Р Е Ш Е Н И Е
№260070
гр.Ботевград, 23.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №*** по описа за 2020
година
и за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
*****, с адрес и седалище на управление –
гр.София, бул*****, представлявано от управителя си *****е обжалвало в законния срок
наказателно постановление №1061/04.09.20г. издадено
от *****, с което за нарушение на чл.44, ал.1 от Закона за водите /ЗВ/, на основание чл.200, ал.1, т.1, б.а вр. чл.44, ал.1 от ЗВ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 150.00 лева, като излага съображения за
незаконосъобразност на същото и моли
да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание не се явява
представител на *****.
Въззивната организация – *****също не
изпраща представител в съдебно заседание.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: пощенски
плик; НП №1061/04.09.2020г.; писмо до Управителя на *****; пощенски плик; АУАН
№ 1125/05.03.2020г.; писмо до Управителя
на *****; известие за доставяне; писмо до Директора на БДДР; декларация по чл.
194б от ЗВ; трудов договор № 178/20.03.2015г.; заповед № 20/02.03.2020г. на
БДДР и събраните
гласни доказателства – показанията на свидетелите И.С.Г. и Р. Нинова Г. се
установява следната фактическа обстановка:
С
декларация по чл.149б от ЗВ, от 31.01.2020г. *****, в качеството
му на управител на ***** декларирал, че за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. в гр.Ботевград
представляваното от него дружество е водовзело 6375куб.м повърхностни
води от РВ „***“. След така депозираната
декларация в *****, свидетелките И.С.Г. и Р.
Нинова Г.
– експерти в тази дирекция извършили проверка по
документи и установили, че това водовземане било осъществено без съответно
разрешение, за което на ***** бил съставен АУАН №1125/05.03.2020г. за извършено
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ. Акта бил съставен в присъствието на *****,
който го подписал.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №1061/04.09.20г. издадено от *****.
Съдът счита, че жалбата е допустима,
тъй като е депозирана в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е основателна по следните съображения:
Съдът
намира, че при провеждането на административно-наказателното производство са
допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение, както при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, така и при издаването на наказателното постановление, а именно нарушена
е разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН, респ. чл.53, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според съда съществено при
производството от административно-наказателен характер е да се установи
съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити,
наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за
съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати
съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.42, т.3 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа
мястото на извършване на нарушението. В конкретния случай съдът констатира, че
в акта за установяване на административно нарушение и в процесното НП не е посочено
мястото на извършване на нарушението. В съставения АУАН и НП е отразено като място на извършването на
нарушението единствено РВ *** /река ***/, без да е посочено съответното населеното място. Съдът счита, че
е недопустимо мястото на извършване на нарушението, /самото населено място/ да
се извежда по логически път, а то трябва
да е отразено в АУАН и НП точно и конкретно.
Липсата на законов
реквизит, съответно непосочването на
мястото на извършване на нарушението в АУАН
и липсата на единство между
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на наказателното
постановление и до неговата
отмяна. По този начин е било накърнено правото на защита на жалбоподателя, която има право да узнае за какво точно нарушение е санкциониран и къде го е извършил. Нарушаването на правото на
защита във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление
№1061/04.09.20г. издадено от ***** против *****, с
адрес и седалище на управление – гр.София, бул*****, представлявано от
управителя си *****, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :