мотиви към
присъда по НОХД № 1033 / 2017 г. по описа на Софийски градски съд,
НО, 6 състав
Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение срещу Р.М.Х. за това, че на 14.09.2006 г. в гр. София, в ТД НАП – София, Офис
“Люлин“, находящ се в гр. София, бул. “*********, като данъчно задължено лице -
в качеството си на Управител на “С.В.“ ЕООД, вписано по ф.д. № 1683 / 2002 г.
по описа на СГС, ФО, с цел да осуети установяване на данъчни задължения в
размер на 6 603,87 лева, ползвал като подал в данъчно подразделение “Люлин“ на
териториална данъчна дирекция София - град, счетоводен документ с невярно
съдържание – справка - декларация с вх. № 2219 0809304 / 14.09.2006 г. по Закон
за данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.08.2006 г. до
31.08.2006 г., като отразил като
сключени сделки за покупко - продажби, които реално не са били извършени и
вписал в дневника за покупки фактури както следва :
в полза на търговско дружество “Р.*” ЕООД :
- данъчна фактура № ********** / 02.08.2006 г. на стойност 15424,10 лева
и ДДС на стойност 3 084,82 лева,
- данъчна фактура № ********** / 04.08.2006 г. на стойност 7 596,29 лева
и ДДС на стойност 1 519,26 лева;
в полза на търговско дружество “Х.К.” ЕООД :
- данъчна фактура № ********** / 04.08.2006 г. на стойност 4 999,83 лева
и ДДС на стойност 999,97 лева,
- данъчна фактура № ********** / 22.08.2006 г. на стойност 4 999,13 лева
и ДДС на стойност 999,83 лева;
с което укрил данъчни задължения ( данък добавена стойност ) в големи
размери - 6 603,87 ( шест хиляди шестстотин и три лева и осемдесет и седем
стотинки ) лева – престъпление по чл.256, алт. 2 ( отм., ДВ бр. 75 от 2006 г. )
във вр. с чл. 255, ал.1 ( ред. ДВ, бр.62 от 1997 г. ) от НК
С
така внесения обвинителен акт Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение срещу Р.М.Х. и за това, че през непродължителен период от време от 14.11.2006
г. до 15.01.2007 г. в гр. София, в ТД НАП – София, Офис “Люлин“, находящ се в
гр. София, бул. “*********, при условията на продължавано престъпление -
извършил две деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и
също престъпление, извършени при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, като данъчно задължено лице - в качеството си на
Управител на “С.В.“ ЕООД, вписано по ф.д. № 1683 / 2002 г. по описа на СГС, ФО,
с цел да избегне установяване на данъчни задължения, ползвал като подал в ТД
НАП – София, Офис “Люлин“, счетоводни документи с невярно съдържание, а именно
два броя справки - декларации по Закон за данък върху добавената стойност за
данъчен период от 01.10.2006 г. до 31.12.2006 г.,
като отразил в тях като сключени сделки за покупко - продажби, които реално не
са били извършени, като с деянията са укрити данъчни задължения ( данък
добавена стойност ) в особено големи размери, както следва :
1. На 14.11.2006 г., с цел да избегне
установяване на данъчни задължения в размер на 17 360,12 ( седемнадесет хиляди
триста и шестдесет лева и дванадесет стотинки ) лева, ползвал като подал в
данъчно подразделение “Люлин“ на ТДД - София град, счетоводен документ с
невярно съдържание – справка - декларация с вх. № 2219 0812239 / 14.11.2006 г.
по Закон за данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.10.2006 г.
до 31.10.2006 г., като отразил като сключени сделки за покупко - продажби,
които реално не са били извършени и вписал в дневника за покупки фактури както
следва :
в полза на търговско дружество “П.” ЕООД
:
- данъчна фактура № ********** /
05.10.2006 г. на стойност 4 305,00 лева и ДДС на стойност 861,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
05.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
10.10.2006 г. на стойност 4 960,00 лева и ДДС на стойност 992,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
19.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
19.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
18.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
20.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
23.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
23.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
24.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
25.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
25.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
26.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
27.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
27.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
30.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
31.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
31.10.2006 г. на стойност 4 305,00 лева и ДДС на стойност 861,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
31.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева, с което
укрил данъчни задължения (данък добавена стойност ) за сумата от 17 360,12 (
седемнадесет хиляди триста и шестдесет лева и дванадесет стотинки ) лева;
2. На 15.01.2007 г., с цел да избегне
установяване на данъчни задължения в размер на 25 889,70 ( двадесет и пет
хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки ) лева, ползвал
като подал в данъчно подразделение “Люлин“ на ТДД - София град, счетоводен
документ с невярно съдържание – справка - декларация с вх. № 22190814953 /
15.01.2007 г. по Закон за данък върху
добавената стойност за данъчен период от 01.12.2006 г. до 31.12.2006 г., като
отразил като сключени сделки за покупко - продажби, които реално не са били
извършени и вписал в дневника за покупки фактури както следва :
в полза на търговско дружество “Д.Т.***”
ЕООД :
- данъчна фактура № ********** /
01.12.2006 г. на стойност 40260,00 лева и ДДС на стойност 8052,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
06.12.2006 г. на стойност 24739,16 лева и ДДС на стойност 4 947,83 лева,
- данъчна фактура № ********** / 21.12.2006
г. на стойност 4 449,34 лева и ДДС на стойност 889,87 лева;
в полза на търговско дружество “У.У.Б.”
ООД :
- данъчна фактура № ********** /
13.12.2006 г. на стойност 60000,00 лева и ДДС на стойност 12 000,00 лева, с
което укрил данъчни задължения ( данък
добавена стойност ) за 25 889,70 (
двадесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки )
лева, като с двете деяния избегнал установяване на данъчни задължения в размер
на 43249,82 ( четиридесет и три хиляди двеста четиридесет и девет лева и
осемдесет и две стотинки ) лева – престъпление по чл.255,
ал.3 във вр. с ал.1, т.6, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Софийска градска прокуратура поддържа обвинението срещу Р.М.Х., като счита за
безспорно доказано авторството на извършеното деяние, както и времето, и
мястото, и начина, по който е извършено. Сочи, че подс. Р.Х. е участвал в
прехвърлянето на дяловете, за да се избегне плащане на данъчни задължения. Сочи,
че на 14.09.2006 г. в гр. София, подс. Р.Х., за да осуети установяване на
данъчни задължения лично е подал справка - декларация за месец август, като е
декларирал покупки с дължим ДДС, което не отговаря на истината, защото час от
доставките по облагаемите сделки, които били отразени във фактурите не са били
извършени. Сочи за безспорно доказано и извършеното престъпление на 14.11.2006
г., където по идентичен начин подс. Р.Х. като управител на дружеството е
декларирал покупки с дължим ДДС, която не е отговаряла на истината, защото част
от доставките по облагаемите сделки, които били отразени във фактурите са били
недействителни. С оглед на това, прокурорът моля да бъде наложено наказание
около средния размер, като смекчаващи вината обстоятелства е чистото съдебно
минало към момента на извършване на деянието.
Защитата на подсъдимия Р.М.Х. – адв. К. счита,
че от събрания по делото доказателствен материал не се установява по
категоричен и несъмнен начин, че подс. Р.Х. е извършил деянията, които са му
вменени. Сочи, че от обективна страна изпълнителното деяние се изразява в
избягване установяване на данъчни задължения, но в в конкретния случай липсва
умисъл за извършване на престъпление. Независимо, че подс. Р.Х. бил управител
на въпросните фирми, не е установено, че всички действия по търговската дейност
и в частност съставянето на фактурите са извършени именно от него. Сочи, че
счетоводната документация не е съставяна от подсъдимия, тъй като фирмите са
били обслужвани от счетоводители, респ. от счетоводни къщи, които са извършвали
обработката на документите. Тъй като наказателната отговорност е лична,
подсъдимият не може да носи отговорност за твърдени и непознавани от него
престъпни практики, а умисълът по отношение на подс. Р.Х. се извежда единствено
от действията на трети лица. Подсъдимият не е имал представа, че предоставените
фактури са отразявали нереални доставки и считам, че това също не би могло да
му се вмени като вина, тъй като и такива доказателства няма. Моли за
постановяване на оправдателна присъда, като алтернативно сочи, че към датата на
деянието подсъдимото лице е било с чисто съдебно минало и до настоящия момент
са изминали дванадесет години, в които подс. Р.Х. не се е укривал или
възпрепятствал процеса.
Подсъдимият Р.М.Х. в правото си на лична
защита се присъединява към казаното от защитника си. В предоставената му последна
дума подсъдимата Р.М.Х. моли да бъде оправдан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Р.М.Х. е роден на *** ***,
българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование,
живущ ***, с ЕГН **********.
Търговско дружество “С.В.“ ЕООД било вписано
в търговския регистър с решение № 1 / 21.02.2002 г. по ф.д. № 1683 / 2002 г. на
СГС. Едноличен собственик на капитала на дружеството била свид. С.В.Н., която
била вписана като управител и представител на същото.
Известно време след първоначалната
регистрация на търговското дружество, с решение № 2 / 31. 03.2005 г. по ф.д. №
1683 / 2002 г. на СГС, била вписана промяна относно собствеността на
дружествените дялове, като същите били прехвърлени на Д.Л.М.(починал). Малко
след това, с решение № 3 / 01.03.2006 г. на СГС, в търговско дружество “С.В.“
ЕООД била вписана нова промяна, като Д.М.бил заличен като собственик и
управител на дружеството, а за такъв бил вписан подс. Р.М.Х.. Прехвърлянето на
дружествените дялове станало по силата на договор за прехвърляне на дружествени
дялове, който бил лично подписан от подс. Р.М.Х..
След вписването на посочените промени в
собствеността и управлението на търговско дружество “С.В.“ ЕООД, подс. Р.Х., в
качеството му на управител и представител на дружеството, започнал издаването
на фактури в полза на различни търговци за извършени продажби, съгласно ЗДДС
/отм./. Тъй като дружеството разполагало с регистрация по ЗДДС, за така извършените продажби от дружеството
следвало да се начислява данък добавена стойност в съответните размери, върху
стойността на стоките и услугите за които били издавани фактурите на
контрагентите по сделките.
Съгласно чл.100, ал.1 от ЗДДС /отм./,
задълженията на подс. Р.Х., като управител на търговско дружество “С.В.“ ЕООД,
явяващо се регистрирано и данъчнозадължено лице по ЗДДС, предвиждали подаването
на отчетни регистри в ТД на НАП – гр. София, Офис “Люлин“, находящ се в гр.
София, бул. “*******Отчетните регистри включвали справка – декларация, в която се
отразявало начисления ДДС по извършените от дружеството продажби, с който непосредствено
се задължавало към бюджета с размера на начисления върху тези продажби данък, Дневници
за покупките и Дневници за продажбите. Отчетните регистри следвало да бъдат
подавани ежемесечно за всеки отчетен период.
Съгласно чл.64, ал.1 от ЗДДС /отм./, търговско дружество “С.В.“ ЕООД можело да
упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през
който е възникнало това право. За да е налице това право било необходимо данъка
по облагаемата доставка да е начислен от регистрираното по ЗДДС лице ( продавач
–доставчик ), но най - късно към датата на издаване на данъчната фактура или
данъчното известие. Данъкът
по облагаемата доставка се приемал за начислен, когато продавачът – доставчик е
издал документ, в който посочи данъка и отрази този документ в отчетните
регистри по чл.104 от ЗДДС, а именно, “Дневник за покупките” и “Дневник за
продажбите”, и отрази данъка в счетоводството си, като задължение към бюджета и
в подадената справка-декларация.
I. На 14.09.2006 г. в гр. София в ТД на НАП
– гр. София, Офис “Люлин“, подс. Р.Х., като данъчно задължено лице - в
качеството му на Управител на търговско дружество “С.В.“ ЕООД, подал лично
справка - декларация за месец август 2006 г. с вх. № 2219 0809304 / 14.09.2006
г., като декларирал покупки за общата сума от 1 136 727,39 лева с дължим данък
добавена стойност ( ДДС ), в размер на 227345,48 лева. В справката – декларация,
сред отразеното били посочени и извършени покупки от търговски дружества “Р.*“
ЕООД и “Х.К.“ ЕООД. Справката – декларация обхващала данъчния период от 01.08.2006
г. до 31.08.2006 г.
За извършените покупки от търговско
дружество “Р.*“ ЕООД били отразени фактури с № ********** / 02.08.2006 г. за стока / услуга с цена 15 424,10
лева, включително ДДС в размер на 3 084,82 лева и с № ********** / 04.08.2006
г. за стока / услуга с цена 7 596,29 лева, включително ДДС в размер на 1 519,26
лева.
За извършените покупки от търговско
дружество “Х.К.“ ЕООД били отразени фактури с № ********** / 07.08.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 999,83 лева, включително ДДС в размер на 999,97 лева и
с № ********** / 22.08.2006 г. за стока / услуга с 4 999,83 лева, включително
ДДС в размер на 999,97 лева.
Впоследствие била извършена проверка от
данъчните органи, в резултат на което било установено, че посоченото в
справката – декларация за посочените две търговски дружества “Р.*“ ЕООД и “Х.К.“
ЕООД не отговаряло на истината. Данъчните служители установили, че доставките
по облагаемите сделки, които били отразени във фактурите за двете дружества в
действителност не били извършени. Същите фактури не фигурират и в дневниците за
продажби на двете търговски дружества “Р.*“ ЕООД и “Х.К.“ ЕООД.
В хода на проверката била извършена и данъчна
ревизия на търговско дружество “Р.*“ ЕООД, при която било установено, че през
2009 г. дружеството било продадено на Л.Н.А., който през 2007 г. бил придобил и
търговско дружество “С.В.“ ЕООД.
С отразяване на тези покупки от
търговско дружество “Р.*“ ЕООД с посочените фактури, които обаче не били
извършени в действителност, от търговско дружество “С.В.” ЕООД било избегнато
внасяне на ДДС за месец август 2006 г. в размер на 4 604,08 лева.
С отразяване на тези покупки от
търговско дружество “Х.К.“ ЕООД с посочените фактури, които обаче не били
извършени в действителност, от търговско дружество “С.В.” ЕООД било избегнато
внасяне на ДДС за месец август 2006 г. в размер на 1999,79 лева.
Справката – декларация за търговско
дружество “С.В.” ЕООД била подписана и подадена лично от подс. Р.Х., като чрез
подаването й той укрил данъчни задължения ( данък добавена стойност ) 6 603,87
лева.
II. На 14.11.2006 г. в ТД на НАП – гр. София,
Офис “Люлин“, подс. Р.Х., като данъчно задължено лице - в качеството му на
Управител на търговско дружество “С.В.“ ЕООД, подал лично справка - декларация
за месец октомври 2006 г. с вх. № 2219
0812239 / 14.11.2006 г., като декларирал покупки за общата сума от 1 187 055,64
лева лева с дължим данък добавена стойност ( ДДС ), в размер на 237411,13 лева.
В справката – декларация, сред отразеното били посочени и извършени покупки от
търговско дружество “П.“ ЕООД. Справката – декларация обхващала данъчния период
от 01.10.2006 г. до 31.10.2006 г.
За извършените покупки от търговско
дружество “П.“ ЕООД били отразени фактури, както следва :
фактура № ********** / 05.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 305,00 лева, включително ДДС в размер на 861,00 лева;
фактура № ********** / 05.10.2006 г. за стока / услуга с цена 4 926,60
лева,
включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 10.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 960,00 лева, включително ДДС в размер на 992,00 лева;
фактура № ********** / 19.10.2006 г. за стока / услуга с цена 4 926,60
лева,
включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 18.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 812,00 лева, включително ДДС в размер на 962,40 лева;
фактура № ********** / 20.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 812,00 лева, включително ДДС в размер на 962,40 лева;
фактура № ********** / 23.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 812,00 лева, включително ДДС в размер на 962,40 лева;
фактура № ********** / 23.10.2006 г. за стока / услуга с цена 4 602,00
лева,
включително ДДС в размер на 920,40 лева;
фактура № ********** / 24.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 25.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 25.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 26.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 27.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 27.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 30.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 31.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева;
фактура № ********** / 31.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 305,00 лева, включително ДДС в размер на 861,00 лева и
фактура № ********** / 31.10.2006 г. за
стока / услуга с цена 4 926,60 лева, включително ДДС в размер на 985,32 лева.
Впоследствие била извършена проверка от
данъчните органи, в резултат на което било установено, че посоченото в
справката – декларация за посоченото търговско дружество “П.“ ЕООД не
отговаряло на истината. Данъчните служители установили, че доставките по
облагаемите сделки, които били отразени във фактурите за дружеството в
действителност не били извършени. Същите фактури не фигурирали и в дневника за
продажби на търговско дружество “П.“ ЕООД.
В хода на проверката било установено, че
за собственик и управител на търговско дружество “П.“ ЕООД било посочено лицето
И.В.Т. ***, който в действителност не бил взел участие и не бил регистрирал
посоченото търговското дружество, тъй като през посочения период бил загубил
документите си за самоличност.
С отразяване на тези покупки от
търговско дружество “П.“ ЕООД с посочените фактури, които обаче не били
извършени в действителност, от търговско дружество “С.В.” ЕООД било избегнато
внасяне на ДДС за месец октомври 2006 г. в размер на 17 360,12 лева.
Справката – декларация за търговско
дружество “С.В.” ЕООД била подписана и подадена лично от подс. Р.Х., като чрез
подаването й той укрил данъчни задължения ( данък добавена стойност ) 6 603,87
лева.
III. На 15.01.2007 г. в ТД на НАП – гр.
София, Офис “Люлин“, подс. Р.Х., като данъчно задължено лице - в качеството му
на Управител на търговско дружество “С.В.“ ЕООД, подал лично справка -
декларация за месец декември 2006 г. с
вх. № 2219 0814953 / 15.01. 2007 г., като декларирал покупки за общата сума от
1 297 056,51 лева с дължим данък добавена стойност ( ДДС ), в размер на 259
411,30 лева. В справката – декларация, сред отразеното били посочени и
извършени покупки от търговските дружества “У.У.Б.“ ЕООД и “Д.В.Т.***“ ЕООД.
Справката
– декларация обхващала данъчния период от 01.12.2006 г. до 31.12.2006 г.
За извършените покупки от търговско
дружество “У.У.Б.“ ЕООД била отразена фактура с № ********** / 21.12.2006 г. за стока / услуга с цена 60
000,00 лева, включително ДДС в размер на 12 000,00 лева.
За извършените покупки от търговско
дружество “Д.В.Т.***“ ЕООД били отразени фактури с № ********** / 01.12.2006 г. за стока / услуга с цена 40260,00
лева, включително
ДДС в размер на 8 052,00 лева,
№ ********** / 06.12.2006 г. за стока / услуга с цена 24 739,16 лева,
включително ДДС в размер на 4 947,83 лева и № ********** / 21.12.2006 г.
за стока /
услуга с цена 4 449,34 лева,
включително ДДС в размер на 889,87 лева.
Впоследствие била извършена проверка от
данъчните органи, в резултат на което било установено, че посоченото в
справката – декларация за посочените две търговски дружества “У.У.Б.“ ЕООД и “Д.В.Т.***“
ЕООД не отговаряло на истината. Данъчните служители установили, че доставките
по облагаемите сделки, които били отразени във фактурите за двете дружества в
действителност не били извършени. Същите фактури не фигурирали и в дневниците
за продажби на двете търговски дружества “У.У.Б.“ ЕООД и “Д.В.Т.***“ ЕООД.
С отразяване на тези покупки от търговски
дружества “У.У.Б.“ ЕООД и “Д.В.Т.***“ ЕООД с посочените фактури, които обаче не
били извършени в действителност, от търговско дружество “С.В.” ЕООД било
избегнато внасяне на ДДС за месец декември 2006 г. в размер на 25 889,70 лева.
Справката – декларация за търговско
дружество “С.В.” ЕООД била подписана и подадена лично от подс. Р.Х., като чрез
подаването й той укрил данъчни задължения ( данък добавена стойност ) 25 889,70
лева.
Предвид на така извършените констатации,
данъчните органи сигнализирали органите на МВР и прокуратурата, като от
последните било образувано настоящото наказателно производство с оглед данни за
извършени престъпления по чл.256 от НК.
В последствие по делото била изготвена съдебно
- счетоводна експертиза, от която било установено, че в приложените дневници за
продажби на дружествата, които търговско дружество “С.В.“ ЕООД е включило в
ежемесечните си дневници за покупки към справките - декларации по ЗДДС са
установени несъответствия и посочените по делото фактури липсват в дневниците
за продажби на съответните дружества или като получател е посочено дружество
различно от търговско дружество “С.В.“ ЕООД, а дружеството е избегнало
плащането на дължим ДДС. Посочените три справки – декларации за ДДС, били
подадени при липсата на съответни доказателства за извършени плащания между
дружествата и без да е установено прехвърлянето на стоки и услуги, поради което
не били налице предпоставките за неговото признаване по реда на ЗДДС.
Съпоставяйки установените счетоводни данни за сделки през за периода август,
октомври и декември 2007 г., на търговско дружество “С.В.” ЕООД било
установено, че се касае за съставяне и деклариране на документи за сделки, по
които няма реално движение на стоки при насрещните контрагенти.
В допълнение била изготвена съдебно - графическа
експертиза, в която била изследвана идентичността на подписите на подс. Р.Х. и
от която е видно, че подписите, положени в справките - декларации подавани до
ТД на НАП през инкриминирания период са положени от Р.М.Х. .
Впоследствие търговско дружество “С.В.”
ЕООД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения било
прехвърлено на лицето Лъчезар Анчев. Допълнително било установено, че подс. Р.Х. участвал при прехвърлянето на дяловете на
дружеството чрез личното подписване на договора за прехвърляне на дружествените
дялове, но подписите за Л.А.не били положени от последния.
Така изложената фактическа обстановка
съдът прие въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни доказателства - показанията на
свидетелите Е.И.Г., М.П.Б., С.В.Н., Р.В.Ч., А.А.А., К.В.К., Г.Б.Д. и Д.С.Д.,
дадени в хода на съдебното следствие; показанията на свидетелите Е.И.Г., М.П.Б.,
А.А.А. и И.В.Т., дадени на досъдебно производство, приобщени по реда на
чл.281от НПК; писмени доказателства : съдържащи
се по досъдебното производство – справка - декларация до ТД на НАП – гр. София, Офис
“Люлин“ от подс. Р.Х. с вх. №2219 0809304 / 14.09.2006 г. с приложения; справка - декларация до ТД на НАП – гр. София, Офис “Люлин“, от подс. Р.Х.
с вх. № 2219 0812239 / 14.11.2006 г. с приложения; справка - декларация до ТД на НАП – гр. София, Офис “Люлин“, от подс. Р.Х.
с вх. № 2219 0814953 / 15.01. 2007 г. с приложения; ревизионни актове; протоколи за
приемане на декларации и дневници по ЗДДС с приложения; преписи от фактури за
извършените доставки от търговските дружества “Р.*“
ЕООД, “Х.К.“ ЕООД, “П.“ ЕООД, “У.У.Б.“ ЕООД и “Д.В.Т.***“
ЕООД; актове от ТД на НАП, Офис “Люлин“ за възлагане и извършване на проверка; разкриване на данъчна тайна; протоколи
за вземане на образци; ревизионен доклад; справки декларации и др. за търговските
дружества “Р.*“ ЕООД, “Х.К.“ ЕООД, “П.“ ЕООД, “У.У.Б.“ ЕООД и “Д.В.Т.***“ ЕООД,
включително извлечения от дневниците за покупки и продажби на търговските
дружества; писмо на Агенцията по вписванията с приложения на търговските
дружества и справка за съдимост; доказателствени способи : заключение от графическа експертиза
( т.9, л.87 – л.91 от досъдебното производство ); заключение от почеркова
експертиза ( т.21, л.24 – л.30 от досъдебното производство ); заключение от
съдебно – графическа експертиза ( т.31, л.13 – л.54 от досъдебното производство
); заключение
от съдебно – счетоводна експертиза ( т.30, л.4 – л.22 от досъдебното
производство ) и заключение от тройна съдебно – счетоводна икономическа
експертиза ( т.20, л.23 – л.117 от досъдебното производство ).
Посочените по – горе и изчерпателно
изброени доказателства са приобщени по
реда и начина предвиден в НПК. Същите са с годна доказателствена основа за
обосноваване изводите на съда, относно подлежащите на доказване факти и
обстоятелства. Доказателствата установяват напълно еднопосочно и
безпротиворечиво времето и мястото на случилото се. В тях се съдържат данни
относно регистрацията на процесните търговските дружества, собствениците и
управителите на същите, както и подадените от подс. Р.Х. справки - декларации с
приложения до ТД на НАП – гр. София, Офис “Люлин“ за инкриминираните периоди.
Досежно изброените факти няма противоречия в доказателствения материал, поради
което и отделното обсъждане на доказателствата в тази насока не се налага.
Извън изчерпателно изброените по - горе писмени
доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените по
делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета на
доказване и в този смисъл са неотносими.
Съдът не можа да изгради изводите си въз
основа на обясненията на подс. Р.Х., доколкото същият се възползва от
възможността да не дава такива, като същото не се яви и пречка за установяване
на обстоятелствата по настоящото дело.
Гласните доказателствени средства са
логични, последователни и пресъздават обстоятелства от значение за предмета на
доказване. При същите не се констатират непълноти или вътрешни противоречия
както поотделно, така и при съпоставката им с останалите събрани по делото
гласни доказателства. Не са налице основания за дискредитирането им, тъй като освен
кореспондиращи помежду си, кореспондират и с останалите събрани и приложени по
делото доказателства.
Поради това, съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите А.А. и К.К., доколкото същите са
последователни, логични, както и дадени от незаинтересовано от изхода на делото
лице. Свидетелите А.А. и К.К. са категорични, че като управители “Д.В.Т.***“
ЕООД никога не са имали търговски взаимоотношения, както с търговско дружество
“С.В.“ ЕООД, така и с подс. Р.Х. и не познават последния като посочват, че в
случая се касае за злоупотреба с данни на управляваното от тях дружество.
Следва да се отбележи, че така изложената от двамата свидетели информация
намира пълно потвърждение и в многобройната писмена документация, приобщена по
делото.
Сходни на показанията на свидетелите
А.А. и К.К.
са и тези на свидетелите Р.Ч. ( като управител и собственик на търговско
дружество “Р.*“ ЕООД ) и Г.Д. ( като управител и собственик на търговско дружество
“У.У.Б.“ ЕООД ), които пресъздават обстоятелствата свързани с неправомерното използване
на техни лични данни за създаването на двете дружества и издадените в тази
връзка множество фактури без знанието на същите. Свидетелите Р.Ч. и Г.Д. са
абсолютно категорични относно липсата на каквато и да е дейност или каквито и
да е търговски взаимоотношения на тези две търговски дружества “Р.*“ ЕООД и “У.У.Б.“
ЕООД с управляваното от привлеченото към наказателна отговорност лице дружество
“С.В.“ ЕООД като посочват, че управляваните от тях дружества никога не са
извършвали каквато и да е търговска дейност. В случая е нужно да се отбележи,
че изложеното от тези свидетели Р.Ч. и Г.Д. кореспондира напълно с това
от свидетелите Д.Д. и И.Т.,
въпреки че двамата не са в отношения помежду си, поради което настоящият
съдебен състав достигна до позитивен извод за достоверност на показанията им.
Показанията на обсъдените по - горе лица
кореспондират в пълна степен и с дневниците за покупки и продажби на
управляваните от тях дружества, видно от които липсва отразяване на описаните
във фактурите стоки и услуги с търговско дружество “С.В.“ ЕООД.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля С.Н.. Посоченото лице
свидетелства за начина на придобиване на търговско дружество “С.В.“ ЕООД, уточнявайки, че никога не е извършвала
търговска дейност с последното. Свидетелят С.Н. категорично отрича да е имала
взаимоотношения с подс. Р.Х., както и с дружествата “Д.В.Т.***“ ЕООД, “Р.*“ ЕООД, “У.У.Б.“
ЕООД, “Х.К.“ ЕООД и “П.“ ЕООД. Поради пълната
кореспонденция на изложеното от него с писмените доказателства, а и с гласните
доказателствени източници настоящият съдебен състав кредитира показанията на
този свидетел изцяло.
Показанията на Е.Г. иМ.Б. не са източник
на конкретна информация, включително и такава, разкриваща факти от значение за
делото, свързани с изготвянето, предоставянето и използването на счетоводни
документи с невярно съдържания. Съдът възприема за достоверни показанията на
свидетелите Е.Г. иМ.Б., които като служители в данъчната администрация са взели
участие при приема и обработването на документите, а впоследствие и при
извършване на проверки и направаните констатации.
Свид. Д.Д. свидетелства за механизма на
осчетоводяване на счетоводните документи, като същевременно твърди, че лично
подс. Р.Х. й е предоставял инкриминираните справки – декларации за обработка,
като ги е подала с приложенията, включително и копията от процесните фактури.
Последното се подкрепя и от резултатите на изготвените по делото графологични
експертизи
При изграждане на своите фактически
изводи настоящият съдебен състав намира за нужно да обсъди приложените по
делото инкриминирани фактури. Съдът счита за безусловно доказано, че
процесните фактури са неистински - не са
издавани от търговците, посочени в тях, като това обстоятелство е установено
несъмнено от разпитаните свидетели – А.А., К.К., Р.Ч. и Г.Д., които са
абсолютно категорични за липсата на търговски взаимоотношения с подс. Р.Х. и в
частност с управляваното от него дружество “С.В.“ ЕООД. Това обстоятелство на
следващо място намира подкрепа и в писмените доказателства, тъй като се
констатира несъотвествие в данните на търговците в справките - декларации,
посочени като издатели на фактурите.
Съдът изгради своите фактически изводи и върху
приложените по делото справка - декларация № 2219 0809304 / 14.09.2006 г. за
данъчния период от 01.08.2006 г. до 31.08.2006 г., справка - декларация № 2219
0812239 / 14.11.2006 г. за
данъчния период от 01.10.2006 г. до 31.10.2006 г. и справка -
декларация № 2219 0814953 / 15.01.2007 г. за данъчния период от 01.12.2006 г. до
31.12.2006 г., ведно с дневници за продажби и покупки.
