Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260755
гр. Пловдив, ………..2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ,ІІІ н.с., в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Жулиета Колева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6111/2020г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІІ
н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 36-0000559/17.09.2020 г., на Т.Т.Н.„за директор“ на
Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ - Пловдив, с което на И.А.К. с
ЕГН **********,***, на основание чл. 178а, ал. 7, т. пр. 1во от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 44, ал.1 , т.3, б. „а“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
В жалбата са
изложени аргументи, че има разминаване между марката и модела на описаното в
акта за установено административно нарушение МПС и това описано в наказателното
постановление, като се сочи за несъществуващо такова описано в НП. На следващо
място се излагат аргументи за липса на умисъл за извършване на нарушението, тъй
като системата за измерване на спирачните усилия не допуска човешка намеса и
автоматично предава измерените данни. Навеждат се доводи за липса на изложени
съображения за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуалния си представител,
който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна
РД „Автомобилна Администрация“ не се явява и не се представлява.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 08.09.2020 г., около
10:15 ч. Х.Ч. и Г.Д. посетили пункт за извършване на годишни технически
прегледи, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Кукленско шосе”, № 30 А, където по
време на проверката се извършвал годишен технически преглед на автомобил марка
Хонда, модел Сивик, с рег. № ***от комисия в състав председател С.Й.С.и **** – И.А.К..
След като автомобилът преминал през спирачния стенд, служителите на РД
„Автомобилна Администрация” - Пловдив провели повторен преглед на ръчната
спирачка и установили, че същата не отговаря на изискванията за технически
изправна такава, тъй като имало разлика между спирачните сили на лявото и
дясното колело повече от 30 %, а именно 49 %, което я правило опасна.
В изпълнение на
служебните си задължения Х.Ч. съставил АУАН серия А-2019 № 275965, като събрал
релевантните документи, приложил ги към преписката, връчил екземпляр от
съставения АУАН на нарушителя и изпратил преписката до
административно-наказателния орган.
На 17.09.2020 г. Т.Т.Н.,
оправомощен да изпълнява служебните задължения на директор на РД „АА“, издал НП
36-0000559 от същата дата, с което на основание чл. 178а,ал. 7, т. 4 от ЗДвП
наложил на нарушителя глоба в размер на 1500 лв.
Описаната
фактическа обстановка се установява частично от показанията на свидетелите Х.Ч.,
Г.Д., както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал,
включително АУАН Серия А -2019 № 275965
от 08.09.2020 г., Протокол за извършен периодичен преглед за Техническа
изправност на ППС №23361908 от 08.09.2020 г. в 10:07 ч., Свидетелство от
проверка на стенд за измерване на спирачни сили на пътни превозни средства,
документ от проведено изследване на спирачните сили от 08.09.2020 г. 11:02 ч. и Заповед РД -08-30/24.01.20 г.
Съдът кредитира
частично показанията на свидетеля Ч., тъй като относно съставен протокол за
извършен технически преглед на автомобил марка Хонда, модел Сивик , с рег. № ***,
а именно в частта им, в която свидетеля посочва, че техническият специалист отразил в портокола изправност на спирачната
система, съдът не им дава вяра, тъй като същите противоречат на писменото
доказателство Протокол от извършен периодичен технически преглед за техническа
изправност на ППС от 08.09.2020 г., където е отразена именно неизправност на
полезното действие и ефективност на спирачката за паркиране. Съдът кредитира,
показанията на актосъставителя в частта им, в която той посочва че всички
релевантни документи са събрани и приложени към административно-наказателната
преписка, тъй като това е на първо място задължение на органа и на второ е
житейски логично. Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която
той посочва че е имало друг протокол с измерени резултати, тъй като в тази част
те остават изолирани и имат вътрешно противоречие с частта, че актосъставителят
е приложил всички документи към преписката. В останалата част съдът ги
кредитира като логични и последователни.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля Г.Д., като логични, последователни и подкрепящи се от
останалия доказателствен материал.
Съдът не кредитира
и констатациите отразени в АУАН, тъй като същите противоречат на писменото
доказателство Протокол от извършен периодичен технически преглед за техническа
изправност на ППС от 08.09.2020 г., а
твърденията посочени в тях останаха напълно недоказани.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът намира, че
при съставянето на атакуваното НП на първо място е допуснато нарушение на
процесуалните правила доколкото в същото е посочена длъжността, която заема
административно-наказващия орган, а именно „за директор“, което следва да
препраща към оправомощителната Заповед № 1320/10.08.2020 г., но не е посочено в кое ведомство е
заеманата длъжност. Видно от шапката на издаденото постановление същото е
издадено от Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“, но издателят на
постановлението изпълнява функциите на директор на нейното териториално
поделение, а именно РД „АА“ Пловдив. Това не кореспондира и с печата поставен
на НП – който е на ИА „АА“. Съдът приема, че страна по
административнонаказателното производство е именно РД „АА“ Пловдив.
За нарушителя от
друга страна е недопустимо едва с акта на съда да разбира кое точно ведомство е
издало наказателното постановление дали регионалната дирекция на „Автомобилна Адмтрация“
–гр. Пловдив или Изпълнителната агенция със седалище в гр. София и в тази
връзка кой е административнонаказаващият орган.
Съдът намира, че
непосочването на ведомството-издател на атакуваното постановление е
самостоятелно основание за отмяна на акта на административнонаказващия орган.
Актът е съставен в
съответствие с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН, като приетото от въззиваемата
страна за нарушение е описано и са посочени съществените обстоятелства, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението, извън
гореописаното, е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма,
при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с
целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се
съдържат задължителните реквизити. Съдът намира, че грешката при изписване на
марката на проверявания автомобил не е от категорията да послужи като
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото
действително от регистрационния номер и правилно посочения модел за нарушителя
би трябвало да става ясно за кое МПС става въпрос в атакуваното
постановление.
Извън това нарушението
е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е
извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на
нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – не е извършил
годишен технически преглед при спазване изискванията на наредбата, като
е допуснал измерване на спирачната ефективност на ръчната спирачка в нарушение
на изискванията на Наредба № Н-32 на МТИТС, като при максимално допустима
разлика от 30% е отчетена 49 % .
От правна страна
съдът намира следното:
Не се доказа от събраните доказателства от обективна страна жалбоподателят
да е осъществил съставомерните признаци на вмененото нарушение.
Вмененото нарушение с атакуваното постановление е че: нарушителят не е извършил годишен технически преглед при спазване
изискванията на наредбата, като е допуснал измерване на спирачната ефективност
на ръчната спирачка в нарушение на
изискванията на Наредба № Н-32 на МТИТС, като при максимално допустима разлика
от 30% е отчетена 49 %, а същият е издал протокол от извършен периодичен
преглед за техническа изправност на ППС № 23361908 от 08.09.2017 г. в 10:07 ч.
Видно от протокола
в него в т. 1.4. е отразено, че не отговаря на изискванията „Полезно действие и
ефективност на спирачката за паркиране” и е направен извод ,че Не се допуска
ППС да с движи по пътищата отворени за обществено ползване. Датата и времето на
протокола съвпадат с извършената първоначална проверка от комисията С. и К.,
доколкото видно от документа за повторна проверка на стенда се установява, че
същата е извършена близо час след съставянето на протокола, а именно в 11:05
часа на същата дата.
При това положение
оборена се явява констататцията в АУАН и пренесена в атакуваното НП, че техническият
преглед не е извършен при спазване на изискванията на наредбата, доколкото е
видно, че същите са спазени – при разлика в спирачните усилия между ляво и
дясно колело по-голяма от 30 %, е отразено в Протокол за извършен периодичен
преглед за Техническа изправност на ППС №23361908 от 08.09.2020 г. в 10:07 ч.,
че полезното действие и ефективността на спирачката за паркиране не отговарят
на изискванията за изправност и поради това не следва да се допуска процесното
ППС Хонда Сивик за движение по пътищата за обществено ползване.
Така административнонаказващия орган е вменил на жалбоподателя нарушение,
което не е извършил и поради това неправилно е приложил материалния закон.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за необосновано
и незаконосъобразно, поради допускането на съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради
което то следва да се отмени.
Тъй като няма направено искане за присъждане на разноски съдът не следва да
присъжда такива, макар че с оглед изхода на спора право на такива възниква за
жалбоподателя.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 36-0000559/17.09.2020 г., на Т.Т.Н.„за директор“ на
Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ – регионална дирекция Пловдив,
с което на И.А.К. с ЕГН **********,***, на основание чл. 178а, ал. 7, т. пр.
1во от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 44, ал.1
, т.3, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/П/
Вярно
с оригинала!
В.И.