№ 19230
гр. С., 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110152319 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу
„Р.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******.
Ищецът твърди, че по силата на договор от 03.08.2020 г., в качеството си на
изпълнител, е предоставил на ответното дружество възложител, собствена строителна
техника - земекопни машини ведно с оператор, за временно и възмездно ползване -
извършване на услуги срещу заплащане. Срещу предоставените му за ползване машини
възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя съответна цена в размер на 300 лв.
на една машиносмяна, която цена била договорена между страните в Приложение № 1 към
договора. Съгласно чл. 3, ал. 2.1 от договора срокът за заплащане на услугата е в края на
всеки календарен месец, считано от датата на предаване и приемане на машините -
03.08.2020 г. Поддържа, че във връзка със сключения договор ответникът е възложил на
ищеца извършването на работа с техника на ищеца, като последният е извършил за сметка
на ответника транспортни услуги – извозване на скална маса със собствена техника и
оператор. Твърди, че коректно е изпълнил задълженията си по договора, включително е
предоставил договорената услуга на възложителя със собствена техника, гориво и оператор.
Сочи, че възложителят приел извършената от изпълнителя работа без забележки. За
извършената работа ищецът издал на ответника следните данъчни фактури: фактура №
**********/31.08.2020 г.; фактура № **********/31.08.2020 г.; фактура №
**********/30.09.2020 г.; фактура № **********/30.09.2020 г. и фактура №
**********/22.10.2020 г. Фактурите били осчетоводени надлежно в счетоводството на
ответника, който ги включил в месечната Справка - декларация и заплатил дължимия по тях
ДДС. Задължението по фактура № **********/30.09.2020 г. на стойност 9 537,42 лв. с ДДС
1
било погасено частично, като останало непогасено задължение в размер на 1 037,42 лв. с
ДДС. Въпреки настъпилия падеж към 06.11.2020 г. задължението и по фактура №
**********/22.10.2020 г. на стойност 3 134,88 лв. с ДДС не било погасено. Ищецът твърди,
че за посочените суми срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
13333/2022 г. по описа на СРС, 24 състав, срещу която е подадено възражение от ответника.
По изложените съображения моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск като недопустим и неоснователен. Признава, че между страните е сключен договор от
03.08.2020 г., във връзка с който между страните е имало търговски взаимоотношения, както
и че ищецът е издал процесните фактури. Въпреки това оспорва материалната легитимация
на ищеца, като твърди, че същият е прехвърлил вземането си срещу ответника на „П.И.“
ЕООД чрез договор за цесия от 15.03.2021 г., за която ответникът е получил уведомление на
31.03.2021 г., поради което кредитор на процесните вземания е цесионерът „П.И.“ ЕООД, а
не ищецът. По тези съображения моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за установяване
дължимост на сумата от 4 172,30 лв., представляваща възнаграждение за предоставена
строителна техника и извършване на строителни дейности с нея (извозване на скална маса)
въз основа на договор от 03.08.2020 г., за която са издадени фактури: фактура №
**********/30.09.2020 г. и фактура № **********/22.10.2020 г. и за която сума е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13333/2022 г. по описа на СРС, 24 състав.
Искът е допустим като предявен в законоустановения срок, при наличие на подадено
в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 410 ГПК. Предмет на делото е спорното материално субективно
право – претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и
петитума на иска. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата,
на които се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което
свързва със заявения петитум на иска. Предвид изложените в случая обстоятелства в
исковата молба, както и в заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
заповедното производство, чието продължение се явява настоящото исково производство,
съдът счита, че е сезиран с иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1,
вр. чл. 258 ЗЗД, доколкото главната претенция се основава на твърдения за неплатени от
ответника задължения по издадени от ищеца фактури от 30.09.2020 г. и от 22.10.2020 г. за
услуги, изпълнението на които е обективирано в 22 броя товарителници – транспортни
услуги по извозване на скална маса с техника и оператор, собствени на ищеца и отдадени
под наем на ответника, и е прието без възражения от ответника. Тази правна квалификация
е възприета и в изготвения от съда проект за доклад, обявен за окончателен без възражения
на страните.
2
Възражението на ответника за недопустимост на иска, доколкото е предявен от и
срещу ненадлежна страна е неоснователно. Процесуалната легитимация, която обуславя
допустимостта на иска, се определя от твърденията на страните. В настоящия случай
ищецът твърди, че именно той е носител на оспорените вземания и ответникът му дължи
претендираните суми предвид наличието на облигационни отношения между страните,
поради което искът е допустим, а проверката дали ищецът е материалноправно легитимиран
да претендира процесните вземания от ответника е въпрос по основателността на иска и
подлежи на разглеждане по същество.
По главния иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение с ответника по договори за
отдаване под наем на строителна техника и за извършване на транспортни и строителни
дейности с нея и тяхното съдържание (по същество договор за изработка, който е
неформален, т. е. допустимо е сключването му в устна форма, като е достатъчно взаимно
съгласие на страните по основните му елементи – предмет и възнаграждение), изпълнение
от страна на ищеца на възложената работа качествено и в срок, и предаването, респ.
приемането й от ответника.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, от които черпи изгодни за себе
си правни последици, включително при условията на насрещно доказване да установи, че
ищецът е прехвърлил вземанията си по процесните фактури на трето лице – цесионер, за
което ответникът е бил уведомен.
Договорът за изработка се регулира от правилата по чл. 258 и сл. ЗЗД. Съгласно
разпоредбите на чл. 264, ал. 1 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме
извършената съгласно договора работа и трябва да заплати възнаграждение за приетата
работа. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, ако възнаграждението е
уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемане на работата.
Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е налице както когато
възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с
договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия. Приемане с
конклудентни действия е налице например с подписването на издадена от изпълнителя
фактура или с осчетоводяването й, включването й в дневника за покупко-продажбите по
ДДС и ползването на данъчен кредит.
По делото е приет договор от 03.08.2020 г., сключен между „Н.Т.“ ЕООД като
изпълнител и „Р.Т.С.“ ЕООД като възложител, по силата на който изпълнителят е
предоставил на възложителя за временно и възмездно ползване земекопни машини с
оператор на обект с. Ж., общ. К.. Срещу предоставените му за ползване машини,
възложителят се е задължил да заплаща на изпълнителя наемна цена, посочена в
Приложение № 1 към договора, считано на машиносмяна. Съгласно Приложение № 1 към
договора като вид услуги са посочени: извозване на инертни материали със самосвал с цена
лв./машиносмяна – 300 лв.
Представени и приети са процесните фактури - фактура № **********/30.09.2020 г. с
3
получател „Р.Т.С.“ ЕООД и издател „Н.Т.“ ЕООД за извършени транспортни услуги съгласно
приложен опис на стойност 9 537,42 лв. с ДДС и фактура № **********/22.10.2020 г. с
получател „Р.Т.С.“ ЕООД и издател „Н.Т.“ ЕООД за извършени транспортни услуги съгласно
приложен опис на стойност 3 134,88 лв. с ДДС, които не са подписани за получател.
Като доказателства по делото са приети също 22 броя товарителници, по които
изпращач и получател е „Р.Т.С.“ ЕООД, а превозвач „Н.Т.“ ЕООД, които имат за предмет
извозването на скална маса до с. Мъдрец (област К.) и с. Ч., както следва: с № 009067 от
09.09.2020 г., с № 009068 от 10.09.2020 г., с № 009069 от 11.09.2020 г., с № 009070 от
14.09.2020 г., с № 009071 от 15.09.2020 г., с № 009072 от 16.09.2020 г., с № 009073 от
17.09.2020 г., с № 009074 от 18.09.2020 г., с № 009075 от 21.09.2020 г., с № 009077 от
22.09.2020 г., с № 009078 от 23.09.2020 г., с № 009076 от 24.09.2020 г., с № 009079 от
25.09.2020 г., с № 009080 от 28.09.2020 г., с № 009081 от 29.09.2020 г., с № 009082 от
30.09.2020 г., с № 009088 от 09.10.2020 г., с № 009087 от 08.10.2020 г., с № 009086 от
07.10.2020 г., с № 009085 от 06.10.2020 г., с № 009084 от 02.10.2020 г., с № 009083 от
01.10.2020 г., в които товарителници са посочени страни – изпращач и превозвач;
направление на превоза; дата; количество на работата; наименование на дейността –
извозване на скална маса; подпис на превозвача.
За установяване договорните отношения между страните по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Н.Я.П., син на управителя на ищцовото
дружество и служител в същото. Той споделя, че знае за съществуващи търговски
отношения между страните, двете дружества работили заедно и правили път Х. – К..
Посочва, че ищцовото дружество извършвало дейност по извозването на строителните
отпадъци и извършването на изкопни дейности, като отношенията между дружествата
продължили 3-4 месеца. Споделя, че отношенията между страните били трудни, тъй като
постоянно била налице забава на плащанията от страна на ответното дружество, като дори
след приключване на отношенията между страните останали непогасени задължения в
размер на 4 000 лв. – 5 000 лв., за което имало издадени фактури, получени от „Р.Т.С.“
ЕООД. Посочва, че е наясно с предложението за сключване на договор за цесия, но същият
не бил подписван от представител на „Н.Т.“ ЕООД. Не са имали никакви отношения с фирма
„П.И.“ ЕООД, нищо не били прехвърляли, тъй като дружеството било в несъстоятелност.
Съгласно чл. 172 ГПК показанията на роднините на страна по делото, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. В настоящия случай безспорно свидетелят Петков
представлява такова лице, но доколкото показанията му се подкрепят от събраните по делото
писмени доказателства, а и ответникът не оспорва наличието на търговски
взаимоотношения между страните, съдът счита, че показанията му следва да се ценят като
достоверни и логични, като следва да се приеме, че между страните са били налице
облигационни отношения по договор за наем на строителна техника от 03.08.2020 г. и във
връзка с него по неформален договор за изработка - извозване на строителни материали с
4
отдадената под наем техника от ищеца като изпълнител, в полза на ответника като
възложител. Наличието на търговски отношения не се оспорва от страните, а
обстоятелството, че между страните е имало сключен договор от 03.08.2020 г. във връзка, с
който ищцовото дружество е издало процесните фактури (в които е фактурирана цена за
извозване на скална маса, които услуги са извършвани от ищеца съгласно събраните
свидетелски показания) е отделено като безспорно между страните с доклада по делото и
ненуждаещо се от доказване.
Ищецът следва да докаже, че е изправна страна - че е изпълнил задълженията си
съгласно уговореното между страните, както и размера на уговореното възнаграждение,
което съдът приема за доказано от приетите без оспорване от ответника 22 броя
товарителници, с предмет извозването на скална маса за периода м. септември 2020 г. – м.
октомври 2020 г., и от показанията на Петков, че ищцовото дружество е извършвало дейност
по извозването на строителни отпадъци и изкопни дейности за сметка на ответника.
В допълнение на това, по делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, която съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК
като обективно и компетентно изготвена и подкрепяща се от всички други доказателства по
делото. От нея се установява, че ищецът „Н.Т.“ ЕООД е включил в дневниците за продажби
по ЗДДС процесните фактури, издадени на „Р.Т.С.“ ЕООД както следва: фактура №
**********/30.09.2020 г. е включена в дневниците за продажби за м. 09.2020 г., подадени със
справка-декларация по ЗДДС, а фактура № **********/22.10.2020 г. е включена в
дневниците за продажби за м. 10.2020 г., подадени със справка-декларация по ЗДДС.
Ответникът „Р.Т.С.“ ЕООД е включил в дневниците за покупки по ЗДДС процесните
фактури с издател „Н.Т.“ ЕООД, както следва: фактура № **********/30.09.2020 г. е
включена в дневниците за покупки за м. 10.2020 г., подадени със справка-декларация по
ЗДДС с вх. № 22151924692/12.11.2020 г., а фактура № **********/22.10.2020 г. е включена в
дневниците за покупки за м. 12.2020 г., подадени със справка-декларация по ЗДДС с вх. №
22151945440/12.01.2021 г.
Вещото лице посочва, че процесната фактура № **********/30.09.2020 г. на обща
стойност 9 537,42 лв. с ДДС е осчетоводена в счетоводството на ищеца по дебита на сметка
411 „Клиенти“ за клиент 842 „Р.Т.С.“ ЕООД с цялата стойност 9 537,42 лв., и по кредита на
сметка 703/1 „Приходи от продажби на услуги“ с данъчна основа 7 947,85 лв. и по кредита
на сметка 453/2 „Начислен данък на продажбите“ в размер на 1 589,57 лв. - отразена на ред 4
в дневник на продажбите за данъчен период м. 09.2020 г. – като е осчетоводено плащане в
размер на 3 500 лв., представляващи част от общо платена сума на 16.09.2020 г. в размер на
11 332,73 лв. Платената сума от 11 332,73 лв. е отразена в банково извлечение на У.Б. №
73/17.09.2020 г. с основание за плащане - по фактура 382; осчетоводено е и плащане от 5 000
лв. на 21.12.2020 г., отразено в банково извлечение на У.Б. № 114/22.12.2020 г. Съгласно
счетоводните регистри по процесната фактура от 30.09.2020 г. се отчита вземане в размер на
1 037,42 лв. Процесната фактура № **********/22.10.2020 г. на обща стойност 3 134,88 лв. с
ДДС е осчетоводена в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 411 „Клиенти“ за
5
клиент 842 „Р.Т.С.“ ЕООД с цялата стойност 3 134,88 лв. и по кредита на сметка 703/1
‚Приходи от продажби на услуги“ с данъчна основа 2 612,40 лв. и по кредита на сметка
453/2 „Начислен данък на продажбите“ в размер на 522,48 лв. и е отразена на ред 3 в
дневник на продажбите за данъчен период м. 10.2020 г. Срещу процесната фактура не е
осчетоводено постъпило плащане. Установява се, че съгласно счетоводните регистри по
процесната фактура се отчита вземане в размер на 3 134,88 лв.
Вещото лице отбелязва, че по предоставената информация от НАП С., офис „М.“
процесните фактури са включени в дневниците за покупки в счетоводството на „Р.Т.С.“
ЕООД и съответно осчетоводени през м. 10.2020 г. и м. 12.2020 г., начислен е данък на
покупките и е ползван пълен данъчен кредит по тях. Съгласно счетоводството на ищеца и в
изпълнение на договор от 03.08.2020 г. ищецът е издал общо 5 фактури, от които
автоматично са сторнирани две фактури: фактура № **********/31.08.2020 г. на обща
стойност 11 332,73 лв. с включен ДДС е нулирана с автоматично сторно на 31.08.2020 г., а
по отношение на фактура № **********/31.08.2020 г. на обща стойност 11 332,73 лв. с
включен ДДС е осчетоводено плащане от 2 500 лв. на 21.08.2020 г., отразено в банково
извлечение на У.Б. № 62/24.08.2020 г. с основание плащане по проформа, осчетоводено е и
плащане от 1000 лв. на 28.08.2020 г., отразено в банково извлечение на У.Б. № 65/31.08.2020
г. с основание плащане по проформа фактура, както и е осчетоводено плащане от 7 832,73
лв. на 16.09.2020 г., частично от отразено в банково извлечение на У.Б. № 73/17.09.2020 г. с
основание плащане по фактура № 382 (11 332,73 лв. е платена сума – 7 832,73 лв. и остатък
за плащане – 3 500 лв.). Фактура № **********/30.09.2020 г. на обща стойност 9 537,42 лв. с
включен ДДС е нулирана с автоматично сторно на 30.09.2020 г. По отношение на процесната
фактура № **********/30.09.2020 г. на обща стойност 9 537,42 лв. с включен ДДС е
осчетоводено плащане от 3 500 лв. на 16.09.2020 г., отразено в банково извлечение на У.Б. №
73/17.09.2020 г. с основание плащане по фактура 382. Освен това е осчетоводено плащане от
5 000 лв. на 21.12.2020 г., отразено в банково извлечение на У.Б. № 114/22.12.2020 г. с
основание плащане по фактура. По отношение на процесната фактура №
**********/22.10.2020 г. на обща стойност 3 134,88 лв. с включен ДДС не е осчетоводено
плащане. Общият размер на задължението по двете процесни фактури е 4 172,30 лв.: по
фактура № **********/30.09.2020 г. – 1 037,42 лв., а по фактура № **********/22.10.2020 г.
– 3 134,88 лв.
От така събраните по делото доказателства се установи, че между страните е имало
валидни облигационни правоотношения, в изпълнение на задълженията си по които ищецът
е извозвал строителни материали със собствена техника, за сметка на ответника и във връзка
със сключен между страните договор от 03.08.2020 г. По делото се установи, че за
извършваните дейности от ищцовото дружество са издавани фактури, които са осчетоводени
в счетоводствата и на двете дружества, поради което следва да се приеме, че ответникът не
оспорва изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца, за които са издадени
фактурите и го е приел. В разглеждания случай се установи от приетото по делото
заключение по ССчЕ, неоспорено от страните, че тези фактури са осчетоводени от страните,
6
че ответникът ги е вписал в дневниците за покупки за м. 10.2020 г. и за м. 12.2020 г. и
включил в СД по ДДС, както и че е ползвал данъчен кредит по ЗДДС по тях. Не се твърди и
не се установява фактурите да са сторнирани, а ползваният от тях данъчен кредит да е
възстановен. Първичните счетоводни документи и вписванията им в счетоводните книги на
страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори тя да не носи подпис на
представителя на търговеца, установява, че търговецът е потвърдил по реда на чл. 301 ТЗ
действията по сключването на сделката, както и по приемане на работата. Тези действия
означават недвусмислено признание на задължението за плащането на изпълнената работа и
то по цени, посочени във фактурата. Фактурата може да докаже съществуването на
правоотношението, ако съдържа съществените белези на сделката. Отразяването на
фактурата в счетоводството на възложителя, включването й в дневника за покупки,
ползването на данъчен кредит по ЗДДС са признание на задължението и доказва
съществуването му (в този смисъл решение № 178/13.10.2017 г. по т. д. № 638/2017 г. по
описа на ВКС, II т. о., решение № 160/07.11.2017 г. по т. д. № 2217/2016 г. по описа на ВКС, I
т. о., решение № 216/02.08.2016 г. по т. д. № 2411/2014 г. по описа на ВКС, I т. о., решение №
198/13.05.2016 г. по т. д. № 274/2014 г. по описа на ВКС, I т. о. и др., всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК). При така възприетото и по съображения, изложени по-горе, съдът
приема за установено по делото, че ответникът е приел работата, изпълнена от ищеца,
поради което и за него е възникнало валидно задължение за плащане на възнаграждение за
извършената работа, което е в размера, посочен във фактурите. По делото се претендира
оставащо задължение от 1 037,42 лв. с ДДС по фактура № **********/30.09.2020 г. и
задължение на стойност 3 134,88 лв. с ДДС по фактура № **********/22.10.2020 г. От
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че действително задълженията не са погасени
от ответното дружество, като общата дължима сума възлиза на 4 172,30 лв. или в размер на
исковата сума.
Недоказано остана възражението на ответното дружество, че процесните вземания са
били прехвърлени на трето по делото лице със сключен договор за цесия от 15.03.2021 г.
Както се посочи, материалната легитимация обуславя основателността на предявения иск. В
настоящия случай ответникът оспорва материалната легитимация на ищеца, като твърди, че
последният е прехвърлил вземанията си срещу ответника на „П.И.“ ЕООД чрез договор за
цесия от 15.03.2021 г., за която ответникът получил уведомление на 31.03.2021 г., поради
което кредитор по процесните вземания е цесионерът, а не ищецът. Като доказателство по
делото от страна на ответника е представен договор за цесия от 15.03.2021 г. със страни
„Н.Т.“ ЕООД като цедент и „П.И.“ ЕООД като цесионер, в който е посочено, че цедентът
прехвърля възмездно на цесионера вземането си от „Р.Т.С.“ ЕООД в размер на 7 672,30 лв. с
ДДС, придобито въз основа на падежирали задължения по фактури, издадени по договор за
наем на строителна механизация от 03.08.2020 г., от които сума в размер на 4 537,42 лв.,
представляваща остатъчно задължение по фактура № **********/30.09.2020 г. и сума в
размер на 3 134,88 лв., представляваща задължение по фактура № **********/22.10.2020 г.
Договорът за цесия носи подписи за страните по него. Представено е и уведомление до
„Р.Т.С.“ ЕООД от страна на „П.И.“ ЕООД от 25.03.2021 г. за извършената цесия.
7
Представеният договор за цесия и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД обаче са оспорени
от ищеца, като по делото са представени същите договори, но без подпис на представител
на „Н.Т.“ ЕООД, като се твърди, че това са оригиналите на проектите за договор, но същите
не били приети от ищеца. Оспорени са подписите в представения от ответника договор. С
оглед на това съдът е дал указания на ответника да заяви дали ще се ползва от представения
с отговора на исковата молба договор за цесия от 15.03.2021 г. за извършване на преценка
налице ли са основания за откриване на производство по чл. 193 ГПК. В дадения на
ответника срок, същият не е изпълнил указанията на съда и не е взел становище дали ще се
ползва от оспорените документи, поради което в открито съдебно заседание на 22.05.2024 г.
съдът е изключил от доказателствения материал по делото договора за цесия от 15.03.2021 г.,
представен от ответното дружество. Доказателства за прехвърляне на вземанията по
процесните фактури не бяха събрани, доколкото представеният от ответника договор за
цесия бе изключен от доказателствената съвкупност по делото, а от изслушаните
свидетелски показания и от представените от ищеца писмени доказателства се установи, че
такъв договор не е бил подписван в действителност, съответно не се касае и за упражняване
на чужди права по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК. По тези съображения именно ищецът се
явява кредитор на процесните вземания. С оглед гореизложеното предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено
ищецът. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който е сторил разноски в
размер на 434 лв. в заповедното производство, от които 84 лв. - държавна такса и 350 лв. -
адвокатско възнаграждение, а в исковото производство е сторил разноски в общ размер на 1
584 лв., от които 1 200 лв. - адвокатско възнаграждение, 84 лв. - държавна такса и 300 лв. -
депозит за съдебно-счетоводна експертиза, като съответно е представил доказателства за
така сторените разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на
ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. К., ж. к. „В.“, ул. „П.“ № 10А, срещу „Р.Т.С.“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. „М.Д.“, бл., вх., ет., ап., по
8
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че „Р.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, дължи на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
сумата от общо 4 172,30 лв., представляваща главница за стойност на извършени
транспортни услуги във връзка със сключен договор от 03.08.2020 г. и издадени 2 броя
фактури, както следва: по фактура № **********/30.09.2020 г. на обща стойност 9 537,42 лв.
с ДДС – дължима сума от 1 037,42 лв. с ДДС и по фактура № **********/22.10.2020 г. –
дължима сума от 3 134,88 лв. с ДДС, ведно със законната лихва за период от 14.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
13333/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 24 състав.
ОСЪЖДА „Р.Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж. к. „М.Д.“, бл., вх., ет., ап., да заплати на „Н.Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ж. к. „В.“, ул. „П.“ № 10А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 434 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в заповедното производство и сумата
от 1 584 лв., представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9