Съдът кредитира и приложените по делото
дневници на продажби на търговските дружества “Д.В.Т.***“ ЕООД, “Р.*“ ЕООД, “У.У.Б.“
ЕООД, “Х.К.“ ЕООД и “П.“ ЕООД, видно от които в същите не са налице отразявания
на процесните фактури, посочени в справките – декларации на търговско дружество
“С.В.“ ЕООД.
От съществено значение за установяване
обективната истина по делото са заключенията по съдебно - счетоводните
експертизи.
В хода на досъдебното производство са
изготвени две отделни съдебно - счетоводни експертизи, които съдът кредитира,
тъй като същите са извършени от вещи лица с необходимите знания и опит, като не
възниква съмнение относно тяхната обоснованост.
Съгласно заключението на изпълнената в
досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза ( т.30, л.4 – л.22 от
досъдебното производство ) се
установява, че установените счетоводни данни за сделки през инкриминираните месеци
август, октомври и декември 2006 г. на търговско дружество “С.В.“ ЕООД касаят
съставяне и деклариране на документи, във връзка с които няма реално движение
на стоки. Декларираните покупки с право на данъчен кредит формират в установения
размер. Декларирайки фактури за продажби, дружеството се е възползвало от
възможността за неначисляване на ДДС по реда на чл.113, ал.9 от ЗДДС. Така
търговско дружество “С.В.” ЕООД е деклариран резултатът ДДС за възстановяване в
размер на данъчния кредит по покупките за съответния период. По този начин, с
неправомерно съставените и отразени данъчни документи е завишено правото на
данъчен кредит и неправомерно намален размера на данъчното задължение за ДДС на
фирмата към бюджета на Държавата. Според вещото лице анализираните от експертизата
първични счетоводни документи не отразяват реално извършени стопански операции
по доставка на стоки и услуги. Тези данъчни фактури се явяват документи с
невярно съдържание, поради това, че отразените в тях доставки на стоки и услуги
не са извършвани.
Съдът кредитира като компетентно
изготвено и заключението на тройната съдебно – счетоводна икономическа
експертиза ( т.20, л.23 – л.117 от досъдебното производство ), която дава
заключение за осчетоводяването в счетоводните документи на търговско дружество
“С.В.” ЕООД.
Съдът кредитира като компетентно изготвени и
заключенията на изготвените по делото 4 бр. технически експертизи : заключение
от графическа експертиза ( т.9, л.87 – л.91 от досъдебното производство );
заключение от почеркова експертиза ( т.21, л.24 – л.30 от досъдебното
производство ); заключение от съдебно – графическа експертиза ( т.31, л.13 –
л.54 от досъдебното производство ) и заключение от тройна съдебно – счетоводна
икономическа експертиза ( т.20, л.23 – л.117 от досъдебното производство ). Органът
на досъдебното производство е спазил процесуалните изисквания при назначаването
на процесните експертизи, като експертите са определени от ръководителя на МВР - СДВР съобразно
специалните знания, които притежават и с оглед въпросите, чийто отговор се
търси. Ето защо съдът кредитира заключенията на изготвените по делото 4 бр. технически
експертизи като обективно и компетентно изготвени.
Съдът обоснова изводите си и въз основа
на писмените доказателства, приложени по делото и описани по - горе, като
изготвени по предвидения в НПК ред.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от
правна страна :
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна, че подсъдимият Р.М.Х. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с
ал.1, т.2, т.6, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК.
На първо място, подс. Р.М.Х. като едноличен собственик на капитала и управител
на търговско дружество “С.В.” ЕООД, извършващо независима икономическа дейност, е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност. По силата на чл.125, ал.1 във вр. с чл.87 от ЗДДС, той е носител на задължението ежемесечно да подава
справки - декларации, в които да декларира дължимия данък, като подава и
отчетните регистри, изискуеми по чл.124 от ЗДДС - дневник за покупки и дневник
за продажби. Установено е, че подс. Р.Х. е представил пред данъчните органи
справка - декларация с № 2219 0809304 / 14.09.2006 г. за данъчния период от
01.08.2006 г. до 31.08.2006 г., справка – декларация с № 2219 0812239 / 14.11.2006 г. за данъчния период от
01.10.2006 г. до 31.10.2006 г. и справка – декларация с № 2219 0814953 / 15.01.2007 г. за данъчния период от
01.12.2006 г. до 31.12.2006 г., ведно с дневници за продажби и покупки, в които е потвърдил неистина, която се състояла в
невярно отразен общ размер на данъчната основа на извършените покупки с право на
приспадане на данъчен кредит и в невярно отразен общ размер на данъчната основа
на извършените продажби, декларирани като вътрешнообщностни доставки с нулева
ставка, за които не е начислено ДДС.
На второ място, подс. Р.Х. е използвал
документи с невярно съдържание :
- при представяне на информация пред
органите по приходите – отчетен регистър ( дневник за покупки ) към горе
цитираните справки – декларации по ЗДДС за данъчния период, а именно използвала
дневници за покупки за данъчни периоди - месец август 2006 г., месец октомври 2006
г. и месец декември 2006 г., в които невярно били отразени извършените покупки
от търговското дружество “С.В.” ЕООД за същите данъчни периоди, с право на
приспадане на данъчен кредит;
- при представяне на информация пред
органите по приходите, а именно използвала дневници за продажби за данъчни
периоди - месец август 2006 г., месец октомври 2006 г. и месец декември 2006 г.,
в които невярно били отразени извършените продажби от търговско дружество “С.В.”
ЕООД за същите данъчни периоди, декларирани като вътрешнообщностни доставки с
нулева ставка, за които не е начислено ДДС.
На следващо място, подс. Р.Х. не е
начислил данък в общ размер на 49 853,69 лева, като невярно е отразил в
дневника за продажби доставки на стоки на търговските дружества “Р.*” ЕООД, “Х.К.”
ЕООД, “П.” ЕООД, “Д.Т.***” ЕООД и “У.У.Б.” ООД, декларирани като
вътрешнообщностни доставки с нулева ставка, отделните деяния, включени в
състава на продължаваното престъпление са били извършени, както следва :
1. На 14.09.2006
г. в гр. София, в ТД НАП – София, Офис “Люлин“, находящ се в гр. София, бул. “*********,
като данъчно задължено лице - в качеството си на Управител на “С.В.“ ЕООД,
вписано по ф.д. № 1683 / 2002 г. по описа на СГС, ФО, с цел да осуети
установяване на данъчни задължения в размер на 6 603,87 лева, ползвал като
подал в данъчно подразделение “Люлин“ на териториална данъчна дирекция София -
град, счетоводен документ с невярно съдържание – справка - декларация с вх. №
2219 0809304 / 14.09.2006 г. по Закон за данък върху добавената стойност за
данъчен период от 01.08.2006 г. до 31.08.2006
г., като отразил като сключени сделки за покупко - продажби, които
реално не са били извършени и вписал в дневника за покупки фактури както следва
:
в полза на търговско дружество “Р.*”
ЕООД :
- данъчна фактура № ********** /
02.08.2006 г. на стойност 15424,10 лева и ДДС на стойност 3 084,82 лева,
- данъчна фактура № ********** /
04.08.2006 г. на стойност 7 596,29 лева и ДДС на стойност 1 519,26 лева;
в полза на търговско дружество “Х.К.”
ЕООД :
- данъчна фактура № ********** /
04.08.2006 г. на стойност 4 999,83 лева и ДДС на стойност 999,97 лева,
- данъчна фактура № ********** /
22.08.2006 г. на стойност 4 999,13 лева и ДДС на стойност 999,83 лева;
с което укрил данъчни задължения ( данък
добавена стойност ) в големи размери - 6 603,87 ( шест хиляди шестстотин и три
лева и осемдесет и седем стотинки ) лева ( деяние по чл.256, алт. 2 ( отм., ДВ
бр. 75 от 2006 г. ) във вр. с чл. 255, ал.1 от НК ( ред. ДВ, бр.62 от 1997 г.
);
2.
На
14.11.2006 г., с цел да избегне установяване на данъчни задължения в размер на
17 360,12 ( седемнадесет хиляди триста и шестдесет лева и дванадесет стотинки )
лева, ползвал като подал в данъчно подразделение “Люлин“ на ТДД - София град,
счетоводен документ с невярно съдържание – справка - декларация с вх. № 2219
0812239 / 14.11.2006 г. по Закон за данък върху добавената стойност за данъчен
период от 01.10.2006 г. до 31.10.2006 г., като отразил като сключени сделки за
покупко - продажби, които реално не са били извършени и вписал в дневника за
покупки фактури както следва :
в полза на търговско дружество “П.” ЕООД
:
- данъчна фактура № ********** /
05.10.2006 г. на стойност 4 305,00 лева и ДДС на стойност 861,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
05.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
10.10.2006 г. на стойност 4 960,00 лева и ДДС на стойност 992,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
19.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
19.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
18.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
20.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
23.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
23.10.2006 г. на стойност 4 812,00 лева и ДДС на стойност 962,40 лева,
- данъчна фактура № ********** /
24.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** / 25.10.2006
г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
25.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
26.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
27.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
27.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
30.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
31.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева,
- данъчна фактура № ********** /
31.10.2006 г. на стойност 4 305,00 лева и ДДС на стойност 861,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
31.10.2006 г. на стойност 4 926,60 лева и ДДС на стойност 985,32 лева, с което
укрил данъчни задължения (данък добавена стойност ) за сумата от 17 360,12 (
седемнадесет хиляди триста и шестдесет лева и дванадесет стотинки ) лева;
3. На 15.01.2007
г., с цел да избегне установяване на данъчни задължения в размер на 25 889,70 (
двадесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки )
лева, ползвал като подал в данъчно подразделение “Люлин“ на ТДД - София град,
счетоводен документ с невярно съдържание – справка - декларация с вх. №
22190814953 / 15.01.2007 г. по Закон за
данък върху добавената стойност за данъчен период от 01.12.2006 г. до
31.12.2006 г., като отразил като сключени сделки за покупко - продажби, които
реално не са били извършени и вписал в дневника за покупки фактури както следва
:
в полза на търговско дружество “Д.Т.***”
ЕООД :
- данъчна фактура № ********** /
01.12.2006 г. на стойност 40260,00 лева и ДДС на стойност 8052,00 лева,
- данъчна фактура № ********** /
06.12.2006 г. на стойност 24739,16 лева и ДДС на стойност 4 947,83 лева,
- данъчна фактура № ********** /
21.12.2006 г. на стойност 4 449,34 лева и ДДС на стойност 889,87 лева;
в полза на търговско дружество “У.У.Б.”
ООД :
- данъчна фактура № ********** /
13.12.2006 г. на стойност 60000,00 лева и ДДС на стойност 12 000,00 лева, с
което укрил данъчни задължения ( данък
добавена стойност ) за 25 889,70 (
двадесет и пет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и седемдесет стотинки )
лева.
Така от обективна страна са били
осъществени три форми на изпълнителното деяние - потвърждаване на неистина в
подадена справка-декларация, използване на счетоводен документ с невярно
съдържание и неистински документи, и приспадане на неследващ се данъчен кредит.
Укритото данъчно задължения надхвърля 12 000,00 лева и съгласно чл.94, т.14 от НК представлява особено големи размери.
Коректно е да се отбележи, че е налице
съвкупност от доказателства, които са в подкрепа на обвинителната теза. Това са
показанията на свидетелите С.Н., Р.Ч., А.А., К.К., И.Т., Г.Д. и Д.Д., които са
категорични, че нямат отношение към сделките, които са отразени в
инкриминираните данъчни документи. От дневниците за продажби на търговските
дружества “Р.*” ЕООД, “Х.К.” ЕООД, “П.” ЕООД, “Д.Т.***” ЕООД и “У.У.Б.” ООД се
установява, че последните не са отразили така извършените сделки, а от самите
приложени фактури се констатират несъответствия между отразеното в тях и
действителните данни на търговците посочени като издатели на фактурите. Отделно
от това несъмнено се доказва, че именно подс. Р.Х. е контролирал изцяло дейността
на търговско дружество “С.В.“ ЕООД, включително и подаването на всички
документи. В подкрепа на последното се явяват и заключенията от изготвените по
делото графични експертизи.
В резултат на събраните по делото
доказателствени материали може да се направи категорична оценка по хронология,
съдържание и последици на фактическите действия на подс. Р.Х. във връзка с
дейността на представляваното от него дружество, с цел извличане на
законоуредени облаги. Именно подс. Р.Х. е
представил всички справки - декларации, свързани с дейността на фирмата в
данъчните органи. На подс. Р.Х. е било известно, че представените или посочени
от него фактури, отразяват фиктивни ( реално неосъществени ) сделки.
При такива категорични доказателства е несъмнено, че
декларираната търговска дейност е била нереална. Документално са били
симулирани сделки, включени в съответните справки декларации за да докажат
несъществуващо право на данъчен кредит, който да бъде приспаднат от дължимия
ДДС. По същество подс. Р.Х. е целял избягване на заплащане на данъчни
задължения към бюджета на държавата.
Касае до три данъчни задължения, всяко
за съответен данъчен период, а именно месец август 2006 г., месец октомври 2006
г. и месец декември 2006 г. Данъчен период по смисъла на ЗДДС е периодът от
време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка
- декларация с резултата за този данъчен период. Данъчният период е едномесечен
за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец ( чл.87, ал.1 и ал.2 от ЗДДС ). Касае до три деяния, които
поотделно осъществяват състава на престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.6, пр.1 от НК.
Съгласно чл.2, ал.2 от НК, ако до
влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът,
който е най - благоприятен за дееца. Последното мотивира съда да приеме, че
престъпната дейност на подс. Р.Х. следва да се квалифицира като продължавана
такава с оглед разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. Съгласно цитираната
разпоредба, в конкретния случай,
деянията на подс. Р.Х., осъществяващи поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време ( три
последователни данъчни периода ), при една и съща обстановка, при еднородна
форма на вината - пряк умисъл, като и трите деяния, от обективна и субективна
страна са във връзка помежду си, позволяваща което и да е от тях да се определи
като продължение на другото, поради което деянията на подс. Р.Х. се определят
като едно продължавано престъпление и следва да намери приложение именно
разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. В този смисъл
съдът счита, че доколкото изпълнителното деяние на престъплението по чл.256,
алт. 2 ( отм., ДВ бр. 75 от 2006 г. ) във вр. с чл. 255, ал.1 ( ред. ДВ, бр.62
от 1997 г. ) от НК изцяло съвпада по съдържание с изпълнителното деяние по чл.255,
ал.3 във вр. с ал.1, т.6, пр.1 във вр. с чл.2, ал.2 от НК, то приложението на
чл.26 във вр. с чл.2, ал.2 от НК за посоченото деяние се явява и по -
благоприятно за подсъдимото лице.
От субективна страна подс. Р.Х. е
действал умишлено, при форма на вината пряк умисъл, като е имал намерение да
избегне плащането на данъчни задължения, съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че избягва плащането на данъчни
задължения в особено големи размери, като чрез използване на документи с
невярно съдържание е приспаднал неследващ се данъчен кредит, като е искал
настъпването на престъпния резултат.
Относно наказанието. За престъплението
по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.6 от НК, извършено от подсъдимия подс.
Р.Х. са предвидени наказания “Лишаване от свобода“ от три до осем години и
конфискация на част или цялото имущество на дееца.
При определяне на наказанието съдът
отчете като отегчаващо обстоятелството, че размерът на данъчното задължение
надхвърля няколкократно установения критерий за големи размери. Смекчаващи
отговорността обстоятелства се явяват чистото съдебно минало към момента на извършване
на деянието и фактът, че от момента на извършване на деянието са изминали девет
години, през което време подсъдимият Р.Х. не е имал друго неправомерно
поведение.
Смекчаващо отговорността обстоятелство
се явява прекомерната продължителност на настоящото наказателно производство.
Същото е било образувано през 2010 г. ( а пред настоящия съдебен състав делото
е било образувано едва на 09.03.2017 г. ), което се явява период от над осем
години. В хода на съдебното следствие пред първостепенния съд, по делото са
били проведени над петнадесет съдебни заседания, като преимуществено развитието
на наказателното производство не е било забавяно по причина на подсъдимото
лице. Съдът счита, че така отчетеното смекчаващо отговорността обстоятелство се
явява и с изключителен характер, поради което прецени, че в случая и най -
лекото предвидено наказание за престъплението по чл.255, ал.3 от НК се явява несъразмерно тежко за подсъдимото
лице. С оглед на това, съдът счете, че са налице основания за определяне на
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Поради това и на основание
чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.6 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл.55, ал.1,
т.1 от НК съдът намери, че по отношение
на подс. Р.Х. следва да определи наказание под предвидения от закона минмум за
наказанието ”Лишаване от свобода”, като законосъобразно и съответно на
извършеното се явява наказание ”Лишаване от свобода” за срок от една година.
Съдът намери, че така определеното наказание
“Лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпявано ефективно, поради което и
на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.55, ал.3 от НК Съдът
намери, че в случая не следва да наложи и кумулативно предвиденото с
наказанието “Лишаване от свобода“ наказание “Конфискация“.
На основание чл.25, ал.1 във вр. с
чл.23, ал.1 от НК съдът намери, че следва да групира наказанията, наложени по
настоящото НОХД № 1033 / 2017 г. по описа на Софийски градски съд и по НОХД №
221 / 2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Добрич, като наложи едно общо най - тежко от така наложените наказания по
отношение на Р.М.Х., а именно наказание Лишаване от свобода за срок от две
години и десет месеца, наложено по НОХД № 221 / 2012 г. по описа на Окръжен съд
– гр. Добрич.
Съдът намери, че така определеното едно
общо най – тежко наказание “Лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпявано
ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 от НК, тъй като
наказанието е до три години лишаване от свобода, подс. Р.Х. е неосъждан към
момента на извършването му и за постигане целите по чл.36 от НК не се налага
изолирането му от обществото. С оглед на този фактически състав съдът отложи
изпълнението на общото наказание “Лишаване от свобода“ за срок от две години и
десет месеца по отношение на Р.М.Х. с изпитателен срок от четири години. При
определяне на неговия размер съдът отново прецени релевантните за отговорността
на подсъдимото лице обстоятелства и счете, че този срок ще реализира целите на
генералната и индивидуалната превенция.
Относно разноските. С оглед изхода на
делото съдът намери, че направените по делото
разноски следва да бъдат възложени на подс. Р.М.Х., на основание чл.189,
ал.3 от НПК.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ към СГС: