Р Е
Ш Е Н
И Е
No 166
гр. Ботевград, 09.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на девети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от
съдия Стоянова гражданско дело No 288 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове са с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл.
143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Ищецът - “С.
б. с.” АД, гр. София твърди, че по подадено от него заявление по чл. 410 от ГПК
е образувано ч. гр. д. No 1878/2017 г. по описа на РС- Ботевград, като на
основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предявява иск за
установяване на вземането си. Поддържа, че на 06.03.2015 г. между “М.” ЕАД
(Продавач) и ответника А.П.М. (Купувач) е сключен Договор за продажба на
изплащане No *********, по силата на който ответникът е закупи и е станал
собственик на устройство “Handset SAM Galaxy S3 16GB Neo Blue” със сериен
номер: 358316066657535, като се е задължи да заплати на “М.” ЕАД продажната
цена за веща на вноски, съобразно погасителния план към Договора. Твърди, че
поради неплащане в срок на две месечни вноски, договорът между “М.” ЕАД и
ответника А.П.М. е прекратен предсрочно на основание т. 12.3 от договора, и
непогасената сума до края на срока на договора в размер на 214.20 лв. е станала
предсрочно изискуема.
Излага, че на 07.11.2014 г. между “М.” ЕАД и ищеца “С. б.
с.” АД е сключен Договор за поръчителство, по силата на който ищецът се е
задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати,
сключили с “М.” ЕАД Договор за продажба на изплащане. Поради неплащане на
дължимата сума от страна на ответника А.П.М. по Договора за продажба на
изплащане, на основание чл. 143 от ЗЗД и чл. 2.2.4. от Договора за
поръчителство от 07.11.2014 г., ищецът в качеството си на поръчител е уведомил
длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към “М.” ЕАД. Поради липса
на доброволно плащане от страна на ответника, след като е бил надлежно поканен
за това, и на основание чл. 2.2.3 от Договора за поръчителство от 07.11.2014 г.
“С. б. с.” АД заплатило на “М.” ЕАД на 11.05.2016 г. сумата от 214.20 лева,
представляваща дължимата сума от ответника по Договора за продажба на изплащане
от 06.03.2015 г. Поддържа, че ответникът е длъжен да заплати на ищеца и сумата
от 33.17 лв., представляваща мораторна лихва за периода от датата на плащане на
главницата от ищеца на “М.” ЕАД – 11.05.2016 г. до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което приеме
за установено, че ответникът му дължи сумата от 214.20 лв., представляваща
незаплатена от ответника сума по Договор за продажба на изплащане No *********/06.03.2015
г., която сума е заплатена от ищеца в качеството му на поръчител на “М.” ЕАД по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 33.17 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г.
/датата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от подаване на заявлението до окончателно заплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът- А.П.М. *** в срока по чл. 131 от ГПК не е
депозирал писмен отговор и не е взел становище по иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител с депозирана
писмена молба прави искане за постановяване на неприсъствено решение по
предявените искове.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
не изпраща представител и не взема становище по исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и направеното искане от ищеца за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, намира следното:
Налице са предпоставките по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. На последния е връчен
препис от исковата молба, като в призовката до страната изрично са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му
в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба, не се е явил и не е изпратил представител в съдебно заседание по делото,
за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните
по делото писмени доказателства - заверено копие на ч. гр. д. No 1878/2017 г.,
заверени копия на Договор за продажба на изплащане Nо ********* от 06.03.2015 г., Договор за поръчителство от
07.11.2014 г. и 2 бр. Анекси към него, Уведомление по чл. 143 от ЗЗД от ищеца
до ответника, Уведомление изх. No 4358/01.06.2016 г. по т. 2.2.6 от Договор от 07.11.2014 г., съдът намира
исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл.
143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за вероятно основателни съгласно изискването на чл.
239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
При наличие на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира, че исковете следва да бъдат изцяло уважени,
така както са предявени, като бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземанията на ищеца към него, за които е издадена
заповедта за изпълнение по ч. гр. д. No 1878/2017 г. по описа на БРС,
произтичащи от Договор за продажба на изплащане Nо ********* от 06.03.2015 г., сключен между “М.” ЕАД като
продавач и ответника А.П.М. като купувач, и непогасените задължения на
ответника по който са изплатени от ищцовото дружество в качеството му на
поръчител по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между “М.” ЕАД
и “С. б. с.” АД, както следва: за сумата от 214.20 лв., представляваща
незаплатени месечни вноски по Договор за продажба на изплащане No ********* от
06.03.2015 г. и изплатени от ищеца в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сумата от 33.17 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г., както и законна лихва от 25.08.2017
г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда/ до окончателното изплащане на задължението, без решението да се мотивира
по същество.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. No 4/2014 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство,
като предвид изхода на спора по исковото производство, то направените от ищеца
разноски в заповедното производство се явяват дължими от ответника, а именно
разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и за адвокатско възнаграждение
в размер на 360.00 лв., или общо разноски в заповедното производство в размер
на 385.00 лв.
С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати и направените от него разноски по
настоящото дело в размер на 435.00 лв., от които 75.00 лв. за държавна такса и 360.00
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът и на основание чл. 239, ал.
1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 143, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД съществуването
на вземанията на “С. б. с.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” No *, вх. *,
ет. *, към А. П.М., с ЕГН **********,***,
за които е издадена Заповед No 5267/28.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. No 1878/2017 г. по описа на РС-Ботевград, както следва: за
сумата-главница от 214.20 лв.
/двеста и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща незаплатени
месечни вноски по Договор за продажба на изплащане No ********* от 06.03.2015 г.
и изплатени от ищеца в качеството му на поръчител по Договор за поръчителство
от 07.11.2014 г., сумата от 33.17 лв. /тридесет
и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
от 11.05.2016 г. до 25.08.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2017 г. /датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда/ до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. П.М., с
ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на “С. б. с.”
АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. “Б.” No *, вх. *, ет. *, представлявано от С.
Х. Б. и Г. Н. П., сумата от 435.00 лв. /четиристотин тридесет и пет лева/,
представляваща направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 385.00 лв. /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направени
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. No 1878/2017 г. по описа на
РС-Ботевград.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :