Р Е Ш Е Н И Е № I-25
град Бургас
, 05.03. 2021 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.............двадесет и четвърти февруари …..през
две
хиляди и двадесет и първа година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Детелина Димова
при секретаря Ани
Цветанова като разгледа докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 71 по
описа за
2021 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител на В.Д.К. от гр.*** -ответник по гр.д. № 5/2020 год. по описа на Царевския
районен съд против решение № 260016/06.11.2020
год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на „Лев инс“АД и В.К.,че
въззивникът дължи на „Лев инс“АД сумата 487,68 лв.-стойността на изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 0023-1361-15-451913,ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на семята ,за които суми в
полза на ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 416/2019 г. на ЦРС,като ответникът е осъден да заплати на ищеца и 825
лв. –разноски по делото ,както и 75 лв.-разноски в заповедното производство .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото
за незаконосъобразно ,неправилно и
необосновано,при нарушения на съдопроизводствените правила .
Сочи
се на първо място ,че ,че по делото
ищецът не е извършил пълно и главно доказване на оспорените с отговора на исковата молба факти
– настъпването на ПТП и причинените в тази връзка щети ,механизъм ,вид и степен
на увреждането на отделни части и
системи на застрахования автомобил,причинно –следствена връзка между механизма
на катастрофата и реално настъпилите вреди.Това не е сторено и от назначената
автотехническа експертизи ,дала хипотетични отговори на поставените въпроси за
причинно-следствената връзка –поради липса на обективни данни.Представеният
протокол за ПТП също не се ползва с
обвързваща доказателствена сила за
механизма на ПТП .Не са представени никакви доказателства от ищеца ,включително снимков материал,нито
пък са представени общите условия по полица „Каско“.
Счита
се ,че неправилно е уважен искът в пълен размер ,въпреки че според заключението
на вещото лице щетите възлизат на 423,90 лв.Изложените от съда мотиви за
разликата се намират в пряко
противоречие със заключението на експертизата .
Моли
се за отмяна на решението и
постановяване на ново решение,с което се отхвърли изцяло исковата претенция .Не сочат нови доказателства и обстоятелства
по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт . Въззимаемият
ответник по делото не е депозирал писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. З от Кодекса
за застраховането /нов/, предявен по реда на чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК.
Съдът намира предявения иск за допустим, т. к.
е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на
заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство
в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на ответника
– направените възражения в отговора си.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3
от КЗ/чл. 274 ал. 1 КЗ-отм.,действаща към
момента на произшествието /, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
Съдът намира, че в настоящия случай от събраните
доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от
пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените
доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на
застрахователно правоотношение по
застраховка "Каско "между ищцовото застрахователно дружество и пострадалото лице , а и това обстоятелство е
безспорно между страните. Ищецът в изпълнение на задължението си по застрахователния
договор, е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените от
възникналото на 16.09.2015 г. г. в гр. Стара Загора ПТП вреди на собствения му автомобил. Няма спор ,че към датата на събитието увреденият лек автомобил „Ауди“А4 ,собственост на Р. К. ,е застрахован по застраховка „Каско“ в
ищцовото застрахователно дружество ,застрахователна полица 93001510020987,със
срок на валидност от 07.04.2015 г. до
06.04.2016 г.
За уважаване на
предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ/нов/-чл.
274 ал. 1 КЗ/отм./, следва да са се проявили в обективната действителност следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: наличие на валидно
застрахователно правоотношение
по отношение на пострадалия автомобил ; настъпване на
покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между
посочените МПС-та; претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и
претърпените вреди; изплащане от застрахователя- ищец в полза на застрахованото
лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и
непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното
застрахователно събитие; ответникът да е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици и други упойващи вещества и да
е напуснал местопроизшествието .В доказателствена тежест на ищеца при условията на
пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е установяване на
посочените обстоятелства.
От
представените по делото писмени и гласни доказателства – протокол за ПТП от
16.09.2015 г. ,акт за установяване на административно нарушение 15-3522/16.09.2015 г. и наказателно постановление от 20.11.2015 г. на Началник група към ОДМВР-Стара Загора ,с-р
Пътна полиция ,както и от показанията на собственика на пострадалия адвтомобил
– свид. К. , се е установило ,че на 16.05.2015 г. ,около 11,50 часа ,в
гр.Стара Загора ,като водач на л.а.“Пежо“306,с рег. № СТ 9427 ВН ,ответникът В.К.
,при маневра навлизане в реда на паркирани автомобили реализира ПТП с
л.а.“Ауди“ А4,с рег. № СТ 7447 АР,собственост на Р. Н. К. ,в резултат на
което е увреден автомобила на К. .В
съответствие с установените по вид и
степен щети ,застрахователното дружество
е изплатило на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в
размер на исковата сума .Затова и на осн.чл. 410 от ГПК е поискал
издаване на заповед за
изпълнение за сумата
–представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение,ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на главницата ,като такава му е била издадена по ч.гр.д. № 416/2019
г. по описа на РС-Царево .С настоящата
искова претенция на осн.чл. 422 ГПК вр.чл. 274 ал. 2 КЗ/отм./ се иска
установяване по отношение на ответника дължимостта на сумата –изплатено застрахователно обезщетение
,ведно с лихва за забава .
При
тази фактическа обстановка районният съд е прие исковете за основателни и доказани и ги е уважил изцяло.
Решението
е правилно .
Твърдението на
въззивника, че не е доказано по делото причиняването на вредите да е виновно и
ответникът да е напуснал мястото на ПТП, преди идване органите за контрол на
движение по пътищата, настоящият състав намира също за неоснователно.
По отношение на субективният елемент от състава
на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й, каквито не са представени.В случая в протокола за ПТП и акта за установяване
на административно нарушение ,подписани
и съставени от присъстващия на място автоконтрольор се сочи ,че при
разногласие относно възникналото ПТП
ответникът не е останал на място до
пристигането на контролните органи и не е представил контролния талон към
СУМПС .В акта за адм.нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление от 20.11.2015 г./за което няма данни да е било
обжалвано/ е прието ,че предприемайки маневра с автомобила си,ответникът като
негов водач е нарушил виновно чл. 25 ал.
1 от ЗДвП,създавайки опасност за участниците в движението ,без да се съобразява
с тях,нарушени са и разпоредбите на чл. 123 ал. 1 т. 3 от ЗДвП-водачът напуска
местопроизшествието ,не уведомява службата за контрол и не изпълнява указанията й ,не носи и
контролния талон от свидетелството за управление ,с което виновно е нарушил
чл.100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП/за които нарушения му са наложени и административни
наказания /.Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК и има материална доказателствена сила, за
опровергаването на която не се представиха доказателства от страна на
въззиваемия, поради което същият обвързва съда относно факт за напускането
на местопроизшествието от страна на въззивника ,доколкото този факт е настъпил
в присъствието на автоконтрольора ,съставил протокола за ПТП и акта за
адм.нарушение /вж. в този смисъл и показанията на свид. К./ .
В трайната
практика на ВКС, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена
сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя,
но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено
волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II
ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО,
решение № 73/ 22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО; решение № 98/
25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 24/10.03.2011
г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на
ВКС, I ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II ТО и
решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, I ТО.
Неоснователни са доводите,
наведени от особения представител на въззиваемия, че изложеното в протокола за
ПТП не съдържало преки и непосредствени впечатления на длъжностното лице,
поради което документът не носел материална доказателствена сила. В повечето
случаи ПТП се посещава от длъжностното лице след настъпването му и в този
смисъл, то възприема последиците от него, а не самото ПТП. Това обаче съвсем не
означава, че при посещението си длъжностното лице не може да възприеме начина,
по който е настъпило произшествието. Това се гарантира от разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. "г" и "д" ЗДвП, съгласно която участниците в
пътно-транспортно произшествие са длъжни да запазят обстановката такава,
каквато е била след настъпването на ПТП. Тази разпоредба има за цел да
подпомогне длъжностните лица при изследване на мястото на произшествието и
механизма на ПТП.
Също така, в
производството пред съда, въззиваемият е имал процесуална възможност за
оспорване на протокола по реда на чл. 193 от ГПК и при спазване на точно
определена процедура, но производство по оспорване на официален документ не е
инициирано.
Едно от деленията
на документите е на верни и неверни. Верни и неверни са единствено
свидетелстващите документи, към които се причислява и протоколът, издаван при
ПТП. Верността и неверността се проверяват в гражданския процес по два начина –
с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК или с оспорване,
направено по реда на чл. 193 ГПК, като проведе пълно обратно доказване, с оглед
обвързващата материална доказателствена сила на документа. Горното не е сторено
от ответника в първоинстанционното производство, поради което неоснователни и
необосновани се явяват наведените от въззиваемия аргументи в тази насока.
Единствено изразеното от ответника общо оспорване на всички твърдения в
исковата молба, както и твърденията, че протоколът не отразявал достоверни
факти, без да са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на това
оспорване, не разколебава извода на съда за
виновно поведение на ответника относно
причиняването на ПТП и напускане на местопроизшествието .
Следва да се
отбележи, че по настоящото дело не са представени никакви доказателства, които
да опровергаят констатациите на компетентните контролни органи, отразени в
протокола за ПТП. Както бе изложено, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
протоколът за ПТП е официален документ и съставлява доказателство за
изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него действия и
по-конкретно за съществуването на фактите с правно значение, че на посочените
дата, час и място е настъпило ПТП, местоположението на превозните средства на
пътното платно, следи от произшествието, видими вреди вследствие настъпилото
ПТП (пострадали лица и материални щети) и напускането
на мястото на произшествието ,без да се изчака тест за алкохол и изясняване
на самото произшествие.
Като част от
процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност на виновно
причинилия ПТП водач на МПС, съществуването на отразените в протокола факти
може да бъде оспорено чрез възражения пред административно наказващия орган
/чл. 44 от ЗАНН/, което в случая не е сторено от водача, по чиято вина е
възникнало произшествието.
Протоколът за ПТП
е изготвен въз основа на цялостно и достоверно възприета от длъжностното лице
фактическа обстановка, след оглед на местопроизшествието, на щетите, на
разположението на автомобилите при инцидента и след изслушване на участниците,
поради което следва да се кредитира. Представеният протоколът за ПТП има
материална доказателствена сила по отношение на отразеното обстоятелство, че
участникът не е останал на място до
пристигане на контролните органи .
В този смисъл, съдът намира
за безспорно и доказано по несъмнен начин, че именно ответникът(въззивник / е станал причина за възникналото ПТП на 16.09.2015 г. г., нарушавайки правилата за движение по пътищата и
виновно напуснал мястото на ПТП , което води до извод за основателност на регресния
иск. Вследствие процесното ПТП са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
нанесените щети на л.а.“Ауди
„А4,собственост на Р. Н. К.
Що
се касае до размера на претърпените щети ,видно то приложените към щетата фактури ,сумата за ремонт на пострадалия
автомобил е платена директно на сервиза и тя е в размер на исковата сума .
С оглед на горното атакуваното решение следва
да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016/06.11.2020 г. постановено по
гр.д. № 5/2020 г. по описа на Районен съд – Царево .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.