№ 900
гр. Бургас, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100501232 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна жалба подадена от С. Г. Х., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, чрез процесуален
представител адв. Радостин Станчев, срещу решение №1181/11.06.2024 год.
по гр.д.№ 6673/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че С. Г. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, дължи на ЗАД
„Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано съвместно от изпълнителните
директори Миролюб Панчев Иванов и Константин Стойчев Велев, сумата от
586,31 лв.,представляваща дължимо и изплатено застрахователно
обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, във връзка с настъпило ПТП
на 30.08.2018г. по вина на ответника, при което са нанесени вреди на лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер”, рег. № СВ 8789 ВА,
ведно със законната лихва върху главницата от 18.08.2023г., до
1
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед
№ 2429 от 21.08.2023 г., за изпълнение на парично задължение по чл. от 410
ГПК, по ч.гр.д. 4976/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас и е осъден С. Г.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл.**, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплати на „ЗАД „Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ №2, представлявано съвместно
от изпълнителните директори Миролюб Панчев Иванов и Константин
Стойчев Велев, сумата от 225 лева - разноски в заповедното и в исковото
производство.
Във възивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като постановено в противоречие с ангажираните доказателства по
възражението за наличието на застраховка „гражданска отговорност“ /“ГО“/
към момента на процесното ПТП за автомобила управляван от ответника.
Оспорени са изводите на районния съд за липсата на застраховка „ГО“ за
автомобила управляван от ответника, с твърдение, че такава застраховка е
била сключена със ЗК “Олимпик“ по договор със срок на действие от
25.03.2018 год. до 24.03.2019 год. Твърди се, че към момента на ПТП на
30.08.2018 год. застрахователят по тази застраховка не е уведомил ответника
за прекратяването на дейността си поради несъстоятелност и за
необходимостта от сключване на нова застраховка, като към този момент
ответникът е бил добросъвестен, поради което отговорността спрямо ищеца
следва да се поеме от Гаранционния фонд. Сочи се, че ответникът е бил
уведомен за прекратяване на дейността на ЗК“Олимпик“ на 03.09.2018 год. –
т.е. след настъпване на ПТП, а като е приел иска спрямо ответника за
основателен, районният съд е направил незаконосъобразни изводи и е
постановил неправилно решение. Направено е искане за отмяна на
обжалваното решение, за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане
на съдебните разноски.
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна ЗАД
„Армеец“-София.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице срещу акт на
районния съд, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск
2
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД,
както и по претенции за законна лихва и разноски.
В проведеното открито заседание на въззивния съд въззивникът чрез
процесуалния си представител поддържа становището си и искането за
присъждане на съдебни разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът ЗАД „Армеец“ е предявил регресен иск срещу С. Г. Х., ЕГН
**********, за приемане за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 586,31 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение на застраховано при него лице, за имуществени
вреди причинени при ПТП станало по вина на ответника и разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 18.08.2023 год., до окончателното изплащане
на задължението, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, № 2429/21.08.2023
год. по ч.гр.д. № 4976/2023 година на Бургаския районен съд и за осъждане
на ответника да заплати на ищеца направените разноски в заповедното, и в
исковото производства.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ е заплатил обезщетение за имуществени вреди
по л.а. „Мицубиши“ модел „Фузо Кантер“, с рег. № СВ 8789 ВА, собствен на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД и е направил разноски, общо в размер на 586,31 лв.,
причинени от ПТП настъпило на 30.08.2018 г., в гр. Стара Загора, около 15 и
40 часа, на кръстовището на изхода на града, при удар с лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“, с рег. № А 5634 МТ, управляван от С. Г. Х.. Твърди, че
вина за ПТП има ответника по делото С. Г. Х., поради което с плащането на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на ПТП, тъй като към момента на ПТП автомобилът управляван
от ответника не е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, поради което претендира изплащане на
процесната сума, ведно със законната лихва и разноски.
С подадения отговор ответникът е оспорил иска с твърдение, че към
3
момента на ПТП управляваният от него автомобил е имал валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
застрахователна компания „Олимпик“ със срок на действие от 25.03.2018 год.
до 24.03.2019 год., като едва на 03.09.2018 год. собственикът на автомобила е
бил уведомен с уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, че поради проблеми на
ЗК“Олимпик“, трябва за сключи друга застраховка. Твърди, че като
добросъвестно лице не следва да отговаря по предявения иск. Направил е
искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебните
разноски.
Пред районния съд страните са поддържали становищата си, ангажирали
са доказателства.
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му, по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.
При проверка на правилността на решението, съдът е обвързан от
възраженията на въззивника изложени във въззивната му жалба.
От събраните пред районния съд доказателства, включително протокол
за ПТП и свидетелски показания, както и от представени платежни
документи, се установява, че на 30.08.2018 год., около 15 и 40 ч. на
кръстовище в гр.Стара Загора лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. № А 5634 МТ, управляван от ответника С. Г. Х. при маневра „ляв завой“,
за включване в движението, без да се убеди в безопасността на маневрата е
блъснал в предната част лек автомобил „Мицубиши“, модел „Фузо Кантер“, с
рег. № СВ 8789 ВА, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД, вследствие на
което, по автомобила са причинени материални вреди. В съставения от
органите на МВР протокол за ПТП е отразено, че автомобилът, управляван от
ответника е без валидна задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.
До ищцовото дружество, в качеството му на застраховател по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил „Мицубиши“, модел „Фузо
Кантер“, с рег. № СВ 8789 ВА е подадено уведомление за щета с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на лекия автомобил „Мицубиши“. В
ищцовото дружество е образувана преписка по щета под №33018030101112.
Извършен е ремонт на автомобила за отстраняване на вредите от ПТП,
възложен от ищцовото дружество на автосервиз „ИТА Сервиз“ ЕАД, на
стойност 576,31 лв. С платежно нареждане от 15.11.2019г. ищецът е изплатил
4
на автосервиза отстранил щетите, сумата от 576,31 лв., като е направил и
ликвидационни разноски в размер на 10 лв.
Във въззивната жалба не са наведени възражения по твърдяната от
ищеца фактическата обстановка относно настъпилото ПТП, включително
относно вината на ответника за ПТП, за вида, характера и стойността на
причинените в причинна връзка с процесното ПТП щети по автомобила
застрахован в ищцовото дружество и образувана щета, по която за вредите по
застрахованото при него МПС, ищцовото дружество е изплатило процесната
сума, представляваща дължимо застрахователно обезщетение и е направило
твърдените разходи. По тези обстоятелства пред районния съд са ангажирани
и доказателства, поради което въззивният съд ги приема за безспорни и
установени.
Спорно е между страните дали може да се приеме, че към момента на
ПТП ответникът е имал валидна застраховка „"Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Ответникът е представил застрахователна полица за
сключена задължителна застраховка "ГО" на автомобилистите за лекия
автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № А 5634 МТ, собственост на Д. Д.а
С., сключена за периода 25.03.2018 год. – 24.03.2019 год. със застрахователя –
Застрахователна компания „Олимпик-клон България“. Същевременно от
представена справка от извършена проверка за сключена ГО на автомобила,
управляван от ответника, се установява, че застраховката на автомобила,
управляван от ответника, с период на покритие 25.03.2018г. – 24.03.2019г., е
прекратена на 17.08.2018г. в 23 и 59 часа - т.е. към момента на ПТП
настъпило на 30.08.2018 год. сключената застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите не е била валидна поради прекратеното
преди това застрахователно правоотношение.
Установява се от вписванията в търговския регистър е, че ЗК
„Олимпик“АД е застрахователно дружество, регистрирано в Република
Кипър, по отношение на което с решение е било открито производство по
ликвидация/ несъстоятелност. Всички застрахователни полици са били
прекратени, считано от 17.08.2018 г. - датата, на която в ДВ на Република
Кипър е публикувана обявата за назначаване на временен ликвидатор на
дружеството от кипърския Застрахователен надзор. Решението по
откриване на производство по ликвидация/несъстоятелност на застраховател,
5
получил лиценз в друга държава членка/какъвто застраховател по чл. 12, ал. 1,
т. 2 от КЗ е ЗК "Олимпик"АД, предоставящо услуги чрез клона си в Република
България/, поражда действие в Република България от момента, в който има
действие в съответната държава членка - чл. 624, ал.1 от КЗ.
Твърдяната от ответника добросъвестност - че не е знаел към момента на
ПТП за прекратяването на сключената застраховка „Гражданска отговорност“
с обявената в несъстоятелност Застрахователна компания „Олимпик-клон
България“, не е предвидена в КЗ като предпоставка, която да дерогира
отговорността на делинквента по чл.410, ал.1, т.1 от КЗ . В тази разпоредба е
посочено, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
причинителя на вредата. Разпоредбата на чл.411 от КЗ сочи, че
застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение за увредено,
застраховано при него имущество встъпил в правата на увреденото лице, е
длъжен да насочи претенцията си към застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата, но само когато
вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, каквато към момента на процесното ПТП не е била налице
за автомобила управляван от ответника.
Противно на твърдението на въззивника, с решенията по АНД
№3090/2018 год. на РС-Стара Загора и по КАНД № 87/2019 год. на АС-Стара
Загора, във връзка с издадено срещу настоящия ответник наказателно
постановление за управление на МПС към момента на ПТП без сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е прието, че поради фалита на застрахователя договорът е
бил прекратен няколко дни преди извършване на нарушението /т.е. преди
процесното ПТП/, но наказателното постановление е отменено поради
малозначителност на деянието. Ето защо, възражението, че с решенията по
тези дела е прието наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „ГО“ за автомобила управляван от ответника към момента на
ПТП, не се споделя от съда.
Неоснователни са и останалите възражения на въззивника.
6
Уведомлението по чл.574, ал.1 от КЗ, изпратено от Гаранционния фонд до
собственика на автомобила управляван от ответника по време на ПТП,
получено на 03.09.2018 год., е без значение за отговорността по чл.410 от КЗ.
Това уведомление преследва други цели и не води до изводи различни от
изложените по-горе. Не се споделя и възражението на въззивника относно
датата – 03.09.2018 г. на която е научил, че управляваният от него автомобил е
без задължителна застраховка „ГО“, тъй като от приложената справка на л.15
от делото е видно, че непосредствено след ПТП на 30.08.2018 год., в 18 и 30 ч.
за автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № А 5634 МТ, е сключена
застраховка „ГО“ със застрахователя ЗК“Лев инс“АД, което сочи, че още на
30.08.2018 год. ответникът е бил наясно с това обстоятелство.
Дори да бъде счетено, че Гаранционният фонд чрез Обезпечителния
фонд отговаря по чл.565, ал.2, вр. чл.564, ал.1 от КЗ /по който въпрос
практиката на съдилищата е противоречива ако се отнася за клон за държава
членка на ЕС, както е в случая/, в КЗ не е предвидено задължение на
суброгиралия се по чл.410 от КЗ застраховател, при несъстоятелност на клон
на застраховател на друга държава, регистриран в Република България, да
предяви регресната си претенция към Гаранционния фонд. Ответникът по
делото не е привлякъл Гаранционен фонд като трето лице свой помагач и не е
предявил срещу него обратен иск за задълженията му спрямо суброгиралия се
в правата на увреденото лице застраховател, поради което въпросът за
евентуалната отговорността на Гаранционния фонд към делинквента, осъден
да заплати причинените от него вреди на застрахователя на увреденото лице,
не стои за разглеждане по делото.
Предвид горното са налице предпоставките по чл.410 от КЗ вр. чл.45 от
ЗЗД, вр. чл.422 от ГПК за ангажиране на отговорността на ответника по
делото за задълженията по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, № 2429/21.08.2023 год. по ч.гр.д. № 4976/2023
година на Бургаския районен съд, поради което предявеният иск е основателен
и следва да бъде уважен, като в полза на ищеца по делото бъдат присъдени
направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Като е стигнал до идентични правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, включително в частта за присъдените разноски.
7
Пред въззивния съд въззиваемият не е направил искане за присъждане
на разноски и не е представил доказателства за направени разноски, поради
което такива не му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1181/11.06.2024 год. по гр.д.№6673/2023
год. по описа на Бургаския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8