МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
154/19г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимият М.Г.Ц. е повдигнато обвинение за извършвано престъпление по чл.199
ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр.чл.29 ал.1 Б.А и Б от НК,за това ,че на 15.08.2018г. в гр.София, кв.Модерно
предградие, на ул********е отнел чужди движими вещи-сумата от 125.00 лв. от
владението на К.Б.М. с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил
заплашване,за да запази владението върху отнетите вещи,като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив.
Против подсъдимия е повдигнато и обвинение за това ,че на
15.08.2018г. в гр.София, кв.Модерно предградие, на ул********от л.а. Шевролет
Калос с ДК № ********е отнел чужда движима вещ- таблет марка Хуауей,модел media
pad T 3 8 LTE KOB-L 09 на стойност 134.40лв.лв. от владението на К.Б.М. ,без
негово съгласие,с намерение противозаконно да го присвои,като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив-престъпление по чл.196 ал.1 т.1
вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.А и Б от НК.
В
съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнатото обвинение,като
счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните по делото
доказателства.Намира ,че подсъдимият следва да бъде признат за виновен ,като му
бъде наложено наказание лишаване от свобода над средния размер,предвиден за
конкретното престъпление.
Защитникът
на подсъдимият Ц.,счита ,че обвинението не
е доказано по несъмнен начин,поради което моли подсъдимият да бъде оправдан.
Подсъдимият Ц.
дава обяснения,в които не се признава за виновен и моли съда да бъде оправдан.
Съдът,след като
обсъди събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност
,намери за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият М.Г.Ц.
е роден на ***г***,българин,български гражданин,с основно образование,неженен.Осъждан
многократно за престъпления против собствеността.При него е налице болестна
зависимост към наркотични вещества/хероин/.
На 15.08.2018г. около 11.00 ч.подсъдимият Ц.
се намирал в ж.к.Люлин-4, до бл.411.Решил да ползва услугите на таксиметров
автомобил,за да се прибере в дома си в жк. Модерно предградие.Качил се в
автомобила на св.М.-л.а. Шевролет Калос с ДК № ********към таксиметровата
компания „91280“г,който бил един от чакащите на стоянката за таксита.Когато
стигнали до адреса на ул.********а,подсъдимият Ц. платил сумата,която показвал
апарата –около 5 лв. и излязъл от автомобила.Св.М. още не бил потеглил,когато подсъдимият
се приближил до шофьорската врата, използвайки обстоятелството ,че прозореца
бил отворен,пресегнал се и от джоба на вратата грабнал щипката ,в която св.М.
държал парите си около 120 лв. и побягнал към къщата на № 4А.Св.М. го подгонил
и успял да го настигне.Двамата се сборичкали,но подсъдимият успял да се
отскубне и да се скрие в дома си,откъдето излязъл с нож,с който заплашил св.М..През
това време,св.М. се свързал със спешен телефонен номер 112 и съобщил за престъплението.Уведомили го ,че ще
изпратят патрул и да изчака на място.В същото време,подсъдимият се приближил до
таксито на св.М. и взел намиращият се на таблото марка Хуауей,модел media pad T
3 8 LTE KOB-L 09 на стойност 134.40лв.лв.,който взел със себе си и отново се
скрил в къщата.Междувременно, на мястото пристигнали св.Ж.П. и Е.Д.-изпратени в
отговор на подадения от св.М. сигнал на тел.112.Св.М. дал описание на
подсъдимия и полицейските служители престъпили към установяването му в къщата.
След проверка на място,подсъдимият не бил открит в дома си,както и отнетите
вещи.По-късно същия ден,подсъдимият бил задържан в дома си от полицейските
служители П. и Д..Впоследствие,било извършено разпознаване на живо в сградата
на 9 РУ-СДВР,в хода на което св.М. разпознал подсъдимия, като лицето ,което му
отнело парите и таблета.
От заключението на СОЕ се установява,че отнетите
вещи са съответно на стойност 125 лв. и 134.40 лв.
От заключението на
СППЕ на подсъдимия се установява ,че към момента на инкриминираното деяние е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
До
гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства:,протокол за разпознаване на
лица и предмети/л.9/,заключение на СОЕ,заключение на СППЕ на подсъдимия,заключение
на СТЕ,свидетелство за съдимост ,показанията на свидетелите М.,П.,Д.,И.,Ц. и В.
и обясненията на подсъдимия.
Съдът
прие за безспорно установено авторството на престъпленията и механизма на
извършването им,въпреки малобройните по делото доказателствени източници.Изводи
в тази насока се съдържат в показанията на свидетеля М.-пострадал от деянието
предмет на обвинителния акт.При оценка на показанията му,съдът отчете
обстоятелството ,че същите са залегнали в основата на внесения обвинителен
акт,поради което подлежат на доказване.Пострадалия М. е възприел пряко
инкриминираните действия на подсъдимият и е категоричен ,че именно той е
извършителят както на отнемането на парите ,така и на отнемането на таблета.С
категоричност го е разпознал в хода на досъдебното производство,за което
процесуално-действие е съставен надлежен протокол.Пострадалият е имал
възможност да възприеме визуално нападателя си,така че да даде подробно
описание,въз основа на което същият да бъде издирен, а впоследствие и
разпознат.
Съдът намери
показанията на св.М. за достатъчно убедителни и максимално точни,поради което ги
кредитира изцяло.Свидетеля М. подробно разясни как е протекъл инкриминираният
инцидент.Същата последователност на събитията,М. е изложил и пред разследващият
орган ,като констатираните противоречия и липса на спомен в някои пунктове бяха
преодолени с помощта на процесуалната техника на чл.281 от НПК,вследствие на
което свидетелят заяви ,че поддържа изложеното от него в досъдебното производство
,като се аргументира с обстоятелството ,че тогава е имал по-ясен спомен ,което е логично.Безспорно
се установява ,че свидетеля е имал достатъчно добра възможност да запомни и индивидуализира
нападателя си-подсъдимия.Същият се е намирал лице в лице,с него, а подсъдимият не
е бил защитен от маска,очила и други аксесоари ,с които да попречи на свидетелят
да го разгледа добре.По тази причина е съвсем обяснимо,че св.М. е дал подробно
описание на нападателя си, като е подчертал ,че външността му се отличава с
ясно изразени скули и изпито лице..Беше сигурен,че подсъдимият е неговият
нападател и в хода на съдебното следствие.Липсват основания,за да се приеме ,че
показанията на свидетеля М. са тенденциозни и необективни ,още повече ,че същият
не пожела да упражни правата си по НПК и да се конституира в друго процесуално
качество в процеса.
Показанията на
пострадалия кореспондират и изложените от полицейските служители П. и Д.,които
са изпратени на мястото по негов сигнал на спешен телефонен номер 112 и са
имали преки впечатления от пострадалия като са възприели и неговия разказ за
случилото се,който не се отличава от собствените му показания..Дал е описание
на ограбилото го лице.Съдът кредитира показанията на полицейските служители П.
и Д.,като прие,че същите са обективни и максимално точни.
Показанията на
пострадалия намират потвърждение и в протокола за разпознаване на лица и
предмети,в който е отбелязано ,че пострадалия е посочил подсъдимият като
извършител на деянието.Съдът счита ,че този протокол представлява годно
доказателствено средство за описаните в него обстоятелство,тъй като е изготвен
при спазване на процесуалните правила.
Не на последно
място,показанията на св.М. кореспондират и с информацията,съдържаща се в
заключението на техническата експертиза ,обективирала обажданията на тел.112 на
процесната дата и час.От тях се установява ,че свидетеля М. действително се е
обадил на тел.112 и е подал сигнал за извършеното спрямо него
престъпление.Провел е и втори разговор с тел.112 по време на който е съобщил и
за кражбата на таблета,като е посочил ,че тя е извършена от същото лице,което
преди това му е взело оборота.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимият,които възприе
като защитна теза,тъй като същите на практика не оборват твърденията на
пострадалия ,а просто ги отричат.Както
подсъдимия в обясненията си,така и неговите роднини-брат му и сестра му и
приятелката на брат му в показанията си се обединяват около версията ,че
пострадалия е нападнал подсъдимия ,поради отказа на подсъдимия да плати сметка
,за която не му е издаден касов бон и която според думите им е било силно
завишена.Твърдят ,че подсъдимия е бил в тежко здравословно състояние и е лежал
на земята,ритан и удрян от пострадалия.Пренесли са го в дома им ,където
последния останал да лежи.Изложеното от тях противоречи на показанията на св.М.
и тези на полицейските служители П. и Д.,които бяха кредитирани
по-горе.Полицейските служители твърдят ,че роднините на подсъдимия ,които са
установени на място на въпроса им дали знаят какво се е случило между подсъдимия
и пострадалия са заявили,че не знаят за какво става въпрос и са били там по
друга работа..На следващо място,полицейските служители са категорични,че са
посетили два пъти адреса на подсъдимия,тъй като непосредствено след инцидента
подсъдимият не е бил в дома си и по нареждане на дежурния е следвало периодично
да проверяват адреса докато намерят
подсъдимия.Всичко гореизложено налага извода ,че показанията на свидетелите Д.Ц.
,И.И. и В. и и обясненията на
подсъдимият не отговорят на обективната действителност , а обслужват единствено
защитната теза на подсъдимия.
Съдът се довери на
заключенията на СППЕ на подсъдимия и СОЕ при формиране на изводите си за
стойността на процесните вещи и психичното здраве на подсъдимия,които намери за
обосновани и компетентни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установеното от фактическа страна,съдът прие,че подсъдимият М.Г.Ц. е
осъществил състава на престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.3 вр. ал.1
вр.чл.29 ал.1 Б.А и Б от НК,както от
обективна така и от субективна страна.
Подсъдимият
е отнел чужди движими вещи от владението на св.М.-сумата от 125лв.,като е
употребил за това заплашване,за да запази владението си над нея.В случаят
,подсъдимият е използвал нож,с който е заплашил пострадалия,за да му попречи да
си върне вещите.Подсъдимият е прекъснал фактическата власт върху вещта
,упражнявана от св.М. и е установил своя такава.Предмета на
престъплението е преминал в негово владение.
От субективна
страна,престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,като
подсъдимият е съзнавал,че вещта се намира във владението на другиго,че е
чужда,че владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета и запазването на владението
върху нея се осъществява чрез упражнена
психическа принуда.
По
същото време и на същото място
подсъдимият е осъществил и престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр.чл.194 ал.1 от НК като е отнел и чужда движима вещи –
таблет Хуауей,модел media pad T 3 8 LTE KOB-L 09 на стойност 134.40лв.лв. от
св.М. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
От субективна
страна,престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл,като
подсъдимият е съзнавал,че вещта се намира във владението на другиго,че е чужда,че
владелецът не е съгласен тя да му бъде отнета.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.199
ал.1 т.4 от НК,респективно по чл.196 ал.1 т.1 от НК -престъплението да е извършено при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1 б.А и Б от НК.Подсъдимият е извършил престъплението ,след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една
година,изпълнението на което не е било отложено по реда на чл.66 от НК и е
извършил деянието след като е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,като
нито едно от тях не е отложено по реда на чл.66 от НК .От изтърпяването на
наказанието по тези присъди не са изтекли 5 години.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието ,съдът
взе предвид следното:
Висока е степента
на обществената опасност на извършеното ,която се определя както от ръста и
динамиката на престъпленията против собствеността ,така и от обстоятелството
,че действията на подсъдимият са обиграни и премерени,което налага извод за престъпна
упоритост и изграден престъпен стереотип,с оглед предходната съдимост за
престъпления по чл.198 от НК.Налице е опасен рецидив и двата му аспекта,което
налага извод за завишена степен на обществена опасност на дееца.Значимото в
случая,че съдебното минало на подсъдимия се простира и извън осъжданията ,които
формират по-тежката квалификация,което именно налага горния извод.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчете помощта му за разкриване на
обективната истина.
Съдът счете ,че не
са налице и предпоставките на чл.55 от НК,тъй като изброените смекчаващите
отговорността обстоятелства-не са от категорията на многобройните , а липсва и
изключително такова ,което да обоснове приложението на чл.55 от НК.
С оглед на
гореизложеното,съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест
години за престъплението по чл.199 от НК.
За престъплението
по чл.196 ал.1 от НК съдът съобрази горните обстоятелства,като отчете и факта
,че непосредствено след като е извършил престъплението по чл.199 от НК ,подсъдимият е осъществил и кражба,което води
до извод за арогантна демонстрация на чувство за безнаказаност,поради което му
определи наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл.23
ал.1 от НК на подсъдимия беше наложено едно общо наказание в размер на
по-тежкото от двете , а именно шест години лишаване от свобода.
Съдът
определи на основание чл. 57 ал.1
т.2 б.А от ЗИНЗС първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наложеното общо наказание лишаване от свобода.
Съдът
зачете времето,през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение“Задържане под стража“ на осн.чл.59 ал.1 ал.3 от НК,считано от
15.08.2018г. до влизане на присъдата в сила..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на
делото,подсъдимият Ц. беше осъден да заплати направените разноски в размер на 1250лв-по сметката на
СГС,представляващи,възнаграждения за вещи лица,както и сумата от 5 лв за всеки
служебно издаден изпълнителен лист на
основание чл.189 ал.3 от НПК и Тарифа № 1 т.7 към ЗДТ.
Воден от гореизложените
съображения,съдът постанови присъдата си.
Председател: