нот. акт № 174, том. 1, рег. № 1713, дело 174/2021г. на нот. Нели Белева; и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 34, том VIIрег. № 6888, дело № 1127/ 2005 г. на нотариус Д. С., е направил искане да закупи прилежащите части към сградите, обособени в УПИ 47113.11.49 с площ от 1225 кв.м. УПИ 47113.11.50 с площ 2327 кв.м. и УПИ 47113.11.51 с площ 1136 кв.м.

Към заявлението са приложени още договор от 08.06.1994 г. (л.22 по делото) и протокол за предаване и приемане от същата дата(гръб л .22), с който договор ТКЗС Манолско Конаре в ликвидация продава на Т.К., праводател на жалбоподателя, обор-овчарник, вещ № 249 от имуществото на ТКЗС, въз основа на търг с явно наддаване, проведен на основание чл.43, ал.8 ППЗСПЗЗ. Представен е също договор от 08.06.1994 г. (л.23 по делото) и протокол за предаване и приемане от същата дата( л .24), с който договор ТКЗС Манолско Конаре в ликвидация продава на Т.К., праводател на жалбоподателя, обор-овчарник, вещ № 248 от имуществото на ТКЗС, въз основа на търг с явно наддаване, проведен на основание чл.43, ал.8 ППЗСПЗЗ. Представен е и договор от 08.06.1994 г. (л.24 - гръб по делото – л.25) и протокол за предаване и приемане от същата дата( л .25 - гръб), с който договор ТКЗС Манолско Конаре в ликвидация продава на Т.К., праводател на жалбоподателя, обор-овчарник, вещ № 247 от имуществото на ТКЗС, въз основа на търг с явно наддаване, проведен на основание чл.43, ал.8 ППЗСПЗЗ.

От представените доказателства се установява се по безспорен начин, че праводателят на жалбоподателя е придобил собствеността върху процесната сграда от имуществото на организация по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ, следователно самият жалбоподател също се явява собственик на сграда от имуществото на организация по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ.

Представено е и удостоверение за идентичност на сгради в имоти с идентификатори 47113.11.48, 47113.11.49, 47113.11.50, 47113.11.50 от м. март 2021 г. – л. 18 по делото.

Така посочените доказателства безспорно водят до извод, че жалбоподателят е собственик на сгради от имуществото на бившето ТКЗС Манолско Конаре, поради което е налице хипотезата на чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ и същият има право да придобие прилежащите към тези сгради площи без търг. Липсата на действия по приключване на започналата по инициатива на правоимащото лице процедура по закупуване на прилежащите площи и липсата на произнасяне в законовия срок на компетентния орган по подаденото заявление представлява отказ на министъра на земеделието да издаде заповед по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ.

В случая няма издаден административен акт. Налице са основанията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Делото ще трябва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне по молбата съобразно с обсъдените по-горе хипотези, защото естеството на искания акт не позволява решаването на въпроса по същество направо от съда.

При тези факти съдът намира, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на министъра за издаване на заповед спазване на материалния закон.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, съдът намира за основателно и доказано в размерна 1010 лв., от които 10 лева за държавна такса и 1000 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските и доказателства за заплащането им – л.62). Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно предвид нормата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ХІV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т.Д.С., ЕГН **********,***, мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по заявление № ПО-02-14 от 25.07.2023 г. за закупуване на прилежащитe площи към сгради с идентификатор 47113.11.49.1, 47113.11.50.1, 47113.11.50.3, от бившия стопански двор на с. Манолско Конаре, община Марица, област Пловдив, с УПИ 47113.11.49, 47113.11.50 и 47113.11.51, и за издаване на заповед за закупуване на имот по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА административната преписка на министъра на земеделието и храните за продължаване на административното производство и издаване на заповед при спазване на материалния закон.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието и храните да заплати на Т.Д.С., ЕГН **********,***, сумата 1010 (хиляда и сто) лева, разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването с препис за страните.

Съдия: