Решение по дело №842/2015 на Районен съд - Свищов

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 166

 

гр. Свищов, 02.12.2016 год.

 

 

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 04.11.2016 г.  в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря В.Л., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 842/2015 год.  по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК  и с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.    

 

       Ищецът „Топлофикация – София“ЕАД, представляван от Г.Б.  - Изпълнителен директор, чрез процесуалният си представител юрисконсулт К.И. твърди, че 27.05.2015г. подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч.гр.дело № 633/2015 по описа на РС Свищов, по издадената заповед за изпълнение по което ответницата възразила  в срока по чл. 414 от ГПК. Твърди, че ответницата  е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот – ателие № Б.7.4, находящ се в гр. ***************** за периода м. 04.2012г. – м. 04.2014г.. Твърди, че като собственик на процесния имот, ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно  § 1 т.2а от ЗЕ, битов клиент е клиент, който купува    електрическа и топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ са собствени битови нужди.  Посочва, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице-собственик или ползвател на имота, което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. . Посочва, че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от ДКЕВР. Сочи, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо нея са влезли Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Дневник“ на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008г. , Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „24 часа“ и в-к „19 минути“    в сила от 14.03.2014г. .Твърди, че съгласно раздел VII от Общите условия, чл. 32 ал. 1, заплащането на топлинна енергия било в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението на ответницата за заплащане на дължимите суми в размер посочен в ежемесечно получаваните фактури бил най-късно до края на месеца, следваща месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичането на последния ден от месеца, същата изпаднала в забава за тази сума.  Сочи, че с Общи условия, приети с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г. били регламентирани задължения на битовите клиенти – чл. 33 ал. 1 от ОУ , а именно, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 30 –дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Дружеството за отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до месец август включително в присъствието на нотариус , като са съставени констативни протоколи, удостоверяващи явяването на нотариус  и извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за топлинна енергия, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал на посочената уеб страница на дружеството. Твърди, че според представено извлечение от сметка за аб. № 415514, ответницата използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за процесния период и не била погасила задължението си.  Посочва, че според чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребители в сгради-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а . В случая, сградата- етажна собственост, в която се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ЕАД в изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ. Съгласно чл. 155 ал. 1 т. 2 , сумите за топлинна енергия за процесния период били начисляване от „Т.С.“ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004г. за топлоснабдяване и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Заявява, че за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки, а съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период. Сочи, че в случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат просрочени задължения, като се започне от най-старото. Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ответникът  дължи на „Т.С.“ЕАД  сумата 273,19 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 04.2012г. – 04.2014г., 53,18 лева – законна лихва за забава от 31.05.2012г. до 14.05.215г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2015г.  до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В писмено становище по делото поддържа предявените искове, като моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.

 

Ответницата И.Ц.Н. ***, в срока по чл.131 ал.1 от ГПК,  депозира писмен отговор, с който  оспорва исковете  по основание . Твърди, че на 27.10.2009г.  между дружеството-ищец  и етажната собственост на сграда, находяща се на адрес *******************, е сключен договор за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа на гр. София, при договорени индивидуални условия.  Сочи, че според чл. 2 от този договор, собствениците на процесния имот, не се считат за потребители на топлинна енергия. С договора процесния имот бил изключен от обхвата на ОУ на дружеството и начисляването на задължения към Т.С. ЕАД, в качеството на потребител на топлинна енергия не се придибивало автоматично с притежаването на правото на собственост  или вещно право на ползване. Счита, че за да бъде налице такова  качество, следвало собственикът , респективно ползвателят да изрази съгласие за встъпване в договорни отношения с ищеца, като това съгласие се обективирало в подаване на заявление-декларация за откриване на партида. Според приложен по делото нотариален акт за покупко-продажба, ответницата била лице с учредено вещно право на ползване по отношение на този имот, и за да придобие качеството потребител на топлинна енергия, последната следвало да изрази изрично съгласие за встъпване в договорни отношения с ищеца. Такова заявление обаче същата не била подписвала и не била депозирала при ищеца  следователно не е изразявала съгласие за встъпване в договорни отношения с ищеца.  Заявява, че в представеното заявление-декларация били изписани имената на собственика на процесния имот – Ц.Т., но същата не е подписвала документа, не била подавала заявление-декларация за встъпване в договорни отношения с  ищеца. Дори да се приемело, че заявлението е подадено от Т., вещното право на ползване по отношение на имота било предоставено на ответницата и само тя можела да изрази валидна воля за встъпване в договорни отношения с ищеца, каквото в случая не било налице. Твърди, че в имота нямало отоплителни тела, които използват топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, нито се използва топлоенергия за климатизация и горещо водоснабдяване. През имота не преминавали и тръби, отдаващи топлинна енергия от сградна инсталация и мощност, като било невъзможно в имота да се потребява топлинна енергия. В тежест на ищеца било да установи наличие на отоплителни тела, ползващи топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление или използването на топлоенергия за климатизация и горещо водоснабдяване, както наличието на тръби, отдаващи топлинна енергия от сградна инсталация и мощност в имота. Не оспорва количеството потребена топлинна енергия, нито твърди, че е налице плащане на задължения. Оспорва основателността на исковете, по съображения за недоказаност на облигационна връзка между страните и липса на правно основание за претендираните суми от ответницата по отношение процесния имот.  Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани по изложени в отговора на исковата молба съображения. изация и горещо водоснабдяване, както наличиетоВ хода на устните състезания не взема становище.           

 

                     Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

                     Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 633/2015г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „Т.С.“ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за доставена и неизплатена топлинна енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 376/04.09.2015г. в полза на ищцовото дружество за сумата 273,19 лева (двеста седемдесет и три лева и деветнадесет стотинки) - главница – доставена но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в ******************, лихва в размер на 53,18 лева за периода от 31.05.2012г. до 14.05.2015г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 27.05.2015г. до изплащане на вземането.   Присъдени били и разноски в размер на 25,00 лева – за ДТ.  В законоустановения двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение, длъжникът, ответник в настоящото производство, подал възражение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

                        Приложен по делото е Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост ******************, с решение от което е избрана фирма за топлинно счетоводство Brunata, не е прието решението отчитането на топломерите да е месечно, като е избран вид топломер – ултразвуков. Неразделна част от протокола е списък на всички собственици, присъствали на събранието. В списъка на ред 34 фигурира ателие Б7.4, но не е отразено име на собственик, присъствал на събранието.

                        Видно от договор от 27.10.2009г. между „Т.С.“ЕАД и етажна собственост на сграда, находяща се в ******************, представлявана от „София Билдинг Пропърти“ЕООД и управители Г.П.Г. и С.Е.Е., е, че ищецът присъединява сградата в *************** към топлопреносната мрежа на гр. София при условията на решенията на ОС на етажната собственост, неразделна част от договор. Изрично е посочено в договора, собствениците на кои апартамент нямат да се считат потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, сред които и собственика на ателие ********* – Ц.С.Т.. Уговорили задължение за осъществяване на контрол относно неправомерно ползване на топлинна енергия в имотите по т. 2 сред които и процесния имот. С договора потребителите се задължили да заплащат дела от топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, общи част и др. за имотите по т. 2 от договора, сред които и процесния имот, като той се разпределя пропорционално на отопляемите обеми по проект на имотите на всички потребители на топлинна енергия в сградата етажна собственост.

                        Приложен по делото е Договор № 4-№ 107/13.11.2007г. при Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в ал. 2 от Закона за енергетиката, според който Бруната България ООД е приело да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна-собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване изискванията на ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007г.. Приложение към същия е Ценоразпис за дейностите, включени в минималния пакет за услугата Дялово разпределение. Приложен по делото е и Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес *************, където на ред 34 е  отразено за ат. 7.4, че Д.С.Т. отказва.

                        Приложено по делото е заявление-декларация от Ц.С.Т., с изписване за ателие Б 7.4 с искане да бъде открита партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД на потребители в гр. Свищов, като е декларирано, че семейството се състои от 1 членове. Отразено е, че се представя копие от документ, удостоверяващ правото на собственост или на вещно право на ползване на топлоснабдения имот, собственоръчно заверени. Заявлението не е подписано, няма отразена дата.

                        Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2008г.   на Нотариус И. – Нотариус в района на РС София, София Билдинг Къмпани ООД учредили на И.Ц. Т. пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване и продали при равни квоти на Д.С.Т. и Ц.С.Т., недвижим имот , находящ се в гр. София, в *************** на седмия етаж, с площ 52,88 кв.м..

                        Приложени по делото са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД ***, където в раздел VII  Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово разпределение, в чл. 33 ал. 1 е уредено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като ал. 2 на чл. 33 регламентира, че клиентите са длъжни да заплащат да заплащат стойността на фактурата по чл. 32 ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 30 дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на съда. В ал. 4 се урежда, че продавачът начислява обезщетение за забава в  размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32 ал. 2 , ако не са заплатени в срока по ал. 2, а според ал. 5 при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2  клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

                        Видно от удостоверението за актуално правно състояние, предметът на дейност на ищеца е производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности.

                        Приложено по делото е съобщение към фактура № **********  с дата на издаване 31.07.2014г за период 01.08.2013г. до 30.04.2014г.  на стойност 83,57 лева  с отразена информация за окончателно задължение за периода 01.05.2013г. до 30.04.2014г. съответно сума за реално консумирана топлинна енергия, платени суми по фактури, дължими обезщетения за забава, срок за плащане 14.09.2014г.. Отразени са издадените кредитни известия към фактурите и изравнение подадено от ФДР. Приложено е извлечение за аб. 415514  от 14.05.2015г. за дяловото разпределение със салдо 12,24 лева за периода 06.2012г. – 06.2013г. , както и извлечение от сметка за аб. 415514 а период 04.2012г. до 10.2014г. с общо салдо – главница и лихви – 311,99 лева.

                        Приложени  по делото са представени от ищеца индивидуални справки за аб. №  415514 за периода 05.2011г. /04.2014г. . Същите са индивидуална справка за използвана топлинна енергия за този абонатен номер, според отразяването в тях и са издадени на името на Ц.Т., за ***************, партида 4, втората от които справки е коригирана на база по късен отчет.                     

                        Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, за процесния период м. 04.2012г. – м. 04.2014г. за аб. № 415514 съгласно  представени справки от Т.С. ЕАД за консумирана топлинна енергия, за начислени суми за изравннения от фирма Бруната ООД и за дялово разпределение са издадени фактури на обща стойност 366,14 лева, като за аб. № 415514 съгласно справка за извършени плащания за периода 16.11.2010г. – 14.08.2016г. не е извършено плащане по издадени фактури за процесния период. Вещото лице е заключило, че към издадените 13 бр. фактури за консумирана топлинна енергия по прогнозни данни на обща стойност 203,83 лева са издадени 6 бр. кредитни известия на обща стойност 85,68 лева, а непогасеното задължение е в размер на 118,15 лева. Заключението на вещото лице е, че за издадените изравнителни фактури е извършено приспадане в размер на 9,50 лева съгласно начислени суми за изравняване от фирма Бруната ООД, и непогасеното задължение по издадените 4 бр. изравнителни фактури е в размер на 57,45 лева. Вещото лице е дало заключение, че непогасеното задължение по издадените 2 бр. фактури за дялово разпределение е 12,24 лева, а непогасеното задължение по издадената обща фактура № ********** за топлинна енергия за отопление е в размер на 83,57 лева, общо непогасено задължение за абонатен № 415514 – 271,41 лева. Вещото лице е изчислило, че стойността на издадените изравнителни сметки от фирма Бруната ООД за отоплителните периоди, включени в процесния период са сума за сторниране на прогнозно начислени суми за топлинна енергия – 9,50 лева и сума за фактуриране 68,73 лева. Вещото лице е заключило, че за процесния период м. 04.2012г. – м.04.2014г. задължението по издадените фактури за главница е  размер на 203,83 лева, съответно 25,92 лева за отопление на имот и 177,91 лева за сградна инсталация, като за мощност и топлинна енергия за битова гореща вода – не е начислена такава. Вещото лице е изчислило размер на законната лихва за периода от датата ,следваща датата на безлихвено плащане , посочена във всяка от фактурите до 14.05.2015г. в общ размер на 51,88 лева. Заключението на вещото лице е, че общото задължение за този абонатен номер е 333,29 лева, от които по издадени фактури – 271,41 лева и законна лихва – 51,88 лева. В заключението си, вещото лице е посочило, че се претендира неплатена главница на стойност 273,19 лева, като е включена изравнителна фактура № **********/31.10.2014г. за 1,78 лева, която се отнася за м. 10.2014г. и е извън процесния период, поради което тази сума е приспадната и е изчислила задължение за главница в размер на 271,41  лева.   В съдебно заседание вещото лице заяви, че тази изчислена сума за задължение за главница включва консумирана енергия за изравнителни сметки дялово разпределение и една обща фактура за топлинна енергия в размер на 83,57 лева.  

 

                      Видно от заключението на вещото лице по  съдебно-техническата експертиза,  на ответницата са издадени за процесния период м. 04.2012г. – 04.2014г. за аб. № 415514 13 броя фактури за консумирана топлинна енергия, за доплащане са издадени 4 броя изравнителни фактури и 2 броя фактури за дялово разпределение за доплащане. Вещото лице е дало заключение, че по данни на фирмата за дялово разпределение достъп до имота не е осигуряван от 2011г. до момента, поради което не са оформени отчетни формуляри. Посочило е, че поради неосигурен достъп до имота /писмо на ищеца от 15.09.2016г. /  дяловото разпределение не извършвано ежемесечно от фирмата за дялово разпределение, а за периоди 05/2011 – 04/2012, 05/2012-04/2013 И 05/2013 -04/2014 , за които вещото лице е описало, че не разполага с информация за използвани данни от дружеството, не е в състояние да даде заключение дали в съответствие с нормативната уредба е извършено дяловото разпределение.  Заключило е, че поради неосигурен достъп до имота би трябвало да се приложат посочените членове от Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в СЕС – т. 6.7 , т. 6.4.4.. . Вещото лице е отразило че посочената информация в писмо на ищеца от 15.09.2016г. дава качествена представа и частична количествена такава за топлинната енергия за процесния перод по месеци и като сума за топлинна енергия за отопление, сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, БГВ и сума за мощност, но на тази база не може за извърши анали и разпределение на размера на фактурираните суми за топлинна енергия за периода по месеци, като се посочи общата стойност и по отделни пера – сума за топлинна енергия за отопление, сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за БГВ и сума за мощност. Заключението на вещото лице е, че в представените фактури и писмо от 15.09.2016г. на ищеца с рег. № С-343 не са налице достатъчно данни за проверка и уточняване на заложените суми и данни по отделните пера, касаещи формирането на заложените  показатели в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Заключило е, че в посоченото писмо на ищеца от 15.09.2016г. не е представена информация дали общия топломер в абонатната станция в сградата  - етажна собственост е преминал първоначална и последваща метрологични проверки, от кого и кога. В съдебно заседание вещото лице Г. заяви ,че е изчислил стойността на топлинната енергия доколкото позволявали данните, като не може да даде категорично заключение по някои от въпросите, по посочени причини.

                       

                        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни  изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение  сума се дължи. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи:  съществуване на облигационно отношение между страните; изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност –  273,19 лева., както и  изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

                  Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на претендираното от ищеца вземане за доставена и неплатена топлинна енергия е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

      Разгледан по същество се явява частично основателен.

      От приетите по делото писмени доказателства – Протокол от ОС на собствениците на етажната собственост ***************  и Договор от 27.10.2009г. ,  списък на етажните собственици, се установява, че сградата–етажна собственост, находяща се на адрес: ***************  вкл. намиращото се в нея ателие № 7.4 във вход Б  е топлоснабдявана от топлопреносното предприятие „Т.С.”ЕАД, като за процесния период услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в същата сграда – етажна собственост, е извършвана от Бруната България ООД.    §1 т. 2а от ДР на ЗЕ дава общо определение, според което по смисъла на този закон битов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Установи се по безспорен начин, че ответницата има учредено пожизнено вещно право на ползване  върху процесния имот, съгласно нотариален акт  от 14.11.2008г., както и се установи, че собственици на този имот са Д.С.Т. и Ц.С.Т..  Ответницата като лице с учредено вещно право на ползване върху имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ. Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са клиенти  на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл.150 ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия/ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6.редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради което съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите.  Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество-продавач и всички потребители на топлинна енергия, в качеството им на купувачи, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.София и са издадени на основание  чл.150 от ЗЕ. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата. Ответницата оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия. Съгласно и цитираната разпоредба на чл. 150 от ЗЕ, следва, че в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия и както се посочи, такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Действително  в цитирания договор то 27.10.20109г. процесния имот – ателие 7.4 във вход Б  е изключен и изрично е посочено, че собствениците  не се считат потребители на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката. В списъка на потребителите на топлинна енергия в сградата изрично е отразен отказ на собственика Д.С.Т. за ателие 7.4. Отделно от това е представено и приложено по делото заявление – декларация от другия собственик – Ц.С.Т., с която прави искане за откриване на партида, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Т.С. ЕАД ***, като представя копие от документ за собственост. Действително няма дата и подпис на заявлението, но въз основа на него е открита партида на лицето – аб. № 415514. Не се спори от ответницата, че е разкрита партида с този абонатен номер.  Не се спори, а и се установи по делото, че на ответницата е учредено вещно право на ползване на имота.

                     При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните е възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответницата се явява потребител/клиент/ на топлинна енергия за битови нужди за процесния период  и като такива дължи заплащане на същата.    Налице са и облигационни отношения между ищеца и дружеството Бруната България ООД  относно извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда-етажна собственост – Договор от 13.11.2007г., както и Протокол от ОС на етажните собственици *** жк. Дружба  на който е взето решение за извършване на услугата топлинно счетоводство от това дружество. От тези документи се установява, че етажната собственост е била присъединена към топлоподаването.

                    Спори се относно основанието за начисляване на сумите, спори се ответницата да е потребител на топлинна енергия, което възражение съдът намира за неоснователно по изложени по –горе съображения.  Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, претендираната сума за главница е 273,19 лева, но вещото лице е дало заключение, че задължението за главница е 271,41 лева, като е приспаднало изравнителната фактура на стойност 1,78 лева от дата 31.10.2014г., касаеща период извън процесния и по този начин е изчислило задължение за главница в размер на 271,41 лева, като е посочило в заключението какво точно включва тази сума – непогасено задължение за консумирана топлинна енергия – 118,15 лева, непогасено задължение по издадените изравнителни фактури – 57,45, непогасено задължение по двете фактури за дялово разпределение – 12,24 лева и непогасено задължение по издадена обща фактура № ********** за топлинна енергия за отопление в размер 83,57 лева, общо непогасено задължение за аб. № 415514 – 271,41 лева. Действително вещото лице по съдебно-техническата експертиза е заключило, че не може да даде заключение на база данните, дали дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, но е заключило, че поради неосигурен достъп до имота би трябвало да се приложат посочените текстове от Методиката за дялово разпределение. Следва да се посочи, че ответницата не оспорва задължението като размер, а единствено, че същата не дължи сумата , поради това ,че няма качество потребител на топлинна енергия. Неоспорването на задължението като размер, обстоятелството, че вещото лице  е извършило проверка на счетоводната документация при ищеца и е дало заключение за размера на задължението, което заключение не е оспорено от страните, непредставянето на доказателства за плащане на сумата, съдът намира, че иска следва да бъде уважен именно в размера, изчислен от вещото лице – 271,41 лева, като бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 271,41 лева главница – незаплатена топлинна енергия   за периода м. 04.2012г. до м. 04.2014г.,  ведно със законната лихва върху главницата от датата подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -  27.05.2015г. до окончателното изплащане, а в останалата част до размер на 273,19 лева главница,  искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.      

                                  

                        По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

            За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичане на срока за плащане на задълженията по договора за топлинни услуги, определен в чл. 33 ал. 1 от Общите условия. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга на падежа.

            Установи се съществуване на облигационни отношения между страните за процесния период м. 04.2012г. – м. 04.2014г., за който период ищецът е доставил на ответника топлинни услуги/топлинна енергия/ с цена, която възлиза на стойност 271,41 лева. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги за процесния период  в размер на 271,41 лева. Видно от заключението на вещото лице задължението за абонатен № 415514 е 271,41 лева – главница.  

       На основание чл. 33 ал. 1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се дължат т.е. срока за изпълнение на задължението е определен в договора, като срокът за плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва че вземането на ищеца  по тези фактури е  изискуемо.   Изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Вземането на ищеца за получаване на цената за топлинната енергия е срочно, като ответникът е изпаднал в забава за плащането на цената на потребената топлинна енергия  по тези фактури и дължи обезщетение за забава по всяка от фактурите, считано от датата, следващата датата на която е следвало да бъде извършено плащането, до 14.05.2015г.. Вещото лице Д. е изчислило лихва за забава върху главниците по цитираните в заключението фактури, дадено в табличен вид,  в общ размер на 51,88  лева, съответно по всяка от фактурите от датата на изпадане в забава до 14.05.2015г.. Именно в изчисления от вещото лице размер 51,88 лева следва да бъде уважен иска за законна лихва за забава за периода 31.05.2012г. до 14.05.2015г. . Установителният иск за лихва за забава върху стойността на топлинната енергия е основателен за периода 31.05.2012г. до 14.05.2015г. и за размера 51,88 лева, като иска до размер 53,81 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

        По разноските:

        Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).

            Ищецът претендира разноски за ДТ, за възнаграждение на вещо лице, юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лева. Не е направено от ответника възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете в размер на  944,16 лева /държавна такса, депозит за вещи лица  и юрисконсултско възнаграждение/.                      

            Ответницата претендира разноски, доказва извършени такива за  адвокатско възнаграждение,  поради което  следва да й бъдат присъдени  разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 3,40 лева, а възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, с оглед минималните размери на това възнаграждение, а и фактическата сложност на делото.

            С оглед задължителните указания дадени в т. 12 от цитираното Тълкувателно решение, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноски и в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 25,00    лева ДТ, като с оглед на уважената част от исковете тази сума следва да бъде коригирана и ответницата да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 24,72  лева.  

 

           

             Водим от горното съдът

 

  Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  И.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, адрес за съобщения ***********, партер, чрез адв. К.,  че  дължи  на  „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  сумата  271,41 лева/двеста седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ - главница- незаплатена топлинна енергия  за аб. № ***********, ***, вх. Б, ателие № Б.7.4, начислена за периода м. 04.2012г. до м. 04.2014г., за  което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 376 от 04.09.2015г. по ч.гр.дело № 633/2015г. по описа на Районен съд Свищов, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 27.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 273,19 лева главница , ОТХВЪРЛЯ  предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК , като неоснователен и недоказан.

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  И.Ц.Н. с ЕГН ********** ***, адрес за съобщения ***********, партер, чрез адв. К., че  дължи  на  „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  сумата  51,88  лева/петдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 31.05.2012г. до 14.05.2015 г., за  което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 376 от 04.09.2015г. по ч.гр.дело № 633/2015г. по описа на Районен съд Свищов, като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 53,81 лева, ОТХВЪРЛЯ  предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК  вр. чл. 86 от ЗЗД  като неоснователен и недоказан.

 

        

         ОСЪЖДА И.Ц.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, направените по делото разноски в размер на 944,16 лева, съразмерно с уважената част от исковете,  на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

            

            ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** да заплати на И.Ц.Н. с ЕГН ********** *** сумата 3,40 лева – направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,  съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

        ОСЪЖДА И.Ц.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,  сумата  24,72    лева – направени разноски в хода на  заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

 

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: