РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело
№ 20244001000066 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 75/ 11.12.2023г. по т. д. №30/2023г. ОС- Ловеч е осъдил,
на основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 477 КЗ, ЗД „Бул Инс“АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на М. П. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
Троян, ул. *****************, по банкова сметка (IBAN:
BG26CECB97***********) сумата 10 000 лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (19.05.2023г.) до окончателното изплащане,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки
и страдания от телесни увреждания) от ПТП, предизвикано на 27.03.2022г. във
връзка с използване на лек автомобил марка „Пежо“, модел „607“ с рег. № Т
53****, управляван от М. С. Т., чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ЗД „Бул Инс“АД. Със същото решение съдът е отхвърлил претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 50 000 лв., за законната лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди (10 000 лв.) за периода от 20.04.2022г.
(претендираната забава на застрахователя) до 18.05.2023г. (денят, предхождащ
отказа на застрахователя да плати), както и за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1230 лв., ведно със законната лихва от
1
27.03.2022г. до окончателното изплащане.
Присъдени са и разноски: ЗД „Бул Инс“АД, ЕИК *********, е осъдено
да заплати на адв. М. М. Б. от АК- Ловеч сумата от 1300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за процесуално
представителство на М. П. Л.; по сметка на Окръжен съд Ловеч- ДТ 400 лв. и
разноски 97,60 лв.; М. П. Л., с ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗД
„Бул Инс“АД, с ЕИК *********, сумата от 482,88 лв., представляваща
разноски съразмерно отхвърлената част от иска.
Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от М. Л.,
чрез адв. Б., в частта в която искът е отхвърлен в размер над 10 000 лв. до
претендираните по 50 000лв. неимуществени вреди и в частта относно
отхвърления иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1230 лв.,
заедно със законната лихва. Излагат се възражения срещу изводи на съда,
които според жалбоподателя не съответствали на доказателствата по делото:
претърпяната средна телесна повреда- счупване на лява малкопищялна кост на
левия крак, била отразена като счупване, след това като спукване; неправилно
било прието, че Л. се е придвижвал в дома си самостоятелно, с помощта на
патерица- свидетелите сочели, че първоначално той не е могъл да се обслужва
лично; неправилно не била приета средна телесна повреда-счупване на зъб от
зъбна протеза и липсвало произнасяне относно загуба на съзнание за
неопределено време. Неправилен бил и извода на съда, че няма имуществени
вреди и ищецът не е сторил разходи за лечение, поради което отхвърлил иска
изцяло.
Петитумът на въззивната жалба е решението да се отмени в обжалваната
част за разликата от присъдените 10 000 лв. до претендиралите 50 000лв., като
неправилно.
Насрещна въззивна жалба в законният срок е подадена от ЗД „Бул
Инс“АД, чрез адв. Г., в частта, в която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в полза на М. Л. за сумата от 10 000 лева. ведно с
лихвата и разноските. Направени са възражения, че съдебният състав не приел
направеният му отвод, за това, че назначил експертизи без да са поискани от
ищеца. Срещу приетите експертизи било възразено, тъй като били
некомпетентно изготвени, но съдът ги приел. Съдът не открил производство
по оспорване на представените медицински документи. Налице било
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия М. Л., като участник в
движението по пътищата- управлявал велосипед по противоправен, рисков и
опасен за него самия начин, като е можел да избегне удара с автомобила, към
който е имал видимост и е представлявал опасност за него, но не е сторил
необходимото. Така с бездействието си се поставил в превишен риск, който е
можел да избегне, но не го е сторил, без значение правилата за предимство в
конкретната пътна ситуация. При проявена елементарна грижа и инстинкт за
самосъхранение ищецът можел да избегне удара, но не го сторил. М. Л.
управлявал велосипед в средата на пътната лента, вместо в края й, като
2
нарушил чл. 15 ЗДП. От значение било наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на
вината.
Претендирано е решението да се отмени в обжалваната част и
претенцията да се отхвърли, ведно с лихвата и законните последици по
отношение разноските. Претендират се разноски.
Апелативен съд- велико Търново, като взе предвид доказателствата по
делото и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Пред първата инстанция са предявени искове по чл. 432 ал. 1 вр. чл. 477
КЗ от М. П. Л. против ЗД „Бул Инс“ АД, за заплащане на застрахователни
обезщетения по задължителна застраховка гражданска отговорност за вреди
от ПТП, настъпило на 27.03.2022г.: имуществени вреди (разходи по лечение)-
1230 лв., ведно със законната лихва от датата на произшествието (27.03.2022г.)
до окончателното изплащане; обезщетение за неимуществени вреди от
травматично увреждане- 50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска (20.04.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата.
Механизмът на произшествието, установен от САТЕ е следният:
На 27.03.2022г, около 19:15 часа, в гр. Троян, по улица „Димитър
Икономов Димитриката“ № 47, възникнало ПТП с лек автомобил марка
„Пежо“, модел „607“ с рег. № Т 53****, с водач М. С. Т., и велосипед марка
„Бианчи“, с водач М. П. Л.. Велосипедиста се е движил по улица
„Опълченска“ с посока на движение на юг, към кръстовището с улица
„Димитър Икономов Димитриката“ с около 20 км/ч.; в същия момент лекия
автомобил (марка „Пежо“) се е движил след велосипеда и попътно на него, по
улица „Опълченска“, със скорост 48-50 км/ч. Автомобила е застигнал
велосипеда в района на кръстовището на двете улици („Опълченска“ и
„Димитър Икономов Димитриката“) и последвал удар на велосипеда от лекия
автомобил с предната дясна част, отхвърляйки го напред и надясно по посока
на движение; падане на велосипедиста на мястото на терена (удара) и
продължаване движението на автомобила до установяването му в покой на
около 34 метра от мястото на удара. Ударът за автомобила е с предната
странична дясна част, а за велосипедиста поемането на ударното натоварване
от автомобила е със задната и лявата част на тялото. Съприкосновението
между лекия автомобил и велосипеда е предимно странично, което се
потвърждава от локацията и естеството на повредите по лекия автомобил
(страничното дясно огледало, охлузвания по предната странична част на МПС
и откачена дясна лайсна), констатирани и удостоверени от служителите пътна
полиция, посетили произшествието, и заснето от тях със служебен таблет.
Мястото на удара върху пътя е при десния край на платното за движение на
улица „Опълченска“ спрямо посока на движение на участниците.
Вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка водачът на
автомобила е имал възможност да предотврати произшествието, чрез
3
намаляване скоростта на движение (с по-малко подаване на газ, чрез
превключване на понижаваща предавка или чрез употреба на спирачка). В
случая обаче не се установяват данни за спирачен път, както и за движение на
други превозни средства или за препятствия по пътя, които да са допринесли
за настъпването на ПТП. Причината за удара на велосипедиста се явява не
избраната от водача на лекия автомобил скорост на движение, а
ненавременното задействане на спирачките от водача на моторното превозно
средство, който е имал видимост към велосипеда, имал е достатъчно време,
респ. разстояние, за да намали зад велосипеда или при необходимост да спре
на безопасно разстояние зад него. Движението на велосипедиста е правилно
от техническа гледна точка- в дясната част на дясната лента на улица
„Опълченска“.
Видно от СМЕ, велосипедиста е получил следното травматично
увреждане- счупване на лява малкопищялна кост, причинило трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за не по-малко от месец и
половина при нормално протичане на оздравителния процес. Проведеното
лечение- направена мека имобилизационна превръзка. Счупването на лявата
малкопищялна кост не е създало в нито един момент опасност за живота на М.
П. Л.. Последният е чувствал значителни болки и страдания, които са били по-
интензивни през първите 10- 15 дни след нараняването, след което техният
интензитет намалявал към незначителен. При прегледа от вещото лице е
констатирано, че ищецът е възстановил напълно походката си, като се
изгражда извод за липса на медицинска причина, препятстваща пълното
възстановяване на ищеца от травмата, при спазване на предписан хигиенно-
диетичен режим.
За да постанови съдебният си акт първата инстанция е приела, че
настъпването на ПТП е резултат от неизпълнение на произтичащото по закон
задължение за водача на лекия автомобил да избере съобразената скорост,
позволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2
ЗДвП), за чието неизпълнение му е наложено административни наказание
„глоба“. Такова предвидимо препятствие се явява движещият се пред него
велосипед, който е бил видим и от разстояние 100 метра преди
съприкосновението. При възприемане на велосипедиста от такова разстояние,
водачът на лекия автомобил е бил в обективна възможност своевременно да
намали избраната скорост на движение, а при необходимост да спре (при
евентуално позициониране на велосипеда пред лекия автомобил) или да
подаде звуков сигнал (чл. 30 ЗДвП), вкл. да предприеме заобикаляне на
велосипедиста на безопасно разстояние (предвид широчината на пътното
платно и лентите му за движение- по две е във всяка посока). Не се установява
ищецът да е извършил нарушение на правилата за движение, вкл. на
особените такива, установени в чл. 79-81 ЗДвП за водачите на велосипед, респ.
двуколесни превозни средства, сред които са и цитираните от ответника.
Същият е управлявал велосипеда по улица с две ленти за еднопосочно
движение, движейки се в дясната част на дясната лента за движение, а
4
впечатлението за движение по средата е нереално и се създава заради
ширината на пътното платно на всяка от двете улици в района на
кръстовището (11 метра на „Опълченска“ и 9 метра на улица „Димитър
Икономов-Димитриката“) и липсата на маркировка, очертаваща същите улици
в зоната на кръстовището. В този смисъл е неоснователно разбирането на
ответника за допуснато от ищеца нарушение на чл. 15 ЗДвП, поради
управление на велосипеда в средата на лентата за движение.
Първата инстанция е определила обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 10 000 лева по справедливост (чл. 52 ЗЗД), при отчитане вида и
степента на травматичните увреждания, възрастта на пострадалия при
увреждането му, трайността на вредните последици, интензитета и
продължителността на изживените от ищеца болки и страдания,
икономически условия, както и лимитите по чл. 492, т. 1 КЗ. Съдът е изложил
съображения, че М. П. Л. е в зряла възраст (на 62 години), причинена му е една
травма (счупена лява малкопищялна кост), която няма живото застрашаваш
характер, нито е от естество да влоши неговото здраве- краткотрайно или за
по- продължителен период от време. Ищецът е бил в съзнание, има спомен за
случилия се инцидент. Травматичното увреждане не е налагало провеждане на
оперативни интервенци, неговото лечение е консервативно и се свежда до
изпълнение на мека имобилизационна превръзка, без прилагане на друго по
вид или по време лечение. Продължителността на възстановителни процес е
около три месеца, протекъл е безпроблемно. Изпитваните от ищеца болки и
дискомфорт в периода на възстановяване, са били с висок интензитет само
през първите 10-15 дни след нараняването, а впоследствие (в края на
възстановяването) техният интензитет намалявал към незначителен. Към
момента на прегледа от вещото лице ищецът е възстановил напълно походката
си.
Искът за имуществени вреди е отхвърлен изцяло от
първоинстанционният съд, като е изложено, че е се установява в
имуществената сфера на ищеца да е настъпило отрицателно изменение в
резултат на конкретното ПТП (възникнало задължение или отпаднало благо),
вкл. той да е сторил разходи за лечение в претендирания размер от 1230 лева.
Въззивната инстанция намира, че подадената жалба от М. Л. за
заниженост на определеното обезщетение за неимуществени вреди, е
частично основателна.
При определяне справедлив размер на обезщетение за претърпените от
пострадалия болки и страдания, първата инстанция не е отчела в достатъчна
степен определени конкретни обстоятелства, засягащи нематериалната сфера
на ищеца: характера на увреждането- макар да е само едно счупване, то е на
долният ляв крайник, което е попречило на пострадалият да се движи и то за
период от време не по- малко от месец и половина; нуждата през това време от
чужда помощ за много от ежедневните потребности, вкл. друг човек да
напазарува и да му донесе храна /св. Д., П., П./; възрастта на увредения- 62
5
години, като възстановителните му сили се различават съществено от тези на
един млад организъм; продължителността на възстановителният период-
около три месеца; наложилото се придвижване с патерици, което е
допълнително създаден значителен дискомфорт в ежедневнието и
невъзможността за пълноценен живот в този период от време.
Следва да се отчете също, че пострадалият е изпитвал болки и
дискомфорт през целият период на възстановяване, като през първите 10-15
дни след нараняването те са били с висок интензитет, а впоследствие (в края
на възстановяването) макар техният интензитет да е намалявал към
незначителен, все още ги е имало.
Тези обстоятелства не са оценени в достатъчна степен от
първоинстанционният съд при преценка размера на обезщетението.
Действително, налице са и обстоятелства обосноваващи по- нисък
размер на обезщетение, които първата инстанция е посочила и които също
следва да се вземат предвид- причиненото счупване няма животозастрашаващ
характер; не е налагало провеждане на оперативни интервенци, неговото
лечение е консервативно и се свежда до изпълнение на мека имобилизационна
превръзка, без прилагане на друго по вид или по време лечение;
възстановителният период е протекъл безпроблемно, без усложнения;
продължителността на възстановителният период е 3 месеца, като,
пострадалият е можел да се придвижвал в дома си самостоятелно, с помощта
на патерица; към момента на прегледа от вещото лице пострадалият е
възстановил напълно походката си.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция счита, че жалбата на М.
Л. е частично основателна и размерът на обезщетението за неимуществени
вреди следва да се завиши с 15 000 лева, освен присъдените от първата
инстанция 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2023г.
/определеният начален момент от първата инстанция, който не е предмет на
въззивната жалба/. По този начин обезщетението ще бъде адекватно с оглед
претърпените от пострадалия болки и страдания, ще отговаря на принципа на
справедливост и на социално- икономическите условия на живот в страната
към 2022г. /момента на настъпване на деликта/.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на Л., че
неправилно не била приета средна телесна повреда- счупване на зъб от зъбна
протеза и липсвало произнасяне относно загуба на съзнание за неопределено
време. Счупването на зъбна протеза не е телесно увреждане, водещо до
обезвреда на неимуществени вреди. По делото няма данни за други
увреждания на пострадалия /вкл. загуба на съзнание/ нито в съдебно-
медицинската експертиза, която не е оспорена, нито в показанията на
свидетелите. Св. Д., който е бил пряк очевидец на състоянието на
пострадалият след произшествието е заявил: “Тръгнах, отидох там, разбрах, че
са го блъснали, беше седнал до едно дърво, натовариха го в линейката и с
един приятел тръгнахме след линейката. Не съм говорил нищо с него. Беше
6
изплашен, само кракът му беше ударен- счупен. Стовариха го от линейката и
го качиха на количката, която аз бутах, не можеше да стои правостоящ.“
Неоснователно е и възражението, че първоинстанционният съд
неправилно отхвърлил иска за имуществени вреди. Във въззивната жалба не
са изложени конкретни възражения в тази насока, които да бъдат обсъдени
/тези вреди не са включени и в петитума, с който завършва жалбата/, а
имуществени вреди се доказват с с конкретни ангажирани по делото
доказателства, каквито в случая не са представени. Поради това правилно
първата инстанция е отхвърлила тази претенция, тъй като по делото не е
установено Л. да е сторил разходи за лечение в претендирания размер от 1230
лв.
Неоснователни са възраженията в насрещната въззивна жалба на
застрахователя: че съдебният състав на първата инстанция не приел
направеният му отвод, за това, че назначил експертизи без да са поискани от
ищеца и приел некомпетентно изготвени експертизи, не открил производство
по оспорване на представените медицински документи, не приел наличие на
съпричиняване на вредата от страна на пострадалият.
Обстоятелството, че съдебният състав не е приел направения му отвод
/като подробно е мотивирал липса на предпоставки за същият/ не е порок на
съдебното решение и не е относимо към правилността на постановеното
решение. Не са порок и посочените причини за направеният отвод: съдът е
назначил експертизи, тъй като са необходими за изясняване на делото от
фактическа страна и са поискани от ищеца в исковата му молба; експертизите
са приети като доказателство по делото, тъй като не са оспорени обосновано,
съобразно чл.201 ГПК и са ценени предвид разпоредбата на чл.202 ГПК. ОС-
Ловеч не е открил открил производство по оспорване на представените
медицински документи, тъй като, както е отговорила въззивната инстанция на
това искане, направено и пред нея /о.с.з. 12.06.2024г./, искането не е
конкретизирано- какво се оспорва, а доколкото представените медицински
документи представляват болнични листове, които са частни свидетелстващи
документи, при оспорване верността им не се открива производство по чл.
193 ГПК, а се ценят съобразно другите доказателства по делото.
Неосноватено е и възражението на застрахователя, че неправилно не
било прието наличие на съпричиняване от страна на пострадалия. От
заключението на СТЕ се установява, че пострадалият е управлявал велосипеда
по улица с две ленти за еднопосочно движение, движейки се в дясната част на
дясната лента за движение, а впечатлението за движение по средата е
нереално и се създава заради ширината на пътното платно на всяка от двете
улици в района на кръстовището и липсата на маркировка, очертаваща същите
улици в зоната на кръстовището. В този смисъл е неоснователно разбирането
на ответника за допуснато от ищеца нарушение на чл. 15 ЗДвП, поради
управление на велосипеда в средата на лентата за движение. Както е посочил
и първоинстанционният съд, описаното от свидетеля М. Т.- участник в ПТП,
7
съприкосновение между автомобила и велосипеда съответства на това,
установено от вещото лице- предимно странично (с предната странична дясна
част на автомобила). Показанията на свидетеля за предприета от него
спасителна маневра (опит за заобикаляне), поради внезапно отклонение на
посоката на велосипеда наляво, не са достоверни, съставляват защитна
позиция, чрез която участникът в произшествието се опитва да смекчи
отговорността си. Тези показания са опровергани от СТЕ- евентуално
внезапно отклонение на траекторията велосипеда наляво, възприето зрително
от водача на автомобила, означава че велосипедът е бил в обхвата на предното
панорамно стъкло, т.е. пред лекия автомобил и при конкретната скорост на
движение, ударът би бил челен, отзад на велосипеда, което се изключва заради
липсата на данни и следи, типични при такъв модел на съприкосновение.
Разноски за въззивното производство, съобразно изхода на делото:
Застрахователната компания следва да бъде осъдена да заплати ДДТ,
чрез ВТАС в размер на сумата 900 лева / 600 лева ДДТ за производството пред
първата инстанция и 300 лева ДТ за въззивното производство/.
Следва да се определи адв. възнаграждение за процесуално
представителство на адв. Б. в размер на 200 лева- за подаване на въззивна
жалба, която е частично основателна, съобразно фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия- проведено едно
съдебно заседание без събиране на доказателства.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на застрахователя,
разноски за настоящото инстанция не се дължат.
С оглед изхода на делото решението на първата инстанция следва да се
отмени и в частта, в която М. Л. е осъден да заплати разноски на
застрахователната компания пред първата инстанция над размер от 300 лева,
при присъден размер 482,88 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 75/ 11.12.2023г. по т. д. №30/2023г. на ОС- Ловеч
в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 10
000 лева до размер на сумата 25 000 лева и в частта за разноските дължими на
застрахователната компания над сумата 300 лева, вместо което постанови:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на М. П. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Троян, ************, допълнително сумата 15 000 лева, представляваща
обезщетение по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД вр чл.52 ЗЗД за причинените му
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие настъпило на
8
27.03.2022г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2023г.
Оставя в сила решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати ДДТ, чрез ВТАС, в размер на сумата 900
лева.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Бул Инс“АД, с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. М. М. Б. от АК- Ловеч,
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200 лева.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9