Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..7.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията Митева
въззивно търговско
дело № 461 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и е образувано по въззивна
жалба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД срещу решение №5720/13.12.2019, постановено по гр.д.
№5856/19г. по описа на ВРС, 26 с-в, след привличане на трето лице помагач на
ответника, с което са били уважени
изцяло искове на С.С.А. за присъждане на 2000лв като част от обезщетения за
понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесно
увреждане и психически стрес и 500 лв имуществени вреди, представляващи разходи
за психологическа терапия, причинени от
виновен участник в ПТП, управлявал МПС без сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност, ведно със съответна законна лихва от предявяване
на исковете.
Въззивникът, действащ
чрез адв. В. излага оплаквания за неправилно установени факти по делото поради неправилна оценка на събраните
доказателства. Излага доводи за необоснованост на извода относно причиняването
на телесно и психично увреждане на ищеца
от ПТП, като се позовава на игнориране на заключението на медицинския експерт и
липсата на първични документи за констатирани травми при настъпване на
инцидента. Сочи неубедително доказване на твърденията на ищеца относно степента
и вида на понесените увреждания и проведеното лечение, като счита, че изводите
на съда са били основани на хипотетични предположения. Допълнително въззивника
оспорва възприетия в обжалваното решение размер на обезщетението, като счита че
изводът за обезщетяване в размер на 7000лв не е съобразен с принципа на
справедливост и критериите, възприети в съдебната практика.
Същите доводи
пълномощникът на въззивника поддържа в писмено изложение по същество, като
сочи, че са останали недоказани както причиняването на вредоносен резултат от
ПТП, така и виновното поведение на незастрахования водач и обема и степента на
засягане на правата на ищца и моли решението, с което е определено
обезщетение да се отхвърли изцяло.
Привлеченият
помагач на въззивника не е изразил становище по спора.
Насрещната страна,
чрез адв. А. излага становище за неоснователност на жалбата, като счита, че
съдът правилно е интерпретирал събраните доказателства и е установил както
настъпилото ПТП и вината на водача, който го е управлявал без застраховка, така
и причинно-следствената връзка на това събитие с вредите, понесени от ищеца.
Сочи, че изводите на първата инстанция както за нанесено телесно увреждане,
така и психическата травма, наложила специализираното лечение, са били
обосновани с експертните заключения на съдебен лекар и психиатър. Позовава се
на надлежно обосноваване на комплекса от фактори, съобразени за определяне на
справедлив паричен еквивалент на болките и страданията и платежните документи
за направените разходи за преодоляване на психичната травма.
По същество,
преупълномощен колега на адвоката, бланкетно пледира за потвърждаване на
правилно решение по основателен иск.
Страните са
предявили и насрещни претенции за определяне на разноски в настоящото
производство, конкретизирани в неоспорени списъци (л.41 и 45).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството и квалифицирането на
поддържаните от насрещните страни оплаквания и доводи, въззивният съд е разгледал в определение
№1122/15.04.2020г., като към настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства
които да налагат промяна на това произнасяне.
Решението на
първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително,
като съответства на предявения осъдителен
иск на увредено лице, претендиращо пряко обезщетяване на понесени болки
и страдания и разходи за лечение спрямо фонда, заместващ застраховател на автомобилист, причинил
вредоносно ПТП. Произнасянето съответства на търсената претенция за обезщетяване на част от
неимуществени и имуществени вреди, причинени на пострадалия. Разглеждането на
прекия иск правилно е проведено по реда на чл. 558 ал. 5 КЗ, като липсващото
съдържание на решението по чл. 236 ал.1 т. 7 ГПК може да бъде попълнено
служебно въз основа на декларираните в предварителното производство пред избран
застраховател данни за сметка на пострадалия( л. 76 от делото на ВРС).В
диспозитива надлежно е отразено участието на водача, причинител на вредоносното
събитие, като привлечен помагач на ответника.
Съдът, след
преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Спорното вредоносно
събитие е документирано с констативен протокол, чиято доказателствена сила се
ограничава до възприети при посещение на място от актосъставителя факти по ПТП
относно мястото на инцидента, посоката на движение на двамата участника и
разположението им спрямо трайни ориентири (аналогично на приетото в
установената вече практика в решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. №
1506/2013 г., I т. о., ТК). Тези данни са интерпретирани от назначеното по
делото вещо лице, което е приложило специалните си знания и е потвърдило
механизъм на ПТП, настъпило при сблъсък на управлявания от ищеца автомобил
«Дачия Логан» с автомобил «Фолскваген Бора» с ДК № в 5255КР, управляван от водач
Д.Х., който е нарушил правилото за осигуряване на предимство, обозначено с
пътен знак и не е спрял, за да пропусне преминаващия през кръстовище друг
участник. Присъствието на водача А. в ударения в предна част автомобил е
категорично установено, поради което и понасянето на въздействие на инерционни
сили при контакта на тялото му с някакви детайли от вътрешността на неговия
автомобил, както и изживяването на събитието като стресова ситуация е сигурно и
доказано в достатъчна степен. Обстоятелството, че никакви телесни увреждания не
са документирани в самия протокол не изключва тяхното понасяне, доколкото при
лекия им характер като преживявания на пострадалия те може да не са били
изрично оповестени пред контролния орган, а психичните реакции принципно не се
отразяват като външно проявени щети при това протоколиране. Съдът обаче
съобразява и допълнително посочените от пострадалия медицинска документация и
удостоверение за приложена психологична терапия, датирани непосредствено след
инцидента ( посещението при лекаря е на следващия ден, а при психолога две
седмици по–късно). Тази документация също е била предмет на изследване от
съдебни експерти, които потвърждават, че констатациите за физическия
дискомфорт, както и психическото напрежение и стрес, снети по анамнезите на
пациента при тези прегледи са типични за преживявания на участници в ПТП и
съответстват на обичаен и закономерен резултат от пътния инцидент, макар да не
може да се конкретизира точно как е било засегнато тялото на ищеца поради липса
на детайлизирано описание на морфологията и анатомичното разположение на
травмите. Въззивният съд кредитира изводите на вещите лица като резултат от
прилагането на специалните знания на съдебен медик и психиатър. Въз основа на
заключенията им съдът намира за
установено, че при понасяне на удара в управлявания от него автомобил, ищецът е
получил леки по степен телесни контузии без кръвонасядания, охлузвания,
хематоми и др., проявени само с оток по подбедриците и болкови усещания в
кръста и шията, главоболие, гадене и световъртеж, които са изисквали
приложеното медикаментозно лечение за възстановяване до 2, максимум 3 седмици,
и са били изцяло преодолени при прегледа в хода на процеса. Назначеният психиатър е установил изживяното
състояние на разстройство в адаптацията като тревожно-депресивна реакция на
травматичното събитие, което е продължило 2 – 3 месеца и се е изразило в
депресивно настроение, тревожност, раздразнителност и безпокойство, чувство за
безпомощност и обреченост, които затруднили общуването на ищеца както в
интимната семейна среда, така и в по-широк приятелски кръг, и психосоматични
симптоми на нарушение на съня и повишена тревожност, особено при шофиране,
които повлияли негативно на рутинните ежедневни дейности и професионалното му занятие
като таксиметров шофьор. Същевременно тази симптоматика е била значително
облекчена в резултат на проведеното професионално консултиране и терапия с
психолог в рамките на около месец, която според вещото лице е допринесла за
подкрепа на уязвимия тип личност на пострадалия и е осуетила развитието на
по-трайни неблагоприятни промени в психиката, възстановена понастоящем.
Тези заключения на
вещите лица изцяло се подкрепят и от събраните гласни доказателства на свидетелката
А., която споделя възприетите пряко от нея разлики в поведението на пострадалия
преди и след изживяното ПТП. Сочи, че непосредствено след ПТП, ищецът е
изглеждал вцепенен и е споделил за болки, засилили се в следващите дни, както и
проблемите със съня и общуването, трудното възстановяване на мотивацията му за
работа поради страха от повтаряне на подобен инцидент и тревогите му при
управляване на автомобил. Макар и депозирани от съпругата на ищеца, съдът не
намира основание да не кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като те са
последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и кореспондират на
медицинската документация и наблюденията на експертите.
Съвкупната преценка
на така събрания доказателствен материал категорично налага извод, че ищецът
действително е понесъл именно като пряк резултат от преживяното ПТП телесни болки и психични страдания, които са
засегнали ежедневието и функционирането на личността му в период от 2- 3
месеца, с по-интензивна проява в първите три седмици и постепенно преодоляване
след адекватно медикаментозно лечение и психотерапия до пълно възстановяване на
телесното здраве и психика.
В този смисъл извод
е приет и от първата инстанция, поради което оплакванията за необосноваността
му остават неоправдани. Въззивният съд отчита, че насрещно ангажираните
доказателства относно липса на регистрирани трудови и здравноосигурителни
отношения сами по себе си не могат да опровергаят констатациите на експертите,
тъй като не касаят нито телесно здраве, нито психиката на пострадалия, а
недобросъвестността му при деклариране на доходите му в отношенията с
публичната администрация не може да се пренася автоматично и върху правата му
за обезщетяване като пострадал при ПТП.
Към
доказателствения материал по делото е приобщен платежен документ, установяващ
заплатената цена на психиатрична консултация в размер 500лв, съответна на 10
сеанса. Както е констатирал съдебния психиатър, тази терапия е повлияла
позитивно на засегнатата от травматичния стрес личност, което достатъчно
убедително доказва не само реалното получаване на платената услуга, но и
ефективността на взетите от пострадалия мерки за ограничаване на вредните
последици, поради което и претенцията за компенсирането на този разход като
имуществена вреда в пълен размер е основателна.
Въз основа на критериите за определяне на размера на обезщетението на
неимуществените вреди , съобразно указанията дадени с ПП4/68г на ВС по
приложението на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд отчита конкретните обективно
съществуващи обстоятелства: лека степен на телесно увреждане, комбинирано с
увреждане на състоянието на психическото здраве до преодоляна със
специализирана психологична помощ тревожно- депресивна реакция; обичаен не
много продължителен възстановителен процес, липса на остатъчни болкови усещания и затруднения в
движението; непродължителна и преодоляна промяна в социалните възможности на
пострадалия и самочувствието му. Тъй като последиците за пострадалия в случая
са комплексни и взаимно обвързани, при определяне на общото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобразява и целия комплекс от тези фактори и
намира, че присъденият частичен размер от 2 000лв категорично не надхвърля
справедливия размер, определян обичайно за увреждания с този обем и интензитет.
Действителният размер на справедлива компенсация обаче не е предмет на
настоящия спор (следва да бъде определен самостойно от съд, сезиран с
претенция за горница, като настоящото
произнасяне не може да формира СПН по окончателния размер на обезщетението).
Затова и оплакването, основано на необичайно завишен до 7000лв имуществен
еквивалент принципно е безпредметно. Съответно и доводите на въззвиникът за несправедливо завишено обезщетение не
могат да бъдат споделени.
В заключение
въззивният съд намира, че жалба се оказва изцяло неоснователна. Обжалваният акт
следва да бъде потвърден, без да се налага корекция и на определените в него
разноски.
Разноските на
въззиваемия за защита срещу неоснователна жалба съдът определя, като отчита
удостовереното в писмения договор за правна помощ внасяне на адвокатско възнаграждение
в брой в размер на 700лв. В този неоспорен размер разходите следва да се
възложат на въззивника.
Мотивиран от
гореизложеното и на осн. чл. 271 и 272 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№5720/13.12.2019, постановено по гр.д. №5856/19г. по описа на ВРС, 26 с-в, с
което са присъдени суми, платими по банкова сметка *** С.С.А., както следва:
IBAN ***к (България) ЕАД.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет.4 да заплати на С.С.А., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 700(седемстотин)лева, представляваща направени във въззивното производство
разноски за защита срещу неоснователна жалба, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3 т.1 ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.