М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу Ш.А.Ф. е по чл.131,ал.2,т.4,
във връзка с чл.130,ал.2 от НК за това, че на 14.12.2018г. в с. О., общ.П.Б.,
обл.С.З. на центъра е причинил на служителя на Изпълнителната агенция по
горите-В. С. Б.- горски надзирател в ТП ДЛС„Мазалат“ с. Г.С.,общ.П.Б., обл.Ст.З.,при
и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в
травма в областта на лявата лицева половина- лява скулна област и лява вежда с
причинена болка и страдание.
В с.з. нарушителят Ф. признава вината си, както
обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт на РП-Казанлък. Представителят
на Районна прокуратура гр.Казанлък поддържа обвинението срещу него и
постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
От събраните по делото доказателства, установени със заключението
на изготвената съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелите Х. П.,
В. Б. и Ц. Ц., кореспондиращи изцяло помежду си и с обясненията на нарушителя Ф.,
дадени на досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: Х.
Ж. П. работил като горски надзирател в ТП ДЛС „Мазалат“ с.Г.С.,общ.П.б.. На
14.12.2018 година същият бил на работа с колегите си Ц. Ц. и В. Б.- всичките служители
на ТП ДЛС „Мазалат“ с.Г.С., общ.П.б., със служебен автомобил, който бил
управляван от колегата му Б.. Последният спрял служебния автомобил на центъра
на с.О., общ.П.б., около 09,30 часа сутринта. Свидетелите П. и Ц. слезли от
автомобила, а колегата им Б. се насочил към кметството на селото изминавайки
няколко метра от автомобила. По пътя си той бил пресрещнат от Ш.А.Ф., който бил
забелязал спрелия служебен автомобил./ Двамата се познавали във връзка с
констатирано нарушение на Ф. на 26.11.2018г. по Закона за горите в с.Осетеново
като при извършваната тогава проверка участвал и В. Б. в качеството на
длъжностно лице- горски надзирател/. При срещата им на 14.12.2018г. Ф. заплашил
Б., като му казал, че щял да го набие заради случая от 26.11.2018г. и след това
той го напсувал с думите „Майка ти да еба горски, ще те набия!“, посегнал с
дясната си ръка и го ударил отляво по главата в областта на лявата лицева
половина- лява скулна област и лява вежда. Тогава от заведението, което било в
близост до кметството, започнали да излизат хора. В този момент Ф. нанесъл
втори удар в лицето на Б. в областта на главата над лявото ухо, като отново
отправил заплахи и закани, че където го видел щял да бие него и колегите му. От
ударите Б. получил болки в областта на главата. Ф. веднага след това побягнал и
се укрил. Б. подал на 18.12.2019г. жалба
в РУ-Казанлък за случая.
Видно от заключението на
назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №263/
2019г. лицето В. С. Б. при инцидент на 14.12.2018г., само на базата на
свидетелски показания, тъй като не е налице медицинска документация, е получил травма
в областта на лявата лицева половина- лява скулна област и лявата вежда. Такава
травма би могла да се получи, както се твърди в протоколите за разпит,
приложени по досъдебното производство и от удар с човешка ръка свита в юмрук в
тази област на лицето. Тези травматични увреждания са причинили болка и
страдание, които са отшумели за период от около 3-4 дни.
По делото е приложена
документация от която е видно, че В.Б. е служител на Изпълнителната агенция по
горите и изпълнява длъжността горски надзирател в ТП ДЛС „Мазалат“ с.Г.С., общ.П.б..
Приложена е и длъжностната му характеристика като такъв/л.50/. Деянието спрямо
него е извършено при и по повод изпълнение на службата му като горски
надзирател в ТП ДЛС „Мазалат“ с.Г.С., предвид обстоятелството,че всички
действия и думи/обиди и псувни/ на Ш.А.Ф.,
причинявайки телесната му повреда, са свързани с работата му като горски
надзирател и инцидента е възникнал в работното време на В.Б., по време на изпълнение
на служебни задължения.
От субективна страна Ш.А.Ф.
е извършил деянието виновно при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл.11,ал.2,хип.1-ва
от НК-съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Поради изложеното настоящият съд счита,
че следва да признае Ш.А.Ф. за виновен по повдигнатото му обвинение. По
отношение на същия са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл.78а
от НК, а именно:
1. Извършителят на
престъплението- Ш.А. Ф. е пълнолетен български гражданин, роден на ***г.,
неосъждан/реабилитиран по присъда за престъпление по чл.129, ал.2 от НК/.
2.За престъпление по
чл.131,ал.2,т.4, във вр. с чл.130,ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до 3 години.
3.Деецът не е осъждан за
престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV на глава VIII от НК.
4.0т престъплението не
са причинени имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Ш.Али Ф. от наказателна отговорност
и да му наложи административно наказание, идентично по размер с предвиденото в
закона минимално такова, а именно- глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Налице
са основанията на чл.189,ал.3, във връзка с чл.189,ал.1 от НПК за заплащане от
нарушителя на направените по делото разноски за изготвяне на съдебно-медицинска
експертиза в размер на 184.80 по сметка на ОДМВР-Стара Загора.
Воден от горните мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: