Определение по дело №1149/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Пиргосплод“ АД, ЕИК *********, представлявано от управителя Иван Василев Михалев, срещу заповед № 1448/15.06.2023 г. на кмета на община Несебър, с която на осн. чл. 65, ал. 1 от ЗОС и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА в т. 1 е разпоредено да се изземе част от общински ПИ с идентификатор 51500.508.103 по КККР на гр. Несебър, графично изчислена на площ от 8 277 кв.м., защрихована в син цвят върху схема на имота, заключена между сграда с ид. 51500.508.103.1 по КК на гр. Несебър, от 3(три) метрово отстояние от източния зид на сграда с ид. 51500.508.103.7, южната и източната регулационна линия на имота, представляващ УПИ I в кв. 501 по плана на к.к. „Слънчев бряг –запад“, отреден за „Училище, детска градина и трафопост“, актуван с АПОС № 5357/28.01.2013 г., който се държи без правно основание от „Пиргосплод“ АД, ЕИК *********, „Слънчев дом строй“ ЕООД, ЕИК *********, и „Евро глобал инвест“ ООД, ЕИК *********. С т. 2-6 от заповедта е подробно описан начина, по който следва да бъде извършено изземването.

В жалбата е обективирано искане по чл. 60 от АПК, да се спре предварително изпълнение на оспорената заповед. В искането се сочи, че се обжалва разпореждане за предварително изпълнение на заповед № 1448/15.06.2023 г. на кмета на община Несебър, тъй като срокът предоставен в нея е крайно недостатъчен за освобождаване на помещенията, в които са събирани вещи в продължение на много години, за които трябва да се осигури транспорт, още повече, че общината в т. 2. 4 от заповедта декларира, че не носи отговорност за съхранението им.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на АС – Бургас прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 65, ал. 4 от ЗОС предвижда, че заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК и обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди друго.

С разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК се предвижда че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.

При анализа на хипотезите в цитираните правни норми се налага извод, че предварително изпълнение на акта по силата на закона, какъвто е настоящият случай по чл. 65, ал. 4 от ЗОС не налага административният орган да излага конкретни мотиви за предпоставките за това, каквито мотиви следва да има когато предварителното изпълнение е по разпореждане на органа, издал акта, нито е необходимо самото разпореждане да отговаря на изискванията за форма предвидени в чл. 59, ал. 2 на АПК, за административните актове. Когато предварителното изпълнение е по силата на закона, дори това разпореждане да не бъде вписано в издадения административен акт, то пак ще е изпълнимо само по силата на законовото разпореждане без да е необходимо органа да се произнесе, включително и да го мотивира.

В случая съдът намира, че е сезиран с искане по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно който допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В ал. 2 на същия член е посочено, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следователно, условие за спиране на предварителното изпълнение на заповедите, с които се постановява изземване на имот общинска собственост, е наличието на такова засягане на друг частен интерес, който е равен на посочените в чл. 60 АПК обществени интереси, като в тежест на жалбоподателя е докаже, че от предварителното изпълнение на акта може да последва значителна или трудно поправима вреда. В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи единствено дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В конкретния случай от страна на молителя „Пиргосплод“ АД са изложени твърдения, че срокът предоставен в оспорената заповед не е достатъчен за освобождаване на помещенията, в които са събирани вещи в продължение на много години, за които следва да се осигури транспорт и нов място за съхранение, както и че общината не носи отговорност за съхранението им. Така изложените твърдения не обосновават извод, че с предварителното изпълнение на оспорената заповед на дружеството ще бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди. От жалбоподателя не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че предварителното изпълнение ще им причини вреди, в по-голяма степен от защитеният обществен интерес. Изложените в жалбата аргументи са по съществото на спора и не са предмет на настоящето производство.

Предвид изложеното, искането за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 ЗОС - предварително изпълнение на заповед № 1448/15.06.2023 г. на кмета на община Несебър се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от гореизложеното, Административен съд Бургас, XXV състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Пиргосплод“ АД, ЕИК ********* за спиране на допуснатото по силата на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост предварително изпълнение на заповед № 1448/15.06.2023 г. на кмета на община Несебър.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: