№ 6205
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500204 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 17860 от 04.10.2024 г., постановено по гр.д. № 11711/2024 г. на
СРС, 32 състав, е уважен предявения от К. С. З., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „********, кантора 103, срещу Агенция „Митници“, с адрес: гр. София,
ул. „Г. С. Раковски“ № 147, иск по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ, като е отменено като
незаконосъобразно наложеното на К. С. З., с ЕГН **********, дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, извършено със Заповед № 49/19.01.2024г.
на Директора на Агенция „Митници“.
Решението е обжалвано в срок от ответника Агенция „Митници“, като
неправилно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон, непълнота на мотивите,
необоснованост на изводите със събраните по делото доказателства. Поддържа, че
оспорената заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е законосъобразна. Същата е мотивирана и е издадена
от компетентен орган с работодателска власт при спазване правилата на
дисциплинарното производство. Неправилни, според въззивника, са мотивите на съда,
че в хода на проведеното дисциплинарно производство ищецът не е бил запознат с
конкретното извършено от него нарушение на трудовата дисциплина, по повод което
са му били изискани обяснения. В последните ищецът не е оспорил, че неколкократно
1
е заспивал на работното място, което състояние фактически препятства изпълнение на
служебните му задължения и натоварва и демотивира останалите служители.
Противно на изложените от него обстоятелства в проведеното дисциплинарно
производство и пред съда не са ангажирани доказателства за съществуващи
заболявания, които да налагат прием на медикаменти, които водят до сънливото му
състояние през работно време. Същевременно изводите на съда, че от това поведение
на ищеца не са възникнали вредни последици е неправилно. В случая е налице
неизпълнение на трудовата функция и не е необходимо възникване на вредни
последици от това неправомерно поведение на служителя.
Отправя искане за отмяна на решението на СРС и за отхвърляне на иска за
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание, като неоснователен. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна-ищец К. С. З. оспорва жалбата с писмен отговор и моли
решението да се потвръди като валидно, допустимо и правилно, постановено в
съответствие с процесуалните правила и материалния закон, както и поради
обоснованост, съобразена със събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Във връзка с чл. 269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част, като такива
в случая не се констатират. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г
по тълк.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав намира че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност по жалбата, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по предявен от К. С. З. срещу Агенция „Митници“
иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на наложеното на
ищеца със Заповед № 49/19.01.2024г. на Директора на Агенция „Митници"
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
С изготвения от първата инстанция делото по доклад на основание чл.146 ГПК,
съдът е отделил като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че ищецът заема длъжността „старши
специалист“ в отдел УИТИ, дирекция ИСАД в Агенция „Митници“. В производството
е представена и длъжностна характеристика за съответната длъжност.
2
От представената пред първата инстанция Заповед № 49/19.01.2024г. на
Директора на Агенция „Митници“, връчена на ищеца на 19.01.2024г. се установява и
страните не спорят, че на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, на основание чл. 358, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2, т. 1 КТ. В
мотивите за налагане на наказанието е посочено, че деянието на ищеца се изразява в
периодично заспиване на работното място през работното време - на 07.09.2023г., на
01.11.2023г., на 09.11.2023г. и на различни други дати, което било потвърдено от
разясненията на служителите на дирекцията, като същото е довело до фактическа
невъзможност за ищеца да изпълни описаните в длъжностната характеристика
задължения. Наказващият орган изтъкнал, че с деянието си ищецът не е изпълнил и
своите служебни задължения, регламентирани в чл. 125 и чл. 126, т. 3 и т. 10 КТ, т.
5.2.2.1 и т. 5.2.2.15 от ПВТРАМ, утвърден със Заповед № ЗАМ -2036/06.12.2021г. на
Директора на Агенция „Митници“, чл. 10, вр. чл. 23 от Кодекса за поведение на
служителите в държавната администрация, приет с ПМС № 57/02.04.2020Г., вр. чл.
107а, ал. 21 КТ, както и на т. 24 от Кодекса за поведение на митническия служител,
утвърден със Заповед № 109/09.02.2016г., вр. чл. 17, ал. 1, т. 5 от Закона за митниците,
което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 1, пр. 4 и т. 10
КТ.
Установява се и страните не спорят, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е издадена от П.Т. - директора на Агенция „Митници“, който притежава
работодателска компетентност, по аргумент от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ да
издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания.
Страните не спорят и се установява, че във връзка с така описаното като
извършено дисциплинарно нарушение на ищеца са били поискани писмени обяснения
с покана от 23.11.2023г., връчена лично на 24.11.2023г. В поканата е посочено, че
ищецът следва да се яви на 30.11.2023г. в 10.00 часа в Инспектората на Агенция
„Митници“ за запознаване с материалите по доклад с рег № 32-640254/21.11.2023г. и
да даде писмени обяснения, по смисъла на чл. 193, ал. 1 КТ. Посочено е още, че
неявяването на ищеца ще се счита като отказ по смисъла на чл.193, ал. 1 КТ.
По делото се представени дадени обяснения от ищеца получени от ответника на
01.12.2023г., в които ищецът е посочил следното: след като се е запознал с изложеното
в доклад с № 32-640254/21.11.2023г. и материалите, приложени към него, същият е
заявил, че вследствие на епилептични припадъци, за което са били взети мерки от
компетентни органи на болница Исул и изписана рецепта от ВМА, с лекарства от
които, следва сънливост и заспиване на работното място, е взел мерки и при нов
преглед при лекар е помолил да му изпишат други лекарства, за да не пречи на
служебните му задължения. В обясненията си ищецът е помолил да бъде извинен. Към
обясненията са представени две медицински рецепти за медикаменти приложени по
3
делото.
В производството е представен и амбулаторен лист от 29.11.2023г., издаден от д-
р Е.Д., в който е посочено, че ищецът е с поставена диагноза смесено-тревожно
депресивно състояние и е насочен за ЕЕГ от психиатър. Представено е и медицинско
направление от 25.10.2023г., издадено от д-р Кънева, в което е посочено, че ищецът
има поставена диагноза «други остри гастрити и придружаващи заболявания:
припадък /синкоп/ и колапс като е изпратен за ЕЕГ и ЯМР на главата».
Чрез приетата пред настоящата инстанция СМЕ, която съдът кредитира по реда
на чл.202 ГПК се установява, че приемът на описаните медикаменти по двете
представени в хода на дисциплинарното производство рецепти /част от материалите по
делото/ не води до заспиване, т.е. посочените медикаменти нямат седативен ефект
върху ищеца, тъй като след изписването им до първата дата на заспиване на работното
място организма е имал време да се адаптира към тях в посочената доза.
За да уважи предявения иск СРС е приел, че работодателят – ответник не е
ангажирал по делото вътрешните правила, които в издадената заповед за
дисциплинарно наказание се цитират като нарушени с поведението на служителя –
ищец. Същевременно, съдът е приел, че в поканата, с която са били изискани
обяснения на ищеца във връзка с констатираното нарушение на трудовата дисциплина
изразило се в периодично заспиване на работното място, не е бил посочен срок, в
който следва да бъдат дадени. Същевременно, според съда, при липса на ангажирани
от работодателя доказателства за причинените му от нарушението на трудовата
дисциплина вреди и при ангажиране на доказателства от страна на служителя за прием
на медикаменти със седативен ефект, издадената заповед, с която е наложено
дисциплинарно наказание «предупреждение за уволнение» се явява незаконосъобразна
и същевременно несъответна на тежестта на извършеното нарушение на трудовата
дисциплина.
Решението е неправилно.
В постановените по реда на чл.290 ГПК решения, които настоящия състав
възприема: решение № 149 от 3.07.12 г. по гр. дело № 1084/11 г. на ІІІ г.о, решение №
401 от 11.01.12 г. по гр. дело № 327/11 г. на ІІІ г.о., решение № 126 по гр. дело №
421/09 г. на ІV г.о.и др. е дадено разрешение, че при постановяване на своето решение
съдът е длъжен да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти, като
посочва кои факти намира за установени и кои за недоказани. Съдът обсъжда също и
доводите на страните, които имат значение за решението по делото. Неизпълнението
на това задължение съставлява нарушение на правилото на чл. 235, ал. 2 ГПК и има
характер на процесуално нарушение.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се
4
реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, при
спазване от работодателя на редица установени от закона формални изисквания
относно: установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина и в тази насока -
изслушване или приемане на обясненията на работника или служителя преди налагане
на наказанието, съобразно чл. 193, ал. 1 КТ; относно срока за налагане на
дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ, а така също и относно съдържанието,
мотивирането и връчването на заповедта, съобразно нормата на чл. 195 КТ. Съответно,
наложеното наказание може да бъде оспорено от страна на работника по съдебен ред.
Предявеният иск в случая е за отмяна на заповед на работодателя, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение". Той е
конститутивен, като в принципен план интересът на ищеца по него е да постигне
правна промяна, като бъде отменена атакуваната заповед.
Разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни
реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с
обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението,
вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание. Липсата само един от посочените реквизити е
достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал. 1 КТ е императивна.
Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на
страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този
принцип се отнася и до страните в гражданския процес. Липсата на мотиви, било
изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй
като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава
дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при
евентуалното им оспорване пред съда. Липсата на изискуемите се от закона реквизити
в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не
може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително
спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за
дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на
наказанието.
В случая, противно на изложените от първата инстанция фактически и правни
доводи, съдът намира, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание
е законосъобразна и съдържа посочените реквизити, а именно: конкретното нарушение
извършено от работника, описано с обективните и субективните му признаци.
Описание на обективните и субективни признаци на извършеното нарушение на
трудовата дисциплина се съдържа в заповедта и в докладите дадени от прекия
ръководител на ищеца, както и от непосредствените му колеги. За обосноваване на
5
тези изводи, настоящия състав намира за неправилни изводите на първата инстанция,
че описаните в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание вътрешни правила
не са били известни на служителя – ищец. Както е посочено изрично в издадената
заповед, за изпълнение на служебните си задължения ищецът е следвало да се явява в
състояние, което позволява да изпълнява трудовата си функция.
Противно на изложените от първата инстанция фактически и правни доводи,
съдът намира за установено, чрез представените доказателства в производството, че
служителят – ищец е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразило в
заспиване на работното място на посочените три дати - на 07.09.2023г., на 01.11.2023г.,
на 09.11.2023г. и на различни други дати, констатирано от неговия пряк ръководител
П.Г. /Началник на отдел «Управление на ИТ инфраструктура» при ответника/ и
неговите непосредствени колеги от работното място – М.В. и С. Г.. Сведения в
идентичен смисъл са дадени и от служителите С.П., С.В. и Б.О..
Знанието на работника за извършеното от него нарушение на трудовата
дисциплина изразило по посочения начин, чрез периодично заспиване на работното
място, не се оспорва в производството и се установява от дадените от ищеца писмени
обяснения по образуваното дисциплинарно производство. Преди даването им ищецът
се е запознал с образуваната преписка и материалите по нея в т.ч. с вътрешните
правила, чието нарушение е извършил с описаното поведение, подадените до
работодателя докладни и сведения.
Освен това в постановените по реда на чл.290 ГПК решения: решение №
722/03.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 518/2009; решение № 676/12.10.2010, ВКС, ІV
ГО по гр. д. № 999/2009, ВКС, ІV ГО, решение № 379/24.06.2010, ВКС, ІV ГО по гр. д.
№ 410/2009 г. е прието, че нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане
на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание обаче е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина
да бъде посочено по разбираем за работника начин. Настоящия състав възприема
дадените разрешения.
С атакуваната заповед е наложено дисциплинарна наказание на ищеца в срока
по чл.194, ал.1 КТ. Извършени са нарушения на трудовата дисциплина на посочените
три дати - на 07.09.2023г., на 01.11.2023г., на 09.11.2023г. и на различни други дати, а
заповедта е издадена на 19.01.2024 г.
Съдът намира че в проведеното дисциплинарно производство за извършеното и
описано нарушение на трудовата дисциплина на служителя – ищец са били изискани
писмени обяснения при спазване изискванията на чл.193, ал.1 КТ, както и че такива са
били дадени и приети в проведеното дисциплинарно производство.
6
Оплакванията на служителя- ищец, че периодичното му заспиване на работното
място се дължи на конкретен прием на определени медикаменти свързано с конкретно
заболяване се явяват недоказани и съответно неоснователни с оглед правилата на
чл.154 ГПК. Чрез приетата пред настоящата инстанция СМЕ се установява че
състоянието на ищеца на посочените дати не е било предизвикано от прием на
описаните медикаменти.
Действително, при определяне на кое по вид от изчерпателно изброените, в
чл.188 от КТ, дисциплинарни наказания да наложи, работодателят следва да избере
това, което в най-висока степен съответства на извършеното дисциплинарно
нарушение. При тази оценъчна дейност той е длъжен да вземе предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя – чл. 189 ал. 1 от КТ.
За определяне на тежестта на нарушението от значение е значимостта на
неизпълненото задължение като конкретно деяние, с оглед на трудовите функции на
работника или служителя и доколко то сочи за оказано от работодателя по-високо
доверие, съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение-доколкото такива
биха могли да възникнат за работодателя и доколко те са повлияли или могат да
повлияят върху дейността на работодателя. В този см. е изразеното становище в
постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 226 от 21.04.2020 Г. ПО ГР. Д. №
4197/2018 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, което се възприема от настоящия състав.
С оглед посочените критерии следва да се вземе предвид, че по делото
действително не са представени доказателства от нарушението да са настъпили вреди
за работодателя- ответник, съответно, че такива биха могли да възникнат за
работодателя и доколко те са повлияли или могат да повлияят върху дейността на
работодателя. Установено е обаче, че с предходна Заповед № 3680/11.08.2020г. на
директора на Агенция „Митници“ на ищеца е било наложено дисциплинарно
наказание за извършено нарушение на трудовата дисциплина изразило се в изгубено
удостоверение за електронен подпис. Макар същото да е било предсрочно заличено
със Заповед № 215/19.02.2021г., работодателя е съобразил същото в проведеното
производство, както и липсата на ангажирани доказателства от ищеца за
съществуващо заболяване с конкретна клинична картина налагаща проим на
медикаменти със седативен ефект.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че наложеното наказание
«предупреждение за уволнение» се явява съразмерно на тежестта на извършеното
нарушение на трудовата дисциплина. Предявеният иск за отмяна на наложеното
дисциплинарно наказание е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадане изводите на двете инстанции, постановеното от първата
инстанция решение като неправилно следва да бъде отменено на основание чл.271,
7
ал.1, пр.2 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК в полза на
ответника следва да бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт
пред първата и пред въззивната инстанция в размер на общо 200.00 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 17860 от 04.10.2024 г., постановено по гр.д. № 11711/2024
г. на СРС, 32 състав, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от К. С. З., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „********, кантора 103, срещу Агенция „Митници“, с
адрес: гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 147, иск по чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ, за
отмяна, като незаконосъобразно наложеното на К. С. З., с ЕГН **********,
дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, извършено със Заповед №
49/19.01.2024г. на Директора на Агенция „Митници“.
ОСЪЖДА К. С. З., с ЕГН **********, да заплати на Агенция „Митници“, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата общо 200.00 лв.- разноски за възнаграждение
за юрисконсулт пред първата и пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8