Решение по дело №72/2021 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е № 260005

гр.С., 17.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав в публично заседание на 27.януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:РАДИ ЙОРДАНОВ

при секретаря Юлиана Божилова като разгледа докладваното от съдията ЙОРДАНОВ т.д.№72 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът О.К. *** е предявил иск против ответниците „Е.Б.” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,.Околовръстен път” №3, „Е.2.” ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, „Д.” ЕООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, ,,Г.” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** за присъждане на сумата 140985,60лв., представляващи стойността на неотстранени в гаранционния срок недостатъци по Договор за извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РО001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 09.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищeцът твърди, че между О.К. и „О.” ДЗЗД, с адрес на управление *** 5А, създадено въз основа на споразумение за създаване на обединение от 24.09.2012г, между:

„Е.Б.” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,

„Е.2." ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,

„Д." ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,

„Г.” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,

е сключен Договор за „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.” №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г., във връзка с проект „Развитие на културното наследство на о.К. чрез възстановяване и популяризиране на крепостта при прохода „Т.", финансиран по ОПРР 2007 - 2013, Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО0G1/3.1 -13/2010/034 с Възложител О.К.

След приключване на строително-монтажните работи, с подписването на протокол за извършените СМР от 30.09.2013г., О.К. приема обекта.

При извършване на последващ контрол на място от представители на о.К. са констатирани скрити недостатъци и появили се дефекти на обектите.

След проверката на 12.04.2016г. е съставен Констативен протокол от комисия в състав: А. И. К.- Началник отдел „Проекти на ЕС”; И. В. Л.- Главен специалист „Инвеститорски контрол”; Инж. А. К.Ч.- Младши експерт „Проекти на ЕС”, с който е установено следното:

Във входа на северозападната кула от арката периодично падат парчета мазилка и тухли от автентичната зидария. Увреденият участък е временно затворен за посетители.

Новоизграденото стълбище над арката в т. 1 е с изцяло обрушени фуги, както при стъпалата така и странично. Стълбището на североизточната кула също е с обрушени и рушащи се фуги. Строителният разтвор е ронлив и лесно се отделя от тухлите.

Рушене на строителен разтвор се наблюдава странично на стълбищата от северозападната и североизточната страна и на южната кула.

По новоизградените стълбища и на част от последните редове по зидовете има много счупени или напукани керамични тела.

Във всички арки (ново строителство) се наблюдават мокри течове, както и побеляване по тухлите.

Побеляването по тухлите преобладава почти изцяло по зидовете.

Хидроизолационната защита на короните на консервационните надзидове е напукана и с разпаднала се обмазка. При натиск с ръка запечатката се рони на парчета и не възпрепятства по никакъв начин навлизането на вода и влага към зидовете. На кулите от северозападната и североизточната страна и източната зидария има участъци с изцяло унищожена защита.

Съгласно Раздел VIII „Гаранционна отговорност” от Договор № ВG161РО001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г., Изпълнителят е длъжен да отстранява и поправя със свои средства и за своя сметка всички констатирани дефекти, недостатъци, настъпили повреди и разрушения на обекта в цялата им стойност до привеждане на обекта в съответствие със строителните книжа, съгласно предвидения в договор гаранционен срок от 360 /триста и шестдесет/ месеца.

С писмо с изх. №92-Т-43/13.04.2016г., о.К. е уведомила дружеството изпълнител за констатираните недостатъци, като със същото е поискано тяхното отстраняване.

На 17.06.2016г., дружеството изпълнител е входирало отговор в Общината, е който същото отказва да отстрани дефектите и недостатъците, въпреки гаранционната отговорност, като излага доводи за неправилно стопанисване на обекта от страна на Общината.

Видно от приложените писмени доказателства, О.К. е направила многократни опити да получи съдействие и недостатъците да бъдат отстранени, но и към настоящия момент дружеството изпълнител преднамерено отказва да отстрани недостатъците и дефектите.

На 09.03.2021г. на крепостта „Стенос“ (Т.) е извършена последваща проверка от инж. Р.С. - гл. инженер на о.К. и А.К. - началник отдел „Европейски програми, проекти и развитие“, като констатираните обстоятелства, вследствие на неотстранените от изпълнителя недостатъци са е още по-лошо състояние, а именно:

Изцяло е компрометирана хидроизолационната защита на короните на консервационните надзидове, като на места е напълно унищожена и по никакъв начин не възпрепятства проникването на влага и вода към зидовете. Констатирано е срутване и рушене на тухли, каменни блокове и мазилка в свода на западната кула на крепостта;

Наблюдава се рушене на автентични структури и изкривяване на редове по всички арки;

Хоросанът се рони и руши. Белите петна са обхванали големи участъци от крепостта, като на места са във формата на твърди отлагания;

Автентичната зидария на арките се руши, вследствие на преовлажняване, в резултат на некачествено извършените строително-монтажни работи;

Новата зидария по лицевите части на прохода е блокирала оригиналната във вътрешността и възпрепятства осушаването й. По този начин са се създали условия проникналите отгоре и отстрани влага и вода да се задържат продължително;

Състоянието на строителния разтвор върху новоизградените стълбища и по страничните стени на стълбищата е изключително лошо.

Ищецът О.К. счита, че за запазването на крепостта и отстраняване на гореупоменатите съществени проблеми, налага предприемането на спешни неотложни мерки, като:

Почистване на компроментираната замаска;

Запечатка и замаска на крепостни стени;

Колонни запечатка и замаска;

Инпрегниране на запечатка и замаска;

Хидрофобизация запечатка и замаска;

Доставка и монтаж на камък (20 см) за запечатка;

Доставка и монтаж на камък (20 см) за запечатка на колони;

Доставка и монтаж на скеле;

Иззиждане стълби към галерията от римски тухли;

Почистване на бели петна;

Консервационно укрепване и реконструкция чела на обрушени римски тухли на арки;

Преизграждане на тухлени опуси в под президана лицева зидария.

В тази връзка на 09.03.2021г. О.К. извършила оценка, с която да установи паричния размер на недостатъците. Счита, че съгласно подписания договор и предвидените в закона разпоредби О.К. като изправна страна, има правен интерес от завеждането на настоящия иск, с който да поиска да му се присъди стойността на констатираните, но неотстранени в гаранционния срок недостатъци по изпълнението на договора.

Ищецът счита, че след получаване на писмо с №92-Т-43/13.04.2016г. и след изтичане на оказания в него 30 дневен срок за отстраняване на недостатъците, ответникът е изпаднал в забава, тъй като без никакво съмнение е узнал за претенциите ни и за дължимото изпълнение на процесиите СМР, но въпреки това не е предприел действия по съответното удовлетворяване на същите.

Крепостта „Т.” е съществен исторически паметник и същата е считана за голямо археологическо наследство. Това е и най-посещавания и значим туристически обект, стопанисван от о.К. Предвидените в договора гаранционни срокове, целят именно да запазят обекта, във вида, в който същия е приет от Общината след въпросните строително-монтажни работи. Счита за недопустимо подобно отношение от дружеството изпълнител, предвид реалната обществена опасност, до която могат до доведат подобен тип недостатъци, не само по отношение на културното наследство на Република България, а и създаването на предпоставки за физически увреждания за посетителите.

Ето защо ищецът О.К. моли съда да осъди ответниците „Е.Б.” ООД, „Е.2.” ЕООД, „Д.” ЕООД, ,,Г.” ООД да му заплати сумата 140 985,60лв., представляващи стойността на неотстранени в гаранционния срок недостатъци по Договор за извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РQ001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Претендират направените съдебни разноски.

Ответникът „Д.” ЕООД не е подал отговор на исковата молба, редовно призован при условията на чл.50 ал.2 ГПК.

Ответникът ,,Г.” ООД, в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва.

Ответникът ,,Г.” ООД намира, че исковете са нередовно предявени. От изложеното в исковата молба не става ясно как е формирана цената на главния иск. Не са изложени конкретни факти как точно е определено, че стойността на имуществената отговорност на дружествата за неотстранени гаранционни недостатъци на извършени СМР, е 140 985,97 лв., нито на какво основание се претендира солидарна отговорност. Не е посочена подробна и отделна разбивка за всяко конкретно СМР и неговата стойност.

Счита предявените от О.К. искове за недопустими.

„Г.“ ООД не е материално-правно легитимирано лице по предявения от О.К. иск, поради следните съображения:

Съгласно Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г., съдружници в него са „Е.Б.“ ООД, ЕИК., „Е.2.“ ЕООД, ЕИК ., „Д.“ ЕООД, ЕИК ., и „Г.“ ООД. Предметът на Споразумението е участие на Обединението в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ във връзка с проект „Развитие на културното наследство на о.К. чрез възстановяване и популяризиране на крепостта при прохода „Т.“, финансиран по ОПРР 2007 - 2013, Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РQ001/3.1 -03/2010/034 с Възложител о.К.

Съгласно чл.2.2. от Споразумението за ,,Г.” ООД са определени 4 / четири / от 100 / сто / дяла, равняващи се на 4 % /четири процента/.

С последващо Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012 г. подписано на 10.06.2013 г. в гр. С., на „Г.“ ООД, съгласно чл. 1, б. В/ - В1/, се отреди следната дейност за участие в обществената поръчка - „Консултантски услуги от подготовка на тръжното досие за участие в откритата процедура до поканата от Възложителя за сключване на договор с Обединението...“ Съгласно чл.1, б. А/ - А1/ изпълнението на проекта, в т. ч. техническо ръководство, разпределението между „Е.Б.“ ООД, и „Д.“ ЕООД, ще се извърши с допълнително споразумение. Съгласно чл.9 от същото, всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора.

Съгласно чл.1, б. А/ - А1/ от посоченото в предишния абзац Допълнително споразумение е сключено Допълнително споразумение между двете дружества, подписано на 17.07.2013 г., в гр. С., съгласно което, на „Д.“ ЕООД са възложени всички дейности, свързани с техническо ръководство, временно строителство и изпълнение на ККР на обекта в обем на КСС от договора с Възложителя.

Освен това съгласно чл.1 А2/ при настъпване на обстоятелства по чл.23, 24, 25 от Договора за строителство на обект № ВG161РQ001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г.с о.К. цялата имуществена отговорност е уговорено да носи съдружника „Д.“ ЕООД.

По силата на разпоредбите на посочените Споразумения, съдружникът „Д.“ ЕООД е отговорен за цялостното изпълнение на КРР и СМР на обекта, той е фактическият извършител на същите, а не „Г.“ ООД, на което е предоставена съвсем различна дейност за извършване...

Според чл.4.5 от Основното споразумение при настъпване на вреди за Възложителя в следствие гаранционни условия отговорността е на съответния партньор, който е извършвал съответната дейност. В тази връзка евентуалната гаранционна отговорност, в случай, че са налице необходимите предпоставки за нейното реализиране носи дружеството съдружник в обединението, което е извършвало дейностите по ККР и СМР, съгласно документацията към обекта.

Съгласно чл.9 от същото, всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора. В допълнение, съгласно чл. 9 от него, в случай на причинени вреди на Възложителя или на трети лица, в т. ч. и на партньорите, в резултат на извършването на определен вид действие или бездействие и следствие на това бъде ангажира отговорността на Обединението, съответният партньор дължи възстановяването на вредите или на тяхното обезщетяване.

Единственият еднозначен правен извод, който може да се направи е, че съгласно условията, приети в Споразуменията, имащи силата на закон, след като „Д.“ ЕООД е фактическият извършител на цялостното изпълнение на КРР и СМР на обекта, същият е отговорен за тях, включително, същото дружество носи и в пълна степен гаранционната отговорност по подписания Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г. с о.К.

По отношение на основателността на главния иск ,,Г.” ООД счита, че същият се явява изцяло неоснователен и по основание и по размер. Неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава.

„Г.“ ООД има следната дейност за участие в обществената поръчка - „Консултантски услуги от подготовка на тръжното досие за участие в откритата процедура до поканата от Възложителя за сключване на договор с Обединението...“. То не е извършвало СМР и КРР. А съгласно чл. 9 от Договора за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД, всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора. Съгласно Допълнително споразумение подписано на 17.07.2013 г., в гр. С., съгласно което на „Д.“ ЕООД са възложени всички дейности, свързани с техническо ръководство, временно строителство и изпълнение на ККР на обекта в обем на КСС от договора с Възложителя.

Алтернативно моли, да се приеме, че „Г.“ ООД може да бъде материално-правно отговорно лице само до 4 % от общия размера иска /140 985,97 лева/, предвид уговореното в договорните отношения на съдружниците в Обединението. Т.е. „Г.“ ООД не е солидарно отговорно с останалите съдружници в Обединението за отстраняване на недостатъци по изпълнените строителни и консервационно-реставрационните дейности.

В случая е уговорена изрична разделна отговорност между съдружниците в Обединението - т. 3 на чл. 2 от Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012 г., според което „за целите на това Споразумение участието (дела) на всеки един от партньорите в приходите, разходите, печалбите и загубите в рамките на изпълнението на горната поръчка, е съобразно с дяловете по предходната точка. “

Горното, както и останалите уговорки, приети между съдружниците в останалите Споразумения, цитирани в настоящото изложение, водят до еднозначния извод, че съдружниците в Обединение „Т.“ ДЗЗД спрямо своите контрагенти са уговорили една разделна отговорност /пропорционална/ по между си, а не солидарна такава. Съгласно нея, всеки един от съдружниците може да бъде отговорен до размера на дяловото му участие в Обединението, което означава, че „Г.“ ООД може да бъде отговорен до 4 % / четири процента / от процесната сума, в случай, че искът на о.К. се приеме за основателен /в този смисъл е и съдебната практика - Решение № 25 от 16.03.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в. т. д. № 41 /2017 г.; Решение № 225 от 27.01.2016 г. на СГС по т. д. № 9393 / 2012 г.; Решение № 205 от 23.06.2017 г. на ОС - Стара Загора по т. д. № 187 / 2016 г.; Решение № 2361 от 9.06.2017 г. на РС - Варна по гр. д. № 13918 / 2016 г./.

Не е спорно и в съдебната практика, че в отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава. Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице /е този смисъл - Решение № 131 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1121 / 2011 г., I т. о. /.

Не на последно място и в допълнение на горния извод за наличието на разделна отговорност на съдружниците в Обединение „Т.“ ДЗЗД е и чл. 361, ал. 1 от ЗЗД, съгласно който, печалбите и загубите на дружеството се разпределят съобразно дела на всеки един от тях, освен ако в договора им не е уговорено друго, каквато клауза в случая не е налице, видно от уговореното между съдружниците.

Не е налице основание за ангажиране отговорността на съдружниците в обединението за отстраняване на недостатъците на осъщественото по Договора за строителство.

Всички Строително - монтажни работи (СМР) и Консервационни - реставрационни работи (ККР) са извършени качествено. Всички строителни материали, които са влагани и използвани в обекта, предмет на Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РQ001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г.“, са изцяло съобразени със самия проект, както е зададен от компетентните лица, като в същото време са и одобрени от всички лица, имащи пряко участие по изпълнението на обекта. В този смисъл, използваните материали са одобрени от строителния надзор, от строителния контрол, от проектанта, от инвеститорския контрол и от всички квалифицирани специалисти, които са взели участие в обекта, притежаващи съответната правоспособност.

Качеството на извършената работа по безусловен начин се доказа от редица факти и обстоятелства, които настъпиха по време на извършването на СМР, свързани с обекта. Тези факти и обстоятелства са проверките от Държавния национален строителен контрол, поради които работата по проекта беше прекъсната за приблизителен срок от 6 / шест / месеца. Сходна проверка беше извършена и от представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройство. При нито една от тези проверки, през времето, докато се развиваха СМР на обекта, не бе констатирано никакво отклонение, нито некачествено изпълнена работа, нито некачествено вложени материали, които биха могли да доведат до настъпването на твърдините от ищеца недостатъци.

Посоченото в горните два абзаца се потвърждава и от самия факт на извършването и приемането на обекта и неговото окончателно актуване с Акт Образец № 15, Акт Образец № 16 и Разрешение за ползване от ДНСК, от които е видно, че изпълнената работа е приета без забележки и е в пълно съответствие с всички изисквания и относимата правна уредба.

Съгласно чл.27, ал.1 от Договора за строителство № ВG161РQ001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г. Изпълнителят /ДЗЗД/ не е длъжен да привежда обекта в съответствие със строителните книжа, когато констатираните дефекти се дължат на злоумишлени човешки действия или на причини по вина на Възложителя.

Оспорва изцяло констатациите по протоколи от 12.04.2016г. и от 09.03.2021г., представени към исковата молба, с които са констатирани недостатъци на обекта. Счита, че описаното не отговаря действителното фактическо положение. Като освен това счита, че не и спазен редът по чл.27 от Договор за строителство № ВG161РQ001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г. нито претенцията за възстановяване на дефекти е предявена в уговорения гаранционен срок.

Недостатъците визирани в исковата молба и в протоколите се отнасят до обекти, които не са част от предмета на горепосочения договор.

Участъците, на които се твърди, че е констатирано рушене и ерозия на автентична зидария, не са включени в проекта и КСС за „Развитие на културното наследство на о.К. чрез възстановяване и популяризиране на крепостта при Т.“ , „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ и не са били предмет на Консервационно-реставрационни дейности.

Участъците, съгласно одобреният проект, следва да бъдат експонирани в първоначалния им вид и е основна причина тези участъци да не бъдат включени в одобрения проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж и е сключен Договор за строителство №ВG161РQ001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г. Доказателство за това е Приложеният проект към Становище по Констативен протокол от 11.12.2015 г., съгласуван от НИНКН, в който изрично е записано, че описаните недостатъци в споменатите в т. 1 участъци са извън предмета на процесния договор и същите съставляват част от оригинална автентична археологическа структура, която не следва да бъде интервирана по какъвто и да било начин с цел експонирането й в абсолютно автентичен вид в общия ансамбъл на реинтегрираната част на реставрирания участък с цел постигане на баланс между функцията, естетиката и автентичността на участъка.

Макар че строителят, съгласно чл.163, ал.2, т.1 ЗУТ, носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа, с изискванията на чл.169, ал.1 и 3 и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, т. е. едно от основните му задължения е да изпълни строежа съобразно издадените строителни книжа, поради което по аргумент за противното от чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, той не носи отговорност за неизпълнението на непредвидени по одобрения от компетентните органи инвестиционен проект строителни работи.

Предвид горното, Изпълнителят „Т.-К.“ ДЗЗД, респективно дружествата, участващи в обединението, не са длъжни да предприемат мерки за възстановяване и укрепване на описаните в исковата молба участъци, тъй като същите са извън проекта и не са били обект на КРР и СМР.

Част от констатираното е в резултат на механично предизвикани повреди, най-вероятно от посетители на крепостта и извършвани от тях злоумишлени действия, както и от такива, които се дължат на обичайното и обикновено употребление, а друга част - се дължат на лошо стопанисване и несъобразяване с метеорологичните условия.

По отношение на т. 2, 3 и 4 от Констативния протокол от 12.04.2016 г. желая да отбележа, че в цитираните участъци от стъпалата са извършени ККР и СМР при зимни условия / под + 5° С температура / поради указание на представители на Възложителя и неуспех от негова страна за удължаване на срока на договора за финансиране на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 - 2013 г. към МРРБ, доведе до измръзване на хоросановия разтвор и изгубване на свързващите му свойства. Причините за това са, че в одобрения от О.К. проект не е предвидено добавяне на препарат против мръзнене в разтвора, въпреки многократното уведомяване за това от участниците в ОБЕДИНЕНИЕ „Т.“ ДЗЗД и даденото съгласие за това от Авторски и Строителния надзор на обекта.

Посоченото в констативния протокол като „стълбище над арка“ не е стълбище, тъй като в проекта е предвидено за архитектурен ансамбъл, а не с функцията на стълбище. То не е обезопасено с парапет и конструктивно не може да понесе натоварването на стълбищно рамо. Преминаването на граждани по „стъпалата“ неминуемо ще повреди /унищожи цялата експозиция - ще доведе до счупване на тухли, обрушване на странична запечатка, унищожаване на първична хидрофобизация, разместване на повърхностния слой на градежа и проникване на вода в основите. Замръзването на водата през зимния период, ще доведе в последствие до образуването на радиални пукнатини и разрушаване (отделяне) на реставрираните участъци от автентичната структура.

Във връзка констатациите, че има побеляване на зидове - самият строителен надзор е уведомил О.К. в свое становище, че аналогичен случай има по всички обекти, на които е извършвано СМР и КРР по „същата технология и със същите строителни материали при сходна рецептура за КРР“, както и „поради факта, че КРР е извършвано с хидравлична вар по одобрени от О.К. *** е да извършва експлоатационна поддръжка на извършените СМР и КРР, в това число е длъжна да хидрофобизира всички новоизпълнени СМР и КРР участъци преди всеки зимен сезон с цел предотвратяване навлизане на вода и замръзването й в структурата на зидарията. Противното би довело до подкожухване и рушене на повърхностните слоеве, а след време и на вътрешността на зидовете.

,,Г.” ООД счита, че О.К. не е изпълнила задълженията си за последваща експлоатационна поддръжка и това е причината за част от констатираните повреди, което изключва гаранционната отговорност по договора за строителство.

Точно в този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г., според която „В рамките на посочените гаранционни срокове Изпълнителят е длъжен да отстранява и поправя със свои средства и за своя сметка всички констатирани дефекти, недостатъци, настъпили повреди и разрушения на обекта в цялата им стойност до привеждане на обекта в съответствие със строителните книжа, които не се дължат на злоумишлени човешки действия или на причини по вина на Възложителя. “ Считам, че същата следва да се приложи към настоящия случай, поради фактите посочени по - горе в изложението, които водят до извода, че о.К. е нарушила, именно, тази разпоредба, която освобождава от гаранционна отговорност „Г.“ ООД. Все пак, спрямо Възложителя, следва да се приложи и принципа - „Никой не може да извежда благоприятни за себе си последици от собственото му противоправно поведение. “

Същевременно „Т.-К.“ ДЗЗД като Изпълнител е изпълнил добросъвестно и качествено задълженията си съгласно сключения договор за строителство.

Видно от приложен към предходна кореспонденция /писмо изх.№92- 0-268/24.08.2018г./ снимков материал по зидовете има следи от човешка намеса, поради което възразявам, че О.К. в качеството си на Възложител не е положила дължимата грижа за механична защита и за опазване на зидовете от различни атмосферни влияния и човешки фактор.

Предвид изпълнените КРР и технологията и начина за постигане на проектни коти, чрез надграждане на кулите, както на северозападните два броя кули, така и на южната кула, не следва да бъдат допускани посетители. Видно от снимковия материал и компрометирането на крайната запечатка (наличието на радиални пукнатини по същата), както стълбите, така и короните на зидовете (ползвани за хоризонталните площадки) неправилно се експлоатират като пешеходни зони - в северозападната стена на крепостната стена личат следи от стъпки. Стълбищните рамене при трите кули и короните на зидовете са „декоративни елементи“, представляващи архитектурен детайл и не са предвидени за пешеходни разходки.

Изброените в исковата молба и протоколите за констатирането на недостатъците са в причинно - следствена връзка с неправилното експлоатиране на участъците от страна на о.К. която допуска посетители в тях и разрешава същите да се използват като място за разходки, въпреки, че в тях категорично не бива да бъдат допускани посетители. Налице са и явни следи оставяни от стъпки на посетителите на крепостта.

По изложените съображения, в случай че предявеният иск е допустим и редовен, моли да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Ответникът ,,Г.” ООД претендира направените разноски.

Ответникът „Е.Б.” ООД, в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва.

Ответникът „Е.Б.” ООД оспорва изцяло предявените искове. Счита образувалата настоящото производство искова молба за напълно неоснователна, като подробните ми съображения в тази насока са следните:

По отношение на гаранционната отговорност, която се търси с исковата молба, следва да се вземе предвид следното:

Със сключения договор възложителят е възложил на изпълнителя извършване на множество строително-монтажни работи (СМР), които са различни по вид, обем, по своя предмет и по своето същество, съгласно спецификата на предмета на договора, както и на самия обект, в който се изпълняват възложените дейности.

Съгласно чл. 26 от процесния договор за строителство на обект: „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „ Т. “ (Договора), изпълнителят носи гаранционна отговорност по отношение на извършеното от него изпълнение на обекта, която отговорност, обаче, се разделя условно на два типа.

Първият вид/тип е извършената от изпълнителя работа във връзка с възложените Консервационно-реставрационни работи (КРР), като гаранционният срок за тези дейности е уговорен от страните в размер на 360 (триста и шестдесет) месеца, съгласно чл. 26, ал. 1 от Договора.

На практика, обаче, нито една от релевираните с исковата молба гаранционни претенции не може да се определи като такава, която да касае Консервационно-реставрационна работа, с оглед на което този гаранционен срок е неприложим.

Съгласно чл.26, ал.2 от Договора, Гаранционният срок на другите СМР е в съответствие с определеното в чл. 20, ал. 4 от Наредба №2 от 2003 година за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба №2).

В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредба №2 са дадени множество хипотези, с оглед конкретиката на извършените СМР.

Така, с оглед конкретиката на настоящия случай и най-вече с оглед спецификата на изпълнените и приети без забележка СМР е видно, че никаква част от възложените СМР не представлява новоизпълнена строителна конструкция, защото възложените дейности касаят съществуващи останки и фрагменти от изградената в ранното средновековие крепост, с оглед на което разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от Наредба №2 е неприложима.

Неприложима е и хипотезата разписана от законодателя в чл. 20, ал. 4, т.2 от Наредба №2, тъй като в нея се визира основен ремонт и реконструкция на съществуващи строителни конструкции на сгради и съоръжения и за възстановени строителни конструкции на сгради и съоръжения. Същото важи и за хипотезата, разписана в чл. 20, ал. 4, т. 3 от Наредба №2 именно защото заварените и реставрирани останки и фрагменти от средновековната крепост не могат да се определят като строителна конструкция на сграда и/или съоръжение.

Към настоящият момент законодателят не е дал легална дефиниция на думата „сграда“, поради което, след като не съществува такава, следва думата е употребена в Наредба №2 в общоприетия смисъл. Общоприетото значение на “сграда“ е “постройка със стени и покрив, здание“ (Български тълковен речник, издание “Наука и изкуство“ 1999 г., стр. 872). Това общоприето днес значение на думата е било част от действащото право. Съгласно чл. 164 от Закона за благоустройството на населените места /ЗБНМ/, в сила до 01.01.1950 г., сграда /постройка/ е „всеки строеж над или под земята, ограничен от страни със стени или колони, а отгоре - с покрив и предназначен за жилищни, домакински, стопански или други нужди“. Видно е, че съществувалата в годините легална дефиниция на понятието “сграда“ до такава степен се е утвърдила в правото с общоприетия смисъл на думата, че законодателят е сметнал за ненужно изричното му легално дефиниране.

Така, предвид спецификата на възложените СМР, както и предвид уговореното в договора, съгласно чл. 26, ал. 2 от последния, във връзка с чл. 20 от Наредба №2, единствено приложимият гаранционен срок, в който изпълнителят носи отговорност за извършените от него СМР е в максимален размер от 5 години, съгласно чл. 20, ал. 4, т. 5 от Наредба №2, който определя минималния гаранционен срок за всички видове строителни, монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития...).

С оглед изложеното в точка 1.1. по-горе, определеният от страните гаранционен срок, по отношение на възложените СМР, които не са Консервационно-реставрационни работи, е в размер на 5 /пет/ години от датата на приемане на обекта, който срок е изтекъл.

По отношение на изложените в исковата молба гаранционни претенции, съгласно последващ контрол на място, с който се твърди наличие на скрити недостатъци и появили се дефекти на обектите, моли да се има предвид следното:

Ответникът „Е.Б.” ООД оспорва получаването от страна на Обединението на Констативен протокол от 12.04.2016г., както и на Протокол от 09.03.2021г. Постъпилата от страна на довереното ми дружество кореспонденция не може да бъде определена като изричен отговор на съответен протокол.

Оспорва представения като доказателство Констативен протокол от 12.04.2016г., както и оспорва представения като доказателство Протокол от 09.03.2021г. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Договора: „Дефекти и повреди възникнали преди края на гаранционните срокове се констатират с протокол, съставен и подписан от представители на Възложителя. Този протокол незабавно се представя на изпълнителя с указан срок за отстраняване който не може да е по-кратък от 30 дни.“

По смисъла вложен в чл.27, ал.2 от Договора, на първо място констатациите следва да са обективирани в нарочен протокол, който сам по себе си изисква същите да се извършат от няколко лица (в този смисъл би следвало да се тълкува волята на страните, обективирана в текста на разпоредбата, съгласно използваното понятие ,,представители на възложителя“, а не ,,представител на възложителя“). На следващо място представените протоколи не са съставени и подписани от представители на Възложителя - о. „К.“. Законен представител на общината е нейният кмет, или лица, които са изрично упълномощени от последния по специален ред (с оглед изискванията на договора и административното право, предвид особеностите на законния представител на възложителя) с мандат да бъдат представители и да могат да извършат действия по констатация. Изложеното е изцяло подкрепено и с оглед чл. 11, ал.1, т.1.8. от Договора, съгласно който „При упражняването на правата и задълженията си по договора Възложителят се представлява от Кмета на общината или от изрично упълномощено лице“. От представените протоколи не става ясно кой ги е съставил, в какво качество ги е съставил и като какъв писмено е обективирал констатациите в тях, като липсва подпис на законния представител на общината.

Представените протоколи не съдържат уговорените в договора реквизити. Няма указан срок за отстраняване, който да не е по-кратък от 30 /тридесет/ дни. Отделно, в края на Констативен протокол от 12.04.2016година е обективирано, че е съставен в три еднакви екземпляра, по един за всеки присъстващ ... Няма екземпляр за изпълнителя, който в случая е обединение и като такова е съставено от 4 /четири/ отделни и самостоятелни правни субекта. Записано е още, че към него са приложени снимки от констатациите, които не фигурират.

Предвид изложеното, приложените по делото протоколи не могат да предизвикат никакви правни последици.

Ответникът „Е.Б.” ООД оспорва и представената оценка, озаглавена КСС за строително-ремонтни работи на обект: „Крепост: „Стенос“, Т., о.К. и на база на която се е формирала цената на иска. Изложените в нея стойности, количества, мярка и единични цени са неотносими, а тяхното едностранно определяне не кореспондира нито е разпоредбите в договора, нито с тези в закона.

По своето същество, изложеното в исковата молба, което преповтаря изцяло текстовото съдържание на представения Констативен протокол от 12.04.2016 година и на Протокол от 09.03.2021 година, не може да ангажира гаранционната отговорност нито на един от съдружниците в обединението, в това число и на „Е.Б.” ООД, защото изложените гаранционни претенции са по отношение на части от крепостта, които не са били предмет на извършване на дейност, съгласно проекта и съгласно всички строителни книжа, а дори и да има такива, то те представляват дейности, които не могат да се определят като Консервационно-реставрационни работи (КРР), а само като „други СМР“, съгласно чл. 26, ал. 2 от Договора.

Така например, в точка 1, страница 2-ра от исковата молба се твърди, че: ,,Във входа на северозападната кула от арката периодично падат парчета мазилка и тухли от автентичната зидария. Увреденият участък е временно затворен за посетители. “. Участъците, в които се твърди че е констатирано рушене и ерозия на автентичната зидария не са включени изобщо в проекта и не са били предмет нито на договора, нито на възложените Консервационно-реставрационни дейности, или на други възложени СМР ( е оглед чл. 26 от договора) и не могат да бъдат предмет на основателна гаранционна претенция, без значение дали гаранционният срок, в който изпълнителят носи гаранционна отговорност, е изтекъл. Тези участъци, в които се твърди да е налице падане на парчета мазилка и тухли от автентичната зидария съставляват част от оригинална автентична археологическа структура, която не следва да бъде интервенирана по какъвто и да било начин с цел експонирането й в абсолютно автентичен вид в общия ансамбъл на реинтегрираната част на реставрирания участък, като целта е постигане на баланс между функцията, естетиката и автентичността на градежа.

Изложеното твърдение, че тези увредени участъци са ,,временно затворени за посетители“ кореспондира с проектната документация, предвид която въпросните арки представляват декоративни елементи, представляващи архитектурен детайл, с оглед на което не са предвидени за пешеходно ползване, като кореспондирането щеше да е пълно, ако изначално достъпът на пешеходци до тях и свободното преминаване е било изцяло ограничено, а не само временно. Поради тази причина не е имало изискване в строителните книжа същите да отговарят на редица норми, на българското законодателство, като например и не само нормите за земетръс, с оглед на което самите те не представляват и не могат да представляват сграда, поради което допускането на посетители е абсолютно забранено.

По отношение на т.2, т.3 и т. 4 от страница 2-ра на исковата молба, моли да се има предвид следното:

Съгласно строителните книжа и съгласно целия проект, възложителят не е възлагал на изпълнителя изграждане на стълбище над арките. И изобщо претенциите на ищеца, че визираните от него стълбища са нарушени са неоснователни, именно защото последните не са стълбища и не е предвидено използването им като такива, а като не е предприел мерки за ограничаване на достъпа и използването им като стъпала, е последвало евентуалното тяхно увреждане.

Както стана ясно в предходната точка, въпросните арки, съгласно проектната документация, представляват архитектурен детайл и не са предназначени за посетители, които да преминават под извития покрив. Още повече е недопустимо посетителите да вървят и да се катерят по повърхността на самите арки и да използват последната като стълбище. Освен че е недопустимо, това е и опасно. Обстоятелството, че след възстановяването на арките, съгласно проекта и строителните книжа, тяхната повърхност изглежда привидно на стълбище (поради възприетият от архитектурен детайл), не означава, че е имало такова предназначение. Най- малкото не е налице задание за изграждане на такова стълбище, с оглед на което няма парапети и/или други характеризиращи белези, нито е било разрешено ползването му като такова. Повърхността на арките не може да понесе натоварването, което стълбищното рамо (като отделен и различен строителен елемент) може да понесе.

Ако са налице недостатъци, то те са предизвикани само и единствено в резултат от недобросъвестното поведение на ищеца, който като не е предотвратил и не е ограничил достъпа до тези места е допуснал механично увреждане, причинено от посетителите, което не може да бъде предмет на гаранционна претенция.

Гаранционна отговорност не се носи от изпълнителя и поради неизпълнение на съществено задължение от страна на Възложителя, изразяващо се в необходимостта от експлоатационна поддръжка на всички извършени СМР и КРР на обекта, в което влиза и извършване на действия по хидрофобизиране на участъците преди всеки зимен сезон, което от своя страна цели да се предотврати своевременно навлизане на вода и замръзването й в структурата на зидарията. Няма как да приемем, че приетото и актувано изпълнение на възложените СМР без забележки, може да се ползва във времето неограничено, без поддръжка, а общината, респективно съответното министерство, да събира плодовете от тази вещ без да извършва поддръжка.

Твърди се още (в точи 3, 5, 6, 7), че са констатирани рушене на строителен разтвор странично на стълбищата от северозападна и североизточната, мокри течове, побеляване по тухли, както и нарушение на хидроизолационната защита на повърхността на надзидовете.

Ответникът „Е.Б.” ООД обръща специално внимание на изложеното в исковата молба, че е налице побеляване по тухлите. На първо място, самото побеляване не може да бъде предмет на гаранционна претенция, защото последното не предполага да е налице липса на установени качества и свойства на вложените материали и извършените строително-монтажни работи, както и самото побеляване, до колкото го има, не въздейства по никакъв начин върху извършените СМР и тяхната цялост. Побелелите тухли са здрави и изпълняват тяхното предназначение, съгласно обекта и проектната документация. Нещо повече - съгласно проектната документация и одобрения от строителния надзор и от възложителя метод за използване на хидравлична вар за фугиране на надграждащите тухли, то въпросното побеляване е абсолютно нормален резултат от самото полагане на одобрения строителен материал. На второ място, такова побеляване е имало и в процеса на изпълнение на възложените СМР, както и към момента на приемане на обекта и на издаване на Разрешение за ползване, като целият обект е приет без забележки, въпреки неговото наличие.

Дори всички тези твърдения да кореспондират с обективната истина, то те са в резултат само и единствено от неправилно поддържане и стопанисване на приетия обект. Това е така, защото извършените строително- монтажни работи са били предмет на периодически контрол от страна както на Възложителя, така и на множество компетентни органи, като са извършени редица проверки, по отношение на точното и качествено изпълнение на възложената работа, както и по отношение на използваните материали. Тези проверки са изследвали обстойно пълното изпълнение на възложените СМР, като всички от тях констатират, че обектът е изпълнен съгласно всички условия в договора, както и съгласно всички нормативни изисквания, предвидени в българското законодателство, като са спазени и всички добри строителни практики.

Нито към момента на осъществяване на строително-монтажните работи, нито към момента на издаване на съответните Актове от компетентните органи в хода на строителството, нито в Актовете, с които обектът е приет без забележки, не са установени каквито й да било нередности и/или отклонения.

Гаранционният срок е елемент от гаранционното задължение, което изпълнителят е поел. По своята правна същност той е период от време, в течение на който се гарантира наличието на установени качества и свойства на вложените материали и извършените строително-монтажни работи - такива, които са установявани в процеса на извършване на съответната дейност от съответния съдружник в Обединението многократно и недвусмислено, което е надлежно констатирано във всички протоколи и актове в строителството. В гаранционния срок се носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че Възложителят - О.К. е спазил изискванията за правилното съхраняване и надлежната експлоатация на обекта, както й че не е допуснал извършване на действия от неоторизиран персонал и/или от трети лица, които са увредили извършената от Обединението работа по механичен, или друг начин, без ограничения.

Поетото гаранционно задължение, обаче, не се ангажира в резултат и в случай на злоумишлени действия, инциденти, опити за ремонтиране от неоторизиран персонал, насилствени механични действия, природни бедствия и стихии, въздействия от киселинни дъждове, химикали, механично предизвикани повреди и/или поради лошо стопанисване и други.

С оглед спецификата на настоящото производство и предвид факта на субективно съединяване на иска, изразяващ се в предявяването му срещу множество ответници, обръща внимание и на следното:

Съгласно приложения по делото от О.К. договор за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД, ведно с всички приложени към него Споразумения/анекси, е видно, че съдружниците в дружеството са направили на основание чл. 9 от Договора разпределение на своята отговорност, която касае извършените от тях действия. Отговорността е разпределена на принципа, че всеки съдружник отговаря пред възложителя и пред третите лица само за СМР-тата, които е изпълнил сам.

Така например, в чл. 9 от Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД, подписано от всички съдружници на 10.06.2013г., пред Маргарита Шамлин - Нотариус с район на действие СРС, вписан под рег. №042 в НК, съдружниците са договорили, че:,,Всички рискове по изпълнение на обществената поръчка ще бъдат за партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и за задълженията по договорените гаранционни срокове по договора.“

В чл.10 от същото споразумение, страните са се договорили, че: „Ако в следствие на неточно изпълнение на възложените дейности бъде ангажирана отговорността на обединението за заплащане на неустойки, същите се поемат от партньора, на чието поведение се дължи неизпълнението. “

В чл.1 от Споразумение от 17.07.2013г., съдружниците „Е.Б.“ ООД и „Д.“ ЕООД са договорили помежду си точното разпределение на дейностите, които всеки един от тях следва да изпълнява при и по повод вече възложената обществена поръчка. Това споразумение е сключено между тези съдружници на основание чл.1, А1 от Допълнително споразумение от 10.06.2013г.

В същото това споразумение, в чл.1, буква А2/ страните са договорили, че цялата имуществена отговорност се носи от „Д.“ ЕООД. Това е в пълно съответствие с договореното между страните, обективирано в споразумението от 17.07.2013 година, от което е видно, че цялото изпълнение на СМР и КРР на обекта, съгласно договора, техническото ръководство, временното строителство, съгласно Количествената сметка от договора с Възложителя, ще се изпълнява именно от „Д.“ ЕООД. В чл.9 от същото споразумение е записано, че: „Всички рискове по изпълнение на обществената поръчка ще бъдат за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора. Гаранционните срокове се поемат като задължение по следния начин: Фирма „Д.“ ЕООД - носи гаранционна отговорност за всички Консервационно-реставрационни работи (КРР) и Строително монтажни работи, извършени на обекта“.

Всички тези споразумения между съдружниците в Обединението са продиктувани от спецификата на изпълнение на възложената обществена поръчка и в частност от това, че за изпълнение на възложените СМР и КРР българското законодателство има специфични изисквания към изпълнителя на тези дейности, като например и не само изисквания за наличие на определена лицензия и определени разрешителни, които са необходими за надлежното изпълнение на поетите в договора задължения и с които само и единствено дружеството „Д.“ ЕООД разполага.

Ответникът „Е.2.” ЕООД, в срока по чл.367 ГПК взима становище по иска, като го оспорва.

Ответникът „Е.2.” ЕООД счита, че исковете са нередовно предявени. От изложеното в исковата молба не става ясно как е формирана цената на главния иск. Не са изложени конкретни факти как точно е определено, че стойността на имуществената отговорност на дружествата за неотстранени гаранционни недостатъци на извършени СМР, е 140 985,97 лв., нито на какво основание се претендира солидарна отговорност. Не е посочена подробна и отделна разбивка за всяко конкретно СМР и неговата стойност.

Счита предявените от О.К. искове за недопустими.

„Е.2.“ ЕООД не е материално-правно легитимирано лице по предявения от о.К. иск, поради следните съображения:

Съгласно Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г., съдружници в него са „Е.Б.“ ООД, ЕИК., „Е.2.“ ЕООД, ЕИК., „Д.“ ЕООД, ЕИК., и „Г.“ ООД. Предметът на Споразумението беше участие на Обединението в открита процедура за възлагане на обществена поръчка е предмет: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ във връзка с проект „Развитие на културното наследство на о.К. чрез възстановяване и популяризиране на крепостта при прохода „Т.“, финансиран по ОПРР 2007 - 2013, Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО0G1/3.1-13/2010/034” с Възложител о.К.

Съгласно чл.2.2. от Споразумението за представляваното от мен търговско дружество са определени 4 / четири / от 100 / сто / дяла, равняващи се на 4 % /четири процента/.

С последващо Допълнително Споразумение от 10.06.2013г., подписано между участниците в обединението, на „Е.2.“ ЕООД, съгласно чл.1, б. Б/ - Б1/, се отреди следната дейност за изпълнение на възложената обществена поръчка: „Консултации, свързани с изпълнението на обекта от Управителя и предоставените специалисти от списъчния състав на тръжните документи.

За изпълнението на тази дейност „Е.2.“ ЕООД трябвало да получи 25 000 лв., платими на три транша. Сумата от 25 000лв. представлява 1,41 % от стойността на обществената поръчка по Договор за строителство на обект „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“. В този смисъл процентното участие на „Е.2.“ ЕООД за изпълнение на обществената поръчка е намалено до 1,41 % (едно цяло четиридесет и един процента), поради което евентуална отговорност на „Е.2.“ ЕООД по предявеният иск следва да бъде съобразена с този процент.

На 10.06.2013г. е сключено още едно Споразумение между „Е.2.“ ЕООД и „Д.“ ЕООД, касаещо начина на плащане на дължимата на „Е.2.“ ЕООД сума. До днес на „Е.2.“ ЕООД не му е изплатено нищо от уговореното.

Съгласно чл.1, б.А/-А1/ от Допълнително Споразумение от 10.06.2013г., сключено между всички партньори в обединението, изпълнението на проекта, в т. ч. техническо ръководство, разпределението между „Е.Б.“ ООД, и „Д.“ ЕООД, ще се извърши с допълнително споразумение. Съгласно чл. 9 от същото, всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора.

Съгласно чл.1, б. А/ - А1/ от посоченото в предишния абзац такова Допълнително споразумение е сключено между двете дружества на 17.07.2013г., в гр.С., съгласно което, на „Д.“ ЕООД са възложени всички дейности, свързани с техническо ръководство, временно строителство и изпълнение на ККР на обекта в обем на КСС от договора с Възложителя.

Освен това съгласно чл.1 А2/ при настъпване на обстоятелства по чл.23, 24, 25 от Договора за строителство на обект №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г.“ с о.К. цялата имуществена отговорност е уговорено да носи съдружника „Д.“ ЕООД.

Нещо повече, видно от процентното и финансово разпределение на дейностите по проекта („Е.Б.“ ООД - 40,96% И „Д.“ ЕООД - 59,03%) цялата фактическа дейност и стойност на проекта е разпределено само между тези две дружества. На практика „Е.2.“ ЕООД е изключено от изпълнение на възложената обществена поръчка, както и от получаване на възнаграждение по нея. В този смисъл „Е.2.“ ЕООД нито е изпълнило дейност по тази обществена поръчка, нито е получило възнаграждение по нея, нито носи отговорност във връзка изпълнението на същата.

Единственият еднозначен правен извод, който може да се направи е, че съгласно условията, приети в Споразуменията, имащи силата на закон, след като „Д.“ ЕООД е фактическият извършител на цялостното изпълнение на КРР и СМР на обекта, същият е отговорен за тях, включително, същото дружество носи и в пълна степен гаранционната отговорност по подписания Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РО001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г. с о.К.

По отношение на основателността на главния иск счита, че същият се явява изцяло неоснователен и по основание и по размер. Неоснователен се явява и акцесорният иск за присъждане на лихва за забава.

„Е.2.“ ЕООД не е участвало в изпълнението на обществената поръчка с предмет „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“.

Съгласно Договора за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД „Е.2.“ ЕООД следваше да има следната дейност за участие в обществената поръчка - „Консултации, свързани с изпълнението на обекта от Управителя и предоставените специалисти от списъчния състав на тръжните документи Но съгласно Допълнително споразумение, сключено между „Е.Б.“ ООД, и „Д.“ ЕООД на 17.07.2013г., „Е.2.“ ЕООД на практика не участва изобщо в изпълнението на обществената поръчка.

Съгласно чл. 9 от Договора за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД, всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора. Съгласно Допълнителното споразумение подписано на 17.07.2013 г., в гр. С., съгласно което на „Д.“ ЕООД са възложени всички дейности, свързани с техническо ръководство, временно строителство и изпълнение на ККР на обекта в обем на КСС от договора с Възложителя.

Алтернативно моли, да се приеме, че „Е.2.“ ЕООД може да бъде материално-правно отговорно лице само до 1,41 % от общия размера иска /140 985,97 лева/, предвид уговореното в договорните отношения на съдружниците в Обединението. Т.е. „Е.2.“ ЕООД не е солидарно отговорно с останалите съдружници в Обединението за отстраняване на недостатъци по изпълнените строителни и консервационно- реставрационните дейности.

Горното, както и останалите уговорки, приети между съдружниците в останалите Споразумения, цитирани в настоящото изложение, водят до еднозначния извод, че съдружниците в Обединение „Т.“ ДЗЗД спрямо своите контрагенти са уговорили една разделна отговорност /пропорционална/ по между си, а не солидарна такава. Съгласно нея, всеки един от съдружниците може да бъде отговорен до размера на дяловото му участие в Обединението, което означава, че „Е.2.“ ЕООД може да бъде отговорен до 1,41 % / едно цяло четиридесет и един процента/ от процесната сума, в случай, че искът на о.К. се приеме за основателен /е този смисъл е и съдебната практика - Решение № 25 от 16.03.2017г. на Бургаски апелативен съд по в. т. д. № 41 / 2017 г. ; Решение № 225 от 27.01.2016 г. на СГС по т. д. № 9393 / 2012 г.; Решение № 205 от 23.06.2017г. на ОС - Стара Загора по т. д. № 187 / 2016 г.; Решение № 2361 от 09.06.2017г. на РС - Варна по гр. д. № 13918 / 2016 г. /.

Не е спорно и в съдебната практика, че в отношенията с трети лица съдружниците в гражданското дружество не са солидарно отговорни, тъй като законът не предвижда такава. Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице /в този смисъл - Решение № 131 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1121 / 2011 г., I т. о. /.

Всички Строително - монтажни работи (СМР) и Консервационни - реставрационни работи (ККР) са извършени качествено. Всички строителни материали, които са влагани и използвани в обекта, предмет на Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВО161Р0001 /3.1 - 03 / 2010 / 034 - 8 - 08 / 14.06.2013 г.“, са изцяло съобразени със самия проект. В този смисъл, използваните материали са одобрени от строителния надзор, от строителния контрол, от проектанта, от инвеститорския контрол и от всички квалифицирани специалисти, които са взели участие в обекта, притежаващи съответната правоспособност.

По време на изпълнение на строителните дейности на обекта са извършвани проверки от редица компетентни лица - Държавния национален строителен контрол, Министерството на регионалното развитие и благоустройство. При нито една от тези проверки не е констатирано отклонение, нито некачествено изпълнена работа или некачествено вложени материали, които биха могли да доведат до настъпването на твърдените от ищеца недостатъци.

Съгласно чл.27, ал.1 от Договора за строителство № ВG161РО001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г. Изпълнителят /ДЗЗД/ не е длъжен да привежда обекта в съответствие със строителните книжа, когато констатираните дефекти се дължат на злоумишлени човешки действия или на причини по вина на Възложителя.

Ответникът „Е.2.” ЕООД оспорва изцяло констатациите по протоколи от 12.04.2016г. и от 09.03.2021г., представени към исковата молба, с които са констатирани недостатъци на обекта. Счита, че описаното не отговаря действителното фактическо положение. Като освен това считам, че не и спазен редът по чл.27 от Договор за безвъзмездна финансова помощ № ВG161РО0G1/3.1 -13/2010/034 нито претенцията за възстановяване на дефекти е предявена в уговорения гаранционен срок.

Недостатъците, визирани в исковата молба и в протоколите се отнасят до обекти, които не са част от предмета на горепосочения договор.

Участъците, съгласно одобреният проект, следва да бъдат експонирани в първоначалния им вид и е основна причина тези участъци да не бъдат включени в одобрения проект, въз основа на който е издадено Разрешение за строеж и е сключен Договор за строителство №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г.. Доказателство за това е Приложеният проект към Становище по Констативен протокол от 11.12.2015 г., съгласуван от НИНКН, в който изрично е записано, че описаните недостатъци в споменатите в т. 1 участъци са извън предмета на процесния договор и същите съставляват част от оригинална автентична археологическа структура, която не следва да бъде интервирана по какъвто и да било начин с цел експонирането й в абсолютно автентичен вид в общия ансамбъл на реинтегрираната част на реставрирания участък с цел постигане на баланс между функцията, естетиката и автентичността на участъка.

Предвид горното, Изпълнителят „Т.“ ДЗЗД, респективно дружествата, участващи в обединението, не са длъжни да предприемат мерки за възстановяване и укрепване на описаните в исковата молба участъци, тъй като същите са извън проекта и не са били обект на КРР и СМР и по аргумент за противното от чл. 163, ал. 2, т. 1 ЗУТ, дружествата- участници в обединението - изпълнител не носи отговорност за неизпълнението на непредвидени по одобрения от компетентните органи инвестиционен проект строителни работи.

По отношение на т. 2, 3 и 4 от Констативния протокол от 12.04.2016г. в одобрения от О.К. проект не е предвидено добавяне на препарат против мръзнене в разтвора.

Посоченото в констативния протокол като „стълбище над арка“ не е стълбище, тъй като в проекта е предвидено за архитектурен ансамбъл, а не с функцията на стълбище.

Ответникът „Е.2.” ЕООД счита, че О.К. не е изпълнила задълженията си за последваща експлоатационна поддръжка, както и не е положила дължимата грижа за механична защита и за опазване на зидовете от различни атмосферни влияния и човешки фактор (налице са и явни следи оставяни от стъпки на посетителите на крепостта). Това са вероятните причини за част от констатираните повреди, което изключва гаранционната отговорност по договора за строителство.

О.К. в качеството си на Възложител не е положила Точно в този смисъл е и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РО001/3.1 -03/2010/034-S-08/14.06.2013г.“, според която „В рамките на посочените гаранционни срокове Изпълнителят е длъжен да отстранява и поправя със свои средства и за своя сметка всички констатирани дефекти, недостатъци, настъпили повреди и разрушения на обекта в цялата им стойност до привеждане на обекта в съответствие със строителните книжа, които не се дължат на злоумишлени човешки действия или на причини по вина на Възложителя. “ Счита, че същата следва да се приложи към настоящия случай, поради фактите посочени по - горе в изложението, които водят до извода, че о.К. е нарушила, именно, тази разпоредба, която освобождава от гаранционна отговорност „Е.2.“ ЕООД. Все пак, спрямо Възложителя, следва да се приложи и принципа - „ Никой не може да извежда благоприятни за себе си последици от собственото му противоправно поведение.“

Същевременно „Т.“ ДЗЗД като Изпълнител е изпълнил добросъвестно и качествено задълженията си съгласно сключения договор за строителство.

Ответникът „Е.2.” ЕООД претендира направените разноски.

Ищецът О.К. в срока по чл.372 ГПК е подал допълнителна искова молба.

По отношение на цената на иска и начина на формиране на същата, с исковата молба е представил подробна количествено-стойностна сметка, в която по разбивки е посочена стойността на всяко СМР, чиято гаранционна отговорност се търси от ответниците.

Относно твърденията на ответниците, че предявеният срещу тях иск е недопустим поради липсата на материално-правна легитимност, дължаща се на разделна отговорност на всеки от партньорите в Обединение „Т.”, ищецът О.К. счита същото за абсолютно неоснователно и противоречащо на обективните факти по делото.

С Договор за строителство на обект „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.” №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г./Договора/ О.К. като „Възложител” сключва договор с Обединение „Т.” ДЗЗД /Обединението/ като „Изпълнител”. В раздел VII. Отговорност и неустойки, чл. 22 и следващите от Договора е уредена отговорността на Изпълнителя и това е именно въпросното Обединение. Цитираните в представените от ответниците отговори по исковата молба Споразумения, с които съдружниците уговарят помежду си съотношението на отговорност, както и размерът на вноски и дялове, са предмет на техните вътрешни взаимоотношения и не касаят, още по-малко не могат да ангажират Възложителя да търси отговорност по Договора от всеки отделен съдружник, съобразно конкретната работа, като той е извършил на обекта. Противното обезсмисля създаването на дружество по ЗЗД, чиято цел е, от една страна, със съвместна дейност на съдружниците да се изпълни задължението по Договора, а от друга - Възложителят да има възможност да насочи евентуалните си претенции към ВСИЧКИ съдружници. Отговорността на Обединението е неделима и същото отговаря солидарно пред О.К. Всякакви противни уговорки са непротивопоставими на Възложителя. Нещо повече, съгласно Споразумение за създаване на обединение „Т.” ДЗЗД от 24.09.2012 г. за съдружниците е уредена солидарна отговорност. Съгл. т. 4.1. от въпросното Споразумение: ”Всички членове на Обединението са отговорни, заедно и поотделно, по закон за изпълнението на договора.” Всякакви последващи споразумения, касаещи вида и размера на отговорността на съдружниците не засягат правата на Възложителя да посочи исковете си към всички съдружници в ДЗЗД. Предмет на друг спор е съотношението на отговорността между партньорите в Обединението, и той не касае по никакъв начин ищецът по настоящото производство.

Напълно неоснователно е изложеното от ответниците, че гаранционният срок по Договора бил неприложим с оглед на това, че претенциите не били по Консервационо- реставрационна работа /КРР/ на обекта. Това твърдение буди недоумение, тъй като още в заглавието на процесния Договор четем „Договор за извършване на СМР по реставрация и консервация ..”, т.е. извършваните СМР са с цел реставрация и консервация на обекта и всякакъв опит да се разграничават гаранционни срокове е в противоречие както с договореното, така и с логически изведеното при тълкуване на относимата нормативна уредба. Предмет на Договора са КРР и съгласно чл. 26 (1) от същия, гаранционният срок на извършените КРР е 360 /триста и шестдесет/ месеца, които към настоящия момент не са изтекли и Възложителят правомерно упражнява правото си да търси гаранционна отговорност от Изпълнителя.

Неоснователна е тезата на ответниците, че за всички претендирани дефекти от страна на ищеца, бил отговорен самият той поради неправилна експлоатация на обекта и злоумишлени човешки действия. Подобни твърдения, неподкрепени с нито едно доказателство, са очевиден опит за „бягане” от всякаква отговорност, което освен всичко друго, е и непрофесионално и напълно голословно. Как ответниците са стигнали до извода, че появилите се дефекти са в резултат на инциденти, опити за ремонтиране от неоторизиран персонал, природни бедствия, киселинни дъждове, химикали и прочие абсурдни твърдения, остава загадка за нас. Ищецът твърди, че в нито един момент не е имало допускане на посетители извън регламентираните за това места, обектът е експлоатиран съобразно предназначението си и с оглед строителните и архитектурни особености. Същият е с национално историческо и археологическо значение, както и с особена значимост за О.К. и като такъв е недопустимо да се ограничава достъпът до него само поради лошо и некачествено изпълнение на КПП, извършени от ответниците.

За всяка една открита при последващ контрол нередновност по обекта О.К. надлежно и своевременно е информирала ответниците, за което са приложени доказателства. Съставените във връзка с това констативни протоколи са представени на ответниците и съгласно договорено е поискано отстраняване на дефектите. Многократно са правени опити за получаване на съдействие от Изпълнителя, който да отстрани недостатъците, но такова не е получено. Предвид това, О.К. предприема действия по завеждане на процесния иск напълно законосъобразно и като изправна страна по Договора настоява Изпълнителят да поеме уговорената гаранционна отговорност и да бъде осъден да заплати имуществено обезщетение на Възложителя за всички констатирани недостатъци по обект „Крепост- Т.”.

Ответникът „Е.Б.” ООД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор.

Ответникът „Е.Б.” ООД оспорва изцяло предявените искове. Намира изложените в допълнителната искова молба доводи и твърдения за неоснователни и противоречащи на обективната действителност, като подробните съображения в тази насока са следните:

В отговора на исковата молба са изложени аргументи и доказателства в тяхна подкрепа, при и по повод разпределението на отделните видове работа, които всеки от съдружниците в дружеството е следвало да извърши и респективно с оглед на които всеки носи своята отговорност за извършеното. И това е от съществено значение по делото, особено предвид факта, че е налице субективно съединяване на осъдителен иск, който е предявен срещу множество ответници - съдружниците в гражданското дружество, което е страна по договора и които са си разпределили работата помежду си. Такива доводи и твърдения не са изложени при и по повод допустимостта на предявените искове, както се твърди в допълнителната искова молба.

Абсолютно неверни и противоречащи с действителната воля на страните, изразена и обективирана в договора, са твърденията на ищеца, изложени в точка III. от допълнителната искова молба. Видно от съдържанието на договора, както и от приложените от ищеца писмени доказателства е обстоятелството, че с процесния договор е възложено изпълнение на строително-монтажни работи, които сами по себе си, обаче, са строго индивидуални и много различни. Част от тези строително-монтажни работи са по реставрация, част от тях са по консервация на отделни елементи от строителния обект. В подкрепа на това е и голяма част от приложените от ищеца строителни книжа.

Договорът и действителната воля на страните не следва да се тълкува по заглавието на документа, който обективира правата и задълженията на страните, а с оглед цялото съдържание на последния и отделните договорки и условия, тълкувани отделно и с оглед тяхната съвкупност.

Именно поради наличието на различни по вид възложени строително- монтажни работи, страните са уговорили и различен срок на гаранционната отговорност, която изпълнителят следва да носи, с оглед конкретиката и спецификата на отделно извършената от него дейност.

Отново настоява, че предявените от ищеца претенции касаят извършени строително-монтажни работи, които се отнасят до кратката гаранционна отговорност от 12 месеца, обективирана в чл. 26, ал. 2 от Договора.

Поради тази причина държи на въпросите зададени от нас в отговора на исковата молба към съдебно-техническа експертиза (в случай, че я допуснете) да останат, за да може вещото лице, съответен специалист, да определи кои точно строително-монтажни работи от претенциите на ищеца представляват консервационни дейности и кои други видове строително- монтажни работи, за да може в действителност да се определи кой от двата уговорени гаранционни срокове следва да се приложат.

Напълно погрешни са твърденията, изложени в точка IV. на допълнителната искова молба. Правната доктрина и съдебна практика са единодушни по отношение на факта, че поето гаранционно задължение, не се ангажира в резултат и/или в случай на злоумишлени действия, инциденти, опити за ремонтиране от неоторизиран персонал, насилствени механични действия, природни бедствия и стихии, въздействия от киселинни дъждове, химикали, механично предизвикани повреди и/или поради лошо стопанисване и други.

Правилно ищецът констатира, че такива твърдения следва да се установят с доказателства по делото, с оглед на което сме ангажирали съответни въпроси към експертизата, на които той силно се противопоставя и моли да не бъдат допускани. Това е така, защото например, ищецът сам признава косвено, че е допускал посетителите неограничено по покривите на обекта, като дори нарича откритите горни части на повърхностите на арките „стълби“, които сами по себе си представляват покрив на последните и които са увредени именно в резултат от механично предизвикани повреди, тъй като не са предвидени за пешеходни натоварвания, а пешеходци постоянно са се качвали по тях.

Ответникът „Е.2.” ЕООД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор.

В Допълнителната искова молба ищецът О.К. не е пояснил първоначалната си Искова молба, нито е посочил нови доказателства и направил доказателствени искания. Ищецът на практика е взел становище по правните и фактическите ни възражения, което не е целта на една допълнителна искова молба.

Съгласно чл.127, ал.1, т.3 от ГПК в исковата си молба ищецът е длъжен да посочи цената на предявения от него иск, когато той е оценим. В този смисъл е необходимо и задължително да се конкретизира от ищеца и начинът, по който е формирал цената на иска си. Не е достатъчно тези обстоятелства да могат да се извлекат от приложени доказателства. Ищецът е длъжен да уточни претенцията си, за което считам, че е необходимо да посочи подробна и отделна разбивка за всяко конкретно СМР и неговата стойност, което се твърди че е не изпълнено качествено.

На второ място, изложеното твърдение в Допълнителната искова молба, че между съдружниците на Обединение „Т.“ ДЗЗД е уредена солидарна отговорност е неоснователно.

Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице /е този смисъл - Решение № 131 от 21.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1121 /2011 г., I т. о. /.

В конкретния случай, такава солидарна отговорност между участниците в Обединение „Т.“ ДЗЗД не съществува, тъй като не уговаряна нито в Договора за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-8-08/14.06.2013г.“, нито в Споразумението за създаването на обединението от 24.09.2012г. и допълнителните споразумения към него.

Нещо повече, уговорена е изрична разделна отговорност между съдружниците в Обединението - т. 3 на чл. 2 от Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г. според което „за целите на това Споразумение участието (дела) на всеки един от партньорите в приходите, разходите, печалбите и загубите в рамките на изпълнението на горната поръчка, е съобразно с дяловете по предходната точка. “

Съгласно чл. 9 от Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012 г., всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора. В допълнение, съгласно чл.9 от него, в случай на причинени вреди на Възложителя или на трети лица, в т. ч. и на партньорите, в резултат на извършването на определен вид действие или бездействие и следствие на това бъде ангажира отговорността на Обединението, съответният партньор дължи възстановяването на вредите или на тяхното обезщетяване.

В тази връзка евентуалната гаранционна отговорност, в случай, че са налице необходимите предпоставки за нейното реализиране носи дружеството съдружник в обединението, което е извършвало дейностите по ККР и СМР, съгласно документацията към обекта.

Според чл.4.5 от Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012 г. при настъпване на вреди за Възложителя в следствие гаранционни условия отговорността е на съответния партньор, който е извършвал съответната дейност.

Освен това съгласно чл.1 А2/ при настъпване на обстоятелства по чл.23, 24, 25 от Договора за строителство на обект ВG161РО001/3.1-03/2010/034-8-08/14.06.2013г.“ с о.К. цялата имуществена отговорност е уговорено да носи съдружника „Д.“ ЕООД.

С Допълнително Споразумение от 10.06.2013г., подписано между участниците в обединението, на „Е.2.“ ЕООД, съгласно чл.1, б. Б/ - Б1/, се отреди следната дейност за изпълнение на възложената обществена поръчка: „Консултации, свързани с изпълнението на обекта от Управителя и предоставените специалисти от списъчния състав на тръжните документи ...“. За изпълнението на тази дейност „Е.2.“ ЕООД трябваше да получи 25 000 лв., платими на три транша. Сумата от 25 000лв. представлява 1,41 % от стойността на обществената поръчка по Договор за строителство на обект „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“. В този смисъл процентното участие на представляваното от мен дружество за изпълнение на обществената поръчка е намалено до 1,41 % (едно цяло четиридесет и един процента), поради което евентуална отговорност на „Е.2.“ ЕООД по предявеният иск следва да бъде съобразена с този процент.

По силата на разпоредбите на Споразуменията /Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012 г., Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012 г. и Допълнително споразумение между „Д.“ ЕООД и „Е.Б.“ ООД, подписано на 17.07.2013г./, съдружникът „Д.“ ЕООД е отговорен за цялостното изпълнение на КРР и СМР на обекта, той е фактическият извършител на същите, а не „Е.2.“ ЕООД, както вече посочихме в своя Отговор на първоначалната искова молба.

Недостатъците, визирани в първоначалната исковата молба се отнасят до обекти, които не са част от предмета на Договора за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г.“

Ответникът ,,Г.” ООД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор.

В Допълнителната искова молба ищецът не е пояснил първоначалната си. Искова молба, нито е посочил нови доказателства и направил доказателствени искания. Ищецът на практика е взел становище по правните и фактическите ни възражения, което не е целта на една допълнителна искова молба.

На второ място, изложеното твърдение в Допълнителната искова молба, че между съдружниците на Обединение „Т.“ ДЗЗД е уредена солидарна отговорност, е неоснователно.

Солидарност за задължения съдружниците могат да уговорят в договора за гражданско дружество или в договора с трето лице /в този смисъл - Решение №131 от 21.03.2014г. на ВКС по т. д. №1121/2011г., I т. о. /.

В конкретния случай, такава солидарна отговорност между участниците в Обединение „Т.“ ДЗЗД не съществува, тъй като не уговаряна нито в Договора за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г.“, нито в Споразумението за създаването на обединението от 24.09.2012г. и допълнителните споразумения към него.

Нещо повече, уговорена е изрична разделна отговорност между съдружниците в Обединението - т. 3 на чл. 2 от Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г., според което за целите на това Споразумение участието (дела) на всеки един от партньорите в приходите, разходите, печалбите и загубите в рамките на изпълнението на горната поръчка, е съобразно с дяловете по предходната точка. “

Съгласно чл.9 от Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г., всички рискове по изпълнение на обществената поръчка са за сметка на партньора, отговорен за съответния вид дейност, в това число и задълженията по договорените гаранционни срокове по договора. В допълнение, съгласно чл. 9 от него, в случай на причинени вреди на Възложителя или на трети лица, в т. ч. и на партньорите, в резултат на извършването на определен вид действие или бездействие и следствие на това бъде ангажира отговорността на Обединението, съответният партньор дължи възстановяването на вредите или на тяхното обезщетяване.

Освен това съгласно чл.1 А2/ при настъпване на обстоятелства по чл.23, 24, 25 от Договора за строителство на обект № ВG161РQ001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г..“ с о.К. цялата имуществена отговорност е уговорено да носи съдружника „Д.“ ЕООД.

Със последващо Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г. подписано на 10.06.2013 г. в гр. С., на „Г.“ ООД, съгласно чл. 1, б. В/ - В1/, се отреди следната дейност за участие в обществената поръчка - „Консултантски услуги от подготовка на тръжното досие за участие в откритата процедура до поканата от Възложителя за сключване на договор с Обединението...“

По силата на разпоредбите на Споразуменията /Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г., Допълнително споразумение към Споразумение за създаване на Обединение „Т.“ ДЗЗД от 24.09.2012г. и Допълнително споразумение между „Д.“ ЕООД и „Е.Б.“ ООД, подписано на 17.07.2013г./, съдружникът „Д.“ ЕООД е отговорен за цялостното изпълнение на КРР и СМР на обекта, той е фактическият извършител на същите, а не „Г.“ ООД, както вече посочихме в своя Отговор на първоначалната искова молба.

Участъците, на които се твърди, че е констатирано рушене и ерозия на автентична зидария, не са включени в проекта и КСС за „Развитие на културното наследство на о.К. чрез възстановяване и популяризиране на крепостта при Т.“, „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ и не са били предмет на Консервационно-реставрационни дейности.

В отговора си на исковата молба, твърди че част от констатираното е в резултат на механично предизвикани повреди и лоша експлоатация. Предвид съществуващата разпоредбата на чл.27, ал.1 от Договор за строителство на обект: „Извършване на строително - монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ № ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г.“, изключваща гаранционна отговорност, когато констатираните дефекти, недостатъци, повреди и разрушения на обекта се дължат на злоумишлени човешки действия или на причини по вина на Възложителя. Ето защо, поставените от нас въпроси към съдебно - техническа експертиза се явяват допустими и относими към разкриване на фактическата обстановка по случая и основателността на предявената претенция. В тази връзка, поддържа изцяло искането си за съдебно - техническа експертиза с поставените в отговора въпроси.

Ответникът „Д.” ЕООД не е подал допълнителен отговор, редовно призован при условията на чл.50 ал.2 ГПК.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 ал.1 ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

„ОБЕДИНЕНИЕ Т.” ДЗЗД е дружество по чл.357 ЗЗД от 24.09.2012г. на „Е.Б.“ ООД, „Е.2." ЕООД, „Д." ЕООД „Г.” ООД за изпълнение на „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.” по договор за безвъзмездна финансова помощ №ВG161РО001/3.1-03/2010/034.

С Договор за „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.” №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г. О.К. е възложил на „ОБЕДИНЕНИЕ Т.” ДЗЗД извършване на строително монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“. За цялостно изпълнение на предмета на договора възложителят заплаща цена в размер на 2 134 243,82лв.

С протокол за извършените СМР от 30.09.2013г., О.К. приема обекта.

На 10.08.2015г. е изготвен Протокол образец 16, като е приет строежа и установена годността за ползване на строежа на късноантична крепост Стеност при прохода Т., консервация, реставрация и експониране.

При извършена проверка на 12.04.2016г. е съставен Констативен протокол от комисия в състав: А.И.К. - Началник отдел „Проекти на ЕС”; И. В.Л. - Главен специалист „Инвеститорски контрол”; Инж. А.К.Ч.- Младши експерт „Проекти на ЕС”, с който е установено следното:

Във всички арки (ново строителство) се наблюдават мокри течове, както и побеляване по тухлите.

Побеляването по тухлите преобладава почти изцяло по зидовете.

Хидроизолационната защита на короните на консервационните надзидове е напукана и с разпаднала се обмазка. При натиск запечатката се рони на парчета и не възпрепятства по никакъв начин навлизането на вода и влага към зидовете. На кулите от северозападната и североизточната страна и източната зидария има участъци с изцяло унищожена защита.

Наблюдава се рушене на автентични структури и изкривяване на редове по всички арки;

Почистване на компроментираната замаска;

Запечатка и замаска на крепостни стени;

Колонни запечатка и замаска;

Инпрегниране на запечатка и замаска;

Хидрофобизация запечатка и замаска;

Доставка и монтаж на камък (20 см) за запечатка;

Доставка и монтаж на камък (20 см) за запечатка на колони;

Доставка и монтаж на скеле;

Иззиждане стълби към галерията от римски тухли;

Почистване на бели петна;

Консервационно укрепване и реконструкция чела на обрушени римски тухли на арки;

Преизграждане на тухлени опуси в под президана лицева зидария.

Съгласно изготвената от инж.С. КСС за СРР стойността по единичните стойности на установените количества възлиза на 140 985,97лв.

По делото се назначи съдебно-техническа експертиза. Според вещото лице са налице недостатъците, описани от ищеца в исковата молба и състоянието на обекта е изключително тревожно.

Отговора на задачата е затруднена от факта, че не е бил изготвен екзекутив след изпълнението на обекта след завършването и предаването му, въпреки че е залегнал в договора за изпълнение./лист 10 от делото/ Наличността му би улеснило и маркирало участъците за консервационна и реставрационна намеса, както и тези, които са били променени в хода на изпълнението от друг архитект, който се е наел да провежда авторски надзор!?!

Инвестиционният проект, послужил за издаване на строително разрешение е изработен от арх. С.Д. на основание:

Писмо-виза с изх. № ХХХХХХХ.2010 г. вкл. скица от арх. Хр. Х., гл. архитект на о.К. за ПИ №№ 000583, 000584 и 000281 от землище на с. Д.В.;

Задание за проектиране, съгласувано с НИНКН и МК;

Договор за проектиране с Възложител о.К.

Разработката е съставена в обем и пълнота в съответствие с Глава 23 от Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.

Като недвижим археологически обект, съгласно разпоредбата на чл.146, ал.3 от Закона за културното наследство (ЗКН) от 2009 г., Укрепителната система „Т.“ притежава статут на недвижима културна ценност с категория „национално значение“ (първа категория по чл.137 ал.1 т.1 ЗУТ).

Въз основа на Заповед № РД 9К-0236 на Министъра на културата през ноември 2010 г. е свикана комисия за определяне на режими, граници и предписания за опазване на недвижимата културна ценност „Късноантична крепост при прохода Т.”.

Със Заповед № РД 9Р - 0010 от 21.12.2010 г регистрираната в ДВ бр.35 от 1966 г недвижима археологическа културна ценност „Късноантична крепост при прохода Т.” е прекатегоризирана от категория „местно значение” в категория „национално значение”.

Границите и режимът за използване и опазване на недвижимата културна ценност, намираща се извън населените места, по Наредба №17 (ДВ бр.35 от 1979 г.) са отразени в настоящата разработка

Основните цели на оптималното проектно решение, според автора на проекта са:

регенериране на архитектурно-естетическите качества на крепостта и средновековния й исторически ландшафт;

запазване на оригиналния материал като историческа субстанция при отстраняване единствено на увреждащите въздействия;

създаване на благоприятни условия за продължаващо битие на обекта.

Проектът е изработен много задълбочено и професионално. Съдържа 23 листа обяснителна записка, технологична част от 12 стр., Конструктивно становище от 4 листа, както и 30 графични чертежа вкл. разпределения, фасади, разрези, детайли и фрагменти, изясняващи проблемните участъци, начина за интервенция и видовете СМР. Спазени са всички изисквания на нормативната уредба, както на Закона за културното наследство, така и ЗУТ. Описан е избрания методологически подход.

Една от основните задачи на проекта е консервация и фрагментарна реставрация на руината, което е в съответствие с научните принципи на реставрацията и не „материализира теоретичната възстановка на паметника“. Основен критерий на тези принципи между другите е избягване на риска от по-нататъшни увреждания на обекта. Това значи „оптимално запазване на оригиналния материал като историческа субстанция при отстраняване единствено на увреждащите въздействия и създаване на благоприятни условия за обекта като недвижимо културно наследство. Проектът е предвидил:

Реинтегриране на обрушените участъци от градежа на ориз ггпх1ит при засводените арки под стълбищата на северната и южната кортина с вторична употреба на оригинални градежни материали (от събраните в двора камъни) с хоросан по предписание от технолог-реставратор с цвят близък, но различим до оригиналния;

Реинтегриране на страниците и двойните тухлени арки на потерните при кули 2 и 3 и на потерната на източната кортина с употреба на клинкерни тухли, форматирани с размера на автентичните тухли (32x32x5 см) и свързващ разтвор от хоросан по предписание от технолог-реставратор;

Реинтегриране на обрушените участъци от лицевата зидария ориз гтнх1ит от външната страна на кортините - с вторична употреба на оригинални градежни материали с хоросан по предписание от технолог-реставратор;

Надграждане до благоприятен консервационен статус и четимост на археологическата структура по приложените план, разрези и фасадни фрагменти;

Изпълнение на защитен консервационен надзид и запечатка със свързващ разтвор с по-тъмния хоросан - в частта на тухлените пояси от клинкерни тухли и в частта на поясите е каменно лице - от вторично употребен оригинален камък по приложените детайли;

Изрично е указано, че „Събраните текстови и графични материали в проучвателната методологична част представляват изходна документална база за аналитичната и проектната части. Необходимо е да се предвиди прецизно писмено (текстово) и фото- документиране на всички извършвани при реализацията на проекта консервационни и реставрационни операции. Прецизното документиране на строителната история на крепостта е задължително условие за по-адекватни решения при по-нататъшното оздравяване на обекта като цяло.“

За съжаление, в Общината освен проекта и заповедна тетрадка липсва следа от репортажни снимки, установяващи отделни моменти и участъци преди и след намесата по обекта. Липсата на екзекутивна документация, напълно затруднява достигане на обективната истина по отношение на причините довели до днешното състояние на обекта, макар че по договор е записано, че такава е задължителна.

От направеният на място подробен оглед сега се установява, че има поражения на много места, където има вторична намеса от строително монтажни работи, които се дължат на много причини. По-надолу те ще бъдат описани подробно според компетентността и професионалната ориентация на вещото лице - архитект.

Сравняването на археологическата субстанция на място и предоставеният инвестиционен проект веднага доказа недвусмислено, че проектът не е изпълнен съвсем точно. Анализът показа, че измененията в обемно-пространствено отношение, които установих на обекта са проектирани, а после изпълнени по указания от лице, различно от автора на проекта. След октомври 2013г. заповедите в заповедната тетрадка са подписани от арх. Л.П.. За мое съжаление не можах да открия ясна аргументация и мотивация за подмяната на автора на проекта с друго лице по време на изпълнението на консервационните и реставрационни дейности. Няма декларация за отказ от авторски права, а в същото време има неизпълнение на заповеди от първия проектант, което е отбелязано в заповедната тетрадка.

Изпълненият проект за консервация и възстановяване на античната и средновековна крепост „Стенос“ условно може да се приравни към термина строеж дотолкова, доколкото, за да се консервира и консолидира археологическия обект и особено в частите му за възстановяване наистина се използват методите на строителство. Съвсем отделен е въпросът доколко методологически е бил правилен избраният метод за опазване на археологически обект в руинно състояние. За да може да изпълни най-добре ролята си на недвижимо културно наследство с най-високо значение-национално, би следвало намесите в него да бъдат внимателно анализирани и ограничени дотолкова, че участъците на „Ново строителство“ да не доминират над автентичните останки. Независимо от това проектът е бил санкциониран и одобрен от компетентния орган - НИНКН и МК с писмо и е послужил за базисен документ при изпълнението на консервацията.

По отношение на 1-то изискване; Механично съпротивление и устойчивост

„ Строежите трябва да са проектирани и изпълнени по такъв начин, че натоварванията, които е възможно да им въздействат по време на строителството и експлоатацията, да не доведат до някой от следните резултати:

срутване на целия или част от строеж;

недопустими стойности на деформация;

повреда на други части от строежите, на съединения или на монтирано оборудване в резултат на недопустими стойности на деформацията на носещата конструкция;

повреда, която е резултат от събитие и е непропорционална на първопричината.

Най-общо казано, изпълнените работи по обекта, особено на „Ново строителство“ на каменния градеж изглеждат добре и устойчиво. Побеляването по фасадните повърхности се дължи на инфилтрация на соли, която би могла да се почисти механично. Не бих могла обаче да потвърдя, че само с еднократно почистване явлението „побеляване“ ще изчезне напълно. Очевидно в случая технологичния процес на свързващия разтвор не е бил в достатъчна степен спазен, поради което вследствие на овлажняване вътре в градежа при изсушаването/изпарението/ на водата, последната увлича и несвързаната вар от разтвора и се получават отлагания по стените оцветени в бяло./виж лист 3/

От друга страна твърде голямата височина на нововъзстановените надзиждания очевидно оказват прекомерно голям натиск върху оригиналните зидове и на места тухлените пояси не са издържали и са се отчупили от градежа./ виж лист 2/ Тези каверни в целостта на повърхностите на оригиналните стени биха могли да са причинени и от различната структура на свързващия материал, с който са фугирани отделните тухли.

По отношение на другия материал, използван за доизграждане на тухлените пояси арки и стълби, той не отговаря на изискванията за механична съпротивление и устойчивост, /виж лист 3/ По форма и по цвят те определено се доближават до оригиналните, но по якост съвсем не изпълняват изискванията. Почти навсякъде, особено в огреваемите от слънце участъци се наблюдава тяхното разслояване и разпрашаване. Очевидно вложените тухли не са клинкерни, каквито са предвидени в инвестиционния проект./ виж лист 1/

Клинкерът представлява огнеупорна и изключително чиста екструдирана глина, която е термично обработена при температура от 1200 °С. Готовият материал във вид на тухли или плочки е доста здрав и притежава множество различни положителни черти. Ето някои характеристики и предимства на клинкерните тухли:

висока температурна устойчивост - поради високотемпературната обработка, той притежава изключителна издръжливост и устойчивост на различни въздействия;

ниско влагопоглъщане - поради високата си плътност и безпореста структура, влагата не е в състояние да проникне през продукта. Така той става много издръжлив на излагане на водна и влажна среда и осигурява нужната защита;

чиста глина, без соли - тя е абсолютно екологична и естествена, не представляваща никаква опасност за хората или околната среда, защото в нея липсват каквито и да било соли и вредни вещества.

По отношение на 3-тото изискване Хигиена, здраве и околна среда и по-точно подточка ж) влага в части от строежите или по повърхности във вътрешността на строежите., в момента съществува видимо влага във вътрешността на строежа.

По отношение 4-тото изискване - достъпност и безопасност при експлоатация: Прави впечатление, че промяната на проекта, направена от арх. П. поел ангажимента да провежда авторски надзор, видно от заповедната тетрадка след конфликта на автора на проекта арх. С.Д. със строителя и отказа й от авторското право, за съжаление е влошило чисто физическите параметри на крепостните стени. Извитите участъци на короните на крепостните зидове са променени и са изпълнени хоризонтално. Така новата повърхност е представлявала притегателна сила за случайни посетители, които са се разхождали по стените. Хоризонталната повърхност от друга страна е попречила отичането на дъждовна вода и сняг и при ненадежно изпълнение на хидроизолационния слой е спомогнала за проникването в сърцевината на зидовете. При мразовитите месеци тази вода е замръзвала и така е способствала за нарушаване на структурата на свързващия разтвор и тухли като е довела до прогресивна ерозия и деструкция. Същото явление се наблюдава и в нововложените тухли. Редно е да се каже, че това явление не се е проявило веднага след завършване на консервационните дейности, а се е задълбочавало постепенно за две- три и повече години.

Както вече бе обяснено по-горе, вложените СМР вероятно по количество са отговаряли дотолкова, че да бъдат приети от възложителя, който е бил напълно в течение на направените промени по обекта, както и със смяната на лицето провеждало авторския надзор. Липсата на екзекутивна документация, както и репортажни снимки с опис на дейности и особени моменти при изпълнението затруднява еднозначния отговор на този въпрос.

Очевидно непосредствено след завършване на консервационно-реставрационните дейности обектът е изглеждал достатъчно добре. Явно вложените материали обаче не са отговаряли точно на предвидените по проект, нито на рецептурите в технологичната част. Доказателство за това е „побеляването“ по фасадните повърхности, навлажняването извън рамките на допустимото вътре в сърцевината на градежа, разпрашаването на хоросановия разтвор и ерозиралите тухлени плочи. По обем и цвят последните се доближават много до оригиналните, но по структура и технически свойства за няколко години са показали своята пълна непригодност. В момента се наблюдава разслояване на люспи от по 1-2 мм. и видима деформация на плочите/тухли/. По този начин те са загубили своята монолитност и е започнала ерозия и разпрашаване, което напълно застрашава субстанцията на каменните зидове отдолу. Водата и снегът безпрепятствено проникват в оригиналния градеж, като по този начин ускоряват неговата деструкция и деградация. Същият ефект се наблюдава и в свързващия разтвор, който е в процес на разпрашаване и изветряне. Ако при приемане на завършения обект имаше забелязани нередности възложителят не би го приел.

По договор гаранционния скок е 360 месеца. Т.е. обектът още е в гаранционен срок. Недостатъците и дефектите изредени по-горе са се появили след завършване на обекта. Наблюдават се следните изменения в материалната субстанция:

Керамичните тухли, с които са изпълнени стълбите са изцяло нов материал. По обем и цвят те се доближават много до оригиналните, но по структура и технически свойства за няколко години са показали своята пълна непригодност. В момента плочите са разслоени на люспи от по 1- 2 мм. По този начин те са загубили своята монолитност и е започнала ерозия и разпрашаване, което напълно застрашава субстанцията на каменните зидове отдолу. Водата и снегът безпрепятствено проникват в оригиналния градеж, като по този начин ускоряват неговата деструкция и деградация. Същият ефект се наблюдава и в свързващия разтвор, който е в процес на разпрашаване и изветряне. Надзидът по крепостните стени, който е изпълнен изцяло наново с ломенния камък открит на място е в задоволително състояние, но се забелязват много побелели участъци /инфилтрирани соли по повърхността на фасадните плоскости/. Този феномен може да се обясни с извлечена несвързана вар, която при изпарение на водата при навлажняване на стената се отлага по повърхността и. А тази несвързана вар се съдържа обикновено в циментов разтвор. От тук може да бъде направен извод, че при изпълнение на консервационнте и реставрационни работи не е спазван стриктно технологичния процес и съставът на разтворите при провеждането на СМР е бил подменен по съдържание и състав.

При сравнение на проекта и изпълнението на място се отчитат следните разлики:

Почти навсякъде повърхността на надзидите по крепостните стени по проект са заоблени, което при добро изпълнение на хидрофобното покритие и съответен детайл за зачимяване/затревяване/ би позволило безпрепятствено оттичане на дъждовните води и биха възпрепятствали задържане на влага и локви. На място, обаче проектът е променен и повърхността е изпълнен хоризонтално, което е предпоставка за безконтролно ходене по нея. Това от своя страна би улеснило повреждането на хидрофобния слой, а от там и възможност за проникване на влага в сърцевината на градежа. При ненарушен хидрофобен слой би следвало градежът да е защитен. Вероятно затова първите една две години процес на побеляване на стените не се е наблюдавал, понеже хидрофобния слой е осъществявал необходимата защита.

Навлажняването по сводовете на входовете/десния/, който в момента се наблюдава с просто око очевидно се обяснява с безпрепятственото проникване на дъждовна вода в сърцевината на зида отгоре, както и с компрометираните керамични тухли използвани за покритие на стъпалата на стълбите, извеждащи до кортината на крепостта.

Каверните, които в момента се наблюдават в приземната част на зидовете и съответно отчупените фрагменти от тухлената зидария бих обяснила по два възможни начина. На пръв поглед отломките представляват сравнително цялостно запазени. Т.е. те могат да са вторично направени през деветдесетте години при първата частична реставрация на обекта. Спойката на тухлите с използвания разтвор очевидно е бил по-консолидиращ от оригиналния, поради което през периода на използване тези по-монолитни участъци са се отделили от оригиналния градеж и понесли тежестта на високия надзид не са издържали и са се отронили.

Друга възможна причина може да бъде не до там прецизното проверяване на компрометирани участъци от оригиналната субстанция, които на пръв поглед изглеждат добре. Оставянето на такива участъци без необходимото укрепване рано или късно деградират още повече и накрая неизбежно се стига до отделянето им от основното тяло на крепостната стена.

Част от изредените недостатъци са настъпили вследствие на атмосферни въздействия в течение на времето. Като дейности СМР те са били включени в КС сметка. Други, обаче са се появили вследствие на надзижданията на крепостните стени и вторичното интегриране на автентични отронени каменни блокове и вторични лицеви дозиждания с нов тухлен материал, както бе обяснено по-горе с материали с недостатъчна устойчивост и свързващ разтвор с отклонения от посочения в проекта в технологично отношение.

Основната причина за ерозията, побеляването и деградацията се дължи само частично на неправилна експлоатация, или на механично увреждане на хидрофобния слой по короните на крепостните стени. Възможността за катерене и ходене по крепостните стени многократно е улеснена, вследствие промяната на проекта завършващите повърхности на короните на зидовете.

Злоумишлени човешки дейности, за да са налице, би трябвало да съществуват много дълбоки основания, които в случая не може да открие.

Както беше вече посочено на обекта недвижима културна ценност крепостта Стенос при Т. в момента се установяват посочените недостатъци. Част от тях могат да бъдат определени като неделима част от изпълнението на проектните намеси. Такива са изпълнените надзиди над оригиналните запазени структури. Други недостатъци, които се виждат по оригиналните градежни структури са вследствие на допълнително проникване на субстанция от новоположен разтвор по време на строителните дейности. Или с други думи те са предизвикани вследствие на новите строителните намеси.

Разделянето на КРР (Консервационно-реставрационни работи) от СМР (Строително монтажни работи) е некоректно, макар че има огромна разлика между двете дейности. Некоректно е, защото според нормативната уредба и двете са определени в ЗУТ като СМР, а най общо СМР са всички дейности, свързани с изграждането, строителството на една сграда или съоръжение. Консервационните и реставрационните дейности са специализирани дейности, които имат за цел да консервират, да консолидират/заздравят, да опазят, да изтъкнат един обект, който има особено висока значимост за обществото, образованието, науката и изобщо за познанието на човечеството. Така наричаме дейностите, които са свързани с опазването, възстановяването, реставрирането, реабилитирането на единични и групови(урбанистични) недвижими културни ценности според ЗКН или най-общо паметници на културата според международната терминология, т.е. тези дейности, които са свързани с обектите имащи статут на недвижими културни ценности. Ето защо за лицата, които проектират такива обекти се изисква те да бъдат вписани в регистъра по чл.165 ЗКН, а за строителните фирми е необходимо да имат в състава си такова лице. Друг е въпросът дали такова лице действително е назначено и изпълнява тези толкова важни функции или фирмите просто представят произволно удостоверение по чл. 165 ЗКН без да ползват такова компетентно лице по време на изпълнението на КРР (СМР).

Като СМР е доставката на обекта на строителни материали или монтажът на дървените пасарелки и стълбички, улесняващи преминаването на посетителите на обекта. Но тези на пръв поглед простички дейности би трябвало да бъдат изпълнени с особено внимание към оригиналната субстанция на обекта без да го накърняват, а да му придадат повече стойност.

Първопричина за състоянието на обекта е с игнорирането на рецептурите за свързващите компоненти на строителните разтвори, с които са изпълнени различните намеси по консолидация и реставрация на зидовете. С назначаване на лабораторни изследвания би могло да се установи точният им състав като доказателство. Прекомерното побеляване появило се вторично по стените на зидовете недвусмислено показва употребата на цимент !?!, което по късно, при неколкократно овлажняване и изсъхване, предизвиква тази инфилтрация на соли. Самият факт, че този разтвор при натиск се разпрашава без усилие говори, че той няма необходимата якост и съпротивление. Хидрофобизаторът от своя страна, предназначен да служи като спирачка за проникването на влага от дъжд, сняг, роса и др. очевидно не е в състояние да изиграе своята роля, положен върху „мека“ основа.

Ако предположим, че на обекта е имало инциденти или опити за ремонтиране от неоторизиран персонал, или други насилствени механични действия, то това би проличало като недостатъци на точно определени места, а не повсеместно по зидовете.

Целта на консервационните и реставрационни работи при недвижимото културно наследство е да осигури достатъчна якост и здравина на завършващия слой, така щото да предотврати разрушаване или изветряне на субстанцията включително и срещу разходка от птици, животни (котки, кучета и др). Това е и основната разлика между недвижимите културни ценности и движими културни ценности, последните от които след реставрация се експонират в музейните сгради под покрив и зад защитни витрини имено да предпази обектите от допир и други непремерени въздействия.

Що се отнася до детайла на двете стълбищни рамена, които са осигурявали бързо прегрупиране и подреждане на древните войни по кортината на крепостните стени при нападение, то тяхната основна функция използване е да имат достатъчна здравина и да устояват включително и на човешки бегом, а не само на обикновен ход.

Липсата на якост в случая може да се обясни и при зидане в неподходящи атмосферни условия и температури по ниски от +5 градуса по Целзий. Ето защо, основна причина за недостатъците на обекта е неспазването на технологичните рецептури и подходящи атмосферни условия за провеждане на сложните консервационни и реставрационни работи на обекта.

Побеляването по тухлените зидовете се появява тогава, когато във вътрешността на зидарията попада вода, която при изпарението си увлича несвързаната вар от строителния разтвор и последната се утаява като соли върху повърхността на зида. Необходимостта от технологичната част на проекта е именно затова, да определи точния състав и пропорции на съществуващите оригинални разтвори и да предпише подходящите съставки и съотношения, за да се постигне оптималния резултат за обекта недвижима културна ценност без допълнителен разход на труд и енергия за вторични почиствания. Трябва да посоча, че при подробното запознаване с проекта и технологичната му част никъде в рецептурите не фигурира наличие на цимент. Побеляването обаче, недвусмислено показва, че този материал е използван в нарушение на рецептурите. Този феномен на „побеляване“ не би могъл да бъде определен като нарушаващ целостта на новата зидария и би могъл да бъде отстранен и почистен. Според мен в случая бедата е в неосигуряването на надежна цялостна противовлажностна защита на горната повърхност на зидовете. Този процес особено през мразовитите месеци, когато периодично се повтаря може да доведе до замръзване и разрушаване на целостта на зидовете. Тези процеси са пагубни за оригиналните археологически градежи, които също могат да бъдат разрушени по този начин.

От друга страна наличието на цимент в новия градеж значително променя характеристиките на тегло и якост на надзидите, което в по-дълъг период от време би довел до изменение-смачкване на оригиналната субстанция и необратими изменения в нея.

Към момента на актуване (акт 15 и 16) на обекта този процес е бил в начална фаза, поради което не е бил забелязан и отчетен. За да се прояви с такава сила е необходима повторяемост на процесите навлажняване- мръзнене-втечняване- изпарение.

От О.К. са изпратени наличните наличните сертификати за съответствие на вложените строителни материали за обекта “Т.“.

Прави впечатление, че по отношение на вложените тухли от БЛОКСАН КЕРЕМИТ ТУГЛА РЕКС АСМОЛЕН БЛОК САН.ТИДЖ.А.Ш. А., И., АСФАЛТЪ, ***** е приложен сертификат за въвеждане и поддържане на система за управление на качеството, но не и на сертификат за самите продукти с техните физични свойства. Това е така, защото тези тухли са само за настилка, но не притежават физическите свойства за зидарски работи.

Отделно е приложен протокол от изпитване възложено от “Д.“ ЕООД на вложените тухли от турската фирма, които демонстрират необходимото качество, НО!!! : Каква е причината да има такова огромно разминаване на практика на обекта “Т.“, ако са вложени наистина сертифицирани материали? При по-подробно прочитане на приложените сертификати и протоколи за изпитване се установи че:

Методът на изпитване е САМО идентичен на описания в БДС ЕN 772-21:2011,

При изпитването са проведени само 15 цикъла на замразяване- размразяване (при необходимни изискуеми 100 !!!). 15 цикъла на замразяване и размразяване би дал резултат за свойствата на материала, равняващ се за една или в най-добрия случай две години.

Видно от заявката е, че Броят на циклите 15 е посочен от Възложителя в заявката за изпитване! — А това е строителят “ Д.“ ЕООД.

Вероятно изреденото по-горе е причина състоянието на тези тухли в момента да са толкова преувлажнени и да не издържат на натиск.

По отношение на другите използвани материали САLСЕ SСЕLТА 1/60 натурална хидравлична вар, DЕТЕRSAN препарат за биологична защита, СЕРROTEСТОR 10- дълбоко проникващ силоксанов протектор се вижда, че притежават съгласуване от търговеца, но това не замества необходимите сертификати. Незадоволителният резултат на получените на място хоросани може да се обясни с неспазваната пропорция на отделните компоненти в състава им, наличие на чужди компоненти, неописани в рецептурите и неподходящи температурни условия /по-ниски от 5 градуса и минусови температури/ при изготвяне на строителните разтвори.

Доказателство за това са и декларациите за отказ от провеждане на авторски надзор на автора на проекта, технолога-химик и конструктора.

Този отказ не е изобщо от авторски права, които авторът притежава, а само отказ от провеждане на авторски надзор по време на „строителството“, защото проектът и указанията му, които той е правил систематично не са били изпълнявани.

По всичко изглежда, че така използваните материали и съответно приложените-направени сертификати са приети от възложителя.

При тази установена фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е по чл.79 ЗЗД, чл.26 и чл.27 от Договор за „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.” №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г. и чл.86 ЗЗД.

Искът е допустим, но неоснователен.

С определението по чл.374 ГПК съдът е дал указания и разпределил доказателствената тежест на страните, с оглед доказването на техните твърдения, чл.154 ГПК. Ищецът е поискал и съдът е допуснал СТЕ, като вещото лице е отворило на поставената от ищеца задача. Видно от заключението са коментирани въпроси по изпълнението на СМР и КРР и отклонението на проекта, както и използването на едни или други материали, спазване на рецепти на строителни смеси, използване на цимент и т.н. По същество това е от значение при иск по чл.265 ЗЗД, но в конкретния случай работата е приета с акт на 30.09.2013г., и в последствие е и издаден с акт обр.16 при отклонения от утвърдения проект, КСС, технически спецификации, техническото предложение в офертата. Отклоненията са в прерогативите на инвестиционния контрол, строителния надзор и авторския надзор, като при отклонение от поръчката и съществени недостатъци поръчващият има право да не приема работата, а да упражни правото си да развали договора, по чл.265 ал.2 ЗЗД. Ищецът като възложител разполага и с възможностите за спиране на строителството при отклонения от проекта и дадените строителни разрешения. Използването на неподходящи материали, смеси и технология е могло и следвало да бъде установено от възложителя чрез съответния строителен и авторски надзор, както и от инвестиционния контрол, компетентните органи и институции, както по време на извършването на СМР и КРР, така и впоследствие до приемането. Както отбелязва и вещото лице такъв ефективен контрол не е осъществен. Обектът е приет без забележки, като съответен на изискванията на ЗУТ, като същият е обект с национално значение по Закона за културното наследство, за който има засилени изисквания за контрол. Представени са строителни разрешения, сертификати и протоколи за изпитвания. Ето защо съдът намира, че възложителят се е съгласил и е приел престираното, което е различно от дължимото по договора, чл.65 ЗЗД. Съгласно чл.65 ал.2 ЗЗД за скрити недостатъци се прилага чл.193 ЗЗД, според който продавачът (изпълнител) не отговаря за недостатъци, които за били известни на другата страна.

Вещото лице установява констатираните в заключението недостатъци, но не е обосновано, че с извършването на тези СРР по вид и количество ще отстранят същите, като между тях има връзка на корелация. По делото е представена КСС за строително ремонти работи, изготвена от представител на ищеца и оспорена от ответниците. Ето защо съдът не може да кредитира представената от ищеца Протокол и КСС от 09.03.2021г. По делото ищецът не се извърши пълно доказване на СРР по вид, количество и себестойност.

Тъй като не се доказа иска за главницата по основание и размер същият следва да се отхвърли, а с това и аксесорният иск за обезщетение за забава.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът О.К. следва да понесе разноските на ответника „Е.Б.” ООД 4550,-лв., на ответника „Е.2.” ЕООД 4900,-лв. и на ответника ,,Г.” ООД 4900,-лв.

Водим от горното СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.79 ЗЗД, чл.26 и чл.27 от Договор за „Извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.” №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г. и чл.86 ЗЗД на О.К. *** срещу „Е.Б.” ООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***, „Е.2.” ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, „Д.” ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, и ,,Г.” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** да му заплатят СОЛИДАРНО сумата 140 985,60лв. (сто и четиридесет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляващи стойността на неотстранени в гаранционния срок недостатъци по Договор за извършване на строително-монтажни работи по реставрация и консервация на крепостта „Т.“ №ВG161РО001/3.1-03/2010/034-S-08/14.06.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска 09.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК О.К. *** да заплати на „Е.Б.” ООД, с ЕИК:., със седалище и адрес на управление:***,.Околовръстен път” №3, направените по делото разноски в размер на 4550,-лв. (четири хиляди петстотин и петдесет лева), представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК О.К. *** да заплати на „Е.2.” ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на 4900,-лв. (четири хиляди и деветстотин лева), представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК О.К. *** да заплати на ,,Г.” ООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** направените по делото разноски в размер на 4900,-лв. (четири хиляди и деветстотин лева), представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му.

Председател:

Номер на акта:	260005
Дата:	17 февруари 2023 г.
Съдия:	Ради Иванов Йорданов

Дело:	20211800900072
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	12 април 2021 г.

Решение по дело №72/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта